fbpx

Едва ли има бебе, което никога да не е повърнало. Обикновено това се случва в ранните месеци, като някои бебета повръщат по веднъж на ден, други рядко. Хей, дори може да познаете дали в една къща има бебе по миризмата на „бебешко повръщано”.

Бебето не подбира време и място. То повръща върху всеки, дръзнал да го вземе, да му даде мляко или да го помачка от радост. Може да повърне на струя срещу лицето ви, докато му гукате с любов. Няма да има никакво предупреждение – просто струята ще „измие“ очите ви. А има и бебета, които се превръщат в денонощен „фонтан”. Както в описания тук случай:

https://www.maikomila.bg/%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b3%d0%b8%d0%b7%d0%bd%d0%b5%d1%88-%d0%be%d1%82-%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%bb%d1%83%d0%ba/

Майката в началото често се ужасява. После обаче развива рефлекс - започва да измисля как да държи бебето така, че повърнатото да не засегне голяма площ от дрехите, косата и дома. Често страхът е оправдан, тъй като малкият герой може да повърне (и го прави) докато спи. Затова бебетата се поставят в леглата им настрани – така струята няма да ги задави. Още повече в съня си майката може да не го чуе, тъй като бебетата не издават онези зловещи звуци, които издаваме ние, възрастните, когато викаме боата. Често всичко се случва тихо, с едно „пляс” върху възглавницата. Въпросът пред мама е не само да почисти или къде сбърка в храненето, а дали има нещо притеснително по принцип в тези „фонтани”. Никой не обича да е кърмил половин час и след това млякото да отиде по дрехите. А и все пак - дали бебето е поело храна, дали е гладно и т.н.

Защо повръща бебето

Ако питате и други майки на новородени, ще видите, че повечето бебчета повръщат. Има различни видове повръщане при новородени деца и има и конкретни причини за всяко. Повръщане е относително чест симптом за новороденото. В повечето случаи е маловажно и рядко продължава след първите няколко хранения. Има обаче обстоятелства, когато видът на повръщането и неговата честота са важни.

Да разгледаме механизма на случващото се. Повръщането е защитен механизъм, който премахва потенциалните токсини и е последната част от поредица от събития, координирани от центъра за повръщане, разположен в продълговатия мозък. Центърът за повръщане може да се активира през чрез сигнали от храносмилателните органи (стомаха, тънките черва), нехраносмилателните (сърцето) и други центрове на централната нервна система (мозъчен ствол, вестибуларна система). Причините варират според възрастта и са от относително леки до потенциално животозастрашаващи.

Кога е опасно повръщането

Повръщането може да бъде притеснително, ако съдържа кръв (червена или черна, в зависимост от това колко дълго кръвта е в стомаха), или ако е с цвета на жлъчка (зелена, а не жълта).

Повръщането може да доведе до дехидратация, тъй като течността се губи бързо и в големи количества. И те не могат да бъдат наваксани с пиене на вода.

Случващото се може да бъде опасно и ако след повръщане бебето е с вяло летаргично поведение, или ако има непрестанен плач, съчетан с повръщане и изпъкнала фонтанела. Тревожни симптоми са и често повръщане, съчетано с бавен растеж и развитие.

Всяко новородено или бебе с повтарящо се повръщане на зелена течност или повръщане на фонтан, вероятно има стомашно-чревна обструкция и сигурно ще се нуждае от операция.

Повръщането, при което бебето се задавя, и всеки път се нуждае от аспирация, също е тревожен симптом. Иначе по принцип бебетата имат силата, за да си върнат веднага ритъма на дишане и да освободят дихателните пътища.

Но при всички изброени по-горе случаи бебето се нуждае от преглед при специалист.

Причини за повръщане при кърмачета

Бебетата обикновено повръщат малки количества мляко (обикновено 5-10 ml) по време или малко след хранене. Причините могат да бъдат бързане при хранене, поглъщане на въздух и прехранване. Макар че понякога се случва дори без тези фактори.

Най-честите причини за повръщане при кърмачета и новородени са остър вирусен гастроентерит или гастроезофагеална рефлуксна болест.

Инвагинация е причина за повръщане, обикновено при кърмачета на възраст между 3 и 36 месеца.

По-рядко срещаните причини за повтарящо се повръщане включват сепсис и непоносимост към храна.

Алергиите към различните видове адаптирани млека често водят до повръщане. Доста често обаче бебето спира да повръща, когато си намери подходящото мляко. Ако се налага може да е нужно да пробвате повече от 4-5 вида.

Задавяне с мляко и повръщане

Всички бебета са способни да се задавят. Нормално е – то се нуждае от време, за да свикне със силни струи мляко по 12 пъти в денонощие. Понякога след задавянето следва повръщане. Това е особено често през първия ден след раждането, особено ако бебето е погълнало кръв или течности при раждането. Случва се често и при бебе на възраст 3-4 дни, ако струята с мляко е прекомерно силна.

Повечето бебета се справят адекватно и поглъщат върнатото съдържание или го изкашлят. И двата случая не са тревожни – преглъща собствената си храна, която още не е преработена.

Следете как повръща: има ли редовно силна струя, дали повръщането е съчетано още с диария, каква форма има коремът – дали е прекалено издут. Следете и за дехидратиране – бебето трябва да има редовно мокър памперс и устата му да не е суха. Ако не забелязвате изброените неща, а то просто си връща млякото, повръщането е малко вероятно да бъде притеснително.

При кърменото бебе малко количество жълто повръщане за разлика от „зеленото” повръщане може да се дължи на коластра, а не на жлъчка. То обикновено е доброкачествено, ако количеството и честотата са малки.

Повърнатото съдържа кръв

Най-честата причина за повръщане, съдържаща кръв, е погълната майчина кръв. Погълнатата кръв често дразни стомаха и причинява повръщане. Кръв може да се поглъща по време на раждане и ако след това кърмите с разранени гърди.

Никое раждане не е безкръвно, независимо дали е вагинално или с цезарово сечение. Въпреки това, най-голямото количество кръв ще бъде погълнато, ако има предродилен кръвоизлив, свързан с кървене в околоплодната течност поне няколко часа преди раждането. Може да отнеме няколко дни след раждането, за да изчисти бебето стомашно-чревния тракт чрез повръщане и изхождане.

Вие дори може да не усетите, че с кърмата бебето изсмуква и кръв от раничките ви, а след това да се ужасите, ако повърне кръвта. Затова, ако сте с ранички, допуснете тази причина и без излишна паника. От вас зависи да си излекувате зърната (тук сме обяснили как).

Повръщане от жлъчката

Aко повърнатата течност е зелена, има основателни подозрения за запушване на червата. Тогава е задължителен незабавен преглед. Коремна рентгенова снимка ще изключи това, както и други аномалии. Следете и изхождането за нередности.

