fbpx

Ако имате профил във Фейсбук, не може да не сте виждали поне един пост на някоя жена, който завършва с хаштага #шесисипя.

Обикновено те звучат така:

„Помощ!!! Детето реве осемнайсти час, съседът чука с чук, а пералнята преля и в целия хол плуват чорапи и гащи, а мъжът ми ги лови с въдица от върха на секцията. #ШЕСИСИПЯ“

„Здравейте, скъпи майки, отчаяна съм! Пети ден от онлайн обучението е, котката избяга у съседите, детето не се е къпало от миналата седмица и снощи вечеря парче от матрака, мъжът ми се отрови с гъби, а аз съм нонстоп в срещи и правя таблици в Ексел. #ШЕСИСИПЯ“ 

И така нататък, сещате се. Житейски несгоди, битови драми, контролни по математика, никнещи зъби и всякакви други предизвикателства, които и без това дебнат българската жена и майка през целия ѝ живот, а в последните година-две направо са я стиснали за нежната, бяла гуша. ДВОЙНА ГУША, ако трябва да сме точни, понеже и това е един от хубавите ефекти на пандемията.

Мен ако питате, разбирам тези, които си сипват, и в същото време не казвам, че всички трябва да го правят. Даже напротив – тоя народ прекалено много си сипва! Така че, ако сред вас има железни, даже стоманени жени, които могат да минат през три локдауна, безкрайни часове онлайн обучение по физическо в хола, годишни отчети, мрънкащи деца, досадни съседи, котки, кучета, морски свинчета и мъже, без да си сипват от 11 часа, ами... ПОЗДРАВЛЕНИЯ. Печелите вечна слава и гигантски паметник на мястото на мавзолея.

За всички останали обаче (правя ви знака на Катнис от „Игри на глада“):

Разбирам ви напълно, съчувствам ви и за да ви разсея малко от неудачите, ето ви един разбор на най-честите причини, поради които жените се налага да си сипват. Все пак, апелирам да не се превърнат в оправдание за удавяне от сипване в следващите 30 години.

БЕЗСЪНИЕ

Някои от вас са целунати от съдбата и НЕ знаят какво е безсъние дори и след като родят. За ваше сведение, безсъние е много противно състояние, в което стоиш буден, вместо отдавна да си заспал и да сънуваш изключително тъп сън за това как те гони носорог в метрото.

Помните ли кога последно сте спали като заклани? Тоест – лягате си в леглото, без да се въртите, пуфтите, да ви изскача сърцето, да се потите, да ставате до тоалетната шест пъти и накрая сутринта да се изстържете от леглото като лист увехнала маруля?

И аз не помня. 

Много жени започват да страдат от безсъние, след като родят деца, защото, хей, децата са най-хубавото нещо на света, а кой би искал да спи, когато има най-хубавото нещо на света? РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НИКОЙ.

Всеки би предпочел да се събужда в 1 без 15, после в 3.30, а също и в 5.45 и след това в 6.30 окончателно да стане, за да продължи с това, което е останало от живота му, и през светлата част на деня, . 

Живейте така една година, а най-добре три, и когато кортизолът ви стигне до Космоса, косата ви опада и започнете да крещите на котката да СПРЕДАТРАКАСТИЯНОКТИПОПОДА!!!, си сипете и после си запишете час за терапевт, а също и за фризьор, масаж и маникюр.

А най-добре си купете еднопосочен билет за Панама и идете там на маникюр. Панама е известна с маникюристките си.

ДЕБЕЛИНА

Дебелината е пряко свързана с безсънието, така че – ако имате дебелина, най-вероятно имате и безсъние, а също и деца. Това е нещо като числата на Фибоначи в света на майките – тръгвате от едно дете и завършвате с три деца, инсулинова резистентност, грозни обувки с ортопедични стелки и безсъние. 

Но да се върнем на дебелината. Тя също е хлъзгаво състояние, в което каквото и да ядете – от магданоз до бургери, кантарът все показва нещо, което не е за гледане.

Ако сте изпробвали всички диети на света, ако сте яли диатомична пръст, картофи, кето, веган, протеини, череши, зелен чай, а също така и НИЩО, но кантарът не помръдва (освен нагоре), ами... сипете си. Сипете си, успокойте се и после идете на ендокринолог. 

Локдауните на никого не простиха, въпреки че тук-таме из фийда се появяват МНОГО ДРАЗНЕЩИ ПОСТОВЕ на хора, които са отслабнали. Блокирайте ги незабавно и се напийте безпаметно, за да забравите, че те са слаби, а вие – не.

Също така, не искайте съвети за отслабване във Фейсбук, защото ще получите 267 РАЗЛИЧНИ и все великолепни идеи, като „пийте осем литра топла вода“, „не яжте въглехидрати след 14.30“, ПЛОДОВЕТЕ СА СМЪРТ, „с биорезонанс свалих шест килограма“ и, разбира се, „кардио по два часа дневно минимум“.

Както казах, първо си сипете и след това запишете час при ендокринолог. И се интересувайте от здравето си, не разчитайте друг да го прави.

ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ

Тук човек дори няма какво да обяснява. То и офлайн обучението може да ти докара нервен срив, та какво остава за дигиталното! 

Ако в последните две години всеки ден чувате от съседната стая „здравейте, госпожо, здравейте и от мен, здравейте, госпожо, ЗДРАВЕЙТЕ, ГОСПОЖО, ето ме и мен, госпожо, на коя страница да отворя, госпожо, госпожо, трябва да отида до тоалетната, ГОСПОЖО, НЕ ВИ ЧУВАМ, виждате ли ме, деца??“, и така нататък до безкрая, то е напълно разбираемо, ако пиете всеки ден. 

Също така, ако се е наложило да решавате задачи от типа: КВАДРАТЪТ ДАНЧО ИМА СТРАНА ОТ 7 СМ, А ТРИЪГЪЛНИКЪТ ПЕНЧО – ХИПОТЕНУЗА ОТ 8 СМ, КОЛКО ЧАШИ ВИНО ТРЯБВА ДА СИ СИПЕ МАЙКАТА, ЗА ДА МОЖЕ ДЕТЕТО ДА ИЗКАРА ТРОЙКА ПО МАТЕМАТИКА, БЕЗ ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО ДА МИНЕ ПРЕЗ РАЗВОД, ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА И ДЕПРЕСИЯ?, най-вероятно вече сте включени венозно към бутилката с вино. 

Напълно резонно може би се питате как ли това дете ще успее в живота си, като в последната година е правило контролните си с помощта на Гугъл, играло е шест вида ръченица в хола, а всички задачи по математика, както стана ясно, сте ги решили вие.

Ами, няма как да знаете. Може би и то ще си сипва след години, а може и да стане супер успешен предприемач, който е измислил как квадратите и триъгълниците САМИ ДА СИ НАМИРАТ СКАПАНИТЕ ЛИЦА, ОБЕМИ И КАТЕТИ.

Наздраве за това дете, което го направи ВЪПРЕКИ онлайн образованието и въпреки всички произведения за хайдути, лястовици, ниви, рало, сивота, родолюбие, робство и черни гарвани, които е изучило в тоя живот.

ПРОБЛЕМИ С МАЛКИ ДЕЦА

Тук също няма какво да се говори – колкото е влудяващо да имаш ученик по време на пандемия, толкова е влудяващо да имаш и бебе. То бебе даже е влудяващо по всяко време.

Е, има разни бебета еднорози, които спят, ядат и почти не реват, но това са редки случаи, които са описани в Червената книга на бебетата. 

