Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Родителството, за съжаление, не идва с ръководство с инструкции или брошура с често задавани въпроси и отговорите им (а би било наистина много полезно, особено когато си нов в „играта“). Имате милион и един въпроси, вариращи от „Правя ли това правилно?“ до „Бебето ми добре ли е?“ или „Това нормално ли е?“ . А педиатърът не вдига телефона. Кого да питаме? Майките във форума, във Facebook или в търсачките?
От Google разкриват пред The Everymom кои са най-често задаваните въпроси в търсачката през 2024 г., отправени от нови родители. А двама педиатри – д-р Крупа Плейфорт и д-р Мона Амин, отговорят на тях. Все пак не забравяйте – винаги искайте съвет от вашия лекар за всякакви въпроси, свързани със здравето на детето ви. Никога не пренебрегвайте професионална медицинска препоръка и не забавяйте търсенето му заради нещо, което сте прочели в интернет.
„Изпотяването е начин тялото да регулира телесната температура и отнема време на бебетата да се научат как да го правят. Може да забележите повече изпотяване по главата, когато спят, защото имат повече потни жлези, концентрирани там“, обяснява д-р Мона Амин. Когато бебетата спят, телесната им температура естествено се повишава. Затова тя съветва: „Леките, дишащи материи и поддържането на комфортна температура в стаята може да предотвратят това изпотяване“. Експертите препоръчват и да поддържате температура между 20 и 22 градуса, за да избегнете прекомерното затопляне. Можете също така да проверите шията на бебето, докато спи, за да видите дали му е горещо. Но дори при идеални условия в стаята бебето ви все още може да се поти много по главата, докато спи.
Хълцането е изключително често срещано при бебета. Това обяснява защо се е появило не в едно, а в две от най-честите търсения в Google през миналата година. Обикновено можете да обвините за хълцането недоразвитата диафрагма, казва д-р Амин. Тя е мускул, който помага при дишането и хълцането се случва, когато се свие неволно. „Хълцането след хранене е често срещано, защото бебетата често поглъщат въздух, докато се хранят“, допълва тя. „То обикновено се причинява от допълнителния въздух в стомаха, който може да раздразни диафрагмата.“ Д-р Амин отбелязва, че хълцането е също толкова често срещано при кърмените бебета, колкото и при хранене с шише. За да се преборите с него, тя съветва да правите повече почивки за оригване по време на хранене или да опитате да храните детето в по-изправено положение.
Бебето може да скубе косата си от раздразнение, но може да го прави и за успокоение. „Точно както някои бебета смучат палците си или придърпват любимото си одеяло, скубането на косата може да осигури усещане за комфорт, особено преди лягане“, обяснява д-р Амин. Повечето бебета ще го надраснат, докато намерят други начини за самоуспокояване.
Храносмилателната система на бебето все още се развива през първите няколко месеца, което може да доведе до често връщане на храна. „Мускулът в горната част на стомаха, наречен долен езофагеален сфинктер, все още не е напълно зрял при бебета“, обяснява д-р Амин, „което прави по-лесно връщането на млякото обратно нагоре.“ Докато връщането на храна е често срещано явление, д-р Амин подчертава, че ако бебето ви не наддава на тегло, повръща силно след хранене или изглежда, че му е дискомфортно след ядене, трябва да говорите с вашия педиатър, тъй като това може да е признак за рефлукс. За да се опитате да намалите количеството на връщане на храна, уверете се, че бебето ви не поглъща много въздух по време на хранене. Храненето в изправено положение и честото оригване също могат да помогнат (точно както и при хълцане).
Може да има много причини вашето бебе да се събужда с писъци. Не забравяйте, че плачът е техният единствен начин да общуват с нас. Детето може да е гладно. Възможно е да страда от газове. Или пък му расте зъбче. Ако бебето ви показва признаци, че може да му никне ново зъбче, (охладена) силиконова играчка за дъвчене може да помогне за облекчаване на болката. Бебетата също могат да се събудят с писъци, ако са с мръсен памперс или се почувстват зле. За съжаление, няма еднозначен отговор защо това се случва.
Бебето ви иска да си пъха пръста в устата ви или да търка ръцете си по лицето ви? Това е нормално и д-р Плейфорт казва, че има причина бебето ви да изглежда обсебено щастливо от докосването на лицето ви. Досегът и социалната връзка са голяма част от това как хората взаимодействат помежду си, така че е естествено и за бебето.