Гастроентеритът може да причини повръщане и диария при новородени, което води до дехидратация и шок. Порадти това състоянието трябва да бъде незабавно диагностицирано и лекувано. Бебетата, които са около 2500-3000 гр се дехидратират с часове.

Повръщане на силна струя

Понякога при някои новородени може да се появи повръщане на силна струя без конкретна причина. Подобно повръщане рядко се отразява на теглото на бебето, но ако е така, е повод да го заведете на лекар.

Възможно е повръщане да се появява при инфекции, вродени грешки в метаболизма, проблеми в хранопровода.

Повръщането на бебета, хранени с адаптирано мляко е по-често в сравнение с хранените с майчиното мляко. Повечето бебета поне първоначално в родилния дом са кърмени. Следователно, повечето бебета започват да повръщат след изписване и прибиране вкъщи.

Повръщането се случва без особено усилие и се проявява по-често, когато стомахът на бебето е пълен (след хранене) и когато бебето лежи, вместо да се държи изправено.

Това е поредната история за родители, които обикалят София с болно дете на ръце и се оказва, че българското здравеопазване реално няма какво да направи за него. Това е поредната история, в която се вижда как свръхнатоварените, безпомощни лекари, оставени да се оправят сами, няма как да помогнат на никого, ако системата на здравеопазване, и по-специално на детско такова, не е в услуга нито на пациентите, нито на медиците.

Разказът е на Боряна Телбис, споделен е в личния ѝ профил във Фейсбук и накратко обяснява какво се случва, когато започнеш да търсиш помощ за повръщащото си и обезводнено дете в болниците в София.

Предисторията е, че се касае за дете на 2 години и половина със стомашно-чревен вирус, лекувано с всичко необходимо в домашни условия под наблюдение от личен лекар. Но на втория ден вдига много висока температура, която не спада, и освен това продължава да повръща и да не може да задържи никакви течности и лекарства.

Родителите са посъветвани от личния лекар на детето да отидат до Пирогов и, естествено, това и правят. Но се оказва, че няма особено значение дали са го завели - ето защо.


Ако имате дете със стомашно-чревен вирус, което е обезводнено от десетки повръщания, няма къде да го заведете, за да го оводнят и да му помогнат.

Отивате в Пирогов. Там го преглеждат, защото са Пирогов и май са длъжни. Казват ти, че те не могат да го приемат, защото нямат инфекциозно отделение, и да го водиш или в частна клиника на стационар, за да му направят 1-2 банки и да си ходите, или в Инфекциозна - да го приемат направо.

Отивате в частната клиника. Там дори и не го преглеждат (няма и смисъл), защото са бесни на Пирогов, че пращат деца към тях. Те не можели да им помогнат, щото с 1-2 банки нямало да стане. Да ходим или в Софиямед, или в Инфекциозна.

В Софиямед казват, че инфекциозното им в Люлин не работи по някакви причини (една от които че нямат педиатър) и накратко - не са вариант. Отивате в Инфекциозна.

Часът е 23:30. Там има опашка от родители с деца на ръце. Има и момче, което води много възрастната си и болна баба.

Нямат персонал. Времето е спряло завинаги.

На опашката се оказва, че има хора, които са дошли от Гоце Делчев (града, не квартала в София), защото в тяхната болница всичко било като от филм на ужасите, а лекарката се карала на майката, че ѝ говори неща за състоянието на детето (“Млъкни малко, не мога да се концентрирам от тебе” е точният цитат).

Час и половина по-късно на опашката идва млад лекар, който междувременно снове между павилионите на болницата сам-самин. Изглежда като човек, който всеки момент ще рухне в нервна криза или ще извади огнестрелно оръжие и тихо ще застреля 16 човека.

Висок е сигурно два метра, в които се е смалил до метър и шейсет максимум. От умора и притеснение. Казва ни, че няма места. Дори обективните състояния на децата да са такива, че трябва да бъдат приети, той не може да ни предложи добри условия, за което се извинява.

Имало места при майки ромки или при баби с тежки заболявания, които викат и стенат по цяла нощ. Не е вариант за дете на две и половина с повръщане. Майките ромки и децата им не са проблем, проблем е, че някои са с бактериални инфекции, други са с други вируси и не е ясно дали няма да се разболеете от още нещо красиво вследствие на престоя.

Заслужава ли си рискът? Питате лекаря. Той се сгъва още повече в себе си. Размахва химикалка като диригент с два пръста и продължава да повтаря, че, разбирате ли, няма места. И условията са такива, че стаите са тесни, леглата са едно до друго…, обяснява лекарят.

Хората от Гоце Делчев директно си тръгват. Май ги чувам да си говорят, че ще отидат до Турция. А аз се прибрах вкъщи след повече от 3 часа обиколка по болници с дете със стомашно-чревен вирус, обезводнено след десетки повръщания, и се чудя как ще изкараме тая нощ. Също така се чудя накъде да емигрирам.


Ако имате подобни истории, може да пишете на екипа на "Проект #ЗАДОБРОТО" на team@zadobroto.com, както и на нас в Майко Мила на maikomilabg@gmail.com, за да бъдат събрани и подготвени като сигнал към съответните компетентни институции.

Това е Анна Шиндарова и нейната 2019 година, за която става ясно, че е била вълнуваща: половината е преминала в гадене и повръщане, а другата половина – в безсъние с бебе на ръце, както си му е редът. Анна е един от тримата победители в конкурса ни за новогодишна равносметка.


2019-а започна с повръщане. Много повръщане. Ще си кажете: „Е, кой не се буди след Нова година с повръщане?!“ Не говоря за това, а за онова, другото. То, вашето, трае няколко часа, обичайно в собствената ви тоалетна. Моето беше около пет месеца и уважих поне 20 тоалетни, както и немалко градинки, тротоари, а май и кухнята 2-3 пъти.

Още мразя неизвестния съсед, който беше решил, моля ти се, да готви, точно докато си разхождам кучето. Вярно, през един блок, но обонянието ми на хрътка (което с бебето идва на помощ да надуша мръсен памперс от 20 метра) оповести още с излизането пред блока – някой готви нещо миризливооо! Нататък ще премълча, че (надявам се искрено) само кучето ми беше свидетел, а той – въпреки голямата си уста – е доста дискретен. Иначе гълта цяла филия хляб наведнъж. Но за неговите таланти друг път, днес пиша за моите. 

Та така, повръщам си аз седмица след седмица и в окаяното си състояние (и явно някакво мозъчно затъмнение) решавам най-нагло, че и аз съм човек и ще ида на СПА хотел. Чудесно!

Слизаме на закуска първата сутрин, нежна мелодия се вие, сто ястия чакат да бъдат опитани. Мъжът ми си сипва кафе, шунки, салами, палачинки, плодове... Аз стоически изядох една препечена филийка с чай и се затичах... знаете къде. Как да не мрази човек мъжа си в такива моменти! Единствената ми утеха бе, че той на втория ден хвана стомашен вирус и един ден си повръщахме заедно, като двойка. И заедно гледахме тъжно отрупаните маси на закуска и вечеря. Това е любовта – взаимност във всичко!

