fbpx

Майката природа е измислила това с бебета много хитро. Раждаш едно, то е ужасно сладко и дори и да не спиш и нервите ти да са опънати през цялото време като корабни въжета, всичко се забравя, защото ТО Е СЛАДКО! Ужас. 

Толкова много хора, паднали в този капан… И после хоп - още едно и още едно… Защото те всичките са СЛАДКИ и малки, и смешни, и ти дават шанс да си осмислиш живота по съвсем различен начин. Разбира се, дават ти и ексклузивната възможност да си на ръба на нервна и финансова криза почти през цялото време. 

Наскоро се замислихме какви са причините при различните хора, за да се навият на второ, трето или - сложете произволна цифра - дете. И решихме да ви питаме как е при вас.

Ето какво можем да обобщим.

Планираните две, лесно стават непланирани три 

Много разпространен модел: първо планирано, второ планирано и третото дете се появява от засада за всеобщо изумление.

Teodora Popova

Амии първото многоо чакано и искано (момиченце на 5 години). За второто се решихме, защото искахме да имаме и момченце (на 2 години) и ни се получи. Третото само ни избра. Не знам как се е решило с такива щурави родители (на 4 месеца).

Daniela Gorolomova

Имаме момче на 6 и момиче почти на 5, породени демек и напълно и осъзнато планувани. В момента чакаме трето (със сигурност последно и грам не ни беше в плановете...така че пледирам невменяемост..!

Ивелина Николова

Daniela Gorolomova същото положение само дето момчето е на 5,момичето след 2 месеца прави 4,а бебето е за април изчислено. Тааа пледирам и аз невменяемост ама такава от има няма 5 години

Zlatka Terziyska

Ами първите две се пръкнаха близнаци, от раз ей така от нищото! Третата се появи след 8 години след като ми беше поставена " диагноза" " менопауза" след хормонални проблеми.

Diana Stoeva

Планувани близнаци момчета. После не съвсем планувано, но скоропостижно появило се братче, за което до последно се надявах да е момиче. Докато не си показа прелестите на видеозона още в 4-ти месец.

Сега ме врънкат за четвърто братче, да си били Костенурките Нинджа. Ще си останат със Златната ябълка.

Nina Giddens

Аз винаги съм живяла с разбирането, че ще имам две деца, едно след друго, за да не се разколебаем, а третото го искаше мъжът ми, и понеже беше много сладък в онези години, сърце не ми даде да му откажа.

Vasilena Georgieva

Първата бременност беше изненада за нас ... бях само на 23г ( бяха ми казали че може да нямам деца след много прегледи) но с голямо щастие приехме новината. След това още едно желано след 5 години и след още 6 Дядо Коледа ни донесе изненадващ подарък 

Да са много здравичка всички деца и техните родители!!!!

Временна невменяемост и изненади

Много родители могат да пледират временна невменяемост и това е съвсем в реда на нещата. Не бива да се срамувате. Не сте сами. 

А има и една серия много приятни изненади, когато много искаш, но най-малко очакваш.

Snezhka Karatoteva

Единственото нещо, към което съм пристрастена са бебетата! Не мога да се сдържа просто! След първото знаех, че искам още поне едно, след 5 години. Дойде след по-малко от година и половина, после след още 3, следващото след 4 и последното - след 7 и половина. Вече май ми стигат, макар че още се разтапям като видя бебе. Не са планирани, но са много желани децата ми. За вменяемост не претендирам

Цецка Игнатова

Когато преди 32 години, седем години след първото, забременях за втори път, таткото отсече: "Аз пръст в тая работа, нямам!", един наш съсед, който в момента се случи у нас, каза: "Братле, трЕбва да знаеш, че тая работа с пръст не е станала!”.

Таня Букова

Първото го е планирал мъж ми(аз не знаех),второто изобщо не беше планирано. Накрая се оказах с три деца(едното е мой набор,но все пак си е дете). Така че аз пледирам пълна невменяемост и смекчаващи вината обстоятелства

Atanaska Zarkova

Имаме дъщеря, родена през 1992 година. Бях УБЕДЕНА, че не искам второ! След 16 години, изненадаааа...втора дъщеря! След още 7 години, изненадаааа...3 та дъщеря! В колата ми има бебешко столче, ЗАЩОТО съм и план Б за внучката

Цветелина Пенкова

Аз съм с 3 момчета.

На 6г.,5г. и 3г.

