Изненадващите доставка на храна обикновено са нещо хубаво, особено ако става въпрос за сочна пица. Но 65-годишният Жан Ван Лангедем от белгийския град Тьорнхаут изобщо не смята така, пише Vice. На него му е писнало вече близо десетилетие да получава пици, които не е поръчвал.

В началото си мислел, че клиентите просто давали грешен адрес. Но разносвачите продължавали да се появяват пред дома му, което го накарало да се замисли, че явно нещо не е както трябва. Животът на Ван Лангедем се оказва в абсолютно подчинение на доставчиците, които стигали и до 10 на ден, а един се появил и с 14 пици накуп.

“Вече не мога да спя. Всеки път като чуя скутер да минава по улицата, започвам да треперя”, споделя Ван Лангедем пред местни медии. Той споделя, че освен пици е получавал и кебап и хляб.
Жан не плаща храната - връща я към ресторантите, което е ужасно за тях. Но историята на спира дотук, а мистерията се задълбочава.

Оказва се, че приятелят на Жан, който живее на 32 км от него също получава мистериозни доставки на пици, които не е поръчвал. А понякога двамата ги получават едновременно. 

“Не мога повече”, казва Жан. “Когато разбера кой се занася с мен в последните 9 години, със сигурност това няма да е най-хубавият му ден.”

Ван Лангедем, приятелят му и местните власти смятат, че мистериозния пица “купувач” е някой, когото и двамата познават.

Тръпнем в очакване как ще се развие тази история. Ще ви държим в течение, защото нас лично този съспенс направо ни убива.

Краси Минкова е тук с история за една сънувана баничка и стотиците, които впоследствие е погълнала по време на бременността си и как те са се отразили на влизането ѝ в родилното - с търкаляне, или бодра стъпка - вижте.

Мога да прочета мислите ви: "Уф, поредната история за жена, спънала се в мазна баничка и продължила да се спъва в нейни посестрими, докато не почнала да се търкаля", нали? Ама не е точно така. Това е история за една баничка, спасила ако не живот, то със сигурност разсъдъка на една жена. Нека ви разкажа как.

Настъпва последния ден от старата година. Рипвам от леглото към банята да пишкам върху пластмасова пръчица. Търча обратно към леглото. Гледай, две чертички, ще имаме близнаци, викам на мъжа ми. Той ми се връзва, голям купон!

Залавям се да готвя вкусотии за празничната трапеза, гостите примляскват, аууу, колко вкусно! Заспивам с мисълта колко здравословно ще се храня, ама тъй, че бебето ще се роди с избуял спанак в ушите или поне био чери домат.

Настъпва първи януари. С игрива стъпка и предчувствие за греховни удоволствия потеглям към хладилника. Отварям вратата на терасата и миризмата на храна (при още затворен хладилник) ме блъсва фронтално. Като посечена падам ничком на дивана. Той, Препълненият хладилник, ми се хили ехидно в лицето, хем на една ръка разстояние и все пак… тъй невъзможно далеч. Лежа в кротък потрес и се дивя над току-що родилото се у мен отвращение към ХРАНАТА.

Аз, която винаги съм имала желание да ям (всичко и по всяко време), и която само благодарение на желязна воля и системен спортен тормоз над горкото ми тяло обитавам прилична женствена фигура тип пясъчен часовник.

Трите последващи дни прекарвам на дивана. Мори ме глад. Не мога да ям дори със щипка на носа. Всичко МИРИШЕ. Даже пастата на мъжа ми ме влудява и го гоня да си мие зъбите надалеч, за предпочитане у съседите. Преживявам на вода, твърд хляб със сол и много омраза към причинителя на злото - мъжа ми. Ще го ненавиждам докато съм жива.

На четвъртата нощ ми се присънва баничка: уханна, гореща, мазна и сочна, хрупкава и зачервена на правилните места. Отварям очи и някак знам: баничката ще е единственото нещо на тоя свят, което няма да ме побърква с миризмата си. Пращам мъжа ми да ми купи баничка от пазара. Той е готов и на оня свят да иде, ако това ще е оправдание да стои по-далеч от мен и новото ми освирепяло АЗ, пък макар и само за една баничка време.

Е, какво да ви кажа: тази сънувана баничка и стотиците, които я последваха в корема ми през следващите 3 месеца, спасиха мен, разсъдъка ми и не на последно място - мъжа ми.