Всички останали бебета са... ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЕБЕТА. Тези, които първите шест месеца реват денонощно заради колики, после реват заради зъби, после реват, защото имат сополи, после реват, защото вече са разбрали какво оръжие за масово поразяване е ревът, после реват, защото не им уйдисвате на акъла да ядат пясък в градинката и да дърпат уличните кучета за опашките, и така, неусетно, минават шест години в РЕВ. 

Ама то да беше само ревът – ами захранването, атопичният дерматит, запекът, лазенето, прохождането, кандидатстването за ясла и детска градина, първата висока температура... ехееее, животът с малко дете е пълен с поводи да си сипеш!! 

СПОРОВЕ ПО СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ

Когато човек си оправи битовите проблеми, ремонтира си пералнята, сподели във Фейсбук мъката си от онлайн обучението на голямото дете и рефлукса на бебето, и събере съвети как да отслабне, му се отваря време да реши и някои належащи световни проблеми!

Увреждат ли ни солариумите, трябва ли да празнуваме Св. Валентин, какво има във ваксините – графен или адренохром, пръскат ли ни от самолети, помага ли лечебният глад, съществува ли COVID и всякакви други международни въпроси са в компетенцията на експертната аудитория на Фейсбук общността и на човек не му остава нищо друго освен да си сипва и сипва, И СИПВА, докато чете постовете из социалните мрежи. 

Стотици бутилки с вино са изпити и по време на разгорещен среднощен диспут в майчинска група по темата ОЧАКВА ЛИ СЕ ОТ ЕДНА ЖЕНА ДА ПОЧИСТВА И ПЛОЧКИТЕ ЗАД ХЛАДИЛНИКА ИЛИ ТОВА Е ПРИЗНАК, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОТЪРСИ НОВ МЪЖ?

Членуването в различни групи и воденето на спорове по изключително важни теми с още сто жени води до битов алкохолизъм! - този надпис трябва да бъде изписан с кървавочервени букви във всяка Фейсбук група.

И за финал - сигурно има още много причини човек да си сипва. Понякога дори не е толкова до сипването, а до споделянето на това, дето ви трови, и на човек някак естествено му идва да завърши мъката си с едно ШЕСИСИПЯ.

Сипвайте си! Само гледайте като си сипвате, да е нещо хубаво. В края на краищата, вашето тяло е храм - верно, с размерите на ЦУМ, ама храм. Не го поливайте с нещо, което би отпушило канал. Сипването трябва да е рядко и с кеф, а не редовно и с чувството, че ако не си сипеш, ще умреш.

И в случай, че не ви трябва причина да си сипете или пък имате 600 причини да си сипете, може би имате проблем и трябва да потърсите помощ. 

Ако пък нямате проблем – ами, честито! Сипете си!

Ако знаете коя година сме, колко е часът, къде се намирате, къде са ви децата, какво ще вечеряте, кой уби Кенеди, кой стреля по папата, кога ще свърши пандемията и как да сте в калориен дефицит, без да ставате зли - вие сте супер. Вие сте върхът! Животът ви е песен и приказка, и роман на Джаки Колинс в едно. 

Очевидно, че последните години на пандемия, несигурност и хронична умора от всичко не са ви се отразили по никакъв начин и заради това сте напълно в правото си да се наречете успели и щастливи хора.

От друга страна, ето ни и нас - тези, които не знаят, че вече е 2022 г.; тези, които се притесняват, че може и да има война, газова криза и на всичкото отгоре изпрано, но непроснато пране; тези, които не могат да спят до 4 през нощта заради мисли какво трябва да се направи, какво не трябва да се направи и какво точно трябва да се купи от магазина утре. 

Има и още, но няма да прекаляваме. Знаем, че схващате накъде бием, защото не сме сами. Много сме. По целия свят. Някои обаче, се лекуват с крещене. Но не какво да е, а терапевтично крещене. И, честно да ви кажем, на нас това ни звучи като великолепен план.

Идеята е на психотерапевтката Сара Хармън, която създава групата за ментално и физическо здраве “Училище Майка”. В нея се събират майки, които много имат нужда да изкарат цялото напрежение и гняв от себе си. 

“Обучавам ги какво е гневът и какво се крие под него, защото там лежат много емоции. Има тъга, тревога, страх, обида. И никоя от тези жени не знае къде да сложи всички тези емоции, как да ги прибере”, казва Хармън пред Today

Не само в България, но и навсякъде по света майките бяха тези, които се прибраха вкъщи, за да се грижат за децата, докато училищата бяха (а някъде пак са) затворени. Огромен брой жени бяха принудени да напуснат работа, за да се грижат за семействата си вкъщи. Останалите правеха и това, докато са хоум офис.

Сара Хармън решава да помогне именно на такива жени, като им даде една малко по-различна перспектива към терапията. Всяка среща се състои от пет рунда крещене. 

Започва се с крещене както си трябва - с пълно гърло. После идва ред на псуването - отново крещейки. След това е волната програма, в която всички участници трябва да изкрещят онова, от което имат нужда. 

По този начин жените имат възможност да почувстват сигурност, за да излеят всичко, което им е отвътре, като междувременно успяват да се свържат и с други, които се чувстват по подобен начин. Сара Хармън се надява това, което правят, да позволи и на други хора просто да пускат емоциите си на свобода. “Отидете на сигурно място, вземете приятел и се разкрещете на воля”, казва тя. Защо пък не, казваме ние.

Отдавна информация, представена като медийно съдържание (без значение в какъв формат), не е непременно достоверна. Мина времето, в което каквото кажеха по Първа програма - това е. Затова днес повече отвсякога е важно човек да има критично мислене и когато е в интернет и в социалните мрежи в частност, не просто да сърфира, а да има уменията да отсява информацията.

В изключително подробната статия на Константина Василева* от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) става въпрос именно как работи дезинформацията, за какво и от кого се използва и как, дори без да искаме, попадаме в заешка дупка от фалшиви новини, от която излизане има само с критично мислене.


Зад сложния сюжет на филма „Генезис“ (Inception) има една простичка, но въздействаща идея. Успееш ли незабелязано да посееш зрънце на съмнение (или нова идея), то може да завземе съзнанието и да промени възгледите и поведението на хората. За да подейства истински, е нужно едно: човек да възприеме идеята като своя. Инфодемията действа по много сходен начин. И затова е толкова опасна.

Как възприемаме, запомняме и се доверяваме на информация? Нека проследим процеса стъпка по стъпка с помощта на медийни проучвания и научни изследвания.

Принципът на Парето

В късните фази на една успешна дезинформационна кампания фалшивите факти са масово разпространени. Това е целта: да изглежда, сякаш грешната информация е факт, познат на много хора. Тази илюзия за масовост ефикасно прикрива реалността, че дезинформацията се създава и разпространява стратегически от малък кръг хора.

Вилфредо Парето е италиански философ и икономист, който през ХIХ век отбелязва, че 20% от населението на Италия притежава 80% от земята. Тази идея набира популярност в мениджмънта през 40-те години на ХХ век и днес се прилага в редица области като „Принципа 80/20“. Процентното разпределение е ориентировъчно (рядко математическата пропорция е точно 80/20). Основното е идеята, че по-голямата част от изходния резултат се дължи на малък брой причини/ресурси/действащи лица. Този принцип важи и при създаването и разпространяването на фалшива информация.