Преди 2 месеца най-после се сдобих и с момиченце, верно четириного, ама все пак 

Пледирам постоянна невменяемост. От няколко дни се улавям, че съм станала супер сънтиментална. Много бързо пораснаха. К'ви сладури бяха като бебета... да общо взето май кукувица ми е изпита мозъка

Петя Желева

Една сутрин се събудих и мъжа ми каза " Хайде!"... Кво ми се хайдиш,бе,окото не съм си отворила? "Сваляй гащите" ...и така стана второто. За първото аз му ги свалих 

 Сега като се оплаквам за нещо казва " Така е ...който спи без гащи"

Dido Dessy

Чакаме трето (първите две са породени) и трите са правени на пияна глава - в ракията и уискито е истината 

 Ама пък си ги гледаме, какво да правим...

Svetoslava Georgieva

Първата госпожица съвсем на място, планирана, всичко точно. За вторите две пледирам временна невменяемост. Съвсем друг вятър ме вееше тогава - поотраснало дете, бях се разработила, пък те решиха и да са две накуп

Снежана Георгиева

Десет години нямахме деца и бях изгубила надежда. Забременях като по чудо, без най-малко да го очаквам! Синът ми се роди и аз си казах, това беше, Вселената се е подредила по някакъв определен начин, в определен момент и аз съм го улучила! Благодарих на Вселената и толкова, реших, че втори път такава конфигурация едва ли ще се случи.

Да, ама не! Когато малкия беше на 2 г. и 6 м. се почувствах зле! Много зле! И тъй като имахме един вид негласно споразумение с уважаемата Вселена, въобще не ми хрумна от какво е! Подлудих мъжа ми, реших, че ми е дошъл краят ... и като не ми дойде месечният цикъл за втори път, се престраших да си направя тест. Е, сега имам две зверчета, на 3 и на 6 години, батко и момиченце

Благодаря ти, Вселена! (Тук един познат би казал-ех, колко хубаво, че наричаш татко им Вселена

Maya Vasileva

При мен се случи “първото го платих, второ го получих безплатно”. Имам почти 9 годишни близначки, да са ми живи и здрави. Изненадата беше голяма когато разбрахме, че са две плодни сакчета при първият преглед. Обичам ги безкрайно

Планиране, планиране, пла-ни-ра-не

Всичко може да се планира. А пък някои хора даже децата си ги измислят още от най-ранна детска възраст и после им остава само да си ги родят. 

Victoria Tsenova

Второ дете. Планувахме го, но живеехме в гарсониера и спяхме тримата в една стая. Въпреки непрестанните подкани от родата, изчакахме да разширим дома. Накрая всички бяха изненадани, бяха решили, че вече сме се отказали. 7 години им е разликата. Няма да споменавам колко беше ревливо първото и че седемте години бяха добра терапия за мен докато се реша отново да родя. Но второто ни дете беше много искано и дълго отлагано поради финансови и други фактори.

Melisa Deniz

Имам 2 деца, момиче на 5г10м и момче на 3г1м. И двамата са желани и планирани. А за второто се навих бързо (разликата им е 2г8м) понеже каката беше много спокойно бебе (не усетих колики, зъби, бели) и нищо не разбрах от нея. Иска ми се още 1 дете , но след време, ако е писано.

Ваня Костадинова

Много искахме три деца, но се спряхме след второто. И двете бяха точно планирани с 4 години разлика, за да ни е по-лесно с второто бебе, при вече малко по-голямо дете, но и да не са с прекалено голяма разлика, за да си играят (и ние да не излезем съвсем от ритъм как се гледа бебе). Освен това каката много ни помагаше с малкия. За съжаление вече са на 10г. и 6 г. и все едно си имаме котка и куче

Polina Musheva

Преди да се роди второто, плановете ми бяха за три. Второто обаче се оказа “като за три” само по себе си. Сега само понякога ми минават налудничави мисли за трето, но бързо се смъмрям сама себе си “абе ти, Полина, акъл имаш ли” и премахвам вредните мисли. А и мъжът ми мисли доста по-трезво и е категорично против!

Nina Mihaylova

С мм винаги сме искали 3 деца. Малко се помотахме с плануването на второто, но само да се роди живо и здраво, не мисля да чакам толкова и за третото. Децата са радост и любов!

