fbpx

Една снимка от първия учебен ден в американско училище обиколи социалните мрежи и потвърди опасенията на всички скептици, че децата няма да се справят много добре с носенето на маски и спазването на дистанция. Директорът на училището дори порица учениците, разпространили снимките в социалните мрежи, заканвайки се, че ще има последствия.

За разлика от него друг директор в училище в САЩ се опита да стигне по-забавен начин до децата, за да им напомня, че, буквално, “Не може да пипат това”.

Куентин Лий записва специална видео пародия на легендарния хит на MC Hammer “Can’t Touch This”, в който танцува като бесен, носи маска, обяснява колко трудно е да се намерят дезинфектанти и, с две думи, е адски смешен. Неслучайно видеото е гледано над 6 млн. пъти.

Така че, да, има различни начини, по които можем да обърнем внимание на проблема.

Разговорът за Covid-19

Всеки родител е намерил своя начин да обясни на детето си случващото се със света и с нас в последната половин година. Всеки е успял някак да съобрази разказа си с възрастта на детето и с личните семейни възгледи и навици. Истината е, че макар според проучванията последиците за децата, заразени с Covid-19, да са минимални, вероятността те да са безсимптомни преносители на заразата не е никак малка.

Основното, което децата ни трябва да запомнят (без значение на каква възраст са те), е, че носим маски, за да предпазим всички останали. И по този начин се стараем да сме отговорни и да постъпваме добре. 

Дали вярваме или не в маските и в тяхното носене може би не е обект на този разговор, тъй като в момента по-добра препоръка не е измислена. А и истината е, че когато детето е в среда, където при определени условия носенето на маска е задължително, само ще го затрудним в изпълнението на задачата, ако се опитаме да обясним, че маските вероятно не са най-умното нещо (в случай че вярваме, че това е така).

Разбира се, начинът, по който може да бъде проведен този разговор, безкрайно много зависи от възрастта на детето.

Няколко възможни начина, по които може да се поговори с по-малките деца

Илюстрирайте как изглежда социалната дистанция
Измерете колко са два метра с някакво въженце, панделка или пръчка, за да покажете на детето колко точно далече трябва да стои от приятелите си и от другите хора.

Може да го подтикнете да измери кои предмети или мебели в къщата са на два метра разстояние един от друг, за да придобие още по-добра представа. 

Използвайте плюшените играчки като съюзници в обяснението на социалната дистанция
Малките деца обичат да учат чрез игра, така че разговорът за разпространението на коронавируса може да мине тъкмо през такава, напомнят от mom.com.

Помогнете на детето да подредите заедно една социално дистанцирана класна стая, пълна с плюшени играчки, и разиграйте различни сценарии, случващи се в час, в които социалната дистанция може да бъде нарушена.

Научете децата как стоят нещата с микробите и бактериите
Купете си няколко блюда на Петри (струват около 2–3 лв. в зависимост от диаметъра) и направете научна демонстрация.

“Вземете проба” от ръцете на децата преди и след измиване с антибактериален сапун, после от езика им, от дръжката вратата, от ключа на лампата.

Поставете пробите в отделни блюдя на Петри и наблюдавайте какво ще порасне там. Разговорът за миенето на ръцете ще стане доста по-лесен. 

Измислете си песен за миене на ръце
Ако от “Хей ръчички, хей ги две” ви е втръснало, измислете си някаква друга семейна песен, която да си тананикате, докато си миете ръцете. Може да е народна песен или от последния албум на Slayer, все тая - стига да може да я припявате поне 20 секунди, докато тече миенето.

Намерете заедно с децата нови начини да поздравявате приятелите си
Прегръдките, за съжаление, не са на дневен ред, а по-малките деца с удоволствие изразяват любовта и привързаността си точно по този начин. Пробвайте всякакви дистанцирани поздрави или чукване с лакти, които освен полезни в ситуацията, може да се окажат и забавни.


Човек и добре да живее, най-накрая открива огромното си количество напълно безполезни таланти и започва да се чуди подарък ли са, или са по-скоро наказание. Защото да си особено талантлив и надарен невинаги е най-хубавото нещо. Диана Георгиева знае много добре това и ни споделя за част от своите таланти без възвръщаемост.


Какво по-хубаво от това да си талантлив? Имаш си някакво зрънце нещо си, дето с малко усилия и много постоянство в даден момент ще превърне живота ти в безкраен почивен ден, докато парите сами идват при теб? Имам предвид, то целият свят се върти на таланта - умения наоколо бол, трябва ти само Фейсбук, доза екстровертност и си ти? Ми, не. Аз съм пример за това как можеш да имаш милион и един таланти и те да не ти служат за абсолютно нищо. Какво имам предвид ли?

