fbpx

Казват, че сравнима с родилните болки и бъбречната криза е само болката при настъпване на парченце Лего с бос крак. Със сигурност се е случвало на много от вас и сте си представяли как събирате всички разноцветни тухлички в една торба (или в две, или в шест - зависи колко сте задълбали с Легото) и директно ги изхвърляте. Защото това не е играчка - това е оръжие за родителско поразяване.

Само че не! Да не сте посмели! Никакво Лего няма да изхвърляте! Даже ако слушаме учените, ще трябва да се купува още. Но вече няма да е РАЗХОД, а ИНВЕСТИЦИЯ. Схващате ли разликата…

Учени от Московското висше училище по икономика са установили, че на вторичния пазар някои серии Лего се продават с по-голяма възвръщаемост от златото и някои акции. Разбира се, заради колекционерската им стойност. Много често Лего спира производството на някои от сериите си след няколко години, което ги прави особено ценни с течение на времето.

Всъщност средната доходност на някои от най-търсените серии е 11% на година. В проучването е установено още, че комплектите Лего не се влияят от измененията на борсата, даже цената на някои от тях се е повишила през финансовата криза през 2008 г. Така че, да, мили родители, съвсем сериозно е да се инвестира в Лего, както в антики, в бижута или в произведения на изкуството.

Основните автори на изследването са Виктория Добринская и Джулия Кишилова, съобщава econotimes.com, а самото то е публикувано в Международния журнал по бизнес и финанси под името “Лего: Играчката на умните инвеститори” (LEGO: The Toy of Smart Investors). 

Учените са разгледали цените на над 2300 Лего комплекта, които са излезли на пазара от 1987 г. до 2015 г., установявайки, че стойността им се покачва всяка година, като по този начин конструкторът изпреварва някои от традиционните инвестиции.

“Изследвахме финансовата възвръщаемост на алтернативни инвеститорски колекционерски активи като играчки например, използвайки серии Лего за отправна точка”, казват Добринская и Кишилова в проучването си. 

“Подобни емблематични играчки, чието производства спира с течение на времето и имат висока колекционерска стойност, изглежда, че достигат по-висока цена на вторичния пазар”, казват авторите на проучването.

Затова следващия път, когато настъпите парченце Лего, вместо да крещите от болка и ярост, представете си, че настъпвате късове злато. Болката няма да е по-малка, но пък възвръщаемостта е по-голяма. И всеки път, когато детето поиска ново Лего, мислете за него като за умен, малък инвеститор.

Вече около месец цените на тока на българската борса поддържат изключително високи нива, пише във Фейсбук профила си експерта по управление на околната среда Боян Рашев (denkstatt Bulgaria), цитиран от dnews.bg.

Някои силно енергоемки производства спряха, други отчитат огромни загуби. Малкият бизнес тепърва ще види отражението на този процес във фактурите за юли и август. Всички работодателски организации се обединиха и поискаха от държавата да реши проблема.

Тя реагира относително бързо, взе някои мерки, но резултатите не покриват очакванията – токът на борсата все още е по-скъп от този за домакинствата, което не е нормално и не може да продължи дълго.

Доста се изписа и изговори по въпроса, но още има какво да се каже за същината на проблема. За мен има десет основни причини за това явление. Първата група са повърхностни, ясно видими и относително лесни за управление при наличие на политическа воля:

1. Горещото време

Да, жегите имат значение. Те водят до рекордно високо лятно потребление. Обаче говорим за малко над 5 GW, а това е много по-малко от зимните рекорди (над 7.5 GW) и общата инсталирана мощност в страната, която е около 11-12 GW. Освен това са нормално явление, което в предходни години никога не е водило до такива цени.

2. Слабото предлагане на БНЕБ и монополната позиция на дружествата на БЕХ

Българската национална електроенергийна борса (БНЕБ) страда от доста слабо предлагане – там са налични само 16 значими производители, като големите количества идват от държавните централи на БЕХ.

Те имат навика да продават на регулирания пазар и чрез дългосрочни договори и пускат много малка част от тока си на борсата. Това дава възможност и на частните ТЕЦ и ВЕИ да правят огромни печалби в отделни моменти. Този проблем има тежест, обаче не е от вчера, тоест не може да обясни скока на цената от последния месец.

