fbpx

Плачът е универсалният език на новородените и чрез него те изразят своите нужди и чувства. Има изследвания, които показват, че бебетата прекарват между един и три часа на ден в крещене, скимтене и хлипане (разбира се, има и сладки малки чудовища, които минават с лекота средната стойност и имат капацитет да станат вокал на метъл банда). Този универсален език обаче най-често предизвиква объркване сред родителите. И причината е, че не всеки плач е еднакъв. 

Науката отдавна се опитва да дешифрира тази комуникационна система, търсейки модели и динамика на поведението, които обясняват какво точно означава всеки тон. Изследване на болницата в Барсеона Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и швейцарско-каталунския стартъп Zoundream AG отваря вратата към разбиране на плача на бебета и различните му интерпретации.

Изследването класифицира плача на здрави бебета според определени характеристики, базирани на акустика, поведение и неврофизиологични модели. Авторите твърдят, че техните открития ще помогнат за тълкуването на плача. Освен това риданията и свързаните с тях физиологични променливи може да функционират като клиничен биомаркер и да служат за оценка на здравословния статус на бебето.

Въздействието на детския плач

„Въздействието върху родителите на детския плач може да варира. Има тревожност, депресия, безпомощност, гняв и чувство на неудовлетвореност. Всичко това се отразява негативно на връзката и възприятието на родителите за бебето“, заявяват авторите в статията си. Съответно знанието как да се тълкува плачът на новороденото може да бъде от ключово значение за гарантиране на общо благополучие.

Учените изследват тази тема в продължение на шест десетилетия. Развитието на изкуствения интелект през последните години обаче дава все по-надеждни и точни алгоритми за анализиране и интерпретиране на детския плач. „Клиничният ви опит [ако сте педиатър] казва, че новороденото плаче различно в зависимост от това какво му се случва. И като педиатър имате чувството, че можете да се научите да тълкувате този плач. Е, според нас това наистина е така“, обяснява Оскар Гарсия-Алгар, ръководител на отделението по неонатология в Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и съавтор на изследването. Другият автор е Ана Лусия Палтриниери, която също работи в отделението по неонатология в клиниката.

Бебето плаче? Запишете и изпратете

Стартъпът за здравни технологии Zoundream AG е специализиран в анализирането на плач. През последните години компанията е събрала над 100 хил. часа рев на новородени. „Искахме да видим дали има различни модели на плач въз основа на различни променливи. Ако акустичните и физиологичните характеристики, свързани с плача, позволяват да го интерпретираме, това ще ни даде възможност да го използваме. И в домашна обстановка, и в контекста на здравеопазването, и в интензивно отделение с бебета, които имат някакъв вид заболяване. Досега плачът никога не е бил използван за измерване на клинична ситуация“, обяснява Гарсия-Алгар.

Изследването е проведено върху 38 здрави новородени. Когато те плачат спонтанно, са засичани силата на плача, израженията на лицето, движенията на тялото. Вземани са данни за електроенцефалограма и данни за насищане на мозъка с кислород. След това събраната информация е анализирана и обработена със системи с изкуствен интелект. 

„Освен акустичните разлики успяхме да определим свързани променливи като сърдечен ритъм и индекс на насищане с кислород. Можем да ги измерваме и наблюдаваме. С тези параметри плачът отговаря на нещо конкретно. Проучванията са проведени върху здрави бебета, но сега събираме данни от недоносени бебета и такива, които имат някакво заболяване, за да видим дали моделите на плач се променят“, казва Гарсия-Алгар.

Какво ни казва начинът, по който бебето плаче

Учените са установили следните модели:

  • глад – постоянни, ритмични викове с кратка продължителност; 
  • страдание – непостоянни и по-остри викове; 
  • умора – плачът е по-продължителен и монотонен;
  • стрес – плачът е непостоянен, с по-малко паузи, с дълга продължителност и висок тон.

Авторите също така откриват модели на повишено безпокойство в електроенцефалограмите на бебетата, както и във физическите движения, изражението на лицето и мускулния тонус при глад. Тоест, когато кърмачетата са гладни, те са по-неспокойни. „Като цяло гладът при новородените може да предизвика различни изражения на лицето и движения на тялото, предназначени да привлекат вниманието на родителите или хората, които полагат грижа за тях. Тези изражения и движения показват нужда от храна. Такива например са рефлекс на търсене, сукателни движения, безпокойство, гърчене и извиване на гърба“, твърдят учените.

Изследването на електрическата активност на мозъка също разкрива повишена възбуда в контекста на страдание и дискомфорт. Бебето показва, че е неспокойно и има някакъв дискомфорт като увеличава двигателната активност и прави лицеви гримаси, размахва ръце и крака, извива гръб или стиска юмруци.

Начинът, по който бебетата плачат, когато трябва да се оригнат, е подобен на начина, по който плачат, когато са в беда, но е по-дрезгав. „Според нашите резултати в случаите, когато бебетата трябва да се оригнат, тези със стомашно-чревни проблеми произвеждат по-дълъг вик (в сравнение с останалите, които са гладни или в стрес) с по-променлива височина и интензивност, отразявайки нестабилността на гласните струни“, обясняват авторите. 

Що се отнася до насищането с кислород, изследването идентифицира най-ниските нива в случаите, когато има стомашно-чревни проблеми, например рефлукс. Заключението е, че тези проблеми могат да попречат на правилното дишане и да намалят нивата на насищане с кислород.

Предварителна стъпка към бъдещ инструмент

Авторите признават, че тяхното изследване има ограничения. Най-големият проблем е малкият размер на извадката (само 38 бебета). Освен това може да има и промени в държанието на бебетата, причинени от факта, че трябва да носят шапка и да имат сензор на челата си, за да се съберат данните за електроенцефалограмата и за кислородното насищане на мозъка. Въпреки това изследователите твърдят, че техните резултати представляват „предварителна стъпка“ към разработването на ефективен инструмент за анализ на плача и казват, че измерването на неврофизиологичните модели на мозъка и поведението на бебетата потвърждава акустичните данни. „Потенциалното използване на акустиката на плача като биомаркер за оценка на благосъстоянието на бебето не трябва да се подценява“, казват авторите.

Според Гарсия-Алгар констатациите от проучването са само първите стъпки. „Ние сме в начална фаза. Анализираме характеристиките на плача и дали той съответства на физиологична ситуация“, подчертава той. „Плачът е форма на комуникация. И ако можем да интерпретираме това, което бебетата казват, ще е прекрасно. Така плачът ще се превърне в ценен инструмент“, добавя Гарсия-Алгар.

Сигурни сме, че е така. Все пак векове наред майките се ориентират именно по този начин за нуждите на бебета си. Но ако можеше плачът да не е толкова стресиращ за родителите, щеше да е чудно.

Учените твърдят, че са открили най-ефективния начин, по който човек може да обезвреди, разбирайте - успокои, плачещо бебе и да запази здравия си разум.

Няма да ви се получи, ако вземете бебето на ръце и седнете с него – така се установява в ново изследване. Защото в такива ситуации пулсът на бебето се покачва още повече и обикновено става още по-кисело.