Анна Симова

Аз лично си мечтаех за 5 деца, мъжът ми каза да обсъдим пак след третото. И така, три деца - планирани, през 3 и после през 4 години, искани силно. Причина - толкова ни беше хубаво, че искахме да гледаме деца заедно и с никой друг.

За съжаление, случи се така, че и тримата бяха много трудни бебета (до към 2 г), ужасно неспящи, ужасно ревящи... Решихме, че не можем повече чисто откъм сили и търпение. Така че се отказах от мечтите за 5.

Карат се, обичат се, играят си, бият се....всичко точно 

Tania Petrova

Дъщеря на 22, планувана, но все си мислих че сънувам! Син на 15, бях в стихията си исках го, чаках, мой си е! Син на 4, плануван, чакан, обичан!

Невменяема

Д. Велкова

Имам две деца на 3г и 2м и на 1г 6м . Баткото го чакахме 10 г. Малката стана от раз и си беше много желана и планирана. Изобщо не съм искала деца с голяма разлика , а и после я станеше, я не. Тъкмо бях загряла с кърмене , памперси, зъби , безсъние , поне да ги изкарам наведнъж и да се свършва . Обмисляме малката като тръгне на ясла да се пробваме за 3то .

Tsveta Evtimov

Първото беше моя идея, мислех си, че нещата са доста по-лесни отколкото са. След това се осъзнах, но таткото очевидно не съвсем. 2 и 3 са негова идея от типа "От веднъж нищо няма да стане" (но пък си искахме повече деца). Номер 4 е след загуба и доста трудна борба. Инжекции, изследвания, хоспитализации, ковид, тежко преждевременно раждане и едно спряло сърце. Но пък е тук. Живи и здрави сме и тя е нашето малко чудо.

Elena Grozdanova

Искахме пет, но се спряхме на три. Първото е 2015г., второто-2016г., а третото -2018г. В началото не исках да призная, че аз и мъжът ми сме герои (както ни наричаха хората около нас), но с всеки изминал ден се убеждавам, че са били прави.

Vera Valerieva

Чакано, искано, молено, тежки обстоятелства... Заченато естествено Кубрат - здрав да ми е, но ми разката играта...

Чакано, искано, подготовка за втори кошмар, но в женски род - роди се слънце Тервел...

Три пъти за щастие са казали хората, но надали, че може да се редуват и зле, добре, зле, а аз остарявам 

Zlatina Zlateva

Въобще не съм се решавала, ами от малка си знаех, че ще имам две деца: голямото- момче, малкото- момиче. Той ще я пази и води на дискотека, тя ще е будната му съвест и ще налива акъл. Всичко съм измислила някъде към 17-18 годишна. Някакъв непланиран развод ме забави с изпълнението на плана, но 10 години по-късно започнах реализацията му. Днес имам прекрасни момче на 14 и момиче на 8. Имам леки притеснения, че тя ще го замъкне първа на дискотека, но здраве да е.

Irina Nikolova

Аз от дете исках две дъщери и когато пораснах, просто седнах и си ги родих. Изненадващото е, че за първото дете много силно мечтаех да е руса и къдрава, ем че нямаме от никъде такъв ген. Е, руса и къдрава излезе!

Ekaterina Panayotova

И трите деца са планирани. Е, след първите две (породени), за един кратък момент си казах - няма да можем и трето да гледаме. Но това колебание наистина беше кратко. Понякога си мисля и за това дали не може и четвърто да си имаме, но засега бързо отминават тези мисли, в момента, в който номер 3 ме изтощи до краен предел

Sonia Nikolova

При нас всичко беше по план! Искаме бебе - готово, да е момче, какво е това момиче - готово! Минаха две години и половина - хайде пак бебе, че да са двечки и да се близки и да са все заедно. Този път нека е момиче, омръзна ни това синьо, ама и по-кротичко, че от крясъците на първото всички ни познават в квартала! Готово! За трето никой не иска, няма нерви от разтърваване на диванетата хванали се за гушите, от съдийстване кой прав и кой крив и от закрепяне на мазилката! Браво на всички майки с повече от две деца и слава богу, че мойте идват по план!


Запазен е оригиналният правопис на коментарите.

След като публикувахме Писмо до съседите, които се оплакват от ревящото ни бебе, намерихме в пощенската си кутия това писмо. Длъжни ли сме да даваме отчет кога, как и колко деца планираме да имаме, се чуди авторката му. Тя пожела да остане анонимна, за да не би някой роднина, който все още не я е питал кога смята да забременява, да се присети и да ѝ отпери този фундаментален въпрос. Защо не питаме такива неща – в писмото от една млада жена с гръмнала от нетактични въпроси глава.


