Краят на август, Созопол, към 7 вечерта. Лежа си в леглото, в красива, стара къща, прозорците са отворени, чуват се чайки, минаващи хора и две канарчета в клетка от съседната къща – хомогенен фон, който изпразва главата от мисли и позволява на човек да блее щастливо в тавана и да брои паяците.
По слух разбирам, че едното е момиченце, с неизвестно име, другото – по-малко момченце на име Стефчо. Компанията се допълва от един брой майка и един брой баба. Майката се опитва да примами Стефчо да яде, бабата от време на време говори неща, които нямат съществен смисъл и значение.
„Айде, Стефчо, да папкаш!“
Има си там човекът някакви по-важни занимания. „Ще папка ли сега Стефчо?“, чувам отново и си представям как въпросът е настойчиво и нервно придружен от веещ се на вилица пържен картоф или чиния със зелен фасул. Обаче Стефчо наистина е много зает с нещо, което не виждам, затова простичко, но категорично отговаря „Не“ и приключва темата завинаги.
Родителката се отказва от хуманитарната мисия, а момиченцето и Стефчо коалират интересите си и започват някаква обща игра. В следващите 10 минути навън ехтят детски крясъци и кикот, а след изтичането на 10-тата минута се оказва, че Стефчо липсва.
Майката е там, бабата е там, момиченцето е там, но Стефчо е отпрашил по широкия свят и осезаемо го няма. Заваляват майчини въпроси към невръстната девойка – „къде го видя последно, къде го остави, какво правехте“.
Детето прилежно попълва въпросника – „тука до дървото“, „играехме си“, „той си намери някаква монета и после не знам къде отиде“.
Изкушавам се да изкажа гласно предположение, че е отишъл до близкия магазин, за да си купи бира и нещо свястно за папкане, но решавам да не нажежавам обстановката.
Майката, разбираемо, покрива най-широкия периметър и чувам призивите ѝ от края на улицата: „Стефчоооооооооооо!“, „Стефаньееееееееееееее!“. В тона ѝ, привидно, няма нищо застрашително. Просто една майка на един Стефчо, която е свикнала да ходи да си го прибира от магазините, дърветата и бирариите.
Момиченцето не остава по-назад и също се включва с едно-две „Стефчоооооууу“, последвано от „'ми няма го“ и според мен лека завист, че е отишъл да харчи намереното богатство сам.
Бабата помага от място с по едно „Стефанье!“, изречено на кратки, равномерни интервали, като че ли с надеждата, че Стефчо се е скрил под някое паве и ей сега ще изскочи.
Идват една-две съседки, които провеждат кратка беседа с бабата и мигновено произвеждат вечерния осведомителен бюлетин на улицата със заглавие „Стьефан го няма, бе!“.
Таман започвам да си мисля дали да не стана и да се пиша доброволец, и чувам характерните звуци на майка, която влачи изгубен и намерен тригодишен син.
„Ти къде ходиш, бе??“ Проехтява шамар. „КЪДЕ ХОДИШ, ТЕ ПИТАМ??? Трябва ли да ми изкарваш акъла, не можеш ли да дойдеш и да ме попиташ – мамо, може ли да ида еди къде си???“.
Стефчо гóрко реве – очевидно не се е сетил за тази опция с питането.
„МАРШ сега в стаята си и НЯМА да излизаш повече! НАКАЗАН СИ!!“, бърка в раната още повече майката и натирва Стефчо по стълбите, но той, горкият, още не знае какво го чака.
„Я ЕЛА ТУКА, БЕ, МАМА ТИ ШИ ИБА МРЪСНА!!!%=!!::%!“, неизвестен мъжки глас и два бързи шамара обогатяват аудиофона и Стефчо направо си изплюва дробовете от рев.
Аз се оцъклям от изненада, два паяка стреснато падат от тавана, а канарчетата започват бурно да изпълняват „Тих, бял Дунав се вълнува“ в опит да разбият клетката и да емигрират в Макао.
Това трябва да е бащата, който набързо се е осведомил за събитията и е взел нещата в ръцете си.
Направо ми се къса сърцето за него и единствената ми надежда е да не е разбрал тайнственото послание на баща си и да е останал с простото впечатление, че майка му не се е къпала и толкоз.
