fbpx

Този кратък летен епизод, пълен с много смях и един неочакван сблъсък, ни е изпратен от Венета Величкова.

Споделете ни и вие вашите летни истории и участвайте в конкурса ни.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com и спечелете за страхотни награди.

Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“ е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!


Ставам рано правя кафе за мен и закуска за всички. В това време се мъча да събудя децата (син на 3 години и дъщеря на 8 години). Ушите ми чуват всякакви неща: „Остави нииии“, „Спи ми сеее“, „Не ми се ходи на плаж... мммм“.

В крайна сметка стават и се почва се: „Не ми се яде“, „Това ли пак ще ядем“… С много нерви и викове тръгваме за плажа, който е на 2 минути пеша от нас. Слагам кърпите, пълня кофичките и сядам.

Но децата не излизат от водата и понеже съм с червен бански, се чувствам като спасителка. Бягам по плажа и ги вадя от водата, стискайки ги под мишница едно по едно. Тъкмо съм ги залъгала да седнат малко под чадъра и сядам и аз на кърпата. „Ох, най-накрая“, викам си.

Но гледам една голяма пчела, подобна на стършел лети над малкия. И понеже съм страхлива, почвам да пищя и да махам с ръце. Дъщеря ми в това време и тя крещи. Синът ми гледа неразбиращо. Ставам с ряз и тръгвам да го спасявам, но в това време става и дъщеря ми с ряз и не знам как се сблъскахме.

„Ето това беше“, викам си. „Толкова много исках да легна на кърпа и то се случи по най- куриозния начин.“ Вместо чайки над главата си виждах звездички. После настана луд смях и всички около нас, които видяха смешната сцената, се позабавляваха.

Текстът на Саша Гетова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Морските хора не ходят на море. То е същото като хората от София - те пък не ходят на Витоша. Тези, които 365 дни в годината живеят за едното цопване в морската вода и рояците комари, са готови на всичко, за да прекарат петте безценни дни на курорт незабравимо.

Повтарям - готови на всичко.

В това число да изпият несметни количества морска вода, ама на червен флаг да са единствените в морето. Или да прецакат наемателя на плажа, като шест човека седнат на три шезлонга. Или пък да си запазят първа линия, като още в 6:00 заранта намятат плажни кърпи и не дойдат поне докъм 14:00 изобщо.

Ето ме и мен - средностатистическа обрулена от живота труженичка на сайтовия фронт, която смело заяви на колегите, че няма да е на разположение изобщо. Като казвам "изобщо", имам предвид точно това - нито по вайбър, нито по месинджър, нито по мейл, нито с бутилка в морето ще могат да ме открият. Не защото отивам на някое забравено от Бога място, а защото и аз съм човек, и аз искам да съм интернет недостъпна.

Първата ми среща с морето е като старата любов.

То палаво ме докосва по ходилата, а аз вътрешно умирам от кеф, ама не пищя, да не се издам. Сядаме на шезлонгите, идва момче с рекламна тениска и неработещ касов апарат (после се оказа, че си е съвсем работещ, ама касови бележки за платени шезлонги се издават от дъжд на вятър). Започваме обичайното пазарене - ние не искаме масичка за 8 лв, а той не ни дава допълнителен шезлонг за 5 лв. и след кратка словесна битка се нареждаме под чадъра.

Обилното мазане е част от ритуала по плажуване. Тийнът нещо мучи пак, че не е бебе и защо флагът е червен. На първия въпрос от поредицата “с деца на море” съм свикнала и го игнорирам. За флага, обаче, ме хваща натясно. Ето обяснението на факта, че спасителят свири като за последно със свирката.

Разбирам, че е спасител само от факта, че раздава команди, тип “айдиииии, излизайтиииии” и ръкомаха, докато майка с малък младеж не го засича с въпроса “ам, чи, можи ли да са топним по-натам, то нали е по-спокойну”.

Чак сега, след едни 40 години плажни приключения, разбирам, че морето е на сектори.

Ако в левия сектор е бурно и за червен флаг, по средата е по-спокойно и къпането е разрешено. За следващия път ще знам. 

