Преди време приятел, който е в чужбина от доста години, ми сподели, че се опитал да се свърже с тамошната българска общност. Не че нещо толкова го гризяла носталгията, колкото му станало неудобно от самия него си – сума ти години да живее в тая страна, пък с нито един българин не си бил общувал, не бил обсъждал политика и футбол, още по-малко пък - пил ракия. Затова решил да навакса този социален пропуск, включил се в мейлинг листата на общността и зачакал да потече задоволителна комуникация. 

И тя потекла – толкова мътна и бурна, че след седмица се отписал, сменил си мейла и оттогава няма желание нито да се свързва, нито да чува за нея, ако ще тя, общността, да пристигне с погача със сол и да му изпее Излел е Дельо хайдутин с мек, ненатрапчив акцент. 

Разбираш ли, вика, включвам се аз, готов да се запозная с някакви готини хора, а вместо това директно попадам на публичен побой. Някакъв нещастен човечец, някъде от България, имал неблагоразумието да попита какви са изискванията за емиграция и да поиска съвет – все неща, които вече живеещата там свръхкомпетентна общност така или иначе обсъждала и много добре знаела. 

И общността какво, мислите, направила? Дали му казала „Хай, Гошо, добре дошъл и успех с емигрирането!“? Или поне строго, но справедливо го упътила с „Темата вече е обсъждана, Гошо, потърси назад!“, а?

Хахаха, абе, това е българска онлайн общност, бе, алооо! Ще ги пита той ТЯХ нещо, което ТЕ вече знаят!! Да не би той да иска да е КАТО ТЯХ и да прави същите неща, които и ТЕ правят?? Това ли е мръсната му, долна, задна мисъл, а?? 

Затова човечецът чул, че тва, дето си го представя, въобще да го забрави. Всяка жаба да си знае гьола, всеки влак си има пътници и прочие ценни зоо-транспортни житейски упътвания. 

Абе, ТИ къде си тръгнал, бе! На четиресе години??? Никога няма да ти дадат виза!! Абе, ти знаеш ли НИЕ откъде сме тръгнали и НИЕ как сме се справяли??? Я си стой където си, тука никой няма да те вземе. А и с тоя английски – хахаха, пълен абсурд!!! Аре, чао! Гудбай!

И всичко това, вика моя приятел, се случва в продължение на няколко дни - мен ме заболя главата, изпитвах онова чувство, дето те е срам заради някой друг, и накрая просто напуснах така наречената общност преди да съм се запознал с нея - и никога няма да се върна.

Ми, разбирам го. Имам удоволствието да наблюдавам как се развива културата (с извинение) на общуване в българския интернет вече над 15 години, и все още не мога да си дам обяснение на проблема с виртуалното общуване, особено анонимното такова. 

Опитвала съм се да го обоснова с десетките години невъзможност свободно да се изказва лично мнение. С вицовете, последвани от викане във военното окръжие и отправяне на заплахи. Със страха от изразяване, с вечното поучаване и постоянното присъствие на някакъв по-висш (или по-скоро - имащ се за такъв) фактор - учител, родител, университетски преподавател, някоя леля или просто самопровъзгласил се разпоредител, който ти натяква и подчертава дебело какво може и не може да мислиш, пишеш, говориш и чувстваш. Ако въобще нещо ти се позволи да можеш!

И изведнъж - сайтове, блогове, форуми и социални мрежи. 

ФЕЙСБУК! 

Милиони необятни възможности да кажеш ти колко си умен, а другите – колко са тъпи, ограничени и прости. Че ваксините съдържат чипове и отрови, а вирус няма. Отворете сега произволен сайт и прочетете коментарите под произволна новина за ваксините – ми то там е събрана цялата съвременна митология.

Там са сатанистите и адренохромът, там са самолетите, които ни пръскат със свински грип и бълхи, там са софиянците и селяните... и кой ли още не. И всички са тъпанари, бе! Освен това най-накрая, разгеле, може да се каже свободно, че тоя е ебати нещастното говедо! Че оная е курва. Че един е дебел, а друг е педал, а трети е дебел педал, пък жена му - курва! 

Че кучетата трябва да се избият. И всички са тъпи! И не могат да пеят, да пишат, да танцуват и въобще – кво си въобразяват. Я, марш, всеки да си седи в дупката и да си чопли в усамотение, докато не стане умен и социално приемлив. 

Вече се общува в генерализирани статуси. На принципа – думам ти, дъще, сещай се, снахо. Щото не върви да кажеш на някой, че е гъз. Някакси е неудобно, като е лично, а и само се губи време и нерви. Пък и той, не дай си боже, ще вземе да ти отговори, ще се завърже спор, ще трябва да се говори. Затова се пишат хапливи обръщения към масите, пускат се като бутилка в океана и който си я улови – да си я тълкува, да си се обижда на спокойствие и да пише свой статус колко е огорчен. То и аз не правя изключение, разбира се – и съм се огорчавала, и съм огорчавала. 