Затова учените съветват: вземете ги тези бебета на ръце и ги разходете.

Да, просто походете с тях напред-назад из стаята. Тази стратегия, казват учените, обикновено забавя пулса, съответно детето се успокоява и след това - да даде Господ - заспива. 

По време на проучването станало ясно, че само след 5 минути разхождане насам-натам, почти половината майки, взели участие в експеримента, са успели да приспят плачещите си бебета. 

Сега, всички знаем, че да приспиш бебе на ръце не е нещо невиждано.

Как обаче, да го сложим в креватчето му, без да се взриви отново? Ето това е въпросът, не “да бъдеш или да не бъдеш”. 

Учените имат стратегия и тук. Затова са учени - защото имат отговорите, които ние нямаме! Та, според тях децата се будят, когато главите им се наклонят дори леко надолу в момента на поставяне в леглото. Най-голям успех при приспиване и опазване на детето заспало имали тези родители, които освен че ги разхождали, оставали с децата на ръце още 5 минути след заспиването им. 

Значи да преговорим: ходиш, ходиш, ходиш - 5 минути, и след това седиш, седиш, седиш със заспало бебе на ръце - още 5 минути. Оставяш го в креватчето и “почваш да бегаш, бате”. 

Всъщност от 13 ревящи и след това успокоени и приспани бебета, участвали в експеримента, 9 не се събуждат и след като се сложени в леглото. 

Две кратки инструкции от учените:

  • бебето се притиска плътно до тялото, придържайки главата му;
  • петминутната разходка трябва да е на равно и чисто място, с постоянно темпо, по възможност без резки движения и спирания.

Ами това е. Просто било. Явно тези от нас, които не са имали особен успех с приспиването на ревящите си бебета, не са знаели как точно да ходят и да седят правилно. Благодарим на науката!

Жанет Бодурова ни сподели, че дълго време се е чудила дали да ни пише. После, когато все пак се е престрашила, не е била сигурна дали да го направи анонимно или не. Сега обаче е напълно наясно, че иска да сподели за преживяното с истинското си име с една-единствена цел – ако може да помогне на някого.

Не че това, което ѝ се е случило, е нещо особено, нещо необикновено, което не се е случвало на никой друг. Напротив, случва се на много жени, но рядко говорят за него. Следродилната депресия заради хормоналния дисбаланс, натрапливите мисли, страхът са все неща, с които не една и две жени встъпват в майчинството.

Няма страшно. Просто говорете. И да ви се струва маловажно, и да звучите като мрънкачка. Вероятността така да си помогнете не е никак малка, защото все ще има кой да ви сподели, че може би някога е бил в същото положение.

А ако нещата изглеждат безнадеждно, потърсете специализирана помощ.


Това, в което никога не съм вярвала, е следродилната депресия. Колкото и да съм чела и каквото и да съм преглеждала по време на бременността си, все си казвах, че това е състояние на ума. Ако съм с акъла си няма как да изпадна в такова състояние! Е, да, ама не!

Беше ме срам да си призная! Не съм стигала до крайни състояния, за да приемам антидепресанти, но никак не беше приятно.

Ето как започна. Карах си аз една невероятна бременност, без никакви оплаквания – щастие и усмивки греят от мен. Ходя на фитнес, ходя в университета, уча, ходя по изпити и доста изненадващо за мен ги взимам с високи оценки. Общо взето, честно да си призная, не я усетих много тази бременност.

Терминът ми беше на 19 май, но моето малко човече беше решило да си почака. Имах Бракстън-Хикс контракции, но нищо повече. На 24 май отидох на контролен преглед и ми казаха, че до ден-два ще родя. Но след като не родих до 26 май, ми дадоха час за 2 юни за предизвикване на раждането. На 27 май в 3:00 часа започнаха контракциите ми и три часа по-късно, в 6:18 сутринта, се появи моят син – Петър. 

Родих нормално, 20 минути след раждането се изкъпах и ме преместиха в друго отделение за майки с новородени. Не се шегувам! Наистина станах и се изкъпах! Аз такова раждане не съм си представяла – толкова бързо и безболезнено, като се има предвид, че ми е първо дете.

24 часа след това започна да се случва това, в което не вярвах! Понеже все още нямах кърма, а и бебо не можеше да суче, започнаха през главата ми да минават мисли, че не мога да си нахраня детето, че ако умре от глад, вината ще е моя, че ще бъда ужасен родител, че ако започна да го храня с адаптирано мляко, едва ли не винаги ще е болно и аз ще съм виновна за това. 

И всичко това, разбира се, беше подкрепено с много рев, ама много. Просто си стоя и сълзите ми вървят, не мога да ги спра.

А през цялото време ми се обаждаха много хора да ми честитят, казвайки ми, че това е най-хубавото, че сега трябва да съм най-щастлива, че най-важното е, че сме живи и здрави и трябва да съм благодарна. Това е чудото на живота, най-голямото щастие! 

Да, така е. Но никой не ти казва за вълната от хормони, които ще те залеят, за най-лошите мисли, които ще ти минават през главата, за това, че ще се чувстваш виновна за абсолютно всичко! 

И това не отминава за ден-два. 

При мен трая може би месец-два и ме беше срам да кажа на когото и да е. В България никой не говори за проблеми от подобно естество, включително и аз. Не смеех да кажа на никого и си мълчах. 

Докато накрая се престраших да споделя на една приятелка, която ми каза – извинявам се за циничните думи, но ще я цитирам дословно: –  “Жанет, надявах се ти да не изпадаш в такова състояние. Не съм ти казвала, за да не те плаша, но на мен хормоните ми е*аха майката!”

Може да звучи цинично и ужасно, но точно това трябваше да чуя, за да знам, че не съм сама, за да вляза отново в пътя и да се възстановя. Трябва да говорим за проблемите си! 


Алекс Попова днес е в Майко Мила със страхотен, да не кажем СТРАХОВИТ, разказ за това чудо на чудесата “бебешки пубертет”. Някои деца ги тресе яко, други въобще не минават през тази фаза. 

Ако сте от последните, вие сте истински щастливци и ще имате повече нервни клетки в запас. За другите – спокойно, тъкмо ще излезе от “бебешкия” и ще вземе да дойде същинският пубертет. Важно е забавлението никога да не спира.


До ден днешен се чудя какво толкова му се стряскат хората на пубертета – имам предвид онзи през който момчетата се сдобиват с очарователния мъх над горната си устна, а момичетата – с непреодолимо желание да си боядисват косата поне 6 пъти на седмица. 

Вярно, вероятно е притеснително за отрицателно време да се превърнеш от на баба любимия внук в космат, миришещ на пот, дангалак с писклив глас и съмнителен вкус за дрехи. Или от малко момиченце с плитки и рокля на Елза в пъпчасала метълка с пиърсинг на носа и планове за татус на цял гръб. 

Но този пубертет си е някак очакван и в реда на нещата, а и родителите ти старателно те подготвят за него през цялото ти детство. Горе долу откакто си проходил, у вас се подмятат реплики от сорта на “Колко бях сладка като дете, после в пубертета качих 28 кила и носа ми порасна като на дядо ти”, или окуражаващото “Радвай се на тая кожа сега, че после....” . 

