С известно закъснение разбирам, че Министерството на образованието са подготвили какво?
ПОМАГАЛО ЗА РОДИТЕЛИ, КОЕТО ДА НИ ПОМАГА В ДИГИТАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Скъпи приятели, според скромните ми сметки до тоя момент съм купила къмто 270 до 320 помагала за всички етапи на образование без ясления.
Виждала съм всякакви, особено такива, дето не пасват на стандартната подвързия с малко и ме карат да ги удрям с всичка сила в стената, защото някой оригинален дизайнер е решил да внесе малко чики-рики в живота ми.
Търсила съм също помагала, защото то не е да влезете у книжарницата и да се изокате "Дайте помагало за математиката на детето”. То е важно на кое издателство е. Другите помагала не стават. Те са с друга математика – клингонска.
После тия помагала децата ги мъкнат, па ги забравят, па купуваме наново.
Но дори с богатия си опит с помагалата, не бях подготвена за тоя ход на министерството. ПОМАГАЛО ЗА РОДИТЕЛИ.
Министърът вика, че било отнело повече време, отколкото си мислели, да го направят. Викам си на акъла "Да ви беше отнело сто години, ега да не сме живи дотогава!!!"
Уви, доживях... ИМА ПОМАГАЛО И ЗА МЕН, ВСЕЛЕНАТА ДА ВИ НАКАЖЕ!!
Единственото хубаво на ПОМАГАЛОТО ЗА РОДИТЕЛИ е, че още не съм го виждала и мога да фантазирам и сублимирам какво ли ще е.
Задача 1 в учебник: "Дванайсет кокошки и осем таралежа отишли на рожден ден на змията. Колко крака имало на рождения ден?"
Помагало, Съвети за родителя към задача 1:
"Не се напрягайте, останете спокойни, ако не можете да сметнете краката. Те са 56. Нарисувайте таралеж и кокошка на детето и подчертайте краката. Не рисувайте всички таралежи, това ще отнеме много време. Таралежът има 4 крака, а кокошката – 2.”
А може и да е общо помагало с насоки по принцип:
1. Не удряйте детето и не му казвайте, че е тъпо като баща си.
2. Не плачете пред детето, то не трябва да разбира, че сте слаби и уязвими. Децата атакуват в такива случаи безмилостно.
3. Сложете си уиски в чая. Ако сте от по-бедно семейство – сложете ракия.
4. Знаем, че имате работа, но кое е по-важно? Да има какво да ядете или детето да знае какви въглища има в Рило-Родопския масив?
Същите могат да бъдат разширени доволно и направени още по-полезни, както предлага Владислав Георгиев:
5. Ставайте преди детето си. Винаги могат да ви изненадат с тест в първия час.
6. Когато преподавателят сбърка, не се включвайте, за да му обясните по какво имате две висши.
7. Не изпадайте в истерия, когато детето се окаже без домашно, а ви е казало, че всичко е готово.
8. Ако нямате шестица на теста, който вие сте решили, не обяснявайте на учителя колко е тъп учебникът и как той нищо не разбира.
9. Мента, глог и валериан може да се пие и сутрин, ако от алкохола ви избива на агресия.
10. Централата на МОН е на този адрес: бул. "Княз Дондуков" 2A. Тел. за граждани: 0800 16 111. Всички имаме какво да им кажем.
Съветите за родители, които би могло да включва помагалото, продължава и Александра Асенова:
11. Ако след 10-ото (с думи: десетото) обяснение детето продължава да не разбира защо змията е поканила само 12 двукраки кокошки и 8 четирикраки таралежа на рождения си ден (тая змия няма ли други приятелки змии, под ягодите?!), не го наричайте малоумно, слабоумно (и/или други производни) и не го питайте: “ТИ ИЗОБЩО МИСЛИШ ЛИ, БЕ?!”
12. Ако помагалото е над 200 страници и/или с твърди корици и/или гланцирана хартия, не го хвърляйте по детето.
13. Ако детето ви плаче и помагалото не събира характеристиките, описани в горния параграф, не позволявайте сълзите да го достигнат – страниците може да се нагънат, а все пак пари сте давали.
14. Ако сте традиционалисти и предпочитате чай с ром и/или коняк, сипете и на детето си – не бъдете скръндзи, математиката е трудна за понасяне без подходящата отвара за бистрота на ума.
Ваня Ангелова съвсем резонно отбелязва, че не може да има само едно помагало: “Не съм съгласна да произведат само едно помагало. Другите издателства ще се сърдят. Освен това трябва да има плурализъм. Ние демокрация ли сме или какво?!”
Същият въпрос поставя и Мануела Манолова: “Е как само ЕДНО помагало за родители? То универсално за всеки клас ли ще е???”
А Маргарита Ив. Желязкова добавя: “С трепет очаквам помагалото за използване на помагала”.
