Кристина Домозетова влиза в Майко Мила! с един съвсем резонен въпрос, който вълнува доста родители в началото на всяка учебна година:
Колко декара амазонска джунгла са достатъчни, за да се произведат, подвържат и прошнуроват необходимия брой учебници, учебни помагала, тетрадки и тетрадчици за всяко дете?
А на нас пък ще ни е много интересно да разберем колко тежат раниците на вашите ученици.
10 учебника, даже малко повече.
В учебниците не се пише, безплатни са, връщат се на края на годината да ги ползват други деца (затова са и подвързиите).
Да, разбирам го. Ще се пазят, по тях няма да се пише. Съответно, за да не се пише в учебниците, купуваме отделно тетрадки, широки редове, малки квадратчета, ала-бала.
Нормално, чудесно, тъкмо да свикнат да пазят книги, да се отнасят с уважение към чужди вещи.
"Хубаво, като не пишете в тях, остави ги в шкафчето, да не носиш всеки ден по десет кила чанта", казвам на детето.
"Моля те", отговаря ми той, "не ме карай да питам, не искам да съм груб. Госпожата не е виновна."
Факт, тя е мега свестна.
Просто казват едни неща, тя ги прави. Ако се отваря, ще я заместят набързо. Той вече знае това и разбира, че майка му по някакъв начин не се вписва в цялата система.
Опитва се да бъде лоялен и към двете страни. Аз преглътвам всичкото здрав разум, щото детето не заслужава да страда НОНСТОП от това, че майка му е скандалджийка, която си мисли, че образованието можеше да е мръднало малко напред за последните 20 години.
Продължаваме напред с бакалските сметки.
Но онзи ден се опита да ме убеди, че не може да си напише домашното в помагалото, трябвало да пише в тетрадката за домашна работа.
Която е различна от тази за работа в клас.
Която е различна от помагалото.
Което е различно от Учебната тетрадка.
За по-късно през годината ще има и Учебна тетрадка 2.
В която пак да не се пише. ЗАЩОТО ТАКА.
Не е нормално един български ученик да струва един декар амазонска джунгла в хАртия.
Моля ВЕ, МОН, случете я някак тази дигитализация. Хората отидоха на Марс, ние се борим едни учебници в шкафчета да оставим. Еми, НЕ Е УДОБНО, БЕ!
(До излизането на този текст класната вече беше разрешила да се ползват онлайн версиите вкъщи, а учебникът да стои в час. Ура.)
"Родителската среща започва от 60 лв., чували сте вица сигурно. В реалността повечето хора не са съвсем наясно за какво се дават тези пари, ясно е само, че “трябва”.
Ето отговорът – от 1 до 4 клас тези пари се дават за тухла четворка, която малките ученици да носят всеки ден на малките си гръбчета и с която после вкъщи да работят прилежно до към 8:00 часа всяка вечер..."
Калина Петкова е тук със страхотен текст за това, което можем практически да направим срещу купуването и разнасянето на тухли.
Думата тухла може да заменим с израза “комплект помагала”, но и той не е съвсем точен, защото “помагало” следва да е нещо, което помага и от което има нужда.
В системата на българското средно образование за учениците от начален етап (1-4 клас) са осигурени всички учебници и учебни тетрадки. Това е факт, който повечето родители на малки ученици не осъзнават напълно, когато още на първата за годината родителска среща им се поиска най-важното – парите за помагалата.
Сумата не е кощунствено голяма (най-често между 50 и 75 лв.), дава се веднъж на учебна година, за детето е, за учението…, а и не ни занимават да ходим да купуваме разни работи, така си казва човек и нещата звучат повече от разумно.
