Малките деца прекарват огромна част от деня с памперси, но идва време, в което те вече изглеждат достатъчно големи и решавате, че е крайно време те да започнат използват гърне. Дали обаче наистина е така? Нека да определим дали вие и вашето бебе сте готови да преминете от памперси на гащички. И да ви помогнем със съвети как да направите този процес възможно най-безболезнен.

Преминаване от памперси на гърне: кога и как?

Памперсът, разбира се, е огромно улеснение и е удобно да се отлага махането му. Освен това памперсите са безопасни и хигиенични. Процесът по махането им е взаимен – трябва и вие, и детето да сте готови. От родителите ще се иска да следват детето, да чистят след него, да го преобличат постоянно и да изпитват определено неудобство. Ако не сте готови – изчакайте малко.

Ясно е, че всичко е в рамките на разумното и никога не сте виждали здрав първокласник с памперси. Но има 3-4 годишни деца, които още използват.

Кога е рано да откажете памперсите

Неразумно е да се отказвате, ако бебето все още не осъзнава връзката между пълния пикочен мехур и уринирането. Тъй като тази връзка се формира в интервала между една и половина и две години, препоръчително е да се премине към гащички не по-рано от тази възраст. През този период може да забележите, че все по-често, когато сменяте памперс след сън или след разходка, че той практически не е бил използван по предназначение.

Как да започне отказът от памперс

Най-добре е да преминете към носенето на гащи вместо памперс през летния, топъл сезон. По-удобно е, защото прането съхне по-бързо. А пране ще има - първоначалните напишвания са неизбежни. Но бъдете сигурни, че детето няма да замръзне.

Опитайте да започнете прехода през ден, когато сте заедно у дома. Поставете гърнето в полезрението на вашето бебе. Напомняйте периодично на детето си да уринира, слагайте го на гърнето на всеки половин час. Това е особено наложително, след като бебето е пило или яло.

Възможно е не всичко да върви гладко. Бебето често може да се стиска, докато отново не му сложите памперса. Това са естествени трудности на началния етап.

Пристъпваме напред само когато детето прекарва дълго време вкъщи по гащички. Следващият етап е разходка с гащи без памперс и спане без памперс. Започнете с кратки разходки близо до дома и носете резервни дрехи за всеки случай. Постепенно увеличавайте продължителността на разходките. Уверете се, че детето пишка както преди, така и след разходка.

Що се отнася до сън без памперс - започнете с дрямка следобед. Защитете бебето, като поставите абсорбираща пелена за еднократна употреба или мушама с пелена в креватчето. Също така, не забравяйте да следите изпразването на пикочния мехур преди и след сън.

Едва след като детето усвои дневния сън, се насочваме към нощния сън. Тук най-вероятно са пропуските, тъй като детето спи най-дълго през нощта.

Как да се отнасяме, ако детето се напикава

Не се карайте на детето си, ако е „направило пиш“ в гащите. Ще минат седмица-две и бебето ще се научи да се справя без памперс. Не го стресирайте. Е, ако бебето се е събудило сухо - не забравяйте да го похвалите!

От памперс до гърне: митове и реалност

Словесните битки относно гърнето, са колкото дискусиите за кърменето. Съответно са се натрупали много митове и легенди. Ето най-често срещаните.

Прекалено късно, прекалено рано

Според педиатрите има два полярни подхода към този въпрос и една златна среда. Някои родители се опитват да тренират бебето си на гърне възможно най-рано, буквално от първите месеци. Други чакат то самичко да се откаже от памперса. И двата случая са прекалени. В първия случай - това е почти безполезно по отношение на развитието на уменията. Във втория - детето не бърза да се лиши от обичайния комфорт и да поеме отговорност за сухи гащи.

Оптималната възраст за опознаване на гърнето е след една година. Със спокойно темпо, като научите бебето да бъде самостоятелно по отношение на тоалетната, ще избегнете стреса за всички и безопасно ще се отървете от памперсите. Това е третият, идеалният вариант.

Детето до една година все още не контролира физиологията си, мозъкът му просто не е узрял за това. Системата се формира по-близо до 18 месеца, а преди това максимумът, който може да се постигне, е несъзнателен рефлекс. Например реакцията на шума на водата, течаща от чешмата. Със сигурност не си заслужава родителските нерви, усилия и време.

Памперсите са неподходящи за момчетата

Представата за репродуктивна дисфункция при момчетата поради употребата на пелени е мит. Сперматогенезата и съпътстващите процеси започват в тялото на децата много по-късно. За ориентир - около навършването на 6-7 години. Съгласете се, никой от нас не е виждал момчета да тичат с памперси преди училище. Прословутият „спарващ ефект“ също е само приказка. Температурата под памперса и над него е изследвана. И резултатите са, че тя е еднаква.