Талант номер 1:
Мога да слушам два разговора едновременно

Да, звучи малко странно и леко на прага на внимателно отгледана шизофрения, но е факт. Това умение добих, след като преживях лек тригодишен флирт с едно от съвременните телевизионни долнопробия, наречено риалити формати.

Подвизавах се в ролята на “редактор контролна зала", което е хем досадно за обяснение, хем дълго, така че ще ви го спестя. Та, на въпроса - как е възможно да слушаш два разговора едновременно ли? Ами, да речем, седите си на маса (интересен факт в чест на шизофренията - знаете ли, че когато има общ разговор между повече от двама-трима души, на всеки 20 минути настъпва естествено, психологически подковано затишие?).

Та, седите си на маса и по някое време се случва разговорите да се разделят. Избирате си кой да слушате, нали? Е, аз не. Слушам си и двата, но понеже в последно време съм патлогично отегчена, обикновено не се намесвам в нито единия. Столкинг ин риъл тайм, а, кво ще кажете? Нищо? Еми, и аз така.

Талант номер 2:
Мога да пея народни песни

Сега, това не е някакъв странен или нечуван талант, но също като предния и този не ми служи за нищо особено. Ще кажете, чакам да се съберат хората, нетърпелива да се покажа и да извия глас в произволна родопска тегоба, ехтяла нявга из планините, прегръщала с воя на вятъра под мишница жертвоготвни момци и клети моми, погребала юнаци и плакала с полята?

Ми, не, пея си под душа и горе-долу с това се изчерпва приложението на този ми талант. Не го вкарах в джаз, не потърсих колаборация с дръменбейс диджей, не научих много нови песни, просто си седи едно звънливо гласче в мен и толкова.

Талант номер 3:
Мога да гримирам

Да, нищо женско не ми е чуждо, макар че обикновено съм замислена за важни въпроси и всичко де що е битово, приемам като досаден детайл, който мога, правя и поемам на плещите си, но не ми е важно. Но мога да гримирам.

Обикновено си мълча, защото от една подобна демонстрация се оказах на сватба, където булката беше гримирана като новоизлюпил се фен на Мерилин Менсън, ронеше горчиви сълзи и денят й, дето общо взето се води един от най-важните в ЦЯЛОТО Й ЖЕНСКО И ЧОВЕШКО БИТИЕ, вървеше към клет, почернен около миглите провал.

Затова изчистих, измих, започнах отначало и я превърнах в пролетна китка, достойна да бъде възпята в народна песен, която, естествено, няма да изпея аз. Тогава майка й се появи, може ли и аз, може, кумата, може, свекървата, може, че и няколко пъргави гостенки- ми, може, какво да правим.

Списъкът беше дълъг, а моят анцуг и широката ми тениска (понеже ме изкараха от, общо взето, любимото ми място в целия свят - леглото ми) по никакъв начин не се вписваха във феерията от официални пролетни роклета, та вероятно затова и едно вино не ми сипаха, освен, че не ми платиха нищо, но важното е, че имаше цветя и рози, както и булка, дето не реве.

Само някой да ми каже, че не съм алтруист!

Талант номер 4:
Мога да правя сешоари и да се боядисвам сама

Абе, общо взето съм жена на далавера. Сама си се лакирам, сама си правя сешоари, сама се боядисвам. Само да подстригвам не умея, но то не може всичко.

Ще кажете, ама, маци, защо не вземеш да станеш нещо гримьорка, фризьорка, певица? Ми, не, не, а екзистенциалните въпроси и другите п.о.-в.а.ж.н.и. неща кой ще ги поеме, а?!

Та, да - не изкарвам пари и от това, трая си и по този въпрос и общо взето, талант номер 4 се различава от 1, 2 и 3 по това, че е също като тях, но съдържа повече ненужни умения - цяло букетче, не било на нито една сватба. Слава богу.

Талант номер 5:
Умея да избягвам хора

Е, невинаги, нали, понякога някои досадно изскачат отнякъде и ме поставят в неудобна ситуация да гледам настрани и да стискам палци да не ме видят.

Не, че не ги харесвам или съм социопат, но просто невинаги съм в настроение да си говоря с всеки. Значи, има си ред! Ако днес съм с теб, не мога да говоря и с теб, и с теб, и с теб. Не е лично, супер си, просто не е твоят ден в моя свят.

Това е талант, който ползвах често ПК (Преди Ковида), но сега не излизам, което го превръща в достойна точка в този списък. Как се нареждат нещата само, а? ЙЕЙ!  