В последната половин година в главата ми се въртят едни и същи мрачни мисли. Непрекъснато. И те вероятно са провокирани от факта, че постоянно ми се задават безумни въпроси. Имам чувството, че всяка жена, която изглежда във фертилна възраст, но по някаква причина (все още) не е станала майка, е подложена на кръстосан разпит от близки и не чак толкова хора, чувстващи се длъжни да стигнат до дъното на проблема – защо, аджеба, таз хубава жена няма деца.

Серията е дълга: 

„Планирате ли деца?“ 
„Кога ще имате деца?“
„Защо още нямате деца?“
„Какво чакаш?“
„Какво има да му мислиш?“…

И производните им, от които най-долното, което срещнах в нета, беше: 

„Заредихте ли фурната?“ 

Обезумявам, когато чуя този въпрос, защото най-често той е зададен от хора, на които това не им е работа. А те са, хм, БУКВАЛНО ВСИЧКИ! 

Планирането на семейство се случва между партньорите с оглед на техните преценки, възможности и, не на последно място, любов. Едновременно с това и противно на очакванията на родата, приятелите и колегите (!?) тия деца не стават за един ден. Възможността да забременееш в овулация са едни нещастни 30% в абсолютния пик и е съвсем нормално в рамките на първата година опитите да са неуспешни. 

Не стига повсеместният интерес към най-личното решение в живота, но следват и експертни мнения: 

„На твое място не бих се бавила!“
„На твоята възраст няма какво да чакаш!“
„Вече не си първа младост…“
„Ти го направи, ние ще го гледаме!“, 
„Аз на твоята възраст...“ 
„Майките ни на тая възраст...“, 
„Бабите ни на тая възраст...“ 

Действително, баба ми на тая възраст е имала 3 деца и любящ съпруг. Също така целодневна детегледачка и любовник. В очите на същата тази баба статутът ми премина съвсем неусетно от „твърде млада, че да се меся“ до „вече не си първа младост“.

Като оставим настрана факта, че кога или дали изобщо ще имам деца си е изцяло мое решение, идва и другият момент – ами ако не мога?

Ако аз или партньорът ми сме с репродуктивни проблеми? 
Ако имаме кофти сексуален живот? 
Ако най-големият проблем помежду ни е точно този – че единият иска деца, а другият – не? 
Ако всеки ваш въпрос се забива право в сърцето ми…? 

Тогава какво – пак ли ще питате, или ще цъкате тихичко с език?

И да, няма как да знаете дали нещо от гореизброеното е факт, защото НЕ СЪМ ВИ СПОДЕЛЯЛА! Е, щом не съм ви споделяла това, защо тогава смятате, че трябва да ви доложа и кога смятам да зачена?

Иначе силно кампанийно се вълнуваме какво ще подарим на майките си (сакън да не е тиган, по-добре внуче, нали), но никой пет пари не дава за здравите отношения между партньорите, които би трябвало да са в основата на всяко семейство. 

Ако и вие искате да напишете писмо на някого, дайте ни го на maikomilabg@gmail.com – ние ще го пуснем вместо вас.

Отново дойде време да ви представим още една силна, прекрасна и неуморна българска жена в рубриката ЖЕНИТЕ МОГАТ ВСИЧКО. Вече обстрелваме гостите си с въпроси от два фронта - от едната страна е Красимира, от другата - Елисавета, и питаме ли, питаме. Радосвета Стаменкова обаче е изключително ловка, забърка всичко заедно и ни се представи в пълна прелест – майка, изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, котколюбец и какво ли още не – тя снове из страната и световната мрежа, за да сее познания за сексуалното здраве. Запознайте се с Радосвета!

******

Какво се случва, когато си се разбрал с двете удивителни половинки на нещото, наречено „Майко Мила!”, да отговориш на зададени въпроси? Много ясно – получаваш първо въпроси от Красимайра – творчески, но стегнати. И таман да тръгнеш да им отговаряш, получаваш още на следващия ден втори набор въпроси. От Елисавета. Те са с номерца, но за сметка на това са по-фриволни. И понеже тези двете сигурно от доста време си довършват не само изреченията, но и мислите, повече от половината въпроси съвпадат по смисъл, макар и не съвсем по форма. И тук трите вещици решихме да подходим, като в Макбет – „Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!” Демек, аз да си избера по няколко въпроса от всяка и да ги замеся в едно котле. Ето какво стана:

Здравейте! Представете се с няколко думи за малкото хора, които никога не са виждали или чували Вашата забележителна личност – коя сте, откъде сте, как се казвате?

