Нали знаете как много често, когато в едно семейство се родят две момчета, все има подтик (без значение вътрешен или дошъл отвън) да се "пробва" и за момиче. Не сме сигурни дали в семейството на Зорница Драгнева-Василева, авторката на този текст, е било точно така, но е факт, че тя има две по-големи момчета, а от година вече и момиченце, на което може да облича рокли и да връзва панделки. То ще стои мирно и ще бъде сладко и красиво като фея. Да, ама не. Ето един кратък обзор на една принцеса, оказала се малък, но много уверен в себе си, пират.

Гледаш тази сладка усмивка, удобно приседнала на бордюра, която допреди минута се мажеше по лицето с ръце, измити в първата локва, която ѝ се изпречи, и подсушени в меката пепел до пътя... Гледаш я и се чудиш къде останаха сладките ленти за коса, дантелените роклички и блузките с къдрички.

Стопиха се с първите ѝ изследователски мисии, които ти оставиха в наследство петна за вечни времена по кукленските ѝ тоалети, и с първите сериозни постижения по сваляне на лента за коса със замах. Засега успяваш да овладяваш острата непокорна коса в набързо прихваното кукуригу, бягайки в конски тръс след буболечката. Но едва ли ще е задълго предвид сръчните малки пръстенца, които се впиват в косичката в отчаян опит да я освободят от и без това халтавото опашле.

Докато си се потопила в носталгични размисли, тя вече се е набрала по скоростната отсечка към кучето, вързано в дъното на двора. А то горкото жадува за внимание и започва да подскача с парабола във въздуха, да скимти и да прилягва от радост. Виждаш как тя приближава подножието на неговата траектория на приземяване и успяваш да я дръпнеш точно навреме, преди да се изравнят и двамата на ръст (въпреки че кучето и на четири крака пак стърчи с една глава над нея). Благодариш мислено на Бог, а косата ти побелява с още няколко косъма.

Решаваш да залъжеш принцесата с малко храна за хищници и ѝ буташ по малко от едно кюфте в устата. Разменяш няколко думи с човека до теб, но изведнъж те пронизва остра болка от впиващи се в пръста ти иглички. Малката акула е изяла кюфтето и разсеяно замезва по инерция.

Разхождането по пътя с амортизирания от дружна братска обич автопарк изглежда добра идея. Ей я, на! Вече хвърчи на скорост с полицейското моторче със светнали очи, приведена напред и подскача на място, подканвайки големия батко, който я дърпа, да мине на по-висока предавка, а ти само се молиш със свито сърце дано не изпадне на някой завой при поредния дрифт. Само обаче някой да приближи другите ѝ разпръснати по пътя коли!

Само обаче някой да приближи другите ѝ разпръснати по пътя коли! Принцесата веднага се хвърля да спасява от натрапнически набези прилежащата ѝ наследствена собственост: веждите се изпъват в плътна черта, очите святкат изпод тях, а тя държи на прицел от предупредително разстояние нищо неподозиращата жертва. Даже не мига! Приближава се привидно спокойно и бавно, но щом скъсява дистанцията се вкопчва безпощадно с рачешки захват в неприятелската ръка и със силно откъслечно движение дърпа надолу, докато не отстрани нарушителя.

Решавате да идете на детската площадка, да смените обстановката. Зима, локдауни, прохождане вкъщи. Принцесата не е прекарвала много време там и това е едва втората ѝ среща с пързалката. Придържаш я по стръмните стъпала, докато тя се опитва да ги взема през едно. Минава по въженото дървено мостче с уверена стъпка на пиян пират и се пуска с блестящи очи и развяни коси по улея на пързалката.

На втория път вече се пуска с ръце във въздуха и се опитва почти успешно да се катери по прекия път. Гордо се оглеждаш за някого, на когото да споделиш новите ѝ успехи. В това време малкият ѝ батко прелетява на сантиметри от нея, но тя успява да запази равновесие с леко олюляване. Докато се приберете, вече може да се похвалиш с предотвратяване на сериозен набор от конфликтни ситуации, сред които: опит за сбиване поради отнемане на чуждо имущество; избутване и опит за посегателство върху друго дете поради отнемане на изконното ѝ право само и единствено тя да се пуска по пързалката; поглъщане на неопределени предмети от земята; почистване на площадката от фасове и други.

И въпреки това успява да очарова с огромните си като маслинки очи една баба с пакет "Зрънчо" и майка с шоколадови бисквити. Опитите ти да я откъснеш от хранилката са неуспешни и вече знаеш, че си се простила със здравословната ѝ вечеря днес.

Прибирате се у дома с надеждата да ограничиш периметъра ѝ на вършеене. Тя разбира се не е съгласна и опитва да си осигури достъп до терасата. Изпреварваш я, врътваш горната дръжката на вратата под носа ѝ и самодоволно се тръшваш на дивана да изпънеш гръб. Недоволството и тръшкането ѝ бързо са заменени от съмнително потропване и тя изниква пред теб с озадачена физиономия и долната дръжка на вратата на терасата в ръка. Отиваш да ремонтираш набързо вратата, а тя се опитва да включи в контакта щепсела на висящата ти украса. (Вярно, че Коледа мина, ама сега е Великден. Все си е повод.)