Талант номер 6:
Мога да правя много хубави десерти

Уточнявам - това е от ония “битовите” неща, на които не обръщам внимание, но ако се случи да съм в настроение и да ми се иска да ми мирише на ванилия, канела или да бъркам безкрайно нещо, което после да се превърне в крем, от който мога да изям кило, правя го. И се получава. Не знам защо.

Не съм от хората, които експериментират и им идва отвътре, залагам на фристайл само с подправки, добавки, понякога и със заменки, но иначе съм Хитлер на грамажите и Шелдън + Моника едновременно на реда, по който се слагат нещата. Сега, какво му е ненужното на този талант ли?

Еми, няма да отварям сладкарница - това да имаш собствен бизнес е в графа “досаднибитови”, тип тонеможевсичкидасмебизнесмени и като цяло го правя само за близки, когато ги обичам. Е, ок, може би на тях им е нужно. Изтривам тази точка.

Талант номер 7:
Мога да чета по устни

Да, като по филмите с много яките агенти. Имах позната, която всяка дума можеше автоматично да я каже наобратно. И този талант е достоен за списък. Но моят също не му отстъпва.

Нали се сещате за оная смешка, дето “преди винаги се чудех какво ли си мислят хора, след Фейсбук съжалявам, че попитах.” Та и с това така - мога, ако се фокусирам, да проследя много внимателно как се движат устните и кои букви оформят, без да чувам нито звук, ей така - отдалече. Буквите стават думи, думите - обикновено не особено съществен разговор. Но го мога. Йей.

Талант номер 8:
Мога да предвидя коя песен ще стане хит, много преди да е станала

Сериозно, случвало ми се е много пъти. Чувам някое парче от не знам си коя супер неизвестна банда и знам, че ще се върти по радиото. Просто знам.

Обикновено отнема между половин и година, но важното е, че все някога става. Това можеше да е готино умение в страна, в която например се издирват таланти и има музикална индустрия, разбирайте - някой плащаше за това, но тук продуцираме единствено McDonald’s и хората си стават дебели в душите, ама какво да се прави. И дебелите души души носят.

Талант номер 9:
Искрена съм

Сега, нали, ще кажете, ама как, то какво му е лошото? Ами, всичко. Така и не успях да разбера какво му е хубавото на това да се правиш на нещо, което не си, но очевидно така се успява в живота.

Да си искрен не значи да си невъзпитан или груб, макар че понякога хората така го приемат, 'щото всичко изведнъж стана много лично и аз обвинявам за това Фейсбук, но това си е друга точкае, така че - не ми обръщайте внимание.

Та, в общи линии каквото виждаш, това получаваш, мистериите са в детайлите, ако ти се занимава. Иначе - права линия, звучи почти като смърт, ама си е живот отвсякъде - ето ме за доказателство.

А вие какви таланти имате, дето вие си ги носите в пазвата и те, от своя страна, не ви носят никакви особени дивиденти? Аз имам още няколко, ама за тях - някой друг път. 

Тази седмица потребителка на Reddit сподели, че когато 11-месечното ѝ дете се разплаче, едно от нещата, които го успокоява, е да се приближи до лицето му и да му каже „БУУУУУ“. На нас това ни се стори твърде лесно решение, какви са тия децата, които кротват с едно „бу“, къде живеят? Затова ви питаме: Кое е най-странното нещо, което ви се е налагало да правите, за да върнете доброто настроение на децата си? Преди това вижте какво споделиха хората в Reddit и допълвайте.

-- Моето 15-месечно момиче се успокоява, когато се преструвам, че краката ѝ ми миришат лошо и се правя, че припадам (Zkck0517)

-- Когато синът ми беше бебе, около 17:45 всеки ден трябваше да марширувам (не да ходя или да танцувам, а да марширувам!) около трапезарията, носейки го на ръце и потупвайки го леко по дупето в ритъма на "чуга чуга чу чу, обичам те“… Отново и отново, докато спре да плаче. (shake_them_bones)

-- Същото е и с моето. Последно „барабаних“ по дупето му в ритъма на музикалната тема от „Игра на тронове“ (slowsuby)

-- Моето се успокоява от звука на мачкане на пластмасова бутилка… (PartTimeMisanthrope)

-- Когато бебето ми се разреве в колата, единственото, което го успокоява е "Under pressure” на Queen. Незабавно млъква, когато го пуснем. (lunarchef)

-- Блазе ви - когато синът ми беше малък, трябваше да пея до безкрай „Пет малки патета“, за да го успокоя, докато карам… (upside-down-banana)

-- Ако още веднъж трябва да чуя "Мравките маршируват", ще се гръмна. Но всякакъв рев спира на нея! (Somerset3282)