Дете с памперси няма да бъде допуснато до детска градина

Това е абсурдно. Възпитателите слагат всички деца на гърне. Тези в по-малките групи вършат отлична работа с бебета, които не са обучени на гърне. Просто предупредете за това и потърсете подкрепата на преподавателите. Често в детската градина детето придобива навика да ходи на гърне още по-бързо - ефектът от влизането в екипа влияе.

Как мога да помогна на бебето си?

Има мнение, че ако бебето е с памперси, то дълго време не осъзнава необходимостта да ходи до тоалетната като възрастен. Разбира се, че не е така. Тук са важни три фактора:

• Детето узрява физиологично и едва тогава е готово за гърнето.
• Детето излиза в обществото и чрез примери осъзнава правилността на отказа на памперса.
• Около детето се създава правилният информационен фон.

Разходете се с бебето си, играйте, общувайте и му кажете колко ще е страхотно, когато порасне и само отиде на гърнето. Може да ви трябва повече време, но вероятно ще се научи да се изхожда на гърнето за броени дни.

Тук смятат, че с 22 стъпки можете да го откажете от памперса.

Има и друг вариант. Например цветни картинки и забавни стихотворения, които ще разкажат историята на коте, което се е научило да използва гърне. Потърсете такива книжки, а ако няма - измислете приказката самички. Подобни истории можете да разказвате на детето, докато е на гърне. Приказката нежно мотивира бебето да се откаже от памперса. Пейте му, дори с измислен от вас текст за пишкане на гърне. Защото може репертоарът ви да свърши:

Сега имате удобен и достъпен начин да приучите детето си към нов етап от живота. Този етап е неизбежен. За вас е най-добре, ако детето е на подходящата възраст, да отметнете този ангажимент, тъй като има много още на какво да го учите. Всяко усилие ще ви се отблагодари - ще имате осъзнато дете, което самичко си носи гърнето и се обслужва като голям човек. А гледката ще ви достави истинска гордост.

Когато родим бебе и влезем в центрофугата на храненето, кърменето, къпането и приспиването, дори не можем да си представим, че ще дойде благ момент от живота ни, в който няма да се занимаваме с насрани бодита, окомплектоване на два милиарда чифта микроскопични чорапи и пасиране на пащърнак.

Буквално няма сила на света, която да ни накара да повярваме, че след няма и 3 години ще можем да водим сравнително разумен разговор с опикания вързоп в кошарата и че този разговор НЯМА да се състои от мучeне, грухтене и лигавене. Защото, съгласете се – няма как да вярваш в бъдещето, когато изкараш 1 година в отглеждане на нещо, което 3 месеца пищи, хълца и се оригва със затворени очи, след това още три месеца прави същото, НО С ОТВОРЕНИ ОЧИ, и накрая инвестира още 12 месеца в това да си яде краката и да отделя по два литра слюнка на ден.

Вгледана, горката, денонощно в същите тези крака и слюнки, майката неминуемо се вдетинява, започва и тя да грухти и да издава нечленоразделни звуци, а към втората година някои от по-емоционалните от нас също започват да си гризат пръстите на краката, да сочат полилея с неподправена почуда и да викат на приятелките си, с които са излезли на разходка – ВИЖ, САМОЛЕТЧЕ!!!

Но природата е низ от чудеса и както ни е дала мазолите и чесъна, така ни е дала и неврологичното развитие на човека и ето така, от един полукоординиран картоф, който умее единствено да плюе, пищи и да рисува с маркер по паркета, детето се събужда един ден и… ПРОГОВАРЯ.

Представяте ли си това какъв еволюционен скок е?

Довчера плюло моркови, лазило по корем и бъркало в шкафовете, за да се пореже на възможно най-острото нещо в тях, днес детето става и започва да произнася думи!

Проговаря разумно, с логически издържани изречения и, трябва да признем – с едно отчетливо и настойчиво желание да повтаря едно и също нещо по 66 последователни пъти.

Но ние сме щастливи – о, колко само сме щастливи! Нали всички сме щастливи??

Щастливи сме, разбира се, първо – защото вече не ни се налага да мучим, да сочим всяко куче по улицата и да крещим като алтави КАКВО Е ТОВА, МАМЕ, БАУ-БАУ ЛИ?

Детето вече самичко тича напред, вижда кучето и започва да повтаря (например): ВИЖ КУЧЕ ВИЖ КУЧЕ ВИЖ КАКВО КУЧЕ МАМО МАМО МАМО ВИЖ ТОВА КУЧЕ КАКВО МУ ВИСИ ОТ КОРЕМА МАМО ТОВА КАКВО Е ДЕТО МУ ВИСИ ОТ КОРЕМА??

И второ – щастливи сме, защото вече си имаме компания. Имаме си събеседник, при това готов да обсъжда най-разнообразни неща като буболечки, слънцето, краставицата, мустаците на тюлените и много, много други свръхинтересни теми – е, да, не е като да обсъждаш интегрални уравнения или Брекзит, но пък то и от толкова обсъждане на Брекзит видяхте ли какво стана? Нищо не стана. Много по-добре си е да обсъждаме тюлените.