Някъде към лятото имах няколко дни просветление... Но взех, че родих. Първата вечер спах без бебето и реших да се пошегувам с акушерката, на видима възраст около 60 години: „Наспах се като за последно идната една година!“ Тя ме погледна със смесица от мъдрост и жалост и каза: „Хм, аз не съм спала от 40 години. Първо са колики, после зъби, после боледувания, училище, дискотеки, а сега на внука биха ваксина и е с температура – пак не спя!“. 40. ГОДИНИ! Ето това е позитивизъм още от родилния дом!

Че жената се оказа мъдра, така е. В момента освен, че не спя от зъби на бебе 2, не спя и от избора на училище на „бебе“  1. То е на 5 години, но се оказахме закъсняли. Трябвало да говори вече гладко английски и да пише с пъргаво движение на ръката цифри и букви.  Но за това – някой друг път. Отивам да уча бебето да смята интеграли, че сме назад с плана. Но пък имаме цяла нощ на разположение. Честита Нова година и да поспите и за мен!


Другите две победителки от конкурса ни са Надежда МакКюн и Александра Михайлова, чиито текстове може да прочетете тук и тук.

Цветелина Цекова е тук с поредната си култова история с трагично начало и епичен финал:

Днес ми се обадиха от градината, че Антон не е добре. Отидох да го взема. В тролея повърна върху себе си, върху полата ми, чантата ми, обувките ми, душата ми, корените на косата ми, в дясната ми ушна мида и в левия джоб на якето ми, което си седи в гардероба вкъщи. Толкова много, искам да кажа.

Нямаше какво друго да се прави, освен да сваля всичко от него и чисто гол да го връча на баба му, понеже ни е на път. Жената го прие с отворени обятия, затворени две ноздри и кървави сълзи от мъка, че БААААБИНОТО МОМЧЕНЦЕ ПОВРЪЩА и аз с оповръщаните дрехи в ръце и върху себе си се затътрих към вкъщи, проклинайки летните вируси, градинската супа и стомашния сок сам по себе си.

Оправих нещата, взех чисти дрехи и хайде към баба му. Влизам, а той изкъпан, лъснат, изчеткан, полиран, ламиниран, с осем размера по-голяма тениска седи и нагъва всякакви блюда, поднесени му в сребърна посуда на масата.

Викам на майка ми:

-- Е, защо яде, нали повръща?

-- Именно, повръща! Нека хапне, коремът му е празен.

Не споря с родителското тяло, макар че ми се иска, ама нямам време, някак. Тръгваме си.

По пътя решавам да вляза в магазина и да закупя кисело мляко. Малко буфидус незнамсикаквенсис не е навредил на никого, еле па студен айран с каквито и да било бактерии в себе си.

И докато се редя на касата, чувам Антон зад мене как изчуруликва "Ей сега идвам!" и се губи в бездната между семките Вуйчо Ваньо и ароматизаторите за кола с ухание на пъпеш.

След 8 секунди вече съм платила и съм навън. Обаче него го няма.

Започвам да обикалям с млеката и да крещя като тия майки, дето преди години съм гледала да крещят по улиците и съм си викала "Тия па що не си гледат децата, ми сега вият като вързана коза пред шипков цвят?"

Спъвам се в камък. Ставам още по-коза от най-коза, ама с две кофички кисело мляко в копитцата си, и с излъчване, ухаещо на истерия и развалена пилешка супа.

Виждам нещо да мърда в храст, втурвам се гръмко с думите "АНТОНЕ, БЕ!", но това се оказва просто клето куче, което ме гледа с уплашен поглед и - аха - да ми проговори "К'во искаш, ма?!", ама успява да се изконтролира самото куче и си замълчава.

В същия момент, някаква баба се приближава към мен като таен агент, с който все едно сме си уговорили среща по световни въпроси и започва да ми обяснява, че няма никакъв смисъл да го търся, защото така или иначе щял да ме ЗАБРАВИ и да слуша жена си, която щяла да го ПОДУЧИ, че съм лоша. И нямало да се виждаме. Така било станало с нея.

Вече съм на ръба на нервна криза, когато в един момент го съзирам.

Пред една маса, пълна с червендалести пияни чичаци.
Той пикае.
Те му ръкопляскат.

Довиждане.


Още от Цветелина Цекова:

https://maikomila.bg/%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%8F/

Връщането на кърма или адаптирано мляко много често се среща при новородените. Обикновено това е оскъдно количество или малка струя, но понякога се случва от детето да изригват доста по-солидни количества храна и причините за това може да са различни – прехранване, проблеми със сукането и поглъщането, или пък гастроезофагеален рефлукс. Все пак, ако имате притеснения, че нещо не е наред, заведете детето на педиатър. Така ще сте наясно откъде произтича проблемът.

Днес една майка, която пожела да остане анонимна, споделя своя опит с въпросния рефлукс, реките върнато мляко и миризмата, която остава след това. Стискаме палци на всички подгизнали да минава вече този период. А тези от вас, на които им се случва същото и искат да споделят, нека ни пишат на maikomilabg@gmail.com.

**********

Дъщеря ни – вече почти на 9 месеца – e родена естествено (да се чете почти два дни, след като ми изтекоха водите през нощта…) и след няколко епични седмици с разранени, кървящи зърна, запушване и възпаление на млечните тръби, и антибиотици, най-накрая успяхме да се настроим взаимно на кърмене на поискване.

Дотук всичко беше в реда на нещата и аз бях УЖАСНО горда с това, че се кърмим. Точно когато започвах да се наслаждавам на постижението си, дъщеря ни започна при оригването след хранене да си поплюва. И то не така както повечето майки го познават – под формата на няколко капки мляко или тънка струйка. Правеше го като след сериозно препиване с алкохол петък вечер в тинейджърска възраст.

И така започна поредната одисея на майчинството

Докато наблюдавахме симптомите и правехме ВСИЧКО възможно да облекчим (в буквалния смисъл на думата) дъщеря ни, кърменето се превърна в хранене, което отнемаше почти един час. И то с 4 – 5 прекъсвания за оригване. Накрая на кърменето я държах по 20 – 30 минути с надеждата, че няма да тръгне да повръща, като я сложим да си легне, и не дай си боже да се задави насън. (Тук сме писали още за повръщането при бебета)

И както дъщеря ни продължаваше да расте (а тя си расте и се развива съвсем нормално за възрастта си и до днес), така и храносмилателната ѝ система и количествата, които връщаше нарастваха… а миризмата ставаше непоносима.