-- Дъщеря ми се успокояваше веднага, когато чуеше „Имперския марш“ - и все още я обича, от 19 месечна. (zelda_slayer)

-- Баща ми разправя, че когато съм била бебе, е махал ризата си и ме е слагал да спя на нея, защото съм мислела, че спя на гърдите му. (Bluesteel_91)

-- Когато духна в лицето на сина си, той затваря очи, вдишва дълбоко, усмихва се леко и бог знае поради каква причина забравя защо е бил разстроен. (m_takeshi)

-- Когато ми се наложи да накарам детето да спре да плаче, просто заставам с нея пред огледалото. Веднага спира и започва да се усмихва на другото бебе и на другата майка... ( jmpuddleduck)

-- Имаме огромна карта на стената, пред която го вдигаме, когато се разплаче - по някаква причина започва да се взира в нея и млъква. (Zapchic)

А нашият 18-месечен много обичаше да го мятаме на мекия диван като чувал с картофи... (SheaRVA)


Още:

Без никакви увъртания можем да кажем, че Прея е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на българската музикална сцена. Всъщност, това момиче винаги ни е звучало като нещо извън местното шоу, откакто, още като ученичка, мина като фурия през форматите X Factor България и Музикална Академия и започна да прави независими соул-фънк-хип-хоп парчета с бандата си Smooth. Малко по-късно стана най-младият артист на лейбъла Монте Мюзик, който през 2014 г. издаде дебютната ѝ песен Малките неща (парчето беше в топ 5 на най-слушаните за годината у нас, а днес има над 2 милиона гледания в YouTube).

Няколко факта за Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей, които може би вече знаете: Причината за дългото ѝ име е нигерийският корен на нейния баща, като Ейрин (от Ирина) и Комфорт са имената на нейните баби. Прея губи баща си, когато е едва на 11 месеца. Отгледана е от майка си и баба си. Завършила е 22 СОУ в София, а в момента учи специалност реклама в Нов български университет.

След като в края на миналата година взе смелото решение сама да продуцира музиката си, сега независимата Прея се завърна с парчето Lo6 Navik и убийствено видео към него, а междувременно завършва и първия си албум с банда супер добри музиканти, с които тръгва на голямо турне на 30 май.

Чуйте и вижте Lo6 Navik (след което със сигурност ще искате да палнете към някой плаж), а после и разговора с певицата плюс разбиващи бекстейдж кадри.

-- Прея, използваме момента, в който хиляди хора слушат новото ти парче, за да ни разкажеш най-любопитните и, разбира се, кошмарни ситуации около създаването му?

Парчето се въртеше в съзнанието ми отдавна и на два пъти се опитах да му дам живот - не се получи. Тогава това ми се струваше кошмарно, но се оказа, че точно така е трябвало да се случи. Сега ще направя странна аналогия - майка ми се е опитала два пъти неуспешно да има бебе, преди да се появя аз. 


Снимки: Драгомир Димчев/DarkWhite-vision

-- На сцената си от много време, една от най-интересните изпълнителки си, а чак сега предстои излизането на дебютния ти албум. Защо се забави толкова?

Първо - благодаря. Второ - много държах първият ми албум да следва обща концепция и максимално да изпипам всички детайли по издаването му. А не се чувствах готова и достатъчно уверена за тази крачка. Защото наистина искам да е УАУ. Почувствах се готова и ето!

Жанрово предстоящият албум може да се категоризира като микс между r’n’b, поп, соул и хип-хоп. Признавам си, че на мен си ми звучи световно, макар и повечето парчета вътре да са на български език. Използвали сме интересни звуци, експериментираме с вокалните ефекти и въобще доста се забавляваме в студиото.


Снимки: Драгомир Димчев/DarkWhite-vision

-- И ние сме хора и обичаме любовните истории – сподели каква роля в новия ти проект има момчето до теб Евден Димитров?

Той до голяма степен се отразява на личността ми и, разбира се, заема главната мъжка роля в живота ми. Парчето, oбаче си е базирано на мои лични наблюдения и усещания, които по-скоро нямат общо с него. А пък музиката я написахме с един друг наш общ приятел - Денис Попстоев.

Снимки: Драгомир Димчев/DarkWhite-vision

-- Песента от новия ти проект, която нямаш търпение да изпееш на живо?

Разбира се, че всичките, но особено интересно ще ми е да видя реакциите на “Не съм за тук” - колабoрация с ЖЛЪЧ, която кара малката ми фокус група да настръхва дори и на десетото слушане. Супер емоционална е, по много неочакван начин.