„Млъквай ВЕДНАГА! Лягай да спиш! Чуваш ли, бе, престани да ревеш!!!“ Крясъците не спират още едно известно време, след което Стефчо, разглобен от рев, шамари и заплахи, умно предпочита да заспи и всичко приключва. А канарчетата гузно се опитват да замажат простотията с някакъв вечерен шансон.
Младо семейство с две дечица – бебе и по-голямо момиченце, може би и то като Стефчо на около 3–4 години.
Майката го хваща за ръка да го води към водата, момиченцето се спъва и покрива с пясък главата на полузаспал тийнейджър.
„Какво направи, ВИДЯ ли какво направи??? Веднага да се извиниш, извини се ВЕДНАГА, казах!!“, изригва майката, детето плахо се извинява пет-шестотин пъти, тийнейджърът се отупва и продължава да спи, а детето, с рязък завой и шамар, бива курдисано отново на хавлията, така и без да види морето.
„ТУКА ще седиш ИНЯМАДАМЪРДАШ. САМОДАСИМРЪДНАЛА! Сега си отиваме и цял ден ще стоиш в стаята!!!“, продължават крясъците и аз с ужас си викам – не, не може да бъде, ПАК бият Стефчо!
Невротично се събират хавлии, кофички и лопатки, дават се наставления момиченцето ТУТАКСИ да си обува джапанките, ЧУЛО ЛИ БИЛО!
Детето обаче гледа пясъка от упор, НЕ МЪРДА!!, както му е преждезаповядано, и вероятно си мисли за еднорози и близалки. Джапанките се нахлузват насилствено, циркът се сгъва и се изнася сред облаци от пясък и заплахи.
А аз потъвам в недоумение защо им е на хората да си раждат Стефчовци, ако ще ги тормозят после, и се сещам.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ми Стефчо собствено производство си е техен пък.
Могат и да си го бият, и да си го заплашват, и да си му крещят, и да си го наказват да седи цял ден в стаята, и да не мърда от хавлията (самодаемръднал!!!), и да заспива, и да яде, и да обува, и да събува джапанки (чули, бе??), и да бъде каран да се извинява за глупости до безсъзнание, и да млъква веднага.
А ако искат, могат да го карат да върши всичко това едновременно.
И изобщо, ти къв си, бе, Стефчо, маматишиибамръсна?
С покрепата на HiPP
Полудели ли сме, че ви даваме идеи какво да правят децата ви на плажа? То не е ли ясно, ще попитате. Ще се плискат във водата, ще ровят в пясъка, ще ви опъват нервичките. Дай на детето лопатка, кофичка и килограм пясък и не го търси повече – това си е работеща формула за няколко минути спокойствие, но всички знаем, че децата имат невероятната способност да се отегчават от всичко за около 3,5 милисекунди.
Ето защо решихме да съставим списък от няколко неща, които може да правите с децата на плажа (или пък да ги оставите да си ги правят сами). И ви пожелаваме да успеете да изпиете един коктейл с чадърче на спокойствие!
Направете списък с предмети, които децата да търсят на плажа – водорасли, миди, камъчета, рапани. Дайте им списъка и им кажете, че има награда сладолед за този, който намери най-много неща. Може да има бонус точки и за бързина. Разбира се, може да сложите в списъка и нещо неоткриваемо на плажа и да лежите блажено на кърпата, докато децата ви се мъчат да намерят тиган в пясъка.
Децата едва ли ще откажат едно забавно състезание, което включва тичане по пясъка и пълнене на кофи с вода. Дайте на всяко дете плажна кофа и пластмасова бутилка или чаша. Поставете всички кофи в един ред върху пясъка. При сигнал, подаден от вас, децата трябва да вземат своите бутилки/чаши и да тичат към морето, за да ги напълнят с вода. След това те ще изтичат обратно, за да излеят събраната вода в съответните си кофи. Първото дете, което напълни кофата си, печели състезанието (и една варена царевица).
Забодете в пясъка пред вас редица от десетина на брой пръчки/сламки (войници) не по-високи от една длан. Същото направете и пред детето си (или пред всички деца, с които сте имали неблагоразумието да отидете на плаж). Разстоянието между редиците трябва да е поне няколко крачки. Вземете мълко камъче, топче или рапанче в ръка и с него всеки един от вас, последователно, трябва да започне да се цели към пръчките на противниковия отбор. Първият, който успее да свали пръчките на „враговете си“, е победителят.
