fbpx

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Пенка Касърова пише писмо до себе си и участва в конкурса ни с някои съвети и напомняния към настоящото си Аз.


Мое настоящо Аз,
Реших да се обърна към тебе, защото ми се струва, че в даден момент би било добре да си помисля кое е останало важно за мене и кои мисли да си припомням, когато се задъхам от съмнения, несгоди или просто се почувствам слаба и сама. Освен официални писма, от десетилетия вече не се е налагало да пиша лични – технологии… Затова ще ме извиниш, мое Аз, че ще съм суха и пунктуална, дори към себе си.

Какво зная за живота? Кое да помня?

Не е добре да се представям като доста преживяла, все пак съм обикновена личност, за щастие? Нека си помисля за моето важно, а то се оказа семейството. Каквото и да се е случвало през годините, колкото и старателна и отдадена да съм била към работа, ангажименти, осъзнавам, че накрая винаги ми е оставало то. Затова първото, което ще си кажа, е „Бъди щастлива и благодарна, че имаш някого, че винаги ще има към кого да се обърнеш! Грижи се за тях и не ги забравяй!“.

Тук идва и друга моя мисъл – никога не прави нищо заради благодарност.

Прави каквото можеш, за да помогнеш, но не за да търсиш благодарност. При помощта търговията е просто невъзможна. Користта следва да е забранена. Получавала съм подкрепа, без да я очаквам, и то понякога е било в отговор на мое предишно действие. Признавам, изненадвала съм се, но очевидно това е мъдростта – прави добро, но не за благодарност, а защото така е редно между хората.

Обичай живота. Всяка сутрин благодари за новия ден, за слънцето над тебе!

Бъди любопитна. Не подценявай детето в себе си. Чети, пътувай и намирай красотата в малките неща. Една тревичка например може да е неподозирано изящна. Ако не откриваш малките радости, трудно ще усетиш пълнота и удовлетвореност.

Не скучай сама със себе си. Намирай си занимание, никой не е длъжен да те забавлява. Никой не е длъжен да те търпи кисела! Не спирай да търсиш новото и да се учиш!

Приеми хората такива, каквито са.

Животът е кратък, не съди, не кори. Може би другите имат причина понякога да не са особено приятни. Лесно е да критикуваш, ако ти самата си добре.

Здравето е отговорност. Лошото здраве може да стане бреме не само за тебе, но и за много от близките ти хора.

Преглеждай се редовно!

Движение, гимнастика, трябва да намериш сили в себе си, за да се занимаваш регулярно и да си добре. Трябва ти дисциплина, за да не трупаш килограми.

Да не забравя за прекалената амбиция – тя може да е разрушителна. Не се отказвай лесно, работи, търси, бори се, но не превръщай една цел в единствен смисъл на живота си.

Научи молитва. Думите носят сила, имат власт да доведат доброто, но имат и мощ да разрушават. Внимавай много с тях! Вяра в доброто, вяра в живота, може би и вяра в себе си трябва да носим.

Всеки човек е ценен, ценна си и ти.

Научи се да се грижиш за себе си, да се харесваш и обичаш, а това наистина не е лесно и не зная дали ще успееш.

Е, мое настоящо Аз, малко скучно стана… Но има нужда от време на време да спрем, да си помислим и да продължим. Все още има над какво да поработя, а някои неща ми се иска да бях ги осъзнала и по-рано.

Не спирай да търсиш, мое Аз, винаги има път напред, който да намериш. Лесно е да се предадеш, да плуваш по течението. Лесно е да намираш оправдания и да се оплакваш. Просто намери сили в себе си, изтръгни ги от себе си, ако трябва, и не спирай!

С надежда,
Твоето Аз

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Даниела Иванова ни пише със стихотворение, посветено на нейната по-млада версия.

В песен даже бяха те възпяли,
макар на друга Даниела почит да бяха отдали.
Но ти слушаше музика друга
и този рефрен предизвикваше в теб почуда.

В училище беше до безкрай изрядна,
ако бяха други времена – щеше да бъдеш „Отрядна“.
Съвестно уроците подготвяше си вкъщи,
та да не накараш някой даскал да се мръщи.

За помощ на мама намираше време,
пране, готвене, чистене – не ти бяха бреме.
До село – събота, неделя, ваканцията голяма,
но там обичаше да бъдеш, хич не ти е драма.

Но днес ако те срещна – да си на 15,
щях да ти го изкрещя – предай се!
Недей да бъдеш силна, смела, упорита,
на пружина сякаш душата е навита.