Според изследване на Центъра за противодействие на дигиталната омраза във Вашингтон само 12 души са отговорни за близо 2/3 от антиваксърското съдържание във Facebook. „Дезинформационната дузина“ включва остеопата д-р Джоузеф Меркола, натрупал милиони от алтернативна медицина, и Робърт Ф. Кенеди-младши, който получава 255 000 долара годишно като председател на една от най-влиятелните американски активистки групи срещу ваксините.

Според проучвания, цитирани във вестниците „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и реномираното издание Nature Medicine, създаването и разпространяването на дезинформация е не просто финансирано от малка група хора. Това е стратегически разработен и добре координиран процес, чиито послания достигат до над 59 млн. онлайн последователи.

Основната целева група са „колебаещите се“, които не знаят дали да се доверят на официалната информация. Причините за това са различни: от трудност в разбирането на специализирана научна информация до проблеми с доверието в авторитетите. Най-усилено се таргетират групи потребители, които проявяват по-високи нива на страх, тревожност, липса на доверие в науката и в авторитетите, с интерес към алтернативни методи и конспиративни теории като QAnon.

Все по-често се появяват обвинения в цензура срещу Facebook и онлайн платформите, които премахват съдържание с доказано грешни факти. Истината обаче е, че социалните медии и прекомерното доверие в тях са ключов фактор за инфодемията. Принципът на Парето работи перфектно в тази екосистема, защото популярното съдържание от шепа източници достига експоненциално до голяма аудитория.

„Дезинформационната дузина“ инвестира в онлайн реклама на съдържанието си и технологичните компании трябва да балансират между желанието си да изглеждат като етичен играч и основния източник на финансиране на иначе безплатната им услуга.

Алтернативно мислене срещу научен консенсус

Наличието на фалшива информация не е достатъчно условие за инфодемията. От зората на масмедиите има издания, които пишат за конспиративни теории и публикуват сензационна информация, базирана на полуистини или откровени лъжи. Разликата е, че преди появата на интернет и социалните медии те са достигали до ограничена, често изцяло местна аудитория. Днес маргинални доскоро възгледи могат да достигнат до милиони хора с инвестиране на минимални средства. Демократизацията на достъпа до информация, за съжаление, улеснява и достъпа до дезинформация.

Гюнтер Айзенбах, медик и преподавател в Университета на Виктория в Канада, създава дисциплината „инфодемиология“ (епидемиология на дезинформацията) преди близо 20 години (Айзенбах, 2002). Той определя инфодемията като „нефилтриран поток от информация“ и за съжаление, именно тук е ключът към разбирането на феномена.

Няма значение до колко информация имаме достъп, ако не знаем как да я отсеем. Дори високообразовани хора са уязвими в области, с които никога не са имали досег. Основната причина научното и медицинското образование да отнемат години е, че в основата им е не запаметяването на твърдения, а усвояването на научния метод и знанието как се анализират данни, за да се достигне до тези твърдения.

В науката основните критерии за качество са колко взискателен, методичен и прецизен е изследователският процес и дали анализът на данни е правилно извършен. Също така дали са спазени етичните и професионалните стандарти.

„Експертите“ герои на инфодемията – като Андрю Уейкфийлд, Долорес Кахил (правилното произношение на келтски е с „а“, но е разпространен и британският вариант Кейхил), Джуди Миковиц и Чарлз Хоф са отритнати от научната общност не защото са безстрашни научни версии на Давид, който се изправя срещу Голиат. Те са дискредитирани заради сериозни нарушения – като кражба на нови данни, неспазване на стандартите за качество в провеждането на изследвания и доказано грешни твърдения.

Науката е надеждна, защото тези нарушения се откриват именно благодарение на изпитаните ѝ методи. Ако отделен учен направи грешка, научният метод помага грешката да бъде открита, поправена и адресирана в нови изследвания. Също така науката изучава сложни теми и често тази сложност води до противоречиви резултати.

Когато се променят и актуализират препоръките за пандемията, това е не защото учените не знаят какво да правят, а защото с натрупване на данни разбират проблема по-добре и калибрират своите съвети.

Хората, които не познават този научен процес, са най-податливи на дезинформация, защото си съставят мнение основно по два критерия. Първият е дали експертът е известен (в онлайн коментари ненаучни твърдения се защитават с репликите „Миковиц е известен учен“, „Андрю Уейкфийлд е световен специалист“, „Защо тогава толкова световноизвестни лекари се обявяват против това?“…). Вторият критерий е дали дадено твърдение съвпада с предварително изградената им позиция (учените наричат това склонност за потвърждаване, на английски confirmation bias).

Това са подвеждащи критерии: в науката не са важни отделни личности и изследвания, а натрупването на доказателства. Един учен (дори от реномирана институция) би могъл да греши: затова са важни репликацията (дали други учени могат да достигнат до същия резултат) и натрупването на данни от много изследвания, проведени от различни екипи. Ето защо няма значение известността, а дали данните и правилно приложените методи са налице.

Кампаниите за дезинформация често работят и с фалшиви новини за утвърдени експерти. Например: „Проф. Угур Шахин, създателят на медикамента на „Пфайзер“ срещу ковид, каза, че все още не се е ваксинирал. Защо, щом ваксината е безопасна и вирусът толкова смъртоносен?“. Според Poynter този слух тръгва от Instagram, a и най-вероятно от грешно разбиране на думите на Шахин през януари т.г., че още не е негов ред да се ваксинира (според регулациите в Германия дори създателите на ваксините не се ползват с предимство и първо се ваксинират хората в най-рисковите групи). Още през март в BILD и други немски издания става дума, че той вече е ваксиниран заедно със служителите на „Байонтех“.

В интернет може да се намери информация в подкрепа на абсолютно всичко. За да се отсеят достоверните твърдения, е нужна обективна преценка за качеството на източниците и специализирани познания как да се провери надеждността на дадено твърдение.

От снежна топка до лавина от дезинформация

Вече знаем, че дезинформацията може да се проследи до малък брой източници и че те таргетират специализирани теми, които без специални познания са лесни за изопачаване. Сега е време да разгледаме самия механизъм на разпространение.

Известен факт е, че се използват онлайн тролове за моделиране на нагласи. По-важният въпрос е защо хора, на които не се заплаща за това, доброволно споделят лъжлива или неточна информация? Защо жертви на инфодемията стават интелигентни и образовани хора? Тези, които споделят фалшиви новини, понякога са наши близки и публични личности, не само тролове или бот акаунти. Как попадат те в този капан?

Ключът е именно в зрънцата съмнение, които споменахме в началото. Знаем от научни изследвания, че директната конфронтация не помага и дори представянето на проверени факти не може да промени чуждото мнение. Затова специално се таргетират хора, които се колебаят и търсят информация.

Всичко е въпрос на маркетинг и дезинформаторите ни маркетират най-любимия ни продукт – нашето его. Дезинформацията е „брандирана“ като нещо, което ще даде специален статус на запознатите с нея. Репликите „информирай се“, „отвори си очите“, „чети“ целят да посеят съмнение в официалната информация.

Вместо да се притесняват, че споделят маргинални възгледи, вярващите в конспиративни теории се чувстват като членове на специален клуб на просветени („малко останаха авторитетите, които не се поддадоха на финикийските знаци“, „малко са медиците, които биха се осмелили да кажат истината“, „аз съм си отворил очите, ти вярвай на научни измислици“). Съответно хората, които са на противоположното мнение, се обезличават с колективни презрителни названия („овцете“, „ковидиотите“, „истериците“).

