Да отбелязваш празник с еднодневно честване е такава отживелица, че просто няма накъде. Ако не е … дни (попълнете според желанията и възможностите ви) яли, пили и се веселили, не ни го хвали.
Ние собствено предпочитаме празници, които се точат напоително във времето, за да се потопим едно хубаво в празничната атмосфера, да се овъргаляме в нея, тя да полепне по нас и да ни държи празнична влага по-дълго време.
Затова с огромно задоволство установихме, че нашите любими герои от Маргаритка продължават с честването на 1 юни - разкошният празник на децата, и в събота и неделя (4-и и 5 юни). Това е чудесна идея, защото ще имаме много повече време, което можем да прекараме с децата, а и защото, както вече споменахме, сме по празниците, а не по делниците.
Маргаритка заедно с издателство Сиела организират страхотен детски празник с мъпет шоу, караоке, шоу със сапунени балони, игри, песни, танци, изненади, подаръци, хапване, пийване и всякакви други неща, необходими за празнично настроение.
В двудневния детски фестивал ще се включат Биби и Мими, Маргаритка и Бухалче, Коле Китанов с неговото сапунено шоу. Ще се включат и всички деца и възрастни, които искат заедно да празнуват най-хубавия период от живота - детството и лятото. За съжаление детството е веднъж, затова компенсираме с лятото, което е повече пъти - по график.
Празникът съвпада и с излизането от печат на чисто новата книжка на Маргаритка - “Маргаритка и вежливите думички”. В нея любимото ни цвете и децата успяват да разкажат колко е страхотно, когато знаеш най-хубавите думички и не се притесняваш да ги използваш. Сега като се замислим, приказката си е малко и за възрастните, които често забравят важните думи и набързо сменят “извинете” с “опа”.
Събитието ще се проведе в Борисовата градина, съвсем близо до Слончето, в парк-театър “Борисова градина”. Началният час и за двата дни е 16:00 (гледайте да са се наспали децата, за да имат повече сили за игри и песни). Билетите за всеки от двата дни са по 15 лв. за деца и възрастни, като най-мъничките - под годинка, влизат безплатно.
Повече информация за празника и възможностите за закупуване на билети можете да откриете във Фейсбук страницата на събитието. А новата книжка на Маргаритка е тук.
Един от най-яките детски музикални проекти в последната година – дискът с осъвременени песнички „Маргаритка“, току що направи живота на родителите още една идея по-лесен - при това таман навреме за Коледа, пускайки нов диск с шест аудио приказки за деца.
Много от нас вече са запознати с песните на Маргаритка, които се въртят на непрестанен replay в колите ни (в колата на Красимира например дискът буквално е запецнал на песен No 3, а от задната седалка на всеки 3 минути се чува крясъкът „ИСКАМ ПАК ЧУЦИИИИИИИ!!“).
За такива като нас дискът с приказки ще е свежо разнообразие в дългите часове, в които висим в задръстване из града или пътуваме някъде из страната, и се чудим с какво да забавляваме детето на задната седалка.
За този проект Маргаритка са кръстосали дейност с друга социална инициатива - „Приказки без край“, и, заедно с вълшебните гласове на актьорите Теодора Духовникова, Захари Бахaров и Христо Мутафчиев, са дали нов живот на 6 от най-обичаните детски приказки.
Приказките са в аудио вариант, със съвременно звучене и по този начин лесно достигат до децата и грабват вниманието им. Комплектът съдържа вече познатия диск с 11 песнички на „Маргаритка“, както и новия диск с три изцяло нови авторски истории на Илия Деведжиев и три народни приказки, а също и занимателна книжка, и стикери за най-малките.
“Маргаритка” е проект, който от 1 година радва децата и техните родители с нови, модерни версии на едни от най-известните български детски песнички, а “Приказки без край” вече 5 години се грижи за подобряването на болничния престой и по-бързото възстановяване на най-малките сред нас с помощта на мобилни библиотеки и специално обучени аниматори.
Двата проекта стартираха инициативата си в края на месец ноември и в рамките на кампанията те ще раздадат и 3000 броя от специалното издание “Маргаритка” и “Приказки без край” на деца в болничните заведения – за да могат малчуганите да се възстановят възможно най-бързо и с помощта на любими приказки и песнички.
Четири са планираните събития в детските болнични отделения, като на всяко от тях децата ще могат да измислят и по една своя приказка (с помощта на модератор), както и да се запознаят лично с някой от изпълнителите на песничките в диска - Михаела Филева, Тони, Вики от Мастило и VenZy.
