“Важното е най-напред в стаята да има ред!”, повтаря една майка, наденала плюшен бухал на ръката си, докато се опитва да накара 3-годишен тасманийски дявол да прибере 54 легота, 13 влака и 35 различни комплекта за рисуване. 

“Ам-ам с виличка, с виличка, лъжичка, ам-ам с виличка - ще опитам всичко”, вживява се друг изнурен от готвене родител, докато изпълнява соло на въздушна китара над купа със супа, която трябва да бъде изядена от 4-годишен върл противник на храната. 

“Йе, йе, йе, колко хубаво дете! Йе, йе, йе, хайде, изплакни добре!”, кънти една баня към 7 сутринта, когато се правят опити да бъдат измити цял комплект детски зъби - нещо, което е мааалко по-трудно от залавянето на истински тигър, измиването на всичките му зъби и пускането му на свобода в дивата природа. Както сме обяснили тук - миенето на зъби е специална операция.

Не, това не са картини от една изложба, а някои от супер приятните песнички за полезните навици на “Маргаритка”. А те идват на помощ при всекидневните епизоди от звероукротяването на опърничавите. Защото всички сме наясно с житието и битието на родителя, който години наред е учил, работил, ДЕРЗАЛ, както се казва, за да дойде накрая едно 4-годишно и да му каже НЯМА! И то по всеки един въпрос. 

Маргаритка е живота, истината и всичко останало

За щастие, откакто в YouTube профилите ни влетяха супергероите Биби и Мими, ИМА как и детето да е нахранено/ измито/ облечено/ приспано, и родителят да е с всичкия си. Безценна е помощта на Маргаритка, Биби и Мими, които са пропътували с нас в колите хиляди километри по екскурзии и задръствания с техните нови, готини аранжименти на вечните детски песнички. След като вече няколко години знаем наизуст и пеем с пълно гърло “Жаба жабурана” и “Рачо Капитана” до откат, бандата на Маргаритка - тези титани на съживяването на детски песни и превръщането им в абсолютни детски хитачки, издават ТРЕТИ диск!

Вики от Мастило и Яна Липованска, мотори и машини в проекта “Маргаритка”, изскачат от засада с чисто новия албум с авторски песнички Маргаритка 3 “Полезните навици”. Те са идеално слушаеми и от кървящите от Бейби шарк ду-ду-ду-ду-ду-ду родителски уши. Част от тях вече познаваме от колаборацията на Маргаритка с Приказки без край, където към любимите ни герои долита и респектиращият Бухалче. Останалите ще чуем в новия албум. Те са изпяти от Поли Генова, Влади Ампов - Графа, Белослава, Михаела Филева, Орлин Павлов, Вики от Мастило, Вензи, Дичо, Йоанна Драгнева и децата от Voice Academy и вокална група “Шоколадче”.

Кой си припява? Ние. Ужас

Музиката на песничките е дело на Вики от Мастило. Текстовете са на Илия Деведжиев и на Вики. Музикален продуцент и аранжор е Краси Тодоров, композитор на едни от най-популярните български поп-рок песни. И не че някой ни пита, но много добре им се е получило. Дори се улавяме, че припяваме това-онова и без деца наоколо (ужас)...

Ако вече скролвате яростно, за да разберете откъде може да си купите албума, казваме: от официалния сайт на проекта Маргаритка и от бензиностанции, книжарници, магазини за детски стоки и супермаркети в цялата страна. Както и досега, част от приходите ще отидат за построяването на още детски музикални площадки. Първата такава вече е факт - в кв. Гео Милев в София. 

Айде, ние си пускаме любимото ни “Ам, ам ще опитам всичко” и волумето на макс!

"С кмета на Перник проведохме и разговори за пилотно въвеждане на антикорупционно образование в детските градини – вероятно чрез песнички, игри и подобни похвати."

Това заяви председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, цитиран от Дневник.

Шефът на КПКОНПИ каза това пред парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, където беше изслушан за пръв път от създаването на новата комисия.