На ден сменях по 10 лигавника.. И всички мебели бяха покрити с памучни пелени от времето, когато аз съм била бебе. Само те те не пропускаха и се перяха отново до бяло.

Другите майки се гнусяха и ни съжаляваха

Другите майки намираха нашите лигавници за много готин аксесоар и почти всички казваха, че и те са минали през това. Но когато виждаха как дъщеря ни връща кърма дори и два часа след хранене, бяха доста удивени и погнусени, и обикновено се коригираха и ни съжаляваха.

С времето (4 – 5 месец) това състояние се подобри и стана по-скоро на периоди. Имаше седмици, в които всички вкъщи миришехме на повръщано – съпругът ми, майка ми, баща ми... И се радвахме на факта, че при ремонта през лятото решихме да сложим ламинат на пода, а не скъп килим или паркет.

Наскоро се замислих, че сигурно нямам място по тялото, докъдето да не е стигнала върнатата кърма от дъщеря ми. По едно време през лятото се целеше само в деколтето ми!

Един от любимите ми коментари по това време гласеше, че такъв проблем с повръщане имали само момченцата и бебенцата, който сучат от шише. Аха! Или че това е само период, който свършва, когато детето се захрани. Да, най-любимото ми е, като трябва да чистя не само кърма от себе си, а и червено цвекло с ориз например. А това как мирише – hard to imagine.

На почти всички снимки от последните месеци имам кърпа по себе си. Вече просто нямам търпение дъщеря ми да израсне напълно тази фаза. И се надявам, че, връщайки се назад във времето, ще се радвам на това, че можах да я кърмя, а не че често по косата ми имаше повръщано.

Антоанета Енчева е вече позната в Майко Мила! с два свои текста - Зяпналата уста и неговата бедна майчица и Внимание, бременна зад волана! В днешния си разказ тя вече е родила второто си дете, което, очевидно, я подлага на различни изтезания, като смукане, плюене, скубане и повръщане, но срещу тях Антоанета е измислила някои защитни средства, които сега ще ни представи!

*************************

Картинката е следната – изпълзял от дупката си пор, миришещ като скункс и рошав като несресана болонка, излиза от спалнята вкъщи и носи в ръце бейбифон, защото малката рожбичка най –сетне е заспала.

Да, изглеждам и мириша точно така! Оплюта, ощипана, одрана, оповръщана, опикана , оскубана, осмукана, оскубана (това май вече го казах)…

И изведнъж стигам до извода, че аз съм малтретирана. Ами да, малтретирана съм от четиримесечното ми бебе.

Ако караш колело, имаш протектори къде ли не, но ако приспиваш бебе - нищо не те предпазва? Защо няма нeщо подходящо за защита?

Но нека ви опиша от какво и защо имам нужда от предпазни средства, пък ако някой има опит и идеи – да помага:

Аз съм от онези майки, които приспиват детето си на ръце. Така ми харесва, но има и някои неудобства, а именно: малката ме скубе. Ама здраво си ме скубе!

А как боли! Сещате се – онези малките, нежните косъмчета отстрани на врата. Дъщеря ми сякаш триумфира и размахва кичур косми в ръката си всеки път, когато я гушна. Косата ми е сплетена на стегната плитка и въпреки това косми хвърчат из цялата къща и се събират на топки по земята. Картинката е ужасяваща!

От доста време си мисля как бих могла да се справя с тези малки сладки пръстчета, които с всеки изминал ден стават все по – силни и успяват да изтръгнат все повече косми от така или иначе изчезващата ми коса. Те ловко се промъкват на врата, заплитат се и след това ръчичката започва да се дърпа. Стигах до там, че да обмисля идеята да си обръсна врата.

Но това не е всичко – нокътчетата… о, да – онези остри нокътчета, които никога не могат да бъдат отрязани така, че да не драскат. Малките ъгълчета, които са остри като бръсначи и готови да бъдат използвани, драскат очите, бузите, носа, брадата – абе, цялото ми лице е обект на нападенията им. Драскат, където хванат!

А аз стоически стискам зъби и търпя всичко, което ми се случва от малкото, сгушено в мен бебе, защото или има колики, или му растат зъбите!

Същото това сладко бебе, което е решило да чеше венците в моята брада и колкото и да се опитвам да се измъкна, все успява да ме докопа, осмуче и олигави. И да маже с ръчички. Цялото ми лице е редовно измито с бебешка лига. Мислех да си сложа лента за коса, но през брадата, сещате се – все едно съм си оперирала брадичката или ме боли зъб.

Същото това сладко бебе, което след всяко ядене, а и не само, смята за гордост да демонстрира на всички какво е яло или колко е ферментирало млякото в коремчето му. Оповръщано е всичко по мен, че дори и по пода тече някой път, а кучето бърза да „замаже” положението!

С какво ли не се старая да предотвратя драмата, но май само дъждобран ще ме опази от този малък гейзер!

Ами малките юмручета ? Все някое от тях се размахва и в най –неочаквания момент ме нацелва право в окото! Мигам, мигам и си мисля – поне да си го бях затворила… Едни предпазни очила, от онези, които се използват при ремонт биха били полезни в този момент.

Главичката се върти насам-натам, а при това въртене все някой път ще ме блъсне в носа или в брадата, и чак очите ми се насълзяват, а аз си казвам – леле, колко ми е корав носа, щом не се счупи при този удар...

Пръстчетата изучават всички дупки по главата ми. Като се пъхне някое тях в носа, стига чак до синусите, а отскоро и ушите ми са обект на пълен преглед, но там едни ушанки ще спасят положението.

Най - страшното е желанието да изучава устата ми и всичко в нея. Зъб по зъб пръстчетата опипват всичко и постоянно се опитват да отлепят венеца от зъбите. А онази пломба отпред в най – скоро време сигурно ще успее да я изчопли.

Чудя се, дали боксьорските протектори за зъби ще помогнат?

Отскоро в екстрите се включи и щипането. Нямам идея как успява да стисне толкова силно, но доста си боли. И каква стана тя – облечена с дъждобран, с обръсната наполовина глава, с ушанки и предпазни очила, с протектор в устата и привързана лента през брадата отивам да приспя малката си принцеса...

Пожелайте ми успех!

И вашето детенце ли започва да повръща още преди да сте стигнали до първия светофар? Ако да, четете и записвайте как да сте подготвени следващия път, когато решите да се качите в колата с децата, което може би ще е още днес!

Позивът за повръщане и виенето на свят по време на движение може да отключи на всяка възраст и засяга около половината от всички деца. Дали се случва в кола или лодка, в самолет или на параход, причината е една и съща.

Очите на детето и вътрешното му ухо усещат как се движи и предава тази информация на мозъка. Проблемът възникват, когато има несъответствие между тези входящи съобщения (това, което експертите наричат "сензорно несъответствие"). Например, ако детето ви гледа филм в самолета по време на излитане, ушите му усещат движението, но очите му възприемат, че то седи неподвижно. Когато тези противоречиви сигнали се сблъскат, детето може да се изпоти, да му се завие свят, да го заболи глава и в някои случаи да му се гади и дори да повърне.

