fbpx

Всички знаем, че не е рядкост честотата на сексуалните отношения в двойката да намалява с времето. Понякога в дългите връзки въпросът за секса се избягва умело от поне един от двамата партньори, защото е причина за проблеми. На единият със сигурност му е доста по-криво от този факт, отколкото на другия. Но разликите в либидото на двойката са обичайно явление – ето някои полезни неща по темата.


Проучване на The New York Times за разликите в либидото събира съкровените истории на над 1200 души, споделящи как се справят с турбуленциите под завивките. Според секс терапевти и изследователи амплитудите на желание на партньорите обикновено се разминават драстично. Това е обичайно явление във всяка дългогодишна връзка и една от най-важните причините двойката да потърси помощ от специалист.

Либидото се влияе от редица фактори: междуличностна динамика, физическо и ментално здраве, социалните послания за сексуалността, които попиваме в детството и зрелостта си. Списъкът е дълъг, а бързи решения на проблема няма. Д-р Фогъл Мърси, психолог и секс терапевт, споделя масовото мнение, че с открито говорене за проблема тишината в спалнята би могла плавно да отстъпи и новогодишните фойерверки от първите месеци на влюбването да се завърнат. 

Ето как. 

Фокусирайте се върху подобряване на комуникацията, не върху синхронизиране на либидото 

Когато попадне на подобен казус в практиката си, д-р Елизабет Гордън, секс терапевт и психиатър, помага на пациентите си да открият какво провокира разликите в либидото им.  Причините варират в широк спектър: от притеснения за състоянието на връзката до стрес в офиса, но по същество терапията търси безболезнен начин за тяхното обсъждане. „Комуникацията е скалата на сексуалното здраве“, категорична е д-р Гордън. 

За Джоел (40 г.) и съпругата му проблемите със секса са верен спътник на 12-годишния им брак. И двамата са израснали в консервативна среда – неговото семейство е религиозно, а нейното никога не е дискутирало емоционални теми. Той е партньорът с по-голямо желание за близост, но често не намира точните думи, за да опише фрустрацията си.

„Не искам да изглеждам нуждаещ се и пренавит на ръба на отчаянието“, казва Джоел. „Но въпреки това държа да покажа колко важен е сексът за мен. Понякога е самотно и супер объркващо да усещаш как партньорът ти просто е спрял да те забелязва и вече не е привлечен от теб.“  

На пациенти като Джоел д-р Гордън припомня основите на добрата комуникация. „Отделете време да поговорите. Но не в края на дълъг изтощителен ден или докато се опитвате да свършите хиляда задачи в домакинството и по работа. Помислете в каква среда ще се чувствате комфортно. Например тиха вечеря или разходка с любимия човек“, съветва тя. 

Кристен Марк, професор в Медицинския институт за сексуално и полово здраве към Университета в Минесота, препоръчва използването на „Аз“ обръщения. Тe смекчават напрежението от проблема и контролират скока в отбранителна позиция. Бихте могли да използвате реплики като „Аз не усещам особена искра за секс напоследък, защото съм уморена“, или „Аз искам да съм по-близо до теб, независимо дали правим секс, или не“. Марк препоръчва „сандвич метода“ – в него споделяте молба или по-сериозно изискване, но задължително между два комплимента към своя човек. 

Идентифицирайте интимността във и извън спалнята 

Секс терапевтите обикновено насърчават пациентите да проявят размах и фантазия в своите „еротични сценарии“. Така става ясно как те си представят проявите на интимност и нейните форми на еволюция. 

„В случая важното е, че отделяте време за близост, каквото и да значи това за вас“, казва д-р Гордън. В практиката си тя е срещала и примери, в които единият партньор прегръща другия, докато той (или тя) мастурбира. 

