Идеалната майка, шеф, съпруга, приятелка и дъщеря! Хаха, извинявайте, че се смеем, но нима всяка една – или почти всяка една – от нас, не се опитва да бъде поне три от тези неща едновременно??

Разбира се, че сме много, но нека не си говорим глупости – никоя от нас не е успява да е перфектна в така поставените роли. Не е идеална и Емет, една наглед почти перфектна във всичко жена, която обаче се чувства мнооого зле, когато дори за миг се отклони от „правия път“. Път, който тя сама си е начертала и гледа в него като кон с капаци (който се припознае в този образ, да мине крачка напред).

Това е в общи линии сюжетът на новия сериал по Fox Life “Почти перфектна“ (I feel bad), чиято премиера ще видим на 18 май, събота, от 23.50 часа.

Какво се случва в главата на тази почти нечовешки идеална жена?

Да, тя се чувства зле, когато има еротични сънища с някой друг, а не със съпруга си (да не дава Господ, на никоя от нас не се е случвало!)

Да, тя се прави, че тези деца не са нейни, когато те решат да се държат като малки вампирчета и вършат пакост след пакост на публични места (не, И ТОВА не ни се е случвало, въобще даже!)

Да, тя използва подчинените си в работата (хахахаха, не думай!)

Разбира се, всичко това е нормално. Защото всички сме така, дайте да си го признаем – кой има такава сила на мисълта и подсъзнанието, че може да контролира сънищата си, поведението на децата си и да бъде изряден в работата по 24 часа в денонощието всеки ден?

Няма такъв човек!

“Почти перфектна“ е чудесна съвременна комедия, която идва като балсам за душите на майките, особено тези, които живеят непрестанно с чувство на вина и усещането, че всичко им се изплъзва от контрол.

Не се шашкайте. Не се паникьосвайте. Позволете си да бъдете по-слаби, по-неорганизирани и по-големи егоисти, и ще ви олекне. Защото така правят нормалните хора – ще ни го покаже и Емет в комедията, създадена по романа I Feel Bad: All Day. Every Day. About Everything от Орли Аусландер.

Да, няма да се чувства хубаво от това, но пък ние можем, вместо нея, да усетим облекчението, когато си признаем, че действително няма необходимост да сме нонстоп идеални – а и никой не го очаква наистина. Пробвайте да охлабите малко самоконтрола и ще видите сами… всичко ще бъде наред!

Говорили сме си за изцеждащия стремеж към перфекционизъм много пъти и по различни поводи, но днес Мария Матева добавя още една съставка към профила на перфектната съвременна майка - здравословното хранене.

Следва поучителната история за 27-годишната героиня Малинка, която се оказва в капана на литературата за съвършен начин на живот и идеала за майчинство, за да открие стотици страници по-късно, че неусетно се е озовала в компанията на анорексията. И че светът не свършва с липсата на супер био храни.

________________________   

В един модерен, модерен офис, на една претъпкана и шумна улица, един мъж заедно със своите колеги и колежки шумно осмиваше своята половинка Малинка. Причината: тя беше изпаднала в нервна криза, заради това, че в забутаното селце, където той я беше откарал заедно с 10-месечната им дъщеричка, не успя да открие брашно от рожков и чиа.

Нека да започнем с това защо я беше откарал в това забутано селце при роднините ѝ за цялото лято, а след това ще обърнем нужното внимание на чиата и брашното от рожков.

Ами защото така бащинството се усеща 100 пъти по-леко и така всеки може да родителства. Много просто.

А какво докара Малинка до нервна криза, задето се провали в търсенето на тези два продукта, които са категорично равнозначни на две късчета злато, ще разкажем точно сега.

Малинка е на 27 години. Тя е филолог по образование и отличен преводач, който борави с няколко редки езика. Това не е като да боравиш с няколко сложни уреда за готвене, по-сериозно е. То е една идея по-сериозно. И не само една идея.

Малинка никога през своя не много дълъг живот не е получавала нужната подкрепа от своите близки. Когато порастваш в такава среда, живееш със съзнанието, че винаги има още какво да развиеш в себе си, още какво да подобриш и какво да постигнеш, за да задоволиш изискванията на околните.

Това те превръща в перфекционист. Понякога опасен, понякога полезен за себе. Но никога не осъзнаваш, че колкото и да надскачаш себе си в което и да е отношение, очакваното одобрение на близките никога няма да дойде.