Вземете пръчка и начертайте в пясъка поле за игра на морски шах. Останалото е ясно – играйте, отбелязвайте си ходовете и чертайте отново! Измислете колко на брой игри ще изиграете, за да може накрая да определите победител.
Защо пък да не объркаме малко понятията на децата и да не ги накараме да направят един снежен човек на плажа. С мокър пясък идеално ще се оформи „снежен“ човек. Вместо зимна шапка, му сложете шапка с козирка, за очи използвайте мидички, камъчета за копчета, а носът му може да е кочан царевица вместо морков. Нека децата да развихрят въображението си и да му сложат всякакви плажни аксесоари!
С подкрепата на HiPP
Плаж, слънце и... здравословен снакс с HiPP!
Kогато чадърът е разпънат, кофичките са подредени, а детето иска „нещо за хапване“, идва моментът за здравословен избор, който не изисква компромиси.
HiPP БИО СНАКСОВЕ ЗА ДЕЦА са перфектният спътник за морските приключения – леки, вкусни, удобни за хващане с малки ръчички и най-важното – здравословни!
• Без добавена захар и изкуствени добавки.
• С подбрани БИО съставки.
• Разработени съвместно с диетолози – идеални от 1 годинка
• Лесни за носене, без разтичане, без лепкави ръчички.
Докато децата копаят тунели в пясъка, вие може да сте спокойни – те хапват нещо наистина добро. Снаксовете HiPP са не просто вкусни, а и здравословни – точно както трябва да бъде.
HiPP на плажа – защото здравословното хранене няма ваканция!
С подкрепата на IKAROV
Не е лесно да си жена и да трябва да отидеш на плаж. Ако някой е заблуден и си мисли, че просто си обличаме банския, обуваме джапанките и тръгваме… Е, греши. Защото плажът и жената са една история за любов, омраза, срам, завист и толкова, ама толкова много очаквания. И то погрешни очаквания.
Достатъчно обезкосмени? С достатъчно плосък корем и с достатъчно малко целулит и стрии? Дали мъжете се вторачват в „онази грозна бенка“ или в „онези 3 килограма, които не успях да сваля“? Дали изобщо на някого му пука чак толкова, че да ни обследва под лупа, докато лежим на пясъка и се топим в морето?
Няма и beach body, защото реално погледнато всяко тяло може и има правото да бъде на плажа. Без срам, без да си подръпваме тениската и да внимаваме как сядаме на шезлонга, за да изглеждаме грациозно.
Плажът означава почивка, свобода, възможност да захвърлиш дрехите, работата, проблемите и просто да съществуваш в този конкретен миг, в който слънцето гали кожата ти приятно, морските вълни се гонят, а ти изпитваш спокойствие, щастие и увереност.
Защото хипопотамите, слоновете и всички останали приятно закръглени животни може и да не ходят на плаж, но ние ходим. И сме хора – всеки със своята история, ген, житейски преживявания, травми, болки и радости. И не е нужно да се натоварваме допълнително с очаквания как трябва да изглеждаме на плажа. Вместо просто да се радваме, че сме стигнали до този плаж. Че усещаме пясъка под краката си, а очите ни попиват синята шир пред нас.
Ето защо това лято (а и всяко следващо) си сложете банския, който пазехте за времената, в които ще сте свалили „онези 3 килограма“.
И запомнете – всяко body е beach body. Защото най-важното условие е да имаш тяло, с което да отидеш на плажа. И да си му благодарна, че те е закарало дотам. Без значение как изглежда и какво е преживяло. Важното е, че е тук и работи само и единствено за теб. Всичко останало да ходи да си живее в джунглата.
С подкрепата на IKAROV
IKAROV Натурално масло за бързо почерняване с какао и кокос
100% натурален и 75% биобленд от масла, помагащ за бързо придобиване на наситен и дълготраен тен.
Подхранва кожата с антиоксиданти и витамини, подсилвайки нейната защита и регенерация по време на слънчеви бани.
Подобрява влагозадържането по време на излагане на слънце, равномерното потъмняване и дълготрайно запазване на тена.
Попива добре, успокоява, намалява зачервявания по кожата и оставя прекрасно сатенено усещане върху нея.
Прилага се преди слънцепредпазния продукт, за да увеличи защитата на кожата както от слънчевите лъчи, така и от самите УВ-филтри, които често я дехидратират и изтощават.
100% биоразградимият състав е напълно безопасен за околната среда и водата.
