Текстът на Албина Гълъбова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
– Чеде, моля ти се, само да не забравим гърнето на детето. Знаеш си го - усерко си е. Три пъти да ходи вкъщи…
– Да, да, добре. Спокойно. Сложи го в една торбичка и го взимаме. Отивам да заредя колата и след 10 минути ви чакам отвън. Качвам и яденето в колата, да знаеш.
Ние с детето останахме вкъщи за последни приготовления, докато чакаме баща му да зареди гориво и да провери гумите. Бях направила заготовки за салатка, пържих кюфтенца още рано-рано сутринта, айранче направих, че детето много го обича. Десертът го купих, естествено – и мама е хора, я! Няма да се мъча! И тръгнахме! Весели, щастливи, ще ходим до Цари Мали град на пикник.
– Взе гърнето на детето, нали?
– Да, бе, как! Тука е всичко!
– Хайде тогава – с Бога напред!
Пристигнахме благополучно. Малкото лайненце попита само едни 284 пъти „Стигнахме ли веееееееееееееееееечеееееееееееее“. Помрънка малко. Хич не го и усетихме този час и половина път. Не е като да кажеш, че е ревал 3 часа без да спира на път за морето, когато нервите и на двама ни са изпилени на бръснач от жегата, потта и прахта по пътя.
Та, пристигнахме сравнително спокойни в подножието на красивата горичка на крепостта Цари Мали град. Имахме късмета да е хубаво времето – фуникулярът работеше и ей ни нас, тримцата, накачулени с две чанти храна, мокри кърпи, салфетки, вода, сокчета, айрян и една чанта дрехи за преобличане за отрочето. Не е като да не си мислехме, че сме взели всичко!
Бяхме уцелили наистина прекрасен ден за посещение на крепостта и пикник в близост до атракционния парк. Слънчице, птичките пеят, пчеличките жужат – една семейна идилия на хоризонта!
Посетихме крепостта въпреки 4-5-те чанти с багаж. Снимах отрочето в профил, в анфас, с шлем, без шлем, с ризница и без – всичко както си трябва, както си му е редът. Все пак, не качим ли снимки във Фейса, все едно не сме ходили никъде! Свършихме цялата работа, която си бяхме намислили в тази приятна крепост и се запътихме по дървеното мостче към парка, за да хапнем.
Намерихме си слънчева маса с пейки, седнахме и започнахме да се разполагаме като царе в този Цари Мали град. Мъжлето направи салатата, аз наредих масата. Детето припкаше около нас и помагаше с малки задачки, подходящи за крехките му 2 г. и 6 м. Когато всичко беше готово, вече нямахме търпение да хапнем на природа. И тогава, както обикновено се случваше в нашето прекрасно, иначе слънчево семейство - както си седеше, детето ни погледна с онзи поглед – като влюбено теле майка си - и с тревожна нотка каза:
Настана суматоха. Тук гърне, там гърне – няма ни гърнето!
– Нали трябваше да го вземеш, колко пъти ти повторих!
– Взех го, сигурен съм.
– Къде е тогава???
– Ами, останало е в колата, явно.
Явно…
Детето се разрева, разбира се. Това върви в куверта винаги когато усети, че нещо не е наред. Цялата поляна народ разбра за кахърите ни, въпреки че се бяхме отдалечили достатъчно, за да не се набиваме уж на очи. Започнахме да го увещаваме да опита да ака без гърне. Баща му го държа в ръце дори, но не свършихме работа.
Детенцето се притесняваше да ходи по голяма нужда другаде, освен в гърнето му. Просто си беше още малък, а ние още необиграни млади хаймани, решили, че са достатъчно вещи за живота, че да се грижат за друго човешко същество. Редувахме се с баща му – единият пазеше софрата, другият детето, но така и не пожънахме успех.
Тръгнахме към масата. Малката гад вървеше няколко метра пред мен, когато чудно защо отиде при един младеж с бяла тениска (и баща му беше с бяла тениска), който пиеше вода на чешмата при поляната. Аз гледах в недоумение и докато реагирам, малкият вече беше увил малките си ръчички около младежа и му казваше: „Татее! Татее!!“. Не искате да знаете погледите, с които мацката на оня целкаше ту детето, ту мен, ту гаджето си. Чак на мен ми стана неудобно, при положение че не съм от най-притеснителните.
– Асиииииии! – извика мъжът ми отнякъде, очевиден свидетел на цялата ситуация.
– А, ти не си тате! – с намръщен поглед много бързо констатира синът ми и се завтече към истинския си настойник.