Изобщо това помагало ще е едно много полезно и също толкова навременно пособие с разнопосочни и всеобхватни характеристики. Или както Мила Генчева предполага: “Подозирам, че това помагало ще го ползвам като превенция на бременност. Едва ли след сблъсъка си с него ще искам да произведа клетник, който ще бъде принудително поверен на такваз институция”.
Калина Парушева е днешната ни авторка, която ще ни разведе из дебрите на ученическите раници на нейните деца. Тези раници, уважаеми читатели, са като топузи - тежки и почти непосилни за носене от крехките детски гърбове. Калина е снимала и необятния океан от помагала, учебни тетрадки и учебници, които всяко дете е длъжно да мъкне в раничката си - вижте ги хубаво и си представете вие всеки ден да трябва да носите по около 10 кг на гърба си. Вчера Министерството на образованието излезе с напредничавата новина, че "работи" по въпроса за олекотяване на ученическите раници, но докато се накани и го "изработи", децата ще продължават да се изгърбват и да влачат тежките си раници. Само защото има твърде много издателства и учебници, одобрени за ползване в училище, при това - едновременно.
***************************
Помня, че някоя моя начална учителка използваше милото название „Другарчето на Букварчето“ за учебната тетрадка или помагалото по български в първи клас. Може би, за да го запомнят децата по-лесно, като го осмислят по някакъв начин.
Какво става обаче, когато освен с другарче, Букварчето се движи с цяла бандичка?
На снимката са учебниците, тетрадките към учебниците, помагалата към тетрадките и помагалата към помагалата по български език на сина ми.
7 броя по един предмет.
По 10 предмета има общо 27 книжни тела (само по физическо са без учебник, как ли се оправят). Той е в 3-ти клас и тежи 30 кг. Ако сложим всичко за деня в раницата и добавим несесер, сандвич и шише с вода – раницата със сигурност тежи около 5-6 кг или 15-20% от собственото му тегло.
Представете си, че тежите 60 кг и всекидневно носите навсякъде със себе си минерална вода от 10 л.
Добре че синът ми попадна на чудесна начална учителка. От тези лястовици, които сами правят пролет. След като на всяка родителска среща манифестирах срещу теглото на раниците, тя започна да отделя последните минути на всеки час, за да ги инструктира кое да сложат в раницата за домашно и кое могат да оставят в гардеробчето.
Ако не го направи – децата просто тъпчат всичко в раницата, защото в междучасието има много по-интересни неща за правене от сортиране и приоритизиране на тетрадки и помагала. След това вкъщи настава едно чудене и разследване – в коя точно тетрадка имаме домашно.
В следващите класове не става по-хубаво. В края на 6-ти клас дъщеря ми получи сериозни болки в гърба. Ортопедът обясни, че бързото израстване в този период от пубертета натоварва много гръбнака и тежката раница е най-неподходящият аксесоар.
На родителската среща в 7-ми клас всяка учителка скромно помоли, освен задължителните учебник и учебна тетрадка, да купим едно помагало – много полезно било за децата и струвало не повече от 4-5 лв.
Финиширахме срещата със списък с 13 помагала на стойност 120 лв.
А, щях да забравя и най-любимото - „по моя предмет – задължително тетрадка голям формат, минимум 60 листа“.
Като се скарам на дъщеря ми, че не си оставя нещата в гардероба в училище, получавам като отговор транспортна задача:
„Имам химия на четвърти етаж, в лявото крило. Класната ми стая (където е гардеробчето) е на трети етаж в дясното крило. Следващият час ми е физическо. До салона се стига от стълбите на първия етаж. С каква скорост трябва да се движа, за да успея за 10 минути междучасие да си взема екипа от гардеробчето, да стигна до салона и да се преоблека? А, да – и класната стая е заключена, когато не сме в нея – значи трябва и да намеря дежурния, за да взема ключ!“.
Много ясно, че цял ден ще си носи и спортния екип, и безбройните учебници, и помагала, и тетрадките голям формат 60 листа на гръб.
Нямам опит в големите класове, когато сами трябва да купуваме учебниците. Но със сигурност Бандата на Букварчето гърби децата ни минимум 7 години.
Ние не сме глупави и знаем, че издателствата са хранилка за много гълъби. Но ми се иска някак по-елегантно да си прибират парите и не за сметка на здравето на децата ни. Ако за тях е изгодно да отпечатат 7 книжни тела по български - нека поне структурират съдържанието така, че да се ползват и носят едно след друго, а не всички едновременно.
Има и толкова други съвсем прости идеи. И изобщо не говоря за дигитализация – да не сме в 21 век!
Кой знае – това лято измислиха учебници за бедни и богати. Ех, колко се смяхме тогава! По-смешна беше само дискусията за безумния дизайн на учебниците и френетичните илюстрации.
Може пък догодина да изгреят с идея за ученици за слаботелесни и малки Херкулесчета...
