fbpx

Въпреки че днес разпределението на ролите между мъжете и жените е много по-равнопоставено и светът е пълен със семейства, в които доминираща финансова роля има жената, в глобален мащаб нещата не изглеждат така.

Изравняването на възнагражденията на мъжете и жените на пазара на труда ще отнеме още над 200 години, прогнозират авторите на доклад на Световния икономически форум (СИФ), предава БТА.

Годишният доклад за равенството обхваща 149 страни и изследва нивата му в четири области: образование, здравеопазване, политика и трудов пазар.

Според експертите на СИФ има подобрение в заплащането спрямо миналата година, когато разликата между възнагражденията за мъжете и жените се бе увеличила за пръв път от 10 години.

Намалява обаче участието на жените в политическия живот и достъпа им до системите на здравеопазване и образование.

Изводите на експертите са, че при сегашното темпо неравенствата между мъжете и жените в повечето области ще бъдат премахнати едва след най-малко 108 години.

202 години пък ще бъдат необходими, за да се намали неравнопоставеността на трудовия пазар. Въпреки че тази област напредък има, той не е голям: разликата в заплатите продължава да бъде близо 51%.

По-рано тази година анализ на международния сайт за сравнение на заплати Paylab.com показа, че средната разлика в заплатите на жените и мъжете у нас е от 28 до 30% в полза на мъжете. За сравнение в Хърватия и Словения разликите са средно от 10 до 11%. Според същия анализ има разлики дори когато сравняваме заплатите на най-добре платените жени и техните колеги мъже. Средно възнаграждението на тези жени достига само 78% от средната заплата на най-високоплатените мъже. До голяма степен това се дължи на факта, че жените много по-често заемат ръководни длъжности в по-малко прогресивни отрасли.

Годишният доклад за равенството на СИФ показва подобна тенденция: жените са слабо представени в секторите на дейност, които са в растеж и изискват умения и познания в науката, технологиите, инженерството и математиката. Жените са едва 22 процента от специалистите в сектора на изкуствения интелект.

Ситуацията с равенството на половете, разбира се, е различна в отделните страни и региони. Начело са скандинавските страни, като най-голяма степен на равенство има в Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.

Сирия, Ирак, Пакистан и Йемен са държавите с най-големи неравенства между мъжете и жените. Сред 20-те най-големи икономики в света Франция е начело, заемайки 12-о място в световната класация, следвана от Германия, която е на 14-о място, Великобритания (15), Канада (16) и Република Южна Африка (19). САЩ слизат от 49-о на 51-о място.

Очаква се страните от Западна Европа да заличат разликите между жените и мъжете през следващите 61 години. В Близкия изток и Северна Африка това ще отнеме 153 години.

Да не забравяме обаче и едно друго изследване, според което работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им – работещи мъже.

Т. е. колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има. Така че има какво още да се желае по отношение на равенството и в още една, пета, област: семейството.

Често говорим за това как възпитаваме дъщерите си да знаят, че са равни на мъжете, че заслужават точно толкова, колкото и останалите. Но далеч по-малко внимание се обръща на това момчетата да бъдат научени какво е феминизъм.

Това е нещо, което министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо е решил да промени веднъж завинаги, заедно със съпругата си. Любимият на мнозина политик е написал есе за сайта MarieClaire.com, в което обяснява защо възпитава дъщеря си и синовете си да бъдат феминисти.

„Занимавам се с политика, защото имам възможност всеки ден да работя, за да направя света малко по-добро място – за моите деца и за вашите. Гордея се от ангажираността и усилията на екипа ни, който работи за по-открита Канада, по-приобщаваща, по-справедлива и с повече равенство между половете.

Но най-важната работа, която върша, не е като политически лидер, а като родител. Всеки ден у дома имам невероятната и простичка възможност – заедно със съпругата ми Софи – да уча на съпричастност, състрадание, любов към себе си и силно чувство за справедливост, трите ни деца.

Аз съм изключително горд от дъщеря си Ела-Грейс. Тя расте мила, суперумна, страстен събеседник, отворен към света наоколо. Обичам Ела и се притеснявам – защото като баща, син, съпруг и гражданин съм свидетел на неравенството, с което се сблъскват жените и момичетата всеки ден.

В Канада и по света жените и момичетата все още са обект на насилие, дискриминация, стереотипи, които ги ограничават, и нямат равни възможности, които да им помагат да постигнат мечтите си. Побърква ме, че страхотната ми състрадателна дъщеря ще израсне в свят, в който, въпреки всичко, което е тя като човек, все още ще има хора, които няма да я чуят и няма да я вземат насериозно – само заради пола ѝ.