Съвместно с просветното министерство се работело вече и по идея за антикорупционно обучение, което да бъде въведено след VIII клас в българските училища. "Проведохме среща с министъра на образованието по тази идея, а за 10 октомври е организирана кръгла маса на високо ниво, където ще поканим лектори и от България, и от чужбина с опит в антикорупционно образование", съобщи Пламен Георгиев. Предстояло изготвяне на учебни помагала.

В Майко Мила! много се развълнувахме от тази страхотна новина и веднага се заехме да мислим с коя българска песничка можем да обучим децата на антикорупционни практики. Първото, което ни хрумна, е, музикалното произведение "Пускам, пускам кърпичка".

Да си припомним текста и правилата:

Децата се нареждат в кръг и сядат. Едно от тях обикаля с кърпичката извън него и пее "Пускам, пускам кърпа, кучето я дърпа, Шаро ми я гони за кило бонбони". Избира си едно от децата и пуска кърпата зад него. След това хуква да тича, а избраният го гони. Ако го хване, отново си сяда на мястото. Ако този, който е пуснал кърпичката, обаче първи стигне до него и седне, значи другото дете е наред да пуска кърпата.

Както виждате, още в първото изречение се създават предпоставки за корупция. Едно дете има кърпа и тича наоколо, а много други седят и чакат, абсолютно лишени от кърпички. Някъде в сюжета се намесва и Шаро, който гони за кило бонбони, тоест - за облага. Шаро може да е строителен предприемач, министър или пък катаджия на Прохода на републиката. След това едното пуска кърпата зад гърба на избрано дете, после настъпва някакъв калабалък и суматоха, всички тичат, крещят и се гонят, и накрая всичко приключва както е и започнало. Никой не знае къде е кърпата, къде са бонбоните и накъде е фъснал Шаро (вероятно в Южна Африка, те повечето там ходят).

Разбира се, сигурно има и много други подходящи детски песнички, с които децата да се научат колко е лошо да се дават бонбони, сливи, круши, вафли и други продоволствия с цел материална облага. Предложете ни и вие някоя песен, и може накрая дори да направим плейлист С ДЕТСКИ ПЕСНИЧКИ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА! Чакаме ви!

Станислава Гатева нарича себе си "мързелива майка" - когато разбрала, че другите майки стоят вечер с децата си и решават задачи за басейни и лица на триъгълници, направо ѝ станало лошо. Ама как ще правя това в следващите 5 години?, запитала се тя и решила, че ще остави детето самичко да се оправя, напук на всички предупреждения от възмутените близки и далечни хора. И, разбира се, детето се оправило чудесно, не без помощта и на една чудесна онлайн платформа, за която ще прочетет в текста. А относно "мързела" на Станислава - ние напълно я разбираме. То живот ли е да ходиш по цял ден на работа и като се прибереш - да търсиш валентността на хлора??

******************************

Наскоро четох текст на Анна Бикова: “Аз съм мързелива майка”. Много ми допадна, особено след като моята собствена майка има подобно мнение за мен и нарича децата ми „сървайвъри“.

За мен е много важно като родител да отгледам самостоятелни хора, които да могат да се оправят в живота и без мен. Дори на сина ми - след като един ден сподели, че иска завинаги да живее с мен и татко му - му казах, че ще го изритаме от дома, след като завърши образованието си. Стига да не реши да прави няколко висши, разбира се. Тогава изритването ще е по-рано. Да не говорим, че вероятно като порасне още малко, ще иска сам да отлети от гнездото, но това е друга тема.

Отглеждането на самостоятелни деца за мен започва още от бебешката им възраст. Освен стандартните неща, като да се грижат за себе си, „обучението“ им по английски език започна още преди навършването на годинка. Песни, стихчета, филмчета, игри на телефона: всичко на английски език.

„Те, децата ти, ще се объркат, още не знаят български, пък ти.... И какво разбират, като им пуснеш филма на английски език?“

А аз невъзмутимо отговарях: „Има ли значение на какъв език не знаят?“

Всичко това е и много удобно - хем аз крада време за себе си, хем децата се забавляват, хем учат.

(Само за спокойствието на интернет обществеността да уточня – децата ми имат ограничено време пред телевизора и другите устройства.)

Най-големият ми кошмар беше времето преди първи клас. Аз, като мързелива, но все пак отговорна майка, започнах да се информирам какво предстои.