Сънят, включително този на бебетата, има NON-REM фаза (Non-Rapid Eye Movement Sleep) и REM Сън (Rapid Eye Movement Sleep). Именно в REM фазата има много движение. Но защо конкретно бебетата се въртят много, когато спят? Д-р Плейфорт обяснява, че те прекарват около половината от времето си в REM сън през първите си 3 до 4 месеца, което е много повече от времето, което възрастните прекарват във фаза на REM сън. Освен това „бебетата все още имат незрели рефлекси като Моро рефлекс, неволен рефлекс на цялото тяло, който може да бъде задействан от внезапни звуци или движения“, обяснява тя. Тези рефлекси причиняват именно резки движения, които дори могат да събудят бебето ви. С напредването на възрастта децата естествено започват да развиват тези рефлекси, така че с течение на времето ще забележите по-малко движение по време на сън.
Когато сте разстроени или имате нужда от нещо, можете да говорите и да се изразите, но бебетата не могат да направят това. „Плачът е единственият начин, по който бебетата могат да изразят нуждите си“, посочва д-р Плейфорт. Но, за съжаление, има моменти, когато вашето бебе може да плаче без причина. Ако бебето ви плаче без ясна причина поне три часа на ден, три или повече дни в седмицата в продължение на поне три седмици, тогава най-вероятно имате бебе с колики, допълва педиатърът. „Може да бъде изключително разочароващо като родител да се сблъскате с това, но добрата новина е, че нещата се подобряват след около третия месец.“ Ако имате бебе, което плаче без ясна причина, д-р Плейфорт предлага безплатно ръководство за придирчиви бебета, в което дава полезни насоки относно стратегии, които да опитате.
Още не сме свършили, скрол надолу
Случвало ли ви си е бебето ви да се задъхва? Някои бебета го правят, когато поемат дълбоко въздух, което може да се случи при периодично дишане. Феномен, който се случва, когато бебето има пауза в дишането си за до 10 секунди. Когато възобновят дишането, то често е с кратки, плитки вдишвания, които може да звучат като задъхване. Повечето бебета ще надраснат това, уверява педиатърът. Вашето бебе може също да се задъхва по време на хранене, което също трябва да ви накара да се обадите на педиатъра. Понякога това може да се дължи на ларингомалация – ларинксът попада в дихателните пътища, когато детето диша. Това може да причини силно, шумно дишане, наричано още стридор, и е една от причините за задавяне или задъхване по време на хранене. Повечето бебета ще надраснат това, но е добре лекар да направи преглед, тъй като някои деца може да се нуждаят от лечение, особено ако имат рефлукс. Това също може да затрудни дишането по време на хранене. Винаги се обаждайте на вашия лекар, ако забележите някакви аномалии в дишането.
Знаете ли, че смученето на палеца може да започне още в утробата? Извън нея е естествен начин за самоуспокояване на бебетата и децата. „Това осигурява комфорт, особено когато децата се чувстват уморени“, казва д-р Амин. И обяснява, че може да се развие като навик, на който те разчитат, за да се справят с емоциите си. Повечето деца естествено спират да смучат палеца си на около 4-годишна възраст. Това не е проблем за захапката, докато не поникнат постоянни зъби. Но винаги можете да опитате времеви ограничения или удобен артикул като одеяло, за да се опитате да ограничите навика.
„При повечето деца ходенето на пръсти се случва при прохождането“, казва д-р Амин. И обяснява, че когато децата задобряват и имат по-добра координация и сила, повечето ще спрат да го правят. Ако това не спре до втората годишнина на детето, трябва да посетите педиатър. Ходенето на пръсти може да възникне, ако детето ви има аутизъм, церебрална парализа или други неврологични заболявания, обяснява педиатърката. За да се опитате да предотвратите ходенето на пръсти, експертите препоръчват да ограничите времето, в което бебето ви прекарва с проходилка или играчка за бутане. Както и да го оставите да ходи босо.
Предполагаме, че родителите не питат дали децата им трябва да носят каски, докато карат своите скутери или велосипеди (отговорът винаги е твърдо „да“), а вероятно имат предвид защо някои бебета носят каски. Например при заболявания като плагиоцефалия, известна още като „синдром на плоската глава“. „Тъй като малките бебета имат подвижни черепни пластини, използването на шлем може да помогне за оформянето на черепа в по-заоблена форма“, обяснява д-р Плейфорт. Синдромът на плоската глава може да бъде причинен от това колко време бебетата прекарват по гръб или когато бебето има тортиколис. Това е състояние, което се причинява от стегнат врат или мускули, каращи главата да почива в необичайно положение. Ако в крайна сметка бебето ви носи каска, ще трябва да я носи 23 часа на ден. Колко дълго ще носят шлема? Обикновено периодът е около три месеца, но може да варира от състоянието.