Никой обаче не ни дава листовката със ситния шрифт, в която биха били записани следните факти, ако такава листовка съществуваше:
-- Всичко необходимо е осигурено в комплекта, раздаван безплатно, а
Това са допълнителни материали – представете си го като втора и трета учебна тетрадка, допълнителен учебник и т.н. Помагалата за начален етап дублират учебното съдържание от безплатно осигурените учебници и учебни тетрадки и учениците решават просто по-голям обем от еднотипни задачи;
-- С повече помагала със сигурност ще попадате често в ситуация на писане до късно на поредно домашно или на отговаряне на забележки “без домашно”, а съвсем нормалната любознателност на детето към учебния материал лесно ще бъде заменена от досада;
-- Обемът и теглото на хартията в чантата на детето ви ще се удвои, защото домашните, написани в помагалата, се представят на учителя, а се дописват вкъщи, просто няма как да не ги носите насам и натам;
-- Образованието в България е безплатно, а във възрастта, за която говорим – и задължително. Ако детето ви не тръгне на училище, ще ви издирят властите. Има нормативни документи, които ви задължават да осигурите образование за децата си, но няма такива, които ви задължават да плащате за това. Т.е. невъзможно е закупуването на комплект помагала да е задължително от правна гледна точка.
Всичко описано представлява по същество търговска, а не образователна дейност.
При цена на комплект от 60 лв. за класове от “а” до “г” за възраст от 1 до 4 клас и при 24 ученика в паралелка само едно училище осигурява сумата от 23 040 лв. (!) за търговците на помагала, като тук говорим само за начален етап.
Сега си представете тези 23 040 лв. умножени в национален мащаб и добивате представа за размера на този бизнес. С учениците нагоре нещата стават по-сложни, защото атласите и учебните тетрадки вече не се предоставят от държавата.
В интерес на истината е важно да посочим, че не всички училища работят с помагала за начален етап, а някои избират целево съвсем малка бройка. Практиката на организирано закупуване на комплекти обаче е доста разпространена и по груба оценка засяга поне половината училища в София, както и доста училища в по-големите градове в страната. Един от основните критерии е платежоспособността – там, където се предполага, че семействата могат да си го позволят, натискът да се купува е по-голям.
можете да попитате спокойно. “Ами то няма как да ви задължим”, обикновено отговарят, защото е точно така. “Ама детето няма да може да работи в час, в занималня”, поясняват… или ще изостава от другите, мисли си родителят, ще го избутват в периферията на учебния процес, ще го карат да се чувства неудобно, че всеки ден е без нещо, което се изисква. И така на практика родителите се оказват задължени на тази покупка с всичките ѝ странични ефекти.
Преди да се захвана с темата, се свързах с няколко неправителствени организации и разговарях с родители, подавали жалби. Когато се говори в училище, обикновено представят версията, че тези неща “ги спускат отгоре”. От инспектората и МОН пък са категорични, че всяко училище избира само, а те от своя страна могат да дадат само общи препоръки. Така топката се подхвърля до безкрай, докато децата пишат и носят и пак пишат и пак носят, а родителската среща започва пак от 60 лв.
Макар и независимите специалисти в бранша да не са съвсем единомислени,
“Учебният материал в учебника и учебната тетрадка по всеки предмет в официалния комплект учебници за учениците от 1 до 4 клас е напълно достатъчен за един успешен учебен процес. Няма нужда от допълнителни помагала, които само увеличават тежестта на чантите и натоварват децата с излишно големи домашни работи.” е становището на Фондация за европейско образование.
“Всеки учител трябва да може във всеки конкретен клас да аргументира точния избор на всяко едно помагало, според образователната цел на която то служи и резултатите, които се очаква да се постигнат от работата с него. Спускането на цял комплект на общо основание и без прозрачност не е добра практика”, споделят от Асоциация Родители.
В допълнение всичко това е и косвена спънка пред дигитализацията на учебното съдържание, защото бизнес интересът е противоположен.