С настоящото искам да реабилитирам баничките. Оплювани и низвергнати от всички, включително от мен през предходните 20 години. Сигурно се досещате, че нито спанак, нито авокадо ядох с такава замая през бременността си, с каквато се наслаждавах на баничките. И то от тези мазните купешки, мммм… още ми се налива устата със слюнка и се умилявам при спомена за тях.

Ако се чудите дали се търкалях накрая до родилното, или ме вкараха вътре с кран, нека ви кажа, че след цялата баничкова вакханалия, допълнена от мамините пържени тиквички и трицифрена бройка пици, влязох да раждам с 8 кг бременно тегло.

Разбира се, преди това бодро сгънах два сандвича с кашкавал, домат и филе Елена. За отскок. Сгънах и себе си в няколко асани, гаврътнах половин шишенце Бахова есенция и събудих мъжа ми да тръгваме за родилното.

Той като чу, къде отиваме, гаврътна другата половина от шишенцето. И развеселени потеглихме да раждаме.

Още:

Днес в Майко Мила! публикуваме първия награден текст в конкурса ни за здравословно отслабване, който обявихме заедно с партньорите ни от Топ Форма. Обещаваме ви, че освен че доста ще се посмеете, може да откриете и някои полезни моменти в почти двумесечния път на авторката към новото ѝ тяло. Тя е поискала да остане анонимна, което ние ще уважим - а вие започвайте да четете, защото разказът наистина е як! На нея пък пожелаваме успех и след още 2 месеца да мине да ни се похвали с кръшност и осем нови дупки на колана!

****************************

Мисля си, че не познавам жена, която да не е правила поне една диета през живота си. Тук, разбира се, изключвам Мария, моята приятелка от гимназията, която отиваше до бюфета през голямото междучасие и казваше „Една осморка от ПО-ГОЛЕМИТЕ” и осморката изчезваше буквално за секунди, а като станахме студентки и почнахме да се прибираме по малките часове, задължително си слагаше масата в 2 сутринта, правеше салатка, отрязваше няколко филийки и похапваше преди да си легне.

Това създание, мнооого години по-късно, си стои на същите обидни за възрастта ни 53-54 кг и е единственото от класа ни, непомръднало десетилетия. Което се забеляза и на последната ни годишна среща, където се оказа, че три достопочтени дами с труд се смествахме на пейка за четири нормални човека в кръчмата…

След тоя тъжен увод, в едно изречение – да, правила съм всички възможни диети на своето време, всяка от тях приключваше със закономерен провал, финализиращ всякакви комични ситуации. Като например лично измислената от мен диета с таратор от кофичка мляко и една краставица дневно, в продължение на около три седмици, която приключи със счупен зъб, защото, като се качих на кантара, убедена, че съм махнала поне 10 кг от себе си, се оказа, че не съм мръднала и един грам!

Вбесена, хукнах и си купих най-огромната и най-жилава баничка на света… и зъбът отиде, та се не видя… Нооо, тогава исках на стана от 60 – 50 кг…

Отдавна не съм от контингента на Майко Мила!, но ви чета и ви се радвам, най-вече че описваните от вас истории отдавна са само трийсетгодишен спомен за мен. Тук му е мястото да очертая това, което може би предстои и на вас – мнението на детето и колко то е важно за всяка /глупава, а коя не е?/ майка.

По тая схема преди 25 години се отказах от прекрасната си и удобна къса прическа тип „както излезеш, така се и връщаш” защото детето каза с насълзени очи „всички майки имат коса, а ти…”, а преди две години успя да ме накара да тръгна на фитнес – мен, която ненавиждам излишните движения от малка - и така средната възраст на трениращите в залата рязко скочи на 22 години.

Там обаче изкарах само 11 месеца, без пропуск, по два пъти седмично, защото се пребих. Последните комплименти на детето за новия ми костюм бяха, че му приличам на свлачище, а нещата се доизясниха, когато заяви щадящо, че нищо ми нямало, а само съм била по-забележима. Нещо като еволюция във възрастта му и спомени от възпитанието, което съм му дала да не обижда хората, особено на външен вид.

Но Съдбата си знае работата и така преди два месеца прочетох как Елисавета е свалила 30 кг благодарение на Ипократис, и после пак, и после отново. И горещо го препоръчва. Влязох в сайта, разгледах, прочетох и установих, че, за щастие, не засяга трите области, в които не търпя съвети – детето, кучето и вредата от тютюнопушенето.

