Те са едва в началото на 20-те си години и вече са част от основния отбор доброволци, които в края на всяко лято почистват високопланински и труднодостъпни местности. TimeHeroes разказва за Ясмина Иванова и Стоян Костадинов - доброволци в кампанията Боклукът – в раницата на екологично сдружение За Земята.

„Понякога буквално ни се налага да правим йога, за да се протегнем до някой хвърлен между камъните отпадък и да го приберем“, казва Ясмина. „Така се роди спортната дисциплина „клекинг“, добавя Стоян.

Тя учи медицина в Медицинския университет в София, той - антропология в НБУ. Приятели са още от Френската гимназия в София и всъщност са връстници на инициативата Боклукът в раницата, която се провежда всяка година от 1999 г. насам. За 20 години доброволците на За Земята са свалили над 110 тона боклуци от всякакъв калибър и произход. По-важното обаче е, че са създали общност, чиято мисия е не просто да освободи планината от трупаните с години и нови отпадъци, но и да възпита отговорно към природата поколение.

Ясмина и Стоян се присъединяват към вече легендарните едноседмични планински преходи преди пет години, в края на лятната си ваканция след 10-и клас. Досега двамата са участвали в почиствания на труднодостъпни места в Пирин, Централен Балкан и Рила, където е дебютът им.

„Явихме се особено ентусиазирани, но и особено неподготвени. Аз бях с едни износени градски обувки и с дънки, на двамата ни липсваше и по някое от нещата от първа необходимост като прибори за хранене, канче, купичка“, разказва Стоян. „Аз пък бях с една малка спортна раница, от която висяха спален чувал, бутилка за вода и какво ли още не“, спомня си Ясмина.

На следващата година вече са в компактна планинска екипировка и нямат търпение да преживеят следващото си приключение с хората, които са им преобърнали мисленето с разкази за това как живеят, пътешествайки от кауза към кауза из целия свят.

Извън романтичната част на преходите, фактите около боклука са доста сурови. „За мен едни от най-фрапантните отпадъци са женските санитарни продукти, които попадат сред природата чрез отпадните води от тоалетните при хижите и замърсяват чисти планински водоизточници“, казва Стоян.

Целта на За Земята е да сложи край на това, като работи пряко с дирекциите на националните паркове и с хижарите, които могат да използват достъпни системи за локално биологично третиране на отпадни води. Много разпространен боклук по пътеките са и мокрите кърпички, които не се разграждат, тъй като съдържат изкуствени влакна.

Това обаче са „отпадъците на новото хилядолетие“. Голяма част от боклука, който високопланинските чистачи събират, е съставен от артефакти на социализма. „Всяка година се изумявам като видя годината на производство върху опаковките. Голяма част от тях са от 60-те и 70-те, дори и от по-рано“, казва Ясмина. „Замисляйки се, че това са боклуци на половин век, си давам сметка за отпадъците, които аз генерирам. И това ме прави още по-отговорна“.  

Причината за огромното количество половинвековни боклуци е препоръката към хижарите по време на социализма да ги изхвърлят в бунище до хижата, вместо те да бъдат превозвани до сметищата, обяснява Стоян. Така в планините с десетилетия отлежават не само бутилки, консерви и пластмаса, но и реотани, железа, матраци, батерии. През годините върху това „наследство“ са нахвърляни органични боклуци, образували почва, и то остава невидимо за човешко око.

Да бъде изкопан този боклук е една от последните фази на похода - първо трябва той да се открие. Два-три месеца преди всяка кампания, която се провежда в края на август и началото на септември, екип от доброволци обхождат предварително зададения маршрут, за да отбележат приоритетни за почистване зони.

По време на преходите обаче често изникват и други бунища. „С всяка следващата година развиваш „чистачески нюх“ и е почти сигурно, че ако видиш част от боклук в някое дере, под нея има цяло бунище“, казва Стоян. Когато някой доброволец открие такова, свиква дружина от няколко души и започва изкопаването. Прави се и допълнителен оглед около него, за да не останат още скрити боклуци. 

Около 5 тона са отпадъците, от които всяка година доброволците освобождават планините, събирайки разделно подходящите за рециклиране.

За превозването им до най-близките сметища, разпределителни пунктове за разделно събиране или центове за рециклиране е необходима предварителна комуникация с дирекциите на националните паркове, които обикновено съдействат за този заключителен етап от кампанията, разказват Ясмина и Стоян.

Сега тази комуникация е тяхна работа, тъй като тази година двамата са назначени да организират предстоящото от 24 август до 1 септември Чистене 2019 в Родопите, в комбина с още две доброволки – Валя Пелова и Стела Николова. 

„Общата територия на Родопите обаче не е със статут на национален или природен парк и няма дирекция, която да улесни този процес“, казва Стоян. “Но след 10 телефонни разговора с община Смолян вече сме в процес на договаряне”, добавя Ясмина.

Разбира се, с това списъкът им с отговорни задачи далеч не свършва. Тепърва има да се разпространява информация, да се набират средства и да се привличат нови доброволци. Трябва също да предупредят хижарите по маршрута, че една седмица около тях ще има над 60-70 души природозащитно войнство на палатки, както и да планират хранителните провизии, необходими за едноседмично пребиваване в условия на все по-труднодостъпни места с всеки изминал ден.

По въпроса кой е бил най-екстремният им преход досега, Ясмина и Стоян нямат спор – до заслон Тевно езеро на 2512 м н.в. в Пирин, до който може да се стигне само пеша, след 6-7 часа ходене в група. 