А коментарите под криминални новини? Чели ли сте ги? Тук, като пребият жена, я обявяват за курва. Разпоретина. Кой знае как му е съсипала живота на тоя мъж и той вече от немай-къде я е треснал с чука по главата! Абе, кво ни занимавате с тия проститутки, бе. Нещастници!

Когато такова нещо стане в Австралия, хората наричат жертвата poor little soul, а престъплението - disgraceful. Хаха, дисгрейсфул, разбирате ли. Ми ние дори нямаме толкова благозвучна дума на български.

И преди да сте си помислили, че сме нещо уникални, ще се наложи да ви разочаровам – тук поне все още никой не се е самоубил (или поне аз не знам), нито му се е провалил кой знае колко животът заради онлайн хейт или public shaming (но не е късно!). 

По света това вече се е случвало - през 2013 година италиански прокурори разследваха случай, в който 13-годишно момиче се е самоубило заради канонада от обиди във Фейсбук от нейни съученици. Оттогава сигурно има и много други подобни истории, ако някой се интересува или желае да вземе идея назаем. А докато всичко още е невинно и в кръга на (тъпата) шега, можем спокойно да си го обясним с тоя популярен виц: 

Американски форум: питаш нещо и ти отговарят; 

Руски форум: питаш нещо и теб те питат; 

Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп!!!

Връщането на кърма или адаптирано мляко много често се среща при новородените. Обикновено това е оскъдно количество или малка струя, но понякога се случва от детето да изригват доста по-солидни количества храна и причините за това може да са различни – прехранване, проблеми със сукането и поглъщането, или пък гастроезофагеален рефлукс. Все пак, ако имате притеснения, че нещо не е наред, заведете детето на педиатър. Така ще сте наясно откъде произтича проблемът.

Днес една майка, която пожела да остане анонимна, споделя своя опит с въпросния рефлукс, реките върнато мляко и миризмата, която остава след това. Стискаме палци на всички подгизнали да минава вече този период. А тези от вас, на които им се случва същото и искат да споделят, нека ни пишат на maikomilabg@gmail.com.

**********

Дъщеря ни – вече почти на 9 месеца – e родена естествено (да се чете почти два дни, след като ми изтекоха водите през нощта…) и след няколко епични седмици с разранени, кървящи зърна, запушване и възпаление на млечните тръби, и антибиотици, най-накрая успяхме да се настроим взаимно на кърмене на поискване.

Дотук всичко беше в реда на нещата и аз бях УЖАСНО горда с това, че се кърмим. Точно когато започвах да се наслаждавам на постижението си, дъщеря ни започна при оригването след хранене да си поплюва. И то не така както повечето майки го познават – под формата на няколко капки мляко или тънка струйка. Правеше го като след сериозно препиване с алкохол петък вечер в тинейджърска възраст.

И така започна поредната одисея на майчинството

Докато наблюдавахме симптомите и правехме ВСИЧКО възможно да облекчим (в буквалния смисъл на думата) дъщеря ни, кърменето се превърна в хранене, което отнемаше почти един час. И то с 4 – 5 прекъсвания за оригване. Накрая на кърменето я държах по 20 – 30 минути с надеждата, че няма да тръгне да повръща, като я сложим да си легне, и не дай си боже да се задави насън. (Тук сме писали още за повръщането при бебета)

И както дъщеря ни продължаваше да расте (а тя си расте и се развива съвсем нормално за възрастта си и до днес), така и храносмилателната ѝ система и количествата, които връщаше нарастваха… а миризмата ставаше непоносима.

На ден сменях по 10 лигавника.. И всички мебели бяха покрити с памучни пелени от времето, когато аз съм била бебе. Само те те не пропускаха и се перяха отново до бяло.

Другите майки се гнусяха и ни съжаляваха

Другите майки намираха нашите лигавници за много готин аксесоар и почти всички казваха, че и те са минали през това. Но когато виждаха как дъщеря ни връща кърма дори и два часа след хранене, бяха доста удивени и погнусени, и обикновено се коригираха и ни съжаляваха.

С времето (4 – 5 месец) това състояние се подобри и стана по-скоро на периоди. Имаше седмици, в които всички вкъщи миришехме на повръщано – съпругът ми, майка ми, баща ми... И се радвахме на факта, че при ремонта през лятото решихме да сложим ламинат на пода, а не скъп килим или паркет.

Наскоро се замислих, че сигурно нямам място по тялото, докъдето да не е стигнала върнатата кърма от дъщеря ми. По едно време през лятото се целеше само в деколтето ми!

Един от любимите ми коментари по това време гласеше, че такъв проблем с повръщане имали само момченцата и бебенцата, който сучат от шише. Аха! Или че това е само период, който свършва, когато детето се захрани. Да, най-любимото ми е, като трябва да чистя не само кърма от себе си, а и червено цвекло с ориз например. А това как мирише – hard to imagine.

На почти всички снимки от последните месеци имам кърпа по себе си. Вече просто нямам търпение дъщеря ми да израсне напълно тази фаза. И се надявам, че, връщайки се назад във времето, ще се радвам на това, че можах да я кърмя, а не че често по косата ми имаше повръщано.