Текстът на Албина Гълъбова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
– Чеде, моля ти се, само да не забравим гърнето на детето. Знаеш си го - усерко си е. Три пъти да ходи вкъщи…
– Да, да, добре. Спокойно. Сложи го в една торбичка и го взимаме. Отивам да заредя колата и след 10 минути ви чакам отвън. Качвам и яденето в колата, да знаеш.
Ние с детето останахме вкъщи за последни приготовления, докато чакаме баща му да зареди гориво и да провери гумите. Бях направила заготовки за салатка, пържих кюфтенца още рано-рано сутринта, айранче направих, че детето много го обича. Десертът го купих, естествено – и мама е хора, я! Няма да се мъча! И тръгнахме! Весели, щастливи, ще ходим до Цари Мали град на пикник.
– Взе гърнето на детето, нали?
– Да, бе, как! Тука е всичко!
– Хайде тогава – с Бога напред!
Пристигнахме благополучно. Малкото лайненце попита само едни 284 пъти „Стигнахме ли веееееееееееееееееечеееееееееееее“. Помрънка малко. Хич не го и усетихме този час и половина път. Не е като да кажеш, че е ревал 3 часа без да спира на път за морето, когато нервите и на двама ни са изпилени на бръснач от жегата, потта и прахта по пътя.
Та, пристигнахме сравнително спокойни в подножието на красивата горичка на крепостта Цари Мали град. Имахме късмета да е хубаво времето – фуникулярът работеше и ей ни нас, тримцата, накачулени с две чанти храна, мокри кърпи, салфетки, вода, сокчета, айрян и една чанта дрехи за преобличане за отрочето. Не е като да не си мислехме, че сме взели всичко!
Бяхме уцелили наистина прекрасен ден за посещение на крепостта и пикник в близост до атракционния парк. Слънчице, птичките пеят, пчеличките жужат – една семейна идилия на хоризонта!
Посетихме крепостта въпреки 4-5-те чанти с багаж. Снимах отрочето в профил, в анфас, с шлем, без шлем, с ризница и без – всичко както си трябва, както си му е редът. Все пак, не качим ли снимки във Фейса, все едно не сме ходили никъде! Свършихме цялата работа, която си бяхме намислили в тази приятна крепост и се запътихме по дървеното мостче към парка, за да хапнем.
Намерихме си слънчева маса с пейки, седнахме и започнахме да се разполагаме като царе в този Цари Мали град. Мъжлето направи салатата, аз наредих масата. Детето припкаше около нас и помагаше с малки задачки, подходящи за крехките му 2 г. и 6 м. Когато всичко беше готово, вече нямахме търпение да хапнем на природа. И тогава, както обикновено се случваше в нашето прекрасно, иначе слънчево семейство - както си седеше, детето ни погледна с онзи поглед – като влюбено теле майка си - и с тревожна нотка каза:
Настана суматоха. Тук гърне, там гърне – няма ни гърнето!
– Нали трябваше да го вземеш, колко пъти ти повторих!
– Взех го, сигурен съм.
– Къде е тогава???
– Ами, останало е в колата, явно.
Явно…
Детето се разрева, разбира се. Това върви в куверта винаги когато усети, че нещо не е наред. Цялата поляна народ разбра за кахърите ни, въпреки че се бяхме отдалечили достатъчно, за да не се набиваме уж на очи. Започнахме да го увещаваме да опита да ака без гърне. Баща му го държа в ръце дори, но не свършихме работа.
Детенцето се притесняваше да ходи по голяма нужда другаде, освен в гърнето му. Просто си беше още малък, а ние още необиграни млади хаймани, решили, че са достатъчно вещи за живота, че да се грижат за друго човешко същество. Редувахме се с баща му – единият пазеше софрата, другият детето, но така и не пожънахме успех.
