Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
С Пламена Велкова, позната като Пам Велидис, в Майко Мила ви запознахме много преди да стане популярна с участието си в „Ергенът“. Решихме отново да ви срещнем с нея, за да чуем равносметката ѝ след риалити формата. Това, в което и този път се убедихме, е, че Пам носи в себе си дълбок поглед към дните и успява някак да улови тънкостите на смисъла на живота, който все търсим.
Като човек с философско образование с каква философия за живота започвате деня си?
Започвам деня си с мисълта, че смисълът не е даденост, а избор. Може би звучи много „по Сартр“, но е вярно. Всяка сутрин си казвам, че животът няма готов сценарий и именно в това е красотата му. Имам привилегията сама да изпълня деня си със смисъл. Понякога това е дълбок разговор, друг път е просто усмивката на любим човек или малките удоволствия като чашата кафе, която си пия бавно.
Вярвам, че свободата да създаваме смисъл е най-големият ни подарък в живота.
Затова дори в най-обикновените дни започвам с усмивка. Защото днес е още един шанс да напиша своята малка история по най-добрия начин за моите способности и въображение.
Снимка: Личен архив
Кои са трите Ви любими нови занимания? Или традиционни, които практикувате често?
Моите три любими занимания – две, които са част от ритъма ми отдавна, и едно, което открих едва през последната година – са своеобразна карта на това как разбирам движението и връзката със себе си и света.
Най-новата ми страст са планинските преходи. Там, високо, където шумът на ежедневието изчезва и остава само ритъмът на дишането и стъпките ми. В планината усещам абсолютния потенциал на тялото си – свободата да изследвам, да изкачвам, да надграждам себе си с всяка следваща височина. До това мое ново откритие винаги стоят и двете ми „стари любовни истории“ – тренировките във фитнеса, които ми дават дисциплина и сила, и дългите разходки из София, които за мен са като малки експедиции в познатото.
Снимка: Личен архив
Обожавам да откривам скрити улички, уютни кафенета или непознати гледки към града – да бъда турист в собствения си дом. София е моето живо платно, което винаги предлага нови нюанси за откриване. За мен тези занимания не са просто хоби. Те са начин да усещам живота в пълния му мащаб: в предизвикателството на планините, в ритъма на тренировките и в тихата магия на градските разходки, където всяка крачка води до ново кътче, което остава в сърцето ми.
От разстоянието на времето какви позитиви и негативи донесе участието Ви в „Ергенът“?
Позитивите от участието ми в „Ергенът“ със сигурност са повече, единствено и само защото аз се постарах да е така. Успях да достигна до много повече хора благодарение на участието си, да им предам своите послания и да ги докосна по начин, който, вярвам, е оставил следа.
В същото време негативите са били предимно за мен самата – особено защото периодът на участието ми съвпадна с тежка лична загуба. Това преживяване отключи в мен страх от загуба на близки хора, който нося и до днес. Въпреки всичко ценността на опита и на връзката, която създадох с хората, се опитвам да е фокусът, а не болката.
Какви изводи за типа хора си правите от подобни риалити формати? Какъв човек е българинът?
Риалити форматите дават възможност да се види много за човешката природа.
За съжаление, често виждаме, че българинът е склонен да бъде много краен съдник – да лепи етикети, да се присмива, да отхвърля, без да се замисли защо един човек се държи по определен начин. Лесно е да осъдиш, трудно е да разбереш.
Според мен истинската преценка за някого, участвал в подобен формат, може да се направи едва след като целият процес приключи – когато вече се види цялостната му изява, всички емоции и промени, през които е преминал.
Само тогава може да се направи една по-обективна и зряла оценка, лишена от първосигналната реакция. Но за жалост, повечето българи нямат реална преценка за себе си и собствения си живот и съответно е почти невъзможно да имат адекватна преценка за някого, когото гледат на екран.
Каква е разликата между естествена и фалшива жена?
Естествената жена не е въпрос на външност, а на същност. Можеш да имаш корекции по тялото си и пак да си автентична, ако притежаваш характер, принципи и истинско отношение към живота и хората. Фалшивата жена, напротив, може да е напълно естествена на външен вид – без нито една промяна по себе си – и въпреки това да живее зад маската на лицемерието и да няма своя вътрешна автентичност. Истинността е в поведението, ценностите и начина, по който общуваш със света, а не в огледалото.