Някои деца усещат всяко движение и това причинява неприятни симптоми, а други имат висок праг на чувствителност и почти никога не им става лошо по време на път. Учените не знаят защо на едно дете му става лошо в кола, но в лодка, примерно, му е добре. Много лекари допускат, че може да е свързано с анатомията на вътрешното му ухо. Освен това, ако детето вече е имало неприятно преживяване, свързано с пътуване, то несъзнателно си припомня този случай при всяко ново пътуване и така неминуемо му става още по-лошо.

Всички страдащи от този проблем знаят, че един тип движение оказва повече влияние от друг. Бавното люлеене на голям кораб не е нещо, на което повечето от нас са свикнали, и затова този тип движение трудно се улавя от вътрешното ухо.

Въртележката на лунапарк обаче определено може да отключи симптомите, описани по-горе. Полетът без турбуленция обикновено минава без позиви за гадене, защото постоянната скорост и плавна промяна във височината и скоростта не дразнят вътрешното ухо.

С други думи, най-често на детето му става лошо, когато пътуването включва чести смени на платното, път със завои и често спиране и тръгване (например на път с много светофари).

Какво да правим?

Обърнете внимание на позата на детето

Сложете детето в столчето в средата на задната седалка, така че да има перфектна видимост на пътя. Кажете му да отпусне назад глава към облегалката и да не се движи много. Ако се чувства дезориентирано, кажете на детето да гледа в точка право напред. Ако има възможно, кажете му какво предстои на пътя – завой, изкачване, слизане, т.н. – когато мозъкът знае какво предстои, се подготвя сам. Именно затова на шофьора рядко му става лошо по време на път.

Оставете екраните настрани

Макар дигиталните устройства, на които до безкрай се върти анимационно филмче, е едно от почти задължителните екипировки на родителя по време на път, експертите казват да ги оставите настрана, докато се движите, защото са една от основните причини на детето да му стане лошо. Образите от филмчето или играта (често бързо сменящи се кадри и ярки образи) причиняват извънредна мозъчна стимулация, която обърква възприятията на детето и в крайна сметка му прилошава. Четенето може също да причини объркване, защото очите на детето са фиксирани, докато ушите му долавят движението. По-добре му пуснете да слуша аудио книга или музика, или пък играйте с него на простички игри, тип „преброй колко сини коли минаха покрай нас“.

Планирайте кога пътувате

Ако е възможно, пътувайте във времето, когато детето спи. Да се пътува по тъмно е друга стратегия, тъй като елиминира повечето от визуалните стимулации. Другата ви опция е да тръгвате много рано сутрин.

Внимавайте какво му давате да яде по време на път

Ако му прилошава по време на път, може да се изкушавате да го държите гладно по време на път. Недейте! Празният стомах кара детето да се чувства още по-зле и стомашните сокове още повече го карат да му се повръща. От друга страна, внимавайте да не преяде. Детето трябва да е хапнало нещо преди да тръгнете – нещо лесно за смилане и храни, богати на протеини. Дайте му за десерт нещо с вкус на мента или джинджифил, тъй като те помагат за справяне с гаденето и успокояват разстроен стомах. Избягвайте да давате храни със силен аромат. Детето трябва да приема достатъчно вода – не безалкохолни или газирани напитки, а вода!

Следете го за симптоми

Ако детето каже, че започва да му става лошо, накарайте го да гледа през прозореца или напред в пътя. Изследвания показват, че ако то прави поредица от бавни, дълбоки вдишвания, и има достатъчен приток на свеж въздух, позивите намаляват. Ако гаденето се усили, отбийте колата. Оставете детето да почива със затворени очи, докато симптомите изчезнат. Ако му е топло, съблечете го и обтрийте кожата му с мокра кърпичка.

Спирайте по-често по време на пътуването, за да се раздвжат всички пътуващи. Ако детето е достатъчно голямо, може да му дадете да дъвче и дъвка.

Пожелаваме ви лек път и по-малко оповръщани седалки!


При нас, в Майко Мила!, долетя чуден разказ. Авторката му се е подписала само като Надя, но след като прочетете текста, сигурно ще разберете, че е съвършено вероятно просто да си е забравила фамилията. Вероятно по същата причина децата са номерирани - за да ѝ е по-лесно. Все пак, това е една жена, която има безкрайно количества деца от мъжки пол, които непрекъснато се чупят краката, хващат въшки и повръщат заради стомашен вирус! Направо е цяло чудо, че и името още си помни тази жена. А иначе темата за семейства с много деца ни е адски на сърце и вече си имаме няколко такива - Как от скука се сдобих с петима сина!, Как се изхранват четири момчета и любимото ни Нищо, другия път ще е момиче!

 

****************************
 
Преди да разкажа здравно-профилактичната ни история, ми се иска да хвърля светлина върху броя и номерата на децата ни.Имаме три общи деца с моя съпруг. Деца с Номера 1, 2 и 3. Освен тях, при нас живее и неговият първи син от предишна връзка, който е съответно Номер 0 (т.е. от нас той има трима братя).И четирите деца са момчета, от 0 до 17-годишни. Виждам леко объркване в погледите ви вече и сега е моментът да закова последния гвоздей. Номер 0 има още един природен брат от майка си и още двама доведени братя - пак покрай нея.Който познае общия брой братя и успее да нарисува родословното дърво на Номер 0, ще спечели абонамент за вестник Трезвеник.

Докато ви е още размътен погледът, си подхващам моята история.

Номер 2 (6 год.) си счупи крака. То не е точно счупи, ами пукна кост, и в крайна сметка се озова в гипс за един месец. За мъките му с придвижването първата седмица няма да разправям, важното е, че в един момент му поставиха петичка и вече можеше да пристъпва с гипсираното краче.

Така желаната петичката беше гумена. Дотук нищо тревожно. Обаче ние сме се застлали със скъпоценен паркет, намазан с масла от диаманти. Поне цената им беше именно такава. Та, гумената петичка намери за удачно да оставя грозни черни черти на всяка стъпчица на Номер 2. А той не си поплюваше със стъпчиците.

Стотици черни черти по драгоценния ни паркет, във всяка посока и от всеки размер. Освен това, тези черти не се мият току таха. Ха! С тривиален парцал не става. С мокра кърпичка става, но тя сваля и диамантеното масло, с което е намазан паркетът. Резултатът от нея са ярки бели черти вместо черните там, където си търкал.

В крайна сметка измислихме, че ефектът от триене с гумичка е що-годе задоволителен. И така, една ранна утрин, докато здравият ми разум все още спеше, откраднах гумичката от коледния календар на Номер 2 и ги подхванах.