Тръгнахме към масата. Малката гад вървеше няколко метра пред мен, когато чудно защо отиде при един младеж с бяла тениска (и баща му беше с бяла тениска), който пиеше вода на чешмата при поляната. Аз гледах в недоумение и докато реагирам, малкият вече беше увил малките си ръчички около младежа и му казваше: „Татее! Татее!!“. Не искате да знаете погледите, с които мацката на оня целкаше ту детето, ту мен, ту гаджето си. Чак на мен ми стана неудобно, при положение че не съм от най-притеснителните.
– Асиииииии! – извика мъжът ми отнякъде, очевиден свидетел на цялата ситуация.
– А, ти не си тате! – с намръщен поглед много бързо констатира синът ми и се завтече към истинския си настойник.
На мен пък ми идеше да си заровя главата в земята като щраус, но все пак отидох да се извиня на младежите за недоразумението и се върнах при семейството си. Мъжът ми беше вече прибрал багажа и гладни, но развеселени тръгнахме надолу към фуникуляра.
Какво да ви кажа – прибрахме се вкъщи, стоплихме си кюфтенцата, направихме нова салата и си хапнахме до насита. Наред с хубавите спомени, въпреки наченките на неудовлетвореност от несъстоялия се пикник, имаше един безспорен хубав резултат от този ден и той беше, че не готвих вечеря.
Колкото и трескаво да се подготвяме, никога няма да бъдем изцяло, напълно, перфектно готови за всичко, което ни очаква в живота, особено с малко дете.
Човешко е да забравяме, нечовешко е да забравим гърнето на хлапето, и то в колата.
Дори когато всичко се обърка и плановете ни не се състоят точно както ние сме искали, винаги има втори шанс и той е да опишеш историята си, да участваш в конкурса на „МАЙКО МИЛА“ за лятна история 2022 и да си чакаш готините награди.
Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря , защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение.
Всеки говори за стреса, и все с негативнa нагласа – как от него се напълнява, как влошава състоянието на кожата, колко пречи на качествения сън и на постигането на фитнес целите.
Приятелите ни от Live to Lift обаче напомнят, че ако той – негово зло величество Стресът, е прекалено малко, това също не е добре и може да забави прогреса ви в залата и извън нея!
Добрият стрес е онзи, който вади най-доброто от вас. Той е мобилизиращ и краткотраен, докато онова, “лошото ченге”, е хронична гад, натрупва се и избива, когато само това ни трябва.
Всъщност, стресът не е “нещо”, което се случва. Това е вашата реакция на предизвикателствата, пред които се изправяте всеки ден. Тях пък ги наричат стресори или стресови фактори – напрежението в работа, отглеждането на деца, управлението на пари, камарите с пране и неизмити чинии, и храненето, и физическите упражнения.
Всичко това може да ви превърне в супермен или суперуоман, но може и да ви изпие силите така, че да се свличате като бучка разтопено масло на дивана (почти) всяка вечер.
В ерата на глобализацията, стресът също е с глобални размери и често е виновен за какво ли не. Истината е, че стресът не е просто “имах напрегнат ден в работа” или “скарах се с гаджето/мъжа/жената”.
Това е реакцията ни на всички дразнители, които нарушават баланса и вкарват физическо, душевно и емоционално напрежение в системата. За съжаление, много често сме подложени на повече стрес, отколкото си мислим.
Колко повече стрес?
Да си направим един експеримент. Напишете на лист хартия всичко, което ви носи напрежение, например проблемите в службата, тичането от среща в друга, финансови притеснения, пътуване до работното място, децата…
Повечето хора, вероятно и вие, са като камила и мъкнат всички тези камъни в чувала на гърба си. Сега си представете какво ще стане, ако започнете да трупате отгоре И ОЩЕ – притесненията за това как изглежда тялото ви, физическия стрес от тренировките или от хранителния режим, който спазвате…
Ето някои неща, които добрият мениджър на чували със стресови камъни може да направи, за да помогне на тялото си да произведе „щастливи“ химикали, които да олекотят тежестта на гърба му:
Когато около вас има включен екран – телевизионен или на "умен" телефон, това също е стимулираща среда за мозъка, а идеята е да го накараме да изпусне парата, не да го натоварваме допълнително.