-- Каква си преди излизане на сцена, как би описала състоянието си? Какво не знаят за теб феновете ти?

Преди да изляза на сцена си е едно малко влюбване, от онова с пеперудите в стомаха и повишаването на телесната температура. А това, което не знаете за мен, е, че когато имам истинска сценична треска, започва да ми се пишка, хаха.


Снимки: Драгомир Димчев/DarkWhite-vision 

-- Миналата година се подложи на доста сериозен хранителен и спортен режим, споделяйки резултатите публично – защо това беше важно за теб?

Беше важно за мен, защото имах нужда да поема контрола над волята си - бях го изгубила. А споделянето беше еднакво алтруистично и егоистично действие - исках да покажа на дамите колко лесно и приятно може да бъде по пътя към “по-здрава и уверена аз”. Подкрепата на последователите ми ми подейства изключително стимулиращо и ми помогна да завърша предизвикателството.

-- Къде според теб могат са сбъркат жените в стремежа си да се впишат в някакви „съвършени“ параметри?

Понякога не оценяват силата и красотата на разнообразието и целенасочено убиват индивидуалността си. Тъпо.


Снимки: Драгомир Димчев/DarkWhite-vision 

-- Сега кои са петте добри навика, които те държат във форма?

Сега просто се старая да се храня с качествени продукти, в умерени количества и избягвам млечни продукти и въглехидрати. Опитвам се да тренирам, понякога ми се получава.

Петте най-важни правила, които спазвам през повечето време са:

  1. Вода!
  2. Зелен чай
  3. Тренирай (или поне се придвижвай пеш)
  4. Много зеленчуци
  5. Не пий алкохол

-- Какво най-лесно може да дискредитира режима ти – манджите на баба ти, гурме ресторант или поръчване на джънкфууд след тежко парти?

Най-лесно ще паузирам режима си заради гурме ресторант, даже без угризения. Там просто се хранят много сетива, струва си жертвата. Това е в идеалния случай. По-често се случва Вариант 3, понеже често работя през нощта.


Снимки: Драгомир Димчев/DarkWhite-vision 

-- Понеже ни се иска да те питаме и нещо, което вълнува майките – кажи какви положителни неща забелязваш в новото поколение, неща, които ги нямаше сред твоите връстници, когато беше ученичка?

Оооо, ами много по-адаптивни са. Също така са по-будни, защото имат много повече информация. Това се оказва и негативно, тъй като вниманието им се задържа все по-трудно на едно място, ама знаем ли дали така не е по-добре...

-- Кои бяха най-трудните моменти в детството ти, които обаче сега си спомняш с радост?

Отгледана съм главно от майка си и баба си, като те се постараха това да не ми се отрази негативно. За тях самите обаче е било трудно - сигурна съм. Най-вероятно, това, обаче, ме е направило силната, независима дама, която съм сега.

-- Какво от характера си дължиш само и единствено на себе си?

Чувствам, че съм доста по-амбициозна и мотивирана, отколкото семейството ми се е опитало да ме направи и отколкото те са.


Снимки: Драгомир Димчев/DarkWhite-vision

-- Какво си казваш, като си погледнеш програмата за лятото?

Вълнувам се и съм супер щастлива, защото на 30 май стартира турнето ми из България, по случай дебютния ми албум. Започваме на 30 в EXE, София, продължаваме с Капана фест в Пловдив и след това ще минем през още 7-8 града. Скоро ще обявим всички дати във Facebook и Instagram.

-- И за финал – една любима песен за тренировка и една за мързеливо излежаване с любим човек.

Докато тренирам, ми супер мотивиращо да слушам нещо на Кендрик Ламар или на N.E.R.D. Ако трябва да посоча една песен, това е HUMBLE. на Кендрик.

А за излежаване и танци само с ръце напоследък си пускам Barefoot in the park на James Blake ft. ROSALIA.


Предстоящият албум на Прея ще бъде представен с лайв банда, която включва инструменталистите Евден Димитров (бас), Волен Милчев (беквокали), Радо Казасов (барабани), Божидар Василев – Trombobby (тромбон и контролер) и Денис Попстоев (синтезатори и саксофон).

За повече информация относно датите и местата, които  Прея и бандата ѝ ще посетят – следете Facebook страницата и Instagram профила на певицата.

Дойде време да отличим и победителите в конкурса ни "НАЙ-ВЛУДЯВАЩАТА ИГРАЧКА", който направихме с подкрепата на приятелите ни от Ozone.bg. Предизвикахме ви да ни разкажете кое е онова адово НЕЩО, което ви е късало нервичките и никога няма да го забравите и, честно, не очаквахме да прочетем, че на тоя свят има ТОЛКОВА много досадни изобретения.