Позволи си да бъдеш невинно дете,
с чисто, вярващо, развълнувано сърце.
И нищо, че си нямаш татко за опора –
вярвай, че за теб също има рамо за отмора.

Още малко на куклите се радвай,
на кино да отидеш – не отказвай.
И пъпките в лицето си дори обичай,
че си красива, одухотворена – не отричай.

Хубостта човешка в друго се открива
и повярваш ли в това, ще бъдеш истински щастлива.
Обещай си да запазиш в себе си детето,
което може да се радва на всеки облак във небето.
И вярвай смело, че дори и ти самата
в песен някога можеш да бъдеш възпята.

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Михаела Тодорова пише до своята дъщеря, за да ѝ благодари, че я е извадила от много тъмен период в живота ѝ.


Здравей мило момиче, здравей мое малко Аз!

Здравей малко инатливо кокиче, здравей голям мърморко!

За твоите 6 години ти, мое мъниче, порасна повече от мен.

А заедно с това научи и мен как да бъда голяма, възрастна, силна… Как да бъда твоя мама. Първата ни среща беше интересна, а след това настъпиха месеци на сълзи, безсънни нощи, памперси и едно европейско по футбол. Теб те болеше, а аз плачех от безсилие.

До деня, в който се изгубих.

Денят, в който твоето нежно „мамо“ ме спаси от това до полетя в бездната. Денят, в който толкова се уплаших от себе си, че за малко забравих че те има. Беше прекалено малка, за да разбереш какво се случва.

Мама беше тъжна, мама плачеше постоянно, а когато не плачеше – спеше.

Мама се беше изгубила, още преди ти да се появиш. Беше забравила какво е да си пълноценен човек, беше забравила да се смее, не знаеше как да се справи с мрака в мислите си. Мама трябваше да се изправи, трябваше да се научи наново как да живее. За да бъде майката, която ти заслужаваш. 

Сега 4 години по-късно...

Казвам ти колко се гордея с теб, че си смела, умна и решителна, а ти ми отговаряш, че заради мен си такава, че аз съм те направила смела. Умът ми не го побира. Ти ми даде силата и смелостта, на които да науча теб. 

Благодаря ти, че ме спаси, без изобщо да подозираш, че си го направила.

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Понякога писмата са и стихотворения. Като това на Нина Иванова.


Мое малко, приказно момиче!
Моя сбъдната мечта!
Мое нежно, пролетно кокиче,
все още опознаващо света.

Пази в себе си мечтите
и всички щури чудеса,
изпадай все така във възхита
и за най-дребните неща.

Не вярвай ти на лудата си майка,
че животът труден е и гаден.
Тя все си вика и се вайка, 
почти като всяка друга майка.

Не ù вярвай,
когато сочи с пръст,
не ù вярвай, когато те обижда.
Това е нейна лична мъст
към живота, който ненавижда.

Обичай себе си,
помни,
че дар е всеки миг.
Дори душата ти да се сломи
усмивката е вечен щит.

Усмихвай се, 
когато ти се плаче,
Усмихвай се,
когато те боли.
Усмивката пречупва
и най-острите стрели.

А те повярвай ми прелитат
невинаги от Купидон,
а честичко се скитат 
дори в родния ни дом.

Мое малко, приказно момиче!
Живей живота си така,
че все едно е
ден последен
и утре
свършва се света!

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Богдана Калъчева ни споделя чудесното писмо, което пише до сина си, навлизащ вече в тийнейджърската възраст.


Мило мое момче,

Вече навлезе в онази странна възраст, когато не знам дали все още мога да хвана ръката ти пред хора. Продължава ли да минава за нормално да ти казвам, че те обичам, когато те оставям пред училище? Присмиват ли ти се приятелите ти, когато ми се обаждаш по телефона и ме наричаш „маме“? Още ли изпитваш желание да набереш първо моя номер, когато имаш проблем или се удариш?

Често съм отсъстващата майка.

Учителката. Тази, която е някъде с други деца за седмица или две. Писателката. Тази, която за пореден път пътува сама в преследване на свои цели. Наближава моментът, в който ще ми кажеш дали ме разбираш, или моите отсъствия са били и продължават да бъдат сред болките в живота ти.

Ще ме обвиниш ли за пропуснатите рождени дни? Успях ли да ти покажа, че семейството е важно и всички възможни посоки губят смисъл, ако няма къде да се прибереш? Не е ли когнитивен дисонанс ситуацията, в която майка ти твърди, че си важен, но не е до теб в специалните ти дни? Или съм успяла да засея в теб зрънцето на търсещ, неспокоен, скитащ дух? Или пък съм допринесла обществото ни да се сдобие с още един неудовлетворен възрастен. Все още не знам кое от двете ще бъдеш ти, но ми се иска да вярвам, че си запомнил историите за пътешествия (физически и духовни), които съм ти разказала, местата, които съм ти показала, както и преживяванията, които сме споделили. И, надявам се, тези спомени ти носят удовлетворение и смисъл. 