Лято е и всички се готвим да маршируваме радостно към плажа, но трябва да ви кажем нещо и то не е, за да ви скапваме почивката и да ви тревожим, а за да ви напомним, че плажът и морето са част от природата и тя крие своите изненади и дори опасности.
Нещата стават още по-непредвидими, когато на плажа с нас са и децата. Самите те крият достатъчно опасности, а в комбинация с плаж и море, нещата могат да излязат извън контрол, особено когато децата са по-малки.
И понеже всички се надяваме на спокойна и безпроблемна почивка, днес ви напомняме някои неща от опит, за да ви е спокойно и безопасно на плажа. Детето, ако е достатъчен професионалист, ще намери и други начини да ви развали прекарването.
Информирайте се какъв е флагът, има ли някакви течения или особености на терена под водата.
Преди да се настаните на шезлонг или да опънете кърпата си на пясъка, огледайте периметъра за опасни предмети, които морето може да е изхвърлило – бутилки, остри пръчки, по-големи камъни, дори медузи.
Едва ли има по-голямо забавление от копаенето на дупки в пясъка и строенето на замъци, но трябва да запомните, че дупката, която копае детето ви, не бива да бъде по-дълбока от нивото на коленете му. Децата лесно могат да се окажат в капан в по-дълбоки изкопи и да бъдат затрупани под тежкия пясък.
Винаги наблюдавайте децата, докато копаят дупки в пясъка и не им позволявайте да копаят в по-големи дюни, където пясъкът е по-лек и рехав и може лесно да се стовари върху тях. Преди да си тръгнете от плажа, винаги запълвайте обратно изкопаните дупки, за да не пропадне някой в тях на следващия ден.
Ударът от мълния е реална опасност по време на плажуване. Чуете ли гръмотевици, трябва да се подслоните на закрито. Най-безопасните места по време на гръмотевична буря са стабилни постройки или автомобили. Изчакайте поне 30 минути след затихването на бурята, за да се върнете на плажа.
Независимо дали може да плува, дали е с пояс, спасителна жилетка или се плиска само на брега, винаги трябва да има един възрастен, който да го наблюдава и да е наблизо. Къпането в морето е закаляваща процедура и удоволствие за детето, но преди всичко е важна неговата безопасност.
С особено внимание трябва да се подходи към децата с повтарящи се възпаления на ухото. В случай че детето има хронични проблеми, посъветвайте се с лекар дали не е добра идея да се къпе в морето, но без да се гмурка.
Трябва да се внимава малките деца да не поглъщат голямо количество морска вода, защото има опасност от чревни инфекции. Ако забележите, че детето трепери, то веднага трябва да се извади от водата.
Никога не разрешавайте гмуркане, без да сте проверили дълбочината и характера на дъното. Дете, което не умее да плува, НЕ бива да влиза без спасителна жилетка или пояс в морето. НЕ позволявайте ползване на надуваем дюшек при дете, което не умее да плува.
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-добрият вариант е децата да стоят на сянка под чадъра, намазани със SPF50, но знаем, че няма как да вържем детето на едно място, особено когато е на плаж. За това има няколко задължителни правила за безопасно излагане на слънце:
Слънцезащитният продукт задължително да бъде със SPF50 и да е специално създаден за детска кожа. Минералните слънцезащитни продукти са най-ефикасни. Нанесете слънцезащитния продукт поне 30 минути преди излагане на слънце по цялото тяло. Нанасяйте повторно на всеки 2 часа или след излизане от водата и хубаво подсушаване, защото няма слънцезащита, която да е 100% водоустойчива.
Деца под 6-месечна възраст не бива да бъдат излагани на слънце. За най-малките е най-добре да стоят под дебела сянка, облечени в леки памучни дрехи и с шапка.
За останалите деца е препоръчително да носят бански и шапки с UV защита.
Случват се и такива неща по време на почивка. На плажа е сравнително лесно да прегрееш, а летните вируси дебнат отвсякъде. Вижте ТУК съвети от педиатър какво да правим в случай на прегряване и топлинен удар. А ТУК можете да видите какви са видовете летни вируси и как да се справите с тях.
И за финал два съвета, които всички знаем, но е добре да си припомняме от време на време – избягвайте слънцето в часовете между 12:00 и 16:00 и пийте достатъчно вода! Това важи както за малки, така и за големи.
Този кратък летен епизод, пълен с много смях и един неочакван сблъсък, ни е изпратен от Венета Величкова.