По паспорт се казвам Радосвета, макар че всички ми викат Рада. Когато като дете чуех „РАДОСВЕТО!“, знаех, че са ме хванали в издънка. Бях приятноинтелигентно, но неприятнобуйно дете. От София съм, израснах в прекрасна част на града – долни Лозенец, почти жълтопаветно, но с привкус на джанки и люляци, и си нямах село, като повечето деца, където да ме пращат лятото. Кръстена съм на баба си Радка, но тогава, в далечната 1965 година явно е било модерно на дечинята да се дават сложни съставни имена (ДА, ПРАВИЛНО, НА ПЕЕСЕ И ТРИ ГОДИНИ СЪМ). Та, ако закодираното послание в моето име е било да радвам света, или да му нося светлина, още не му се е получило и трябва явно да почака още.

Какво образование имате? Питаме, защото често хората работят в област, различна от това, което са учили.

Завърших Френската гимназия в София, после медицина в МА – София. Бях отличничка даже. Прекрасни бяха годините в училище и в университета. Краят на осемдесетте – вятърът на промените се усещаше, макар и плахо. И около мен имаше много свободни по дух хора (слава Богу, възрастта ни предполага, че и да е имало доносници сред тях, са били малко и трябва да са били някакви единици и супернатегачи). Макар че напоследък си мисля, че ако лустрацията се беше случила, френдлистите ми сигурно щяха да изглеждат по друг начин... Та, думата ми е, че се запознах и се сприятелих със страхотни хора – с някои още сме приятели, с други нямаме допирни точки, а с трети се преоткрихме относително скоро покрай социалните мрежи.

За професията: Има хора, родени да бъдат лечители, за които медицината е призвание и съдба. АЗ НЕ СЪМ ОТ ТЯХ. Страшно съм благодарна на образованието си – тези шест години ми дадоха светоглед, който не се постига с нищо друго – но винаги съм знаела, че няма да прекарам живота си, като бъркам в отвърстията на себеподобни, или като им правя хирургични разрези и им предписвам медикаменти.

Общо взето, вярвам в максимата, че ако няма поприще като за теб, можеш сам да си го измислиш и да го допълваш със съдържание във времето.

Предполагам затова съм такъв фен на неправителствените организации – в тях и за техните каузи работят много цветни, всокоинтелигентни и отдадени хора. Е, понякога ги наричат грантаджии, рептили, соросоиди, илюминати, но не може всички да те разбират и обичат, нали.

Сега, като се замисля, не съм спирала да уча нито за момент – не говоря само за университета Джонс Хопкинс и Института му за обществени науки, и за десетките специализации, обучения и тренинги, на които съм била – говоря за практиката, за работата на терен и за хората, които срещам. Когато даваш, винаги получаваш насреща. Понякога просто не го осъзнаваш веднага.

Какво ръководите, защото ние не се съмняваме, че ръководите нещо? С какво се занимавате? Какво точно означава това като работа?

Работя в Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). В края на 2017 г. станахме на 25 години. Достигнали сме до милион и половина хора с проекти, програми, кампании, прегледи, образователни модули и материали.

Ако трябва да кажа с едно изречение с какво се занимаваме, обобщението би било: репродуктивно здраве, здравно и сексуално образование, информация и работа с групи в неравностойно положение.

Свикнала съм дори най-близките хора да питат: „Абе, вие какво точно правите?“. За тях преди години измислих отговор:

„Как какво, бе? Ние отговаряме за секса на нацията!”.

Прие се много добре, обикновено отговорът беше:

„Блазе ви! Искам и аз!”.

Ако въпросът ви какво ръководя е свързан с факта, че съм изпълнителен директор на БАСП, мога клиширано да се измъкна, казвайки, че ние сме екип и действаме като такъв. Но истината е, че предпочитам глаголи, като „вдъхновявам, подкокоросвам, предизвиквам” пред „ръководя”. И отделно от това се занимавам с още много неща и доброволствам за каузи, които намирам за важни.

