Юношеството е период на голяма промяна, като всичко – от съня до социалните медии, оказва влияние върху растежа. Психологът Сара-Джейн Блейкмор обяснява как да поддържаме положителните навици при подрастващите.
Когато преди почти 30 години бях студентка, ме учеха, че човешкият мозък спира да се развива в детството. Но това е грешно. Сега, когато имаме технологията да надникнем в живия човешки мозък и да проследим промените в неговата структура и функция през целия живот, знаем, че той продължава да се развива значително и през юношеството, и в ранна зряла възраст. Щеше да ми е полезно да знам това, когато бях тийнейджър.
Ние определяме съзряването като периода от живота между 10 и 24 години. Това е сравнително нова дефиниция, която отчасти се основава на тези нови знания за развитието на мозъка. Мозъкът се променя както по отношение на функцията си – как се активира, когато вземате решения, планирате действия, мислите за други хора или обработвате емоции, така и по отношение на своята структура. Въпреки че още на 8–9-годишна възраст размерът на мозъка е почти колкото на възрастен, вътрешният му състав се променя радикално по време на юношеството.
По-конкретно това се отнася за количеството сиво и бяло вещество, съдържащо се в него. В бялото вещество има дълги влакна, наречени аксони, които позволяват на различните региони на мозъка да комуникират помежду си. То се увеличава постоянно от много ранно развитие до 30-те години. Това отразява процес, наречен миелинизация, който ускорява сигнализирането в мозъка и го прави по-ефективен. Междувременно от късно детство нататък в много области на мозъка сивото вещество, което съдържа клетъчни тела и връзки между невроните, наречени синапси, претърпява постоянен, бавен, продължителен спад.
Синапсите са връзките между мозъчните клетки, които позволяват на мозъка да върши работата си. Броят на синапсите се увеличава драстично по време на ранното развитие, затова мозъкът на малко дете съдържа много повече синапси, отколкото мозъкът на възрастен. След това тези излишни синапси трябва да бъдат премахнати. Синапсите, които се използват при определени обстоятелства, са синапсите, които остават и стават по-силни, а тези, които не се използват, се елиминират в процес, наречен синаптично съкращаване. Това е хитър начин, по който мозъкът се развива отчасти въз основа на условията, в които расте. Наясно сме, че все още имаме много да учим за мозъка на подрастващите. Но ето някои теми, по които вече има убедителни научни доказателства.
Сънят е важен във всички възрасти, но когато мозъкът се развива, той е от решаващо значение. Сънят също е ключов за психичното здраве. Няколко аспекта на съня се променят в юношеството. Има доказателства, че по време на пубертета цикълът сън – събуждане (циркадният ритъм) се променя. Преди пубертета мелатонинът, хормонът на съня, се произвежда по-рано вечер. След пубертета има забавяне с около два часа, така че да не сме толкова сънливи рано. Това означава и че нощният цикъл се е изместил с няколко часа, което отчасти е причината на тийнейджърите понякога да им е трудно да стават сутрин. Те често наваксват със съня си през уикенда. Това се нарича „социален джетлаг“, защото наподобява смяна на часовата зона всяка седмица. И може да бъде доста тежко за мозъка, тялото и настроението.
В опит да намалят проблема някои учени и психолози смятат, че учебният ден трябва да започва час или два по-късно. Това е трудно за прилагане, защото не се вписва в социалните норми и работните модели на родителите. Но наистина и аз се питам дали е оптимално тийнейджърите да бъдат карани да стават и да ходят на училище по средата на биологичната си нощ.
Нещо, което влияе на съня, е използването на телефон и желанието да се проверяват социалните медии до късно през нощта. Социализирането винаги е било особено важно за младите хора. Когато бях тийнейджър, окупирах стационарния телефон и разговарях с приятелите си с часове. Родителите ми пък бучаха да затварям телефона и да си лягам. Сега е същото, само методът на комуникация е различен. Младите хора вече могат да се свързват с приятелите си по всяко време на деня и нощта и често го правят. Пропускането на известие или съобщение и липсата на отговор може да бъде социален риск, който подрастващите искат да избегнат, затова остават будни до по-късно, за да общуват онлайн, и спят до телефоните си.