Семената на съмнение се посяват с линкове и споменавания на редица фалшиви новини. След това се намесва механизмът на човешката памет. Изследванията показват, че сме склонни да вярваме на фалшива информация, ако идва от хора, на които имаме доверие (Шоу, 2016).

При смесване на вярна и невярна информация запомняме комбинацията от двете и не можем да ги различим (Лофтъс и Грийнспан, 2021). Освен това помним съдържанието, но не и първоначалния източник: многократното повторение засилва податливостта ни на фалшива информация и увереността ни в нея (Арндт, 2012). Паметта ни е уязвима не само за външна информация – хората понякога не забелязват манипулация и подмяна дори в текстове, писани по-рано от тях самите (Кокран и др., 2016).

С други думи, само една статия или коментар може и да няма ефект, но натрупването на фалшива информация (особено ако я повтарят хора, на които имаме доверие) може да се запечата в паметта и да стане трудно да се отдели от фактите. Ако не помним как и защо сме достигнали до нея, започваме да третираме информацията като собствено мнение и критериите за вярно и фалшиво се размиват.

В добавка към това, дори да си мислим, че реагираме рационално, сме подвластни на много капани на мисълта. Помним по-лесно това, с което сме съгласни, подбираме фактите, които се вписват в убежденията ни, и пренебрегваме останалото (Канеман, 2011).

Неслучайно фалшивите новини имат в заглавията си „Шок!“, „Ужас!“ и други фатални послания („Д-р Чарлз Хоф: Експерименталките гарантирано ще избият наболите се до няколко години!“). Паметта и вниманието ни са устроени да приоритизират отрицателна информация. Ако сме в реална опасност, това помага бързо да реагираме на нещата, които ни застрашават.

Ако не сме, този уклон към отрицателното привлича вниманието ни към определен тип новини (Сорока и др., 2019) и често играе лоша шега. Също така, колкото по-емоционално ангажирани и афектирани сме, толкова по-трудно водим рационална дискусия.

Представете си група във Facebook. Членувате в нея заедно с някои приятели и следите определена тема от известно време. Основните новини по тази тема съдържат факт А и донякъде факт B. Чувате ги по телевизията, по радиото и чуждата преса. Напоследък обаче често се споменава факт C. Той твърди нещо доста различно от А и B.

Не знаете дали е вярно, но звучи интересно и важно (Съмнение). Запомняте го, защото вече и някои експерти по телевизията го споменават, но не всички (Запаметяване). В продължение на няколко седмици отново и отново се повтарят коментари и статии за C (Повторение). В друга група виждате новини по темата, но никой не споменава С. Вече се замисляте дали не е добре да кажете на другите за това, ако още не са чули сами (Склоняване).

Веднъж споделили коментар за С, все повече забелязвате всички споменавания. Дори малко се дразните, ако никой не се сети да го спомене. Ако някой се противопостави, търсите информация онлайн защо не е прав. Не сте усетили как факт С вече е не просто информация отвън, а е станал част от собственото ви мнение.

Ако факт C e истински, няма проблем. Намерили сте нещо интересно и вярно и го споделяте. Но какво се случва, ако факт С е фалшива информация? Вече няма значение: споменът откъде е дошла информацията, е размит от многото повторения и места, на които сте я срещнали. Ако приятел или роднина види какво сте написали, ще го приеме за истина, защото е написано от човек, на когото има доверие, а не от анонимен профил. Така се задвижва порочният цикъл.

Накратко: източниците на дезинформация са малко на брой, но особено активни онлайн профили (които често повтарят няколко основни тези). Социалните мрежи улесняват инфодемията, защото споделянето скрива първоначалния източник на информация. Трудно е да отсеем истината, особено по специализирани теми.

Дори да сме скептични към подозрителни профили, ние се доверяваме на близки, без да знаем дали те са проверили това, което споделят. В паметта ни се запечатва прочетеното и неволно приемаме непроверени твърдения за факт. Малко са тези, които нарочно споделят невярна информация – инфодемията е опасна, защото е несъзнателен процес.

Можем да спрем снежната топка на дезинформацията, преди тя да се превърне в лавина. Най-важните стъпки са да не формираме мнението си по важни въпроси от социалните медии и винаги да правим проверка на фактите – особено по теми, които се отклоняват от научния консенсус.

*Константина Василева е медийна анализаторка с опит в български и чуждестранни изследователски проекти и компании. В момента е докторантка в Нова Зеландия, където от първо лице наблюдава начина, по който страната се справя с пандемията.

**Заглавната илюстрация е на Пеню Кирацов


Рубриката “Хроники на инфодемията” на АЕЖ се реализира в партньорство с Фондацията за свободата „Фридрих Науман“. Изявленията и мненията, изразени в рубриката, принадлежат единствено на АЕЖ-България и авторите на материалите и не отразяват непременно вижданията на фондацията или нейните партньори.

Гражданско обединение “Да запазим училището като средище за децата” изготви отворено писмо до председателя на 46-ото Народно събрание, министър-председателя, президента и омбудсмана, както и до председателите на парламентарните групи по здравеопазване, образование и тази за жалбите и петициите на гражданите и взаимодействие с гражданското общество. Копие от писмото е изпратено и до министрите на здравеопазването и образованието.

Основната цел на писмото, което всеки гражданин може да подпише на този линк, е присъственото обучение на децата да бъде приоритет при управление на епидемията.

Ето и пълния текст на писмото:

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас от името на Гражданското обединение „Да запазим училището като средище за децата”.
Ние сме общност от родители, учители, университетски преподаватели, учени и граждани, които смятат, че в условията на пандемия от COVID-19 българската държава системно пренебрегва и омаловажава потребностите на децата и жертва техните интереси.

С това Отворено писмо настояваме за спешна и съвместна реакция на ръководените от Вас институции, която да постави като основна цел запазването на присъственото обучение в предстоящата учебна година и да набележи мерки за ограничаване на здравните рискове за учители и ученици по време на присъственото обучение.

На 18. август 2021 г. се проведе изслушване на Министъра на образованието и науката (МОН) в Народното събрание.

В рамките на обсъждането в детайл бяха разгледани въпроси относно плана за провеждане на учебната година в контекста на епидемия от COVID-19 и съобразно Плана за управление на пандемията, разработен от Министерството на здравеопазването (МЗ). МОН предвижда четири различни сценария за работа, които би следвало да приоритизират присъственото обучение, съобразявайки най-добрия интерес на децата.

Изключително притеснени сме от дефицитите в този план и от прогнозата той изобщо да не бъде приведен в изпълнение.

При сегашния темп на разпространение на заболяването към 15-ти септември 2021 г. страната, или поне по-голямата част от нея, ще бъде в тъмночервената зона според критериите, определени от МЗ. Това означава, че учебната година или въобще няма да започне присъствено, или обучението от разстояние в електронна среда ще бъде въведено непосредствено след началото ѝ за по-голямата част от учениците.

Ние няма да приемем това.

Като съзнаваме, че българското общество е дълбоко разделено във вижданията си до каква степен и какви мерки за ограничаване на COVID-19 да се прилагат, ние смятаме, че децата вече поеха несъразмерна тежест през изминалите 18 месеца.

Настояваме осигуряването на продължително присъствено обучение да бъде поставено като основен приоритет при управление на епидемичната обстановка у нас. Основните ни мотиви да искаме това са следните:

1. Локални проучвания на неправителствени организации и детски психолози установяват, че децата у нас вече търпят тежки последици върху психичното си здраве и развитие в следствие на продължителната изолация - депресивни състояния, повишена агресия, понижена концентрация, апатия.