Продължавам да работя всеки ден, за да се боря срещу тези неравенства, макар и бавно. Но също така знам, че най-силното лекарство ще дойде от самата Ела. Софи и аз не можем да бъдем с Ела във всеки тежък момент от живота ѝ – да я защитим, когато някой я кара да се чувства незначителна, да я подкрепим, когато никой не я чува – дори да искаме, няма да можем (родителите ще ни разберат).

Така че най-доброто, което можем да направим, е да помогнем на Ела да осъзнае, без да се съмнява, че е достойна точно такава, каквато е. Тя е много силна и изключително стойностна личност, и тази сила и увереност никой не може да ѝ отнеме. Тя трябва да научи, че има собствен глас, който може да използва и на който може да вярва.

Това значи да я възпитаме да порасне феминист. Точка.

Аз съм безкрайно щастлив късметлия, че имам невероятен партньор в този проект. Софи не спира да ме вдъхновява и предизвиква. Преди няколко години, например, когато бях изправен пред повратна точка говорех за това как да учим Ела, че може да бъде каквото си иска. Софи каза:

Това е страхотно, но как възпитаваш синовете си да бъдат силни защитници на правата на жените?“.

Равенството на половете не е само въпрос и проблем на момичетата и жените. Всички имаме полза, когато жените и момичетата имат равни възможности с мъжете и момчетата – и от всички нас зависи да се случи всичко това.

Синовете ни имат силата и отговорността да променят сексистката ни култура, и именно това искам Ксавие и Хадриен – когато порасне малко – наистина да осъзнаят.

Но също така искам и да им помогна да пораснат съпричастни сплотени хора, които обикалят света широко скроени, способни да обичат и яростно да се борят за справедливост. Искам синовете ми да избягат от натиска и очакванията да олицетворяват само конкретен тип мъжественост, което е ужасно вредно и за мъжете, и за хората около тях.

Искам да се чувстват спокойни и свободни да бъдат себе си и да бъдат феминисти, които застават зад каузата на правдата, и които не се срамуват от постъпките си.

Феминизмът не е просто вярването, че мъжете и жените са равни. Това е съзнанието, че когато сме равни, всички са по-свободни. Това е безкрайна отдаденост на грижата един за друг, защото само така можем да започнем да градим свят, в който всеки е уважаван и зачитан. А също и непоколебимото убеждение, че всички хора имат едни и същи права и свободи – че моите права са и ваши права, и само когато вашите права са напълно зачитани, защитени са и моите.

Този свят още не съществува. Но може да бъде построен – от хората, които имат силно чувство за справедливост и емпатия, които защитават правата на другите и следват свои уникални подходи, за да създадат приобщаващо общество.

Това е светът, в който искаме да живеем. Това е светът, в който искаме децата ни да живеят. Искаме да възпитаме децата си да бъдат феминисти и да осъзнаят, че ВСЕКИ има своя роля в създаването на този свят. Искаме да отгледаме феминисти, за да почетем бъдещето им, защото само те имат властта – и отговорността – да построят по-добър утрешния ден.“

От съвсем малка бях зверче. Но не такова, каквото съм сега. Бях като бебето на Пришълеца. Неприятно, но все пак умилително по някакъв особен начин.

С годините не улегнах, а само станах по-зла и с по-остри зъбки. Опърничава, като коза. Ни се водех, ни се карах. Любимата ми фраза беше "Кой си ти, че ще ми казваш какво да правя?"

Бях млада, високомерна и не разбирах как има жени, станали системни жертви на домашно насилие. Как търпят побой с десетилетия. Бях слушала разкази, но не познавах нито една жертва, та си позволявах да философствам по темата без да имам никаква представа.

После превалих трийсетте и започнах да научавам за приятелки. За близки. Жени с образование, с възможности. Жени, които бачкаха като луди и отглеждаха деца.
Жени, които не смееха да излязат сами, бяха изгубили повечето си приятели, изяждаха по някой и друг шамар. Или ритник. Или просто много силно стисване за ръката. И така с години.

Силни, самостоятелни жени, на които нищо не им липсваше. Нито ум, нито дързост, нито сърце. Жени, които не са предполагали, че ще се случи тъкмо на тях.

Започнах да разпитвам, за да разбера, и все чувах фразата "Ти не разбираш". Започнах да се чудя защо не разбирам. Исках да разбера, наистина. След сериозни разговори с много жени и тяхното минало, започнах да обследвам собствения си живот.

Върнах се назад във времето. По начина, по който съм отгледана, за да разбера . Какъв беше този късмет, който ме беше сполетял. Този миниатюрен шанс, че не бях попаднала в капана, в който се намират толкова жени днес.

И мисля, че моят шанс беше баща ми.

