Медицината, основана на данни, е най-добрата медицина. А данните се събират чрез проучвания. Проблемът е, че често жените или не участват в тези проучвания, или данните, събрани за тях, се пренебрегват, пише в материала си за „Тоест“ Надежда Цекулова. Споделяме го с нейно разрешение.
В английския език съществуват изразите sex gap и gender gap. Използват се за сфери и ситуации, при които има значими разлики между половете. Първият израз е свързан с биологичните характеристики на пола, а вторият – със социалните му прояви, защото в английския език тези нюанси са важни. Буквалният превод е неприемлив, защото в българското публично говорене, ако кажете или напишете „пропаст между половете“, има вероятност да ви обвинят в краен феминизъм и/или излишно драматизиране. Затова най-често у нас използваме по-меки понятия, като „неравенство между мъжете и жените“, „разлика“, „дисбаланс“ или „разминаване“ между половете.
На мен обаче много ми се иска да можехме със същата смелост да ползваме думи като „пропаст“ или „разрив“. Защото точно за пропаст – хилядолетна, дълбока, жестока и много красноречива – говорим, когато става дума за изследването на женското здраве в сравнение със здравето на мъжете.
но макар светът никога да не се е интересувал задълбочено от женското здраве, жените статистически устойчиво живеят по-дълго от мъжете поне в последните две столетия. (В следващ текст ще разкажа по-подробно за това решение на природата, Бог или който там вярвате, че носи отговорност за създаването на човека.)
„Парадоксално“, защото това в никакъв случай не се дължи на загрижеността на човечеството за женското здраве. Както вече стана дума в двата текста, посветени на историята, до средата на XX век женското здраве е било важно дотолкова, доколкото от жената се е очаквало да роди здрави деца. В някои кратки периоди и култури е било важно и за да може да осигури сексуално удоволствие. Макар в XX век сексуалната революция и икономическата нужда жените да бъдат включени в пазара на труда да променя тази парадигма, неравенствата в познанието все още остават значими.
През 2019 г. британската журналистка и активистка Каролин Криадо Перес издава книгата Invisible Women: Exposing Data Bias in a World Designed for Men. В нея авторката детайлно анализира отклоненията в данните, свързани с неравното представяне на жените при различни видове проучвания. Миналата година, дали вследствие на активната публична кампания на авторката, или с други мотиви, Британската агенция за лекарствата и здравните продукти (MHRA) в сътрудничество с Университета в Ливърпул подготви и публикува анализ на баланса в представянето на мъжете и жените в клиничните проучвания. Според Агенцията жените са сериозно подценени в тези изследвания: броят на проучванията, включващи само мъже, е с 67% по-висок от броя на проучванията, в които участват само жени. Преглед на информацията от The Guardian разкрива силен дисбаланс: макар 90% от изпитванията да включват и мъже, и жени, мъжете все пак преобладават. Проучванията само с мъже са 6,1%, а само с жени – 3,7% от всички одобрени от Агенцията 4616 проучвания в изследвания период. Бременни и кърмещи жени участват съответно в едва 1,1% и 0,6% от изпитванията.
Друг проблем, който Перес изтъква в анализите си, е липсата на полово диференцирани данни от проучванията, включващи и мъже, и жени. Прегледът на предклинични изследвания в САЩ, провеждани в продължение на десет години, показва, че макар броят на проучванията с участие и на двата пола да нараства, това не е съпроводено с пропорционално увеличение на анализите и отчетите по пол. В различни научни области едва в между 5 и 14% от изследванията реално се разглеждат резултатите по пол, а в по-малко от една трета от клиничните изпитвания, стигнали до фаза III (тази, в която се тестват безвредността и сравнителната ефективност на продукта), има такива данни, публикувани в медицински списания.
За да стане по-ясно какво означава това за последиците, авторката дава пример с лекарство срещу алцхаймер, което според създателите му намалява темпа на когнитивен спад при пациентите с 27%. Ако човек се зачете в допълнителните таблици, публикувани само в приложението обаче, става ясно, че при мъжете забавянето е средно с 43%, а при жените – едва с 12%. В същото време жените са два пъти по-често засегнати от болестта.