Не знаем много за ефекта на социалните медии върху мозъка на юношите. Има някои проучвания, показващи слаба връзка между по-засилената употреба на социални медии и по-лошо благосъстояние при тийнейджърите и това се приема като доказателство, че времето пред екрана или използването на социални медии може да причини психични проблеми при младите хора. Това обаче е просто статистическа взаимовръзка. Възможна е и друга посока на мислене – вместо социалните медии да причиняват по-ниско благосъстояние, да се окаже, че ако се чувствате отпаднали, мотивацията ви да прибягвате до социални медии се увеличава. Има също някои доказателства, които сочат, че степента на вреда от социалните медии зависи от това какво се гледа в тях. И дали хората превъртат пасивно, или се ангажират в активна комуникация с другите.
Една колежка, д-р Ейми Орбън, проведе проучване, в което участвах. То разглеждаше връзката между увеличеното използване на социални медии и благосъстоянието на подрастващите. Това, което открихме, е, че в повечето възрасти има почти нулева връзка. Има няколко изключения – на възраст от 11 до 13 години при момичетата, от 14 до 15 години при момчетата и отново на 19 години за двата пола, където по-честото използване на социални медии в рамките на една година предсказва по-ниско благосъстояние през следващата.
Смятаме, че в тези по-ранни възрасти, които съответстват приблизително на времето, когато настъпва пубертетът при момичетата и момчетата, когато хормоните, тялото и мозъкът се променят бързо, начинът, по който обществото ви третира, също се променя. Има голям натиск да действате, да изглеждате по определен начин и да бъдете одобрени от връстниците си. Често това е социално бурен период, в който младите хора са по-склонни да използват телефоните си и могат да бъдат изложени на отрицателните ефекти на социалните медии като онлайн социален натиск и кибертормоз. На 19 години повечето млади хора напускат дома си и стават независими за първи път. Това отново носи социален натиск, който може да доведе до потенциална вреда.
Да знаят повече за случващото се в мозъка на тийнейджърите е полезно за родители, учители и за всички останали, които работят с млади хора. А и за самите тийнейджъри, разбира се. Но дори и да не знаем какво се случва, има начин да намалим конфликтите
Първата стъпка е да не ги обвиняваме веднага, че са кисели, егоистични или вземат „лоши“ решения. Опитът да бъдете по-съпричастни и да вникнете в гледната точка на млад човек е полезен и може да помогне на възрастните да разберат защо младите хора понякога действат по начина, по който го правят. Например, поемането на всякакви рискове е завишено в тийнейджърските години. А повечето рискове – например пушене, експериментиране с наркотици, опасно шофиране, се поемат, когато младите хора са с приятели. Когато сме тийнейджъри, имаме по-голяма склонност да се влияем от връстници. Това се дължи на факта, че сме свръхчувствителни към социално изключване и сме мотивирани да бъдем част от група. Това е важно за развиващия се млад човек и би било „социален риск“ да каже „не“ на приятели. Но не означава, че младите хора не се интересуват от семейството си. Или че правят неща, за да дразнят възрастните. Просто върху тях има силен адаптивен натиск да бъдат част от общото.
Нашата образователна система и общество са устроени така все едно „един размер става за всички“. Но ние сме невроразнообразен вид и във всяко училище и университет има млади хора, чиито мозъци обработват информация по различен начин. Съществуват много изследвания на състояния като аутизъм, дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ) при малки деца. Юношеството обаче засега е пренебрегнато при изучаването на невроразнообразието. И все пак, това е период с големи промени в хормоните, мозъка и социалния свят. Всичко това създава натиск върху младите хора, а невродивергенцията представлява допълнително предизвикателство. Трябва да разберем повече как се проявява невродивергенцията през тийнейджърските години и как най-добре можем да подкрепим младите хора с проблеми в развитието.
Нашите мозъци са пластични във всички възрасти, включително в зрялата. По време на юношеството обаче невропластичността в определени области на мозъка се повишава. Това означава, че юношеството е период, който предлага възможност за учене и творчество. Означава и че определени интервенции могат да са полезни.
Повишена невропластичност също е и уязвимост, тъй като средата невинаги е положителна. Стресовите обстоятелства могат да имат ефект върху мозъка и върху развитието му и могат да доведат до склонност към психични проблеми: около 75% от психичните заболявания започват преди 18-годишна възраст.
