Повече от 50% от родителите споделят, че им е трудно да разберат домашните на децата си. А сме сигурни, че на голяма част от останалите 50% им е трудно да го пишат, предвид натоваренето всекидневие. Споделяме ви текст от Motherly, в който една майка обяснява защо отказва да пише домашните на децата си. И нейната гледна точка как това ще им помогне в дългосрочен план.
Ще споделя моята гледна точка, която за много хора може да е непопулярна. Но аз отказвам да се занимавам с домашните на децата си. Едва се сещам да ги попитам дали са ги написали, камо ли да прекарвам време в проверката им. И все пак въз основа на последните тенденции изглежда, че може би съм една от малкото, които го правят.
Според проучване на приложение, което помага на децата със задачите по математика, цели 40% от допитаните родители са писали домашните на децата си вместо тях. Отказвам да правя това и подхождам към домашните на децата си, без да се меся.
Има няколко причини да не участвам в писането на домашна работа и те са:
Разбирам принудата да пишем домашните на децата си. Най-просто казано, родителите са отчаяни. Семействата са по-заети от всякога. Тъй като спортните тренировки, уроците по музика и приготвянето на вечерята заемат по-голямата част от вечерите ни, остава много малко време за писане на домашни. Понякога просто е невъзможно. Затова правим всичко възможно да улесним и забързаме процеса.
Като родители ни е трудно да гледаме как децата се мъчат с домашното. А домашното си е мъка. Повечето от нас казват, че са подкупвали децата си да си довършат домашните, с билети за кино или с разходка в популярен парк (като Дисниленд). Цели 8% от родителите в проучването казват, че дори са предлагали ваканции в замяна на това децата им само и само да си напишат домашните.
Разбирам отчаянието, както и желанието да улесним задачите на децата. Наистина го разбирам. Но ето как го виждам: животът е борба. Не им правим услуга, като им пишем домашните. Предпочитам да ги оставя да се справят с предизвикателствата – каквито са домашните – когато залозите са сравнително ниски, така че те да развият механизмите, необходими за справяне, когато залозите са по-високи.
„Родителите искат най-доброто за децата си“, казва пред Motherly Дженифър Лий, главен директор по растежа в приложението Photomath . „Повечето искат да видят децата си успешни и може да се страхуват, че лошите оценки ще доведат до неблагоприятни последици. Но е важно да дадем на децата инструментите, от които се нуждаят, за да изградят увереност и да успеят сами.“
Лий също така посочва, че лошите оценки са нормални и трябва да оставим децата да се научат да мислят сами. „Никога няма да стигнат там, където трябва да бъдат, ако продължаваме да мислим вместо тях“, добавя тя.
Като оставям децата да се справят със задачите си сами, всъщност им показвам, че им вярвам. Вярвам в тях. Имам увереност, че могат да се справят. И по този начин се надявам, че им давам сила и им показвам, че могат да се преборят с трудностите.
Не се меся в домашните и по друга причина. Така учителите на децата ми могат по-точно да оценят техните знания и умения. А не моите знания и умения. Учителите няма как да знаят дали едно дете (или може би целият клас) има трудности по даден предмет, ако родителите му пишат домашното.
Домашното е трудно. Не само за деца, но и за възрастни. Според Photomath повече от 50% от родителите казват, че им е трудно да разберат домашните на децата си.
Та аз се затруднявам дори с математиката за трети клас! Дори да разбирам задачата, съм ужасен учител. Нямам търпението. Имам проблем с това да опростя и обясня нещата по начин, който да помогне на децата да разберат урока. След няколко минути всички сме изнервени, разочаровани и потни. И това не е добре за никого. Така че, когато децата ми имат нужда от помощ с домашните, обикновено отиват при съпруга ми. Който, между другото, е магьосник, когато става дума за помощ при домашните, без да ги пише вместо тях.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Да пишеш домашното вместо детето може да доведе до краткосрочни ползи, но в крайна сметка е лоша услуга в дългосрочен план“, казва Лий. „Когато са без вас, ако нямат правилните инструменти или набор от знания, самочувствието им в училище често търпи удари и те започват да зависят от другите.“
Ако детето ми забрави да си напише домашното, то ще изпита последиците от това. Като например по-ниска оценка или допълнително време за изпълнение на задачата за следващия ден. Искам децата ми да разберат колко е важно да си изпълняват ангажиментите. И въздействието на последствията ще бъде много по-голямо, ако едно дете може действително да види, че като не е написало домашното си или като не полага усилия, се случва нещо лошо.
Можем да подкрепим децата си, без да им пишем домашните. Както Лий споделя: „Ученето е пътуване, в което учениците се развиват и растат.“ Прибягването до приложения и до други инструменти за учене у дома също може да е от полза. Например, когато синът ми имаше проблеми с разбирането на задача по математика, намерихме канал в YouTube, в който по-големи деца обясняваха нещата.
Родителите могат да учат заедно с детето, а не вместо него. Децата ми сега са в прогимназия и гимназия и учат неща, които ми замайват главата. Помощта, която предлагам, е например разговор със сина ми на испански или проучване на исторически събития онлайн, за да получи различни гледни точки към материала. През повечето време обаче се учим паралелно.
Можем да овластим децата си, като ги оставим да се провалят, колкото и да ни е трудно. „Провалът е част от всеки процес на обучение“, казва Лий. „Дайте на детето си пространство да се провали и да се изправи отново и може би го питайте дали иска помощ или иска да опита отново само̀, преди да се намесите. Уверете се, че детето ви се чувства овлестено, и му осигурете спокойствие, за да се проваля и да преодолява трудности. Това е критично важно за изграждането на самочувствие, което впоследствие ще помогне за формирането на независимост при изпълнение на задачите.“
Домашните ми се струват по-трудни от всякога и времето да ги напишем също ми се вижда по-малко от всякога. Но вярвам, че има начин да подкрепим децата си, без да им изземем отговорностите. Начин да ги подкрепим, без да ги оставим да се провалят. Начин да им покажем как да си пишат домашните, без всъщност да го правим вместо тях. Ако детето ви се затруднява, помислете дали да не говорите с неговия учител.
Въпреки нашите най-добри намерения да спестим борбата и да напишем домашните на децата вместо тях не помага на никого, в това число и на самите деца.