3. Мудната реакция на ТЕЦ Марица-Изток 2

ТЕЦ Марица-Изток 2 е в изключително тежко финансово положение. През пролетта някои работодателски организации даже призоваваха за затварянето ѝ. В края на юни държавата я спаси, като ѝ осигури договор на регулирания пазар и оттогава централата си поработва само с 2 от осемте си блока.

Дори и високите цени на борсата не успяха да накарат ръководството ѝ да включи по-бързо повече мощности, което не е адекватно пазарно поведение. От друга страна, трябва да се има предвид, че ТЕЦ Марица-Изток 2 е проектирана да играе ролята на базова мощност, а не на балансираща – тя не може през ден да включва и изключва мощности.

Дори и включването ѝ обаче не осигури достатъчна ликвидност на борсата, нито пък свали цените на напълно нормални нива. Поне стана очевидно, че електроенергийната ни система наистина не може без ТЕЦ Марица-Изток 2.

4. Голяма част от търговците на ток са в конфликт на интереси

Търговците на ток са огромен брой като почти всички имат чрез свързани лица или централи на ВЕИ, или частни ТЕЦ. Те също играят за висока цена на тока, като дават екстремни оферти от една страна като купувачи на енергия с високи цени, и от друга страна - защото договорите им с по-малкия бизнес им гарантират печалба при продажба.

5. Пазарното обединение с Гърция

От средата на месец май БНЕБ вече участва в оперативните процеси по пазарно обединение с Гърция, тоест всички участници на борсите от двете страни имат достъп до пазара „Ден напред“. Гърция пък, от своя страна, е свързана с Италия – това са страните с най-високи средни борсови цени на тока в ЕС през 2021 г. Практически се обединиха най-евтиният и най-скъпият пазар на ток в ЕС.

Случи се точно това, което можеше да се очаква – цената се вдигна много над нивото на евтиния пазар (България), изцяло за сметка на потребителите у нас. Производителите на ток изнасят и печелят добре, но цялата българска икономика страда, а някои сектори – направо загиват.

В резюме, ако трябва да отделим един най-значим фактор за рязкото поскъпване на цените на тока в последния месец, то това е полувключването на България в електроенергийните пазари на ЕС – обединение с Гърция, което ни дава достъп до скъп ток и липса на обединение с Румъния (и оттам с цяла Централна и Източна Европа), което би ни дало достъп до относително по-евтин ток.

Това решение не е просто погрешно. То е престъпно. Чрез него българската държава (чрез държавните централи) и частните производители на ток изсмукват живителните сили на производителите на всичко друго.

Това обаче не е всичко. Дори и да се обединим с Румъния и да се коригират проблемите на БНЕБ, индустриалният ток в България ще остане по-скъп отпреди и ще продължи да поскъпва. В основата на този по-дългосрочен процес стоят някои други причини, които са много по-трудни както за обяснение, така и за адресиране.

1. Слабата либерализация на пазара у нас

Домакинствата все още не са на либерализирания пазар, тоест те са защитени от пазарните изменения в цената на тока. Това означава, че огромна част от производството на мощностите с ниска себестойност е резервирана за тях.

В резултат, индустрията плаща много повече. България е страната с рекордно високо съотношение на цената на тока за индустрията спрямо тази за домакинствата в ЕС. Това е социално-икономически и политически проблем, за който не виждам как ще се намери решение.

2. Структурата на българската икономика

Българската икономика в основата си е нещо като симбиоза между тежката, енергоемка индустрия и електроенергийната ни система. Втората е създадена и оразмерена, за да може да обслужва първата, където себестойността е най-силно зависима от цената на енергията – да ѝ осигурява конкурентно предимство под формата на изобилен, надежден и евтин ток.

Включването ни в единен европейски пазар на ток автоматично унищожава това предимство. Резултатът е катастрофален не само за тежката индустрия, но и за множество други браншове, които разчитат на евтин ток.

Пазарното обединение с Гърция го показва особено ясно – скъпият ток за тях не е проблем, доколкото захранва икономика, базирана на услугите – основно климатиците на хотелите. За металургията, химията и машиностроенето в България обаче е въпрос на живот и смърт.

3. Натискът на климатичните политики

Цените на въглеродните квоти, които в последната година излетяха от около 20-25 до 55-58 евро/тон, оказват силен натиск нагоре, защото сме много зависими от лигнитните си ТЕЦ. Отделно в цяла Европа ВЕИ получават огромно предимство.

Това обаче не може да реши основния им проблем – пълната липса на надеждност. В резултат се увеличават както периодите на свръхвисоки, така и периодите на отрицателни цени на тока. Това е убийствено за цялата електроенергийна система.

4. Изложението ни към международните пазари на горива

С излизането ни на европейския пазар започват да тежат и глобалните цени на горивата – природният газ и черните въглища. А те правят нов исторически рекорд всеки месец – вече са скочили 3-4 пъти в сравнение с минимумите през лятото на 2020 г.

При това положение относително ниски цени на тока може да има само там, където ядрената енергия формира голям дял от микса. Неслучайно Франция, Белгия и Швейцария са с най-ниски цени и изнасят най-много ток през последните няколко месеца на 2021 г.

5. Свободен пазар на ток няма и няма да има

Пазарът на ток страда от един фундаментален недостатък, заради който няма как да работи добре без високо ниво на планиране и регулация – невъзможността за съхранение на големи количества. Независимо какво се говори и обещава електроенергийната система практически изисква производството и потреблението да са абсолютно еднакви във всяка секунда.

Колкото повече се увеличават нивото на електрификация на крайното потребление на енергия и политическият натиск в полза на определени технологии, толкова по-невъзможно става токът да се търгува свободно.

Февруарската драма в Тексас показа защо – неадекватното планиране и контрол на системата могат да доведат не просто до икономически проблеми, а до тотален срив. При голям студ в умерените ширини това означава смърт.

Живеем в условията на Европейския съюз и господстващите в него утопични енергийни политики – тотално навлизане на ненадеждни ВЕИ, пълна електрификация, либерализация на пазара и затваряне на собствените източници на фосилни горива. Резултатите от тях са все по-високи цени на тока, все по-голяма зависимост от внос, все по-големи проблеми с надеждността на системата.

Най-тежка цена ще плати страната с най-енергоемка индустрия, енергийно неефективен сграден фонд и енергийно бедно население. Да, това е България.

Уточнение: Картата отразява само цените на пазара "Ден напред" за 21.08.2021 г. Цяла Европа е в червено, което означава, че навсякъде е неестествено скъпо.

Когато децата ни наближават пълнолетие, е нормално – и те, и ние – да се замислим не само за образованието им, но и за независимостта им. Т.е. – за първото им работно място, което ще им носи лични доходи и съответните отговорности и чувство за принос към света. Край на уговорката, че ще свършат нещо само защото ще им финансираме партитата до 4 сутринта.

Няколко модерни легенди обаче могат да дискредитират този важен момент.

И това не са легендите за принцове и принцеси, захранвани със сребърна лъжичка и заемащи се с някаква дейност чак след тримесечния купон за дипломирането им в най-отбрания университет. А легендите (много от тях достоверни, разбира се) за десетки съвременни милионери, започнали кариерата си като тийнейджъри, от „нулата“ – в сферата на услугите, продавайки кибрит на съседите, разнасяйки вестници, миейки чинии в ресторант.

Да си имаме уважението - нито една от гореизброените дейности не е нула, даже е голям плюс. Тя е начин стартиращият трудовия си стаж човек да се изправи срещу реалния свят, да отметне придобиването на куп важни качества като дисциплина и издръжливост, да разпознава сложните характери на хората, които ще среща занапред. Да научи стойността на трудно спечелените пари, както и че успехът не е подарък, търкане на лотарийни билети (или пък „ese“). Едва ли има съвременен родител, който обръщайки се назад към първото си работно място, каквото и да е било то, да изпитва самосъжаление и пълно неудовлетворение от избора си.

Точно заради това обаче често забравяме, че днес светът е коренно различен.

Че има индустрии, които не те карат да се чувстваш като дебютант насред професионален мач по хокей на лед, който трябва да задържи табла с 10 бири на главата си, докато бие шайба.

И че не е нужно – само защото ние сме спринтирали по 12 часа на ден/нощ без трудов договор и без предварително обучение как да се справим на работното си място – децата ни трябва да следват нашите стъпки, за да „станат хора“.

Въпреки това нагласите към влизането на децата ни пазара на труда са все още доста закостенели.

Първата работа – кога и къде

Противно на очакванията, че за разлика от работохоличното и проспериращо западно общество, в България бдим дълго над децата си и не позволяваме косъм да падне от главите им поне до дипломирането – нещата не стоят така.

За да провери нагласите на младежите и родителите към първата работа, TELUS International Europe инициира национално
представително проучване сред младежи и родители в България.

Според него съвсем малък е процентът на родителите (около 1 или под един), които смятат, че децата им трябва да започнат да работят чак след 20-годишна възраст. И въпреки че сред анкетираните младежи има известна толерантност към стартирането на работа по-късно (на 20-21 години), данните са категорични: деца и родители са съгласни, че трудовият стаж е добре да започне отрано, с навършването на пълнолетие.


Изследването е проведено в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Русе и Плевен сред тийнейджъри (16-19 г.) и сред родители на възраст 35-55 години, като и в двете групи са участвали около 73% жени и 28% мъже. Нагласите на деца и родители са представени отделно.

За голяма част от родителите (84%) също така не е проблем, ако младите хора работят за няколко часа докато учат. Негативен отговор дават само 12%, като сред причините за него преобладава загубата на фокус върху обучението.


Над половината от децата на анкетираните родители нямат работен опит, а едно от всеки три е работило, но в момента не работи. Както е логично да се очаква, без работен опит са най-вече децата на 16 и 17 г.

Дотук всичко звучи добре - и деца, и родители са на едно мнение кога трябва да се започне работа и изглежда не се очертават спорове по този въпрос. Оказва се обаче, че значителна част от представите и на двата лагера за възможностите на пазара на труда са ограничени до професиите в хотелиерството/ресторантьорството.

Това е най-популярната сфера сред тийнейджърите с работен опит. Този отговор дават най-вече момичетата, тези на възраст 18 или 19 и живеещите в София, посочват от Gemius, автори на изследването. Мъжете преобладават в IT сектора, финансовите и застрахователни дейности и в селското, горско и рибно стопанство. Що се отнася до желаните за първа работа индустрии, водещо място има култура/спорт/развлечение с не особено голяма преднина спрямо хотелиерството.

Хотелиерството/ресторантьорството е най-популярната индустрия за първа работа на младежите и според отговорите на родителите. Над половината родители (56%) също така не приемат за важно дали компанията, в която децата им ще започнат първата си работа, е международна или българска. Интересно е и, че малко повече родители (53%) смятат, че работата извън офис е по-подходяща от тази в офис (47%).

На въпрос познават ли възможностите за работа, които ВРО индустрията (Аутсорсинг на услуги) предоставя, около 74% от децата отговарят с НЕ, а с ДА – 25%. При родителите отговорите са почти същите – близо 70% не са запознати, положителен отговор дават около 30%.

Данните дотук показват, че един от най-бързо растящите сектори, който предлага на най-младите хора не само опит в международна среда, но и заплащане по всички правила на трудовото право, комфортни условия на труд (включително фитнес на работното място, тематични релакс зони, както в TELUS International) и допълнителни придобивки и възможности за участие в социални каузи (още един ценен опит на фона на възхода на социалното предприемачество), остава недостатъчно популярен сред младежите и техните родители.   

„Много голям процент от екипа ни в местния офис е от млади хора, които искат да работят, докато учат“, казва Захарина Вецева, старши мениджър корпоративни комуникации и корпоративна социална отговорност в TELUS International Europe, София. „Всички младежи при нас работят на трудов договор, ние им предлагаме много възможности за гъвкаво работно време – 4- или 6-часов работен ден, както и работа през уикендите, така че да могат да съчетават лесно работата с образованието си“, допълва тя.

Важно е да споменем, че въпреки положителните нагласи за ранно започване на работа, България е на последните места по младежка трудова заетост в Европейския съюз, като възможна причина за това може да е наемането на млади служители без трудов договор, както и фактът, че българските младежи не са уверени, когато става дума за собствените им трудови права.

Според проучването на Gemius, анкетираните младежи се чувстват уверени, че могат да се справят с работата в екип на първото си работно място, но се чувстват неуверени по отношение на това, че могат да минат сами през процеса на сключване на трудов договор. „Това не просто означава, че тази процедура им звучи непознато, а и че не знаят, че те също са страна по този договор и имат право да питат за всичко, което ги притеснява“, коментира Вецева.

Друг интересен момент от изследването е, че докато основата мотивация за започване на работа е заплащането (което е очаквано и това изобщо не е лоша мотивация), трупането на опит и придобиването на трудови навици заемат втора и трета позиция с доста голяма разлика.

Тези данни са индикатор за подценяването или неразбирането, че първата работа може да е не само източник на доходи, но и благоприятна среда за квалификация, изграждане на култура на работа, създаване на полезни връзки, скок към следваща позиция. Среда, която уважава и чува аргументите на всеки служител, вместо да размахва палката „трябва, длъжни сте!“.

Защото промените във възможностите за първа работа вървят с кардинални промени в модела на управление на компаниите. Тук се наблюдава предимството на младежите да работят в големи международни компании, в които има изградени ценности и култура, от които те могат да се поучат и да придобият първите си трудови навици.

„В културата ни е заложено абсолютно всички хора в екипа да имат глас, да изразяват мнението си и да дават предложения“, обяснява Вецева. „Освен че редовно правим проучвания за ангажираността и удовлетвореността на хората, ние сме организация, която е отворена към грешките и която цени грешките. Това означава, че ако някой не се е справил с нещо по време на даден работен процес, той няма да бъде порицан – имаме специална коучинг програма, чиято цел е да посрещне всички нужди на служителите, така че да се чувстват по-добре и по-уверени в това, което правят.“

Офисът на TELUS International у нас вече обслужва клиентите си на над 40 езика, като от 3000 служители, 30% са чужденци. Освен среда, в която можеш да срещнеш хора от над 50 националности и да развиваш непрекъснато езиковите си умения, компанията предлага равни възможности на служителите си за скок в кариерата. „Имаме примери за това как само в рамките на една година човек може да израсне в компанията с две позиции“, казва още Захарина Вецева.

Много лесно е да махнем с ръка и да кажем, че първата работа няма кой знае какво значение, че сервитьорството е по-добър старт от никакъв, а и работата в офис разглезва или най-малкото е скучна и монотонна.

Като родители обаче имаме дълг да разучим различните възможности за децата ни и поне да им ги посочим. И вместо да им даваме пример как с пот и кръв сме избутали нашия не толкова цветист първи трудов стаж, да ги окуражим да търсят по-добри възможности за реализация.

На места, където най-младите хора отдавна не са най-малко овластените човешки същества на пазара на труда.

Повече информация може да намерите на purvarabota.com


Ето какво показа и анкетата на "Майко Мила!" сред 1050 родители за възгледите им за първата работа на тийнейджърите:

33% от анкетираните родители смятат, че липсва информация за възможностите, които бизнесът дава на младежите. Според близо 45% информацията е противоречива. По-малко от 22% са родителите, които се интересуват активно от възможностите на пазара на труда за децата им.

Относно най-подходящата сфера за първа работа почти по равен брой получават отговорите "В сферата на туризма и развлеченията" и "В корпоративна среда".

И според анкетата на "Майко Мила!", повечето родители (83%) смятат, че децата им е добре да започнат работа възможно най-скоро след навършване на пълнолетие. 91% биха ги подкрепили да работят на гъвкаво работно време.

Въпреки че днес разпределението на ролите между мъжете и жените е много по-равнопоставено и светът е пълен със семейства, в които доминираща финансова роля има жената, в глобален мащаб нещата не изглеждат така.

Изравняването на възнагражденията на мъжете и жените на пазара на труда ще отнеме още над 200 години, прогнозират авторите на доклад на Световния икономически форум (СИФ), предава БТА.

Годишният доклад за равенството обхваща 149 страни и изследва нивата му в четири области: образование, здравеопазване, политика и трудов пазар.

Според експертите на СИФ има подобрение в заплащането спрямо миналата година, когато разликата между възнагражденията за мъжете и жените се бе увеличила за пръв път от 10 години.

Намалява обаче участието на жените в политическия живот и достъпа им до системите на здравеопазване и образование.

Изводите на експертите са, че при сегашното темпо неравенствата между мъжете и жените в повечето области ще бъдат премахнати едва след най-малко 108 години.

202 години пък ще бъдат необходими, за да се намали неравнопоставеността на трудовия пазар. Въпреки че тази област напредък има, той не е голям: разликата в заплатите продължава да бъде близо 51%.

По-рано тази година анализ на международния сайт за сравнение на заплати Paylab.com показа, че средната разлика в заплатите на жените и мъжете у нас е от 28 до 30% в полза на мъжете. За сравнение в Хърватия и Словения разликите са средно от 10 до 11%. Според същия анализ има разлики дори когато сравняваме заплатите на най-добре платените жени и техните колеги мъже. Средно възнаграждението на тези жени достига само 78% от средната заплата на най-високоплатените мъже. До голяма степен това се дължи на факта, че жените много по-често заемат ръководни длъжности в по-малко прогресивни отрасли.

Годишният доклад за равенството на СИФ показва подобна тенденция: жените са слабо представени в секторите на дейност, които са в растеж и изискват умения и познания в науката, технологиите, инженерството и математиката. Жените са едва 22 процента от специалистите в сектора на изкуствения интелект.

Ситуацията с равенството на половете, разбира се, е различна в отделните страни и региони. Начело са скандинавските страни, като най-голяма степен на равенство има в Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.

Сирия, Ирак, Пакистан и Йемен са държавите с най-големи неравенства между мъжете и жените. Сред 20-те най-големи икономики в света Франция е начело, заемайки 12-о място в световната класация, следвана от Германия, която е на 14-о място, Великобритания (15), Канада (16) и Република Южна Африка (19). САЩ слизат от 49-о на 51-о място.

Очаква се страните от Западна Европа да заличат разликите между жените и мъжете през следващите 61 години. В Близкия изток и Северна Африка това ще отнеме 153 години.

Да не забравяме обаче и едно друго изследване, според което работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им – работещи мъже.

Т. е. колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има. Така че има какво още да се желае по отношение на равенството и в още една, пета, област: семейството.

Вчера половината от Майко мила, а именно Елисавета, прекоси цяла София и отиде на Женския пазар, където се нагледа на страховити чудеса и си прекара много добре.

Женският пазар не е толкова подреден и префинен, както е пазарът на Ситняково, но там ще ви се отвори доста работа, докато си тръгнете, уверявам ви.
На първо място, пазарът си е пазар - пълно е с ягоди, череши, марули, краставици и всякакъв вид сезонни плодове и зеленчуци.  Освен тях, обаче, ще имате възможността да опитате десетки видове маслини и да си купите избран от вас вид в пликче. Има милиони разновидности сирена, ядки, малки магазинчета за месо и колбаси. Поради специфичността на квартала, тук е мястото да си купите екзотични арабски  подправки, сладки и сушени плодове. Фурми, кашу, стафиди, бадеми и смокини ви дебнат от всеки ъгъл. В района около Женския пазар можете да хапнете в някое от арабските заведения, които изобщо не изглеждат приветливи, но за сметка на това всичко приготвено е безкрайно вкусно. Вчера се отбих в прихлупената, почти невидима кръчмичка на Борис в частта, която е на метри отстояние от самия пазар. Обядвах агнешко в доматен сос, ориз с ядки и стафиди, свежа салата от маруля, спанак, магданоз и домати, овкусена с лимон, точно както обичам. Агнешкото беше толкова крехко, че дори ми стана малко мъчно за него, но не толкова, че да не го изям с прекомерно удоволствие. Дори не мога да се сетя къде другаде съм яла толкова вкусно агнешко, освен в Гастробар 6 (но за него друг път). И най-важното - полях обилно целия обяд с чаша великолепен, ароматен чай, която ме вдигна на крака и ме понесе напред из останалите дебри на пазара.

Гащи, памперси за възрастни, реотани, китайски обувки,

потници за 3 лева, платове, градински столове - на Женския пазар има всичко. От коприва и лапад, до пресни картофи само за 70 стотинки килограма. Отвсякъде дочувате подвиквания, достойни за пазарите от преди десетилетия "Наааай-хубавитееее краставици, моооляя!" или "Ягоооди сладки като захаааар. Истинска бъъългарскаа!". Хем никой не те дърпа изнервящо за ръкава, както пред ресторантите в Несебър, хем ти става едно приятно и направо ти се иска да идеш да опиташ поне една чиста българска ягода. В арабските месарници може да си купите агнешко или телешко, а мъжът ви да се обръсне в бръснарниците, които изобилстват наоколо. А ако реши и да се подстриже, то всичко това може да стигне колосалната цена от 5-6 лева за цялостна процедура. Доста модерни хипстери от центъра на града надушиха това невероятно добро предложение и оформят брадите си за жълти стотинки в бръснарниците около пазара. Естествено, няма да ви заблуждавам, че на Женският пазар има дори и едно нещо, което изглежда като в мол - лъснато, чисто и идеално подредено, но то не е и необходимо.  Ако не се плашите, а тъкмо обратното, привлича ви известна доза овехтялост и занемареност, то Женския пазар ще ви направи чудесна неделята.
Та, вземете си чантите за пазар, изберете си зеленчуци, влезте в някое от "съмнителните" ресторантчета, наяжте се хубаво, купете чорапи за децата си, надникнете тук там и се приберете доволни.

cross