В едно от последните си видеа осмивате мисленето, че хората с наднормено тегло не трябва да се показват по телевизията, или трябва, но само за да се потят и да доказват на обществото, че могат да отслабнат. И правите препратка как този сеир се гледа от зависими от цигари, алкохол, наркотици, хазарт и от хора, които са зависими да обиждат. Има ли такава тенденция в същността ни – да се храним, когато „храним“ другите словесно? И колко е опасен езикът на омразата?
Езикът на омразата е коварен – той не просто наранява конкретния човек, към когото е насочен, а бавно и сигурно разрушава способността на обществото да бъде емпатично.
Когато децата растат в среда, в която е „нормално“ да се подиграваш на различните, те започват да възприемат това като стандарт за поведение. Така границите на съчувствието падат толкова ниско, че в един момент не остава място за човечност.
Храната, както и всяка друга зависимост, може да бъде бягство. Но за разлика от алкохола, цигарите или наркотиците тя е навсякъде и е лесно достъпна. Това прави борбата с хранителните зависимости една от най-тежките и често е незабележима. Хората с наднормено тегло не са „по-малко“, нито са длъжни да „доказват“ на обществото, че заслужават уважение, като страдат пред камера. Те заслужават да бъдат виждани като красиви, пълноценни и смислени хора – такива, каквито са.
И ако ще говорим за опасности, зависимостите към алкохол, наркотици, хазарт и дори към агресията и обидите, разрушават животи далеч по-бързо и по-дълбоко. Именно затова е важно да учим себе си и децата си, че никой не заслужава да бъде сведен до една своя слабост, както и че стойността на човека не се измерва в килограми, а в доброта, характер и светлината, която носи.
Снимка: Личен архив
Кое е най-хубавото нещо, което сте казвали на себе си?
Достатъчна съм точно такава, каквато съм – с всичките си несигурности, несъвършенства и проблеми. Отношението на останалите не трябва да ти отнема от стойността на тази достатъчност, която притежаваш.
А най-милото изречение, което сте чували от другите за себе си?
„Благодарен съм, че те има, защото с теб светът е по-хубаво и поносимо място.“ И не беше само в думите, а в очите, които говореха повече от самите думи.
Какво усещане Ви носят верните Ви приятели и как разбирате, че са такива?
Верните приятели носят усещане за дом – не място, а чувство. Може би е клише, но те са онези редки хора, при които можеш да свалиш всички маски и пак да бъдеш обичан. С тях тишината не е неудобство, а спокойствие. Те носят сигурността, че можеш да се довериш без страх, че ще бъдеш предаден.
Още не сме свършили, скрол надолу
Понякога разпознаваш верния приятел не по големите жестове, а по малките – в начина, по който помни какво е важно за теб и какво харесваш, в начина, по който просто е там, когато светът ти се разпада, без да задава въпроси. Просто е до теб и никога, ама никога няма да действа егоистично, за да си достави собствено удоволствие на гърба на твоята тревожност и разочарование например.
Снимка: Личен архив
Защо е важно човек да се приеме и да си позволи да се види красив в собствените си очи?
Да се приемеш е едно от трудните и ценни неща, които може да извоюваш за себе си и смело мога да заявя, че това е многократна битка със себе си. Когато спреш да гледаш какво представляваш самият ти през очите на другите и започнеш да се виждаш през своите, започваш да разбираш, че красотата не е в съвършенството, а в автентичността.
Тя е на 28, супер огнен Стрелец, философ по образование и plus size модел по професия. Това обаче е само малка част от профила на невероятната Пам Велидис, която има дарбата да кара жените да се харесват, ама много. Представяме ви я в рубриката Жените могат всичко в целия ѝ блясък!
-- Здравейте, Пам, представете се на аудиторията ни – какво сте учила, с какво се занимавате?