Сексуално грамотен народ ли сме (разбирайте – знаем ли как и от какво да се пазим)? Какви са най-фрапиращите случаи, с които сте се сблъсквали в работата си? Трябва ли да има предмет по сексуално ограмотяване в училище? Изобщо, доктор Стаменкова, кога трябва да започнем да говорим с децата си за секс и каква част от секса се пада именно на нас да разкрием пред децата?

По-скоро не.

Сексът е тема табу за балканския човек.

Ние дори венерическите болести наричаме „срамни”, а пубисната област, логично, също ни е срамна.

Трудно е говоренето между поколенията, трудно родителите започват такъв разговор, трудно децата поемат топката и винаги се чудят кога и как да го направят. В днешния свят, когато правиш нещо, искаш да знаеш какъв ефект си постигнал. Това на НПО език се нарича да имаш ИНДИКАТОРИ. Та, за мен дългосрочен индикатор, че с колегите сме си свършили работата, е младите хора, които образоваме, като станат родители на тийнейджъри, да могат да променят традицията, да бъдат подкрепящи родители, с които децата имат доверителна връзка.

Като цяло, децата получават здравна информация основно от пет източника: семейство, училище, приятелски кръг, медии и специалисти.

Семейството е първото, което подава здравни послания на детето, още при първите му стъпки и те обикновено са вързани с хигиена и хранене.

НЕ ПИПАЙ, АКАНО Е!” е в челната петица на изреченията, които майките подвикват на наследниците около пясъчниците. За това се говори по-лесно. За това как са появяват децата, защо едни са момчета, а други - момичета, как се случват промените през пубертета, какво е менструация, страшни ли за мокрите сънища и още десетки неща, е по-трудно.

Няма универсална рецепта, но има няколко правила, които улесняват говоренето:

1. Важно е информацията да предхожда събитието. Тоест, при условие, че първата менструация на момичетата в България идва около 12 годишна възраст, е редно те да получат информацията преди това. Да говориш на петнадесетгодишна за менструация е закъсняло поне с три години. Същото е с начините за предпазване от полово предавани инфекции и нежелана бременност (България e лидер по бременност на тийнейджърки заради липса на сексуално образование).

2. Максимата „1 лев, инвестиран в превенция, спестява 10 лева за терапия“ е проверен от практиката. Същото важи и за говоренето. Но за да може децата да не приемат говоренето на родителското тяло като досадно дуднене, родителите трябва да намерят начин да поднесат информацията на интересен, разбираем език, с конкретни примери из области, които интересуват рожбите им.

3. Оставете децата си да ви научат на нещо. Това няма да ви омаловажи и обезцени, а ще подчертае равнопоставеността и партньорството в такива нелесни и интимни разговори.

4. Ако искате децата да споделят с вас, не се бойте да споделяте и вие с тях. Изречения, като „Ако аз трябваше да действам, бих направил ....”, „На мен ми се е случвало ... беше епичен провал, но ме научи на...”, може да помогнат.

Ако трябва да посочите едно-единствено нещо, на което родителите трябва да научат младите момичета, за да се чувстват по-сигурни, какво ще бъде то? И коя е най-разпространената опасност за младите момичета в момента – венерическа болест, ранно забременяване или нежелан сексуален контакт, на който момичето е било подложено насилствено?

Най-важната фигура от семейния ми кръг – дядо ми по майчина линия – беше свещеник, ерудирана ренесансова фигура. От него научих може би най-важното нещо, още като подрастващ предпубертет:

Едно момиче, и по-късно една жена, трябва винаги да може сама да плаща сметките си, за да е свободна и независима, и да не може никой да ѝ иска нещо в замяна”.

И днес звучи актуално и основополагащо, а казано от свещеник си е направо революционно.

Що се отнася до опасностите в момента – те се обуславят от факторите на уязвимостта. Тоест, ако не посещаваш училище, живееш в населено място, в което няма добри възможности за развитие, приятелският ти кръг употребява психоактивни вещества или е подвластен на някакъв друг вид зависимости, нямаш подкрепа от семейството си, в училище нямате здравно и сексуално образование, у дома не се говори за здраве и превенция, и още, и още, ти ставаш уязвим.

Съвкупността от такива фактори увеличава рисковете пред младите момичета. Към споменатите рискове трябва да добавим и риск от трафик с цел сексуална експлоатация, за да запълним мозайката от опасности.

А младите момчета?

Погрешно подхождаме не само към момичетата, а и към момчетата у нас.

Редовно ги товарим със свръхочаквания и негласно им се внушава, че те трябва да изтърпят всичко, че не бива да се оплакват, да плачат, да търсят съчувствие.