Ето и къде и кога са планирани посещенията на „Маргаритка“ и „Приказки без край“:
22.11, сряда – Клиника по Педиатрия, Пловдив – 10:00ч., гост Вики от Мастило
06.12, сряда – Пета градска болница, София - 16:00 до 17:00ч., гост Михаела Филева
08.12, петък – Педиатрична клиника към Александровска болница - 11:00 до 12:00., гост Тони – Антоанета Георгиева
12.12, вторник – Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. д-р Иван Митев, София - 11:00 до 12:00 ч., гост VenZy
Специалното издание на “Маргаритка” и “Приказки без край” се разпространява и в търговската мрежа, а приходите от продажбата му ще бъдат инвестирани в построяването на иновативна музикална детска площадка на територията на град София.
“Маргаритка” вече построи първата по рода си такава площадка тази пролет - тя се намира в парк “Гео Милев” в София и е любимо място за игра на децата.
Следващата площадка, която ще се реализира благодарение на съвместната работа с “Приказки без край”, е изградена в партньорство и с Playground Energy. Те създават уреди за игра, които превръщат кинетичната енергия в светлина и звук – за тях сме писали и в Майко Мила!, вижте текста ни България на три континента!
Компакт диск “Маргаритка” и “Приказки без край” може да намерите и онлайн на сайта на "Маргаритка".
*************************************
“Маргаритка” е проект, който е създаден от Виктория Терзийска и Яна Липованска, с цел да предлага музика и видео на български език, както и предлага споделено пространство за игри навън.
“Маргаритка” е и един от петимата финалисти в конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА, заедно с Майко Мила!, Single Step, MindHub и проекта „Живот на килограм“, за който ще ви разкажем съвсем скоро.
ПРОМЯНАТА е най-голямата социалната инициатива на Нова Броудкастинг Груп в България, реализирана със съдействието на фондация Reach for Change Bulgaria.
Националната инициатива „Приказки без край“ е насочена към подобряване на болничния престой на децата и по-бързото им възстановяване с помощта на мобилни библиотеки с книжки за всяка възраст и специално обучени аниматори. „Приказки без край“ се организира в партньорство с Българска педиатрична асоциация.
Днес пак повдигаме темата за спането на децата (тя нали ни е от любимите) и докога малките, сладки гадинки, остават да спят в нашата спалня, да ни ръгат със сладките си петички в ребрата и да ни шутират в лицето посред нощ. Някои от вас са много дисциплинирани и са изнесли поколението през две стаи в трета още от раждането, но други не са толкова смели и прибират детето всяка нощ на спалнята. Една от тях е и Мая Цанева, която таи плаха надежда, че някои ден ОТНОВО ще може да си легне като пълноправен човек в леглото и да се наспи. Кога ще настъпи този ден обаче - никой не знае...
*************************
Тези от вас, които четат Майко Мила!, може би си спомнят, че ние сме опитни практици по приспиването на бебета и деца - преди година описах как стават нещата в нашата къща в текста „Приспи Митко“ – игра за напреднали. Това е игра с неравен резултат, почти като тенис мач на Григор Димитров, на крачка от топ 10 на идеалните родители и деца.
Този път ще ви разкажа за нашата битка всеки да си спи в леглото. Ние не сме нито от модерните родители, които вярват в пълното споделяне на съня с децата, нито от строгите традиционалисти, които отделят хлапето в друга стая скоро след раждането (разполагаме с една спалня, а и обичам всичко да ми е под око).
Митко разполага с напълно оборудвано детско креватче от самото си раждане. Леглото е на една прозявка и две полуолюлявания от моята страна на спалнята, така че никой да не се пребие – аз, докато стигна до него, или хлапето да падне от ръцете ми, докато го пренасям нощем при нас.
През първите две години аз или баща му приспивахме сина ни, прегънати на две над кошарата, с дълъг репертоар от съществуващи и измислени песни. Тогава той спеше сам в леглото си поне половината нощ. След това нещо се случи – вероятно ни писна да пеем всяка вечер и баща му (доброто ченге в семейството) реши да ни спести концерта.
Двамата започнаха да си четат приказка за лека нощ, гушнати на спалнята. Много са сладки, наистина….но на малкия хитрец му се услади много да ми краде възглавницата, завивката, въобще МОЯТА половина от леглото. Аз не се предадох и щом той заспеше, всяка вечер го пренасях в креватчето, като така си осигурявах самостоятелен сън поне 2-3 часа, стегнати бицепси, трицепси и болки в кръста.
Хлапето обаче се будеше малко след полунощ с евъргрийна „Искам при вас!“ с бис през 5-минути и аз приключвах концерта, като го пренасях при нас.