И така, добре информиран, крачиш неуверено към тая неизбежна участ ПУБЕРТЕТА, в очакване на пъпките, хормоните и отвратителния характер на по-големия ти брат. 

Никой обаче не те подготвя за бебешкия пубертет

Може би защото самият израз звучи малко помпозно и ако някоя майка случайно го употребява, неизбежно започваш да я гледаш, както гледаш веганките, антиваксърките и редовните консуматорки на годжи бери и конопено семе. Тъпо. 

В следващия момент обаче се сблъскваш фронтално с него. От миловидно създание, което тъкмо се е научило да казва “моля” и предизвиква в теб неописуема гордост и чувството за изпълнен майчински дълг, детето ти се превръща в нещо средно между Мегз и Тити Папазов: създава излишни драми и обилно си поревава

Така например напълно в реда на нещата е то да грее от радост, защото току-що сте взели лилаво балонче с еднорог, и после да избухне в нечуван, дори за родилно отделение, рев, защото всъщност е искало розово и вече не харесва лилаво, още по-малко пък еднорози. Това в рамките на около минута и половина. 

Докато гледаш невярващо и се чудиш “къде сбърках”, то отново изглежда добронамерено и достатъчно мило, та да те заблуди, че бурята е отминала – до след още минута и половина. 

Събуждането

Можете само да си представите как минава една типична делнична утрин с такова същество – тогава, когато нещата трябва да се случват бързо. Имате някъде около минута безгрижие след събуждането, докато не разбере, че днес е понеделник и трябва да ходи на градина.  

Тежко́ ви, ако научи тази новина още в леглото. Тогава единственият начин да го изкарате от там е с помощта на Скалата – ако случайно живее у вас. Разбира се това е само в някои дни. В други то особено много обича да ходи на градина, обожава каките там, по-известни като лели по мое време, и изобщо не си спомня, че някога не му е харесвало. 

Обличане

Дори фазата събуждане да е минала гладко обаче, рано или късно ще стигнете до фазата обличане. Тук нямате правилен ход – може вечерта да сте избрали дрехите заедно, да сте преговорили многократно с какво желание ще ги облечете днес. Забравете. 

Няма НО, казвам ви ЗАБРАВЕТЕ. 

Нищо, приготвено за обличане преди повече от 5 минути, не се одобрява вече, затова веднъж облекли се, трябва да напуснете помещението с гардероба възможно най-бързо. В противен случай ви грози опасност от повторно преобличане, а тогава дори и будистки монах в нирвана би се напрегнал. 

Също да знаете, че опитът ви да съчетаете нещо по цветове единствено ще доведе до огромни количества сълзи и реална опасност от дехидратация. Абсолютно противопоказно е и да вадите дрехите сама от гардероба.

Ще загубите ценни 10 минути, в които детето ви първо да възвърне нормалния си цвят след рязкото посиняване от рев, след което да започне да издава някакви членоразделни звуци, подобни на думи, и някак криво ляво да ви обясни, че не ВИЕ, а ТО САМО̀ е трябвало да извади дрехите. 

Накрая ще станете печален свидетел на завръщането на дрехите по местата им в гардероба, само и само за да може ТО САМО̀ да ги извади отново. В случай че е зима, и дъщеря ви на финала е с клин под лятната рокля, а синът ви дори се е съгласил да си сложи чорапи, можете да си отдъхнете – минали сте тази фаза успешно. 

Закуска

Малко ме е страх да започна с етапа закуска, но ще трябва. За нея трябва да поемете въздух, да си наместите де що чакра имате и да плюете здраво през рамо (не по кухненския плот, ако може). 

Ясно е, че детето ви иска торта с шоколадови бонбони и сладолед за закуска, а вие сте му приготвили здравословно ядене от последното издание на “Рецепти за здрави деца”. Това не е големият проблем. 

Всъщност истинското предизвикателство е пробутването на хранителната добавка, която пиете в тоя момент – още повече ако е под формата на сироп в ТЪМЕН цвят. 

Тъмните цветове според децата (както и зелените, плуващи в супата) са извор на всички злини и нечистотии в тоя свят и в никакъв случай не трябва да бъдат поемани. Единственият начин да му го пробутате е, ако евентуално таткото е вкъщи и е възседнал детето ви, вие му държите устата и пеете неуморно “Хей ръчички”, а съседът, ако е бил така добронамерен, че да се отзове, налива сатанинската течност. 

После, разбира се, трябва да предвидите 20-ина минути за последвалата истерия, но това едва ли ще е проблем, като се има предвид че вече сте закъсняли с общо поне 40 минути. 

Хубавото в цялата работа е, че минете ли етапа със сиропа, пробутването на здравословната закуска си е направо играчка. Нещо като след Толстой да прочетеш Паулу Коелю – почти не го забелязваш. 

Зъбите

Виж обаче не може да се каже същото за последвалото миене на зъби. Отново ви обръщам внимание, че за детето в бебешки пубертет е от изключително значение да прави всичко САМО̀. Това означава, че макар и закъснели с 40 минути, вие трябва да стоите неподвижно и да наблюдавате мълчаливо как детето ви си мие зъбите за още около 10 минути. Това горните. После следват и долните. 

И да не сте дръзнали да спестявате време и да вадите якета и обувки междувременно – внезапното поемане на паста за зъби в бронхите не е съвсем препоръчително за малки деца. 

След зъбите обаче ще се усетите, че ако продължите така, е възможно да изпуснете и обяда в детската градина, затова напълно съзнавайки евентуалните рискове, се заемате да обувате детето САМА. Последиците не закъсняват – напускате жилището с оглушителен рев, с което и бележите края на поредната делнична утрин в условия на бебешки пубертет. 

Има ужасно много стереотипи за момчетата и за момичетата. Като започнем от цветовете, които УЖ им прилягат (розово за момчета не може - защо?!), минем през играчките, с които се предполага, че трябва да играят, филмчетата, които трябва да гледат, и героите, на които искат да подражават, и свършим с това кой как се представя в училище.

Стереотипите не са важни. Те са покрай нас, само за да бъдат разбивани.

Но истината е, че има някои неща, които се случват предимно при момчетата и други - при момичетата.

Вече сме си говорили за някои неща, които майките на момичета тийнейджърки знаят от първа ръка, а сега минаваме набързо през няколко момента, които са до болка познати на майките, които отглеждат само момчета.

1. Имат числено превъзходство

Ако сте майка на момче, знаете какво е да сте единствената жена вкъщи.

Понякога може да е супер (може би в дългосрочен план), друг път хич не можеш да им разбереш “момчешките” игри и занимания – но човек се учи, докато е жив.

2. Храната!

Момчетата растат, а с това расте и количеството храна, което поглъщат. Ще има моменти, в които изхранването изглежда невъзможно. Просто понякога са толкова гладни, че не може да им се смогне.

3. Момчетата плачат, сърдят се и тряскат врати още от най-ранна възраст

Понякога плачат даже повече от момичетата.