И понеже този момент на сладки разговори с децата бързо-бързо отминава, и докато се усетим, въпросните вече имат пъпки, говорят бързо и неразбираемо и ти тряскат вратата под носа, редно е да увековечим някои от най-големите бисери, които нашите отрочета раждат.

Още не сме свършили, скрол надолу

Може би ще харесате и...

И аз съм човек

"Не плачи, мамо, ти си МЪЖ!" (диалози с 4-годишно II част)

И аз съм човек

Мамо, каква ще станеш, като станеш хубава? (диалози с 4-годишно III част)

Животът с деца

Правилните отговори на неудобни детски въпроси

Ето, аз сега ви предлагам избрана селекция от диалозите с 4-годишния ми син и призовавам и вас да отворите тефтерите и да ни пратите съкровените спомени от разговорите с детето или децата, за да се посмеем от сърце на ваш гръб. Все пак и ние душа носим!

Вечер. Питам го:

Днес какво правихте в детската?

Амииииии, имахме инглицки!

И какво учихте по инглицки? (откак учи английски в детската, задавам този въпрос – тоест, от 6 месеца)

Амииии, Джак енд Сю още не са дошли!! (откак учи английски, получавам само този отговор, а джакендсю са едни плюшени мечки, които по негови твърдения още спели зимен сън въпреки моите агрументирани забележки, че кестените вече са цъфнали)

Аз не те питам дошли ли са Джак енд Сю, а какво учихте!

Амииии… Песничка за ябълка и бисквити!

Ъъъъ… И какво се пее в тая песничка??

Амииии… Как е бисквитка на инглицки??

Куки.

Да, куки!

Е, и какво се пее в песничката, де??

Амииии… КУКИ КУКИ КУКИ!

Той:

Виж какви малки гърдички имам!

Ами... да, малки са.

Нали като порасна, ще имам големи?

Ами, да, ще имаш като на тати. Не като моите, те са женски.

Да! И са дълги!

Сутрин.

-МАМО, УМРЯ ЛИ?

– Ъъъ… не…. ВСЕ ОЩЕ!! Защо да съм умряла??!

– Ми щото лежиш със затворени очи и не мърдаш (feeling Георги Димитров)

– Еми, като спра и да дишам – тогава.

– А, ДОБРЕ. ТОГАВА ИСКАМ „ДЯДО ВАДИ РЯПА“.

^%$£“““^^ (feeling умряла)

Минаваме покрай човек без ръце. На забавен каданс виждам какво се задава като въпрос и преди да успея да реагирам по улицата (и най-вече пред човека) вече се носи звънък глас:

МАМО, ВИЖ, ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА РЪЦЕ. ЗАЩО НЯМА РЪЦЕ??

ШШШШТТТ, стига си крещял!! Може така да се е родил, може и да се е случило нещо, някаква злополука, не знам, не крещи така.

…. ИЛИ НЯКОЙ МУ ГИ Е СКЪСАЛ??

&&&&$$!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Айде да играем на животни. Кажи едно животно с Е.

КАТЕРИЦА!!

Посред нощ. Той:

Мамооо, МАМООООО!!! Носът ми се ЗАПАЛИ!!

Аз: ??!&&?? Какво??

Той: Ъъъ… Носът ми се ЗАГАСИ!!!

Аз, вече оцъклена: ###$$??? Какво ти е, бе, дете??

Той: Ъъъъ…

Аз (с надежда): ЗАПУШИ ЛИ СЕ?

Той (с облекчение): ДА!!!

Малък коледен разговор с детето, на излизане от аптеката, където отиваме за шести път, за да напазаруваме средства, облекчаващи симптомите на очевидния телесен разпад вследствие на великолепен вирус.

Мамо, искам и на мен нещо да ми купиш!!

Какво да ти купя, това е аптека, не сладкарница!

Искам близалка!

Имаш такива вкъщи, ще ти дам, айде тръгвай.

Добре, тогава искам сок!

Да, добре, АЙДЕ ИЗЛЕЗ ВЕЧЕ!! Изчезвай! (груба грешка)

ЗАЩО МИ КАЗВАШ ДА ИЗЧЕЗВАМ?

Извинявай, просто исках накратко да кажа да затвориш вратата и да слезеш по стълбите, и да тръгнем към магазина НАЙ-НАКРАЯ.

Защо ми каза да изчезвам? Къде да изчезна? Да отида някъде в гората да спя на студено и тъмно? (малко е зациклил на Хензел и Гретел от няколко седмици)

Не, бе, как в гората. Никога няма да те оставя в никаква гора. И въобще кой си оставя децата в гората??

Нали няма да ме оставиш на лоша вещица?

Не, никога. И на добра няма да те оставя.

(Мълчание, мисъл).

А на вълк?

На вълк със сигурност няма да те оставя, бъди спокоен.

Мълчание.

Мамо, А ТИ ЩЕ УМРЕШ ЛИ НА НЕБЕТО?