„Има много причини за това поведение, но това не означава, че вашето дете непременно е лошо“, подчертава д-р Плейфорт. Обичайно в развитието е децата да хапят, особено на възраст между 1-3 години, когато се учат да изразяват себе си. Чувството на разочарование или невъзможността за ефективно предаване на емоции може да доведе до ухапване, казва д-р Плейфорт. Като отбелязва, че когато децата са свръхстимулирани или превъзбудени, това може да доведе до ухапване. Но ухапването може да бъде и начин да получите облекчение от прорязването на нови зъби и може да се случи, когато бебетата започнат да слагат повече неща в устата си.
Източник: The Everymom
Благодарим на Medical News и главния редактор Полина Тодорова, която е и автор на този текст, че ни позволиха да го споделим с вас, за да обърнем внимание на нещо много важно: педиатри няма да има, ако отношението на държава към тази специалност не се промени.
А промените трябва да включват адекватно заплащане, анализ на нуждите на детското здравеопазване в цялата страна, нормални възможности за специализация - без да се налага да си плащаш, за да работиш... И още много. Вижте трима водещи педиатри, които имат какво да кажат по темата.
Един от проблемите, пред който е изправена здравната ни система и с който се е сблъсквал почти всеки родител, особено в София, търсейки педиатър за новороденото си дете, е недостатъчният брой педиатри у нас. Кадровият дефицит сред този тип специалисти ще се засили особено много в доболничната помощ, и то съвсем скоро, ако не бъдат предприети навременни мерки в тази насока, споделиха различни специалисти пред Medical News.
“Основният проблем е при личните лекари със специалност "Педиатрия“, заяви пред Medical News д-р Таня Андреева, специалист по педиатрия. Тя цитира статистика на Института по обща медицина, според който на територията на София има 151 общопратикуващи лекари с втора специалност "Детски болести".
Сред тях най-младият е на 49 години, а най-възрастният – на 82 години. Средната възраст на личните лекари с детски профил възлиза на 63,9 г. Според тези анализи през 2036 г. на територията на София ще има едва 83-ма семейни лекари с профил "Педиатрия".
„В момента личните лекари със специалност "Педиатрия" са старите поликлинични педиатри, които след реформата в извънболничната помощ взимаха без особени трудности специалност обща медицина, без да се налага да държат допълнителни модули. В момента средната им възраст за страната е над 60 години“, посочи д-р Андреева.
Според нея проблемът с малкото педиатри сред семейните лекари може да се разреши с нормативни промени, които да позволят новозавършилите лекари със специалност "Педиатрия" да могат да работят с деца в извънболничната помощ.
„Има варианти в системата да се влеят млади кадри и специалността да стане привлекателна и за тях, но са нужни нормативни промени. В момента, за да може един лекар със специалност "Педиатрия" да стане личен лекар, трябва да вземе специалност "Обща медицина", тоест да учи още три години.
Проблемът може много лесно да се реши, ако се позволи на завършилите педиатрия да работят като лични лекари на деца. Те имат всички нужни познания, за да могат да се грижат за децата“, обясни тя.
Тя коментира и кадровото обезпечаване с педиатри в болничната система.
„Педиатричните клинични пътеки са едни от най-ниско заплатените, поради което детските отделния във всяка една болница са губещите. Те същестуват основно благодарение на останалите клиники. Това е и причината, поради която в детските отделения да не се получава ДМС или ако има такова, то да е напълно символично. При една средна заплата от 1000 лв. един млад лекар не може да покрие чисто битовите си нужди“, каза тя.
Д-р Андреева обясни, че 4-годишното обучение по педиатрия изисква както работа в отделението, в което е зачислен медикът, така и допълнителни курсове, които се провеждат в университетските болници.
„През това време един млад човек трябва да получава заплата в болницата, в която е зачислен, без обаче да има възможност да дава дежурства, което се отразява на дохода му. Или трябва да работи по 16 часа в двете лечебни заведения, което представлява огромна трудност.