И, о, ужас!

Отвсякъде чувам как след прибиране от работа майките започват да учат и пишат домашни заедно с отрочетата си. Грубо започнах да смятам: ако се прибирам най-рано в 18.30 ч., значи тогава тепърва трябва да започваме да решаваме задачи или да правим (ъъъъ) диктовка.

Аз съм смачкана по това време, какво остава за детето, което е станало в 7 часа сутринта и е прекарало 10 часа в училище. Представих си и как вместо да си починем и поговорим, започвам да го увещавам колко важно е точно в този момент да учи таблицата за умножение или да смята колко голяма тръба ни трябва, за да напълним басейн с определен размер.

И още по-големият ужас: това ще е тенденцията следващите 5-6-7 години до времето за частни учители и кандидатстването след 7 клас... Господи, та аз вече съм била ученичка! Завърших училище вече-не-помня-кога.

Колко закани отнесох от близки, роднини и познати:

„Но как няма да се занимаваш с детето? Ти ще видиш! Като закъса, какво ще го правиш?“

Какво ще го правя ли? Ми, то да си се оправя, то е ученикът, а не аз. Негова отговорност е да учи, не моя. Мога да му помагам, ако се наложи, но вместо него да уча – НЕ.

Това е времето, в което бях заклеймена и като лоша майка.

Синът ми току-що завърши трети клас и мога с гордост да кажа, че се справя отлично. Не ми се е налагало да пишем домашни заедно, да го карам да учи и т.н.

Любимото ми е в неделя към 10 вечерта да ми каже, че е забравил да си напише домашното. Ще ходи без домашно или на следващият ден ще стане по-рано, ако все пак иска да отиде на училище с домашно. Те, оценките, са си за него. И ако учи, то си е за него. Училището е неговата работа, както ние, възрастните, ходим на работа... Връзва се на тази логика, поне засега.

Миналата година направих голямо откритие. По стечение на обстоятелствата и започването ми на нова работа се запознах с Кан Академията. Това е платформа с безплатни видео уроци и упражнения. Нямате представа каква вътрешна радост изпитах в този момент! Бога ми, някой го е измислил за мързеливи родители като мен! Ура, частните уроци също трябва да отпаднат!

Та, решавам да запозная моя синковец с платформата. Естествено, първата му реакция беше като на съвсем нормално 9-годишно дете: отказа. Мързелът ми, обаче, не прощава. Седнах с него пред компютъра и му предложих заедно да гледаме някое клипче, по негов избор.

А клипчетата са супер интересни и можеш да научиш много неща. Изгледахме един видео урок за раждането на звездите, изгледахме и едно клипче за рисуване с Java Script. И му хареса.

Започна да прави собствени проекти по програмиране в платформата: първо рисува кръг с код, после снежен човек, после снежният човек маха с ръка...

Постепенно включихме и математиката. Гледа клипчетата, после решава задачи. Ако се затрудни, платформата му помага. Пък аз мога да видя, когато пожелая, къде му е било трудно и колко време е бил там. Вече година и нещо по-късно, синът ми прекарва около два-три часа седмично в Кан Академията. Е, имаме и уговорката, че за да може да играе онлайн игри или да прави (почти) каквото иска в нета, трябва да е участвал в полезна дейност по негов избор. Той си избира Кан Академията. Печели точки и баджове, докато се упражнява, и може да види сам, че вече е усвоил математиката за 4 клас на 59%.

Лятната ваканция е в разгара си. Аз и татко му продължаваме да работим и да се чудим как да го наглеждаме. Пет дни в седмицата по минимум 9 часа синът ни трябва да се занимава сам - не е малко време. Сметката с лагери и други подобни не ни се получава съвсем. Тази година обаче “цялата сметка” можем да намалим с 2-3 часа седмично, които той прекарва с Кан Академията. Хем учи, хем сме спокойни, поне за това време. “Откупили” сме си и известно време с книги на английски език, които той харесва и сам поиска да чете.

В крайна сметка аз съм до сина ми, за да му помогна как да учи, пък самото учене си е негова работа. Защото аз съм МЪРЗЕЛИВА майка, която иска да си гледа кефа, вместо да решава задачи за дебит на тръби след работа.