Емииииии…. Като гледам как вървят нещата с вируса, може и на улицата да умра, но предвидливо не му го казвам, за да си спестя обясненията след това.

Да, ще умра, но се надявам да не е скоро (АКО Е УДОБНО!)

А баба и дядо също ли ще умрат? Те вече са стари.

Да, бе, всички ще умрем. ВСИЧКИ.

Като кучето на баба, дето е звездичка на небето ли??

Да, точно като кучето на баба ти.

Мълчание.

А ти оня ден видя ли Дядо Коледа?

Амиии… Видях го как тича към горния етаж. Той е много бърз и никой не го вижда.

А как е толкова бърз и силен? Сигурно яде много. Сигурно ЯДЕ КИТ.

Сто процента яде кит, от мен да знаеш.

Да. Сигурно има огромна уста и гълта целия кит с костите.

Еми да. Не като тебе, да не можеш един кит да глътнеш.

Или ако няма кит, поне сом.

Да. Ако не е кит, най-вероятно яде сом, убедена съм.

Мълчание.

Мамо, искам малини!

И т.н., и т.н

Мамо, може ли да си хванем кит И ДА ГО ОПЪРЖИМ?

Аз: Hold my beer и подай тигана…

Вечер. Четем „Грозното патенце“. Преди това през деня съм му казала, че не искам да го нося навън на ръце, защото раницата много ми тежи и нямам повече сили. Вечерта по време на приказката стигаме до момента, в който майката патка гони грозното пате от двора, казва му, че не го иска и то трябва да си ходи.

Мълчание и мисъл.

ЗАЩО НЕ ГО ИСКА?? ЗАЩОТО Ѝ Е МНОГО ТЕЖКА РАНИЦАТА ЛИ??

Караме из града в час пик. Изнервила съм се до краен предел и в един момент започвам да крещя по другите шофьори: ЕЙ, МАЛОУМНИЦИ!!!

Детето: Какво каза? Малоумници? Ей, МАЛОУМНИЦИ!!!

Аз: (мисля усърдно коя дума прилича на „малоумник“, но не е): Не, не съм казала малоумници, казах... МАЙМУНЯЦИ. Не си чул добре.

Той: Ааа, маймуняци. ЕЙ, МАЙМУНЯЦИ!!!!!

Аз: ......

МАМО, ТИ КРОКОДИЛ ЛИ СИ??

Ходя по тениска без сутиен вкъщи. Навеждам се да взема нещо от земята и той се озовава пред мен, поглежда към деколтето ми, и казва:
МАМО, ТОВА ГЪРЛОТО ТИ ЛИ Е?

Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях не само с цел екскурзия, а и когато пътувате по работа. Мая Донева е тук, за да ни разкаже откога и как лети с бебета и за даде няколко практични съвета на всички, на които им предстои такъв полет.  

Преди 10 години започнаха да ме канят да правя обучения извън България. Първо, само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това, лека-полека, в Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия - та чак до Тунис и Катар.

Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!”, ще попита някой. “Не знам” - ще отговоря. Имах нужда да е така. Обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и собствените деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица - много приятни хора, много сладки и спокойни бебета. И не исках да ги оставя.

От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъщност, голяма част от международните ми работодатели (North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации) си имали политика за работа с майки и няма да изпаднат в амок, ако отида с бебето на обучение.

Много ми беше странно в началото. Чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично - кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. Но хората са го измислили - поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или, ако е мъничко и спокойно (като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш. Това, обаче, работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци.

Със Симеон, най-големия ми син, бях доста предпазлива - водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис, когато той беше на 6 месеца. Дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни - буквално с топъл-топъл паспорт от МВР.

Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре, значи няма медицински противопоказания да летите.

От друга страна, ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждането и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги урочаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо, докато ви заплюва против уроки, е доста сериозен, така че - моля, не давайте да ви заплюват, не е хубаво!

От всички полети съм имала един кошмарен - Гришо пищя около 2 часа от 3-часов полет, а аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца.

Разбира се, летенето с бебе не е най-лесната работа, но не е и невъзможна. Просто изисква концентрация и подготовка - като при военна мисия. Ето няколко практични съвета за всички, на които им предстои полет с бебе:

-- Изморете бебето преди полета. Така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Преди да навършат годинка, повечето бебета редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън. Колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди и  бебето става все по-активно. Давам ви гаранция обаче, че ако 2 часа преди полет си играете с него, пеете му и го гъделичкате, шансът да имате спящо бебе в самолета е голям.

-- Колкото по-малко багаж носите, толкова по-добре - особено ако летите с детето без другия родител. Аз винаги нося слинг, шал и раница, в която има 5 памперса, мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете.

Винаги носете един-два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет - може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полетът, всичко се случва, а на летищата не се продават памперси.

Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите, си изяжте ябълката - заслужили сте я!

-- Вие трябва да сте доколкото е възможно свежи, да сте спали, за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас, така че вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.