Не чувам добре какъв е отговорът на “лайф гард-а”, защота на една ръка разстояние от мен една госпожа е открила петата си чакра и се съединява със слънцето. Няма нищо лошо в това, ако целият този ритуал не беше придружен с напеви с високи децибели. Щом и спящият наблизо руснак я изгледа кръвнишки, значи нещата съвсем са излезли извън контрол.

За радост сърби няма, които да крещят “Йоване, тури гумууууууууууу”, но за сметка на това украинците се забавляват като за последно. Няма да влизам в излишна полемика за хора, бягащи от войната, които отказват дадени им даром домове, защото са без джакузи.

Вече е време за обед и с наслада се настаняваме на едно квалитетно заведение.

Квалитетно ще рече с покривки, салфетки и о, чудо - чиста тоалетна. Намусена девойка ни посреща с “Ко ша заръчати?”. Знаем си отлично урока - таратор не се поръчва, защото е с лед и чешмяна вода, миди - също, рибата “прясна ципура”, както е обявено в менюто, неизвестно колко е прясна. На всяко наше предположение отговорът е “нямами” и “свършИ”. Топла минерална вода също не е налична, “всичкой студено”, и зупа (разбирай 7up) и той.

Хапваме пица - то на морето, ако не ядеш пица, не ми го хвали. Питам дали има аптека, указанията са да завия след “казанити”(кофите). 

Целият този текст не е ирония към диалекта на морето, а към туристическия манталитет. После да не се чудим защо хората са готови стоически да висят по границите, само и само да получат една усмивка и един елементарен поздрав в добавка към безплатния шезлонг. 

Текстът на Яна Палагачева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


На къмпинг Градина отдавна живеят в крехко разбирателство два коренно различни свята - този на подивелите, жадни подрастващи в шумните барове и този на тихите, уютни семейни каравани. Аз от едно известно време съм част от втория свят, макар и по една или друга причина да съм избирала да карам последните си лета по други точки на родното Черноморие.

Градина остана един прекрасен спомен от студентските ми години и вярвах твърдо, че тази врата е затворена като училищен двор след една определена възраст. Но ето че нещо отдавна забравено се събуди един летен ден и с мъжа ми решихме да прекараме парти уикенд на Градина.

Оставихме двете деца на бабите (да живеят бабите!) и ентусиазирано се запътихме.

Първата вечер прекарахме в компанията на познати от уютните каравани на плажа, слушайки спокойна музика и пиейки домашно направени коктейли. Успяхме да си легнем малко след полунощ - идилия за хора над 30-годишна възраст! 

Втората вечер обаче решихме, че ще обикаляме баровете, ще пием и танцуваме, изобщо ще дивеем. Започнахме да изучаваме нощния живот на къмпинга с известна доза предпазливост. Преди десетина години, когато аз прекарвах летата си на Градина, баровете бяха два и пускаха сходна музика. Сега обаче властваше една объркваща еклектика от взаимноизключващи се субкултури и музикални стилове. 

Подминаваме бързо леко футуристичен бар, от който дъни техно, както и ресторант с жива музика, в който ентусиазирано пеят новия хит на Галена.

Запътваме се категорично към другия край на плажа и ето ти спокойно на вид барче, в което звучат… Румънеца и Енчев?!

Ха, това ще да са набори...

Влизаме и леко озадачени осъзнаваме, че средната възраст на посетители и персонал едва ли надминава 23. Докато се опитвам да пресметна дали тези хора изобщо са били, когато тези песни са били хитове, започва парче на вече несъществуващата група Каффе и решаваме да останем. 

Throwback партито продължава с пълна сила и ние все повече се отпускаме, връщаме се към миналото, припяваме и се смеем на забравени вече истории. Изведнъж обаче настоящето решава да се завърне с пълна сила. Телефонът звъни и майка ми притеснено ме информира, че едното дете е с разстройство, а другото със запушен нос. Покоят отпреди минута се изпарява и започвам бързо да давам насоки: „Пробиотикът е в шкафчето. Едно пакетче, да... А капките трябва да са на масичката в спалнята“.