И точно както се бях зарекла никога повече да не си купувам обувки онлайн и продължавам да го правя, така и с диетите се получи… поръчах си едномесечен режим. Да видя. И видях…

Най-напред изникна проблемът с водата сутрин – 2 чаши по 200 мл преди закуска (от първи клас никой не е успявал да ми натика закуска в устата). И сега не успя – абсурд да преглътна нещо различно от кафе докъм 9.30-10ч.

Значи трябваше да адаптирам ситуацията спрямо собствените си особености – чаша вода преди кафето – 200мл – кафе – 2 чаши по 200мл – вода втора чаша – 200мл и режимно кисело мляко /примерно/ 200 мл.

Както и да го смятам, това си е литър течности, а усещането ми е, все едно съм изпила блато, всеки момент ще се излея и ходя като препълнена кана. Отвратително.

Викам си – ще свикна, няма начин. Все пак, наивно реших да пиша на Ипократис и човекът мило и дипломатично ми отговори, без да предложи варианти за спасение, от което заключих, че спасение няма и нещата са такива каквито са.

Хубаво, пия вода, пия кафе, пия вода и ям там каквото е по режима, защото така трябва, после веднага пия пак вода 400мл, че става време за обяд… Дисциплинирано, един вид.

Втори проблем – месото. Една приятелка се подиграваше на снаха си, че взела да прави някаква диета и „представи си, 150 гр месо, хахахаха”. Обаче 150 гр месо се оказва толкова необятно количество, колкото аз никога не съм си представяла, честно. Не съм вегетарианец, още по-малко веган, но не обичам особено вкуса на месото. Рекох да не досаждам отново с въпроси, за да не получа пак такъв отговор, от който да ми стане безпощадно ясно, че е така, а не другояче.

Тоз въпрос си го реших сама – една хапка на мен, една на кучето. Ще кажете „ми то има ли толкова хапки”. Има и още как – една купчина мръвки в чинията. И не, не е чаена чинийка или за сладко, а съвсем обикновена и нормална чиния. Ям ли месо – ям. Толкова.

Трети проблем – свободният ден.

Какво се оказва – чакам го, чакам го и си представям как ще изям света във вид на сладолед, шоколад, торта, абе поне пържени филийки със захар.

Нищо подобно.

Преди да разбера какво правя вече съм изпила двете чаши вода и кафето. И нищо повече не искам. НЯМА ДА ЗАКУСВАМ обаче. Продължавам да се наливам с вода, вече ръката ми сама пълни чашата, поднася до устата ми и аз пия, и съм я изпила, докато се сетя, че това, по дяволите, ми е свободният ден и мога да правя каквото искам, а не каквото не искам…

Напъвам си мозъка какво различно бих яла – ами нищо… Разгеле, от чиста проба инат и да не се мина, като не използвам възможностите, се насочвам към пица – не за друго, а защото ще си я поръчам, няма поне да готвя. Дъвча я до вечерта. И свободният ден свършва с усещането, че нещо не е съвсем в ред с мене.

Първият месец бележи постижението от минус 7 кг. Не че ми личи, но така показва кантарът.

Поръчвам втория режим и в този час съм на 22-ри ден от него. Там, видиш ли, съм удостоена с доверието на Ипократис свободно да избирам между картофи, ориз и спагети. Безценно, защото с негово позволение една седмица ям два пъти картофи, следващата два пъти ориз – просто ме мързи да правя по 200 гр на хранене. А и съм отвикнала да готвя такива количества - както казах вече, бебе съм имала преди 30 години.

Другото прекрасно е, че няма грам месо – кучето е разочаровано, но спасяваме положението с варени яйца. Всеки път като ме домързи, а това се случва често, вездесъщият домат замества изцяло понятието „зеленчуци по избор”.

Към първите 7 кг дотук прибавих още почти 4. Макар и Ипократис да твърдеше, че вторият месец ще е по-успешен, засега поне няма такива изгледи.

Затова пък започна да ми личи. Не много, но и това е ок.