Убедена съм, че чертите бяха най-малко хиляда! Всяка ми отне по около минута търкане напред-назад и наляво-надясно. След всяка черта яхвах все по-уверено метлата и все по-цветисто проклинах гумените петички. Накрая направо летях с метлата ниско над земята, такава една, рошава, още по нощница и пръскаща слюнка от нерви и изтощение. Но аз победих чертите и чистотата възтържествува, муахахаха!

В края на тази епопея се събудиха всички заспали мъжки ангелчета и дойдоха да ме питат какво съм направила за закуска. ААААА!!! Всичките избягаха с писъци, след като ме видяха.

Изтъркули се месеца, свалиха гипса и опорно-двигателните апарати се запридвижваха към обичайните си навици. Няколко седмици откривах единични чорапчета на най-невероятни места. Номер 2 имаше навика да събува чорапа от гипсираното краче и да се освобождава от него къде ли не, например на масата, или в бебешката количка, под дивана, зад възглавниците и прочие.

Ходенето на детска градина на поне едно дете също се оказа доста обогатяващо за цялото семейство. Именно заради това се постарахме да осигурим потомство на достатъчни интервали от време, та непрестанно да имаме представител в детската градина!

Някъде към края на историята с гипса се случихме заразени със стомашно-чревен вирус. Номер 2 (пак той) повлече крак със среднощно реване и напоително оповръщане в леглото. След него, през 2-3 дни се пръкваше поредния заразен. Не е нужно да изпадам в повече подробности, но 14 последователни дни все имаше някой на пост в тоалетната или най-малкото някой, притичващ от точка А в посока тоалетна Х с характерна чупка в кръста и замислен делови поглед. От опит ви казвам, че ако срещнете такъв човек, не бива да го спирате и да се опитвате да го заговорите за времето например!

Миналата година всички хванахме въшки. Номер 2 ни донесе от най-новата реколта такива. Облажих се дори и аз, пък който ме познава лично може и да си представи какво ми представлява косата, колко ми е дълга и как точно се избиват няколко поколения въшки от нея, и после как се чистят сладичките им въши яйчица.

Децата бяха лесни, поне едно предимство да са момчета... първи номер с машинката и бай-бай, въшки. Старателно прегледахме и таткото, преровихме му и брадата.

Децата предложиха да му проверим и в пъпа, понеже приличал на пещера и там можело да се е скрила някоя първобитна въшка!

След първоначалния ужас от сблъсъка с тази гад, при все че не бях виждала въшка през живота си до тоя момент, с въшките си станахме първи приятели. Най-често използваният шампоан у дома стана именно шампоанът против въшки, пък прилежащото му гребенче вече беше незаменим аксесоар в тоалетните ми принадлежности. Ако изпаднехме в скука и не знаехме какво да правим, немедленно започвахме да си преглеждаме главите в търсене на блестящите бели бисерчета. За жалост или за радост, явно не сме се оказали особено гостоприемни, тъй като само след има няма три заразявания въшките тотално се отказаха от нас. Засега.

Вероятно не бих изненадала никой, ако си призная, че поддържам количество лекарства, достатъчни, за да отворя малка селска аптека. Но най-вече разполагам с неограничен арсенал от прегръдки и вселекуващи целувки, макар и с тъга да отбелязвам, че колкото по-пораснало е детето, толкова по-слаба е магията им. Затова си раждам ново дете и си възстановявам вълшебните умения с него. Горещо ви го препоръчвам и на вас.

Бъдете здрави!


Сериал с много жестокост, жертви и сълзи. Би трябвало да бъде забранен за всякаква възраст, но никой не ни пита. 

Главни действащи лица:

Домът Ланистър (девиз: Ланистър винаги повръщат това, което са изяли)

Майка
Баща
Тийнейджър
Шестгодишно
Бебе
Баба 1
Баба 2
Домът на Вируса от Север
Домът на Вируса отвъд предела зад морската шир
Случайни граждани
сервитьор

1. Първи епизод – Невидима заплаха

Виждаме весело, жизнерадостно семейство, което не подозира какво го грози. Всъщност, семейството САМО ИЗГЛЕЖДА весело и жизнерадостно. След първите минути зрителите бързо разбират, че майката е невротична, истерична и склонна към крясъци. Бащата е негативно настроен към живота и в поведението му се наблюдава доза цинизъм, комбиниран с депресия, а децата са като всички деца в реалността – непоносими. И все пак, това семейство живее, смее се (малко нервно), работи, децата капризничат и всичко е наред.

Една нощ, докато боровете шумят заплашително, а майката е на работа на другия край на България, бебето... започва да повръща, повалено от коварния вирус от Дома на Севера, изпратен вероятно посредством таен пратеник - друго дете на детска площадка. Бебето на дома Ланистър пада жертва на подли кроежи, вдига температура и предизвиква небивала паника.

Страховитото нападение се осъществява без съмнение в петък, часът е вечерен – всеки опитен родител знае, че тогава се случват всички тези неща.

И така, бебето започва да повръща и майката разбира за това дистанционно. Започват телефонни обаждания на педиатри, бащата трепери в стрес, бебето повръща веднъж, два пъти, 3...4...5... паниката нараства, майката изгаря в чувство за вина, но нищо не може да направи.

2. Втори епизод - Началото на разпада

Следват дни на повръщане, температура и наложена диета с кралски бисквити и солети. След дълго отсъствие, майката най-сетне се връща у дома, възседнала кон. Тя дори успява да сготви и да прегърне децата си, които я поглеждат със съмнение, защото не са я виждали от толкова отдавна, че е възможно да не е тя, а някоя натрапница, която няма дом и се възползва от възможността за покрив над главата.

Щом се завръща, се установява, че бебето е отслабнало като клечка, има дълбоки кръгове под очите и жалейно плаче за домати и мляко, но е на диета въпреки владелческия си статут.

Епизодът завършва със сцена на особена жестокост (забранена за хора до 73 годишна възраст) – всички ядат домашни виенски шницели и салата, само бебето се навърта със солета в ръка около масата на клечавите си, тънки крачка и тъжно приплаква за шницел. Всички гузно ядат и гледат настрани.

3. Епизод – Кошмарът

Шницелите са изядени. Шестгодишното лекомислено е погълнало един шницел, хляб, много домати, диня и два шоколадови бонбона. В 23 часа вечерта се оплаква от остри болки в стомаха. Майката дава уверено хапче и всички си лягат . В 23.15 часа се чува пронизителен писък в тъмнината и домът Ланистър скача на краката си, за да установи, че подът на стаята е залят от ветрилообразен потоп от парчета шницел, диня, домати, бонбони и други неща.