Често съм майката с очакванията.

Моята огромна антибиблиотека вече те притиска с настойчивото си подканяне да прочетеш поне част от книгите, които аз не съм успяла. Знаеш кои са неосъществените ми пътувания и нереализираните планове. Ако корените ти са по-силни от крилете ти и никога не пожелаеш далечни пътища и не прочетеш натрупаните книги, какво ще ни свързва?

Знаеш ли, че прословутият „майчински инстинкт“ не е даденост и не се появява задължително с раждането на детето? Връзката майка – дете се изгражда. Имаме ли я? Успях ли да те чуя, когато през изминалите години ми казваше какво е важно за теб? Документирах първите зъбчета и първите стъпки, но запомних ли първите ни общи победи? И още по-важно – успях ли да разбера къде свършвам аз и къде започваш ти? Ти разбра ли кои мечти са мои и кои твои, кои са моите очаквания към теб и кои са очакванията, които ти отправяш към себе си и своето бъдеще?

Не спирам да се питам за връзката, за спойката помежду ни.

Какво ни свързва и ще продължава ли да ни свързва след онази точка, в която пътищата ни ще поемат в отчетливо различни посоки? Не съм мъжката фигура в живота ти, която би следвало да имаш за ролеви модел. Не съм те учила да караш колело и няма да ти покажа как да се избръснеш за първи път, когато му дойде времето. Жените, смятат учените, използват повече думи и говорят повече от мъжете. Само това ли ще ти остане от мен? Приказки (празни и недотам безсмислени)?

Знаеш ли, момчето ми, силата ми действително е в думите, не е в точните науки. Въпреки това, мисля си, онова, което ни свързва, не може да бъде вербализирно. Останалите може би никога няма да го видят, но аз ще го съзра в бъдещите ти избори. Най-вече когато ми покажеш жената на живота си. Ако си избереш търсеща и непримирима, ще знам, че си бил щастлив с майката, която винаги съм била за теб. 

Аз съм майката с многото въпроси. Ти си отговорът. 

Обичам те!

Мама

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Любка Ганева пише писмо до двете си внучета Дани и Томи на 3 и на 5 години.

Преди да се появите вие, моите малки ангелчета, аз бях влязла в едно безкрайно скучно всекидневие, почти нищо не ме радваше и бях забравила да мечтая. В момента, в който се роди ти, Томи, сякаш слънцето изгря отново за мен и се събуждах всяка сутрин с усмивка. Като се появи и Дани, ми беше ясно, че трябва да се стягам в кръста и че вече имам две прекрасни причина да съм щастлива.

Вие двамата ме подмладихте.

Направихте живота ми весел и шарен, в буквален и преносен смисъл. Оставих ви една стена в спалнята да рисувате на нея и сега с идването ви у нас, това е първата ви задача. Толкова сте щастливи, може би защото при мама и тати не ви е позволено това. Мисля да не пребоядисвам никога!

Всяка неделя ви чакам с огромно нетърпение, приготвям ви здравословни десерти с новите суперхрани (модерна баба съм) и си играем цял ден. Надявам се един ден като ме няма вече, да си спомняте за мен с хубаво и да изникват у вас само весели моменти с мен.

Ще се радвам, ако успея да ви науча на доста неща – да познавате часовника, да си връзвате обувките, да играете белот.

Това последното е много важно, защото всеки член на нашето семейство трябва да може и да настават караници и скандали с ортака. Вече присъствате на това, ще трябва някой ден и да се включите.

Каквото успея ще ви предам, но знам, че животът е най-добрият учител и вярвам, че дори да грешите по пътя си, ще учите вашите уроци качествено и ще станете много отговорни и прекрасни личности. Желая ви едно приказно приключение да е вашата реалност. Нищо да не ви липсва – нито материално, нито душевно. Да успеете да работите нещо, което ви зарежда и ви носи удоволствие. Да не се влияете от чуждото мнение и да намерите любовта на живота си!

Направете всекидневието си забавно, излизайте често от зоната си на комфорт. Стигайте пределите на възможностите си и ги подминавайте, защото вие можете. Вярвайте в себе си и ще успеете. Аз вярвам във вас! 