И това е добре, както пише и Лора Ламбърт в mom.com, защото е важно за емоционалното им израстване.

Така че, когато се стигне до рев, да не го обръщаме на “Ти си мъж, не плачи!”, защото след години ще му се налага да може да си изрази емоциите, а ще знае, че НЕ ТРЯБВА, защото е МЪЖ.

4. Ще има много настъпани Лего части

Това важи и за майките на момичета, разбира се, но момчетата доста ги бива в разхвърлянето на миниатюрни Лего мини из цялата къща. А това боли. Доста.

5. Ще има ужасно много опикани тоалетни

Извиняваме се за тази точка на всички мъже, които успяват да се прицелят качествено всеки път. Но борбата на този фронт е безмислостно жестока и често я губим.

6. Борба свободен стил

Желанието на момчетата да се сборят с някого е по-силно от всичко на света. Игрите тип “ела да пробвам тоя суплекс върху тебе” са силно застъпени.

Ако има как да си ги прилагат едно на друго (в случай че отглеждате повече от едно момче) - супер. Ако няма - пригответе се за много кеч мания.

7. Ще има много “пуцане”

И не само. Животът на момчетата е пълен с много видео игри. Fortnite, World of Warcraft, Minecraft и какъвто крафт още се сетите.

Тази точка важи и за момичетата, разбира се. Децата са си играчи - в пълния смисъл.

8. Мълчанието

Понякога ще мълчат нарочно, понякога просто защото са си такива. И в двата случая ще се измъчвате какво му е на това дете.

Много често нищо му няма. И много често просто нищо не си мисли и не анализира света. Просто са си такива.

9. Стереотипите

Ще ви се иска да хванете един чук и да ги разбиете, защото няма нищо по-ужасно за майката на момче от това да трябва да го вкарва в някакви рамки, защото обществото ги е постлало на пътя на “истинския мъж”. 

В топ 10 на най-ужасните и досадни неща на света е бебе, на което му растат зъби и по повода то милото плаче и се тръшка, вероятно защото избиването на тия пусти бивни не е най-лежерното нещо на света. И представете си едно такова ревящо човече плюс седмици без нормален сън, плюс съседи, които се оплакват какви родителите сте вие, че не можете да го накарате да спре да плаче. Пленително. И в тази ситуация на една млада майка не ѝ остава нищо друго освен да напише писмо да съседа, който държи бебето да бъде изключено от копчето или поне да му се намали звукът.

Два през нощта е. Седя в леглото и кърмя 4-месечния си син, докато въртя в главата си какво бих ви казала, ако ви срещна на стълбите в блока. Изпитвам известни затруднения да разсъждавам трезво, защото вече втора седмица се будя на всеки час през нощта.

Нищо чудно, че безсънието е използвано като вид мъчение. Когато мине тази фаза, най-вероятно ще мога да оцелея във всякаква ситуация.

Миналата нощ беше най-тежката. Вие решихте да блъскате по тавана в 3:30, все едно щеше да помогне. А тази сутрин със съпруга ми получихме имейл от агенцията, която менажира блока ни. Оплакали сте им се, че не може да спите от бебето ни. Предложили сте да го преместим в другата стая в апартамента, за да не се чува и да спите необезпокоявани.

Докато четях имейла, в мен се надигна смесица от емоции - срамът бързо прерасна във вина, после в раздразнение, гняв и накрая ярост - как си позволявате? Освен че ви съветвам детето ви да спи в една и съща стая с вас поне до шестия месец, за да намалите риска от синдром на внезапната детска смърт, ще ви попитам откъде накъде да местим детето в неговата стая по-рано, само за да ви осигурим по-спокоен сън? Защо вие не спите в другата си свободна стая в апартамента, като ви притеснява толкова много? Или пък да си вземете някакви хубави тапи за уши например?

Със съпруга ми сме напълно наясно колко е ужасно да ти се наруши сънят. Искрено съжаляваме за вас. Но истината е, че на момченцето ни му растат зъби, така че за съжаление няма какво да направим.

Не можем да му намалим звука. Не можем да го вразумим. Той е бебе. Бебетата плачат. Много. Можем да се постараем да се чувства сигурен, защитен и обичан. И в един момент сънят му ще се подобри.

А дотогава, моля, бъдете търпеливи и ни влезте в положението. Имах тежко раждане, с което едва сега започнах да свиквам, и не съм спала като хората от 4 месеца. И сега, заради вашето оплакване, на всичкото отгоре, се притеснявам и за шума, който вдигаме, когато единственото, върху което трябва да се фокусирам, е бебето.

Още едно нещо, за което да се притеснявам, а аз, като чисто нова майка, която се опитва да я кара ден за ден, просто нямам сили за това.

Когато очакваш бебе еднорог, а то се окаже КИБОРГ е един от най-четените текстове в "Майко Мила!", в който Биляна Ангелова разказа за 72-часовото безсъние на бебето си (и своето, разбира се) с надеждата някой да сподели мъдри съвети.  

И ето ги днес - не от кого да е, а от педиатъра д-р Робърт Бъкнам и съавтора му Гари Езо. Двама са сред водещите световни експерти по хранене и сън на бебето и автори на книгата Да станем мъдри родители: бебето от 0 до 6 месеца, чието ново, актуализирано издание очаква своите будуващи по цяла нощ читателки (за да приспи сладко бебетата им).

Книгата е нещо повече от наръчник за оцеляване през първата половин година на новороденото. В нея ще намерите практически съвети за естествено синхронизиране на времето за хранене, времето за сън и времето за бодърстване на бебето с живота на цялото семейство. Това означава, че ако сте последователни, ще имате добре работещ план, който отговаря на нуждите на новороденото, но и на вашите.

Ето любезно предоставен от издателство "Изток Запад" откъс от книгата на тема ЗАЩО НЕ СПИ БЕБЕТО, а в нея ще откриете още:
-- как реагира новороденото на здравословния режим и какво става при липсата на такъв;
-- каква е еволюцията на концепциите за хранене и защо родителски насоченото хранене дава отлични резултати;
-- как да се справим с коликите, рефлукса и други проблеми и кои са необходимите бебешки аксесоари.

И така, защо не спи бебето?

Бебето ви се чувства неразположено, защото се разболява, има лека температура, растат му зъби, започва ушна инфекция и др.

Това е малко плашещо! Вашето бебе се събужда по-рано в дневните си спанета, плаче, все едно нещо го боли, а вие не знаете от какво е. Първо пипате челото му, за да видите дали няма температура. Ушите и носът са следващите. Да няма зачервяване е добра новина, така че оглеждате устата му дали не му расте ново зъбче. Не, и там няма нищо. Времето за оглед приключи. Правите предположение, че е нещо, свързано със спането.

Не бързайте толкова обаче! Внезапният и необясним плач има причина и като родител, вие трябва да разберете каква е тя. Ако все още нямате навика веднъж на ден да оглеждате своето бебе от главата до петите, включително пръстите на ръцете и на краката, си го създайте.