Шестгодишното държи в ръцете си леген, трепери, плаче и повръща. И пищи, разбира се, защото повръща за първи път в живота си. Убедено е, че ще умре и писъците му се носят из цялата къща. Бебето чува зова на сестра си и на свой ред започва самоотвержено да пищи, просто така. За подкрепа. Бащата се провиква от хола: "КОЙ ПИЩИ!!!" и майката отговаря: "ВСИЧКИ!!!!"

Тийнейджърката седи на леглото, гледа как сестра ѝ повръща, слуша писъците, гледа майка си как маже с парче хартия, а бащата тича по джапанки, и реве от смях. Тихо, разбира се, за да не вбеси някой истински. (По-късно майката ще се сети за този смях и ще си запише да я изпрати далеч на север, като съпруга на свиреп и безмилостен лорд, който не пуска парното в замъка и държи всички чиниии да се мият на ръка със студена вода).

4. Прелом

След много перипетии и часове претрепване, всичко е избърсано, чаршафите - сменени, пижамите – и те. Къщата утихва, Шестгодишното се е наповръщало и спи. Бебето спи, бащата спи и тинейджърката спи.

Само майката не спи. Тя повръща.

Като всяка майка и силна владетелка, тя изчаква всички да се успокоят и установява, че ѝ е лошо. Половин час по-късно повръща.

Повръща чисто, спретнато, без излишни шумове. Тихо, елегантно и сърцераздирателно, надвесена над тоалетната чиния, тя пропилява поредния шницел.

Следва нощ на стомашни болки и състояния, близки до фаталния край. Разбира се, в тишина. Сутринта става, оправя децата, закарва всички по дестинациите им, гледа болните вкъщи и погледът ѝ е мъртвешки. Няма възможност да пие замислено вино от голяма кристална чаша, защото повръща.

5. Червеният рожден ден

Идва рожденият ден на бащата. Всички са леко неразположени, но в относително здраве. Олюляващи се, те се запътват към квартален ресторант, където децата да тичат на воля, а родителите да се почерпят за празника. Виждайки толкова голяма градина, бебето решава да не тича, а да получи диария и да повръща на воля.

И започва да повръща.

Повръща върху блузата на майка си, върху собствената си блуза и върху сестра си – Шестгодишното, което се провиква: „Аууууу, гадост, ще повърна!!!“. После се сеща, че и то вече е повръщало, потупва бебето по главата с ръка, омазана с повръщано, и успокоително му казва: „Няма страшно, и аз повръщах“.

Следва сърцераздирателна сцена. Бащата моли за милост, иска да има рожден ден.

Майката се прибира вкъщи с бебето , а той остава в ресторанта да яде изморено салата с другите две деца. Настроението е смразяващо. Северът властва над душите на Дома Ланистър.

6. Естествена разръзка

Скоро всички са по леглата – в пет сутринта тийнейджърката чука на вратата на родителите си с бледно лице и обявява, че повръща. Всички са леко отегчени. Майката вече се е възстановила и насочва тинейджърката, махвайки безчувствено с ръка - „Иди и повръщай в банята. Внимавай да не изцапаш“. Бебето се събужда. Следват часове на дискомфорт.

7. Печал

Домът на семейството е лазарет, над който тегне прокобата на заговор. Нов Вирус се е настанил в Дома Ланистър – две от децата вече имат диария, а едното повръща. Чак в този епизод зрителите разбират, че в един от предходните епизоди бащата също се е разболял тежко, завил си е главата с едно одеяло, изстрадалото тяло - с още две, заспал е и за една нощ е успял напълно да се излекува, давайки си сметка, че няма кой да се погрижи за него.

8. Разруха и още повече печал

Майката получава диария. Никой не го интересува. Отношенията в Дома са видимо охладнели поради крайното физическо изтощение на членовете на кралското семейство. Бащата с раздразнение казва на възлюблената си, която във всеки друг момент би прегърнал със страст, да престанеда се оплаква и продължава да гледа новините. Тя плаче. Но отслабва с един килограм. Ден по- късно се разбира, че бебето е заразило бабите. Никой не чувства състрадание, всички са по-скоро раздразнени. Целите на Севера са постигнати.

9. Последен епизод за сезона

Над дома тегне хлад и глад. Клечавото бебе се е възстановило и поглъща астрономически количества храна, като се опитва да натъпче в устата си праскова, пиле с ориз и бисквита едновременно. Никой не спазва предписанията на педиатъра за внимателно десетдневно захранване със сухар.

Бащата е съсипан от толкова много диарии и повръщане, майката е отслабнала. Всички са изморени. Единствената утеха на Дома е, че разпратените от тях гарвани, носещи Вируса, са достигнали градовете отвъд морската шир, заразили са всички и Халееси повръща, заедно с драконите си и всичките си подчинени. Това спира атаките ѝ за две години напред и носи радост и благоденствие на изтощеното, но иначе все така злонравно семейство Ланистър.

„Игра на вируси“ 2016 завършва. Героите са силно обезводнени, но поне никой не е умрял, изтърбушен или прояден от вирус-бродник. Какви ужаси вещае следващият (летен) сезон - предстои да узнаем.

Това е текстът на нашия победител в конкурса "Време за мъже" Денчо Дончев, който ни впечатли ужасно много, защото е изтърпял жена си бременна ТРИ ПЪТИ, така че с кеф му даваме и награда, и поле за изява, и каквото още поиска! 

Този пътепис може и дългичък да дойде, защото майката на моите деца е била бременна  в продължение на общо 816 дни в рамките на малко по-малко от  5 години. Това си е 45% от времето през този период, и, като имате предвид  хормоналната вакханалия, която продължава доста време след раждането, може направо да си говорим за пет-шестгодишния ми поход в света на  женските хормони. Дали добре се ориентирам и как издържам, това само аз си знам, но пък всички знаят, че апетитът идва с яденето, и по време на третата ѝ бременност даже малко съжалявах, че вече така добре познавах репертоара, искаше ми се да ми сервира нещо зашеметяващо .

Та, Първият Път беше изключително приятно – жена ми (тогава дългогодишна приятелка) от супер организирана, оправна и взискателна се превърна в страшно мило, ведро и спокойно момиче, така че незабавно поисках да се оженя за нея. Добре де, признавам, трябваше ми малко помощ и окуражаване  от приятели, но в четвъртия месец ѝ спретнахме такава сватба-изненада, че понякога още я хващам да седи и да се пули в нищото и да ми задава въпроси от рода на "ама-ти-как-успя-да-организираш-всичко-само-за-няколко-дни-при-положение-че-сме били-почти-нон-стоп-заедно".

Но съм напълно убеден, че ако разсъдъкът ѝ не беше в плен на прогресиращата бременност, и ако не спеше толкова често и на всевъзможни места, организационният комитет на събитието нямаше да постигне блестящ успех  с такава лекота.  След като емоцията от събитието попремина, ваканцията свърши и жена ми се върна на работа, започна може би най-досадната част: четеше някакви книги, въпросите ѝ ставаха  безумни, кроеше планове, заръчваше ми да свърша неща, които на следващия ден изобщо не помнеше и ме обвиняваше в липса на съпричастност. Към кое? – питах аз. И това вече не си спомняше. Изобщо, рязко изгуби памет и способност да се аргументира - нещо, в което доскоро беше безпощадна.