Дисбалансът е значим и във финансирането. Ако останем при примера с алцхаймер, през 2019 г. организацията Women’s Health Access Matters установява, че едва 12% от инвестициите в проучването на тази болест са насочени към изследвания, фокусирани върху жени, макар че те съставляват цели 2/3 от засегнатите.
Липсата на финансиране вероятно е и една от причините за липса на изследователски интерес. Любопитен пример за това дава отново The Guardian: изследванията на еректилна дисфункция, засягаща 19% от мъжете, са пет пъти повече от изследванията на предменструалния синдром, засягащ 90% от жените.
Последствията от неравните медицински познания относно мъжете и жените се разпростират върху много широк спектър от социални и икономически фактори на благополучието. Но една от най-непосредствените последици е по-високата честота на нежелани лекарствени реакции при жените. Исторически клиничните изпитвания са включвали първоначално само мъже. Според различни източници аргумент за това е било, че хормоналните промени при жените ще повлияят на резултатите от изпитването: в по-млада възраст – заради хормоналните промени в различните етапи на менструалния цикъл, а по-късно – при менопаузата.
Фактът, че в медицината съзнателно, продължително и преднамерено е отхвърляна идеята да се инвестира в познание как женското тяло реагира на лекарства в различните си периоди, поставя редица въпроси от сферата на човешките права, етиката и биоетиката, на които и до днес няма ясен отговор.
По-късно (и до днес) в клиничните проучвания участват предимно или преобладаващо мъже, което е довело до дозировки и протоколи, съобразени с мъжката физиология. В резултат жените често приемат медикаменти, които не са тествани адекватно спрямо техните метаболитни и хормонални особености. Проучвания показват, че жените изпитват нежелани лекарствени реакции почти два пъти по-често от мъжете. През 2020 г. изследване на 86 лекарства доказва, че основната причина за това са полово обусловени разлики в начина и продължителността на обработка на лекарственото вещество от организма.
Става дума за разлики в телесния състав, ензимната активност и хормоналните нива, които влияят върху усвояването и разграждането на лекарствата. Например жените метаболизират определени лекарства по-бавно, което води до по-висока концентрация в кръвта и съответно до по-чести и по-тежки нежелани реакции, като гадене, депресия, припадъци, сърдечни проблеми. Изследователите правят извода, че фармакокинетиката може да даде достатъчно информация за свързани с пола рискове от нежелани реакции. Според проучването разликата в начина, по който действа една и съща доза от дадено лекарство на мъже и на жени, би могла да има и клинично значение.
Недостатъчното участие на жени в изследвания допринася също за погрешни или закъснели диагнози при множество състояния. Някои заболявания – например сърдечносъдови, аутизъм и хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), често се проявяват по различен начин при жените и мъжете. Въпреки това диагностичните критерии са базирани основно на мъжки модели, което води до игнориране или неправилно тълкуване на симптомите при жените.
Жените със сърдечни заболявания например често изпитват умора, задух и гадене – симптоми, които се различават от класическата „болка в гърдите“, типична за мъжете. В резултат жените по-рядко получават навременна помощ. Същото се отнася и за невроразвитийните разстройства, като аутизъм и разстройство с дефицит на вниманието (със или без хиперактивност). При тях жените по-често проявяват „по-тихи“ симптоми, които остават неразпознати.
Например при момичетата с аутизъм е по-вероятно да проявяват интерес към социалните взаимоотношения и може да изглеждат по-умели в социалната комуникация в сравнение с момчетата, маскирайки скритите си трудности. Момичетата с дефицит на вниманието пък по-често изпитват трудности при изпълнителските функции, например организиране на изпълнението на задачи или управление на времето, отколкото да проявяват явна хиперактивност. Тези трудности обаче често се приписват на недостатъци на характера и биват определяни като мързел или небрежност, вместо да се разпознават като симптоми на невродивергенция. В резултат много жени биват диагностицирани едва в късна възраст, често след като децата им получат диагноза, която ги подтиква да потърсят оценка и за себе си.