На мен пък ми идеше да си заровя главата в земята като щраус, но все пак отидох да се извиня на младежите за недоразумението и се върнах при семейството си. Мъжът ми беше вече прибрал багажа и гладни, но развеселени тръгнахме надолу към фуникуляра.
Какво да ви кажа – прибрахме се вкъщи, стоплихме си кюфтенцата, направихме нова салата и си хапнахме до насита. Наред с хубавите спомени, въпреки наченките на неудовлетвореност от несъстоялия се пикник, имаше един безспорен хубав резултат от този ден и той беше, че не готвих вечеря.
Колкото и трескаво да се подготвяме, никога няма да бъдем изцяло, напълно, перфектно готови за всичко, което ни очаква в живота, особено с малко дете.
Човешко е да забравяме, нечовешко е да забравим гърнето на хлапето, и то в колата.
Дори когато всичко се обърка и плановете ни не се състоят точно както ние сме искали, винаги има втори шанс и той е да опишеш историята си, да участваш в конкурса на „МАЙКО МИЛА“ за лятна история 2022 и да си чакаш готините награди.
На вниманието на всички родители във Варна, на които им се иска да прекарат уикенда преди първия учебен ден в смислено и приятно място за забавление. За трета поредна година на 15 и 16 септември ще се проведе благотворителният семеен фестивал „Усмихни се“ като подарък към деца и родители за началото на учебната година и с посланието за толерантност към децата със специални потребности. Събраните от събитието средства ще бъдат използвани за запазването на терапевтична група „Усмивка“ за деца с комплексни нужди в Карин дом.
Домът е създаден преди 21 години от Иван Станчов, който дарява семейната си къща в центъра на Морската градина и я прави това, което е сега днес – прекрасна среда за деца със специални потребности, в която работят висококвалифицирани специалисти: кинезитерапевти, рехабилитатори, логопеди, психолози, специални педагози, социални работници.
Фестивалът ще се проведе в красивата градина на Карин дом, в която ще има пикник зона, фермерски и занаятчийски пазар, кулинарно шоу и много детски работилници. Ще има татуировки с кана, йога класове, уроци по капоейра, шах и още много други.
Темата на фестивала тази година е "Приказна градина", чиято идея е да пренесе децата в тайната градина на тяхното въображение и да им разкаже някои добре познати или вече позабравени истории за далечни царства. За да останат децата в магията на приказката, ще има фотографски кътове, където всички да си направите забавна семейна снимка.
Всички тези забавления ще помогнат за благородната кауза на Карин дом - събраните по време на фестивала средства (от дарение за вход, участие в томбола и закупени продукти, участие в работилници и др.) се използват за висококвалифицираната терапия на децата в със специални потребности в група „Усмивка“ на дома, както и за нуждите в група „Малки+“, която е за най-малките деца с комуникативни затруднения и аутистичен спектър.
И тази година мисията на фестивала е да стартира новата учебна година с усмивка и толерантност към децата със специални потребности и с разбиране на трудностите, пред които са изправени техните семейства. Добре сте дошли!
Продължаваме темата от "шокиращия" текст За връзката между лятната ваканция, аграрния живот и МОН, в който една многодетна работеща майка калкулира колко струват на родителите онези 107 дни ученическа ваканция между 1 юни и 15 септември. Оказа се, че струват не просто колкото едномесечно пътешествие с яхта за двама, а много повече, тъй като погубват графика на работещия родител и му отнемат и последното нещо – възможността за творчески и трудов живот.
В далечната (по доходи и други не толкова материални характеристики) Швейцария лятната ваканция също не излиза евтино, никак даже. Тя обаче е само 5 седмици! През този период всяко дете може да посещава занималня, като голяма част от дейностите на децата са на открито. За излетите, басейните, посещенията на концерти и още много активни занимания, с които швейцарските деца запълват ваканцията си, днес ни разказва Йолина Стоянова.
*********************
Семейства като моето, конфигурация от две деца и двама работещи на пълен работен ден родители, са малцинство в държавата в която живеем – Швейцария.
Щом децата влязат в официалната образователна система, която тук започва на 4-годишна възраст със задължителна предучилищна, много родители, особено тези в моята ситуация, се изправят пред въпроса "Какво ще правим през ваканциите?"
От 52 годишни седмици 13 са ваканционни за швейцарските ученици. Стандартната отпуска на работещите е 5 седмици. С други думи, дори и двамата родители да почиват отделно, един след друг, пак няма да покрият ваканциите на децата.