„Повечето хора не са си отговаряли на въпроса какво точно получават от секса“, казва д-р Марк. Дали е чисто физическо преживяване с бленуван оргазъм? Или просто забавление? А може би емоционален рестарт и връзка с партньора? „Запитайте се и помислете за други начини извън секса, с които бихте могли да задоволите поне част от нуждите си“, съветва тя.

Бъдете отворени към различен вид желание 

Според д-р Мърси има два вида сексуално желание: спонтанно и откликващо. Спонтанното ви връхлита внезапно, досущ като във филмите. Откликващото желание е следствие на физическа възбуда през всяко от петте сетива – като палаво докосване или магнетичен поглед. Може да ви помете за секунди, а може и да ескалира с времето. Хората често не виждат или подценяват ползите от откликващото желание, казва д-р Мърси. „Ако не са просветени, че има различни видове сексуално желание, мнозина се чувстват съкрушени“, смята психологът Дженифър Венсил. 

Тя и д-р Мърси са автори на книгата „Желание“. В нея те съветват партньорите да обмислят „моделът на готовност“, в който по скалата от 0 до 10 отговарят на въпроса: „Готов ли съм да разбера дали сексуалното ми желание е спонтанно, или откликващо?“. Нула значи, че не сте податлив на откликващо желание – и това е окей. Взаимното съгласие в секса е ключово. Но ако сте 5 по оценъчната скала, склонни ли сте да гушкате партньора си, или просто да лежите до него, за да усетите някаква искра за игра оттук нататък?

Потърсете помощ от специалист 

Секс терапевтите могат да бъдат полезен и често подценяван съюзник в битката на двойките с контрастно либидо. Ако този проблем провокира скандали и отчуждение във връзката ви, обмислете опцията за семейна консултация. Питайте смело дали специалистът се е сблъсквал с казус като вашия преди и предложете обратна връзка за помощта му след няколко сесии. Проучванията показват, че това може да направи терапията по-ефективна. 

Имайте предвид, че секс терапевтите не могат да регистрират здравословни проблеми, които афектират либидото, като болка при полов контакт, понижено от медикаменти желание или еректилна дисфункция. Всеки с подобни симптоми трябва да получи медицинска помощ. 

„Основна част от мисията на секс терапевтите се състои в това да адаптират очакванията на пациента към реалността и да нормализират преживяванията му“, казва д-р Гордън. „Добре е всички да са наясно, че спадовете в желанието са често срещано явление. И процесът е напълно обратим“, дава надежда той. 

Автор: Катрин Пиърсън, The New York Times

В "Да оцелееш като родител" разглеждаме как появата на децата може да извади на показ неизказани проблеми в партньорските отношения. За какво трябва да внимаваме и как да подходим, ако забележим, че нещо не е както трябва?

Психологът Елена Кръстева обяснява какво бихме могли да направим, когато ни се струва, че нещата не вървят в добра посока, така че и родителите, и децата да са добре.

Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

В "Да оцелееш като родител" говорим за секса след раждането. Колко е важно да има разбиране между партньорите? Как да обясним на половинката си какво ни се случва в момента? как възприемаме тези промени?

Психологът Елена Кръстева разказва за важността да опазим интимното си пространство, така че да продължим с хармоничните партньорски отношения, но когато е дошъл подходящият момент.

Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

Появата на бебе във всяко семейство е вълнуващ момент, но с детето идват и някои промени. Недоспиване, липса на време за интимност между партньорите, непрекъснат фокус върху децата, вражди между братя и сестри, формиране на лагери между родителите и децата и какво ли още не.

Елена Кръстева, психолог в Център за Емоционално фокусирана терапия - България, и част от екипа на акушерски кабинет "Зебра", отговаря на въпросите, терзаещи всички родители, в новия видеоподкаст на Майко Мила! - "Да оцелееш като родител". Днес ви предлагаме да видите какво ни каза тя за секса по време на бременността и интимността между партньорите, а всички видеа от поредицата със събеседник Elena Krasteva може да изгледате тук: https://bit.ly/ElenaKrysteva

Проектът е финансиран по програма „Кризата като възможност" на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

В Майко Мила!, въпреки че много обичаме да се смеем и да намираме забавното във всичко, което ни се случва, дори и за миг не забравяме основната ни цел, а именно - да бъдем полезни на майките. И да обсъждаме теми, които често остават неглижирани, необговорени и дори негласно забранени.

Затова от днес стартираме с нещо отдавна необходимо, което, сигурни сме, ще донесе облекчение и подкрепа за много жени - рубрика с мнения на доказани специалисти в различни области - психология, различни видове зависимости, хранителни разстройства и други.

Нашите читатели могат да изпращат и въпроси към експертите на имейла ни maikomilabg@gmail.com, а те ще се стараят да отговарят на всички.

Елена Кръстева. Снимка: Личен архив

Първият експерт, с който започваме, е Елена Кръстева.  Тя е психолог и психотерапевт, специализиран във фамилна терапия и терапия на двойката. Работи с групова и индивидуална терапия.

Завършва със стипендия бакалавър по психология от Атинския Университет "Каподистриас". Взима магистърска степен по системна психотерапия от Мадридския Университет "Комийяс".

Практикувала е в Испания, Гърция, Латинска Америка.

Има участия на международни конгреси по психология на теми семейство и детски проективен тест на личността "На приказките" (Fairy Tale Test). Участва в списването на изследването "Семейството в различните култури" издадено от "Кеймбридж Прес" и посветено на световно интеркултурално сравнение на семейната институция, представяйки главата за България.
 
За контакт с нея може да ѝ пишете на info@elenapsi.com

*************************

Раждането на детето е безспорно едно от най-значимите събития в живота на неговите родители. То може да заема много малко физическо пространство в дома, тъй като почти непрекъснато е в ръцете на майка си, но психичното пространство, което трябва да му се отвори, е значително по-голямо и бързо се усеща в семейството. Двойката, която очаква с нетърпение раждането на бебето си, дори и не предполага как това малко създанийце идва, за да обърка досегашния установен домашен ритъм.

Често родителите си мислят, че промяната се свежда до липсата на сън и смяната на пелени. В  същото време те имат фантазии за щастливото семейство, в което ще се превърнат, като станат от двама трима. Дори и да не си го споделят, партньорите обикновено имат очаквания за сближаване на отношенията им и изживяване на безметежно щастие и пълнота.

На практика не се оказва точно така

Появата на малкия човек се отразява на много нива, но най-вече върху отношенията в двойката. Раждането води до промяна на установените правила и включването на нова роля – родителската. Неслучайно раждането на първото дете се смята за нормативна криза в семейния живот.

Кризата в партньорските отношения, която е добре да се случи

Това значи не само, че се случва задължително, а и че е добре да се случи.

Партньорите влизат в нова за тях роля – родителската, която със сигурност оказва влияние върху партньорските им отношения. Начинът, по който ще преминат през тази криза, ще повлияе на бъдещите им отношения и на качеството на семейния живот. Кризата идва, за да разбута нещата и да го подреди по друг, различен и по-адекватен към новата ситуация ред.

В добрия случай може да им помогне да постигнат по-богати и удовлетворяващи отношения, в които се интегрира и родителската роля, но се запазва важността и значимостта на партньорската връзка. В нежелания случай кризата може да дистанцира партньорите. И те да останат в тази отдалеченост поради невъзможността да разберат, че е необходима промяна в отношенията.

Може би не е случайно, че китайците имат един и същи йероглиф, с който се изписват думите криза и промяна. От комбинирането му с друг йероглиф зависи окончателният смисъл на думата. Идеята е, че кризата съдържа в себе си възможност за промяна.

Кризите, особено нормативните кризи в семейния живот, дават възможност за промяна и по-различен ред, който отговаря на новата ситуация. Преминаването към нов етап от жизнения цикъл на семейството е свързан с промяна на отношенията.

За какво мислят бременните жени

Истината е, че на никоя бременна жена не ѝ идва наум да мисли за тези неща.

Вниманието ѝ е фокусирано върху бременността и раждането, а животът след това някак изглежда прекрасен. Той е сведен до умилителната картинка на себе си и партньора си. Те се гледат с любов и щастие в очите, докато държат бебето в прегръдката си.

Със сигурност има такива мигове. Но това далеч не се оказва представителна картина на живота с бебето, особено през първите месеци. Очакването, най-общо, е, че със самата си поява бебето ще донесе радост и сближаване на двойката, даже някои стари проблеми с партньора ще се решат автоматично. А всъщност партньорските отношения, както и цялата семейна динамика, е поставена на изпитание.

С идването на малкия човек, с когото семейството от двама става трима, партньорските отношения често остават на заден план. Бебето има своите физически и емоционални нужди, а

майката обикновено е родителят, който ги посреща. И трябва да е на разположение по 24 часа в денонощието

Къде остават нуждите на майката?

Майката прави най-доброто за своето бебе, за чието нормално психо-емоционално развитие е изключително необходима връзката с възрастен, който е отдаден на грижите за него през първите две години. В нашето общество и в модерните семейства, съставени от баща, майка и деца, този възрастен най-често е майката.

През първите месеца от живота на бебето, майката откликва на нуждите му, винаги е на разположение. И често пренебрегва собствените си емоционални, интелектуални и даже и физиологични нужди.

Прост пример е, когато бебето заплаква преди да си стигнала до тоалетната или си на път да си приготвиш нещо бързо за ядене.

Изследванията показват, че бебетата, на чийто плач се откликва, формират базисно доверие към света. И те приемат света като дружелюбно място за пребиваване. И обратното, ако бебето бъде оставено да плаче, тъй като само не може да задоволи нито една своя потребност, научава че светът е гадно място, където на никой не му пука от какво имаш нужда.

Майката е човекът, който се грижи да създаде това спокойствие и увереност у малкото човече. За щастие, изследванията казват, че близката връзка с бебето и откликването на нуждите му помагат за доброто емоционално и психично състояние и на майката, както и за самочувствието ѝ в новата ѝ родителска роля. Това се оказва win-win (печеливша и за двете страни) ситуация. Тя обаче, има собствена динамика и крехко равновесие.

Става ясно, че първите месеци след появата на бебето, то и майката са почти „залепени“, което е добре и носи ползи и за двамата.

Какво се случва с бащата?

Той участва в семейния живот и грижите около бебето в степента, в която успява. Често работата му не му позволява да прекара повече от няколко часа с бебето и партньорката си. В това време те се суетят около бебето или споделят мигове на щастлива почивка до заспалото бебе.

Мигове.

Истината е, че няма много време за някаква обща дейност между двамата партньори, защото бебето се събужда или жената е уморена и ляга да спи, докато бебето спи.

Някои мъже успяват с лекота да се впишат в новата си роля на родител и изпитват истинско удоволствие от контакта с бебето. Много често обаче, в отношенията си с партньорката могат да се усещат пренебрегнати, обидени, ядосани. Сякаш вече на са центърът на вселената за нея, дори не са и обект на голямо внимание.

Интересът на партньорката им е по-скоро ориентиран към това кога ще се прибере той, за да му даде бебето тя и да може да си вземе един душ или да поспи. Няма любимото сготвено ядене, няма „Слънчице, как мина денят ти?“.

Мъжът, който е свикнал на друг интерес от страна на партньорката си, се чувства оставен на втори план. И това е самата истина. Той на практика е оставен на втори план. Приоритетната връзка в семейството става тази между бебето и майката.

Колкото по-бързо стане напасването на майката към бебето, толкова по-лесно ще вървят нещата за всички в семейството. И съответно по-бързо ще се установи новият ритъм, който е добър за всички. Двойките, които разбират необходимостта от този кратък период от месец-два, в който нуждите на родителите естествено отстъпват място на нуждите на детето, и нуждите на партньорските отношения естествено отстъпват място на нуждите на диадата майка-бебе, успяват да преодолеят първоначалния етап на бъркотия и интензивни емоции.

Периоди на дистанциране и сближаване

След като се установи някакъв ритъм на живот с бебето, към който майката вече се чувства адаптирана, добре е отново да обърнем внимание на партньорските отношения, без които бебе нямаше да има. С това искам да кажа, че основата на семейното благополучие е партньорската връзка. Тя може да изтърпи периоди на дистанциране, но след това е важно да има и сближаване.

Съвсем опростено казано, може да има периоди или трудни нощи, в които бащата отива да спи в хола, за да се наспи или да улесни наспиването на майката и бебето, но не е подходящо да остане там, докато детето стане на 5 години, например.

Съвсем отделно от сексуалния живот, който може да е наличен или не през първите месеци след раждането, самото споделяне на общо легло носи усещане за близост между двамата партньори.

Бебето, за което е добре да спи при родителите си в началото, може да се сложи от страната на майката на прикрепено креватче или дори и в същото легло. Не се препоръчва бебето да спи между родителите. Понякога докосването през нощта между двамата партньори остава единствената близост, на която успяват да се радват в изпълненото с умора и напрежение всекидневие.

В този смисъл, а и по принцип, не е добре бебето да застава между тях.

Необходимо е да има и да се пази физическо и емоционално пространство за партньорските отношения. И то независимо, че ще има периоди, в които това пространство няма да е голямо.

Интимността между партньорите е гаранция за тяхната удовлетвореност в личен план. Потребността от физическа и емоционална близост е добре да бъде посрещана така, както се посрещат и нуждите на детето. Практиката доказва, че партньори, които не са удовлетворени в партньорската си връзка, не се чувстват успешни и като родители.

„Добрият родител е добър партньор“, както казва Патрисия Лав. А това се доказва и от практиката на фамилните терапевти по цял свят. Детето расте щастливо, когато родителите му са удовлетворени хора, които припознават и се грижат за потребностите си, както в индивидуален, така и в партньорски план.

Задълбочаване на кризата в партньорските отношения

П.С. Има случаи, когато нормативната криза не се преживява като възможност за промяна, а се задълбочава. И може да се превърне в ад. Раждането може да се окаже трудно и даже травматично. Това има отношение не толкова към трудността или дължината му, а към това как е преживяно от самата жена – а именно, дали е получила достатъчно информация, грижа, подкрепа, уважение.

Следва един мощен хормонален коктейл, който разбърква, обърква, изнервя, отчайва…

Може да се окаже, че близките нямат разбирането за това, през което минава жената и не могат да ѝ окажат подкрепата, от която има нужда. Подкрепата има много лица – може да е просто разбиране на объркаността, приемане на емоциите; може да е от чисто битово естество – някой да ти сготви и да си тръгне без да задава въпроси и да дава съвети; може да е социална – група от майки със сходни преживявания на майчинството.

А може и да липсва.

Може да се добави проблем с кърменето въпреки желанието на жената да кърми. Проблем с партньора. С роднините. Изискващо бебе. Изморена, изнервена, депресирана.

И вина, че не се грижи по най-добрия начин за бебето си, понеже е изморена, изнервена, депресирана.

Палитрата е богата, с много и различни нюанси. В тези случаи майката често се изолира, защото смята, че това което се случва, се случва само на нея и никой няма да я разбере. Или я е срам. Или просто няма сили.

А подкрепата дебне зад ъгъла

Други майки с подобни преживявания, споделяне с партньора, заявяване на нуждата от помощ, а в някои случаи и търсене на професионален съвет.

Влизането в майчината роля е предизвикателство, което дори не е еднократно, а надига глава с всяко едно раждане. Необходимо е да имаме разбиране за този толкова уязвим период в живота на жената и да умеем да се погрижим за себе си.

В този материал ще ви дадем разностранни, объркани и съмнително полезни насоки как да обясните на мъжа си, че сте в депресия (по време на бременност или постродилна) без това да ви докара развод или фактическа раздяла с изхвърляне на куфари през прозореца и крясъци „ТИ НИКОГА НЕ СИ МЕ ЦЕНИЛ!!!“

За да бъдем максимално полезни, като начало трябва да обобщим няколко основни правила в отношенията между мъжа и жената, които не важат за всичко, но са валидни за по-голямата част от двойките:

1. Мъжете не вярват в депресията. Те мислят, че хормоналният дисбаланс на майката е:

  • „някаква лигавщина“ или
  • „отвратителна черта от характера, която чак сега се появява и ще си остане така завинаги или
  • „съзнателен опит да се атакува крехкият и беззащитен мъж“ или
  • "състояние, което лесно може да се овладее, но не бива овладявано поради каприз"

2. Ако депресираната жена изпадне в истеричен пристъп/плач/ отчаян монолог/безмълвен ступор , мъжът:

  • започва да се страхува за живота си и реагира първосигнално. Обикновено тази реакция се изразява чрез агресивни нападки или призиви към майката „да се стегне“
  • си създава постоянно враждебно отношение към темата, изразено в игнориране и омаловажаване на проблема или в изказване на обидни обобщаващи квалификации като „Всички жени сте ненормални“.
  • влизане в ролята на жертва

И накрая се стига до ужасяващи сцени, в които жената е натъпкала 11 чифта гащи и един единствен чорап в плажната си чанта и, държейки бебето, което реве неистово,  се опитва да напусне къщата през януари по пантофи, а мъжът лежи на пода и крещи „Убийца!!! Детето ще замръзне и ТИ ЩЕ СИ ВИНОВНА!!!“

Какво бихме могли да направим?

1. Говорете  спокойно с мъжа си по време на „светъл“ момент, когато не ви се плаче/ умира/ убива. Най-добре проведете разговора предварително, още преди да настъпи депресията. Спокойният тон и уравновесеното поведение ще уверят мъжа ви, че сте на себе си и всичко, което казвате, може и трябва да се вземе предвид.

2. Обяснете му, че това е фаза, в която не можете да контролирате процесите, които протичат във вас самата - безпомощна си както когато си счупила крак или ръка. Тоест, имате нужда от неговата помощ и търпение. По този начин той ще се почувства полезен и ще бъде изваден от състоянието на жертва.

3. Уверете го, че той няма нищо общо с хормоналния ви проблем и само може да ви бъде от помощ (или от тежест, ако реши да се прояви като коравосърдечен простак).

4. Посочете конкретни примери с какво да бъде полезен – водене на ресторант, наемане на гледачки, масаж, ставане нощем. Мъжете обичат конкретните неща.

5. Опишете спокойно симптомите си – чувство на изолация, тъга, плач, желание да крещите, свирепи промени в настроението и го предупредете да ги очаква. Когато мъжът е предупреден и знае как да реагира, той е много по-спокоен и адекватен.

6. Кажете му, че това е временно състояние, но не поставяйте срокове, защото той ще се хване за тях, а вие ще се напрегнете.

Или както ми каза една приятелка в тежък за мен момент:

„Дайте си почивка, дайте си шанс.

Младите родители не знаят какво им се случва и си мислят, че идва краят на света“.

И накрая. Споделяйте с приятелки. Ако нямате приятелки в подобно състояние, споделете с жена, която има деца, дори да не ви е близка. Ще чуете удивително успокоителни коментари и ще ви се окаже помощ.
Освен това, въздържайте се от напускане на дома, хващане на любовник, сипване на белина върху пилето с картофи и прекомерното ядене.

Успех, а за депресията ще говорим още много и в различни материали.

cross