Вече близо три десетилетия българската образователната система, както и всичко останало в държавата, е в постоянно състояние на преход без ясна визия и под влиянието на всякакви интереси. За да бъде тя най-накрая преосмислена, предефинирана и преизградена, е необходимо колективно съзнателно усилие от обществото като цяло с активна позиция и подкрепа от все повече родители и организации.
Често срещаната позиция „аз няма какво да направя” не е съвсем вярна. Наше право, но и задължение, е да предотвратим прекомерното физическо и психическо натоварване на децата, което в случая с помагалата ни струва и пари.
Няма никакво значение, че ако купим 24 тухли за целия клас накуп, ще ни ги дадат с отстъпка –
Това, което можем практически да направим, когато обявят исканата сума, е следното:
-- да поискаме обосновка за всяко помагало поотделно и с оглед на времето в час и общата бройка помагала;
-- да се поинтересуваме какво различно, което не присъства в безплатния комплект, осигурява всяко едно помагало;
-- да обясним на останалите родители в класа, че комплектът от 1 до 4 клас съдържа всички необходими учебници и учебни тетрадки, тъй като хората често не знаят, че той е пълен;
-- да предложим закупуването на един комплект помагала за целия клас, който да се ползва от учителите – да дават задачи на дъската, по които децата да работят в обикновените си тетрадки, както и при нужда (което е 3-4 пъти годишно) да правят копия на тестове за целия клас.
Оригиналният текст е публикуван в блога humanolic.com
Още по темата:
За връзката между лятната ваканция, аграрния живот и МОН
Луксът учебници за 9 клас: 217 лв. за непълен комплект
4 кг учебници, един тон помагала и опаковка валериан
След подвързването на 4 кг учебници и безуспешното пазаруване на помагала, Розина Макавеева е тук, за да ни разкаже от първо лица за хаоса от изисквани учебни материали в българската образователна система и тормоза, на който са подложени родителите още в началото на учебната година. Страшно е!
Мислех си, че след стресиращите дни преди т. нар. малки матури нищо в училището на детето ми не може да ме уплаши. Но ето че след истеричната и изтощителна подготовка за НВО в четвърти клас, дойде и началото на пети.
Не съм майка орлица. Даже обратното - много искам синът ми сам да е отговорен за уроците, домашните и всичко, свързано с ученето. Винаги помагам, когато поиска. Познавам го добре и разбирам кога и какво го тревожи.
Преминахме заедно през матурите - той определено беше в стрес и под огромно напрежение. Възприех мъчително идеята, че това е нормално. В разговори с други родители разбрах, че и при тях е преминало трудно и изтощително. И си обещах, че през следващата година ще подходя по друг начин.
Ще се опитам да постъпвам рационално и хладно, премислено, без емоции, така че да спестя на себе си и сина си стреса и безсънието, напрежението и хилядите въпроси.
И ето - след едно дълго и чудно лято, дойде и първата родителска среща. Преди първия учебен ден. Изслушахме по радиоточката тържествено слово на директора. Модерно училище, електронни бележници, електронна система, ограничен достъп, сигурност, безопасност, отговорност, иновативност...
Запознахме се с новата класна, поприпомнихме си някои основни правила и норми, които поставя училището, попълнихме няколко декларации и толкова. За помагала и допълнителни материали стана въпрос, но нищо не се изясни. Всеки учител ще си каже изискванията. Скоро.
Направихме си вайбър група, за да сме всички родители във връзка - помежду си и с госпожата. Електронната система не работи, ъпдейтва се или нещо друго. На нея засега не можем да разчитаме.
Идва и новата учебна година. Цвете, изгладена риза, нови маратонки. Пълен училищен двор, силна музика, речи, водосвет, балони. Родители безброй.
И така започна всичко.
Първи ден - детето се прибира от училище радостно и ведро - нови деца, стари приятелчета, готини нови учители. В тефтера са записани няколко от лелеяните учебни помагала, по които ще работят през годината. А във вайбър групата - 34 съобщения. Баща предлага да закупи общо за всички, следват въпроси, уточнения и препоръки. Чакаме и останалата част от списъка.