Не разчитам на помощ от роднини, а децата под 10 години не могат да бъдат оставяни сами без придружител. И така, какво да се прави?
Проблемът е решен не на национално, а на регионално ниво. Швейцарското средно образование е децентрализирано, което означава, че всеки кантон има гъвкавост да създава собствени стандарти, с които да посреща нуждите на населението. Грижата през ваканциите е един от тях.
Примерът, който ще дам, е валиден за моя град от 15 000 души.
През 8 от 13-те ваканционни седмици е осигурена занималня за децата
Нуждата от занималня се заявява със стандартен формуляр, най-късно 4 месеца преди началото на всяка ваканция. Повечето ваканции са пръснати през годината, като най-дълга е лятната – от 5 седмици. Децата могат да ходят на занималня 5 дни в седмицата от 7 часа сутринта до 6 следобед, но могат да изберат и само няколко дни или часови диапазони – всеки ден е разделен на 4 стандартни времеви отрязъци.
Децата в Швейцария са разпределени по училищата на квартален принцип, така че всяко ходи в това, което е най-близо до дома му. Местонахождението и ръководителите на занималнята се обявяват поне една седмица преди старта на ваканцията. Родителите разполагат със снимките, имената, домашните адреси, телефони и мейли на всички, които ще работят с децата им през дадената ваканция.
В занималнята винаги има едни старши служител с педагогическо образование, който работи с няколко стажанти - дуалното образование в Швейцария изисква от бъдещите учители да получават практически опит наред с теоретичните занятия.
На всеки 4-5 деца се пада по един възрастен. Екипът, който поема децата сутрин, се сменя изцяло в средата на деня. Да, правилно прочетохте. Грижата за деца е натоварваща и отговорна работа и за да се върши качествено, трябва да се разпредели между много хора.
Ваканционната програма на занималнята е изключително разнообразна. Швейцарците смятат, че децата се нуждаят от много физическа активност, не просто разходки, а това, което на български му казваме “беснеене”. И именно това стои в основата на занятията през ваканцията.
Ходят на излети и пекат наденици на огън. Ходенето в гората е резултат от кооперация с местната скаутска организация, която има барака и функциониращ тоалет. Ходят на басейн, на ферма, на концерти на открито или на интерактивни музеи тип “Музейко”, които в Швейцария са много.
Понякога остават в сградата на занималнята, която не предлага никакъв интериорен лукс, но разполага със страхотна училищна площадка с грамадни пързалки, дървета за катерене и великолепен физкултурен салон, тротинетки и велосипеди.
В редките случаи, в които остават вътре, са свободни да правят каквото си искат, като възрастните имат огромен арсенал от идеи - рисуват върху фланелки, майсторят разни неща от подръчни материали, готвят, има тиха стая за тези, които искат да четат.
Само хора, които обичат и знаят как да работят с деца могат да осигурят подобно разнообразие. В занималнята няма компютри, таблети или телевизор, но има книги, моливи, хартия и феноменална колекция от настолни игри тип “Не се сърди човече”. Повечето от игрите са дарени от граждани, чиито деца са ги надраснали. Останалите играчки са на ротационен принцип - понякога вадят ЛЕГО, друг път строителните летви Капла, винаги с оглед на това да има достатъчно, но без да превръщат помещенията в джунгла от предмети.
Децата сами разчистват след играта, обявяват, ако има нещо счупено или загубено, следват стриктен ред кой ще помага при слагането и раздигането на масата за закуска и обяд. Няма никакъв преговор на учебния материал или задължително четене.
Цената на училищната занималня зависи от кантона. В нашия случай тя се определя от приходите на двамата родители – максималната и стойност е 100 швейцарски франка на дете на ден (около 168 лева) и покрива всички разходи.
Където и да се намира човек в разпределителната таблица, това са много пари.
Цената е висока, но осигурява компетентна грижа, здравословна храна, спокойствие за родителите и приятно прекарване за децата (ако се оплакваха, никога нямаше да ги пратя там, дори и да беше безплатно).
Занималнята в този си вид съществува отскоро и е резултат от непрекъснатите усилия на родителите (предимно майки) от града, които са имали нужда от подобна услуга. Писма до градската и училищната управа, хиляди предложения как да се организира най-добре, примери от други страни, хиляди документи с обяснения защо трябва да се предвиди бюджет за подобен вид грижа, защото таксата, не е достатъчна да покрие всичко.
Доколкото ми е известно, в момента се работи в посока намаляване на таксите, плащани от родителите. Защото работата на общественото управление е имено това – да намира решения в полза на данъкоплатците, дори и те да са малцинство.