Около мен хората весело пеят „Искам твойто тяло, алеле майко...“ 

Затварям и анализирам ситуацията. Децата пак са болни, аз утре се прибирам и пак съм майка на пълен работен ден. Но сега не мога да направя повече, а бабите знаят какво да правят (да живеят бабите!)

И така решаваме, че ще сме млади и безгрижни още малко и ще минем през още един бар за по питие.   

Още с влизането в следващия бар осъзнавам, че тук средната възраст е поне с 5 години по-надолу, а присъстващите са с доста напитки преднина. Музиката е силна, барът се пука по шевовете, а на опашка чакат още поне толкова хора. Неписано правило е, че ако влезеш в препълнен бар и нямаш нито един познат, не ти е там мястото. Ние обаче познавахме диджея и решихме, че това ни дава достатъчно основание да останем. 

Използвам познанството с диджея, за да се сдобия с джин, но ми е почти невъзможно да го пия, защото ме бутат хора от абсолютно всички страни. Я подпийнали танцуващи, я сервитьорки с препълнени табли. 

Абе, много исках парти като от едно време, но май това ми стига, готова съм вече да си лягам.

В този момент симпатична девойка, сбутана до мен, решава да ме заговори, докато мъжът ми прави донякъде успешен опит да си поръча второ питие на бара. От дума на дума, мацката ни кани да се присъединим към нейната компания и ние приемаме с готовност тази протегната ръка.

Компанията се състои от 20-годишни студенти от София, с които аз веднага опитвам да завържа разговор. Диджеят е вече друг, но също от старата школа и решавам да демонстрирам своите завидни знания. „Този диджей го знам. Мисля, че още навремето пускаше в Double Vision и Amor“, казвам с гордост. „Какво са Double Vision и Amor?“, любезно питат те.

Добре, де, няма да се получи така. Я просто да пийна още един джин, да потанцуваме и да си ходим. Неусетно обаче партито е във вихъра си, танцуваме върху външния бар с 20-годишните и аз с ентусиазъм споделям възрастта си на всички „Аз съм на 33 и имам две деца“, крещя на една непозната девойка, която се кърши до мен. 

„Браво, не бих ти дала повече от 27“, отговаря ми тя. Изглежда искрена. 

Партито продължава с пълна сила до ранните часове на нощта така, както трябва да бъде в този първия свят на къмпинг Градина, към който аз вече не принадлежа. На другия ден ни е твърде лошо да осмислим ситуацията и просто си казваме с махмурлийска усмивка, че май още ни бива. Сигурни сме обаче, че по същото време някъде в другата част на къмпинга някой се буди и сънено пита: „Абе, какви бяха тези стари хора с нас снощи!“.

Текстът на Галина Радулова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Сутринта беше прохладна. Изгревът  се прокрадваше през облаците, оранжевият цвят беше така неустоим. Даже и гларусите му се любуваха. Морето галеше плажа със своите вълни, а водораслите се закачаха със скалите. 

Оооо, а на брега... На брега двама влюбени се гледаха с топлота в очите. Вятърът вееше косите на девойката, а момчето здраво беше вкопчило ръка в нейната. 

Сякаш времето за тях беше сега и в този момент. Друг не би съществувал...

Те дори не ме забелязаха. А аз забравих за какво бях на плажа. Гледката беше красива. В тях гореше пламък, бушуваха чувства и пръскаха искрици любов.

Изведнъж морският вятър ги прекъсна. Шапката на девойката литна във въздуха. Ефирната, плисирана рокля заигра по стройните ѝ крака. Двамата срещнаха поглед. В очите им се четеше онази безгранична любов, която може да те развълнува. Без да се замисли, момчето тръгна към шапката. Сякаш знаеше, че ѝ е любима.

След секунда, освен нейният аксесоар за глава, той държеше нещо в шепата си. В мен се породи женско любопитство. Какво ли я накара да се усмихне? Дали това беше мида, камъче, или може би рапан? Оттам излетя  пеперуда. Тя литна и кацна по румените бузи на девойката. Разнесе се весел смях. Устните им в миг се допряха и запечатаха този миг на щастие.