Споделете ни и вие вашите летни истории и участвайте в конкурса ни.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com и спечелете за страхотни награди.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“ е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Ставам рано правя кафе за мен и закуска за всички. В това време се мъча да събудя децата (син на 3 години и дъщеря на 8 години). Ушите ми чуват всякакви неща: „Остави нииии“, „Спи ми сеее“, „Не ми се ходи на плаж... мммм“.
В крайна сметка стават и се почва се: „Не ми се яде“, „Това ли пак ще ядем“… С много нерви и викове тръгваме за плажа, който е на 2 минути пеша от нас. Слагам кърпите, пълня кофичките и сядам.
Но децата не излизат от водата и понеже съм с червен бански, се чувствам като спасителка. Бягам по плажа и ги вадя от водата, стискайки ги под мишница едно по едно. Тъкмо съм ги залъгала да седнат малко под чадъра и сядам и аз на кърпата. „Ох, най-накрая“, викам си.
Но гледам една голяма пчела, подобна на стършел лети над малкия. И понеже съм страхлива, почвам да пищя и да махам с ръце. Дъщеря ми в това време и тя крещи. Синът ми гледа неразбиращо. Ставам с ряз и тръгвам да го спасявам, но в това време става и дъщеря ми с ряз и не знам как се сблъскахме.
„Ето това беше“, викам си. „Толкова много исках да легна на кърпа и то се случи по най- куриозния начин.“ Вместо чайки над главата си виждах звездички. После настана луд смях и всички около нас, които видяха смешната сцената, се позабавляваха.
Текстът на Саша Гетова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Морските хора не ходят на море. То е същото като хората от София - те пък не ходят на Витоша. Тези, които 365 дни в годината живеят за едното цопване в морската вода и рояците комари, са готови на всичко, за да прекарат петте безценни дни на курорт незабравимо.
В това число да изпият несметни количества морска вода, ама на червен флаг да са единствените в морето. Или да прецакат наемателя на плажа, като шест човека седнат на три шезлонга. Или пък да си запазят първа линия, като още в 6:00 заранта намятат плажни кърпи и не дойдат поне докъм 14:00 изобщо.
Ето ме и мен - средностатистическа обрулена от живота труженичка на сайтовия фронт, която смело заяви на колегите, че няма да е на разположение изобщо. Като казвам "изобщо", имам предвид точно това - нито по вайбър, нито по месинджър, нито по мейл, нито с бутилка в морето ще могат да ме открият. Не защото отивам на някое забравено от Бога място, а защото и аз съм човек, и аз искам да съм интернет недостъпна.
То палаво ме докосва по ходилата, а аз вътрешно умирам от кеф, ама не пищя, да не се издам. Сядаме на шезлонгите, идва момче с рекламна тениска и неработещ касов апарат (после се оказа, че си е съвсем работещ, ама касови бележки за платени шезлонги се издават от дъжд на вятър). Започваме обичайното пазарене - ние не искаме масичка за 8 лв, а той не ни дава допълнителен шезлонг за 5 лв. и след кратка словесна битка се нареждаме под чадъра.
Обилното мазане е част от ритуала по плажуване. Тийнът нещо мучи пак, че не е бебе и защо флагът е червен. На първия въпрос от поредицата “с деца на море” съм свикнала и го игнорирам. За флага, обаче, ме хваща натясно. Ето обяснението на факта, че спасителят свири като за последно със свирката.
Разбирам, че е спасител само от факта, че раздава команди, тип “айдиииии, излизайтиииии” и ръкомаха, докато майка с малък младеж не го засича с въпроса “ам, чи, можи ли да са топним по-натам, то нали е по-спокойну”.
Ако в левия сектор е бурно и за червен флаг, по средата е по-спокойно и къпането е разрешено. За следващия път ще знам.
Не чувам добре какъв е отговорът на “лайф гард-а”, защота на една ръка разстояние от мен една госпожа е открила петата си чакра и се съединява със слънцето. Няма нищо лошо в това, ако целият този ритуал не беше придружен с напеви с високи децибели. Щом и спящият наблизо руснак я изгледа кръвнишки, значи нещата съвсем са излезли извън контрол.
За радост сърби няма, които да крещят “Йоване, тури гумууууууууууу”, но за сметка на това украинците се забавляват като за последно. Няма да влизам в излишна полемика за хора, бягащи от войната, които отказват дадени им даром домове, защото са без джакузи.