Средата, в която тийнейджърите растат, е по-стресираща, отколкото беше дори преди само 20 години. Изпитите и оценките постоянно се увеличават и това създава остър стрес на етап, когато те са особено уязвими. В допълнение към академичния натиск младите хора са притеснени от провала, от навлизането им на пазара на труда, от нуждата им от жилище и от климатичните промени.
Животът е особено труден за младите хора, живеещи в бедност. В скорошно проучване, ръководено от моите колеги Бланка Пиера Пи-Сюнер и Джак Андрюс, открихме, че възприемането ти като не толкова заможен в сравнение със семействата на приятелите ти е свързано с по-ниско психическо благополучие в ранна юношеска възраст. И то без значение от обективния семеен доход. Това са сериозни екзистенциални притеснения, и то на възраст, когато не можеш да направиш кой знае какво. Младите хора нямат много свобода на действие или власт.
Има някои доказателства, че редовното пушене или консумация на сравнително големи количества канабис преди 18–21-годишна възраст е вредно за мозъка по отношение на когнитивните способности като памет и учене. Знаем и че има повишен риск от развитие на психоза.
Знаем по-малко за дългосрочните ефекти от консумацията на много алкохол. Има някои доказателства, че алкохолът засяга развиващия се мозък по различен начин от мозъка на възрастните. Но няма как да проучим дългосрочните вреди при подрастващите.
Младите хора имат голямо влияние един върху друг. Има доказателства, че интервенциите, ръководени от връстници, например кампаниите срещу тормоза в училищата, могат да бъдат по-ефективни от кампаниите, ръководени от възрастни. И въпреки това много малко такива „намеси“ по важни въпроси са проектирани и изпълнени от млади хора. Трябва да дадем глас на подрастващите. Трябва да ги овластим да се насърчават взаимно да вземат положителни и здравословни решения.
Сара-Джейн Блейкмор е професор по психология в университета в Кеймбридж и автор на Inventing Ourselfs: The Secret Life of the Teenage Brain („Да се преоткрием: Тайният живот на тийнейджърския мозък“)
Добре дошли в света на подрастващото дете между 1 и 3 години, познато в англоезичните филми като тодлър! Наскоро писахме за това чудо и се опитахме да разберем Що е то тодлър и какво се случва в главата му.
Става въпрос за този магически период, в който малката ви радост вече се е превърнала в малък човек и ви представя редица сладко-горчиви предизвикателства, като постоянното тичане наред-назад (сбогом, токчета, здравейте маратонки!) и собствено мнение (ако по професия сте продавач, представете си го като постоянно пазарене).
И да, всички родители искат хлапето да расте и да постига собствени успехи, обаче защо, по дяволите, всичко трябва да е толкова трудно?!
Ако някой не го е разбрал, да имаш подрастващо хлапе не е за слабохарактерни! Когато усетите, че предавате фронта, спомнете си тези златни правила как да се оправим с малкото дете:
Винаги носете храна със себе си. Приберете малката дамска чантичка, няма да ви трябва още известно време. Наистина помага да носите цял арсенал от лакомства, защото са идеални за разсейване, страхотни са за случаите, в които лееееко сте закъснели с обяда (с около 3 часа) и за да му затворите устата, когато започне да сочи непознат човек и да крещи, че прилича на китаец.
Мокри кърпички! С възрастта децата стават все по-лепкави и мърляви, без значение дали наистина са имали достъп до нещо лепкаво и мръсно. Ако забравите мокрите кърпички, само след минути навън ще се окажете под ръка с нещо, което прилича на прибран бездомник, който държи да опипа всичко, в това число и вас, с лепкавите си мръсни ръчички.
Не очаквайте кой знае каква рационална мисъл. Подгответе се психически за мирова скръб и гóрко оплакване на банана, който сте разрязали надве. Възможен е и лек траур, ако сложите за пране любимото му одеало без да го предупредите. Ако очаквате малкото дете да каже: "Да, мамо, разбирам, че няма как да съединиш пак банана, който разряза надве, защото е невъзможно!", значи отсега започваме да се смеем тъжно заедно с вас...
Винаги, все някъде, някой непознат ще ви изгледа лошо. Каквото и да правите, колкото и да се стараете, все някога, в някой магазин, непозната госпожа ще ви изгледа критично, защото няма да сте забелязала как в последната минута на детето му е потекло сопол, или си е облизало ръката, или е изпуснало парче хляб на земята и си го е взело обратно, или пък кипа и кашля без да си сложи ръката пред устата. Винаги, все някъде, някой ще ви изгледа критично - свикнете с това. Идеалните майки на перфектните еднорози дебнат отвсякъде. Вие, от друга страна, отглеждате просто дете.