Текстът на Елица Петрова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


По принцип съм свободен дух, гражданин на света, бохем. Влизала съм в бежански лагери и съм готвила за племената, живеещи на границата на Мианмар. Пила съм вина от Тунис до Канкун. Нищо обаче не може да те събори така, както "почивката". Двама души и едно 4-месечно бебе.

Ден 1

7 часа път от София. Две кърмения на бензиностанции. Пристигане и сваляне на чанти, сакове, куфари и други. Целодневен глад. Сглобяване на кошара. Псуване. Бебешки рев. Бебешко къпане. Бебето капитулира.

Къпем се, обличаме се и сме готови за заветното ядене за деня. Завалява порой. Облечени и красиви пием тъжно и гладно вино. Едрите капки са неумолими, но ние сме пред припадък. Нарамваме количката през дъжда и запъпляме към ресторанта. Мокри, но нахранени заспиваме. 

Ден 2

Ведрост, оптимизъм и безбрежно щастие. На морето сме. 

Знаем, че добрите родители ходят много рано на плаж и си тръгват до към 12. И ние ще сме като тях.

Цедим, кърмим, пием кафе и тръгваме. Всички хубави плажове са на около 15 минути с кола. Стигаме в 10:30. Нищо. Имаме час и малко и си тръгваме. Детето реве от 10:40 до 12. В 12 заспива като покосено. Седим и го чакаме да се наспи. В 13 си тръгваме опотени и закъснели по графика на добрия родител. 

Ден 3

Ставаме в 7 и отново имаме устрем за ранен плаж. В 9 вече сме при колата, но каква изненада - някой ни е запушил на паркинга. Започваме да звъним и да питаме на кой е тая кола. Докато изчакваме 40-те минути жената да дойде, аз си приготвям различни речи в главата, които понякога включват физическа саморазправа, а друг път просто ми се иска с една бухалка да ѝ заравня колата от едната страна, за да излезем. Тя пристига. Извинява се. Аз съм нещастна. Той ми казва "Беше се приготвила да се биеш, а ти развалиха плановете, а?!".

Стигаме на плажа. Красота. Синьо. Безоблачност. Разпъваме шатри, чадъри, кърпи и други. Водата е кристална. Детето заспива. Малки, черни буболечки започват да ни хапят. Търпи се. Малки черни буболечки се приготвят за гала обяд. Изведнъж целите ни кърпи стават черни от нашествието, а телата ни започват да изпитват щипеща болка навсякъде.

Аз грабвам детето и започвам да бегам, бате.

Оставям мъжа в семейството да се бие с мухите, докато събира шатри и чадъри. Мухите ни следват. Бебето реве. Ядат ни. Боли. Половината хора по плажа се бичуват с хавлии, другата половина намира пристан във водата. Нито имам ръце да се бичувам, нито мога да потопя бебето в морето за спасение. Тя реве, аз се потя и бия мухи.

Чакаме бащата под един навес да се дойде. Минава толкова много време, че съм убедена, че горкият човек има нужда от помощ. Сигурно пак псува. Откакто сме дошли, псува повече. Представям си как се бие с шатрата "2 секунди" на Декатлон. Разгъва се за 2 секунди и се сгъва за един следобед.

След 20 минути го виждам.

Гледката не е за хора със слаби сърца. Отвсякъде виси по нещо, а тялото му е наполовина черно от жертвите, наполовина оглозгано. Има вид на участник в битката при Ватерло, ако в битката при Ватерло участниците бяха бълхи. Обичам този мъж. Станал е абсолютен стоик в името на това да опази своите момичета от врага. Лошото е, че той изглежда почти пречупен и изяден.

Гладни сме. Часът е 2. Отиваме да ядем. Завалява дъжд. Не може да ни събори. Бутаме количката през капките и се вливаме в кръчмата. 

Ден 4

Събуждаме се и виждам, че от моята половинка е останала четвъртинка. Снежната му кожа е заменена от едри червени петна по цялото тяло. Сърби го и го боли след "Угощението на Бабет", при което той е бил основното блюдо.