Малинка обаче все още не знаеше това. И както беше успяла да се превърне в топ преводач в своя шумен и претъпкан град, изкарваща 3 пъти повече пари от своя съпруже (да, този, който в момента я иронизираше пред своите колеги), така беше твърдо решена да стане и перфектната майка. Такава, за която околните да казват: Браво, супер си.

Само че Малинка също така не знаеше, че никой, абсолютно никой никога нямаше да каже тези думи, колкото и да ги заслужаваше. Защото така сме устроени хората - засяда ни огромна буца в гърлото, когато можем и е редно да похвалим някой, да го вдигнем от земята.

Та още щом забременя, Малинка систематично и с дисциплината, която само едно игнорирано дете развива през годините, започна да чете книги, да посещава семинари и да се обучава как да бъде перфектната майка.

Тук също нямаше кой да я спре да си дава парите за всичко това и да ѝ обясни, че перфектни майки няма, независимо колко чиа изяждаш през бременността си.

Изгради си строг хранителен режим (както пише във всички книги сега), базиран изцяло на био продукти. Намери месарници, където месото е от духовно необременени и щастливи животни. Чекнеше се да прави йога всеки божи ден от своята бременност (колкото и да ѝ беше тежко и неестествено това), защото, съветват те, специалистите, ако не се практикува йога по това време, майката няма да има кърма. А да нямаш кърма в днешно време е абсолютно достатъчно основание да си теглиш куршума.

След като малкото им сладко момиченце се роди на бял свят и първата му думичка като започна да проговаря беше ''Чиа!'', Малинка продължи дори още по-вторачено да следва био режими, да пие спаначени смутита на закуска, да прилага всевъзможни извращения върху своето тяло, за да осигури нужната кърма за детето. Защото, о, ужас, всяко некърмено дете задължително ще се разболее от диабет, синдром на Крон и т.н., казали една група лаици, които по щастливо стечение на обстоятелствата имали мляко без да си мърдат пръста и решили да вменят ужасна вина на всички онези, които нямали.

Ето как приблизително изглеждал животът на перфектната майка Малинка след като се е родило бебето:

Ставане в 6, приготвяне на био закуска от киноа, рожково брашно и гхи, кърмене в 7, чистене на дома до 10, закуска, приготвяне на био обяд от бейби спанак, карфиол, пащърнак и тиквички, гладене, хранене на детето, преводи, докато то спи, за да помага на семейния бюджет, приготвяне на био следобедна закуска от незнам си какво, пране, простиране, гимнастика с бебето (защото без гимнастиката задължително ще затлъстее, пише в книгата), каляващи процедури – защото, каква пропаднала майка си, ако детето ти боледува... После приготвяне на вечеря за съпружето, хранене на детето, къпане, приспиване на детето, секс (каква съпруга си, ако пропуснеш това от режима), преводи, докато детето спи и ставане отново в 6.

Да, правилно забелязахте, никъде няма сън за Малинка. Така е с перфекционистите.
Но понеже животът не може да понесе дълго подобен ритъм, търси да ''избие'' някъде. Обикновено избива там, където най-трудно може да се забележи и най-бавно може да се излекува. За да покаже колко му е било гадно от цялата тая чиа и зелени смутита.

Една сутрин Малинка не успя да намери брашно от рожков и чиа и да приготви био закуска. Същата тази сутрин тя погледна в огледалото и забеляза, че всичките й ребра се броят като на гладно куче и отдавна тежи много под минимума за нейната възраст и височина. Честито, имате анорексия. Тихата другарка на много амбициозни и в същото време самотни и чувствителни млади жени.

Същата тази сутрин в едно малко забутано селце една изпита 27-годишна жена изхвърли в селския казан торба, пълна с книги за здравословно захранване и кърмене. Точно, където им беше мястото. Същата сутрин едно малко дете закуси филия със сирене. И нищо не му стана.

Светът не се срина от това. Срина се от друго. За да започне да се строи наново.

Преди няколко дни в Майко Мила получихме следното съобщение, което смятаме за достатъчно ясен и добър предговор към последващия текст, затова го оставяме тук за вас, а авторката ще запазим в анонимност, както тя самата пожела. И искаме само да кажем на нея и всички останали жени, които изпитват подобни усещания - знайте, че не сте сами! И дори и да не се сещате за някой друг, на когото да споделите, че нещо ви тежи, винаги може да ни пишете на нас. Споделянето е първата крачка към това да ви олекне и ние сме насреща да ви чуем, а междувременно прочетете и текста Когато майчинството не е сбъдната мечта.