Търсете следа от ухапване от буболечка като зачервяване на кожата например. Има и състояние, макар и рядко описвано, наречено синдром на турникета – един-единствен косъм, обикновено на мама, или влакно от килим или одеяло, където бебето играе, се увива някак си около пръст на ръката или на крака на бебето. Едва забележим, той обаче се затяга и може да спре циркулацията на кръв в пръста, причинявайки оток, възпаление и болка.

Проблемът често се пропуска, защото бебето е с чорапки или ританки. Това може да не е обяснението на внезапния плач на бебето ви или на това защо се буди по-рано, но е предупреждение за необходимостта от оглеждане на бебето веднъж на ден от глава до пети.

Бебето има проблеми с коремчето заради лек или закъснителен рефлукс

Важно е да отбележим, че симптомите на рефлукса може да не са налице при раждането и може да не се проявят през първите няколко седмици. По статистически данни в Съединените щати 3–5% от всички новородени имат симптоми за от лек до тежък рефлукс през първите няколко месеца. Рефлуксът е резултат от незрял клапан на сфинктера там, където хранопроводът се свързва със стомаха. Когато работи правилно, клапанът се отваря, за да можем да преглътнем, да се оригнем или да повърнем, и се затваря веднага след това.

Рефлуксът възниква, когато сфинктерът остане отпуснат или се отпуска периодично, позволявайки на храната, смесена със стомашна киселина, да се върне в хранопровода и гърлото, причинявайки болка. При възрастните това се нарича киселини.

Ако бебето ви страда от рефлукс, смятайте, че това ще е така през целия ден, а не само докато спи. Ние имаме един малък приятел на име Мика, който е пример за това.

След като навърши три седмици, Мика започна да проявява симптоми на лек рефлукс. За да противодействат на състоянието, родителите на Мика започнаха да правят две неща: те държаха Мика изправен известно време след всяко хранене и повдигнаха креватчето му откъм главата с два сантиметра, за да се предотврати връщането на стомашните киселини в хранопровода на бебето, докато то спи. Тъй като това беше случай на лек рефлукс, тези решения проработиха. При по-тежки случаи вероятно ще бъде необходимо вземането на лекарство.

Бебето се превъзбужда по време на будуване или будуването е твърде продължително

Когато търсят решение за затрудненията с дневния сън, родителите често пренебрегват качеството на времето, което предшества този сън. Не забравяйте, че всичко е свързано. Будуването се отразява на дневния сън, така както дневният сън се отразява на будуването.
Прекалено уморените и превъзбудени бебета се борят със съня чрез плач.

Ако при вашето бебе редовно става така, намалете времето за будуване с 15 минути – това може да помогне. Също така обмислете и видовете дейности, с които занимавате своето бебе.

Имате ли твърде много посетители, които постоянно забавляват бебето? Да не би бебето да е седяло с шумните приятели на татко, докато са гледали спорт? Или пък мама през цялото време е трябвало да ходи някъде? Когато бебето е в постоянно движение, влиза и излиза отнякъде, новите гледки и звуци и липсата на предсказуемост също работят срещу това бебето да има добър дневен сън.

Кратката дрямка на столчето в колата не може да замести пълноценния спокоен дневен сън в детското креватче. Едно спане на столчето в автомобила няма да причини проблеми, но не трябва това да бъде норма, особено през първите шест месеца от живота на вашето бебе.

Бебето няма адекватно количество дневна светлина

Естествената светлина е важна, за да могат бебетата да регулират циркадния си часовник. Това е вътрешният часовник, биологичната система за отчитане на времето, която регулира ежедневните дейности като циклите сън и будуване. Препоръчваме ви веднага щом бебето се събуди сутринта, да го занесете в стая, изпълнена с дневна светлина (като не е нужно то да бъде слагано на пряка слънчева светлина). Естествената светлина заедно с първото хранене за деня ще помогне да се установи неговият циркаден ритъм и да се поддържа последователен.

Стаята на бебето не е достатъчно затъмнена

Това е една от най-пренебрегваните причини за внезапната поява на по-ранно събуждане на бебето и една от най-лесните за отстраняване. Докато новородените бебета могат да спят където и да е и при каквито и да било условия, „чувствителността към светлината“ започва да се променя след тримесечна възраст.

Сутрешното слънце е от едната страна на къщата, но следобедното е от другата. В зависимост от изложението, което има стаята на бебето, слънчевата светлина може да влияе върху неговия дневен сън. Подобно на повечето възрастни, бебетата са склонни да спят по-добре и по-дълго, ако стаята е затъмнена. Щори или завеси са едно просто решение.

Бебето се превъзбужда в креватчето си от движещите се от вятъра играчки, които се въртят, когато го слагат да спи.

Всички тези забавни подаръци за бебето, които мама и татко нямат търпение да използват, може да са проблем. Защо? Новородените не могат да оценят тези красоти заради зрението си. Препоръчваме ви, преди бебето да навърши четири месеца, да държите тези движещи се дрънкулки в кутиите им, а когато ги извадите, ги сложете над мястото за игра, а не над креватчето. Движещите се играчки са интересни, но когато се въведат прекалено рано и се задвижат точно преди бебето да заспи, може да превъзбуждат бебето. Някои бебета не могат да се справят на неврологично ниво със стимулацията, създадена от движението и звука.

Дори проблясването на светлината на работещия телевизор може да окаже влияние върху бебето. Мама например гледа новини в тъмната стая, докато кърми, и вижда, че бебето ѝ се унася. Тя си мисли, че то сигурно е уморено. Бебчо обаче се изключва на неврологично ниво – механизъм, чрез който тялото му се предпазва.

Трийсет минути по-късно Бебчо се събужда и мама смята, че той има проблеми със съня. А всъщност това е проблем от свръхстимулацията.

Звуци, свързани с удоволствия

Това състояние се създава, когато се пресекат два елемента. Вътрешният часовник на бебето го придвижва от дълбок сън до активен сън близо до времето, когато всеки ден се появяват познати звуци. Докъм четвъртия си месец бебето развива способността да свързва определени звуци с определени дейности и хора. След като направи тази връзка, познатият звук може да задейства режим за събуждане. Някои бебета ще заспят отново. Други обаче ще се преборят със съня, за да се присъединят към следващото голямо приключение.

Този звук би могъл да е от спирачките на училищни автобуси или от отварянето на гаражната врата. И двата сигнализират за нечие пристигане – на забавния батко или кака или на любящия татко. Няма какво да направите за спирачките на училищния автобус. Татко пък може да паркира колата далеч и да влиза по-тихо. Всеки дом има свои собствени звуци, които стават част от подсъзнанието на бебето. Особено ако звукът предшества някакво удоволствие. Тогава сякаш в главата на бебето звънва камбана и изведнъж то е готово за купона!

Неизвестна причина

Какво означава това? Просто, че има някаква причина, но тя е толкова уникална, че не се повтаря при други бебета.