Квалитетно ще рече с покривки, салфетки и о, чудо - чиста тоалетна. Намусена девойка ни посреща с “Ко ша заръчати?”. Знаем си отлично урока - таратор не се поръчва, защото е с лед и чешмяна вода, миди - също, рибата “прясна ципура”, както е обявено в менюто, неизвестно колко е прясна. На всяко наше предположение отговорът е “нямами” и “свършИ”. Топла минерална вода също не е налична, “всичкой студено”, и зупа (разбирай 7up) и той.
Хапваме пица - то на морето, ако не ядеш пица, не ми го хвали. Питам дали има аптека, указанията са да завия след “казанити”(кофите).
Целият този текст не е ирония към диалекта на морето, а към туристическия манталитет. После да не се чудим защо хората са готови стоически да висят по границите, само и само да получат една усмивка и един елементарен поздрав в добавка към безплатния шезлонг.
Текстът на Яна Палагачева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
На къмпинг Градина отдавна живеят в крехко разбирателство два коренно различни свята - този на подивелите, жадни подрастващи в шумните барове и този на тихите, уютни семейни каравани. Аз от едно известно време съм част от втория свят, макар и по една или друга причина да съм избирала да карам последните си лета по други точки на родното Черноморие.
Градина остана един прекрасен спомен от студентските ми години и вярвах твърдо, че тази врата е затворена като училищен двор след една определена възраст. Но ето че нещо отдавна забравено се събуди един летен ден и с мъжа ми решихме да прекараме парти уикенд на Градина.
Първата вечер прекарахме в компанията на познати от уютните каравани на плажа, слушайки спокойна музика и пиейки домашно направени коктейли. Успяхме да си легнем малко след полунощ - идилия за хора над 30-годишна възраст!
Втората вечер обаче решихме, че ще обикаляме баровете, ще пием и танцуваме, изобщо ще дивеем. Започнахме да изучаваме нощния живот на къмпинга с известна доза предпазливост. Преди десетина години, когато аз прекарвах летата си на Градина, баровете бяха два и пускаха сходна музика. Сега обаче властваше една объркваща еклектика от взаимноизключващи се субкултури и музикални стилове.
Подминаваме бързо леко футуристичен бар, от който дъни техно, както и ресторант с жива музика, в който ентусиазирано пеят новия хит на Галена.
Запътваме се категорично към другия край на плажа и ето ти спокойно на вид барче, в което звучат… Румънеца и Енчев?!
Влизаме и леко озадачени осъзнаваме, че средната възраст на посетители и персонал едва ли надминава 23. Докато се опитвам да пресметна дали тези хора изобщо са били, когато тези песни са били хитове, започва парче на вече несъществуващата група Каффе и решаваме да останем.
Throwback партито продължава с пълна сила и ние все повече се отпускаме, връщаме се към миналото, припяваме и се смеем на забравени вече истории. Изведнъж обаче настоящето решава да се завърне с пълна сила. Телефонът звъни и майка ми притеснено ме информира, че едното дете е с разстройство, а другото със запушен нос. Покоят отпреди минута се изпарява и започвам бързо да давам насоки: „Пробиотикът е в шкафчето. Едно пакетче, да... А капките трябва да са на масичката в спалнята“.
Затварям и анализирам ситуацията. Децата пак са болни, аз утре се прибирам и пак съм майка на пълен работен ден. Но сега не мога да направя повече, а бабите знаят какво да правят (да живеят бабите!)
И така решаваме, че ще сме млади и безгрижни още малко и ще минем през още един бар за по питие.
Още с влизането в следващия бар осъзнавам, че тук средната възраст е поне с 5 години по-надолу, а присъстващите са с доста напитки преднина. Музиката е силна, барът се пука по шевовете, а на опашка чакат още поне толкова хора. Неписано правило е, че ако влезеш в препълнен бар и нямаш нито един познат, не ти е там мястото. Ние обаче познавахме диджея и решихме, че това ни дава достатъчно основание да останем.
Използвам познанството с диджея, за да се сдобия с джин, но ми е почти невъзможно да го пия, защото ме бутат хора от абсолютно всички страни. Я подпийнали танцуващи, я сервитьорки с препълнени табли.
В този момент симпатична девойка, сбутана до мен, решава да ме заговори, докато мъжът ми прави донякъде успешен опит да си поръча второ питие на бара. От дума на дума, мацката ни кани да се присъединим към нейната компания и ние приемаме с готовност тази протегната ръка.