Организирайте си задачите около графика за спане на детето. Правилно сте забелязали - малкото дете трябва да спи и трябва да го прави всеки ден и по всяко време. Под "спи", нямаме предвид да пада омаломощено от умора и тръшкане в 23 часа, и да спи до обяд на другия ден, след което да прекара деня в истерични писъци и мятане на играчки по стената. За една съседка говорим.
Под "спи" искаме да ви напомним, че нервните връзки на мозъка се изграждат и клетките се регенерират единствено по време на дълбок сън - а на вашето малко дете му трябват минимум 12 часа сън на денонощие. Докато спи следобеден сън, вие си свършете каквото можете - например и вие да поспите! (смеем се сами на абсурдността на това предложение).
Не откачайте заради хранителните му навици. Понякога детето ще поглъща огромни количества кисело мляко и грозде например, или каквото сложите на масата пред него. Друг път ще яде основно въздух (и намерена бисквита под дивана). Не се побърквайте излишно - това е напълно нормално. Те растат и се развиват, въпреки странните си хранителни навици, и съвсем скоро нещата ще се извъртят, а като стане тийнейджър, ще си спомняте с умиление времето, когато не е трябвало да работите на 2 места, за да го изхраните.
Ред, ред, ред. От всичко на света редът е това, което най-много обичат децата. Може да сте мислили, че най-много обичат палачинки или да скачат върху телефона ви, но не е. Децата обичат най-много реда. Те обичат да гледат едно и също шоу непрекъснато, да им четете една и съща книга, преди лягане да им казвате един и същи неща - това е, защото децата обичат предсказуемостта, а предсказуемото и спокойно дете е също така щастливо дете. Създайте всекидневен график и го спазвайте. За да го свикнете, ще ви отнеме най-много седмица, но ако не сте постоянна и всеки ден внасяте промени, няма да отглеждате подрастващо дете, а събудена преждевременно мечка.
В момента, в който детето проходи, се сбогувайте с личното пространство. С умиление ще си спомняте как сте ходила до тоалетната сама. В следващите години винаги ще има чифт очи, вперени във вас, докато сте в банята или в тоалетната. За проходилото дете, което може да стигне до бравата на вратата, затворената врата е приключение, предизвикателство. Ако заключите, мънички пръстчета ще се проврат под вратата като във филм на Стивън Кинг и малки крачета ще побутват отвън, докато тънко детско гласче ще пита: "Мамо, вътре ли си? Мамо, искам да вляза! Мамо? МАМООООООООООООООООО" По-добре отворете, защото децата бързо се отегчават и като не се отвори вратата, отиват в кухнята и започват да отварят чекмеджетата с ножовете.
Най-важното правило за отглеждане на подрастващо дете е да помните, че И ТОВА ЩЕ МИНЕ. Казват, че дните са дълги, а годините - кратки. Така е. Малкото дете е голяма, мила досада - то иска да е независимо, макар че е безпомощно.
Едновременно е ирационално и упорито. Може да си поплаквате от умора сега, докато за 358-ми път се навеждате, за да съберете парчета бисквита от пода, а вашата вечеря изстива за пореден път, но така или иначе от изтощение няма да имате време да ядете, НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ - с всеки изминал ден детето ще има нужда от по-малко и по-малко помощ от вас, защото ще става все по-независимо и след известно време ще се изненадате, че можете да водите смислен, разумен разговор с него.
А и помнете - не сте сама, всички ние сме били такива, наоколо всички деца минават през това, и другите майки имат същите болки и - най-вече - И ТОВА ЩЕ МИНЕ.
Думата "тодлър" май вече навлезе и в българския език, но ако още не е достигнала до вас (или ако детето ви е преди и след заветната възраст на тодлъра), уточняваме:
тодлър е подрастващото дете на възраст между 1 и 3 години.
Това е чудната възраст, когато децата развиват огромен потенциал и разгръщат индивидуалните черти на характера и личността си. В този период малчуганите правят първите си големи стъпки към независимостта – учат се да ходят, да се движат сами, да скачат, да се изкачват нагоре или да слизат надолу, учат се да ходят с редуващи се крака (обикновено с 3 :) ), започват да учат важни житейски умения, като обуване на обувки и чорапи, миене на зъби и т.н.