Името ми е Пламена Велкова, но всички ме познават като Пам Велидис. Пам идва от един барман, когото срещнах, като бях в 9 клас, и който започна да ме нарича така, защото съм светела като пламък. Историята на Велидис е свързана с първата бяла карта, която баща ми получи в Гърция, където родителите ми работеха още преди страната ни да влезе в ЕС. Когато издавала картата, служителката в паспортното написала вместо Велкови, Велидис. По това време си водех дневник и си спомням, че като видях това име, написах „Това е най-якото име, което съм чувала!“
Завършила съм средното си образование в Карнобат, където живеех без родителите си – както вече споменах, те работеха в Гърция. Благодарна съм на учителите, че ми обръщаха по-специално внимание, помогнаха ми да разбера колко е ценно образованието и се опитваха да ми дадат насока. Напук на очакванията, че ще уча нещо важно като медицина или право обаче, аз избрах нещо, за което всички ми казваха, че ще ме докара до там да прося по улиците, изобщо, ще ме умори глад – философия.
И така, имам бакалавърска и магистърска степен по философия и социология от Нов Български Университет. Пиша за няколко български сайта, сред които Go Guide, vibes.bg, АртАкция, като нямам ограничения в темите. Ако днес пиша за любов, утре може да е по някой социален въпрос, който вълнува възрастова група, съвсем различна от моята. Мисля, че писането ми се получава, защото го правя автоматично, от сърце – все едно съм банкомат, който ти пуска думите…
От четири години се занимавам и с продажба на луксозни стоки и аксесоари и също така работя като plus size модел с няколко бранда.
-- Как започнахте със снимките?
Започнах благодарение на моята приятелка фотограф Вергиния Янчева, която ми беше най-близкият човек в университета и направи едни от любимите ми първоначални кадри. Покрай нейните страхотни снимки, започнаха да ме търсят и други фотографи, а един прекрасен ден друга приятелка ми каза, че една марка прави кастинг за plus size модели и веднага да си пращам снимките.
Реших да изпратя най-скандалните си снимки от една фотосесия, в която съм с корсет – още след един час ми се обадиха и ми казаха „Ти си нашето момиче!“ След този ангажимент получих и още предложения, които ми донесоха много позитиви – не само запознанство със страхотни хора и фотографи, но и удоволствието да карам жените да се чувстват добре и да искат да изглеждат добре.
-- Вероятно много момичета биха искали да тръгнат по вашия път – какъв е съветът ви към тях?
Да се тъпчат с такоси, хахаха! Извън шегата – подобно желание не бива да е самоцелно. Истината е, че преди първата си фотосесия, много се притеснявах. Питах се искам ли да поема по тоя път. И си казах „Не, но трябва“. Защото въпросът е не да покажеш себе си, а красотата и удобството на всички тези дрехи и колекции, които биха помогнали на други жени да намерят своя начин да изглеждат и да се чувстват добре.
В началото не исках да си показвам лицето. Имаше много снимки, на които не се харесвах, но като ме питаха съгласна ли съм да бъдат публикувани, казвах „Да“. Това е битка с моето его, с моята самовлюбеност, от които много по-важно е посланието към жените да се научат да се харесват.
-- Вие как се научихте?
Минала съм през тежки моменти, в които се отвращавах от себе си и от тялото си. Минала съм и през сериозни хранителни разстройства, но явно имам устойчива психика, благодарение на която разбрах колко ми вредят и… стигнах тук. „Тук“ означава, че днес, преди да изляза, се изкъпах в баня с огромно огледало, в което се оглеждах с огромно удоволствие. След това намазах тялото си с балсам, облякох си бельото и роклята, сложих си грим, оправих си косата със същото удоволствие и си казах „Страхотна си, Пам, давай напред!“
Е, скъсах 4 чорапогащника, заради което закъснях за срещата си с един мъж, но по време на целия ритуал изпитвах задоволство от външния си вид – и мисля, че всяка жена заслужава да изпитва това!
Въпросът обаче не е само да застанеш срещу огледалото, но и да се огледаш внимателно наоколо. Защото много често нещата, които не харесваш в себе си, са в стаята, в хладилника, в обкръжението ти, в думите, в това, което четеш и следваш във всекидневието си. И да започнеш да правиш промени. Всъщност, единственото нещо, което си заслужава да не харесваш в себе си, е нежеланието за промени, свързани с неудовлетвореността от начина ти на живот.
-- Какво е мнението ви за цялата тази битка за идеална фигура, за непрекъснатото съмнение на жените дали наистина изглеждаме добре и грешката да се оглеждаме в очите на околните?