Можете да допълвате горния списък - търсете и намирайте нещата, които ще ви помагат да разтоварвате камъни от него и носенето му да ви е айляк, а не ай сиктир.
В общия случай съвременният работещ отива в залата с огромното желание да отдели време за тренировки 2 или 3 пъти седмично. Започва да тренира, да спи повече, да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода.
В един момент неизменно стига до стресов период в личен или работен план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се обезсърчава.
Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш в тренировките, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре.
Когато човек е под голям стрес, първо трябва да започне да спи повече, да тренира по-спокойно, колкото да поддържа приемливо ниво на сила и мобилност. После трябва да се храни по-добре и да продължава с поддържането на формата, за да бъде по-спокоен.
Съвсем скоро не само ще се върне към пред-стресовата си тренировъчна форма, но и ще започне да надгражда. Когато можеш да осигуриш по-качествено възстановяване на тялото си, му даваш повече зор в залата!
Така че – ако сте в стресов период и нямате сили и мотивация за напредък, просто ударете спирачката на желанието си да сте нонстоп перфектни и просто си починете малко – по начините, описани по-горе или по друг, който работи лично за вас.
Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях не само с цел екскурзия, а и когато пътувате по работа. Мая Донева е тук, за да ни разкаже откога и как лети с бебета и за даде няколко практични съвета на всички, на които им предстои такъв полет.
Преди 10 години започнаха да ме канят да правя обучения извън България. Първо, само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това, лека-полека, в Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия - та чак до Тунис и Катар.
Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!”, ще попита някой. “Не знам” - ще отговоря. Имах нужда да е така. Обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и собствените деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица - много приятни хора, много сладки и спокойни бебета. И не исках да ги оставя.
От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъщност, голяма част от международните ми работодатели (North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации) си имали политика за работа с майки и няма да изпаднат в амок, ако отида с бебето на обучение.
Много ми беше странно в началото. Чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично - кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. Но хората са го измислили - поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или, ако е мъничко и спокойно (като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш. Това, обаче, работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци.
Със Симеон, най-големия ми син, бях доста предпазлива - водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис, когато той беше на 6 месеца. Дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни - буквално с топъл-топъл паспорт от МВР.
Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре, значи няма медицински противопоказания да летите.
От друга страна, ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждането и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги урочаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо, докато ви заплюва против уроки, е доста сериозен, така че - моля, не давайте да ви заплюват, не е хубаво!
От всички полети съм имала един кошмарен - Гришо пищя около 2 часа от 3-часов полет, а аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца.
Разбира се, летенето с бебе не е най-лесната работа, но не е и невъзможна. Просто изисква концентрация и подготовка - като при военна мисия. Ето няколко практични съвета за всички, на които им предстои полет с бебе:
-- Изморете бебето преди полета. Така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Преди да навършат годинка, повечето бебета редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън. Колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди и бебето става все по-активно. Давам ви гаранция обаче, че ако 2 часа преди полет си играете с него, пеете му и го гъделичкате, шансът да имате спящо бебе в самолета е голям.
-- Колкото по-малко багаж носите, толкова по-добре - особено ако летите с детето без другия родител. Аз винаги нося слинг, шал и раница, в която има 5 памперса, мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете.
Винаги носете един-два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет - може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полетът, всичко се случва, а на летищата не се продават памперси.
Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите, си изяжте ябълката - заслужили сте я!
-- Вие трябва да сте доколкото е възможно свежи, да сте спали, за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас, така че вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.
-- Не носете книга, таблет, кръстословици - никакъв шанс да ги ползвате. Най-много да успеете да разгледате он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм.
-- Използвайте средата около себе си: играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е готин и ще ви се върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте намерили светия граал в джоба на седалката пред вас - бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве.
-- Къде да седнете?
Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек, всичко може да му бъде забавно, но и едновременно - адски скучно. Затова имайте предвид следното:
-- Ако сте с бебе под 6 месеца, седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи, и за да гледа, когато е активно.