С обич,
баба

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Цветомира Иванова пише на 18-годишното Цвете:


Здравей, мило 18-годишно Цвете! 

Не приемай провалите си толкова трагично – никой не е умрял! Ще се поправиш. Обичай истински, без преструвки – кому са нужни?!

Цени хората до себе си и ги прегръщай силно, защото някой ден те може да не са вече в живота ти поради една или друга причина. 

Бъди силна и, повярвай ми, няма незаменими хора. Не се прави на някой друг, за да се харесаш. Който те харесва истински, ще те харесва и с тогавашните ти криви зъби. Макар че и това с усмивката ще се оправи.

Не прави неща, които не те правят щастлива, защото след време всичко това ще ти се отрази. И последно, но не на последно място – невинаги трябва да следваш сърцето си. Понякога по-добрият вариант е да се вслушаш в ума си.

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Това е първото писмо на Радина Стефанова към дъщеря ѝ Мира. Радина си е обещала, че за всеки рожден ден ще пише писмо на дъщеря си и когато стане на 18, ще ѝ ги даде „по възможност на бала, пред всички роднини и приятели“, както казва самата Радина. Освен това планира да ѝ каже: „Ето, маме, толкова от нас с татко ти. Пари за силикони и учене в чужбина няма.“


Мила моя малка Мира, честит първи рожден ден!

Още докато беше в корема ми, си обещах с цялата сила на душата си, че за всеки твой рожден ден ще ти пиша писмо. Ще пиша, ще ти споделям така, както го правя всеки ден. Обещах ни го тогава, когато аз и ти бяхме едно. Ще ти пиша, дори когато станеш голяма и с досада се сетиш, че си получила поредния сърцераздирателен мейл от мама. Ще го правя с целия си арсенал от думи и чувства, защото отсега знам, че ти ще цениш словото и ще познаваш човешката душа. 

Мое прекрасно момиченце, ти имаш много имена.

За тази една година с баща ти успяхме да измислим цял набор от прякори и чак се учудвам, че успя да научиш името си. За нас ти си и винаги ще си останеш Миролета, Фърколета и всички чудати имена, с които те титулуваме всеки ден.

Последната ти обсесия е към чорапи. Под всякаква форма и вид, независимо на чии крака са били. Щом видиш чорап ти го грабваш и с несигурни, смешни, патешки крачки тръгваш нанякъде сякаш носиш Светия Граал. Мила Мира, няколко пъти ти обяснихме, че ти не си домашен дух*, имаш пълната свобода да ходиш, където искаш, не е нужно да имаш чорап в ръката или в устата си. Но не, сагата с чорапите сякаш няма край.

Мило мое дете, благодаря ти за хилядите часове смях, които донесе в нашето ежедневие.

Понякога, да не кажа често, с баща ти плачем от смях. Физиономиите ти са неповторими, писъците ти са великолепни, а начинът, по-който се впускаш към всяко интересно нещо около теб, е впечатляващ. Мило мое дете, моля се да запазиш тези неща завинаги в себе си. Показвай смело емоциите си, заявявай категорично мнението си и се впускай във всяко начинание без страх. Дори да паднеш, обещавам аз и тати да сме до теб и да ти кажем: „Нищо не е станало. Спокойно, ставай горе, ние сме тук.“

Мило мое дете, никога не се опитвай да скриеш коя си.

Единственият срам е да се срамуваш от себе си. Винаги заставай със сила зад това, в което вярваш. Винаги подлагай на съмнение това, което хората се опитват да ти налагат. Никога не съжалявай за миналото, огромна загуба на време е. Има причина за всяка грешка, за всеки неуспех, за всеки момент на слабост, за всяко ужасяващо нещо, което ти се е случило.

Расти с всяка грешка. Не забравяй, че единственият начин да спечелиш уважението на хората е като покажеш уважение към себе си. И най-важното – продължавай със същия дух да разхвърляш, крещиш на обществени места, хапеш с любов. Продължавай да танцуваш смешните си танци, да преследваш кучето в свински тръст, да обичаш така, както само ти умееш.

Продължавай в същия дух, мое малко чудо. И нито за секунда не се съмнявай, че ще съм до теб във всяко едно начинание. Никой на този свят не знае колко силно бие сърцето ми за теб. Само ти знаеш. Само ти си го чула отвътре.

*Домашните духчета в поредицата за Хари Потър нямат право на самостоятелност, освен ако някой човек не им подари дреха. Хари Потър подарява на едно от тях чорапи, бел. ред.

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Никол Кънева реши да ни разкаже в стихове за дните с 2-годишната ѝ дъщеря и по този начин да напише и на нея едно своеобразно писмо, в което да запечата колко много я обича и колко е забавно, когато са заедно.