В резултат стресът им разгонва фамилията и мъжете правят инфаркти на все по-ранна възраст, а и не мислят, че здравеопазването включва превенция и грижа за теб самия.

Другата крайност е отглеждането и слугуването на момчетата от майки-стръвници, но понеже лайфстайл списанията много се занимават с темата, ще я пропусна.

Ако трябва да кажа най-важното с малко думи: „Нормално е понякога да си уязвим. И това ще мине – и доброто, и лошото.”.

Наскоро стана ясно, че 89% от българите не са се тествали за ХИВ/СПИН, а над 55% не биха общували с ХИВ-позитивен човек. Защо е така?

От години в страната има мрежа от кабинети за доброволно и анонимно консултиране и тестване за ХИВ и други полово предавани инфекции, където всеки може да провери своя ХИВ статус.

В последните години, с изтеглянето на Глобалния фонд за борба с ХИВ, туберкулоза и малария от страната, достъпът до такива услуги е свит като локации, но не това е причината. Ние сме подвластни на идеята това на мен не може да ми се случи”.

Други пък не се тестват от страх. Защото, ако си носител на вируса и го чуеш, това прави нещата реални, а докато си стоиш като щраус с глава, заровена в пясъка, затваряш очи за проблема, и се заблуждаваш, че го няма.

За тези 55% сънародници, дето не биха общували с човек, живеещ с ХИВ (това е правилният термин)обяснението е в манталитета. Човек се поддава много лесно на стереотипно мислене.

Стереотипите са неща, които мислим по даден въпрос на базата на обществени нагласи, които не са подкрепени от личен опит или научни доказателства.

Нашето стереотипно мислене за нас самите е като за трудолюбиви и гостоприемни хора. Истината е, че сме доста подозрителни и се боим от различните. И да не се заразим, щото ни липсват познания, колкото да се бием в гърдите.

Бонуси за запомняне:

1. ХИВ е вирусът. СПИН развиваш, като симптоматика, години по-късно, ако не се лекуваш. Казва се „Да се заразиш с ХИВ”, не със СПИН.

2. ХИВ НЕ се предава, ако те ухапе комар. Така се предават други заболявания.

3. Можеш да се заразиш, ако ползваш обща самобръсначка с човек, носител на ХИВ вируса.

Какво значи „семейно планиране“ и защо е толкова важно хората да си планират семейството? Работите и с малцинствени групи. Там какви са проблемите?

Семейно планиране в едно изречение е:

Да имаш толкова деца, колкото искаш, когато искаш, и всяко дете да бъде обичано, чакано и желано”.

Да бъдеш родител е освен радост, и отговорност. Затова е хубаво децата да се появят във време, когато можеш да им осигуриш грижа и възможности за реализация, като същевременно не чакаш последните тиктакания на биологичния часовник.

Напоследък виждам около мен немалко хора, които се решават да имат и трето дете, и това ме радва. Аз съм от поколение, в което да имаш само едно дете беше типично.

По втората част на въпроса: Работя с роми и за ромски общности от много години. Била съм в трудни квартали, виждала съм много тъжни места, газила съм кал, като на кино. Същевременно имам безценни доказани в годините приятелства и променени животи пред очите ми.

Ще кажа две ключови неща, които ми носят радост и удовлетвореност: здравните медиатори – вече 230 в 117 общини – и младите медици-роми преди бяха студенти, а сега са млади професионалисти, които вървят по лекарския си път в различни специалности. С вълнение очаквам новата кохорта.

А проблемите в ромските общности са много и различни. Основен урок, който всеки работещ на терен трябва да усвои: ромската общност не е хомогенна – има много различни групи, с различен майчин език, различни религии, обичаи и фамилни модели – и това трябва да се знае, и на тази база да се изграждат инициативите в общността.

Ранните бракове, феноменът „деца раждат деца” и ранното отпадане от училище не са характерни за всички, но има общности, в които това е много сериозен проблем. И, както винаги, превенцията е най-доброто решение: по-работещо е да направим всичко възможно да задържим едно момиче в училище, защото ако го спрат, когато му дойде менструацията, за да го оженят, то много трудно ще се върне обратно и няма да има реални житейски перспективи.

Това става, като се работи с родителите, през положителните примери и като правим училището интересно, а образователната степен – условие за успех.