Компанията се състои от 20-годишни студенти от София, с които аз веднага опитвам да завържа разговор. Диджеят е вече друг, но също от старата школа и решавам да демонстрирам своите завидни знания. „Този диджей го знам. Мисля, че още навремето пускаше в Double Vision и Amor“, казвам с гордост. „Какво са Double Vision и Amor?“, любезно питат те.
Добре, де, няма да се получи така. Я просто да пийна още един джин, да потанцуваме и да си ходим. Неусетно обаче партито е във вихъра си, танцуваме върху външния бар с 20-годишните и аз с ентусиазъм споделям възрастта си на всички „Аз съм на 33 и имам две деца“, крещя на една непозната девойка, която се кърши до мен.
Партито продължава с пълна сила до ранните часове на нощта така, както трябва да бъде в този първия свят на къмпинг Градина, към който аз вече не принадлежа. На другия ден ни е твърде лошо да осмислим ситуацията и просто си казваме с махмурлийска усмивка, че май още ни бива. Сигурни сме обаче, че по същото време някъде в другата част на къмпинга някой се буди и сънено пита: „Абе, какви бяха тези стари хора с нас снощи!“.
Текстът на Галина Радулова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Сутринта беше прохладна. Изгревът се прокрадваше през облаците, оранжевият цвят беше така неустоим. Даже и гларусите му се любуваха. Морето галеше плажа със своите вълни, а водораслите се закачаха със скалите.
Оооо, а на брега... На брега двама влюбени се гледаха с топлота в очите. Вятърът вееше косите на девойката, а момчето здраво беше вкопчило ръка в нейната.
Сякаш времето за тях беше сега и в този момент. Друг не би съществувал...
Те дори не ме забелязаха. А аз забравих за какво бях на плажа. Гледката беше красива. В тях гореше пламък, бушуваха чувства и пръскаха искрици любов.
Изведнъж морският вятър ги прекъсна. Шапката на девойката литна във въздуха. Ефирната, плисирана рокля заигра по стройните ѝ крака. Двамата срещнаха поглед. В очите им се четеше онази безгранична любов, която може да те развълнува. Без да се замисли, момчето тръгна към шапката. Сякаш знаеше, че ѝ е любима.
След секунда, освен нейният аксесоар за глава, той държеше нещо в шепата си. В мен се породи женско любопитство. Какво ли я накара да се усмихне? Дали това беше мида, камъче, или може би рапан? Оттам излетя пеперуда. Тя литна и кацна по румените бузи на девойката. Разнесе се весел смях. Устните им в миг се допряха и запечатаха този миг на щастие.
Текстът на Елица Петрова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
По принцип съм свободен дух, гражданин на света, бохем. Влизала съм в бежански лагери и съм готвила за племената, живеещи на границата на Мианмар. Пила съм вина от Тунис до Канкун. Нищо обаче не може да те събори така, както "почивката". Двама души и едно 4-месечно бебе.
7 часа път от София. Две кърмения на бензиностанции. Пристигане и сваляне на чанти, сакове, куфари и други. Целодневен глад. Сглобяване на кошара. Псуване. Бебешки рев. Бебешко къпане. Бебето капитулира.
Къпем се, обличаме се и сме готови за заветното ядене за деня. Завалява порой. Облечени и красиви пием тъжно и гладно вино. Едрите капки са неумолими, но ние сме пред припадък. Нарамваме количката през дъжда и запъпляме към ресторанта. Мокри, но нахранени заспиваме.
Ведрост, оптимизъм и безбрежно щастие. На морето сме.
Знаем, че добрите родители ходят много рано на плаж и си тръгват до към 12. И ние ще сме като тях.
Цедим, кърмим, пием кафе и тръгваме. Всички хубави плажове са на около 15 минути с кола. Стигаме в 10:30. Нищо. Имаме час и малко и си тръгваме. Детето реве от 10:40 до 12. В 12 заспива като покосено. Седим и го чакаме да се наспи. В 13 си тръгваме опотени и закъснели по графика на добрия родител.