-- Не носете книга, таблет, кръстословици - никакъв шанс да ги ползвате. Най-много да успеете да разгледате он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм.

-- Използвайте средата около себе си: играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е готин и ще ви се върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте намерили светия граал в джоба на седалката пред вас - бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве.

-- Къде да седнете?

Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек, всичко може да му бъде забавно, но и едновременно - адски скучно. Затова имайте предвид следното:

-- Ако сте с бебе под 6 месеца, седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи, и за да гледа, когато е активно. 

-- Ако детето ви е много любознателно, поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно - това е нова среда за бебето, която ще го разсее.

-- Какво да правите с хората около вас? 

Ако някой ви погледне с поглед от рода на “Що реве сега това бебе”, просто го игнорирате и продължавате с плана. Никой не ви съди за нищо - може би само един-двама 20-годишни с махмурлук ви мразят, но повечето хора всъщност ви разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас.

Сега, много внимателно прочетете: ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи! 

"Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо, които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”. Или пък просто някой добър човечец, който ви влиза в положение. Така че - приемете помощ. Ако бебето ви по принцип е спокойно сред хора, ще се зарадва и доумори… и ще заспи по-бързо.

-- Имайте предвид, че (противно на очакваното) колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то, да не се умори и дори да не заспи въобще по време на полета. 

От две седмици летя без най-малкия ми син и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета”. Майките ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. А на мен хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох една книга за два полета.

Ако трябва да мисля дали щях да съм по-успешна, ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител, ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм неотлъчно с тях вкъщи, а не да ги мъкна по летища - няма да мога да отговоря.

Вярвам обаче, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да е удобна всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор, дойдоха да ме снимат от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане.

И така - летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволява толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.

Оригиналният текст е публикуван ТУК.

Още по темата:

Баща летял сам-самичък с трите си деца! Представяте ли си??

Първата жена премиер, довела бебето си на среща на ООН

Според хилядите фенове на "Майко мила!", разтапящата Малка лятна приказка за майки бе достойно за "Пулицър" четиво, както и за екранизация в стил култовия сериал (на HBO) "Аферата".

Мъжката част от феновете обаче има далеч по-рационален поглед върху любимата ни история за онзи мистичен 190-сантиметров татко, нахлул в центъра на детската площадка - всеобгрижващ детето си и поглъщащ погледите на майките, които внезапно се екипират в малки черни рокли.

Днес със своето философско есе ни гостува Венцислав Топузов, който задава няколко съвсем конкретни въпроса, свързани със социализацията между представители на различни семейства насред детската площадка!

*************

Преди десетина години, като млад чичо, ми беше забранено да извеждам племенника из квартала.

Причината, изтъкната от майка му: „Майките само дебнат да налазят някой младеж… Ще ми зарежеш детето и ще трябва да те убия“.

Оттогава мина доста време. Една сватба (моята). Качване на около 15 кг покрай бременността (Според Google e от солидарност с майката). Един наследник. Преместване в друг квартал. Много недоспиване и други съпътстващи родителството неща.

Всичко това водеше към деня, в който жена ми реши, че вече и двамата с наследника сме достатъчно отговорни, за да сме заедно на детската площадка.

Излизам аз, изключително горд от себе си, понеже съм егати якият баща, който си води детето на площадката и т.н.

Стигаме до площадката. Оглеждам се. Само майки.

В мислите ми нахлува онзи спомен за риска от тях и започвам веднагически самоанализ на това колко съм отговорен и какъв добър съпруг съм. И как навремето снахата само ме е плашела, тя всъщност нищо не разбира...

Леко поуспокоен, решавам все пак да се държа естествено – и започвам упорито да наблюдавам и да си играя с детето, отричайки съществуването на останалите хора.

След седмица-две обаче реших, че все пак има и по-естествено поведение. Може би е време да спра да бъда ултратемерут, за да мина към състояние умерен темерут.

Така изникнаха няколко сложни за решаване житейски въпроса:

- Как да се позиционира човек като „свестният татко от оня блок“ при
алтернативи от типа на „досадника, който бройка майки“? Сложна работа…

- Запознаваме ли се активно – обсъждаме ли подхода към отказване от памперс, минаване към гърне и тям подобни ключови теми?

- Да се интересуваме ли от имената на децата след четвъртото засичане?

Историята мълчи.

Следва казус номер две. Какво става с другите бащи?

- Да си говорим за смяна на памперси, захранване и кърмене? Странно.

- За футбол? Някакси не е на място.

- За жени (щото нали мъжете си говорят за спорт и жени)? Тотално не на място.

- За бизнес? Предвид обстановката, съвсем не се връзва.

Засега просто си кимаме разбиращо в повечето случаи и оставяме дамите да водят основните разговори. Май всички сме в периода „свикваме с обстановката и се чудим как точно да се държим“.