На какво се научих:

1. Да пия вода
2. Да не мога да поемам повече от 300 гр храна наведнъж
3. Втория месец дори ми дойде вдъхновението да готвя храната по ядливи рецепти, а не да я ям „натюр”, както правех първия.
4. Да изумявам продавача в плод-зеленчука, като му казвам да ми даде домати по 200 гр единия и да му връщам тези, които са 180 или 212, например
5. Да мога да око да определям количеството от 200 гр на произволна храна от режима – първия месец всичко надлежно се мереше, за която цел си купих везна
6. Да игнорирам всички обратни на моето мнения относно правилността на хранителните ми действия
7. Да не ми пука, че ако дойде някой на гости, ще му бъдат предложени „зеленчук по избор”, сирене и яйца, които сам да си приготви по свой вкус – варени или бъркани. С една супена лъжица зехтин.
8. Да понасям преспокойно, когато някой яде нещо под носа ми – примерно палачинки с ягодово сладко, и да не ме дърпа да му ги нахлупя на главата. Откровено ми е напълно все едно.
9. Да мога да готвя независимо какво за сина си, но да не ми се ще дори да го опитам, камо ли да го ям.
10. А също така, стана безпощадно ясно, че вече не обичам тиквички, приготвени по какъвто и да е начин, освен пържени, а Ипократис точно тях ги е баннал, но пък краставиците са от същото семейство тиквови и не търпят кулинарна обработка, което си е безспорен техен плюс.

Намирам, че не е хич малко.

Така или иначе – продължавам нататък.

П.П. Снимки не прилагам, тъй като досега не се е намерил фотограф, който да ме докара без бръчки и двойна брадичка, което е conditio sine qua non (задължително условие, бел. ред.).

А.Б.

Няма как да не сте чували вица, че жените не искали нищо друго от тоя живот, освен едно – да могат да ядат без да дебелеят. С известни условности ще се съглася с това твърдение, защото е твърде вероятно, ако от небесата внезапно се спусне вълшебен ангел и ми прошепне на ухото:

Ти, Красимира, какво искаш най-много в тоя живот – да легнеш в някоя дупка и да се наспиш като пор за 10 години напред, или да можеш да се тъпчеш до пръсване без да качиш и 1 грам?,

аз, разбира се, да избера да ям до пръсване.

Защото без сън все някак се издържа, но колко време може да изкараш без да потопиш жадна човка в парче шоколадова торта (тринайсет хиляди калории) или да си купиш един гигантски козунак и хубавичко да си го натъпчеш в устата, докато ходиш по улицата?

Ако сте като мен – хем обичате да ядете, хем дебелеете от прекомерно ядене, значи знаете какво значи цял живот да се бориш ЗА желанието да изглеждаш добре и СРЕЩУ желанието да нахълташ в някоя сладкарница, да си напазаруваш пет реванета, да ги намажеш със сметана, и да ги опустошиш докато ти връщат рестото.

Както вече сте се досетили, никога не съм била от щастливците, родени, дето се вика, с цип на корема. Имах такива съученички и с тежка завист съм гледала как в устите им потъват безчет банички, скалички и принцеси с кашкавал, докато те подскачат наоколо като едни елегантни жерави.

За съжаление, не разбирам и хората, които могат да ядат „по мъничко“. Какво, за Бога, означава „по мъничко“? Как ядеш мъничко шоколад, или мъничко мусака, или мъничко питка на Коледа? А мъничко пълнена чушка? Или пък МЪНИЧКО сладолед? Какво значи това – взимаш една МЪНИЧКА лъжичка и си сипваш в една МЪНИЧКА чинийка за сладко?

Аз да не съм някакъв мъничък хамстер?

За съжаление, историята на моя живот познава моменти, в които съм вечеряла по един пакет шоколадови бисквити, натопени в течен шоколад, както и моменти, в които съм закусвала по пет пържени филии със сладко, последвани от няколко пържени яйца, за да не вземе да ми прималее от глад, след което съм започвала да обмислям колко голяма пица да изям на вечеря – два или три метра в диаметър.

За количествата погълнати шоколадови десерти, сладоледи, торти и прочие чудовищно калорийни продукти, историята дори не иска да си спомня, защото много, много я е срам.

Вследствие на всичко това, през живота си съм пробвала какви ли не режими – почти няма нещо, на което да не съм била, освен, може би, диета на магданоз. Ако на тоя свят има диета, на която се предполага да се тъпчеш с магданоз, докато не умреш от магданозена чума, аз откровено си признавам, че не съм я пробвала и никога няма да я пробвам.

Но това 7-дневна диета, 10-дневна диета, диета на череши, диета на ябълки, диета на зеле, диета без месо, диета с нискомаслени продукти и прочие простотии са ми толкова известни, че когато някоя приятелка ми каже, че почва нова вълшебна диета, в която първия ден ядеш варени картофи, на втория ядеш... ВАРЕНИ КАРТОФИ и на третия ядеш... АДОВИВАРЕНИКАРТОФИ!!!, просто виждам как на четвъртия ден клетницата седи и се тъпче със спагети като обезумяла, и не желае да вижда картофи в следващите си три, ако не и четири живота.