-- Ако детето ви е много любознателно, поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно - това е нова среда за бебето, която ще го разсее.
-- Какво да правите с хората около вас?
Ако някой ви погледне с поглед от рода на “Що реве сега това бебе”, просто го игнорирате и продължавате с плана. Никой не ви съди за нищо - може би само един-двама 20-годишни с махмурлук ви мразят, но повечето хора всъщност ви разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас.
Сега, много внимателно прочетете: ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи!
"Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо, които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”. Или пък просто някой добър човечец, който ви влиза в положение. Така че - приемете помощ. Ако бебето ви по принцип е спокойно сред хора, ще се зарадва и доумори… и ще заспи по-бързо.
-- Имайте предвид, че (противно на очакваното) колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то, да не се умори и дори да не заспи въобще по време на полета.
От две седмици летя без най-малкия ми син и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета”. Майките ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. А на мен хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох една книга за два полета.
Ако трябва да мисля дали щях да съм по-успешна, ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител, ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм неотлъчно с тях вкъщи, а не да ги мъкна по летища - няма да мога да отговоря.
Вярвам обаче, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да е удобна всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор, дойдоха да ме снимат от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане.
И така - летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволява толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.
Оригиналният текст е публикуван ТУК.
Още по темата:
Баща летял сам-самичък с трите си деца! Представяте ли си??
Първата жена премиер, довела бебето си на среща на ООН
От авторката на Образуванието, наречено образование, Как не си купих бебе – трагикомедия в престъпния свят и Био-еко упътване за тотални невежи – Фани Давидова – днес идва един очерк на най-важните умения, които всеки българин трябва да усвои, за да може да оцелее в собствената си държава. Четете и се запасявайте, че да няма неразбрали!
-----
Основни правила за оцеляване в България.
1. Образование – задължително е да сте завършили медицина, право, електроинженерство, счетоводство, да разбирате от двигатели с вътрешно горене, водопровод, физика на твърдото тяло и фармацевтика. Това е минимумът, без който няма да ви бъде повече от ден – два.
2. Необходими умения. Трябва да можете да:
- Правите ремък за двигател и/или пералня от чорапогащник
- Антена за телевизор от корниз
- Бързовар от вилица
- Да поправите бушон със стотинка
- Печка от пружина за легло
- Да моделирате с тел – поправки на ограда, захват на жица, простор за пране.
3. Вкъщи винаги имайте: противогаз, подемен кран, 5 литра минерална вода, 10 литра вода за тоалетната, кибрит, сапун, свещи, пакет макарони, дефибрилатор.
4. Няма очакван резултат. Никога нищо не предполагайте – включително, но не само – не се подвеждайте от познанията си за основните физични закони и правилата на обикновената логика – тук те не важат – ако се съобразявате с тях, оставате неподготвен за ежедневието.
5. При опит за ползване на административна услуга:
- Колкото по-големи са очакванията ви, толкова по-голямо ще е разочарованието
- Добре е да имате подходяща екипировка – на някои места (митници , много често отделите за закрила на детето) пада мазилка, подът е наводнен, затова: * носете каска и ботуши.
* Носете вафли – те ви трябват да ги подхвърляте на охраната при всяко влизане, за да ви пусне вътре, после за да ви разреши да натиснете копчето на асансьора, после, за да не ви крещи, че той не е информация.
* Носете лист формат А3. Ще ви трябва, за да си начертаете схема на сградата и да си отбелязвате от къде сте минали, за да можете по метода на изключване да разберете къде е отделът, в който се целите. Тук администрацията услужливо помага с указателни табели, от които вие разбирате, че „Тук не се плащат данъци“, „Тук не е счетоводство“, „Тук не правим справки“, „Тук не е за граждани“. Така чертаете схема, задрасквате къде какво не е и накрая – попадате там, където искате да отидете.
* Носете 5 цвята химикалка и 3 нюанса на синьото. Всеки път, като ви погледнат с отвращение и ви кажат, че „не може с такава химикалка“ – вадете резервата.