Отново опитваш да починеш за няколко минути на леглото с телефон в ръка, но тя не ти отстъпва. В рамките на няколко минути е успяла да домъкне, незнайно откъде, един свит на венец захранващ кабел и да украси главата си с него, да ти изрови чекмеджето на нощното шкафче и да разхвърля книгите, да ти открие кутията с парфюмите, замаскирана под леген с пране, да ги опитва на вкус и щастливо да изучава акустиката им, като ги потраква един в друг, в пода, стената, радиатора и шкафа...

И въпреки всичко не можеш да ѝ се сърдиш дълго. Особено когато малката принцеса пират започне да прегръща коленете ти и да те гледа влюбено. Черните маслинки вече не греят така дяволито, а бавно се премрежват, с пърхащ зад дългите мигли океан от обич и нежност. Върху лицето ти се изсипва дъжд от едва доловими крехки целувчици, сякаш те целува горска фея. Тогава си даваш сметка, че твоята принцеса пират се е превърнала в малката фея, на която мислено връзваше панделки и обличаше роклички, но за нищо на света не би се отказала от смелото си момиче.

Коледната истерия отмина (слава Богу!!), но след нея останаха хиляди играчки, коя от коя - по-влудяващи, а някои от тях и изискващи висша инженерна мисъл, за да бъдат сглобени, завинтени и курдисани някъде, където детето никъде повече няма да ги погледне. Семейството на Мая Цанева се е сблъскало с една такава и вкъщи май малко са се поизнервили!

*******************

„Ако го докопам този Дядо Коледа, ще му отскубна космите на брадата косъм по косъм“ - така съпругът ми се закани на добрия старец, който подари на сина ни книга с вложка картонен модел на пиратски кораб.

Аз се измъкнах тихо от стаята, точно когато баща и син отвориха кутията с части и упътването за сглобяване. След половин час бащата пушеше нервно на терасата и проклетисваше малките китайчета с малките им пръстчета, а Митко подреждаше за абордаж фигури на пирати върху кухненската маса.

Но какъв капитан на кораб си, ако нямаш такъв? Джак Спароу?

След един час реших аз да се пробвам като строител. Кой ще ме спре – точно преди една година аз сглобих цял картонен замък за само час и половина! Тогава изпитах истинска гордост. Кой да заподозре такъв талант на строител у филолога Мая, която никога не е могла да изреже и една елхичка в очертания.

Тогава се поблазних от идеята как моето умно дете ще се справи с игра строеж „за над 3 г.“, но скоро разбрах истинския смисъл на „за над 3 г.“ – да се отвори три години след покупката, примерно когато хлапето е в първи клас.

Попитайте къде е сега замъкът? Полуразрушен и полусглобен на дъното на един кашон.

Явно Дядо Коледа беше забравил предупреждението да не се доверява на китайски конструктори на строителни обекти и тази година ни донесе кораб.

Е, аз си сипах следобедно кафе (беше твърде рано за вино), подредих частите и се заинатих, че ще кача сина си на Черната перла. След замъка, сглобих и няколко мебели на Икеа, и добих ново самочувствие.

Справих се с корпуса на кораба, като пренебрегвах по-миниатюрните дупчици за свързване на елементите, и стигнах далеч – чак до мачтите. Три мачти от по две части! С деликатни прорези като за пръстчета на 3-годишни. Някой да има излишен 3-годишен с търпение на будистски монах? Първо повикване? Второ? Никой?

Повиках мъжа си – той е син на инженер и както сам се хвали, като дете е разглобил и сглобил успешно няколко пъти касетофона и часовника си. Той ме изслуша, погледна мачтите и мълчаливо ми обърна гръб. Почувствах се като изоставена девица на самотен остров.

Малкият пират също вече беше изгубил интерес към кораба и превземаше ЛЕГО пристанище.

Тогава ми хрумна идея – след няколко часа чакахме гости – приятели с добри технически познания и с поглед към детайла.

Митко, помоли Сашо да довърши кораба!, предложих аз.

А той пират ли е?, попита детето мнително.

Ами.... ДА!! Бил е и пират (в смутните години на продажба на дискове на пл. „Славейков“).

Добре. Сашооооо!

И така тази година се сбогувах с титлата „Строител на година“. Малките китайчета ме победиха. Тяхната страст към детайла на детските играчки макети е пословична и може да се сравни с водно мъчение на родители.

Но, ако вас предизвикателствата не ви плашат, поръчайте си на Дядо Коледа следващата година да ви донесе макет на Тадж Махал или на Великата китайска стена.

Ние само ще седим отстрани и ще чакаме да ни разказвате.