Мисля че жените трябва да спрем да робуваме на стандарта да изглеждаме като удобни за хващане бутилки, с техните еднакви извивки… Аз не се срамувам да обличам секси дрехи, обичам да се чувствам красива. И затова най-омразното ми нещо е някой да дойде до мен, да ми подръпне полата или блузата и да ми каже "ама това не ти ли е прекалено късо…" Не, точно толкова късо е, колкото ми харесва.
За годините си съм минала през доста версии на себе си, някои заради други хора около мен, но останах тази, която съм. Имам стрии, имам целулит, но се счупвам да ходя на зумба, йога и таебо, не за да свалям килограми, а за да сваля тежестта на различните енергии, натрупани през деня.
Не гася лампата, когато правя секс. Има мъже, които го правят, мислейки си, че се притеснявам. Благодаря им, но не е така…
-- Какво е отношението на мъжете към вас?
Ами, има мъже, които ме ухажват, пишейки ми страхотни поеми и разкази. А когато не се получат нещата, вече съм ужасно чудовище с жълти зъби и дебела…
Има и други, които са доста по-обрани и стеснителни и именно те се оказват адекватни за спътници и партньори. В друг случай може да се окаже, че мъжете лекуват собствените си комплекси с теб, да изглеждат съвършено след цял ден блъскане във фитнеса, но да са пълни с рани отвътре, които се опитва да закърпят на твой гръб…
Мисля че истинските мъже – осъзнати, зрели – знаят какво представляват и какво търсят – независимо дали за една вечер, или за цял живот. Те искат интересна и влудяваща жена или, както ми каза последният мъж, с когото бях, „повече от това, че си красива ми харесва това, че си умна“.
Повечето мъже обаче търсят позата, нещо, което блести и лъщи. Ако го сравня с продажбата на луксозни стоки – има клиенти, които харесват дизайнерски часовници с камъни по тях, разчитайки на първосигналния лукс… Други инвестират далеч по-големи суми в нещо не толкова ярко, а в нещо, което работи и ще бъде на ръката им в следващите 10-20 години…
-- Вие как ще изберете „аксесоара“ на живота си, ако можем така да се изразим?
Харесвам свръх ангажираните мъже и изобщо хора, защото това е знак, че няма опасност да навлязат в личното ти пространство прекалено и да те обсебят. Нека да има мост между нас, на който да се срещнем по средата, да извървяваме пътя помежду си, вместо да се вкопчваме един в друг. Да имаме пространство, в което всеки може да остане сам със себе си и с интересите си.
-- Как запълвате тези ваши пространства?
Аз съм работещо момиче и от много време не съм имала почивка. Ако 8-часовият ми работен ден не е станал 14-часов, се прибирам, сипвам си чаша вино и пиша някакъв текст. В почивните дни обикновено съм на фотосесия или чистя дома си, опитвайки се да не изпадна в нервна криза. Намирам време за приятели, за книги, за разходки в Южния парк, за пътешествия, и, разбира се, за секс. Сексът за мен е обмяна на енергия и изкуство. Да изпиташ нещо с определен човек, каквото не би могъл с никой друг.
-- Искате ли да кажете нещо на българските майки?
Аз не съм майка и често съм обвинявана за това, че си позволявам да имам мнение по теми, по които по-компетентни са родителите. Мисля обаче, че това е несправедливо, тъй като аз се включвам по тези теми, разсъждавайки върху грешките и всички положителни страни на моите родители и силната връзка помежду ни, въпреки че израснах далеч от тях. Това, което искам да кажа на вашите читателки е, че всяка майка прави грешки, но има само една, която според мен е много страшно да бъде допусната – грешката да се поставиш на второ място, превръщайки децата в единственото, около което се върти живота ти.
За да бъдеш най-добрия пример за децата си, трябва да поставиш себе си на първо място, мечтите си, пътя, по който искаш да вървиш и на който те ще те видят в светлината на всичко, на което си способна.
-- И понеже сме се събрали жени тук, имаме редовен въпрос за любимите певци, актьори и автори…
Едно име за актьор - Майкъл Фасбендър. Автори: Хорхе Луис Борхес, Фридрих Ницше, Имануел Кант, Морис Бланшо. Мисля, че произведенията им са задължителни за изграждане на богат и широк светоглед. Изпълнител: Лени Кравиц.