През този период хлапетата развиват и речника си. Te вече запомнят имената на хората и предметите, с които влизат редовно в контакт - майка, татко, чаша, обувки, куче и т.н. Започват да развиват и собствената си идентичност, да осъзнават, че са отделни личности. Тогава се развива и чудесната фаза „мое!“ и "Аз сам/а!!". Тя идва от осъзнаването, че щом те са отделни личности, значи всичко, с което някога са влизали в контакт във всеки един момент от живота си, без значение за колко време, всъщност трябва им принадлежи.
Всъщност това е една наистина забавна възраст, защото всичко, което се случва в живота на майката и на подрастващото хлапе, е ново. Най-важното, което майка им трябва да знае за тази възраст, е че тодлърите са изключително активни. Те се страхуват съвсем малко, защото нямат натрупан опит в живота и като гъби попиват всичко около себе си, изучавайки целия свят.
Решихме, че ще е интересно да научите и някои не толкова известни факти за децата на възраст между 1 и 3 години. Здравейте, тодлъри!
Тодлърите, които непрестанно изискват внимание от възрастните, е по-вероятно да станат по-общителни и по-любознателни, когато пораснат. Това се твърди в изследване, публикувано в списание Child Development с автор Marie-Pierre Gosselin. Според нея децата, на чийто повик родителите са откликвали положително, са с по-сговорчива нагласа към общуването си с хора в бъдеще.
Изследвано е поведението на деца, на които са давани награди и са насърчавани да споделят с приятелите си. Резултатите показват, че макар и по-малките деца да разбират ползите за другото дете от споделянето, не са способни да устоят на изкушението да вземат „егоистично“ решение и да запазят наградата за себе си. За щастие, с израстването пораства и мозъкът на детето. Картографията на мозъчната дейност показва регион, който израства заедно с увеличаващата се способност на детето да взима по-малко егоистични решения, се казва още в изследването.
Децата, които хъркат или страдат от сънна апнея, е по-вероятно да станат хиперактивни след седмата си годишнина. Изследователката д-р Карен Бонюк твърди, че „проблемите със съня на подрастващото дете може да имат негативни последствия върху развитието на мозъка.“
Според Юън МакДоналд от Техническия университет в Дания, възрастните следят гласа си, за да може той да отразява целта на казаното. Но „2-годишните не контролират обратната връзка от гласа си, както правят възрастните. Това предполага, че използват друга стратегия за контрол на речта“, се казва още в изследването.
Изследователи смятат, че липсата на дневна почивка и сън при подрастващите водят до проблеми. „Раздразнителност, по-ниски нива на задоволство и заинтересованост, и понижена способност за решаване на проблеми“. Децата от фокус групата, лишена от дневен сън, са били неспособни да изпитат интерес към нови преживявания. Овен това те не се адаптират към променяща се некомфортна ситуация. (но подобни неща важат и за недоспалите възрастни)
Двегодишните деца са по-склонни да преповторят и копират действие, което са видели да повтарят при други деца, и по-малко вероятно да копират такова, извършено от само едно друго дете. Изследването е публикувано в списание Current Biology.
В своя публикация авторът на научна и историческа литература Никълъс Дей изобразява чрез времева лента какво са научили учените за десетилетия за запаметяването при децата.
През 80-те години на миналия век се е смятало, че децата живеят само в настоящето, без спомени от миналото. Преди двадесет години обаче едно изследване е доказало, че 3-годишен тодлър може да възпроизве спомени от посещение в Disney World. А въпросното посещание се е случило 18 месеца по-рано.
Скорошен анализ показва още, че децата имат способност да връщат спомени за събития, случили се преди 6 години! Експериментът е проведен с участието на 46 деца на възраст между 27 и 51 месеца, които са интервюирани на два пъти относно събитие, в което са участвали. Първият път е бил 24 часа, след като се е случило, вторият - 6 години по-късно. По време на интервюто, осъществено 6 години след събитието, 9 деца са си спомнили събитието. Сред тях е имало 2 деца, които по време на събитието са били на възраст под 3 години!
До ден-днешен това е възможно най-убедителното доказателство, че дори толкова ранни преживявания могат да бъдат вербално пресъздадени след години.