Когато Митко стана на 3 години, проведохме първия сериозен разговор по темата с него. Тогава той каза, че иска да е батко и да не спи в бебешка кошара.
„Готово!“, съгласихме се ние и бързо осигурихме детско легло без решетка. Първата вечер синът ни беше много въодушевен. Легна доброволно, заспа в неговото си легло, а ние се поздравихме с два успеха – сглобихме мебелта без сериозни инструкции и наранявания за по-малко от 3 часа и ,“о, да, имаме си спалня!“.
Да, ама не…Засега това е единствената нощ, в която Митко е спал по собствено желание в леглото си. Аз всяка вечер чинно го оправям, но както момчето ни каза:
„Котката да спи там“.
Аз продължавам да упорствам – осигурих му възможност за меко падане от леглото върху напълно ненужните иначе плюшени играчки гиганти и го местя почти всяка нощ, щом заспи на моята половина на спалнята, с моята завивка и възглавница.
Разликата е в това, че си спестявам част от среднощния фитнес, защото хлапето пада, става и се намества самò между нас. Аз имам нова задача – да го опазя да не падне от спалнята, защото тя е идеално легло за едно активно дете – то се върти на 360 градуса на достатъчно широко място за трима, изисква среднощно внимание „гушни ме!“, „искам вода“, оставя ти една пета място, колкото да има откъде да патрулираш. Баща му реши проблема лесно – любовта им с дивана прерасна в здрава брачна връзка.
Аз, нали съм по-скоро дребна, смятам да пробвам скоро детското легло. То е луксозно изпълнение – с анатомичен матрак, топ матрак с мемори пяна и се предполага, че е подходящ и за героинята от приказката за принцесата и граховото зърно. Ще докладвам скоро.
Приятели ме успокояват, че децата им сами са се нанесли в собственото си легло, щом са пораснали – към – 5-6-годишна възраст. Други ме съветват да осигурим братче/сестричка на Митко, за да го изгоним.
Но засега положението е, че се предадохме и всеки спи, който където завари. И ние, и котката. Докога - никой не знае...
Гледали ли сте по филмите как родителите завиват децата си в леглата им точно в 20.30 часа, целуват ги по бузата, гасят лампата, затварят вратата на стаята и децата заспиват на секундата? Е, това е само по филмите, в моя сериал не се случва. Операцията „Приспи Митко“ е сложна, развива се на три етапа, има строг план на действие и времетраене - от 30 минути до 1 час.
Преди да ви въведа в гореописаната операция, е необходимо малко предисловие. Докато синът ми беше бебе, книгата, която четях най-често като начинаеща майка, не беше класиката на Спок или друга модерна библия за отглеждане на деца, а едно книжле от 20-на страници със заглавието „Сънят на бебето“, приложение от списание. Помня точно часовете на събуждане, защото някои от тях запазихме до ден днешен – 12 часа, 3 часа през нощта, около 5 часа и ставане около 7.30 - 8 часа. Като допълнение, вкъщи още има шише с успокояващи капки, соли за вана с лавандулово масло и разни други илачи за добър сън. В резултат от динамичния сън на сина ми, спомените ми от вечерното приспиване през първата година и половина са изветрели, затова мога да споделя стройната ни организация от последните 6 месеца.
Кой участва в операцията: „мама, татко и аз“. Извинения не се приемат.
Задължителни елементи: вечерна баня, приказка, мини концерт, втора приказка/мини концерт
9,00 часа вечерта. „Митко, скоро ще има „Къпе ми се“ – това е паролата за начало на операцията. Обикновено някъде по това време той решава, че иска ново филмче, не от кратките, и аз започвам да обяснявам как Йода, чудовището („Империята отвръща на удара“ е най-новият хит в семейното ни кино), котаракът в чизми или Реми вече си лягат. Бащата демонстративно си сваля чорапите, защото синът ни иска двамата да ги сложат в коша за пране преди баня.
Малкият влиза в мини етюд „няма да се къпя, няма да спя“. След няколко скока върху дивана, гоненица в хола, подлата майка е заловила беглеца и го разсъблича, въпреки протестите му. В по-добрия случай той се съблича сам. Следва баня, която не е обект на това повествование, но също така представлява интересно преживяване, поне от гледна точка на масовото измокряне на цялото семейство поради старанието на малкия да не пести водата само за себе си.
9,30-9,45 часа. След като малкият е изкъпан и облечен в пижама, е готов за втора фаза, условно наречена „Приказка и музика“. „Мамо, дай сок!“, казва Митко, донесъл книгата си с любима приказка, и сяда победоносно на дивана. Осветлението в хола е сведено до минимум, телевизорът е поставен на програма за животни по „Анимал планет“ например, нищо напрягащо или интригуващо. Мама чете – за Маугли, за Палечка, за трактора, каквото е поръчано.