То не са грозни кукли, които си удължават крайниците (?!!), то не са ужасяващи подобия на пиано и какво ли още не. Мили родители, получавате искрените ни съчувствия и поздравления, че ще излезли в добро психическо здраве от тоя ад на пластмасата и китайския език.

А сега да преминем към първия текст, изпратен ни от Валентина Иванова. Горката Валентина е имала нещастието да живее в компанията на светещ октопод, който пее едновременно на китайски, английски и немски. За да компенсираме поне малко изгубените ѝ нервни клетки, я отличаваме с награда от Ozone.bg, за която ще ѝ пишем допълнително на имейл. А вие четете и се кръстете никога да не срещнете Дингъл-Дангъл!

***************************

Когато една позната майка ми каза, че като ни дойдат на гости с нейната щерка, ще ни донесат и една от играчките ѝ за подарък, много се зарадвах.

„Йее! - казах си - още една играчка, с която моето умно детенце да развива интелект.”

Няколко часа по-късно разбрах колко подло се е отървала тя от това нещо.

„Искаш ли, мами, да подарим на Ники играчката? Той много ще ѝ се радва!" - сигурно му е подметнала небрежно.

„Доб’ееее!’- навярно е отвърнало малката, включвайки се, без да подозира, в подмолния план на майка си.

Играчката представлява пластмасов октопод с извити нагоре пипала, всяко в различен цвят. Те не само примигват с лампички в различен цвят, но и падат при всеки опит да вдигнеш или преместиш нещото.

Има колелца отдолу, и трябва да се движи непрекъснато насам-натам, докато пее. Разбира се, спря да се движи в същата вечер, когато ни я донесоха. За това се погрижи малкият, това си му е специалитет.

Кръстих я Дингъл-Дангъл. След малко ще разберете защо.

Донесоха ни я, включихме я и тя започна да се движи и да пее. Аз уж съм добре с английския, но и досега не мога да разбера текста. Мисля, че започва на английски, а завършва на немски. Най-интересното е, че се пее с китайски акцент - пронизително и звънко. Нали ви е познато усещането да слушаш нещо, което уж аха-аха и ще разбереш, а смисъл така и не се появява. Ей такава му е песничката. Звучи нещо от сорта на:

Дингъл-Дангъл, Дингъл-Дангъл,
Уан-ту-три-фор, мув ауей.
Уи шел мув @№%$*§€% (тук се включва немската част)
Соу леееееет иииииит би! (сигурно се пее нещо друго, но записът е толкова кофти, че не се разбира ясно.)

И така до безкрай.

Нямаш и две секунди да се отърсиш от чутото, и то започва пак:

Дингъл-Дангъл, Дингъл-Дангъл,
Уан-ту-три-фор, мув ауей.
Уи шел мув @№%$*§€%
Соу лееееет ииииит би!

Песничката е една и съща, и се върти нон-стоп.

Стоиш, слушаш, казваш си: "Е, нека се запознае малкият с чуждите езици по забавен начин!”, обаче усещаш как лявото ти око леко започва да притреперва. Щото това чудо не спира, а на детето му е забавно - очичките му светят. Не ми е ясно как децата не ги хващат нервите от непрекъснато слушане на една и съща мелодийка.

Послуша, послуша, пък по някое време го вдигне. Поне 2 от пипалата на Дингъл-Дангъл падат, закрепиш ги обратно, детенце пак го хване, други 2-3 пипала паднат... Идилия!

Детето гледа с възторг, а аз след 20-тото изпяване усещам как съм прецакана с този „подарък”. Разбирам защо познатата ми така с лека ръка ни го е дала.

Улавяла съм се как играчката отдавна е спряна, а аз мислено продължавам да припявам: „Дингъл-Дангъл, Дингъл-Дангъл......” Кой е измислил това нещо, бе?! То верно си е китайско мъчение...

Сега съм я скрила в шкафа на най-горния рафт в стаята на 3-годишния ми вече син, и ме дразни само като я погледна, защото и от поглед вече пипалата падат.

Ще попитате защо не съм се отървала от Дингъл-Дангъл, щом така и така не го ползваме вече.

Първо - нали знаете как едно дете може цяла година да не погледне дадена играчка, и в момента, в който се отървете от нея, то усеща по някакъв си негов начин липсата ѝ, и не мирясва, докато не си я върне, и пак престава да я забелязва. Затова.

А, и друга причина има. Ако срещна някоя мама, която се хвали колко безпроблемно и лесно минава майчинството, ще ѝ подаря Дингъл-Дангъл. Ако някой го иска, да ми пише!

