Мрънкането си е нещо като непризнат национален спорт. А за децата е направо задължителна есенция на деня. Вероятно почти на всички ни е идвало до гуша от мрънкане и сме мрънкали, че някой друг мрънка.
Писателката Петя Кокудева вместо да слага хикса на това докачливо усещане решава да го впрегне в чудна история. Най-новата ѝ книга се казва „Мадам Мрън“ и ни отвежда към планетата на антенковците.
Когато я прочетете на децата си, е много възможно и те, и вие да смените фокуса към мрънкането и да ви изглежда дори забавно. Освен със спокойния тон на Петя, в книгата ще се срещнете и с красивите илюстрации на Калина Вутова. Но нека разберем малко повече за героите в книгата от авторката.
Коя е Мадам Мрън и на какво се дължи името ѝ?
Мадам Мрън е крава и е най-голямото мрънкало във Вселената. Тя мрънка дори защото я дразни, че реката тече твърде бавно. Измислихме я от зор заедно с дъщеря ми, когато беше на 4. Толкова много мрънкахме и двете за щяло и нещяло, че понякога си омръзвахме сами на себе си.
По едно време ми хрумна да създам нещо като мрънкащо алтерего на дъщеря ми – всеки път щом се размърморваше, казвах: „О, пак ли е дошла Мадам Мрън!? Искаш ли да си сложим антенки вместо рога и да помислим за решение на твоя мрън?“
Така ситуацията се изместваше неусетно от фрустрация към фантазиране. Не че това реално решава проблема, но го премества в сферата на творческата игра и осезаемо сваля напрежението. Така че тази книга произлиза пряко от всекидневието ми на майка и на мрънкало. И реших, че щом е помогнала на мен, може да послужи и на други.
С какви други герои ще се срещнат децата и техните родители в новата Ви книга?
Кравата сбъдва обичайното българско мрън: „Спрете планетата, искам да сляза!“. Тя попада на планетата на антенковците, които обожават проблеми и даже не им стигат, та се налага да си ги внасят от места като нашата Земя. Там има всякакви антенковци – антенко, който решава всички проблеми с пълнени чушки; антенко – борец със сопола; антенко, който дорисува мустаци на твърде сериозните. На планетата идват и някои земляни, за да им бъдат решени проблемите – например няколко вещици, Дядо Коледа…
За каква възраст е подходяща книгата?
Книгата е в краткия списък с номинации за детската литературна награда „Бисерче вълшебно“, където журито я поставя в категорията за 8–10-годишни. Аз обаче получавам доста писма от родители на по-малки деца, които са я харесали, затова бих казала от 5 нагоре.
Най-любопитното е, че вече няколко книжари тайно ми споделят, че пристигат дами да търсят Мадам Мрън не за деца, а за своя приятелка – по силата на заглавието, така да се каже! А наскоро получих писмо от дама, чийто съпруг също се чувствал мрънкало и се смятал „непредставен“ в книгата, затова трябвало да има продължение – за Господин Мрън.
Снимка: Лора Топалова
Лошо ли е да мрънкаме и за какво всъщност е знак мрънкането?
Както са казали старите хора, „лекът или отровата са в дозата“. Разбира се, че всички мрънкаме и се разтушаваме така, но след един момент то се превръща в безплодно циклене. От друга страна, не съм привърженик и на автоматизма: „Стига си мрънкал/а.“
Когато срежеш едно дете така, мрънкането даже се усилва. В нашата игра с дъщеря ми харесвам точно, че не отричаме мрънкането и му позволяваме да се прояви, но като гориво за въображението. Мрънкане с изместен център на тежестта.
А за какво най-много мрънкаме като деца и после като родители?
Често си спомням дочута реплика на една жена в кафене. Тя пристигна и каза на приятелката си: „Ох, страшна драма, ама нищо не е станало, де.“ Та това е: ние имаме афинитет към драматизирането, извличаме жизнени сокове от него.
Родителите около мен най-често мрънкат за малко лично време, защото градските хора днес гледат децата си съвсем сами, няма я предишната спасителна мрежа на разширеното семейство. А при децата ми е много интересно – те често изобщо не осъзнават, че мрънкат. Когато отида в клас и попитам някого мрънка ли, той казва: „О, не, никога!“
И в този миг останалите деца се ококорват и започват да изброяват за какво най-често мърмори. Мрънкането е по-видимо за страничния наблюдател. А при учителите винаги има единодушие – най-често с децата им измисляме магически джаджи за обезшумяване, за малко тишинка.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вие кога сте си казвали: „Спрете Земята, искам да сляза!“?
Всеки път, когато някой е безпричинно, по навик, грубиянски.
Имате ли идея за следваща книга?
Пише ми се нова история за кравата. А също ме вълнува има ли разлика в мрънкането при различните култури. Дали българите мрънкат повече от испанците или чилийците? Ако някой от читателите има преки дългогодишни наблюдения, ще се радвам да ми пише.