Затова нерядко болниците, които взимат специализанти по педиатрия, ги карат да се отказват от заплатите си, за да могат да специализират модулите, които не може да покрие лечебното заведение“, разяснява тя.
„Всички тези недомислици в обучението по педиатрия и цялостно недоброто заплащане на тези кадри превръща тази иначе изключително хубава специалност в не особено желана“, каза тя. Д-р Андреева посочи, че особено голям е и проблемът с недостига на детки медицински сестри.
„Усилията и отдадеността на българските педиатри заслужават респект, но в момента системата е така направена, че от една страна затруднява работата на педиатрите, а от там притеснява родителите и влошава грижата за децата“, обобщи д-р Андреева.
“Безспорно има проблем със специалистите по педиатрия и той не е от днес, а от години, като причините за това са няколко”, заяви пред Medical News д-р Калин Лисички – началник на Клиника по педиатрия в болница „Токуда“.
Той също посочи, че особено изразен ще е недостигът на педиатрите в извънболничната помощ, където средната възраст на общопрактикуващите лекари с тази специалност е 60 години.
На второ място, има изключително малко желаещи да специализират педиатрия. Малко са и желаещите да работят в болничната помощ, отбеляза д-р Лисички.
Причините за това са различни, коментира специалистът. “На първо място това е изключително голямата отговорност на лекарите, които работят с деца. Винаги съм казвал на моите студенти, че при децата няма неспешно състояние, особено при децата под годинка – при тях всичко може да се промени и влоши изключително бързо.
Това създава огромна отговорност за педиатрите. Вниманието, когато има тежък случай с дете от страната на обществото и медиите, винаги е много по-голямо, а това също засилва усещането за отговорност и напрежение в работата”, отбеляза той.
Д-р Лисички допълни, че от години заплатите на специалистите по педиатрия са неглижирани и това също е сред факторите, които водят до по-малко желаещи да упражняват тази специалност. „Техните възнаграждения понякога са в пъти по-ниски от тези на други специалисти“, изтъкна той и даде за пример с възнагражденията на инвазивните кардиолози.
Според него е нужно да има промени, които да направят отново педиатрията атрактивна за бъдещите лекари. „Работата с деца е трудна, но за мен е признание и носи изключително удовлетворение“, сподели той.
Педиатърът доц. Рада Маркова, управител Mедицинска дейност в 1-ва ДКК, също е категорична, че има недостиг сред педиатрите. „Определено има кадрови дефицит и то на всички нива – и в болничната, и в извънболничната помощ, още повече доста от колегите работят едновременно на две или повече места.
Налице е и застаряване на кадрите и въпреки наличието на желаещи млади лекари да работят и специализират педиатрия, кадровият дефицит е съществен, особено в някои детски субспециалности и райони на страната”, коментира тя пред Medical News.
“Педиатрията е едновременно много отговорна и динамична специалност и малко атрактивна от гледна точка на заплащане. Работата с деца е както много зареждаща, така и натоварваща, с дежурства и редица неотложни случаи, не е за всеки”, допълни доц. Маркова.
Според нея липсата на цялостна концепция от години за развитие на специалността също отказва младите хора. Тя е на мнение, че е необходимо проучване на дефицита по райони и здравни заведения, анализ на нуждите, разкриване на места за специализация и последваща работа на младите лекари.
Необходимо е и по-високо обществено и социално признание на специалността, както и осигуряване на по-добро възнаграждение на лекарите и медицинските сестри с детски профил.
Думите на специалистите се потвърждат и от данните, които Министерство на здравеопазването изпрати след запитване на Medical News. От тях става ясно, че за 2021 г. няма нито едно обявено място, финансирано от държавата, за специалност "Педиатрия".
През предходната държавата е финансирала 12 места за бъдещи педиатри, но от тях са заети само една трета или 4. През 2018 година утвърдените места са били 18, от които 14 са заети от бъдещи педиатри. За настоящата 2022 г. държавата е подсигурила 24 места за специализация по педиатрия.
Оригиналното заглавие на статията е "Недостигът на педиатри става все по-критичен".
Прощавайте, че този текст няма да е за коронавируса и колко е важно да си стоим вкъщи и на Фейсбука, за да се спасим, но ни се струва, че е също толкова важен, защото става въпрос за болницата на децата ни.