Здравейте. Изпращам ви един разказ, обобщаващ блуждаещите ми мисли за последните 1-2 години. Иска ми се, ако решите да го споделите, чрез вас да достигне до повече хора и най-вече жени, майки, които, ако случайно имат същия проблем, да знаят, че не са сами. Да знаят, че няма нищо ненормално, ако не са сигурни какво правят, къде им е мястото в света на майките, защо не се чувстват перфектни, защо се самообвиняват и защо като цяло моментите на обърканост и нещастие сякаш са повече от онези, другите, мечтани бленувани мигове на сладост и идилия.

**********************

Може би съм единствена сбъркана по рода си, а може и да съм една от многото... но все още никой не е споделил същите мисли като мен, затова засега си се лутам сама из полето на майчините неволи и женските тревоги.

Откакто родих, забелязах и осъзнах един главен проблем – че всъщност никой досега не е бил искрен с мен, за нищо!

За проблемите, за притесненията, за болката, за трудностите, за истериите, за сълзите, за самотата.

Не е тайна, че малките момиченца още от малки биват напътствани в „правилната“ посока – да бутат колички с кукли, да готвят и бъркат, да чистят и подреждат, да правят прически, да пеят песнички... Обществото подготвя малките руси главици за главната им роля в живота – тази на майка и домакиня.

Проблемът идва, когато стигнеш този миг на съвършенство и блаженство, НО някакси не се чувстваш най-щастлив отвсякога, поради което се чувстваш още по-зле и започваш да се самообвиняваш защо дори и в това не те бива. Това, за което си родена – да бъдеш майка.

Израснах в нормално семейство, възпитани родители, държавни служители. Спокойствие, ред и дисциплина, много шестици в училище, ваканции на село при баба и дядо. Бях възпитана, че трябва да съм перфектна и тайничко се разкайвах, за всяка 5-ца по химия или 5+ по история, защото всичко различно от “Отличен 6“ не беше достатъчно добро.

Родителите ми ме обичат безкрайно, дадоха ми свобода в избора на дисциплина за следване като студент, но сякаш леко подтикната от семейната история везните наклониха към очакваната наука – математика.

И до ден днешен не харесвам икономическото си образование (въпреки че и него изкарах с отличие, старите навици трудно се отказват). И до ден днешен не харесвам работата си. И до ден днешен нямам любимо хоби, спорт, занимание или специално умение, с което да се гордея.

Нали знаете – Иван Футболиста или Пешо Танцьора, или дори Марийка Читанката или Петя Красавицата, защо ги наричат така? Защото има нещо, в което са добри – в определен спорт, хоби, наука, умение или просто в това да бъдат красиви.

Е, аз нямам нищо, в което да съм добра. Не се отличавам с нищо. Опитвам се във всичко да съм добра, да знам по малко от всичко, но накрая май се получава, че не знам нищо и нямам нищо.

Единственото, което ми остана, беше надеждата, че може и да не съм гениален икономист, може и да не съм упорит спортист, нито запален готвач, не съм перфекционист в чистенето, не танцувам зашеметяващо... но поне ще бъда перфектната майка!

Мечтаех за този етап от живота си, представях си залезите и изгревите и русата малка главичка на мека светлина, поклаща се, тича, подскача, хващам го за ръчичка и се прибираме в перфектния си дом, четем приказки за лека нощ.

Накрая си сипвам чаша разпускащо вино и се наслаждаваме на остатъка от вечерта с любимия ми мъж, бащата на моите деца.

Предполагам, че всяка жена, преминала през майчинството, знае, че нищо от това, с което промиват мозъците на бедните телевиознни души, не е вярно. Вместо това имаме умора, безсъние, много сълзи, скандали, пак преумора...

По някое време свикваш с мисълта, че от всичко друго можеш да избягаш, но не и от това да си майка.

По някое време ти се иска да си пак просто момиче, просто студентка, приятелка, сестра, дъщеря... но, не – сега си майка и имаш най-голямата отговорност – да създадеш човек! Тази мисъл ме плаши повече от всичко.

Лесно е да го износиш, лесно е и да го родиш, лесно е да приспиваш, да будуваш, да храниш, да преобуваш. НО най-трудно е след всичко това да създадеш човек – истински, стойностен, важен човек, който да се гордее със себе си!

Как става това?

Сега трябва да бъда и възпитател, човек за пример, звероукротител, приятел, обучител, треньор в спорта и партньор в игрите. И макар и да бъда хиляди хора в едно, все още не знам коя съм, все още не се харесвам, все още се укорявам за повишения тон днес и че имаше миг, в който крещях.

Все още страдам, защото не знам коя съм и ме е страх, че не съм перфектната майка.