Татко не беше по целувките и прегръдките, но беше по разговорите. Винаги се обръщаше към мен като голям човек и отговаряше на всеки един от въпросите ми. Разказваше ми приказки и ми пееше пиратски песни.

Никога не ме нарече "момиче". Никога не ми каза да се държа като момиче. Казваше ми "Дръж се като човек", защото аз бях от онези буйни деца, които тичаха и крещяха по цял ден, та съвсем нормално му се налагаше да ме усмирява.

"Кога ще започнеш да се държиш като голям човек?", говореше той, докато аз правех цигански колела по улиците.

Моят баща разбираше от всичко - от химия, от изобразително изкуство, от история, от опера и балет, от литература, но спортът, ах, спортът му беше на сърце.

От съвсем малка започнах да гледам с него Олимпиадите. После световното първенство по лека атлетика, Световната купа по биатлон, Формулата, Шампионската лига. Направи ме фен на Арсенал, фен на Шумахер, фен на Бьорндален, на Надал.

През ум не му минаваше, че дъщеря му е... момиче и спортът не е за нея.

Спортът е за сърцето, а у нас всички имахме бурни сърца.

Изобщо, у нас бая се крещеше за политика, за спорт, за филми, за книги. Баща ми ме научи да споря до смърт, да се съмнявам във всичко, което ми кажат. Щом му кажех нещо с прекалено голям ентусиазъм, той накланяше глава и казваше "Айде беее".

Научи ме да обожавам свободата в политиката, търговията. Възпита у мен такава непоколебима любов към свободата, че не се сещам за нищо по-хубаво от нея в този живот.

Научи ме, че никой не ми е длъжен за нищо,

че трябва сама да се оправям и съм достатъчно умна да го направя.

Когато станах седми клас, си взе един месец отпуск и го прекара денонощно с мен, докато не се подготвя за влизане в езикова гимназия. Учехме заедно до 4 сутринта всяка нощ.

Когато станах на деветнайсет, влязох да уча право и започнах да му помагам в ателието за химическо чистене, което беше отворил. Съвместяваше го с букмейкърски пункт на Еврофутбол. Аз въртях Еврофутбола, обслужвах клиенти, гладех на гладачната машина и понякога я поправях с големия ключ (той ме беше научил).

И никога не ми посегна.

Никога, никога не ми посегна и никога не ме обиди.

Да имаш баща, който те подкрепя, уважава и ти помага, се оказа ключово. Баща ми има хиляди недостатъци, точно като мен или вас, но с родителството се справи чудесно и аз бях онова момиче, което попадна на него.

Сега съм на 40 - работя това, което искам с тези, които искам. Обичам мъжа си, децата, работата си, все още гледам с голям кеф Олимпиадата. И знам, че ако някой ми посегне, тежко му и горко.

Та, се родих зверче. И татко не ми сложи розова панделка, нито нашийник. Не ме укротяваше, не ме обиждаше, не ме усмиряваше с думите "Ти си момиче, не е прилично". Не ме попита къде отивам. Просто ме тупна по гърба, посочи ми света и каза "Дръж! И се пази."

Това и правя до ден-днешен. Съзнавам, че съм имала късмет да имам страхотен баща. Просто късмет. Не съм го заслужила, защото съм слушала или съм била с кестенява коса.

Късмет.

Милиони момичета нямат моя късмет.

Нямало е кой да им вдъхне увереност и да ги придружи до входа на света, и да ги прегърне за кураж. Тези момичета са по-силни, отколкото мислят, и по-смели, отколкото им се струва.

И заслужават всичко най-добро на света - просто някой, някъде в живота им се е провалил и сега товарът на този провал лежи на момичешките им плещи.

Кураж, момичета, и ако е нямало кой да ви каже да не се страхувате, то аз ви го казвам.

А на бъдещите бащи искам да кажа - подкрепяйте дъщерите си. Вие сте първият мъж в живота им. Бъдете достойни за това.

Привети от едно момиче - зверче с късмет.

Най-младият лидер в Нова Зеландия за последното столетие - министър-председателят Ясинда Ардърн, ще става майка, съобщи bTV. Наскоро встъпилият в длъжност премиер планира да си вземе отпуск по майчинство през юни тази година.

37-годишната Ардърн беше обявена за премиер през октомври миналата година. Няколко дни по-рано тя вече е знаела и за бременността си, но въпреки това е приела поста. Баща на детето е партньорът ú – телевизионният водещ Калрк Гейфорд.

Третата поред жена-лидер в Нова Зеландия планира да отсъства от поста си не повече от шест седмици. По време на отпуската й, длъжността министър-председател ще заеме настоящият ú заместник Уинстън Питърс.


cross