Новата детска болница, която е наложително да се построи, и която семейства и лекари чакат от десетилетия, е напът да се случи по най-неподходящия начин. Без задание, без конкурс, с противоречащи си експертизи. С договор за милиони, подписан в ситуацията на извънредно положение, когато никой не може да реагира. С "план" да се превърне един изоставен строеж от 70-те години на миналия век в съвременно и функциониращо здравно заведение, което да обслужва най-важната и най-уязвимата група от обществото – децата ни.
Министерство на здравеопазването държи изключително много да започне укрепителни дейности и строеж в старата сграда в двора на Александровска болница, а хиляди граждани, лекари и строителни експерти се опитват да им обяснят, че това е непростим компромис на гърба на децата. Какво подписа току-що министър Ананиев разказва д-р Бояна Петкова от инициативен комитет "За истинска детска болница."
– Какво се случи вчера в Министерство на здравеопазването?
– След всички обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията и ВАС Главболгарстрой печелят обществената поръчка за строежа на т.нар. нова детска болница. А тя всъщност трябва да е в сградата, започната през 1978 г. в двора на Александровска болница, т.е. сама по себе си не е нова.
На 9 март инициативният комитет "За истинска детска болница" имахме среща в Министерството на здравеопазването. На нея, освен граждани и лекари, бяха и арх. Петкана Бакалова – заместник-председател на УС на Камарата на архитектите в България, както и двама инженери.
За съжаление тази среща протече изключително скандално, с подвиквания от страна на експертите на Министерство на здравеопазването към нас, че нямаме експертиза.
Не успяхме да стигнем до никакъв разговор, министър Ананиев разтрогна срещата, преди да успеем да кажем, че това, което предлагаме, няма да удължи срока за изграждане на детската болница и няма да я оскъпи. Тоест, дори и да започнем да строим чисто нова детска болница, тя – според изчисленията, които сме направили – няма да е по-скъпа от стойността на обществената поръчка в момента, а ще е значително по-качествена.
Настояваме да има ново задание, тъй като на практика в момента за тази болница задание няма. Не знам как се изготвя въобще документация за обществена поръчка, без да е ясно какво ще се прави. Няма и конкурс за проект.
Ние правим международен конкурс за проектиране на площад “Света Неделя”, но не правим конкурс за проектиране на детската болница.
И след обявяването на извънредното положение на 13 март министър Ананиев е решил да подпише финално договора за обществената поръчка, като в него има включен срок от една година за изготвяне на нова експертиза, след като вече Министерството на здравеопазването твърди, че има две експертизи - една от 2007 г. и една от 2019 г.
Балмер Инженеринг – фирмата, която е изготвила конструктивна експертиза, твърди, че има нужда от укрепване, а първоначалният конструктор на сградата твърди, че няма нужда от укрепване. Оттук следват много други неща като това какво време ще отнеме това укрепване, на каква цена ще бъде… Защото според нашите изчисления то ще отнеме не по-малко от година, вероятно доста повече, и то само подготовката за него, защото тази конструкция трябва да се почисти, преди да може да бъде укрепена.
В крайна сметка сега в договора е включена една година за изготвяне на нова конструктивна експертиза, защото явно МЗ продължава да няма ясни данни, че този строеж е годен. Нас ни обвиняват, че ние ще забавим строежа на детската болница, но всъщност в тази ситуация това забавяне ще е по-голямо, ако се продължи с изграждането на детска болница в скелето.
– Щом това, което предлагате, е чувствително по-разумно, защо не се приема? Защо дори не се подлага на обсъждане и срещата, която сте имали, се е оказала пълно фиаско?
– Срещата протече така, че арх. Петкана Бакалова в рамките на 10 минути не успя да довърши едното си изречение, в което искаше да каже точно това: че ще бъде аналогично бързо и няма да е по-скъпо, би могло дори и да е по-евтино. Ние дори не успяхме да го предложим, за да бъде обсъдено, защото министър Ананиев прекрати срещата.
– А кое налага сега да се сключва договорът, след като ще има нова експертиза, т.е. не се знае съвсем какво е положението на сградата?
– Главболгарстрой ще заплатят експертизата, което означава очевидно, че те трябва да имат някаква финансова гаранция, така да се каже. Аз не смятам, че каквото и да е, налага точно сега да се подпише договорът.
Всички знаем, че в ситуация на извънредно положение, когато не можем да се събираме и да протестираме, е много удобно да се правят такива неща, като по този начин се лишава гражданското общество от възможност за реакция.