Липсата на равностойни данни за женската физиология и здраве е резултат и от някои устойчиви стереотипи, които влияят върху качеството на медицинската помощ, оказвана на жени, дори когато става дума за животозастрашаващи заболявания като рака.
Ново проучване в Обединеното кралство установява, че симптомите на мъжете се приемат с повече сериозност: 76% от жените пациенти са съгласни, че трябва да бъдат настоятелни, за да получат необходимите грижи, спрямо 54% от мъжете пациенти. Когато се застъпват за себе си пред медицинските специалисти, жените често биват възприемани като „досадни“ или „натрапчиви“, което води до отхвърляне и омаловажаване на тяхната загриженост. В същото време обаче мъжете по-рядко получават предложение за емоционална подкрепа при онкологична диагноза, тъй като на тях се гледа като на по-малко чувствителни. Това само потвърждава нуждата от преразглеждане на половите дисбаланси в грижите за човешкото здраве.
Един от любопитните феномени на „половите стереотипи“ в медицината е, че човечеството от хилядолетия се интересува от репродуктивното здраве на жените, но в съвременността едва около 2% от клиничните изпитвания са в сферата на репродуктивното здраве и бременността, а бременните са практически изключени от широк спектър здравни технологии от съображения за безопасност. Макар това да е разбираемо, липсата на данни означава, че нерядко лекарите вземат решения за лечение на тези жени без научни доказателства, което излага на риск както тях, така и децата им. Макар етичните съображения за включване на бременни в клинични изпитвания да са много сериозни, това е необходим дебат. Един от примерите е съвсем пресен – по време на пандемията от COVID-19 бременните първоначално бяха изключени от ваксинационните изпитвания, което доведе до объркване, колебания и забавен достъп до ваксинация за тази високорискова група и коства живота на много жени.
До началото на 2025 г. Съединените щати бяха една от държавите в света, които най-активно правеха и изнасяха медицинска наука. През 2023 г. започна инициативата на Белия дом за изследвания в областта на женското здраве и в рамките на една година тя привлече близо 1 млрд. долара федерално финансиране. Паралелно се появиха няколко частни инициативи, набиращи фондове в същата сфера, а организацията Women’s Health Access Matters (WHAM) в партньорство с RAND Corporation изчисли, че удвояването на бюджета на Националните здравни институти (NIH) за изследвания, свързани с женското здраве (350 млн. долара към 2022 г.), може да донесе икономическа възвръщаемост от 14 млрд. долара в рамките на три години.
През 2025 г. обаче този устрем беше рязко попарен. Администрацията на президента Доналд Тръмп, встъпил в длъжност през януари, наложи съкращения на финансирането на Националните здравни институти (NIH) и на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), като някои програми бяха напълно прекратени. Тези съкращения засегнаха изследвания, свързани с болестта на Алцхаймер, с миоми на матката и рискове при бременност, както и с проекти, фокусирани върху разнообразието и включването.
Сред неочакваните жертви на новата посока на американската политика обаче бяха изследвания и изследователски центрове, свързани с наблюдение и превенция на майчината смъртност и подобряване на майчиното здраве. Макар с течение на времето да стана ясно, че немалка част от помпозно обявените съкращения няма да бъдат направени въобще или няма да се изпълнят в заявения мащаб, финансовата несигурност, заплахите и научната цензура със сигурност ще се отразят негативно на изследването на женското здраве в световен мащаб.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въпреки тревожните тенденции в световната политика и още по-тревожното им пряко влияние върху науката, обективният поглед изисква да признаем, че женското здравеопазване никога не е било в по-добра форма. Добрата новина е, че темата за здравето на половината световно население най-сетне започва да привлича устойчиво внимание. Лошата – че целият световен прогрес все още не е достатъчен, за да е ясно, че равното третиране на мъжете и жените в медицината не е политически акт, а въпрос на елементарна научна добросъвестност.
„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.
Някои женени двойки си изпращат един на друг снимки от фитнеса, от ресторанта, в който хапват с колеги на обед или пък от хотелската стая, докато са в командировка, за да поддържат нещата пикантни.