Започваме разпъване по плажа. Жаркото вече слънце ни изгаря, защото отново не сме успели да дойдем в 8 като добри родители. Той разгъва шатрата. Аз сядам в нея с детето, за да не го пече, докато той разгъва целия останал цирк. Пристига възпитан младеж и казва, че това е "платената зона".

Виждали ли сме били тази въображаема линия. Видяхме я.

Питахме дали може да си платим само да не се местим. Не може, и другите щели да видят. Започваме да се местим. Бебето реве. Бебе е, какво да прави. Бащата започва да събира обратно цирка. Шатрата се отскубва и тръгва да лети. Аз се мятам в нея с все бебето, за да тежим. Шатрата ни захлупва през глава. Бебето звучи заглушено. Аз седя увита в шатра и ми се плаче. Плаче ми се за мохитото и за скучните снимки на крака с бира в тишина и хармония без пъпки. Той ме вижда и започва да крещи "Какво става? Какво ставаааа?". Аз му казвам да млъкне и да не прави истерии, просто си плача. 

Сядаме на плажа и той казва: "Помниш ли, че миналата година си мажехме лицата с нещо против слънце, от което лютеше и много плачехме? Колко е хубаво, че тази година не се мажем с него. Само това ми липсваше". 

Оптимизъм му е майката. 

Текстът на 14-годишната Габриела Хаджиева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Пристигам аз на плажа, тиха и спокойна е водата, рано е и хора не се мяркат. Лягам на брега и задрямала съм час-два. Събуждам се, крясъци долавят моите уши, лай на куче, рев на дете, джетове бръмчът по цялата водя, о, нали спокойно беше тук, това море?! Съгласие се с шума, няма как, не съм на плажа само аз. Към водата тръгнах, ала замък ми препречи пътя и непохватната аз, озовах се по лице във водата този час. Сестра ми почна да се смее, дали съм добре, въобще не ѝ дреме.

Излезнах от водата, бях обелила колената, пак на хавлията легнах и даже леко си подремнах. 

О, нещо мокро на кракът ми има, ставам и какво да видя – куче с козина, вързана на кукуригу, стопаните го бяха изпуснали, а то при мен се беше гушнало. Хубаво беше, игриво, погалих го аз и тук свършва моето приключение, написано за вас.

Стихотворението на Петко Мангачев е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


На морския бряг,
всред крясъци, плач и
музика с децибели оглушителни,
окадени от миризми
на кюфтета и кебапчета,
лежат като тюлени,
крак до крак,
тънки и дебели,
стари и млади,
бебета и малчугани.
Боже мили!
Колко тела човешки
по бикини,
с монокини,
с хавлии,
на пясъка изтегнати,
по шезлонги протегнати,
намазани с лосиони,
масла и одеколони,
изпод чадъри и чаршафи,
до палатки и каравани,
с кърпи на главата,
с кисело мляко по рамената,
из къмпинги,
поляни и
скали крайморски пръснати,
събират лято
за зима студена.
Това ли е моето море?
О, не, не и не!
За мене лично
най-красиво е морето
с бреговете пусти 
сутрин рано
с изгреви сияйни
и с вечерите късни
потопени в залези омайни.  

Текстът на Нели Калайджиева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – Да оцелееш като родител 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова Животът от нещата, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Неделя, 14-и август 2022 г., Южен плаж - Приморско

Димитър, на година и половина, познат още като “Пясъчното чудовище” или “Пищящият като го вадят от морето”, вече три дни тероризира плажуващите. За тези три дни събрах повече лоши погледи от мидичките по плажа, но се намериха някои и други жени, били на мое място, и на няколко пъти дочувах състрадателното “Горката жена”.

10:00ч.

Вече сме се разположили под чадър на 10-а линия от брега, опънали сме чаршафите, хавлиите, кофичките и лопатките, изкопала съм дупка за мини басейна тип “обърната шапка”, а мъжете са в морето. Аз, тъкмо изпила една-две глътки фрапе и преполовила цигарата, седя на хавлията и събирам тен.