Една малка група хора все пак отидоха пред Министерски съвет за брифинга с маски и спазвайки 2 м разстояние, съставени са им протоколи от полицията, но поне казахме, че не сме съгласни.
– Защо е важно да се изгради детска болница, но не по този начин?
– Много грешно се поставя в публичното пространство тезата, че ние сме против изграждането на детска болница. И това е умишлено. Не, ние сме ЗА изграждането на нова, функционална детска болница, която ще покрива нуждите, както на децата и семействата, така и на медицинския персонал, който също има нужда от една коренно различна среда, в която да може да практикува.
– А защо е упорството детската болница да се случи именно в сграда, за която строителните експерти казват, че не става?
– Педиатрите чакат от 40 години нова болница и за тях нещата са поставени така: или сега, или никога. Реално те смятат, че каквото и да е, ще е по-добро от това, което има в момента. Това обаче е много погрешен начин на мислене, защото означава, че всички се съгласяваме на един компромис. Само че той първо е прекалено голям и второ - пак ще е за сметка на децата.
– Какво може да се направи сега?
– Пуснахме петиция с искане за оставка на министър Ананиев и прекратяване на обществената поръчка. Оттук нататък пишем активно жалба до прокуратурата, ще се опитаме да сезираме европейски институции, макар че си даваме сметка, че и на тях в момента на им е до нас. Но, както вече казах, възможните реакции са силно ограничени.
Преди известно време публикувахме текста За какво всъщност протестират педиатрите, написан и подписан от лекарите в единствената специализирана болница по детски болести в страната. Специалистите в СБАЛДБ “Проф. д-р Иван Митев” обясниха причините за справедливия си протест и ни поканиха да застанем рамо до рамо с тях, защото – всички сме съгласни – техните искания са наши искания, понеже са пряко свързани с възможността децата ни да получават бързо и адекватно лечение.
Освен чисто административните неуредици (много меко казано) като лимити, пътеки и крайно унизителни заплати, в Педиатрията имат и други големи проблеми, един от които е базата, където се лекуват децата. Снимките, които публикуваме, са от отделението по нефрология и са само леко загатване за покъртителната мизерия, в която са принудени да работят лекарите, и в която на децата на хемодиализа им се налага да пребивават.
Няма нормални условия за работа и лечение, няма консумативи, няма нищо, дори сапун няма. НЯМА САПУН И ДЕЗИНФЕКТАНТ В БОЛНИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ! За децата няма играчки, лекарите носят от вкъщи, но се крадат. Телевизорите не работят, по стените зеят дупки, мебелировката (каквато е останала) е неспасяема, леглата са в окаяно състояние, щорите, первазите и радиаторите – също.
И всичко това нас чака.
Затова ето тук се събират средства за ремонта на отделението, който вече тече изцяло по инициативата на доброволците и педиатрите. Хора се включват и с доброволен труд и материали. Ако искате да помогнете с нещо конкретно, ако имате идея как да съдействате или държите да проследите как се разходват дарените средства, влезте във фейсбук групата Help детска нефрология Педиатрията.
Работата е там, че това е наша работа. Или както казват разтропаните хора, подели инициативата: ние сме отговорни пред децата си за всичко, което ни се случва, и за всичко, което ще им оставим.
Най-голямата американска педиатрична организация в САЩ твърдо се противопоставя на родители, бавачки и други възрастни, които използват шамари и обиди, за да дисциплинират децата си.
Наскоро Американската академия по педиатрия (ААП) публикува ново изявление във връзка с телесното наказание – първата сериозна ревизия от 1998 г. насам, - базирано на доказателства, че физическите наказания не дават дългосрочен резултат и дори могат да причинят непреднамерена вреда. ААП препоръчва още да не се прибягва до вербална дисциплина, която може да предизвика срам или унижение.
В интервю за международното издание JAMA, Д-р Робърт Сейдж, съавтор на изявлението и педиатър в детската болница към Tufts Medical Center в Бостън, разяснява позицията на ААП по отношение на телесните наказания. Ето част от възгледите на д-р Сейдж:
JAMA: Каква е новата политика на ААП относно телесните наказания и с какво се отличава последното ви изявление?
Д-р Сейдж: Първо, родителите не бива да прилагат наказания като удряне и напляскване нито под въздействието на гнева си, нито като методи за дисциплина. И не бива вербално да унижават или засрамват децата си.