Има обаче и друг начин да поддържаш искрата, както ни показва този мъж, който изпрати снимки на жена си, за да я уведоми, че приема сериозно ролята си на равноправен партньор и родител.
"Секси" снимките на Брандън Шилингс бяха споделени над 400 хиляди пъти, въпреки че не е сигурно, че той редовно върши нещата, които показва на тях.
Коя жена обаче не би се разтопила от умиление при вида на тази чиста (макар и не съвсем искряща, според най-стриктните домакини) мивка?
И има ли нещо по-секси от това да видиш как мъжът ти се сеща да изхвърли боклука без да се налага да бъде подсетен 25 пъти за това?
Разбира се, че има - почистването на спалнята, която винаги остава последна в списъка ви с домакински задачи.
А само при мисълта, че тази отправяща се към пералнята купчина пране след това ще бъде извадена, изгладена и подредена от същия този мъж, буквално можем да усетим как цялата ни вътрешна тревожност изчезва...
Забавно, наистина, но да се признае, че има нещо специално в тези снимки, означава да се признае и фактът, че ако една жена ги изпрати на съпруга си или ги сподели публично, те няма да постигнат особен успех, коментира ScaryMommy.
Според неотдавнашно проучване за ролите на половете, публикувано в списание Springer, хетеросексуалните жени от всички възрасти извършват повече домакинска работа от своите партньори, независимо от кариерата или дохода на мъжа или жената. Според друго изследване пък, колкото повече пари изкарва майката, толкова повече отговорности има.
Като се има предвид това, чистата къща заслужава висока оценка и онлайн овации, когато за реда у дома се е погрижила жената. Разбира се, нямаме нищо против да отстъпим точно тези пет минутки слава на мъжете.
Още:
Тогава защо толкова много работещи майки продължават да носят на плещите си по-голямата част от домакинските и семейни отговорности?
Организацията Bright Solutions, която е водещ доставчик на предучилищно образование, предлага частни ясли и детски градини, финансирани от работодателя и образователни консултациин с офиси в Канада, Ирландия, Великобритания, Индия и Холандия, е провела изследване за "психическия товар", който майките носят на плещите си.
Проучването доказва, че такова бреме действително съществува и то оказва влияние върху майките на работа и у дома.
Работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им - работещи мъже.
Какъв е този "психически товар"?
Ако сте майка, най-вероятно не си задавате този въпрос. Но нека се опитаме да опишем.
Затворете очи и си помислете за списъка от сутрешно водене на децата на ясла, градина и училище, вечерно взимане от ясла, градина и училище, болен баща на децата, пазаруване няколко пъти в седмицата, насрочени месечни прегледи при педиатъра, инцидентни посещения при педиатъра, предстоящ зъболекарски преглед, училищен проект за детето, предстоящ рожден ден на детето, припомнете си колко памперса са останали в опаковката и кога трябва да купите нова, списъка за пазаруване за седмицата, какви продукти има в хладилника и какво ще приготвите за вечеря в следващите няколко дни, детето какво не яде и към какво е алергично, прането, което трябва да приберете, прането, което трябва да изперете и т.н.
Това са част от всекидневните ви задачи за няколко дни... само за няколко дни, и задачите, които следите вие. Не защото бащите са некомпетентни идиоти или не искат да поемат тези отговорности.
Татковците днес участват и помагат много повече отвсякога преди. Но исторически и на практика майките следят нещо да не се забрави, да не се изпусне, да не се разпадне. Майките са основният двигател на семейството и основно те се грижат за дома и членовете на семейството.
Ако все още повдигате вежда скептично, изчислете сама колко часа е работната ви седмица - работата у дома и служебната.
Обичайната работна седмица в България е около 40-50 часа седмично, в зависимост от типа дейност и месторабота. Можете и сами да направите калкулацията, ако сте работеща майка с дете на възраст около 8 години.
Изчислете след края на служебния ви работен ден колко часа седмично прекарвате в пазаруване, подготовка на проект за училище, планиране и разпределение на графика на семейството, готвене, чистене, пране и т.н.
