Не е съвсем лесно в днешно време да се насърчи четенето при децата особено в конкуренция за внимание с телевизия и електронни устройства. Всички обаче знаем, че е добре от съвсем малки да ги въведем в света на книгите и чрез тях да изследват света.
Впрочем четенето не е само начин за ограмотяване. То помага да се развие емпатия чрез опознаване на други човешки съдби. Чрез четенето децата се научават да се справят със собствените си чувства, наблюдавайки героите и техните емоционални премеждия. Така започват да разпознават и различават какво е гняв или тъга. Дават си сметка, че подобни чувства са нормални. Книгите им дават възможността да анализират и споделят собствените си настроения.
Отговорът е много лесен на интуитивно ниво – от най-ранна възраст. Но с правилните книги и отношение. Науката ни помага с изследвания в областта. Започва се от контрастни черно-бели карти, като постепенно се добавят цветове, после конкретни образи, ситуации, истории в картини и най-накрая влиза и текстът. Това, което ние като възрастни приемаме за четене, е текстът в една книга. Но дали той е водещ при малките деца?
„Четенето не става само чрез думи“, казва издателката на детски книги Десислава Йорданова. „Приели сме, че четенето е само процес на изчитане на думите в една книга – разказ, роман, приказки, но всъщност четенето е повече от това“, обяснява тя. Възрастните също търсят начин да извлекат най-бързо информацията, която им трябва. И го правят, като използват символи или изображения, които се възприемат много по-бързо, отколкото прочитането на цяла дума.
„Малките деца четат по същия начин. Четат още преди да знаят буквите и думите. Правят го през изображения. Когато някой възрастен седи до тях и им чете книга, те допълват информацията от илюстрациите в книгата. Именно изображението им помага да намират логическо обяснение на видяното и да търсят причинно-следствена връзка. Ако се замислите, въпросите, които задават тези деца по време на четенето, са провокирани от търсенето на отговор или допълване на информацията на текста спрямо илюстрацията в разтвора на книгата“, казва Десислава.
Това означава, че не само е харесвана от него, но и че то има още какво да научи от нея. Специалистите препоръчват да преглътнем досадата си, да влезем в роля и да взаимодействаме повече с детето.
„Когато то навърши година – две, вече умее да „чете“ – извлича информация от символи“, казва още Десислава Йорданова. Запомня различните лога, които е виждало – на игрите, с които си играе, или на храни, които предпочита. „Всяко нещо, което вижда, е информация. Четенето в този период е разчитане на ниво как да оцелее в този свят“, казва издателката.
Затова и комиксът е чудесен вариант за създаване на връзка между детето и книгата. С емоциите, динамиката и разказа в картини той грабва вниманието на децата.
„Комиксът често се омаловажава от възрастните, защото им е непознат; те сами не са имали възможността да изживеят неговата притегателна сила. Всъщност той е изкуство висш пилотаж. В прочетната книга има текст, който носи цялото съдържание, а тук илюстрацията е еднакво значима, колкото и текстът“, допълва тя.
„Децата много искат да са самостоятелни от съвсем малки. Комиксът им дава свободата, докато следят изображението, да си съчиняват цялата история. Той носи динамика, която не е като тази, предлагана от електронното устройство. Но ако искаме да предпочетат книгите, именно комиксът може да се окаже по-любопитен в началото от стандартната книга, тъй като в по-ранна възраст повечето деца търсят бързо случващи се, забавни, провокативни истории.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Взирането и търсенето на причинно следствена връзка между панелите в комикса насърчава логическото мислене. Затова и Десислава Йорданова представя като добър избор за най-малките деца комикси без думи, която им съдейства да разбират това, което виждат, и да извличат максимално информация от него.
Такъв комикс е „Малкият Рунти“ – рошаво любопитно човече, което всяка сутрин излиза от дома си за небрежна разходка, но странният му късмет все го води до ново приключение. След справяне с критичната ситуация вечер Рунти се прибира у дома далеч по-пораснал и готов на следващия ден отново да изследва света. Историите му са илюстрирани в нова поредица.
Идеята е чрез последователно проследяване на картинките децата да разпознават героите и техните цели, мотиви и емоции. Така още преди да са научили буквите да могат да разказват, да правят логични връзки и да развиват критичното си мислене – нещо, което е особено важно за по-късните им години и в училище.
„Комиксите без думи овластяват децата по отношение на четенето в ранна детска възраст. С тях детето може да чете, без да познава буквите. Може да си подреди собствена история, като намести своите думички. Може да открие причинно-следствената връзка в дадената случка, а също да узнае защо героят реагира по определен начин“, казва Десислава Йорданова.
Според нея в тези книги има много провокация на мисълта. Ако в тази игра на четенето се включи възрастният, това много ще помогне на детето да се научи разказва. С всеки следващ път то ще става по-умело. Разказването е вторична обработка на информацията, с която детето се учи как да се изразява и как да доказва тезите си.
„Прави го един малък критично мислещ човек. Това ще му помогне да анализира текст и да подрежда информацията в по-късните години на образованието му – контрапункт на наизустяването и механичното четене. Все още помним какво показаха резултатите от PISA. В училище децата наизустяват определена информация, но не могат да извличат полза от нея. Не могат да я приложат във всекидневието си. Подобни умения те могат да придобиват още у дома, с първите книги, които да провокират такъв процес“, казва Десислава Йорданова.
Друг вид книга, която стимулира четенето в най-ранна възраст, са книгите с пиктограми.
„Пиктограмите са помощни стъпала, които помагат на децата да запълнят пропастта от „не мога“ до „мога да чета“, обяснява тя.
Пиктограмата визуално изобразява определена дума. Думата и пиктограмата винаги се изобразяват заедно. Когато детето вижда пиктограмата, вижда и думата. Така я запомня фотографски и това му помага неусетно да започне да чете. Именно такъв подход използва и сугестопедията.
Всъщност според издателката най-важното, за да бъде една книга привлекателна за децата, е тя да отговаря на интересите и потребностите им в момента. Да бъде поднасяна в правилния момент, място и компания.
Това занимание оставя спомени и носи усещане за семеен уют и топлина. Именно чрез възрастния детето може да намери смисъл дори в книгите, които един ден ще са част от „задължителната“ литература в училище. Човекът, който добре познава детето и вече е направил връзка с него, докато е било малко, ще знае как да му предложи определена история, така че то да я почуства ценна.
Особено важно е детето да не се насилва да чете книга, която не иска. За да може да усети книгата като приятно преживяване. Книгите трябва да се поднасят с разбиране към детето. А ако сме започнали от най-ранна възраст да предлагаме различни книги, то децата ще са свикнали с тях, ще имат опита да разпознават историите и най-важното: да вникват в съдържанието и да извличат ценното от него.
