В края на 2018 г. 22% от българите очакват 2019 г. да е по-добра, a 30% - по-лоша. Според 31% следващата година ще е същата, а 17% не могат да отговорят.

Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е -8. През миналата година тази оценка беше +3. Това показва известен спад на общия оптимизъм. Изводът е от традиционния Глобален индекс на надеждата на "Галъп интернешънъл", разпространен днес.

България е по-песимистична на фона на източната част на ЕС. В Румъния индексът на надеждата е много по-висок (нетна стойност +21).

България показва по-малко оптимизъм от средното и за ЕС като цяло, отчитат от "Галъп интърнешънъл".

Според нетните оценки, на Балканите най-оптимистично са настроени албанските общности, а на другия полюс са Турция и Босна и Херцеговина. Ние сме в средата.

Данните за целия свят показват, че 39% от анкетираните очакват следващата година да е по-добра от приключващата. На обратното мнение са 24% от анкетираните. 31% от хората не очакват промяна.

Общо 48 745 души са били интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (27 страни; 28063 души), по телефон (7 страни; 5922 души) или онлайн (16 страни; 14 760 души).

Президентът на световната асоциация "Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев коментира, че в продължение на десетилетия глобалното изследване "В края на годината" отчита парадокс: хората, живеещи в по-богати страни, са настроени по-песимистично към предстоящата година. И обратното. Изглежда, че страхът от загуба на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.

28% от анкетираните по света очакват 2019 г. да бъде по-мирна, 34% смятат, че ще бъде по-проблемна. У нас 15% от анкетираните са оптимистично настроени за световния мир през 2019 г., 28% са на обратното мнение, 38% очакват да е същата, 19% се затрудняват да отговорят. Нетната стойност по този показател у нас е -13, близо до средните стойности за света.