Обичайно работният ден на тази майка започва в 6:30 и приключва в 20:30.
Ако плащахте на друг човек да върши това, щяхте да плащате за около 90-часова работна седмица.
90-часова!
Изследването, цитирано по-горе, показва още, че отговорностите на работещата майка само се увеличават, ако тя носи по-голямата част от семейния бюджет:
Какво е решението на този проблем? Време е всяко семейство да се замисли и да разбие остарелите патриархални стереотипи у дома и на работното място, които са просто неприложими за 2018-та година.
Работодателите трябва да осъзнаят, че голяма част от служителите им имат двойна задача и две позиции - работят еднакво усърдно и у дома, и в офиса.
От своя страна бащите трябва да осъзнаят същия факт - че жените отдавна не са дойки и готвачки и трябва да спрат да "помагат" и да започнат да поемат своята половина от семейните и домакински ангажименти.
„Момчетата не плачат“ е един от най-лесните начини само с една реплика да възпитате у бъдещия мъж куп отрицателни и грешни възгледи за хората и отношенията между тях.
Живеем в 21 век, в ера на равенство на половете, заобиколени от образовани хора и възможности за продължаващо цял живот образование, има свобода на словото и на изразяване на всякакви емоции и чувства.
Тогава защо все още има момчета, които искрено вярват, че само момичетата плачат и е срамно един мъж да плаче?
Не е възможно да вярвате в частичното равенство между половете - просто няма такъв филм. Не може да си изберете в какво да са равни мъжете и жените според удобствата и предпочитанията ви.
Ако не искате равно заплащане за един и същи труд, тогава разбирате защо жената изобщо няма място на пазара на труда.
Ако смятате, че е задача на майката да научи сина си как да се държи, в какво да вярва и какъв човек да се стреми да бъде, значи приемате, че ролята на мъжа е да е работен добитък, който изкарва пари и се ползва за разплод, но не участва във възпитанието на поколението, докато тя чисти, готви, пере и гледа децата, защото така трябва.
Звучи крайно, нали?
Така е, защото няма как да учите едно момче, че изразяването на чувства или това да си грижовен, мил и да споделяш, е присъщо само на момичетата, които са по-слаби, лабилни и не могат сами да се справят с живота заради емоционалността си.
Ако правиш това, не можеш и да очакваш някой ден той да се отнася с уважение към жените и да не чака да му сервират вечерята.
Уважителното отношение към жената е много повече от това да не си готованец – това означава да приемаш жената до себе си като равен индивид и нейното мнение, чувства, бъдеще, притеснения, болки и възгледи да са еднакво важни, колкото твоите.
Обаче откъде да започнете? Не може на 3-годишно момче да му четете лекции за равенството на половете, нали?
До голяма степен възрастните хора са такива, каквито са се оформили като деца чрез най-детското – играта. Децата се учат за света чрез игра! Тогава има ли играчки за момчета, които да ги насърчават да изразяват чувствата си?
Не, няма такива. Играчките, които подтикват детето да се грижи за нещо, да го милва, гушка, да му говори нежно, да го обича, са момичешките кукли.
Липсата на играчка, която да насърчава едно момче да изразява чувствата си, ги учи, че този тип игра или този вид играчки не са за тях. Те са за момичетата.
Куклите учат момичетата да бъдат любезни, грижовни, възпитателни, емоционални и да подхождат творчески към прическата, облеклото и т.н. Всичко това, някакси, е обратното на схващането за мъжественост, която играчките за момчета вдъхват.
„Дума дупка прави“. Ако имате деца, вече сте разбрали, че до определена възраст те са буквалисти и приемат за чиста монета и еднозначно всяка дума. Много е възможно вие да сте с прогресивно мислене и да искате да възпитате децата си в ценности и уважение, но заобикалящата среда да работи срещу вас.
Може това да са по-възрастни роднини, съседи без усет за лично пространство, възпитатели в яслата и т.н. Може бабата на момчето ви да е боядисала стената в синьо и да е закачила пушки, пистолети и танкове от пода до тавана.