Но радостта ми не трае дълго. След малко морският бриз ми гали с ухото с “Не, не, нееееее, уааааааааа”. Машинално ставам, вземам хавлията с надпис “Съкровището на баба и дядо” и заставам на пътеката. Отсреща Ангел (ММ) върви към мен и се бори с крещящо и мятащо се 11-килограмово шаранче (зодия Риби е, ако вярвате на тези неща).

Задачата му, обаче, този път е с повишена трудност, защото малкият е намазан обилно със слънцезащитен крем и е много хлъзгав. Увивам го с хавлията, сядам на чаршафа и вадя еко-мио-био царевични пръчки с надеждата да постои поне две минути мирен, за да изсъхне.

Да, ама не.

Отскубва се от ръцете ми, прави няколко кълбета на пясъка, хвърля няколко шепи върху мен и хуква. Преди да имам дете, си мислех, че най-лошото нещо е да имаш пясък в бирата. О, какви проблеми съм имала! Оказа се, че по-лошо от това е да имаш пясък под коронката на зъба.  Тръгвам след Митко, който вече е минал напряко през няколко хавлии, и аз чинно ги изтърсвам и се надявам хората да не ме видят, защото сигурно ще си помислят, че ги крада.

Два реда по-нагоре, доста встрани от нас, две семейства с две момиченца на около 5-6 годинки си лежат спокойно. Митачето се спира при тях, пуска една чаровна усмивка, защото иска да им вземе голямата лопатка и едното момиченце го пита как се казва. Мъжът от съседния чадър му отговаря:

– Това е Митко.

Аз, леко стъписана и без очила, се кьоря срещу мъжа, притеснена да не би да не съм го познала, и го питам:

– Извинете, познаваме ли се? - при което той ми отвръща:

– Не, но целият плаж го знае как се казва.

Толкоз за морето.

След това отиваме при баба му да го измие със светена вода и да му изгаси няколко клечки, защото със сигурност е урочасан.

Текстът на Мила Георгиева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – Да оцелееш като родител 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова Животът от нещата, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


– Стиляне, хайде да заведем Габчо на море - обърнах се един ден аз към моя приятел.

– Не, не, моля те, много е малък.

– Ама няма какво да стане - настоявах аз. 

Все пак майката на Пепи от Априлски бебета го беше завела и клипчета качи как се къпят. Стефи пък и тя си заведе малката, тя спала на плажа, голям кеф. Какво толкова може да се обърка.

Първо, към всички майки, чиито бебета спят в колите: "Абе вие с какво ги упоявате преди това?!"

След пет спирания, четири истерии, ревове вместо хитове по радио "Енерджи" мога да ви кажа, че пътуването ни от Велико Търново до Свети Влас отне само 6 часа и 45 минути. Урааа! И за какво ми е да слушам радио?! "Ууаааааааух", идващо от сина ми, също може да се превърне в хита на лято 2022.

Не знам как убедих Стилян да слезем на плажа веднага след като се настанихме. Все пак бях подготвена: крем 50-и фактор, шапка 50-и фактор, чадър, памперси, дрехи за преобличане, шише с вода (въпреки че Габриел като кърмено бебе отказва да пие от шише), хавлия - 2-3 на брой, да има, и две пълни, напръщели гърди, готови да заплуват в новия си бански.

Какво толкова може да се обърка?

Само 5 минути след като бях усетила пясъка под краката си, Габриел изпробва гласните си струни. Крещеше толкова силно, че германското семейство до нас реши да се върне доброволно обратно в Германия. Това не е всичко. Все пак реших да доближа Габи до вълните с надеждата да ги чуе, да се успокои и да заспи, а аз блажено да се гмурна в дълбокото... Само че се приземих на твърдия матрак във вече огласената от крясъци хотелска стая с все така сухия си бански. Не знам защо в съзнанието ми изплуваше магически клипчето на Пепи, който е само две седмици по-малък от Габриел, а вече шляпаше с крачета в морската вода, докато майка му и баща му с огромни усмивки окуражаваха малката жабка . 