По повод предстоящите няколко почивни дни решихме да ви помогнем да си направите плейлиста, която да пуснете като непрестанен фон на празничния обяд, така че всеки на масата да си спомни, че майка го е раждала и без майка, която да опече агнето и да нареже салатата, тоя свят буквално е на свършване.

Тук е моментът да признаем също така, че избрахме героят да е майката, понеже не намерихме много песни във възхвала на агнето.

И така, какво щяхме да правим без майки? Дали е успокояващата майчина ръка, която подава бисквита и топло мляко, или която ръкопляска на стихчето в детската градина, майката винаги е до детето си, дори когато детето не е спечелило първото място на училищното състезание или се е прибрало със скъсан нов панталон от ритане на топка зад двора.

Ние, като майки, и нашите майки, и дъщерите ни, които може би някой ден ще бъдат майки, заслужаваме момент на благодарност и признание за търпението и упоритата работа и най-важното – за любовта, която даваме. Ето нашата плейлиста, с която да си припомним какви невероятни жени сме ние, майките - в случай, че сте го забравили.

Mamma Mia – ABBA

Една от най-великите песни на ABBA, изпълнявана във всякакви кавъри до съвършенство. През 70-те тази песен е оглавявала първото място в световните класации. Можете да я чуете и във филма Mamma Mia с „надценената актриса“ Мерил Стрийп.

Dear Mama - 2Pac

Рапърът с груби обноски и нежно сърце (особено, когато пее за майка си). Слушайте тази песен с кърпичка в ръка, защото от всяка дума се усеща искреното възхищение и  благодарност на изпълнителя към майка му, която минава през трудности и предизвикателства. Дори и да не харесвате рап, това е страхотна песен. За да привлечен интереса ви към нея, ето малко от текста:

„Когато пътят е труден, ти си сама

Опитваш се да отгледаш две лоши деца сама

И никога няма да мога да ти се отблагодаря

Но искам да ти покажа колко те ценя

Разбирам те и те ценя“

Superwoman - Alicia Keys

Това е песен за майката, която не само работи от 9 до 6, но прави така, че да се прибере вкъщи навреме, за да помогне на децата си с домашното по математика, да приготви вечерята и да изглади дрехите на цялото домочадие. Това е песен, която майката си пуска в няколкото минути тишина, когато всички спят, а тя е още будна, довършвайки някаква задачка. Алиша, която също е майка, пее:

"Това е песен за всички борбени майки

Които се борят за по-добро бъдеще

Това е песен за всички момичета

Всички момичета и жени, които правят каквото могат

За да свършат всичката работа, която има за вършене."

Mama - Spice Girls

Girl power, както се казва. През далечната 1997 няколко момичета са изпели тази хитова балада на майките си, а думите им все едно са взети от устите ни:

Когато бях малка, не разбирах

Но сега знам и не ме е срам да го призная

Всяко малко нещо, което ти ми казваше и правеше за мен

Беше правилното нещо

Явно майките на момичетата от Спайс гърлс често са ги засрамвали на обществени места или в училище - например са показвали бебешките им снимки на родителска среща. И въпреки това, спайските ни напомнят, че никой не може да замени мама - нещо, с което сме напълно съгласни.

The Best Day - Taylor Swift

Да, правилно прочетохте – Тейлър Суифт. За изненада на всички, Тейлър може да пее и за други неща освен за бившите си гаджета. Всъщност тази песен е част от дебюта ѝ. В кънтри поп песента си Тейлър възпява жената, която я е отгледала и е била до нея, особено в тежките моменти на раздяла с гаджето (няма как да го пропуснем това нейно гадже...).

Oh Mother - Christina Aguilera

Кристина не е забравила жената, която я е създала. Песента ѝ от 2006-та е благодарност към жената, която ѝ е дала живот, буквално и преносно. Текстът е изпълнен с болка, осъзнаване и благодарност.

„О, майко, ние сме по-силни

Заради всички сълзи, които си изплакала

О, майко, не поглеждай назад

Той никога повече няма да ни нарани.

За това, майко, аз ти благодаря

За всичко, което направи и все още правиш

Ти си до мен, аз съм до теб

Заедно винаги ще се справим

Ние винаги се справяме

О, майко, о, майко, о майко“

A Song for Mama - Boyz II Men

Този списък няма да е пълен без баладата на Boyz II Men "Песен за мама". За първи път излиза през 1997 година, като част от саундтрака на филма Soul food. The Boyz пеят:

"Мамо, ти си кралицата на сърцето ми

Твоята обич е като

Сълзи от звездите

Мамо, просто искам да знаеш

Да те обичам е приятно за душата ми.“

За завършек ви предлагаме и три родни песни, посветени на майката.