Но най-голямото предизвикателство за мен, безспорно,  си беше  яденето. Не нейното. Моето! Щото тя е буквално 45 кила с мокри дрехи. И това не се промени значително, въпреки среднощните крем-карамели и яденето с часове вечер на ужасяващи комбинации от фурми, лозови сърми, черен шоколад и топено сирене. Но аз, о, аз мога да качвам килограми не с дни, а с часове, и разбира се, че трябваше да акомпанирам и асистирам хранителните ѝ  прищевки. Тежко ми беше и често се шегувахме с приятели, че съм напълно наясно през какво минава тя, и че аз, за разлика от нея,  така ще си го нося с години.

После ѝ порасна коремът и трябваше да извършвам дребни услуги, като да ѝ събувам ботушите и да нося панера с прането – нещо, което дотогава не ми се беше случвало, просто защото вкъщи има няколко панера с различно предназначение, които аз, разбира се, не различавам, и, недай си Боже да сложа изпраните дрехи в панера за мръсни дрехи, в който има пясък... нали се сещате! Така че, съвсем съзнателно, странях от всички панери.  Но дойде моментът, в който толкова ѝ  тежеше, че се предаде – майната им, каза, на панера на сърца и на панера с пясък, и на панера с меки дръжки за ханша. Разумът надделя, за мое най-голямо облекчение. Това с панерите за пране не го разбирам и до днес, както не разбирам и коя е правилната посока, в която трябва да се върти тоалетната хартия,  но вече съм много по-мъдър и не се впускам в безсмислени разговори, пък и децата бездруго хвърлят всичко навсякъде, и ми е жал, и наистина искам да разбера и да ѝ помогна. Та значи докъде стигнах, до големия корем, който понякога носехме почти заедно.

Тя висеше на някоя от ръцете ми, или пък се облягаше на мен, и в тези моменти осъзнавах колко остри са лактите ѝ. Но пък не мога да се оплача кой знае колко, защото жена ми понасяше всички болежки с едва доловимо помрънкване, което аз често заглушавах с флекса, с такера, с бормашината, и въобще разбирате, че прекарвах доста време в гаража. Даже се бяхме разбрали да си организирам нещо да спя там, защото тя спеше лошо последните месеци и, естествено, аз бях виновен, а пък гаражът ни е уютен, има парно, писоар…. За секс и дума не можеше да става.

И така една нощ, седмица преди термина,  след неуспешни опити за спане – тя защото "немиенещокомфортно", аз защото съм хванал някакъв вирус и ме тресе на дивана, по мое настояване, отидохме в болницата и се оказа, че наистина ще ражда СКОРО. Аз не бях особено запознат с процеса, но жена ми беше убедена, че ще бъде дълго и мъчително. Тя понасяше всички болки много мълчаливо, само от време на време си тананикаше 'Хубава си, моя горо'. Аз най-сетне заспах на едно кресло в родилната стая.

Държах една пластмасова чашка с вода за нея, и, като съм заспал, чашката се беше изляла в скута ми, съвсем сякаш се бях напикал, бях леко притеснен като се събудих, но, слава Богу, на мен така или иначе никой не ми обръщаше внимание. Та, бебето наистина се появи много бързо, а мен така ме тресеше, и всичко ме болеше, и не бях спал, и само гледах как разни лелки се суетяха наоколо, че си беше сюрреализъм отвсякъде!

Вторият Път беше доста по-различно, направо нямашенищообщо с безметежния Първи Път. И не толкова, защото жена ми беше изтрещяла повече, а защото просто трябваше често да се оправям сам с първото ни дете, а то, да не се заблуждаваме, въпреки че току що беше започнало да спи по цяла нощ непробудно, си беше 9-месечно бебе. Жена ми беше вече опитна по отношение на емоциите си и физиологичните промени, което беше многообещаващо, но пък и хабер си нямаше как ще се отразят бебешките бацили от сина ни на изнуреното ѝ бременно тяло.

Общо взето, не спря да боледува, като този път и повръщаше за разкош. Повръщаше по всяко време и навсякъде, на улицата се е случвало хората да ни зяпат възмутено. Повръщаше и в нощта преди да роди, но това според мен вече си беше вирус, един от тия, бебешките, защото и мен ме хвана. Да, повръщах по време на раждането, но за това след  малко.

И така се оправях със сина ни, с депресираната ми, подсмърчаща, кашляща (о, как кашляше) и повръщаща жена, с домакинската работа, и въобще бях мъж-баща-мечта….разбира се, все още съм…. По едно време беше лято и нещата се пооправиха, защото жена ми оздравя, а и дните бяха дълги, та ми се струваше, че ми остава време да поровя в интернет и да окося тревата. Определено имам спомен, че се застоявах повече и в тоалетната.

Та значи, след нощта, в която тя не спря да повръща, се появи вторият ни син, още по-скоростно и от първия. Аз, както вече споменах, няколко секунди, след като излезе бебето, отидох да повръщам и жена ми ми каза, че акушерките ме одумали - к'ъв мъж съм бил, малко кръв и вътрешности и айде в тоалетната.  За втори път се изложих в родилното - не ми върви и това си е.

Затова Трети Път. Значи от Третия Път почти нищо не помня. Нарцистичният ми най-голям син и тасманийският дявол, както галено наричаме по-малкия му брат, така ми взимат акъла денонощно, че често се налага жена ми да ми помага, бременна, не-бременна, няма значение, трябва да се оцелява.  Това, което трябваше да изтърпя, не бяха нейните капризи.  Тя, като изключим корема и странната походка, си беше направо незабележима, в сравнение с капризите и изискванията на децата. Докато тя тихичко си бременееше, трябваше да се справям сам с неща като детски рождени дни (Боже, колко много такива има!), пазаруване в супермаркет с две малки подвижни човечета, които искат и пипат всичко, посещаване на обществен басейн с две малки подвижни човечета, които не могат да плуват, но са неудържимо  възхитени от скачането в басейна и т.н.

Третият ни син се появи, вече съвсем очаквано, бързо и някакси между сковаването на къщичка за птици и бършенето на сополи. Този път сополите не бяха мои, защото бях в топ кондиция и железен пред изпепеляващия поглед на акушерките, които са виждали стотици налисесещатекво.

Сигурно няма да ми повярвате, ама мога и още, честно. Както вече казах, апетитът идва с яденето.

А, и съм планирал, ако спечеля наградата, ще си я взема в гаража, където ще трябва да се устроя, ако жена ми забременее отново.

cross