* Носете вода и суха храна – не е ясно колко ще чакате.
* Носете компас – така указанията „идете в източното крило“, „колежката е в северната стая“, „счетоводството е в западната част“ няма да ви затруднят ни най-малко и най-важното – няма да отнемат време.
* Носете калкулатор, синонимен речник и милиметрова хартия. Те са ви необходими при попълване на документи, когато трябва да отгатнете какво означава ОТХА-37/12.09; ВЙТ-90-74- ДЗ от 1954 г.
* Водете човек „backup“. Докато вие чакате на опашка, „backup“-ът пази да не се скрият другите служители, може и да легне на входа, за да попречи на затварянето преди края на работното време.
* Носете учебник по административно право и процес, както и томчета на Сиби за актуална нормативна уредба. Юридически трябва да сте бетон.
Първа работа на администрацията е да ви обясни, че „вие не сте за нас, вие сте за 476 гише“. Веднъж стигнал до служител обаче не отстъпвайте. Ако трябва легнете по корем и се хванете с всичка сила за така приложения мокет, за да не могат да ви изтеглят. Настоявайте, че сте за тях.
Втора стъпка на администрацията е да ви обясни, че, добре, за тях сте, но нямате право да искате това, което искате. Ако успеете да преминете и тази бариера, с дълбока въздишка ще ви пратят през две улици в съседна сграда, където има едно гише на единствената банка на планетата, с която тази администрация оперира, за да си платите таксата. Ще ви върнат поне три пъти, защото: сте посочил грешно основание за плащане; осмицата не я изписвате със закръглено тумбаче; химикалката ви е светлосиня, а трябва тъмно.
Когато се върнете с платежното, работното време ще е свършило, но вие сте подготвен – вашият човек „backup“ лежи на пода по вече указания начин и ви пази ред.
5. При опит за медицински преглед при специалист:
- Ако сте работещ човек, забравете за направление. Иначе, вземете 3 дни отпуск – ще ви трябва за да влезете при личния лекар.
Първия ден ще уцелите грешната смяна със сигурност, защото графикът, закачен на вратата е отпреди 5 години и не важи.
Втория ден пред кабинета ще има 352 човека и ще трябва да запишете час за Третия ден, когато ще се окаже, че са свършили направленията за този месец и не е имало смисъл да се разкарвате. Така че, ако работите и плащате осигуровки, най-добре си платете прегледа.
- Запишете час 1 месец предварително – не че ще се спази, но когато се опитат да ви изгонят, ще имате основание да се запънете с ръце и крака в касата на вратата.
- Облечете се добре – препоръчвам с кори за хокей или ръгби. Необходими са, за да не позволявате да ви избутат хора, които са дошли САМО за един подпис, една бележка, един въпрос, един печат. Периодично ще ви пререждат други хора, доведени от ходатайстващи лекар, сестра, санитар, жената от лавката на болницата. Те минават презрително през тълпата пред кабинета, гледат ви отвисоко, чукат по странен начин на вратата на кабинета – таен код, един вид, само за вътрешни, не като вас нещастници.
- Никога не подавайте глава в кабинета и не казвайте, че имате час. Ама никога, ако вие мил животът. Ще излезе разярена сестра и докато ви отпъжда с ръце, ще крещи, че тук всички са болни и с проблеми (сякаш вие сте поискали сладолед и фокусник) и никой няма предимство пред останалите – това точно преди санитаря да е вкарал без ред леля си.
- Говорете на лекаря на „Вие“. Имам предвид, ако успеете да влезете. Лекарят ще ви говори на „ти“ и ще се държи все едно той със сигурност е един много умен човек, а вие със сигурност много тъп. После ще ви изпрати за 438 изследвания, които при следващия преглед ще пита „това защо си го правил сега, на мен то въобще не ми трябва“, ще хвърля поглед към сестрата – „глей ги тия всичките се лекуват по интернет“, а тя с разбиране ще кима.