Разкажете ни как минава един Ваш ден? Какво Ви харесва в професията Ви? А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!

Хубавото е, че ден с ден се не схождат. Общото е, че са ми дълги дните, което невинаги е хубаво. Вечер рядко се прибирам преди 9 у дома. Не се хваля с това, ядосвам се на себе си понякога. А иначе има дни в офиса, пред компютъра в писане, дни на терен – в калта, в затвора, в интерната, и дни, в които обучавам интерактивно различни хора по различни начини. Има дни, в които се срещаш със себеподобни и дни, в които убеждаваш други хора колко са важни твоите каузи. Има и дни, в които мразиш това, че отчетите са толкова подробни, но, като цяло, разнообразието радва!

А най-зареждащо е, че работя с хора – най-различни. Ако работех в болница, както повечето ми колеги, щях да общувам само с люде от бранша, щеше да е по-рутинно. Общуването с млади хора ме зарежда най-много.

Имаме доброволци, които са дошли при нас на 15 години, били са обучители на връстници, после поддържаме връзка, докато са студенти, и дори когато вече са зрели хора със семейства и деца. Това ме радва много, храни ми душата. Друго нещо, което много обичам в работата си, е свободата – да можеш да кажеш какво мислиш, да имаш възможността да рискуваш, да експериментираш, да направиш нещо за първи път. И накрая, но не на последно място – обичам смеха, това да можеш да се надсмееш над себе си и да намериш повод за усмивка почти във всяка ситуация.

Който е усвоил житейския урок да не се взема на сериозно, ще постигне повече от този с его балон!

Какво бихте казали на някои от момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по Вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти от Вашия житейски път досега?

Мога да им кажа много и различни неща. Първото, което ми идва наум, е „Давай, момиче! Можеш го! Разбий ги!” и веднага след това - „Абе, ти луда ли си? За какво ти е?”. Всъщност бих предпочела момичетата и жените да вървят по свои си пътища. Клонинги не ни трябват. Макар че се опитваме да мотивираме последователи. За трудни и предизвикателни моменти не ми се говори, не знам защо. По-скоро искам да споделя онова велико прозрение на Монти Пайтън от „Животът на Брайън” – Always look on the bright side of life – сещате ли се, дето оптимзъм има и дори когато си разпнат.

Имате ли вредни навици?

Спрях да пуша преди почти 20 години. Направих го постепенно – всеки ден палех първата цигара все по-късно. И до днес не смея да запаля дори една цигара, за да не се върна обратно. А хората не вярват, че не пуша – около мен се дими непрекъснато.

Обаче качих килограми, като спрях пушенето, и не мога да се отърва от тях. Ужасно се вбесявам на мен самата заради това! Също така си гриза ноктите, но това го боря успешно с ходене при една велика маникюристка и шарените нокти ме стимулират да не се държа като дете-нервак. И не, не е признак на сексуална неудовлетвореност – почнах в първи клас, защото една моя съученичка го правеше, и се насилвах и аз.

Не е вреден навик, но понеже винаги търся повод да говоря по темата, да вметна: Пристрастена съм към котките, намирам ги за наистина велики създания. Винаги сме гледали котки – живот без тях не помня да съм имала. Но те са благословия, не вреден навик. Майка ми гледа котки, синът ми гледа, абе, всички сме котколюбци.

И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият Ви певец, любимият Ви филм, актьор и книга!

Много са. Не, МНОГО СА! Но ще се опитам:

Певец – Фреди Меркюри. Приех смъртта му навремето като лично нещастие. Сега харесвам много Стинг и Гогол Бордело. Флойд не е музика, а религия, затова не ги споменавам.

Филм – „Кабаре”. Най-добрият на всички времена. Чудила съм се какво е да живееш като Лайза Минели – постигаш съвършенство на двадесет и няколко и после не знаеш къде и как да се денеш. Аз съм болен киноман, ходим на кино с майка ми и сина ми като в храм, чакам да загасят светлините и съм щастлива. Други заглавия – „Мостовете на Медисън”, „Колкото – толкова”, „Хотел Будапеща”.

Актьор – Джак Никълксън е нумеро уно. Още ранният Джони Деп и Джеръми Айрънс.

Книга – Напоследък всичко на Фредерик Бакман – чета ги хронологично, още на „Човек на име Уве” плаках като магаре. Сега чакам втората част на Бьорнстад.

Поетеса – Емили Дикинсън. И още два вагона книги, ама спирам.

cross