А най-удовлетворяващите моменти са вечер. За разлика от дните в града, след които си толкова изтощен, че често нямаш сили да общуваш с никого, в планината е обратното. „Приобщаването около огъня премахва всякаква следа от умора“, казва Стоян. А Ясмина няма да забрави никога изпълнението на автентични народни песни под звездите. „Преди нямах отношение към народната музика, но чувайки ги на живо, високо горе, край огъня, се почувствах абсолютно свързана с мястото и момента.“

И двамата искат най-много от всичко да предадат нататък този заряд и тази кауза. И действат на още няколко фронта. Като например проекта Планина, обичам те на Естествоизпитатели, който качва на безплатни лагери в планината деца, които никога не са били там (поради липса на средства и екипировка), за да ги запознае с живота сред природата и опазването ѝ. Участват и в програмата Бъдещи природозащитници, в рамките на която се учат как да разпространяват проблемите, свързани с околната среда – например, как да подават сигнал за незаконна сеч.

Кога и как успяват да вместят в живота си всички любими неща и бойни задачи си е направо мистерия, но Ясмина и Стоян абсолютно вярват, че един ден боклукът ще бъде по-малко. А децата от Земята все повече.

През септември 2018 г. eкологично сдружение За Земята бяха отличени с Приз за устойчиви политики във вторите Годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ.

Чистенето на високопланински територии 2019 в Родопите е от 24 август до 1 септември. Може да се присъединиш към отбора още сега.

Снимки: ЕС За Земята и личен архив

Още вдъхновяващи истории в блога на TimeHeroes.

По темата:

Кой казва, че кучетата и котките не могат да се понасят? Че и на преходи в планината ходят! Преди няколко години една запалена по пътешествията двойка решава да си осинови домашен любимец, който не след дълго тръгва с тях из върхове и чукари. Кучето Хенри от Колорадо скоро се сдобива с фейсбук страница и нов приятел – котаракът Балу. И както виждаме от снимките, хич не им е зле да приключенстват заедно.

След като вчера Красимира ви разказа какво е да ходиш с двегодишно дете на планина, решихме да обърнем по-сериозно внимание на тези наши природни дадености – планините имаме предвид.

И с помощта на списание 360 да ви разкажем колко много и красиви планини има България, така че да си направите план-график, да стегнете раниците, да вържете обувките на децата и да почнете да ги обикаляте тия върхове, както трябва да постъпи всяка отдадена майка (и баща, естествено)!

И така, какво трябва да знаете за планините, освен че са високи и сини?

От списание 360  ще ни разкажат разни интересни неща за тях, започвайки с първото и най-очевидното: че те предлагат отлични възможности за активна почивка, независимо от типа натоварване - дори това да е съвсем лека, ненатоварваща разходка.

България е планинска държава - чели сме го още в учебниците по география, но истината е, че малко хора стигат отвъд петте най-известни планини на България - Рила, Пирин, Стара планина, Родопи и Витоша.

Въпреки това, на родна територия могат да бъдат преброени близо 40 планини, повечето от тях почти неизвестни за масовия турист!

А ако погледнем по-широко на нещата - бройката може да се разрастне и до 100, поради релефа и характеристиките на Стара планина и Родопите, чиито отделни дялове и ридове могат да се разглеждат като самостоятелни планини, благодарение на специфичните качества, които притежават.

Знаете ли, че 30% от територията на страната са заети от планини над 600 м? Едва ли го знаете, така че си седнете, пишем ви двойка.

И още: коя е най-ниската планина на България, къде са най-интересните пешеходни маршрути, кои са най-впечатляващите гледки и къде се крият защитените животни и растения?

Въобще, въпроси много!

Първоначално екипът на списанието си поставя за цел да обходи цялата тази огромна планинска територия, давайки си сметка, че подобно начинание е повече от амбициозно.

За съжаление обаче, месеците работа се оказали крайно недостатъчни за осъществяване на първоначалния замисъл и така екипът решил да пренесе проекта "Опознай планините на България" в интернет и да го отвори към читателите онлайн.

И сега отправят предизвикателство към всички, за които планините са предпочитано място - да създадем заедно пълна картина на планините на България, като допълним информацията, така че повече хора да се запознаят с планините и възможностите, които те предлагат!

Как можете да допринесете?

На сайта на списание 360 ще намерите материали за всяка една от 39-те планини на България. В тях ще откриете както познати места, така и такива, за които никога не сте чували.

В коментарите под всяка статия може да дадете своя принос към темата - споделете природни забележителности, туристически пътеки, маршрути за пешеходен или велотуризъм, условия за воден или друг вид спорт, любими места - всичко онова, което сме пропуснали.

Информацията в статиите ще бъде своевременно допълвана - така на едно място ще бъде събрано всичко интересно, за всяка една планина.

“Предизвикателството към всички, и най-вече към родителите с деца, е да прекарват повече време в планината. В списанието 360 вярваме, че любовта към откритите пространства, природата и физическата активност се развива и възпитава, и смятаме, че няма пределна възраст за това. Вярваме, че поколението, отраснало с любов към природата, за което спортът и активното време са начин на живот, а не задължение, има повече и по-добри шансове за здравословно, позитивно и успешно развитие”, казват от списание 360 и ние, от Майко Мила!, напълно сме съгласни.

Така че - хайде, хора, включвайте се в проекта и споделете интересни факти и подробности за планините в България. Докато обикаляте знайни и незнайни кътчета, снимайте и запомняйте, а после споделете на другите за всичко, което сте открили и изживели по пътя.

Планините са красиви, величествени и са идеалната площадка за игра и развитие на децата. Затова - дайте да ги опознаем най-накрая тия планини! Ойларипи!