Последните дни нещо ме домързява, затова се опитвам да пропусна тази стъпка от процеса и директно да насоча младежа към следващата – песен с татко. А татко не е обикновен музикален лаик, а непрофесионален музикант и отказва да пее „Зайченцето бяло“ и „Рачо Капитана“. Той пее TOTO, „Рейнбоу“, „Дайър Стрейтс“ и други рок класики. Така малко преди 10 часа баща и син си припяват гушнати в креслото, обикновено парчето, наричано от Митко “Сам пи”, което всъщност е I’ll Be Over You на ТОТО. Името “Сам пи” идва от първите срички в песента която почва така: “Some people live their dreams”. На другите песни още не са им измислени подобни заглавия и това се поръчва най-лесно на бащата. Гледката е хубава и си заслужава. Една-две песни, колкото на мама да ѝ се доспи много или да прехвърли в главата си остатъците от задачи за след 10 часа, и стигаме до трети етап – „Митко, затвори очички“.
Всички спим в една стая и затова изкушението да спиш на „голямото легло“ е много силно. През няколко седмици ми се налага физически да налагам на детето мнението, че всеки от нас си има собствено легло – т.е да го вдигам и въпреки протестите, да го местя в кошарата му. В добрите дни просто го приспивам в леглото му. Въдворен зад решетките, той гони всички играчки, възглавницата и завивката си в ъгъла и си поисква любимото одеяло. След няколко реплики „Лягай и успокой крачетата, да те завия“, „Не се върти, не мога да те завия“, малчуганът вече е позициониран за сън.
Следва втора приказка. Ако щете вярвате, мога да напиша сценарий за трилогия „Червената шапчица“ – с разработени образи на баба ѝ, на майка ѝ, на вълка и неговите приятели разбойници, горска полиция и затвор и т.н. До преди около месец я разказвах ВСЯКА ВЕЧЕР. Отскоро хит е чудовището от „Междузвездни войни“. Ако не успея с работата си на свободна практика, ще се пласирам като сценарист в Холивуд.
Отскоро в стратегията ни има нови елементи – освен че гушкам сина си през решетките и го галя по слепоочието (трик, който научих от майка ми), играем на „Оле, затвори очички!“, в нашия вариант „Затвори очите, не ги стискай, виждам те, иначе ще спра приказката/песничката“. В този момент играта става сериозна – на нерви, любов, търпение. Аз дишам дълбоко и си представям как заспивам (предполага се, че така му предавам спокойствие и желание за сън). Всъщност ми се иска, също като майките от филма да го целуна по бузата и да се изнеса в хола на дивана, преди мъжът ми да е заел мястото. Това няма как да се случи, защото при няколкото неуспешни опити, от леглото се чува жално „Мамо, защо ме остави!“ и съпротивата ми е сломена.
Борбата между майчинските чувства и желанието за почивка в 10 часа вечерта е особено жестока. Ако надделее нежеланието за сън на малкия, това се разбира бързо – по съскащия ми глас „Дотук бях! Твой ред е!“. Мъжът ми става от дивана с уговорката „ОК, но ако той иска“ и заема позиция за мини концерт с игра „Оле, затвори очички”. Репертоарът е ясен и при всяка недокладвана промяна публиката реагира. За справка списъкът включва (в различен ред, по преценка на пеещия и в зависимост от настроението на заспиващия): вече споменатото парче на ТОТО; Brothers in Arms на Dire Straits; “Малкият светъл прозорец” и “Навечерие” на Щурците (последната песен не е за подценяване, текстът е на Радой Ралин); While My Guitar Gently Weeps и Mother Nature’s Son на The Beatles; “Не така” на ФСБ; Catch the Rainbow на... ами, на Rainbow, разбира се, като напоследък за резервно парче се ползва и I Talk to the Wind на King Crimson, защото само 8 песни без инструментал понякога не стигат за заспиване, пък бащата мрази да повтаря - става му скучно.
Всяко отклонение от репертоара води до отваряне на очите и подозрителен въпрос “Ко пейш?”.
Хубавото е, че бавни и мелодични песни има предостатъчно, така че миниконцертът може да бъде формиран с всякакъв репертоар. Ако обаче хлапето държи на стабилността на ритуалите, нямате шанс да сменяте песните току-така – винаги ще ви контрират с “Ко пейш?”.
Дали с приказка или с музика, операцията приключва успешно някъде към 10,10-10,20 часа най-късно. На всички участници в нея им се спи, но само един вече сънува (Слава Богу!).