Изявлението от 1998 г. съветва родителите да не шамарят децата си, а да потърсят помощта на педиатър, за да не се стига до бой. Но тази позиция не беше достатъчно категорична. Научните данни, натрупани през последните 20 години, недвусмислено сочат, че телесното наказание е неефективно и потенциално опасно.
Родителството е нещо много лично и, разбира се, всеки сам решава как иска да отгледа децата си. Но ние от ААП смятаме, че ролята на педиатрите е да предложат на родителите възможно най-добрите и информирани насоки, на които те да базират решенията си. И всичко, което знаем, говори, че родителите никога не бива да удрят децата си.
JAMA: Какво ни казват последните проучвания за ефективността на шамарите и другите телесни наказания? И какво знаем за последиците от тях?
Д-р Сейдж: Един мета-анализ на голям брой проучвания сочи, че телесните наказания не дават ефект – не карат децата да променят поведението си в средносрочен или дългосрочен план. Според няколко по-малки проучвания този вид възпитателни методи са довели до временна поведенческа промяна. Но, разбира се, целта на родителите е децата им да се държат добре за в бъдеще.
Колкото до последиците, има три основни вида последици:
Първата е ръст на агресивното поведение у децата, което има създава проблеми в училище и у дома. Най-голямото по рода си проучване, продължило 7 години, сочи, че децата, които са яли шамари от родителите си, в последствие са по-проблемни и агресивни от останалите се връстници.
Телесното наказание често създава омагьосан кръг, в който с всяко следващо физическо посегателство децата се противят все повече и това влошава тяхното поведение. Връзката между шамарите и високите нива на агресия и нарушаване на правилата остава дори след овладяване на семейните взаимоотношения. Старите поведенчески проблеми и стресът, който майката изпитва, не се повлияват положително.
Вторият тип последици, за който ни е по-трудно да сме сигурни, е свързан с развитието на детския мозък. Според едно проучване, проведено сред група юноши, участниците, подлагани редовно на строги физически наказания, имали по-малък обем на префронталния кортекс и по-нисък коефициент на интелигентност. Префронталният кортекс е делът от мозъка, отговорен за самоконтрола и изпълнителната функция.
Това изследване, само по себе си, е малко, но е част от голяма група други проучвания, разглеждащи ефекта на преживяванията върху развитието на мозъка. Знаем например, че токсичният стрес може да окаже сходно влияние върху детския мозък. Тревожи ни това, че телесните наказания могат да дадат реално отражение върху физическото развитие на подрастващия мозък. Авторите на тези научни трудове смятат, че високите нива на кортизол отговарят за промените в мозъка.
Третият тип последици са психическите проблеми. Солиден брой изследвания сочат, че децата, които са били подлагани на физически наказания, страдат от психически заболявания като депресия и тревожност.
Така че, според доказателствата, телесното наказание е неефективно и носи риск от влошени развитие и поведение. Затова ААП реши твърдо да се противопостави на шамарите и вербалното унижение.
JAMA: Кои практики влизат в графата „вербално унижение“?
Д-р Сейдж: Когато даден възпитателен метод има за цел да засрами или унижи детето. Например ако вместо „Не прави това“, родителят каже „Ти си ужасен/ужасна“ или „Ще ми се да не се беше раждал/а“. Общо взето, всички груби думи, които един родител може да изрече под влияние на гнева.
Няколко проучвания, които съм чел, сочат, че последиците от вербалното унижение са сходни на тези от телесното наказание. Като лекар виждам логика в това, защото най-често боят от страна на родителите не води до физическа травма у детето, а до психологическа такава. Ако премахнете шамарите от уравнението, остават срама и унижението. Така че пердахът и вербалното насилие имат един и същ негативен ефект върху децата.
JAMA: Това значи ли, че родителите не бива никога да крещят на децата си?
Д-р Сейдж: Сигурен съм, че историята помни родители, които никога не са викали на децата си. Поздравления за тях. Но е едно да кажеш на детето си „Спри“, и съвсем друго – да му се разкрещиш с намерението да го унижиш.
За малките деца и децата в предучилищна възраст, родителят е най-важният човек в света, родителското внимание е най-важното нещо. И можете да използвате това желание за внимание, за да ги научите на добро поведение.
По темата:
Родителите у нас раздават шамари без да искат
"Какво са един-два шамара?", пита БПЦ
Един от големите въпроси, които вълнуват майките на момчета, наред с „Аз каква свекърва ще бъда?“ и „Мога ли да живея в дом без мебели, в които синът ми да се удря, докато тича като разгонен хипопотам?“, е въпросът как да се справим с пениса на детето и в частност:
„Трябва ли ние да забелваме пениса на момчето и кога да се случи това?".
Майките на момичета могат също да прочетат този текст. Първо, за да злорадстват, че имат момичета. И второ, за да знаят през какво са минали майките на бъдещите им зетове.
Защо изобщо говорим за това? Защото момчетата се раждат с така наречената вродена фимоза, което представлява непълно отделяне на вътрешния слой на препуциума – това е тънката кожа, която покрива главата на пениса от главичката на члена. Това не е здравословен проблем, нито аномалия, а нормалната физиология при над 90% от момчетата.
Тук няма едно категорично мнение.
Според част от педиатрите, препуциумът предпазва развиващият се пенис от изпражнения, бактерии и други вредни патогени, предпазва от обезчувствяване и кератинизиране (загрубяване на кожата) и намалява риска от инфекции на уринарния тракт. Те смятат, че в процеса на растеж на детето кожата сама ще се отдели от главичката. Този процес при някои момчета може да отнеме много години, а при други става почти отведнъж. Причината е. че хормоните играят важна роля в изменението на тъканта на препуциума. И не е ненормално, ако процесът не е завършен до края на пубертета.
Според друга част от педиатрите, обаче, aко пенисът не се забелва, съществува риск от локално възпаление в пространството между главичката и препуциума. Там се натрупват мъртви клетки от епитела, които при децата се наричат перлички, а при възрастните – смегма. Те представляват бялата консистенция, която се вижда при забелване на пениса на детето. Този секрет е добра среда за развитието на инфекции, особено когато момчето още няма навика да си мие ръцете преди да използва тоалетна.
Една от причините ЗА забелването е да се почисти това пространство и да се предотврати бъдеща инфекция (или поне да се намали рискът от такава). Това не значи еднократно забелване, а редовно забелване и почистване.
Незабелването на пениса на момченцата в ранна възраст може да доведе до фимоза, т.е. - стеснение на препуциума (фината кожа, която покрива главата на пениса). Фимозата не позволява свободното и безболезнено „заголване” на главата на пениса. Това се случва при много малък процент (1-2%) от момчетата на 18 години и се нарича истинска фимоза, която е различна от физиологичната, нормална фаза от развитието на пениса.
Фимозата се открива най-често по повод на проблеми при секс. Тогава пациентът изпитва болка или има проблеми със заголването на гланса. Всъщност тези мъже винаги са имали трудности със заголването на главата, но проблемът става по-осезаем едва при първите сексуални контакти. Лечението на истинската фимоза е хирургично – циркумцизия (circumcisio) от латински circum – около и caeder – режа. Народното ѝ име е обрязване.
Педиатрите, които подкрепят идеята за ранното и постепенно забелване, са на мнение, че е най-добре още от първия месец, при всяко къпане на момченцето да се забелва главичката с леко подръпване и областта под главичката да се почиства само с вода, без сапун. Системният упражняван натиск улеснява преодоляването на слепването. Когато това се случва постепенно, за бебето няма стрес и болка. Същото важи и за родителя, който е спокоен, че детето му не страда.
Някои родители и педиатри подхождат по малко по-радикален начин чрез рязко забелване. Обикновено това се случва някъде около 8-мия месец на бебето, когато по решение на родителя или на педиатъра главичката рязко се забелва с едно-две резки движения, което е изключително болезнено и стресово за малкото бебе и често води до разкъсвания и инфекция.
Педиатрите, които са категорично против насилственото отлепване на препуциума от главичката, съветват да оставите момчето на възраст между 1 и 3 годинки да преодолее фимозата и самичко да забели пениса по време на играта за опознаване на тялото си. Ако това обаче не стане и препуциумът продължава да покрива почти изцяло главата на пениса, е необходимо да се потърси намесата на специалист. Той ще помогне за премахване на фимозата. Така тя няма да бъде причина за усложнения – както инфекции, така и сексуални проблеми в бъдеще.
Ако отглеждате момче или повече момчета, със сигурност ще ви се наложи да избирате какво да направите. Нашият съвет е да се допитате до педиатъра, на който имате доверие, или да потърсите мнение на уролог. Така може да се запознаете с аргументите „за” и „против” (например мненията за забелване на експерти в по детска хирургия към МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“).