Предупреждаваме ви, че текстовете и на трите са уникални, затова първо седнете и после четете.

Майчице - Георги Христов

„Майчице, Майчице , много ли болка

болка и мъка ти причиних

много ли, майчице, трудно понесе

туй, че на този свят се родих.

Трудно е всичко, но ти ме научи,

залъкът свой да споделям до гроб

две ризи аз ако имам, едната

без да му мисля ще дам и на Бог

Днес ми е хубаво, майко, че ти си

жива и здрава до мене сега , аз

побелявам и в твоята зима

с теб до камината, с теб до камината

ще продължа.“

 

Нямах време, мамо – Росица Кирилова

„Нямах време, мамо,

с тебе да остана –

все пътувах, мамо,

време не остана...

A в живота, мамо,

времето минава.

Всичко имам,

само, само теб те няма!

Всичко имам, мамо,

и пари и слава.

Време имам, мамо,

ала теб те няма!

Ако можех, мамо,

времето да върна,

за да мога само

пак да те прегърна!“

Ако не се притеснявате, споделете коя е вашата любима песен за майката или пък, ако си имате любима песен за агнето - споделете ни я нея!

И така, драги ни приятели и приятелки! Вие може би не знаете, но мис Красита и мис Елиса изкараха една вълшебна ваканция... къде... къде... НА МАЛДИВИ, естествено! И когато се върнали, техни мъже ги изненадали с огромна изненада - участие на конкурса Евравизия 2017!

Много се вълнуваме от този неочакван падарък и сега искаме да ви представим песента, с която ще се състезаваме. Тя, разбира се, се нарича "Малдивски вечери" и е посветена на всички жени, които заслужават да идат на ваканция на това вълшебно място, както и на всички богати мъже, които заслужават да ги заведат там! А бедните мъже... от песента ни ще разберете какво ги очаква и тях! Хайде, нека всички запеем и ни СТИСКАЙТЕ ПАЛЦИ!!

Всички родители със сигурност имат поне едно тайно оръжие, което вадят в най-напечените моменти (като истеричен пристъп в стола в колата) и така осигуряват безценни минути спокойствие и за двата лагера.

Оръжията са най-разнообразни - от биберон до някаква вълшебна играчка (като "Надето" - любимата кукла на племенницата ми). В нашата къща, уви, биберонът никога не успя да пусне корени и си остана презрян и низвергнат, което има както хубави, така и лоши страни - знам, че няма да се налага да отучвам детето от него, но пък и никога не можах да разчитам на биберона за каквото и да било (а съм виждала случаи, в които прави чудеса).

Затова ни се наложи да потърсим друг метод с изразен седативен ефект, и, след дълго тестване на принципа на пробата и грешката, стигнахме до следните заключения:

Отваря се телефон/лаптоп/таблет, пуска се YouTube и се търси клипче, наречено Wonky Donkey, ама не кое да е, а ето това конкретно:

Както сами ще се убедите, клипът е достатъчно идиотски, за да задържи вниманието на детето поне за едно-две превъртания (ние сме правили и по 8), смешен е и всички ужасно му се радват, включително и възрастните, дори и след 74658-то пускане.

Сюжетната линия обстойно проследява състоянието на едно клето магаре, което е трикрако, еднооко, миризливо и обича да слуша кънтри - в общи линии, някакво кошмарно магаре, което не бихте искали никога да срещате.

Песничката е добавка към едноименната книга на автора Крейг Смит и колкото и да не ви се вярва, дори е печелила награди. Вкъщи ползваме Wonky Donkey за отвличане на вниманието, когато се режат нокти, стрижат се коси и във всякакви общи случаи на неуправляемо крещене без повод.

Има обаче моменти, когато дори миризливият, едноок катър се оказва неспособен да се справи с напрежението. Тогава на помощ тежката артилерия, а именно - химнът на клета майка България, изпълнен с всички басови сили от мъжа ми, докато аз отстрани помагам с къдравото "ТИРИИРИРИИИ" на подходящите за целта места.

Крайният метод се използва най-вече по време на път, когато няма къде да се спре. Вероятно уплашено от чутото, детето спира да реве и обикновено се вторачва през прозореца, опитвайки се да ни каже, че е разбрало намека и вече може да спрем да вием. За нула време и с минимум усилия - пълен успех.

Разбира се, оръжията имат някакъв давностен срок и съм абсолютно наясно, че скоро ще трябва да търся други "въдици" за отвличане на вниманието, но дотогава - да е живо и здраво чудесното магаре.

cross