Мила, сладичка Катлея,
моя малка орхидея,
реших писмо да ти напиша,
но ще прегоря сладкиша,
И заради туй сега
бързи рими аз редя.

Ти си малък ураган,
от свойта майка овладян,
смях през сълзи всеки ден
щастие си ти за мен.

Във игрите си фурия,
всичко вкъщи е магия,
и излезем ли навън,
повече не хваща сън.

Вечно сме във кал и тебешири,
скачаме във локви като диви.
И от майка с дъщеря
се превръщаме във две деца.

Песните са ни любими,
а на танците сме ний богини,
Чуем ли за патенцето ритъм,
и усещам просто как политам.

Всеки ни се чуди и се мае,
как успяваме да си играем.
Ти си ми почти на 2,
а мама е магаренце почти на 32.

Върнем ли се вкъщи уморени,
сили нямаме, но сме засмени
от игрите ни напред-назад.
Манджа няма, нито хляб,
но сме толкова щастливи,
че можем да го караме на сини сливи.

Сгушваме се мръсни в тати
и разказваме му за игрите непознати.
Той ни гледа и се мае,
иска му се с нас да поиграе,
но е тъмно вече вън
и е време май за баня
и за сладък сън!

Като за финал, любима моя,
пожелавам ти пороя
от безброй усмивки и мечти
винаги в игрите и в живота ти гори!

Стъпвай смело занапред,
а аз ще бъда все така до теб,
защото няма сила на света,
която да пребори
на твойта майка любовта!

От мама ураган с любов за малката фурия

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Много сладко писмо до себе си пише Димана Георгиева, в което си съобщава в кратък осведомителен бюлетин най-важните неща с неподражаем вътрешен глас.


Димана, здравей!

Пиша ти от бъдещето. От онова бъдеще, в което на тебе много не ти са вярва. Ама на, ето та, оцеля! И да знайш, не само това, ами и си много по-добра, мъдра и смирена.

И много важно – по-красива (казвам ти го, щот' знам, че ти е важно).

Вярваш или не, отърва се от ония 50 кг, дето ги наля, докато тъпчеше кифли и сандвичи за закуска. Даже на 35 години си по слаба, отколкото беше на 17. Знайш ли какво е яко да си S размер?! Ша видиш след 20 години.

Имам много да ти разказвам, интересни неща ти са случиха. 

Ся, първо тая любов, в която в момента гориш, умре. Тя си беше агония, ама ти още не го знайш туй. След нея друга идва… Тъй. По е спокойна и улегнала, ама и нея умори. Ти обаче я превърна в приятелство за цял живот, много се гордея с тебе. Абе, да ти кажа право каквото си поискаш, си го взимаш. Каквото си го мечтаеш, ти се случва. Късмет ли е, аз туй още не съм го разбрала. Вярно е, че после се чудиш за какво ти беше туй, аджеба, ама тъй са случиха нещата.

Ся, някои неща щи ги спестя. 

Не за друго, ама нали и изненади трябва да има. Най-важното щи са случи! Ей, ония мисли, дето са ти в съзнанието вечер, тайните мечти – ем, ша стане!

Каква вихрушка ща завихри, майко мила, цял живот ша си я помниш. Пълен хаос ша ти е животът, ама пък как щи приляга да си в него… Много ша ти е уютно. 

И любови ша има, и предателства – абе, шампанско и сълзи.

Друго да ти кажа – професионално няма да прокопсаш. Ама криво-ляво ще избутаме до пенсия. 

Иии, децата щях да забравя – ти си знайш отсега още. Имаш ги, както си искаш. Ама времената ся са други. Знайш ли колко трудно са гледат момичета, момчетата са по-кротки. Ти обаче „да са момичета“ – ето ти – два броя, после се чудиш що побеля на 30 години.

Друго да ти кажа – сетих са! Вземи и почвай да са мажиш с козметика за лицето, че то на 20 години са почва с тия неща. Мажи там – да сме красиви.

Научи се да готвиш, че срамота. 

После вече бившият ти мъж ща учи да пържиш яйца. С омлета още не са справяш, ама пък каква пита месиш.

Ся, аз отивам да го танцувам тоя живот, пък ти 'земи се стегни малко и вкарай малко живец в себе си. Те нещата така или иначе щи са случат – не идеално, но много интересно. Дай си време, ша са изненадаш.

Ади, чао!

P.S. И спри да се тъпчеш с тия сандвичи, че знайш ли къв глад та чака...

cross