Към майката на Пепи: "Ти си русалка и затова синът ти обича водата и се е родил научен да плува".

Заключение първо: аз не съм русалка!

Щом доближих крачетата на Габи до водата и една вълна го заля до памперса (слава богу, че не беше по-нагоре), чух как вият десет вълчета и колят пет агнета, а едно прасе вече предусещаше съдбата си за Коледа. 

 Заключение второ: не всички бебета заспиват на плажа.

Към тези, които се унасят в зимен сън, притихнали от шума на вълните, докато родителите им се наслаждават на лятото с коктейл в ръка: "Вие сте митични създания от рода на еднорозите. Чувала съм много за вас, но не съм ви виждала".

Останалите 2-3 дни от почивката ще обобщя така: ядяхме на крак и се приспивахме до 12 часа вечерта. Ставахме по първи петли и ходехме на плаж. За да добиете представа по кое време ходехме и кога са прибирахме, ще кажа само, че така и не усетих горещия пясък. И на идване, и на отиване той все така не можеше да се стопли от току-що изгрялото слънце.

Мисля, че се прибрахме вкъщи по-бели, отколкото отидохме.

Все така не слушахме радио "Енерджи". Само да вметна, че след като втората вечер към полунощ крещях "Не издъъъъържаааам", докато си късах сутиена, а група английски туристи се изнесоха убедени, че е настъпил зомби апокалипсис. 

Заключение трето: нашият Габи е още малък да го водим на плаж и море.

Мечтая си догодина да е по-добре !

Текстът на Деница Гроздева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – Да оцелееш като родител 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова Животът от нещата, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Седя си на терасата, аха да си отворя една бира и я видях:
чайка се заплела в мрежата
Викам децата, омотах си ръцете с едни кърпи, ще я спасявам,
кво да я правя, как пък все на мен
Почвам да се боря, докато ме кълве, но накрая успях!
Свобода
Да, ама не
Само ходи и крилото ѝ на чорчик, явно няма да се отърве от грижите ми
С децата я заграждаме, мятам една хавлия на главата ѝ и я прибрах в на Мамбата чантата
Почва се чудене какво да я правим
Пиша на Зелени Балкани, БДЗП, Дивите животни и Енимъл Хелп Варна
Отговарят хората, ама няма как да помогнат
Почвам да сърчвам в Гугъл – бива ли ги чайките за домашни любимци
Краткият отговор е "не", дългият също е "не"
Познати обясняват, ма то като гълъб, за кво се занимаваш
Е да я бях оставила да пукяса и след това пълчищата зомби туристи да я направят на кайма
Решавам, че ще я водя на ветеринар да каже как е крилото
Звънкам предварително, тук една чайка - няма проблем, донесете я
Отиваме с чичо, вадим я, залепиха ѝ клюна и добра новина – крилото не е счупено
Боц по един антибиотик и обезболяващо
Утре пак ще я водим
Ама в чантата на котката ѝ е тясно и решавам да потърся кашон
Влизам в една железария и докато обяснявам тук нали една чайка
И продавачката вече беше скочила до тавана и се беше разкрещяла
Ако бях поискала и оборота и него щяха да ми дадат
Все пак взех само два кашона
Прибираме се и я слагам в новата квартира
Не е очарована
Не ще да яде и мьонга от Лидъла…
Котката, слава богу, не се е усетила, че иначе щеше да стане едноок пират
Идва другият ден и пак упражнението
Според доктора е по-добре! Ура
Този път вече ще я пускаме
Къде, къде… Нудисткият плаж на Несебър е наблизо
Нищо особено
Просто една жена ходи в най-голямата жега по плажа, помъкнала огромен кашон, заобиколена от пишки, цици и вагини - just another day in the neighborhood
Стигнахме до края и я пуснахме
Не се разрева за мен, не даде 5 лева, не благодари, не се обърна
Заподскача, изкъпа се в морето и надявам се заживя като един Джонатан Ливингстън
А аз дълго я гледах и след това с въздишка тръгнах към пишките, циците и вагините

cross