Та, Майки Мили, помагайте!!! Как да бъдем себе си на детската площадка? Особено ако „себе си“ е разкъсан между:

(1) мисли откъде да си вземе бира, да седне на припек и да гледа гордо наследника – все пак той на две и половина е голям и сам си се оправя;

(2) желание за някаква социализация, предвид колко далече е бирата…

Приятели, всички тук знаят, че няма нищо по-хубаво от СЕМЕЙНАТА ПОЧИВКА! Тя започва два дни преди тръгване, когато майката изважда всичко от гардеробите, опитва да го натъпче в осем куфара, деветнайсет раници и три найлонови пликчета, и след това продължава с едно приятно ПЪТУВАНЕ.

Именно за него ще говорим днес - ще ви покажем нашия комплект 'ЛЕКО ПЪТУВАНЕ' и ще разберете как да се преборите с четирите напасти на пътуването: жажда, глад, скука и СТИГНАХМЕЛИВЕЧЕ!!!

И така, затегнете коланите, тръгваме на ПОЧИВКА - с подкрепата на Nestlé Gerber плодови закуски в пауч.

Спането или по-точно липсата му е сред най-любимите ни теми в Майко Мила! Красимира още преди година описа неволите си в текста Кой спал – спал. Мама полудя!, а днес Аксиния Генчева отива още едно ниво напред - днес ще ни разкаже колко часа сън е изгубила откак има деца, в часове. В ХИЛЯДИ ЧАСОВЕ. И не, не си е отмятала с хиксче в календара - просто е открила един супер як калкулатор, който смята вместо вас, а вие само гледате, сипвате си едно вино и тихо си поплаквате в 3 през нощта. Обявяваме състезанието по безсъние за открито! Текстът е оригинално публикуван в блога на Аксиния.

*********************************

Преди точно 6 660 часа или 278 дни, или 9 месеца, аз спях като в кома. Само като видех възглавница, и главата ми сама падаше в антигравитационна бездна с проточена слюнка върху калъфката.

Спях непробудно, независимо и въпреки строежите, мотористите на Околовръстното, поредното БСП правителство или увеличението на тока.

Дълбок, непробуден, безсънен, релаксиращ и редовен покой.

Никой (освен може би някой татко) не е изненадан, че когато се родят децата, неминуемо това означава, че понякога няма да се спи нощем. А когато се спи, това всъщност не е онзи дълбок, непробуден, откъртващ сън-кома, защото след трилионите пъти, когато бебето ни буди, защото си е изплюло биберона, тялото ни се научава да е в авариен режим на полузаспала бойна готовност.

Някогашният коматозен сън е заменен от малко по-дълбока дрямка, вечно полусънно състояние, в което на заден план мозъкът винаги стърже в готовност да откликне на поредния бебешки позив за един-господ-знае-какво-иска-сега.

С първото ми дете не беше така. От раждането си тази манна небесна заспиваше към 21:30-22 самичко в леглото си и спеше непробудно до 6-7 сутринта. В последните 9 години явно съм съгрешила много, защото кармата се прояви под формата на 9-месечно неспящо бебе.

Нощите вече не са безсънни, защото няма такива, които да са сънни. Просто вече обичайната рутина е един чорлав бухал, който по гащи или нощница за кърмачки прекосява по гола гръд апартамента по няколко пъти на нощ.

За кучето на Павлов не знам, но при мен рефлексът да закарам гола цица до детската стая се е вклинил на подсъзнателно ниво. Случвало се е да завали дъжд през нощта и гръмотевица да ме стресне, и вместо да продължа да спя, като сомнамбул да се затътря към бебешкото легло да кърмя спящо бебе.

Случвало ми се е и една от котките да спи в краката ми, а аз, разбудена от бебешки плач, да хвана да кърмя котката по инерция.

Какво се случи с мен преди 6 660 часа или 278 дни, или 9 месеца?

Родих две деца и загубих 6 660 часа или 278 дни, или 9 месеца сън. Това не са случайни цифри, а плод на прецизна калкулация, направена от британски учени.

В една обичайна безсънна нощ разбрах, че английската компания Hillarys е измислила калкулатор за пропуснат и изгубен сън, за да може клетници като мен да имат съвсем точна причина да си налеят (малко) джин с (повече) тоник и да си поплачат хрисимо на кухненската маса.

Мисля да си разпечатам резултата на тениска, с която да обяснявам на непознатите в магазина защо съм толкова изнервена и защо иначе уж изглеждам приветлива и любезна женица, а всъщност само чакам някой да паркира на пешеходна пътека, да си хвърли фаса от колата или да пусне Миле Китич на касетофона в двора си в 23:40.

Хубавото на калкулатора е и че ви казва абсолютно никому ненужната информация колко памперса сте сменили досега (11 880 в моя случай! Господи, захранвам цяла индустрия!), колко приказки за лека нощ сте прочели (596, от които признавам, че едва стотина съм завършила същата вечер, а другите съм обещала за „утре вечер, ако заспиш веднага“) и колко песнички сте изпели (с презумпцията, че можете да пеете, а не като мен, като подхванете „Мила моя мамо“ и да се съберат разгонените котараци под балкона).