Аз разбрах, че като промениш езика, променяш смисъла. Тогава „кукла“ вече не е просто петбуквена дума, която е достатъчна, за да подминете този щанд в магазина. Ако наречете куклата „приятел“, тогава говорите на универсалния детски език. Всички деца си имат приятелчета и момчето ви си има „другарче“, а не „кукла“.
„Винаги пръв и най-добър“ е посланието, с което се възпитава масово българското момче. От съвсем ранна възраст по всякакъв начин им се втълпява, че за да бъдат „истински мъже“, те трябва да са конкуренти, силни, самодостатъчни, безкомпромисни, категорични, да мачкат, да се борят на всяка цена и да разчитат само на себе си.
Момичетата, обаче, са учени на друго. Учим ги да са мили, отстъпчиви, нежни, да разчитат на приятелките си, защото са раними и някой трябва да ги защитава и спасява. И двете посоки са крайности. Погрешно е да учим момчетата, че да си уязвим е слабост – напротив, да показваш, че си уязвим, а понякога - и да си човек, те научава на емоционална устойчивост и сила на характера. Ключът към щастието, успеха и успешното професионално развитие лежи в способността да изграждаме пълноценни и стабилни взаимоотношения.
Момчетата не са бесни хулигани с денонощно желание за разруха. Още от ранна детска възраст все ми повтаряха, че „момчетата са диви“, „необуздани“, „с възрастта стават агресивни“, „нормално е да се бият“ и така нататък, все едно от раждането подготвят майката на момче да изтърпи някакво военно положение на диктатура вкъщи, където от онзи бесен, разюздан хипопотам сина ѝ трябва да бъдат опазени всички беззащитни същества и предмети, защото той ще ги съсипе, счупи, надраска, хвърли, сдъвче или разглоби.
Това не е вярно. Всяко дете има нужда от ласка и милувка, то търси човешката близост и самото то предлага своята. По-големият ми син израсна заобиколен от котки, а сега няма по-грижовен и внимателен брат (на малкия ми син, който сега е на 1 година).
Ако имате момче, сигурно сте забелязали как внимателно и с колко обич се слага любимата играчка на възглавницата вечер, как се гушка новото любимо камионче или как падналата в пясъка зомби фигурка се почиства и изтупва. Това е грижа.
Момчетата могат да са много грижовни, внимателни и отговорни, не по-малко от едно момиче. Да е добър с животните, да се грижи за семейството си, да помага винаги, когато и с каквото може, да завие заспалата си майка и да каже мила дума на брат си – защо това да го прави по-малко мъж?
Равенството на половете не значи равенство на жените. Децата преповтарят много неща, които виждат у най-близките си, защото възприемат възгледите, ценностите и дори езика на семейството си като най-нормалното нещо на света.
Все по-често виждам примери, в които мъжът е считан за някакво битово същество, което подлежи на „тренировка“, „научаване“ и „свикване“. Идеята, че се отнасяме към възрастни мъже като към кученце, което иначе е добричко, но няма още правилни навици и ние трябва да го научим, е изначално сбъркана и води до жестоки вреди - не само за мъжете, но и за жените, които се борят да бъдат третирани равнопоставено.
Без да съм мъж ми се струва, че е ужасно обидно човек на същите години като мен, който няма пенис, а матка, да смята, че е необходимо да ме дресира и да ме учи, като че ли аз нямам собствен мозък и преценка.
Това отношение наистина е обидно за интелекта на човека, който в повечето случаи е избран от вас да продължи гените ви. Между жените и мъжете има само две разлики – мъжете не могат да раждат и да кърмят, всичко друго е въпрос на възпитание и образование.
Синът ви няма „пиле“, а пенис и нищо няма „да му стане“, ако му разрешите да си играе с кукла и не му казвате, че „само момичетата плачат“.
Освен ако не вярвате, че трябва "пилето" или "шушата" да ръководят живота на сина или дъщеря ви.
И за завършек - както пее Мадона, „момичетата могат да носят дънки и да си подстригват косата късо, да носят ризи и ботуши, защото е ОК да си момче, а когато едно момче изглежда като момиче, е унизително, така ли? Да си момиче е срамно, така ли?“