Ставаме в 7 и отново имаме устрем за ранен плаж. В 9 вече сме при колата, но каква изненада - някой ни е запушил на паркинга. Започваме да звъним и да питаме на кой е тая кола. Докато изчакваме 40-те минути жената да дойде, аз си приготвям различни речи в главата, които понякога включват физическа саморазправа, а друг път просто ми се иска с една бухалка да ѝ заравня колата от едната страна, за да излезем. Тя пристига. Извинява се. Аз съм нещастна. Той ми казва "Беше се приготвила да се биеш, а ти развалиха плановете, а?!".
Стигаме на плажа. Красота. Синьо. Безоблачност. Разпъваме шатри, чадъри, кърпи и други. Водата е кристална. Детето заспива. Малки, черни буболечки започват да ни хапят. Търпи се. Малки черни буболечки се приготвят за гала обяд. Изведнъж целите ни кърпи стават черни от нашествието, а телата ни започват да изпитват щипеща болка навсякъде.
Оставям мъжа в семейството да се бие с мухите, докато събира шатри и чадъри. Мухите ни следват. Бебето реве. Ядат ни. Боли. Половината хора по плажа се бичуват с хавлии, другата половина намира пристан във водата. Нито имам ръце да се бичувам, нито мога да потопя бебето в морето за спасение. Тя реве, аз се потя и бия мухи.
Чакаме бащата под един навес да се дойде. Минава толкова много време, че съм убедена, че горкият човек има нужда от помощ. Сигурно пак псува. Откакто сме дошли, псува повече. Представям си как се бие с шатрата "2 секунди" на Декатлон. Разгъва се за 2 секунди и се сгъва за един следобед.
Гледката не е за хора със слаби сърца. Отвсякъде виси по нещо, а тялото му е наполовина черно от жертвите, наполовина оглозгано. Има вид на участник в битката при Ватерло, ако в битката при Ватерло участниците бяха бълхи. Обичам този мъж. Станал е абсолютен стоик в името на това да опази своите момичета от врага. Лошото е, че той изглежда почти пречупен и изяден.
Гладни сме. Часът е 2. Отиваме да ядем. Завалява дъжд. Не може да ни събори. Бутаме количката през капките и се вливаме в кръчмата.
Събуждаме се и виждам, че от моята половинка е останала четвъртинка. Снежната му кожа е заменена от едри червени петна по цялото тяло. Сърби го и го боли след "Угощението на Бабет", при което той е бил основното блюдо.
Започваме разпъване по плажа. Жаркото вече слънце ни изгаря, защото отново не сме успели да дойдем в 8 като добри родители. Той разгъва шатрата. Аз сядам в нея с детето, за да не го пече, докато той разгъва целия останал цирк. Пристига възпитан младеж и казва, че това е "платената зона".
Питахме дали може да си платим само да не се местим. Не може, и другите щели да видят. Започваме да се местим. Бебето реве. Бебе е, какво да прави. Бащата започва да събира обратно цирка. Шатрата се отскубва и тръгва да лети. Аз се мятам в нея с все бебето, за да тежим. Шатрата ни захлупва през глава. Бебето звучи заглушено. Аз седя увита в шатра и ми се плаче. Плаче ми се за мохитото и за скучните снимки на крака с бира в тишина и хармония без пъпки. Той ме вижда и започва да крещи "Какво става? Какво ставаааа?". Аз му казвам да млъкне и да не прави истерии, просто си плача.
Сядаме на плажа и той казва: "Помниш ли, че миналата година си мажехме лицата с нещо против слънце, от което лютеше и много плачехме? Колко е хубаво, че тази година не се мажем с него. Само това ми липсваше".
Оптимизъм му е майката.
Текстът на 14-годишната Габриела Хаджиева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Пристигам аз на плажа, тиха и спокойна е водата, рано е и хора не се мяркат. Лягам на брега и задрямала съм час-два. Събуждам се, крясъци долавят моите уши, лай на куче, рев на дете, джетове бръмчът по цялата водя, о, нали спокойно беше тук, това море?! Съгласие се с шума, няма как, не съм на плажа само аз. Към водата тръгнах, ала замък ми препречи пътя и непохватната аз, озовах се по лице във водата този час. Сестра ми почна да се смее, дали съм добре, въобще не ѝ дреме.
Излезнах от водата, бях обелила колената, пак на хавлията легнах и даже леко си подремнах.
О, нещо мокро на кракът ми има, ставам и какво да видя – куче с козина, вързана на кукуригу, стопаните го бяха изпуснали, а то при мен се беше гушнало. Хубаво беше, игриво, погалих го аз и тук свършва моето приключение, написано за вас.