Единствената полза от всичката тази информация е може би да я използвате като аргумент защо трябва спешно някой да гледа двете деца, докато вие се засилите да пиете коктейли по фишу и широкопола шапка в бар на поне 350 км от бебешкото креватче. Както и защо да дадете 99 лв. за релаксиращ масаж всъщност е капиталовложение, а не глезотия.

Другата полза е, че резултатите от калкулатора слагат край на вечерния семеен спор кой е по-уморен и затова няма да измие чиниите. Тъй като в интернет витаят едни перфектни майки, чиито деца от 3 месец ядат сами супа с лъжица, лягат да спят поне по 2 часа и после сами си оправят леглото и когато си почиват, четат разказите на Стендал (на глас на бебето, за да може и то да попие обща култура), мога да хвърля като ръкавица моите 6600 часа загубен и пропуснат сън срещу нейните нещастни 2800 мижави часчета безсъние.

Ако не друго, най-отдолу на калкулатора можете да направите сравнение до каква степен на лудост заради безсъние сте стигнала. Вече прибирала ли сте мобилния телефон в хладилника?

Самуил Петканов вече е обяснявал на всички мъже как да оцелеят, докато жена им ражда. Тук той предлага съкровени размисли по темата с бащинството и в частност – смяна на памперси, колики, оригване и други съществени аспекти от този важен етап!

Честито, вие сте провъзгласен за баща! Вашето прясно отроче е погълнало първи къшей въздух с чисто новите си и неупотребявани бели дробчета и мигом е превърнало този въздух в саундтрака на първите месеци живот – бебешкия плач. Родителствуването започна!

Уж сме каймакът на земната Еволюция, най-интелигентните същества (който тука ми каже, че делфините са по-интелигентни, заслужава да участва гол на Евровизия от квотата на Гватемала), но тая Еволюция ни е пропуснала в началото. Докато колегите бозайници раждат, пушат една цигара и малката газела вече подскача из стадото, нашите рожби са едни безпомощни тюфлеци много дълго време. Ако малкото маймунче може да се хване за майка си, докато тя търчи по дърветата, за вас ще бъде истински празник, ако някога изобщо вашата прясна рожба се научи сама да си слага биберона в устата, за да не пищи през 20 секунди, че го е запокитила с някое непохватно движение.

Но така е, пригответе се в продължение на няколко месеца да се радвате на малките неща като добър цвят на бебешките екскременти и нощ, в която е имало под 2.5 събуждания.

Първите впечатления

Новородените приличат на Волдемор от сцената, в която Хитър Петър някак си го излъга и го уби в някакво паралелно измерение. Гърчаво и слузесто извънземно е най-политкоректното определение за визуалното присъствие на новата ви рожба. Очите се движат независимо едно от друго като хамелеон и ще отнеме месец-два, докато детето спре да е кривогледо и започне да фокусира що-годе прилично.

Формата на главата на новородените е напълно произволна. Поне авторът на текста, подтикнат от съвсем научния въпрос „Всички ли новородени изглеждат така, или само мойто е прецакано?“ си постави за цел да огледа и другите бебета в родилния дом, до които можа да се докопа като Дейвид Атънбъро, обследвайки животински видове в някоя джунгла. Ох, какво успокоение бе, че имаше дори по-гърчави симпатяги, приличащи на змея, съкрушен от св. Георги и чиито глави сякаш бяха вдъхновени от Пикасо.

Хубавото е, че новородените са като матраците с мемори пяна – идват опаковани доста компактно и имат нужда от малко време след разопаковане, за да приемат функционална форма. При бебета за около седмица предстои метаморфозата от мазна стафида до розово кюфте с човешки черти, което, колкото и нескопосано да е, колкото и неприятно и много да реве, е сладко. А пък бебето има няколко месеца, докато ви види какъв тумбак сте. Късметлийче.

Съветите

Оттук до момента, в който вашата рожба се сдобие със собствено потомство и тогава не стане обект на същото, всички ще ви дават съвети за отглеждането на рожбата ви. Съветите на родителите ви ще са свързани с размити спомени отпреди 2-3 десетилетия, когато са гледали вас. От време на време статии, от по-съмнителни като достоверност и сериозност на информацията източници дори от настоящия сайт, ще се прокрадват в прозорчето за чат с вашите създатели. Полезността на съветите е в рамките на статистическата грешка, така че спазвайте около 2% от тях.

Ще получите съвети от други родители, които ще ви създадат впечатление или че ще отглеждате някаква кръстоска между свиня, маймуна и перпетуум мобиле, или че ще отглеждате създание, толкова лесно за отглеждане, колкото гъбична инфекция на краката в маратонки посред лятото. И в двата случая очакванията ще се разминат и вашата рожба ще ви сюрпризира някак. Бъдете нащрек!

Намерете читав лекар на детето и го слушайте. Консултирайте се с него и по-добре му задайте глупав въпрос, отколкото да приемете за истина някоя тъпотия от човек, който смята, че ваксините са изобретени от Иван Костов.

Храненето

Новородените ядат по-често от човек, който пред другите твърди, че е на диета, но когато никой не го гледа, рови в хладилника като напушен язовец. Стомахчето на пресните бебета е малко, бързо се пълни и бързо усвоява кърмата, защото млякото не засища като пържола в питка.

Независимо дали жена ви кърми, или бебето се храни с разтворен във вода кокаин (поне толкова струва сухото мляко), постепенно ще почне да приема по-голямо количество, което значи повече време за хранене, а това пък ще бъде дори по-досадно. Бебетата са като панди, само дето наддават в грамажа ударно и огладняват заради това, а не защото са суровоядци.

Има хора, чието отроче е гаднярче, защото не засуква, муси се на ядене и тормози техните с капризи, ядейки по малко почти непрестанно. Има обаче и хора, чието отроче е гаднярче и е като американец на all you can eat buffet.

Непрекъснато е гладно и поглъща повече количество мляко, отколкото би могла да произведе жена ви, ако беше лилава, казваше се Милка и живееше в швейцарските Родопи. Има и хора, чието отроче е гаднярче за всички останали хора, защото техните се хвалят как е яло по часовник конкретно количество и без драми.

Обикновено родителите на първите два типа гаднярчета помнят кои бебета са от третия тип гаднярчета и възпитават децата си да целят с мокри от слюнка хартиени топчета примерните гаднярчета, които обикновено седят на първия чин и все знаят всичко.

Коликите

Някои бебета имат колики. Те представляват газове в хранителния тракт на бебето, които му причиняват болки. Ескалират между 2-седмична възраст и 4-ия месец, съпътствани са с плачене, мрънкане, ритане с крака и звуци, които може да се интерпретират като бебешки псувни.

Вероятно са грамадни, защото бебетата пърдят шумно като бащите си, когато съпругите им не са наоколо. Нищо не помага срещу колики, освен някоя точно специфична позиция на бебето върху бащата. Само мисълта да се отървете за момент от заспалото вече и утихнало бебе връщат вълшебните колики и то почва да цвърчи като стадо разгонени котки.

Предайте се, вие сте лечебен матрак за сина си (може и момиченцата да имат колики, но от съвсем малки техният пол пърдял по-малко. Сигурно и затова жените не разбират какво облекчение е да флатулираш обстойно).

Пелените

Колкото често бебетата ядат, трижди по-често освобождават течности и гъстотии от малките си и развиващи се бурно едновременно дебели и гърчави тела. И ходенето до тоалетната е далечен мираж.

Вие сте отгледани с пелени. Тензухени кърпи, чиято ефективност е съмнителна, но за сметка на това – нонстоп пране. Памперсите, докато им хванете цаката, са абсолютно същите, но поне не перете.

Успешната смяна на първия памперс е може би моментът, в който бащата стъпва в бащинството си. Страхът от това да не се нанесе тежка телесна повреда на ритащото потомство, докато се обезопасява попивателното снаряжение, е огромен.

За разлика от жена ви, имате вероятно 5 пъти по-големи и непохватни ръце, с които може да отворите капачка на буркан, но не и да се уверите, че задържащата подобното на рядка горчица ако дантела е поставена умело спрямо гънките на краката. Като изперете на мивката 3 ританки, омазани като немец на Октоберфест със зърнеста баварска горчица, ще се научите.

Бащуването като процес

След като раждането е приключило, започвате да имате своя принос за развитието на малкия носител на половината ви ДНК. В началото сте в качеството на санитар, но с развитие на сетивата, координацията и характера на прясната ви челяд, ще се наложи да я учите как се пушат цигари, как се бие воле и ако е момиче – как да се оригва по поискване, така че да дразни бабите си.

Отговорността е голяма – при успешно бащуване вашето потомство ще стане президент на Вселената или ще е сред тия в колцентровете, дето не си изхарчват заплатата след седмица и после да живеят на стафиди от под дивана и слънцеядство.

Ако сте кофти баща, навярно детето ви ще стане симпатизант на актуална по съответното време псевдонационалистическа партия и няма да си мие зъбите, защото смята, че флуорът е средство на илюминатите за химическа кастрация на истинските арийци.

Общо взето, времето в отглеждане на бебето ще е така – хранене, оригване, смяна на памперс, опит за приспиване, който най-вероятно ще е неуспешен, евентуално отпушване на нос, къпане, преобличане на дрешка, масаж, упражнения, дундуркане, разговор, снимки за Фейсбук или хилядите роднини, които искат да видят колко по-пораснало е отрочето ви от вчера, и отново хранене.

А ако заспите в някой промеждутък – ще сънувате някое от тия неща. И няма да имате търпение потомството ви да си направи потомство, за да му пращате съвети чрез линкове от сайтове, в които заглавията съдържат 12 удивителни знака минимум. Дерзайте!