И така, лутайки се между угаждането с всякакви вкусотии и влизането в поредна диета, вашата Красимира с времето научи, че няма такова нещо като дългосрочно работеща диета на картофи, още по-малко – на зеле, или ябълки, или чай.

Нещото, което работи, се нарича „режим на хранене“ и то представлява нищо повече от... начина ти на хранене, в който следваш някои основни правила, а именно: храниш се достатъчно (тоест – без да гладуваш), с хубава храна, избягваш празните калории (вафлата, например, е такова нещо – много калория за нищо храна) и се стараеш това да се превърне в начин на живот, а не в нещо, което практикуваш от понеделник до сряда, защото в четвъртък заминаваш на море.

Откакто направих това грандиозно откритие (над 10 години), проблемът ми почти изчезна. Разбира се, аз никога няма да бъда някакъв свръхелегантен жерав, обут в дънки 28 номер, който лети ниско над ливади от млечна баница и хвърля огромни парчета в човката си. Но няма да бъда и един изнемощял от глад, изнервен жерав, който мечтае за гигантско парче Сахер, докато пие чай за отслабване. Сега Красимира просто е една голяма птица, която яде пържоли, сирена, кюфтета и салати, гледа да не стои гладна и от време на време, като ѝ се прияде нещо друго, отива и яде – колкото поиска, а не МЪНИЧКО. И после продължава с кюфтетата и салатите.

Разбира се, винаги ще искам малко повече от себе си - обикновено това става в пролетно-летния сезон и тази година не е изключение. Този път дори реших да направя компания на нашата приятелка Елисавета, която вече обеща, че ще опита да спазва здравословен хранителен режим с надеждата най-накрая да изгради някакви прилични хранителни навици и да свали няколко килограми.

И, приятели, опитът доведе до невероятен резултат, в който сами ще се убедите от тези снимки ПРЕДИ и СЛЕД по-долу:

Както виждате, това е една грандиозна промяна, която постигнах само с махането на едни 150 калории и хранейки се редовно. Да, редовното хранене, казва Ипократис, е 60% от правилния хранителен режим. И ние му вярваме!

А след всичко, което изчетохте дотук, идва и предизвикателството, което Майко Мила! и приятелите ни от Топ Форма ви отправят вкупом сега:

Пратете ни своята история за това как сте променили или сте опитали да промените хранителните си навици с цел да разкарате веднъж завинаги излишните килограми и да започнете да живеете и да се храните пълноценно!

Ако заедно с мен и Елисавета сте започнали режим от Топ Форма, ще се радваме да чуем вашите истории. Ако имате история с други режими и диети, не се колебайте да ни ги пратите!

Ако пък нямате опит със свалянето на килограми, а все се каните да започнете, сега е моментът да поръчате своя индивидуален режим от Топ Форма с 10% отстъпка, използвайки промо код PREDISLED.

Пратете ни снимки ПРЕДИ и СЛЕД, разкажете ни какво ви е коствало да постигнете успех. Или пък – ако сте се издънили зловещо и сте претърпели провал, разкажете ни за него!

Приветстваме истории, които ще вдъхновят други хора да тръгнат по пътя на промяната и здравословното отслабване. Разкажете ни какво ви е мотивирало да започнете, трудно ли ви е било, или пък какво ви е спънало и защо не сте успели. Споделете ни как поддържате вече постигнатия резултат и как се е променил животът ви след свалянето на килограмите.

Правим уточнението, че търсим истории и примери, които НЕ са свързани с практикуването на глад или пиенето на сиропи и чайове. Целта е да покажем добрите практики в здравословното отслабване и цялостната промяна на схващането за храната (здравословно отслабване е да свалиш 3-4 килограма за един месец, а не 10 килограма за 14 дни).

Авторите на трите най-впечатляващи и вдъхновяващи истории ще бъдат наградени с безплатен шестмесечен абонамент за режими в Топ Форма. Победителите ще получат и книгата на Ипократис Пападимитракос „Ипология на храненето”.

И така – чакаме историите и снимките ви на имейл maikomilabg@gmail.com до 28 юни включително. Разкажете ни за вашия успех или неуспех, и бъдете откровени. Ние ще изберем трите най-добри истории, ще ги публикуваме в Майко Мила!, а Топ Форма ще ви наградят.

Дерзайте и успех!

А сега Красимира отива да изяде една пържола, че ужасно огладня, докато напише всичко това.