2. Специалисти алармират за специфична десоциализация при деца, както и за “пандемия от екранна зависимост”.

3. Педиатричната общност от месеци се опитва да привлече вниманието ни върху негативните ефекти от продължителното застояване върху физическото здраве на децата - намален дихателен обем, недоразвити бели дробове, увредено зрение, гръбначни изкривявания.

4. Все повече деца изпадат в риск от отпадане от образование. Други губят способността си да пишат на ръка, да предават съдържание със собствени думи или да решават проблеми в група, заради спецификите на обучението от разстояние в електронна среда.

5. Онлайн обучението ограничава художественото мислене на децата и тяхното въображение, което се стимулира, когато децата се виждат и разговарят на живо. Това свежда до минимум от своя страна способността за създаване и възприемане на текстове, съответно за четене на книги – отново ключови умения за детското израстване.

6. Онлайн обучението унищожава часовете по различните видове изкуства – музика и рисуване. Познаваме деца от музикални училища, които се отказаха да свирят на инструмент заради това, че две години не можеха да се срещат с обучаващите ги учители на живо.

7. Всички големи международни организации, имащи компетенции по проблемите на пандемията от COVID-19, взеха отношение по въпроса за затваряне на училищата, като ясно указаха на правителствата да осигурят максимално продължителен присъствен учебен процес.

Декларираме готовността си да дискутираме с всички ангажирани институции и експерти конструктивно и добронамерено условията, при които ще се осигури присъствен учебен процес. Настояваме това да се осъществи веднага - броени дни остават до 15-ти септември.

При продължаваща липса на реакция на нашите искания ще останем с убеждението, че бъдещето на децата отново се пренебрегва.

Няма да имаме друг избор, освен да предприемем протестни действия.

Изключително благодарим на тази страхотна жена, която пожела да остане анонимна, за доверието и за споделените мисли. Когато говорим за страховете си, може би става малко по-лесно. Трябва спешно всички да кажем и на нея, и на себе си, че всичко ще се нареди. Прегръщаме я отдалече и ѝ пожелаваме много сили - на нея и на всички други, които имат нужда.


Ще започна с това, че съм майка. Настояща и бъдеща (вече много бременна). Ще кажа после, че съм лекар. Това е една от най-ужасните комбинации на света - майка, която е лекар. Защото докато останалите майки имат някакви нереалистични представи за това какво се случва със здравето на детето им, колебаещи се в диапазона от „нищо му няма“ до „ще му изтече мозъкът през ушите и носа“, когато то пада от люлката на детската площадка, то майката лекар в същата тази ситуация ТРЯБВА да изчисли колко точно си е ударило главата детето, дали ще стана интрацеребрален хематом, дали да го заведе да му направят компютърна томография на главата и после как 24 ч след удара трябва да го следи за всякакви необичайни събития в поведението му.

Между другото, сега се сещам за един „медицински“ случай в известна Facebook майчинска група:
Майка 1 пита дали е нормално 3-месечно бебе да спи по 20 часа на денонощие, да го буди, за да се нахрани, и после пак да заспива. Майки 2, 3, 4 и 5 завиждат неистово за този здрав сън. Майки 6, 7, 8 и 9 обясняват техните деца по колко спят, а аз, като разумна майка лекар, решавам да споделя, че НЕ, никак не е нормално, възможно е да има някаква мозъчна патология и е важно детето да се прегледа и да се направи магнитен резонанс на глава, за да се види аджеба този спящ мозък. Майки от 1 до 100 ме нападнаха грубо и агресивно как съм можела да плаша така горката женичка.

Но вие, майки мили, надявам се, не сте такива и не сте така осъдителни. Затова в този труден за мен момент се обръщам към вас.

Започвам пак. Аз съм майка лекар, бременна по време на световна пандемия от коронавирус. Преди да забременея, почти се присмивах на жените, които забременяват по време на Covid-19, защото този вирус е нов, нищо не знаем за него и може да стане твърде непредвидимо какво точно ще се случи след 1 месец, след 1 година или след 10 години. Плюс че ваксина или лекарства една бременна не може да си позволи, и то в продължение на 9 месеца.

Но случи се и на мен - и аз забременях по време на корона. Дълго време успявах да задържа страховете си от вируса далече от телевизора, далече от Facebook групи, далече от хора, които само за това говорят. До момента с последния месец от бременността (сега), когато ужасно ме е страх.

Страх ме е, че ще се озова в болница, в която няма да има място И ЗА МЕН, бременна, ще се наложи да изкарат бебето от мен, за да могат да спасят клетия ми живот с интубации, лекарства и антибиотици. Няма да видя бебето в първите моменти. То това е възможно и без да съм смъртно болна от Covid-19, стига да се окаже, че съм с PCR+ около раждането - взимат ти детето и ти го дават на изписването. Както обясних, аз съм лекар, мога точно да си представя алгоритъма на работа и реалността на ситуацията. Както и ужасната болнична обстановка.

Това беше за страх номер 1.

А аз имам и страх номер 2.

Той е общ за т.нар. отглеждане на бебе - раждането, първите дни, коликите, неспането, следродилната депресия. Тук фокусът е върху следродилната депресия.

Това ми е второ дете, много добре знам какво е следродилна депресия - хормоналният дисбаланс, умората и промяната в ритъма на живот са неща, от които толкова много ме е страх, че започвам да губя самообладание дори в момента.

Моята следродилна депресия се превърна в предродилна - плача силно, плача неукротимо, плача сама, плача самотно и плача за себе си. Знам какво ме очаква - един човек, изискващ цялото внимание на света, а срещу този човек сега ще се изправи една майка, която няма сили и енергия и иска да се свие в себе си в ембрионална поза и да изчезне в нечия утроба за 9 месеца.

Вместо това, аз ще трябва да съм там и да се справя. Да се справя, докато се обвинявам, че не се радвам на първите усмивки на бебето, защото то цяла нощ не е спало. Да се справя, докато се опитвам да събера моето си съществуване, което се изразява в това да успея да си измия зъбите на сутринта. Да се справя, докато се опитвам да вляза в моето си тяло с новите му недостатъци. Да се справя, докато си мисля, че добрата майка в крайна сметка е майката, която обича своето дете.

И всичко това, ако аз и детето сме живи и здрави, защото лекарят в мене знае, че това е шанс и въпреки постиженията на медицината, перинаталната смъртност е висока.

Бих искала сега рязко да премина на страх номер 3, ако все още има някой, който да ме прочете и да ме подкрепи, защото аз съм бременна и нямам право на повече от 1 чаша вино на ден, което прави нещата още по-непоносими.

Страх номер 3 е свързан с първото ми дете. Най-невероятното дете, което можеше да се падне на мен. Толкова не мога да повярвам колко е добра, умна и красива, че дори веднъж на закуска спонтанно ми каза, че тя не искала да се падне точно при мене, била си избрала друга майка, но просто така се случило и тя случайно паднала при мене като мое бебе.

Та страх ме е, че сега с новото дете малко или много ще трябва да се отдалеча от нея. Да, това ще е процес, който няма да зависи от мен, да, ако внимавам, ще успея да я задържа близо до себе си. Но просто още не знам как, особено в моментите, в които ще искам да спя, а не да си играя с нея.

Умирам от ужас, като си представя как ще трябва да си играя с нея, вместо да поспя за онзи ценен един час, докато и бебето спи. Умирам от ужас как сега ще трябва да внедря един цял нов човешки живот в стройното ежедневие на дъщеря ми и на цялото ми семейство изобщо, което аз така трудно изградих за тези години.

Това е в комбинация с една мисъл, която казаха в серия от „The Crown” - принц Филип каза на кралица Елизабет, че всеки родител си има любимец сред децата и че не е вярно, че родителят обича децата си поравно. Тази мисъл ме стресира по две причини. Замислих се моята майка кого обича повече - мен или сестра ми, и отговорът дойде съвсем логичен и ясен - тя наистина обича едната си дъщеря повече, а после, разбира се, се сетих за моите деца и ужасно, ужасно ми става мъчно, като си представя, че някой може да измести любовта ми към голямата ми дъщеря. И не, не ми се слушат глупости как сърцето на майката било голямо и място имало за всички - ако имаше, щях да обичам и себе си и сега нямаше да се обвинявам толкова много.

Между другото, когато забременях и усетих страховете да нахлуват в иначе умната ми глава, аз взех решение да се лекувам, да се настройвам – започнах да чета специализирана литература, да гледам мотивиращи TED Talks за психосоматика и психопластичност (наистина май само това помага) и дори започнах да посещавам психотерапевт, за да мога да посрещна описаните страхове и околородилната депресия по един достоен и интелигентен начин.

Нищо не постигнах - дори задълбочих мисленето си. А един бременен мозък не трябва да мисли, неслучайно бременните затъпяват драстично за онези 9 месеца.

Опитах и йога. Излишно е да споменавам, че мантрата „вдишай любов, издишай благодарност“ ми служи като иронично мото всеки ден.

Съжалявам, този текст не беше за любов. Този текст не беше писан от любяща майка, която осъзнава чудото на живота. Не бих искала да е така, бих искала да знам как да обърна монетата и да разгледам другата ѝ страна. Бих искала да осъзная как това е моят живот и аз (с моето То и Суперего) насочвам енергията към положителни мисли, а не към тези отрицателните. Как всичко в дадения момент са просто мисли, а не реалност. Или е реалност, която предстои?

Не мога да повярвам, че след всичките тези години аз отново ще трябва да изграждам новия живот… а сякаш нямам желание за това. Нямам желание да живея моя или нечий чужд живот.

Орлин Тодоров е психотерапевт и университетски професор, един от първите български психоаналитици, квалифицирани според изискванията на Международната психоаналитична асоциация. В клиничната си практика е експерт в областта на детското развитие и формирането на личността, на проявите на тревожни и психосоматични смущения, на комплексното лечение на зависимости и други разстройства с множествени диагнози. Автор и съставител е на книги и сборници по психоанализа. С него разговаря Зорница Христова в интервю за "Тоест".

Майко Мила благодари на toest.bg за възможността и разрешението да препечата материала.


Имат ли основание родителите да се притесняват, че пандемията е навредила на психичното здраве на децата им?

– Тази здравна ситуация поставя на изпитание психиката на всички ни. Тя може да повлияе на едно дете пряко и косвено, например вследствие на усложнени отношения между родителите, реална болест, общ фон на несигурност. Децата са директен приемник на преживяванията в семейството.

Според много изследвания децата показват и несъзнавана чувствителност към настроенията в обществото, въпреки че по-малките изглеждат изолирани. Оказва се, че през медиите и близките си децата долавят скрити напрежения, които невинаги са им добре обяснени. Тъкмо доловените напрежения водят до повишена тревожност, която може да се прояви дори със симптоми.

Започвам с по-деликатните, косвени влияния върху детската психика, за да изострим вниманието върху по-скритите аспекти на напрежението и тревогата. Затова бих препоръчал, дори когато имаме проблеми, те да бъдат представени пред детето реалистично и разбираемо, но без заблуди и тайни. Децата са нещо като лакмус за тревожностите, които сполетяват всички нас, те долавят много и дори несъзнавано знаят какво се случва, затова много често имат нужда от ясно, открито обяснение, в което родителят да демонстрира естествена човечност.

Ако трябва да говорим за конкретното влияние на здравната ситуация, терапевтичната практика показва обостряне при децата с хронични психични проблеми. Това се дължи на факта, че децата с разстройства на развитието или на адаптацията са чувствителни към нарушаването на структурата и рутината: много тежко им се отразява извеждането от учебна среда, затварянето на центрове за обществена подкрепа и оставането у дома. Други имат трудности с четенето и писането и това им пречи да участват пълноценно онлайн. В последно време виждам и деца, които се защитават срещу депресивни чувства, тоест чувстват се застрашени от загуба, изпитват силна фрустрация и дори неосъзната вина.

Важно е да напомним, че децата могат да проявяват сериозни симптоми и във връзка с дългото стоене във виртуална среда. Според специалистите по обществено здраве това е вторият кръг от проблеми. Тук участието в клас е най-малкият проблем, макар да можем да си представим, че ако си бил пред екрана в продължение на 5–6 часа и след това имаш навик поне 2–3 часа да използваш компютър за игри и пр., това е предостатъчно, за да се претовари детският мозък и дори да се наруши биохимичният баланс, особено в допаминовата система.

Не бих казал, че непосредствено има голяма опасност децата да развият тежки зависимости, освен ако не са предразположени към психични болести или са успели агресивно да си извоюват „свободата“ да прекарват дълги часове пред екрана. Аз и моите колеги все по-често консултираме 10–12-годишни деца, които прекарват по 7–8 часа на ден в състезателни компютърни игри с участници от целия свят.

Тук има и нещо ново за нас, терапевтите, и за културата ни, една нова зона на чувствителност и влияние върху детската психика – някои деца прекарват прекалено дълго време в мрежата, но не играят игри, а следят YouTube или TikTok канали. Те са привлечени от една образност и тематика, пълна с нарцистични (грандиозни, идеализирани) представи за човека и за света, да не говорим, че тази имиджова среда е често меркантилизирана и подсилвана от нечовешкия „ум“ на алгоритъма.

Ако не познават добре реалната социална среда и не взаимодействат пълноценно със съученици и възрастни (родители, учители), а представите им за света идват от интернет и от виртуалните модели за успешност, героизъм и пр., въведени чрез игрите и риалити клиповете, децата са пълни с фантазни идеализации.

Често разговарям с деца и юноши, които мислят как ще станат световни шампиони по League of Legends, други развиват особен интерес към подражанието на музикални звезди, а трети са запленени от възможността да създават популярни клипове с над един милион гледания с надеждата да станат много богати.

Това е съвсем разбираемо в съвременната култура, но от друга страна, засилва усещането за неограниченост, намалява способността за емпатия и реална съпричастност и създава предразположеност към поведенчески проблеми (агресия, изнудване, лъжа, нарушаване на граници и правила). В клиничната картина по време на терапевтичното интервю най-често наблюдаваме нарцистична самотност, нещо тежко за преживяване и невинаги поддаващо се на промяна. Пандемията, за жалост, създава условия за такива неща, особено при децата в пубертетна и предпубертетна възраст.

И третият кръг от проблеми, който в никакъв случай не бива да пропусна, е директното преживяване на травмата. За съжаление, виждаме доста деца, които загубиха роднини и близки от Covid-19 или свързани с пандемията проблеми – те преживяват значимо травматично събитие, което остава в психиката. Психичните травми може да не доведат до психично разстройство, това се случва относително рядко, но процесите и преживяванията, свързани с тях, се реактивират в почти всяка извънредна или напрегната ситуация през целия ни живот. Тази тематика изисква специално внимание, особено като се има предвид, че в нашата култура и общество грижата за психичното здраве все още е маргинализирана.

– Тоест говорим за един много широк проблем, чиито последици тепърва ще наблюдаваме.

Със сигурност. Специалистите по психично здраве по света алармират да обърнем сериозно внимание на децата, които не можаха да бъдат абитуриенти. Много изследвания показват, че има младежи, които преживяват със сравнително тежки симптоми невъзможността да завършат символично образованието си.

Подобен проблем споделят студенти, които не могат да получат достъп до живи лекции, стажове и важни практически знания. Отсъствието от университета не е малък проблем, особено ако съобразим, че най-стабилните връзки в живота се създават основно по време на студентските години. Ако погледнем статистиката, повечето хора са се оженили/омъжили тъкмо тогава или по-късно, но за хора, които познават от университета и колежа. Така че изтеглянето на учебния процес във виртуална среда и тук може да бъде проблем с дългосрочни последици.

– Доста проблеми очертахте.

– Да, за съжаление. Но има и положителни аспекти – създадоха се спонтанни групи за взаимопомощ в противовес на защитния егоизъм, който лесно завладява едно общество, пък и целия свят. Първите спонтанни, добронамерени взаимодействия започнаха между лекари от различни точки на света, после се появиха различни академични групи и естествено, групи от родители, артисти, творци, всички обединени около взаимопомощ, размяна на знания и надежда. И така, наред с разцепването и противопоставянето – психотични механизми за справяне с тежки страхове и несигурност – виждаме и потенциал за създаване на по-сплотена и емпатична групова принадлежност – принадлежност към ценностите на човечността.

Казано иначе, ние, психотерапевтите, не се интересуваме само от проблематичните прояви на психиката, но и от съпротивителните сили, от „психичния ни имунитет“. Тези неща се развиват в семейна или училищна среда, където има реалистично, емпатично, осмислено приемане на трудностите, свързани с пандемията – нито е нужно да отричаме проблема, нито постоянно да стоим парализирани и уплашени пред темата за болестта и смъртта, да пренасяме страховете и гнева си в конспиративни теории. Тоест едно нормално, рационално ориентирано, отчитащо емоциите мислене и поведение. Такова реагиране от страна на родители, учители и общество създава у децата нагласи, свързани с доверие и спокойствие.

Една много важна тема днес е доверието ни в знанието и науката. Онзи ден в Лондонския университетски колеж участвах в уебинар с водещи психолози, социолози, философи – „За проблемите с доверието ни в знанието“, т.нар. epistemic trust. Тази голяма тема е свързана и с доверието в институциите, в социалната система… Да вземем за пример дебатите около ваксините – полезни, опасни и прочие.

Аз не бих натрапвал личното си мнение на никого тук, бих давал информация, разбира се, проверена и сигурна, но най-вече бих поканил събеседниците си на разговор за доверието в нещо отвъд самите нас и нивото на собствената ни компетентност. Това са неща, които се основават на „базисното ни доверие“ към грижещата се фигура от детството, на способността ни да се облегнем на структуриращия авторитет в собственото ни семейство.

Психоаналитичните теории за привързаността и ментализацията (рефлексивната способност да разбираме себе си и другите през психични категории) доказват, че ако сме отразявани емпатично, с мисъл за психичното ни преживяване, ще пораснем с потенциал за доверие към другите хора и в нещо надиндивидуално, което хората конструират, избират, създават заедно. Нашето общество в момента все по-малко разпознава тези ценности, на преден план са амбицията, индивидуалният успех, ползата, и то въведени чрез един посттравматичен, компенсаторен регистър.

Пандемията изостри тази вътрешна психична ситуация, така че виждаме два спектъра – единият е на грижата и солидарността, която създава по-здрав щит (особено когато е реалистично представена), а другият е на индивидуализма и надмогването на всяко ограничение и страдание, което много се припокрива с нарцистичното функциониране чрез отричане, агресия и арогантност.

– Нека кажем нещо за конкретни мерки. Какво например може да направи един родител, за да подпомогне детето си в настоящата пандемична ситуация?

– Първото и най-същественото е да стои близо до детето. Естествено, трябва да се съобразим с възрастта, с характера на детето си, за да не се получи обратен ефект – прекалено нахлуваща близост от страна на родителя може да създаде усещане за повишена тревожност и гняв у децата. Затова тази близост трябва да бъде добре премерена, родителят трябва най-вече да изслушва.

Аз казвам на родителите: хвърляй по едно око, за да следиш какво става, но най-вече разговаряй и слушай, за да знаеш какво чувства детето. Когато има нещо важно и искаш да постигнеш резултат в общуването с децата си, дай си сметка ти самият в какво емоционално състояние си – ако си особено тревожен, гневен, объркан, то тогава се отдръпни, изчакай, потърси подкрепа от своя партньор.

Както казах, децата реагират не само на прякото съдържание на думите, много са чувствителни към емоцията и подтекста на казаното. Важна е способността на родителя (учителя, възрастния…) да сдържа емоциите и да удържа поведението на децата си. Не е добре да оставяме децата без структура, правила, които са смислени и носят ценност, трябва да се опитаме да заменим нарушената от виртуалното образование и общуване подредба на деня с подходящи дейности и очаквания.

Давам си сметка, че това е много трудно. Kогато самият ти работиш от вкъщи или се случи да си болен, или си загубил работата си, е много трудно да създаваш структура и за децата си. Понякога цялата добронамереност на хората не е достатъчна пред лицето на една тежка ситуация. Затова наред с всички препоръки и мерки, които можем да изобретим, нека да не бъдем максималисти, да си позволим да не сме винаги идеални, все пак да си даваме сметка, че самият стремеж да бъдем добронамерено близо до децата си, да не ги оставяме във вакуума на преживяването, вече е нещо добро.

– В заключение?

– Нека завършим реалистично и позитивно. Децата, дори бебета, не са единствено крехки и уязвими. В детските години те притежават психични способности, които ги правят и много адаптивни. Детската психика е по-пластична от психиката на възрастните хора именно защото не е достатъчно интегрирана, достатъчно структурирана. Това на моменти прави децата много податливи на психични преживявания, но пък им дава повече приспособимост към света, способност да го изобретяват, изследват и приемат по-непосредствено и по-творчески.

Заглавна снимка: © Цветелина Белутова / „Капитал“

Това е текстът на Виктория Викторова, който е един от трите наградени разказа в конкурса на FOX book cafè и People of Sofia по темата за жените, които ни вдъхновяват, променят нагласи или преодоляват истински предизвикателства. Другите две победителки са Яна Палагачева за най-голямото ѝ предизвикателство като жена в наши дни и Надежда Рангелова-Бояджиева за нагласите, които може да се опиташ да промениш.


„Абе, какви са тия глупости? Как ще си депресирана?“

„Пф, да не си пубер – как ще си депресирана?“

„О, погледни се – здраво, право, хубаво момиче – как ще си депресирана?“

„Я виж тия планини! Как ще си депресирана?!“

И така – 10 години. С чувствителен пик след интервюто, което дадох за Майко Мила на тема високофункционална клинична депресия.

Цитати като горните са част от причината хората (особено в България) да крият за подобни състояния.

След споменатото интервю ми писаха стотици хора, предимно жени, които имат привидно перфектни животи, но страдат от депресия, страдат в самота и страдат в анонимност.

Мъжете в България (без да знаят) обикновено се самотерапевтират с алкохол и не само не са признали пред света, а и пред себе си.