Втори ден - почти същия ентусиазъм, лека умора и смут от ставането в 6 ч. Списъкът се допълва бавно и несигурно, с обичайната купчина съобщения и чуденки от всякакъв характер.
Ден трети - електронната система все още я няма никаква. Оплели сме се с помагалата тотално. Съобщенията не спират да текат. Всякакъв опит да имам социален живот или да помисля за работа, вечеря, книга или тих разговор е обречен.
Ровя в сайтове на книжарници, издателства, звъня на приятелки, пиша си с майки от цяла София. Намирам спокойствие само докато подвързвам учебниците - бяла гладка хартия, малки сини етикети. Етикети, бяла хартия, етикети.
Учебниците - само те - тежат 4 килограма. Без подвързиите. Без тетрадките, без маратонките за физическо, линия, транспортир, пергел, клечки и лепило.
Не мога да повярвам, че лятото се е изпарило така внезапно.
Смачкана и разногледа, преглеждам поредния чат. Снимка на учебна тетрадка, пак търсене в Интернет, дописване в списък, задраскване на друго.
Не издържам и отивам в голяма книжарница - ще взема поне част от помагалата, за които съм поне наполовина убедена, че са правилните.
Питам продавачките къде са учебните материали, те - с тихо съжаление - ми посочват един полупразен ъгъл на книжарницата. След 20-минутно ровене намирам едно(!) - едно-единствено помагало.
Успокоявам се, че вероятно защото книжарницата е на възлово място, затова е така разграбена. Вече съм на път към следващата.
Давя тревожността си във фуния сладолед. За 2 минути въздействието му се разнася като димка на полето. Нещо под лъжичката ми потреперва и в главата ми се стрелва тревожната мисъл, че ще имам дежа вю.
В следващата книжарница всичко започва отначало: “Извинете, къде са помагалата”/“Ето там”.
Намирам една стена с рафтове, подредени според различните класове. Те обаче са закрити от двама, приведени като сумо бойци бащи, с омачкани списъци в ръце; от майка с разкопчани сандали - на колене, взряна в телефон; и от друга майка, ревниво пазеща с изпружен ляв крак купчинка бумаги, докато с дясната си ръка посяга към най-горния рафт - за 11 клас.
Натъпквам се между четиримата, на пръсти съм и съм в поза, която не мога да си представя, че владея.
Вадя списък. До мен се появява още една майка, която по телефона разисква с приятелка дали в онова изречение подлогът е “те” или нещо друго, което тя била забравила...
Вече съм награбила три помагала, сравнявам по списъка, чета издателства, сравнявам корици и, ето, че в този момент пристигат още 17 съобщения с приложени снимки на нови и нови помагала.
Някои са вместо тези от вчера, ако онези ги няма, но не от това, а от другото издателство.
Вадя химикалка, пиша и задрасквам, заобиколена от следните хаотични разговори:
"А кой тук е спомагателният глагол?"; "Извинете, имате ли... на... издателство ...?"; "Не, вижте в сайта."; "Аз търся само учебна тетрадка номер 2"; "Елате да видим, че извадихме нови..."; "Да ви пратят снимка.."; "Ама как без бележници?!"; "Кога са тестовете за входното ниво?"
Главата ме стяга сякаш от часове, чудя се как ли изглеждам отстрани, може би вече имам тикове, дали да не разпусна сандалите...
Излизам от книжарницата с цели две закупени помагала. Поглеждам в лъскавата витрина пред мен. Оттам ме гледа едно разчорлено, изгърбено и тъжно отражение.
След мен се измъкват и бащите сумисти, стискайки техните си бумаги. Също толкова тъжни и изморени.
Оглеждам се за сладолед. Звънят ми за униформите. Отказвам се.
Валериан?
Честита нова учебна година!
Още по темата:
