Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Учените са обезпокоени какво може да се случи, ако бременните последват съвета на президента на САЩ Доналд Тръмп да избягват лекарството Tylenol, познато у нас като парацетамол или ацетаминофен. В изявление на 22 септември Тръмп кaза, че приема на лекарството по време на бременност е свързано с аутизъм и други дълготрайни нарушения при развиващото се дете в утробата на майката. Но експертите предупреждават, че избягването на медикамента, когато е необходим, може да изложи бременните жени и децата, които носят, на още по-голям риск.
Парацетамолът е едно от най-често използваните лекарства по време на бременност и обикновено се счита за безопасен (доколкото можем да кажем това за лекарство). Той се използва за облекчаване на болка и понижаване на температурата, включително при вирусни инфекции, както и при бактериални инфекции, засягащи пикочните пътища или бъбреците например.
Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) обяви, че продуктите с ацетаминофен ще получат нов етикет с предупреждение, което посочва възможна връзка между приема на лекарството и повишен риск от синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СХДВ, известен повече с абревиатурата си на английски – ADHD) и аутизъм при децата. Комисарят от FDA д-р Марти Макари заяви, че промяната „може да накара много жени да избягват употребата на ацетаминофен по време на бременност“. Тръмп беше по-категоричен: „Борете се със зъби и нокти да не го взимате“, каза той.
Съветът беше отхвърлен от лекари, медицински организации и здравни регулатори в много страни, включително от Американската асоциация на акушер-гинеколозите, Агенцията за лекарствени и здравни продукти на Обединеното кралство и Австралийската администрация по терапевтични стоки. Световната здравна организация (СЗО) направи изявление, че няма „убедителни научни доказателства, потвърждаващи възможна връзка“. Причините за ADHD и за аутизма са сложни и генетиката играе значителна роля.
Но какво правим, ако бременните спрат да приемат парацетамол? Какво им остава? Имат ли алтернатива? Дали ще е по-безопасно без лекарството?
Има доказателства, че нелекуването на висока температура, особено ако надвишава 39,1°C или продължава повече от 24 часа, увеличава риска от негативни последици по време на бременността, казва Дебра Кенеди, изследовател в областта на женското здраве в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия. „Това се свързва с повишен риск от спонтанен аборт и някои вродени дефекти“, добавя тя. Сред тях са увреждания на гръбначния стълб и сърцето, както и лицево-челюстни аномалии. Жените не бива да търпят болка или температура, когато няма убедителни доказателства, че приемът на парацетамол вреди на детето.
Има данни, че нелекуваната висока температура по време на бременност може да да наруши развитието на мозъка на плода.
Кенеди предупреждава, че всяването на страх за употребата на парацетамол може да накара жените да използват болкоуспокояващи, които са по-малко безопасни.
„Със сигурност мисля, че ще има жени, които ще се поколебаят да вземат парацетамол по време на бременността си заради тези изявления,“ казва тя, добавяйки, че други лекари вече я питат за материали, които да предоставят на пациентки, притеснени от употребата на парацетамол при бременност.
Други антипиретици и болкоуспокояващи имат по-висок и добре доказан риск от увреждания, когато се приемат по време на бременност, казва Алекс Поляков, акушер-гинеколог и изследовател в Университета на Мелбърн, Австралия. Сред тях са аспирин, ибупрофен, напроксен, диклофенак и индометацин – лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства.
Проучванията свързват употребата им през първия триместър с повишен риск от спонтанен аборт.
Приемът им през третия триместър може да повлияе на бъбречната функция на плода и да намали количеството околоплодни води, което увеличава риска от недостатъчно развитие на белите дробове или скованост на ставите. Употребата на нестероидните противовъзпалителни в по-късна бременност може също да доведе до преждевременно затваряне на отвор между два кръвоносни съда в сърцето, което да причини животозастрашаващи дихателни проблеми след раждането.
Някои от тези алтернативни болкоуспокояващи все пак се предписват по време на бременност, но обикновено в по-ниски дози от стандартните, казва Кенеди. Например ниска доза аспирин се предписва за намаляване на риска от прееклампсия – състояние, което причинява високо кръвно налягане и може да ограничи количеството кислород и хранителни вещества, които плодът получава.
Още не сме свършили, скрол надолу
Един от големите проблеми е липсата на клинични изпитвания, включващи бременни жени, което означава, че безопасността на много лекарства по време на бременност е всъщност неизвестна. Това кара някои лекари да се колебаят дали да предписват определени медикаменти, а жените понякога спират или избягват лечение, от което се нуждаят, или дори прекратяват бременността от страх, че вредят на плода.
„Включването на бременни жени в добре проектирани клинични изпитвания би ни помогнало да разберем как лекарствата влияят едновременно на майката и на детето и би запълнило дългогодишните пропуски в научните доказателства“, казва Поляков.
Източник: Scientific Аmerican
„Макар че не e без предизвикателства, аутизмът не е проклятие, от което трябва да бъдеш излекуван, както хора като американският президент Доналд Тръмп и Робърт Кенеди-младши искат да ни накарат да вярваме“, пише в коментара си за The Guardian Рианън Луси Кослет.
Твърденията на Доналд Тръмп (че има връзка между приема на парацетамол по време на бременност и аутизма, които бяха отречени от Световната здравна организация, бел. ред.) заслужават възможно най-малко внимание. Но седмицата беше потискаща и дразнеща за много аутисти и за хората, които ги обичат. През септември администрацията на американския президент представи спорни твърдения за причините за възникване на аутизма – че бременните жени, приемащи Tylenol (познат като парацетамол в България, бел. ред.), са изложени на риск – и настоя за изследвания, които да открият „лечение“ за състоянието.
Чудех се как да се справя с това твърдение чисто психологически, и изводът ми, както и на много приятели в аутистичната общност, е, че трябва да се смеем, иначе ще заплачем.
Има една поговорка, че когато си срещнал едно аутистично дете, си срещнал просто едно аутистично дете.
Никога не съм харесвала наратива за „аутизма като суперсила“, нито начина, по който този наратив сякаш изтрива онези, които имат нужда от повече подкрепа и които се сблъскват с реални предизвикателства. Същевременно, представянето на аутизма от Тръмп като трагедия и болест, която трябва да бъде излекувана, е дълбоко проблематично. Затова ми се струва важно да подчертая някои невероятни и абсолютно удивителни неща за аутизма.
Факт е, че децата аутисти, които познавам, имат на какво да научат човек като Тръмп – даже имат много повече уроци, отколкото той капацитет, за да ги възприеме.
не е качество, което някога е притеснявало Тръмп, чийто хаотичен подход към политиката води до предвидим хаос. Хиперфокусът, или способността да се съсредоточиш интензивно върху една тема или проблем, е черта, която почти сигурно е придвижила човечеството напред във всяка възможна област. И това е качество, което много аутисти притежават.
Познавам седемгодишно аутистично дете, което е толкова запалено по Римската империя, че реално знае повече за политика, история, колониализъм и война, отколкото настоящият лидер на така наречения свободен свят.
Да, любовта към фактите на едно дете аутист може да означава, че ще ти се наложи да чуеш в с и ч к о възможно за акулите – подробно и много редовно (кой не обича акули, нали?). Но знаете ли какво още означава това? Че няма прикриване, както знаят много родители, които са били подложени на обстоен разпит относно Дядо Коледа.
Някои аутисти казват също, че им е трудно да лъжат. Междувременно, Тръмп е изказал 30 573 неверни или подвеждащи твърдения по време на първия си мандат.
Мит е, че аутистите не изпитват емпатия – в същото време Тръмп не е способен да я прояви. Много хора от аутистичния спектър са казвали, че усещат емпатия толкова мощно и на толкова дълбоко ниво, че страданието на други хора или животни може да бъде изключително болезнено.
А може и да им действа и чисто политически. Няколко приятели ми споделиха, че децата им с диагоназата проявяват дълбока загриженост за Палестина, развяват знамена и удрят тенджери в знак на солидарност (синът на една приятелка сега си вземал почивка от това, защото казал, че му ставало „прекалено тъжно“).
Ужасът на Грета Тунберг от климатичните промени и дълбоката ѝ емпатия към хората и животните я правят активистка още като дете. Междувременно, Тръмп прекарва времето си, тормозейки хора точно като Тунберг, които искат да променят света.
От една страна, имаме недовършените мисли на Тръмп, а от друга – удивителната способност на някои деца аутисти да запомнят цели разписания на влакове, филмови сценарии, книги, дати или числови последователности.
Винаги съм мислела, че радостта на аутистите е една от най-чистите. Никога няма да забравя как една майка ми каза колко била тъжна, когато дъщеря ѝ спряла да „размахва ръце“ – начин на изразяване на вълнение, който се нарича стиминг. „Тя показваше радостта си с цялото си тяло“, казваше ми моята приятелка. Брат ми също махаше с ръце, а другите деца му се подиграваха (да имитираш подигравателно хора с различни възможности е общ хоби за тези деца и за американския президент). Колко тъжно е, че повече от нас не могат да изразяват щастието си, без да се притесняват как изглеждат.
Способността на брат ми да намира радост в песен, във водопад, в движението на собствената му сянката – това ме вдъхновява всеки ден.
Друг мит е, че децата аутисти не се гушкат. Напротив, някои обожават физическия контакт. Брат ми не е от тях, но си има други начини, по които изразява любовта си. Не може да говори свободно, но една от фразите (наречени гещалти), които повтаря, е: „Чука се на вратата, мама идва!“. Защото, когато го майка ми го посещава в дома, в който се живее, винаги почуква на вратата му.
Още не сме свършили, скрол надолу
Брат ми може и да е от онези аутисти, които според Робърт Кенеди-младши никога няма да „напишат стихотворение“ или „да излязат на среща“. Струва ми се обаче, че в изречението на брат ми има повече любов, отколкото в която и да е от речите, пълни с омраза, на Републиканската партия. Забравете за плащането на данъци или за играенето на бейзбол – абсурдните критерии на Кенеди за „достоен член на обществото“. В крайна сметка, това, което ни прави хора, е любовта.
Източник: The Guardian