След личен катарзис в един от най-тежките ми моменти преди близо 3 години аз преборих клиничната депресия. 

Благодарна съм на всички терапевти и психиатри, които чрез разговори и медикаменти ме крепяха през тъмното десетилетие.

Аз съм един от случаите с щастлив край и искам това за безброй други!

Не мога напълно да се радвам на щастието си, знаейки колко хора все още се лутат в тъмното. А там, повярвайте ми, е много студено, празно, отчайващо и самотно. И скучно. Боже, колко е скучно. Не от вида скука „Няма-какво-да-се-гледа-по-телевизията“, а всеобхватна, вселенска, парализираща, изсмукваща скука. Защото нищо на света не ти се струва интересно. Отегчен си в мозъка на костите си. Искаш единствено да изчезнеш. Не да умреш и да причиниш мъка на хората около себе си. Просто да изчезнеш и светът да продължи все едно никога не те е имало.

Как да не ме прояжда фактът, че на тези хора може да се помогне, ако имаха смелост да си кажат без страх, че гласовете им ще бъдат заглушени от невежи заучени фрази и дори порицание?

По тази тема, особено у нас, ТРЯБВА да се говори. Постоянно. Навсякъде.

Заради всичко това с още четири прелестни дами и един младеж създадохме социална придобивка за психично здраве, правеща психотерапията достъпна за служителите, прехранващи се с интелектуален труд. А скоро, надяваме се, и за всички други.

Това искаме да оставим след себе си. Посланието за съществуването и сериозността на най-тихата съвременна пандемия, както и инструменти за борба с нея. И най-вече: светлина. За тези, които все още се лутат в мрака.

Ситуацията в страната за последните 2-3 седмици е следната - продължават да се увеличават случаите на пациентите, които постъпват в лечебни заведения, както и на положителните проби за К-19. Всичко това ни мотивира да предприемем ограничителни мерки за цялата страна, които да бъдат въведени от понеделник и да бъдат с продължителност 10 дни. 

Това каза министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, цитиран от dnews.bg, в началото на редовния брифинг за актуалната епидемична обстановка и въведените противоепидемични мерки в страната.

Мерките, които ще бъдат в сила 10 дни, считано от 22 март, са следните: 

  • Преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения. Допускат се само доставки или вземане на храна за дома и офиса. Всички юридически и физически лица, които са собственици или управляват обекти в хотели, следва да организират дейността си по начин, по който храната да се доставя по стаите;
  • Преустановяват се присъствените учебни занятия в училища и университети, затварят детски градини и ясли;
     
  • Преустановяват се посещенията в игралните зали и казината;
     
  • Преустановяват се посещенията във всички търговски обекти, с изключение на супермаркети и хипермаркети;
     
  • Преустановяват се посещенията в търговските центрове с изключение на магазини за хранителни стоки, аптеки, дрогерии, банки;
     
  • Преустановява се провеждането на конференции, семинари, конкурси, тиймбилдинги и други обществени мероприятия;
     
  • Преустановяват се посещенията на фитнес центровете и басейните;
     
  • Преустановява се провеждането на всички културно-развлекателни мероприятия - музеи, кина, галерии и др.;
     
  • Не се допуска организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер - сватби, кръщенета и други с присъствието на над 15 души;
     
  • Преустановява се провеждането на екскурзии;
     
  • Преустановява се провеждането на групови извънкласни занимания.

По отношение на заболеваемостта последните данни са 551 на 100 000 души, това е средната стойност за страната. В сравнение с миналата седмица има нарастване с 40%, а на базата на две седмици - нарастване с 94%.

По отношение на смъртността има стръмно покачване на кривата. За една седмица се е покачила с 46 %, а на база на две седмици - със 124%.

Това ни слага на трето място в света по интензивност на нарастване на смъртните случаи и сме след Чехия и Унгария. Това са данни от един специализиран сайт към „Ню Йорк Таймс“ за Изследване на пандемията като динамика. Там сме и на седмо място в света по нарастване на случаите регистрирани на ден. Това каза председателят на Националния оперативен щаб и началник на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски.

"България с нищо не е изключение от ситуацията с коронавируса. Вълната на британския вариант обхвана целия континент", коментира доц. Кунчев. 

От петък, 12 март, всички ученици от 5 до 12 клас в София преминават на онлайн обучение, а всички заведения, в това число и тези в хотелите и игралните зали, ще работят с ограничено работно време до 22:00 часа, предава dnews.bg.

Преустановява се присъственото обучение във висшите училища и в центровете за извънкласни занимания. Срокът на действие на тези мерки към момента е двуседмичен – от 12 до 26 март. Това реши софийският оперативен щаб на заседанието си днес, стана ясно от публикация на столичния кмет Йорданка Фандъкова във Фейсбук.

По предложение на директора на СРЗИ д-р Пенчев се обмисля затягане на мерките при продължаващ ръст на заболеваемостта с преустановяване на посещенията в големите търговски центрове и фитнес залите. 

Столична община, Столичната здравна инспекция и СДВР започват засилени проверки за спазването на мерките в търговските обекти, ресторанти и заведения, както и в градския транспорт. Препоръчва се на работодателите да се насочат към организация с работа от вкъщи или на смени, където е възможно.

В домовете за социални услуги на територията на Столична община се забраняват посещенията на външни лица. На територията на Столична община се забранява провеждането на организирани екскурзии, фестивали и събори, при които се планира събиране на голям брой хора на открито.

Софийският оперативен щаб предлага на министъра на образованието да измести датите за ученически състезания и олимпиади, които са планиране за месец март, в това число и пролетните математически състезания, планирани за края на месеца. 

По последни данни София премина прагът от 500 заболели на 100 хил. души. Притеснителен е фактът, че средната възраст на заразените с Covid-19 продължава да спада, като към днешна дата е 51 години.

Чувствително се увеличава и натискът към здравната система – за 14 дни общият брой на хоспитализираните нарасна с 645 души. С 30% се увеличават позвъняванията към Спешна помощ за случаи с коронавирус, отбелязва Фандъкова.

По данни на Столичната здравна инспекция общият брой на ваксинираните граждани на територията на Столична община е над 86 хил. В днешният ден продължават ваксинациите на граждани, които ще бъдат членове на секционни комисии на парламентарните избори и са заявили желание да бъдат ваксинирани. В последната седмица екипите на СДВР са проверили 298 търговски обекта.

Над 1400 проверки са направени от екипите на Столичен инспекторат в търговските центрове, както за носене на маски, така и за надопускане на струпване на по-голям брой посетители. 1912 са проверките за спазване на карантината.

В опит да се овладее броят на самоубийствата в Япония, покачващ се за първи път от 11 години насам заради кризата с коронавируса, японският министър-председател Йошихиде Суга назначи първия министър на самотата в историята на страната, предава Business Today

Тецуши Сакамото стана новият министър, който също така отговаря и за справянето с ниската раждаемост и засилването на регионалната икономика. Подобен пример в международен мащаб преди няколко години даде Великобритания.  

Задачата на Сакамото ще включва изготвяне на мерки за справяне със самоубийствата и намаляване на детската бедност. Особено внимание трябва да се обърне на повишеното ниво на самоубийствата сред жените по време на пандемията, както казва в стъпителната си реч самият Сакамото. 

BBC цитира думита на премиера Суга, според които само през октомври 2020 г. са се самоубили 880 жени, което е 70% ръст на самоубийствата спрямо същия месец през 2019 г.  


cross