Едновременно е невероятно и полезно да се осъзнае, че най-простите неща могат да бъдат пренебрегнати, когато търсим решение за нощния или дневния сън. Една майка ни разказа, че търсенето на проблема приключило, когато влязла в стаята на бебето, след като то заспало, и седнала там. Не знаела какво търси, но открила нещо, за което дори не подозирала. Само 35 минути след като детето заспало, лъч ярка слънчева светлина паднал върху лицето му.

В този случай неизвестният фактор бил свързан с въртенето на Земята, в резултат на което се променя ъгълът, под който падат слънчевите лъчи. При проследяване на слънчевата светлина към източника ѝ майката открила, че лъчите на слънцето се отразявали от парче метал върху покрива на съседите. Отразяването на слънцето продължавало само десет минути, но било достатъчно да събуди бебето. Майката закачила хавлиена кърпа в ъгъла на прозореца и това решило проблема.

По темата:

След като мина през най-екстремното си приключение - бременност с близнаци, пътешественичката Диляна Георгиева отново е тук с вдъхновяващ разказ за първата година на своите бебета Йоан и Габриела, които се раждат на Бъдни вечер, 2017-а, ей така за изненада на всички! Една година по-късно продължават да изненадват. Все по-приятно...


С бебетата Йоан и Габриела се прибираме от болницата през един хладен, но слънчев януарски ден. С мъжа ми Слав сме горди и щастливи родители на близнаци. Животът е прекрасен.

Натоварваме двата дребнички вързопа в колата, като единият от тях започва да плаче и не спира през целия път. Прибираме се, разтоварваме ги на дивана и ги гледаме стреснато. Започваме да поизтрезняваме от радостното опиянение, в което сме изпаднали.

А сега? Какво ще правим с двете новодошли бебета? Как ще се грижим за тях, кой ще ни казва какво искат и как точно ще се случва съвместният ни живот?

За щастие, към наплашения ни екип се присъединява силна бойна единица в лицето на майката на Слав, която с извънземни сили успява да ни предпази от полудяване и тежка депресия, като обгрижва нас и бебетата.

Началото

Много неща може да не помня ясно, но първата нощ я помня. Бебетата заспиват в кошарата до нас и със Слав решаваме, че и ние ще спим. Хахаха! Оказва се, че някои новородени бебета са доста шумни, дори когато спят. Затварям очи и веднага след това се облещвам. От кошарата започват да се чуват странни звуци, наподобяващи нещо средно между блееща козичка и грухтящо прасенце. Скачам изплашена, но то бебето хем издава ужасяващи звуци, хем спи.

Било нормално, ни казва после педиатърът. За няколко месеца щяло да мине...

Да си призная, други ясни спомени от първите 3 месеца на Йоан и Габриела нямам. Прекарвам ги в полубудно състояние. Понеже е зима и навън така или иначе е мрачно, тотално губя представа кога е ден и кога - нощ. Все едно живея в тъмна пещера. Околният свят изчезва и на моменти съм убедена, че никога не е съществувал. Грижата за мен самата се свежда до измиване на зъбите веднъж дневно (не винаги) и смяна на една развлечена тениска с друга, по която няма ако или повърнато мляко. Торбичките под очите ми стигат до бузите.

Бебешкият плач е почти непрекъснат. Като се укроти едното бебе, напълно в реда на нещата е другото да се събуди от 13 минутната си дрямка и да се активира с нови сили. В редките моменти в които никой, в тово число и моя милост, не плаче, аз, Слав и майка му изпитваме известна доза неловкост, понеже сме позабравили що е то тишина и редно ли е да я има.

Имам си нова най-близка приятелка и това е помпата за кърма. Тя виси на гърдите ми през 2 часа и половина, ден и нощ. Първо стартирам с ръчна помпа, но след това минавам на механична, за да може поне ръката ми да отпочива периодично. Цедя кърма, замразявам, размразявам, надписвам, топля, разливам, всичко лепне, храня. Задрямвам, някой плаче. Гушкам, успокоявам, потича мляко, цедя, замразявам.

Други нощни изживявания

Нощите са свързани с регулярно хранене на бебета. Със Слав се провъзгласяваме за господарите на шишетата, тъй като бебетата така и не засукват. След няколко безсънни нощи, нивото ни на концентрация обаче спада драстично.

В ролята си на организатор на процеса по хранене и мастър шеф, примъквам бебетата в леглото. Едното ще храня аз, другото настанявам до Слав. Връчвам му пълно шише с мляко, което той взима с готовност. Веднага след това заспива и в просъница започва да движи бутилката в предполагаемата посока към лицето на бебето, така че евентуално шишето да пропадне в отворена уста.

Хващам ръката му и я местя, защото биберонът попада или в очите, или под брадичката на бебето. Или пък директно се забива във възглавницата. Намествам ръката му, но не бива да се разсейвам, защото всеки момент може да я отпусне. В такъв случай се изисква незабавна реакция от моя страна, за да я върна в малката уста, преди тя да нададе вой.

Когато среднощната закуска приключи, в продължение на 10 минути обикалям из стаята, залитайки от умора, за да чуя така заветното оригване, чиято важност, признавам си, дълбоко съм подценявала в немайчинския си период.

То това оригването е голяма работа, направо животоспасяваща. Не чуя ли оригване, изпадам в луда паника, че бебето може да повърне, да се задуши и аз нищо да не разбера, понеже ще съм заспала. Бебетата се оригват и заспиват, а аз спокойно се насочвам към моята приятелка помпата, защото гърдите ми ще експлоадират всеки момент.

Е, вече не ми остава нищо друго освен ведро да се насладя на оставащия час и половина до следващото хранене.

Почти навън

Във всички книги и статии, с които съм се запознала, пише, че новородените трябва да дишат свеж въздух, но в никакъв случай да не се извеждат на минусови температури. Решаваме първото им извеждане да е на балкона. Опаковаме ги с 4 ката дрехи, увиваме ги с дебели вълнени пелени и напъхваме половината им лица в шапки.

Изнасяме победоносно бебетата на терасата, като си представяме колко очаровани ще останат те. Часът е някъде между 2 и 4 следобед. На мен ми става топло, хм, май не е толкова студено. Като по команда започва рев в моите ръце и в тези на Слав. По-скоро са крясъци, на които и маймуна-викач би завидяла и веднага би се преселила по нашите географски ширини, за да почерпи от този талант. Със сигурност събуждаме къде що има човек, отпуснал се в сладка следобедна дрямка в квартала.

Сама, но не съвсем

След първия месец обитателите на нашата пещера рязко намаляват. Майката на Слав си заминава, а той тръгва на работа. Ето ме на̀— въоръжена с шишета, храна, памперси, люлеещи се шезлонги, биберони, одеялца за гушкане и две бебета.

Най-трудно е, когато и двамата плачат заедно. Често подобна ситуация ескалира, защото те се нахъсват и надплакват един друг. В най-лошия вариант плачещите ставаме трима. Има и случаи, в които Йоан, понеже е извънредно гръмогласен, узурпира позицията на водещ вокал. Габи млъква и го гледа с възхищение, а очарованият ѝ поглед говори: “Ех, как бих искала и аз да мога като него!”

Първоначално ме плаши и едновременното хранене на бебетата. Не си представям чисто физически как жонглирам с тях и с две шишета. Да, обаче аз съм гениална и намирам различни работещи решения за всичко. Смея да твърдя, че надминавам и най-смелите си очаквания в тази област. До такава степен развивам изкуството на едновременното хранене, че бих могла да напиша дисертация по темата.

Първите дни, като всеки лаик, държа бутилката на едното бебе, полегнало в шезлонга, докато другото бебе е в мен и се храни от шише, подпряно на брадичката ми. В последствие делегирам правата за хранене на различни други обитатели на дома ни  - плюшения бял едряга от Big Hero 6, който ние кръстихме Пенчо; зеления женски бухал  - Бухлата; възглавницата за кърмене, която не кръстих и още ми е гузно, защото тя много ми съдейства, макар и не чрез оригиналното си предназначение. Всеки от тези самоотвержени помощници придържа по някакъв собствен начин бутилката на едното бебе, докато аз храня другото.

На вашето внимание -  близнаци

Да разхождаш близнаци в София е почти като да си съдържател на атракционен парк. Хората се спират и им се радват, приказват им, поздравяват ме, благославят ни, пожелават ни здраве, щастие и сила. Говоря за всякакви, най-различни хора. Дядото, който храни гълъбите в парка Заимов, продавачката от плод и зеленчука, забързаната група млади хора, отиващи на обяд, изрусената тийнейджърка с тежък черен грим, малките деца, възкликващи екзалтирано: “Две бебета!”, бабата, която продава розови домати на улицата, колоездачът, който пожелала на Слав още една двойка близнаци, случайни жени и мъже  - всички те се радват на нашите бебета.

В началото се чувствам малко неловко, че Йоан и Габи обират толкова овации и събуждат спонтанно умиление у напълно непознати хора. После свиквам и ми става хубаво и горделиво. Като видя насреща си човек, чиято усмивка се разлива по лицето му, щом ни зърне, знам, че предстои кратка и хубава среща.

След третия месец бебетата и ние изведнъж излизаме от пещерата и започваме да се виждаме и да се откриваме. Вече не е мрачно и тъмно.

Наистина навън

Когато стават на 6 месеца лятото буквално и преносно нахлува с бясна скорост в дома ни. Малките вързопчета вече са малки човечета, които се смеят, докосват и прегръщат. Имаме си чудесни летни вечери навън, в които ние пием вино, а те спят в количката. Вече познават вкуса на морската вода и този на пясъка. А, и на един жълт фас, намерен на плажа.

Месеците се изнизват неусетно, макар и някои дни да ми се виждат безкрайни и да съм сигурна, че точно ей сега ще полудея. Има вечери, в които Слав се прибира, а аз напълно отказвам да си комуникираме, защото ми е много по-важно да си сипя чаша вино и да я изпия в тишина.

Но през повечето време всичко си е супер и малките ни човечета се променят всеки ден.

Имат си собствени особености и характери

Йоан има гъдел навсякъде и със смеха си оглася цялата къща. Габи, като чуе музика, започва да се клати и да танцува. Сутрин в продължение на половин час ги слушам как се смеят в тяхната стая и си приказват разни там бебешки неща от леглата. Пълзят из къщата и бутат важно столовете из кухнята, изправени на краката си. Могат да гледат как върти пералнята в продължение на половин час и после да тупат с ръце по един празен кашон още половин. Йоан си има меч, с който кръстосва победоносно, а Габи не понася чорапи и на секундата ги разкарва от малките си крачета. Всяка минута им е запълнена, не искат да почиват. Прекалено много имат да откриват.

А ние със Слав само гледаме и се дивим на всичко, което се случва. Два чифта очи, които ни гледат влюбено: едните -  сини, другите  - маслинки. Два детски смяха ни разтапят: единият  -  звънче, другият -  силен и заразителен. Два чифта ръчички ни прегръщат: едните  -  по-едри, момчешки, другите   още по бебешки пухкави, момичешки.
И когато вечер сме грохнали от умора, все си казваме какво голямо щастие си имаме.

Оригиналният текст е в medium.com


Още:

Деси, майка на близнаци и тв водеща, на която още ѝ се ходи по въже

Близнаци?? Какво, кърмене, бе, госпожа!

Нещата, които не трябва да казваме на майките на близнаци

Начинът, по който бременността се отразява на емоционалното ни състояние може да варира от съвсем поносими (поне за нас, за околните не гарантираме) промени в настроението до по-тежки странични ефекти.

Те се дължат не само на комбинация от биологични промени в тялото, свързани с нивата на хормоните естроген и прогестерон. Промените в емоционалното ни състояние зависят от простия факт, че бременността и подготовката за раждането са достатъчно стресиращи и стават двойно по-стресиращи при реплики от рода на „ПО-СПОКОЙНО, ЗАЩОТО ЩЕ СТРЕСИРАШ И БЕБЕТО…“

„Минаха няколко години, откакто бях бременна, но наскоро, когато приятелка ми разказваше как бременността променя поведението ѝ, си спомних всички странни неща, които и аз правех и изпитвах“, пише Шона Хендли за mamamia.com.au. За да каже на всички бременни, че състоянията, през които минават са абсолютно нормални и често срещани, Шона се обръща към пет жени, които споделят какви са ги вършили по време на бременността:  

ПЛАЧ

Независимо дали е заради хормонални или пък чисто логистични промени, ревливостта и свръхчувствителността са често срещани състояния по време на бременност. „Откакто забременях, емоциите ми са като влакче на ужасите“, казва София и добавя, че редовно се озовава в тежки епизоди на плач, което не е било характерно за нея преди.

„Буквално мога да се разплача върху закуската си, защото не е толкова добра, колкото съм си представяла. Плаках и когато нарисувах маската за Хелоуин на съпруга ми, защото изобщо не приличаше на модела, който използвах за вдъхновение…".

СЪЛЗИ ОТ ЩАСТИЕ

Честият плач обаче може да не е свързан с разочарование, а с дълбоко вълнение, докато гледате някое риалити по телевизията. „Дайте ми някое семейно шоу или състезание, и гледайте какъв рев настава“, споделя Мел. „Особено пък, ако някой спечели някаква битка - склонна съм да изплача река в чест на победата на хора, които изобщо не познавам!“

Веднъж Мел обаче се разплакала след едно кихане - защото усетила как ѝ отнема цялата енергия, която ѝ била останала!

ЗАБРАВЯНЕ И ЧУВСТВО, ЧЕ "ЗАТЪПЯВАШ"

За Сара забравянето бил един от първите признаци, че е бременна. "Бях на работа и тотално бях изключила върху какво точно работя. Но освен че бях направила куп глупави грешки, най-втрещяващото беше, че се опитах да отговоря на БАНАНА, вместо на телефона, когато той звънна. Слава Богу, никой не отговори отсреща, защото тогава щях да помисля, че съм напълно луда!“

Забравянето е най-голямата промяна и при Брон, която всеки ден губи часове в търсене на вещите си. "Вкъщи често се озъртам за телефона или ключовете и ги намирам във фризера, хладилника или килера. Също така използвам неправилни съставки или подправки – например захар за сандвича, вместо сол, или сол за чая…".

ФРУСТРАЦИЯ

В самия край на бременността много жени изпитват силно раздразнение. За Кари то достига такива размери, че тя отчаяно започва да се опитва да "измъкне бебето“. „Вече се чувствах тотално ПРИТЕЖАВАНА“, казва тя. "Опитах да ям къри, ананас, косях поляната, вървях с единия крак на пътя, а с другия на тротоара нагоре-надолу по улицата, за да опитам да го разтърся, дори танцувах, а аз никога не танцувам!

Най-накрая, след секс с мъжа ми, бебето ни удостои със своето присъствие в 42 гестационна седмица!“

Надяваме се след тези признания да сте се почувствали една идея по-спокойни, че не сте сами в състоянията, които ви връхлитат. Не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.

Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.

Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!

Всички сме били в тази ситуация: приятелка споделя с нас, че е жертва на домашно насилие и след хиляди съвети и лична подкрепа, започваме да се питаме как е най-добре да постъпим, за да ѝ помогнем наистина. "Винаги го има страха, че каквото и да предприемем, можем още повече да влошим ситуацията, особено ако става дума за застрашени човешки животи", пише Мика Морил в своята история за ScaryMommy, в която разказва как е решила да постъпи, когато получава зов за помощ - от непозната.

Като човек, който е преживял домашно насилие в миналото, като човек, който е отказвал да докладва за това, и като човек, който не осъзнаваше колко лоши са нещата, докато не стана твърде късно, се научих да разпознавам червените знамена в живота си...

Приятелка споменава, че партньорът ѝ мрънка, ако къщата не е чиста  - червен флаг. Жена в офиса се оплаква, че съпругът ѝ крещи, дори когато задава прост въпрос - веднага започвам да се чудя как и кога ще ескалира това в нещо още по-сериозно.

През август тази година Крис Уотс уби бременната си съпруга Шанан и двете им малки дъщери Белла (4  г.) и Селесте (3 г.) в дома им във Фредерик, Колорадо. Освен жестокото убийство, това, което шокира всички е, че бащата, който се призна за виновен на 6 ноември, не е изглеждал агресивен в очите на хората преди престъплението. Говорим за популярно семейство, чиито снимки в социалните мрежи, са изпълнени с щастливи и усмихнати лица, както и с вълнението от предстоящото раждане на третото им дете…

В един момент обаче той просто „превърта“. В началото се започна с до болка познатото:

"Тя винаги изглеждаше толкова щастлива..."

"Тя никога не е намеквала, че нещата са толкова зле..."

После идва и феноменът "Знаех си":

"Той винаги беше надменен..."

"Той беше толкова потаен..."

"Имаше нещо нередно в него. Усмивката му не стигаше до очите му..."

Защо продължаваме да чакаме хората да умрат, преди да започнем да свързваме точките и да мислим за всички сигнали, които сме пропуснали?

Току-що бях стартирала блога си, когато една вечер чух, че някой оставя съобщение в платформата. Бях толкова развълнувана, че читателка извън групата ми от верни приятели е стигнала до него и веднага написах отговор с благодарност и я помолих да хареса и страницата ми. Тя ми изпрати и покана за приятелство във Facebook и незабавно започна да ми пише: „Хайде да пием кафе някой път, ето телефонът ми, обади ми е...“ В един момент ми изпрати и видео, от което се чуваха мъжки викове.   

Съпругът ми се стресна и се обърна, за да гледа видеото с мен. Беше криво и разфокусирано, явно, заснето от някой, който не искаше да е очевидно, че записва. Чуваше се бебешки плач, докато мъжът продължаваше да вика и ругае вулгарно.

-- О, не - казах на съпруга си и го погледнах за потвърждение на това, което виждах. -- Тази жена е в беда.

„Трябва да си тръгнете. СЕГА. Не след няколко дни. Сега!“, написах на непознатата жена. Тя ми каза, че се притеснява, че ще влезе в правни битки, ако го напусне, защото имат малки деца. Попитах един добър приятел, който работи със социалните служби, какво трябва направя, за да помогна, и той ме посъветва да ѝ кажа да се обърне към специалист по домашно насилие. Събирах контакти, които да ѝ дам, когато тя ми изпрати снимка на мъжа си, облегнал брадичка върху цевта на пушка. Лицето му беше тъмно, очите му бяха опасни, можехте да видите демоните около него...

Сърцето ми започна да бие силно, исках да повърна. Или да заплача. Може би и двете. Не съм обучена за това, не съм подготвена. Не можех да я оставя без отговор, но какво, по дяволите, трябваше да направя?

Казах ѝ да се обади в полицията. Тя каза, че го е направила. Казах ѝ да поиска заповед за спешна защита. Каза, че е опитала и това, че се е обърнала към всички институции, за които се е сетила, чак до Белия дом е стигнала и никой не искал да ѝ помогне. Не вярвах.

Как може да покажеш на съответните служби тези неща и никой да не се отзовава?Не исках да чуя, че още една млада жена и децата ѝ са убити, че ще съм тази, към която някой се е обърнал за помощ и не съм направила нищо от страх.

Затова се обадих на полицията. Дадох им ограничената информация, с която разполагах за тази жена. Предложих да им изпратя снимките и видеоклипа, които имах от нея. Офицерът, с който говорех, не изглеждаше толкова загрижен, колкото очаквах да е.

-- Значи, не познавате тази жена? - каза той лениво.

-- Не. Тя просто ми го каза тази сутрин, разбрах това от Facebookразговора ни...

-- Аха.. - спря той за момент и продължи: - Значи от това, което казвате, излиза, че той всъщност не е я е насилил…

-- Имам снимка с него, на която той държи оръжие - казах аз. Не можех да повярвам, че полицаят отхвърля сигнала ми. -- Имам и видеоклип, в който той крещи и физически я заплашва с тялото си, докато тя го моли да спре.

-- Добре - въздъхна офицерът. - Ще накарам един от нашите кризисни служители да ѝ се обади, да я окуражи и да ѝ окаже съдействие.

-- Тя каза, че чувства, че нещата ескалират, в къщата има малки деца… - продължих аз.

-- Както казах, ще ѝ се обадя.

„25-те минути, които току-що прекарах в разговор с офицера, с когото си се свързала, бяха подигравка“, писа ми тя.

Кликнах върху профила ѝ и видях, че съм блокирана. Седмица по-късно ми изпрати имейл, в който пишеше, че е взела децата си и е отишла във Флорида, "но не се е отказала от своя войник".

Не съжалявам за това, което направих. Бих го направила отново и все още ми се свива стомахът, спомняйки си образа на „войника“, подпрял се на своето оръжие, сякаш готов да го насочи към мен. И предпочитам някой дами се ядоса, че съм взела правилното решение, макар и без резултат, отколкото за пореден път да чуя „тя никога не е намеквала, че нещата са зле“. Защото аз знаех, че са.


Още по темата:

Защо се обаждате, като не е ваша работа

"Заслужила си го е..."

cross