Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Анна Ангелова е бременна отскоро (честито!) с дълго чакана рожба. Тук е историята на нейното забременяване, което според лекарите не е имало как да се стече точно така, но една почивка в Испания променя нещата.
С моя партньор сме заедно от три години и половина и още от началото мечтаехме за дете. Опитвахме почти веднага, но една година мина, без да се случи нищо. Тогава започнахме посещения при репродуктивни специалисти – изследвания и на двама ни, спермограма, хормонални тестове...
Промених начина си на хранене, взимах витамини и добавки, преминах през безброй тестове за овулация… но бебе така и не идваше. Годините се нижеха.
Преди около шест месеца отново посетих ендокринолог. Коригирахме терапията и хормоните влязоха в норма. Но и тогава надеждата не се превърна в реалност. При последния преглед и направена цветна снимка се установи, че фалопиевите ми тръби са нагънати, което силно намалява шанса за естествено зачеване.
Един от водещите специалисти в Пловдив ни каза ясно: „Единствените реални възможности са инсеминация или инвитро“.
Започнахме да се ориентираме към клиника в Турция. Оказа се обаче, че за процедурата задължително трябва граждански брак, а ние нямахме. Вече бяхме избрали дата и кумове, почти бяхме готови да резервираме ритуалната зала…
И тогава, като по чудо, предстоеше почивка в Испания. Там за първи път от години изцяло забравих за мислите за бебе. Починахме си, насладихме се на времето заедно и се прибрахме заредени.
„Може би съм бременна.“ Купих тест, направих го… и две ярки черти се появиха мигновено. Не повярвах на очите си. Повторих теста – пак положителен. Кръвният резултат показа висок ЧХГ, а при първия преглед вече се виждаше сакче.
Днес съм в 13-та гестационна седмица. Всичко засега е наред и всеки ден благодаря на Бог за това чудо.
След толкова години борба, надежди и разочарования сега най-съкровената ни мечта е на път да се сбъдне. Сърцата ни са пълни с вяра, че догодина ще държим в ръцете си нашето дългоочаквано малко момиченце.
