Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Малкият принц твърди, че най-хубавото е невидимо за очите. То е така, но пък е важно и зрението ни е да е на ниво, за да има и сърцето с какво да се захранва. Решихме да се допитаме до специалист за един от евентуалните проблеми с очите, а именно – кривогледството, което научно се нарича страбизъм. Основни познания по темата научаваме от Владимир Стайков, специализиращ офталмология, интензивно занимаващ се с детско зрение, под ръководството д-р Даниела Милошова.
Страбизмът е състояние на очите, което се характеризира с неравномерно функциониране на околоочните мускули. Очните оси не са успоредни, което води до нарушаване на двуочното зрение. Може да бъде вродено или придобито. Може да се появи след боледуване или травма. Страбизъм може да възникна на всяка възраст. Кривенето може да се проявява постоянно или периодично – например само при усилено зрително натоварване.
Освен естетически проблем, кривогледството може да доведе до трайни увреждания на двуочното зрение и амблиопия (мързеливо око). Ако е причинено от наличие на рефрактивна аномалия (грешка при пречупването на светлинните лъчи в окото), е важно да се коригира възможно в най-ранна детска възраст. При хора, които имат или са имали кривене, често има намалено стереозрение.
При всяко съмнение за кривогледство е препоръчително да се направи консултация с детски офталмолог или страболог. Нормално е в първите 6 месеца да се наблюдава кривене на очите навътре. От момента, в който бебетата започват да следят предмети и да фокусират, е подходящо да се направи профилактичен преглед, за да се изключи евентуално кривене. За щастие, понякога то е псевдокривене или просто прилича на такова поради специфично разположение на очните цепки при малките деца.
Кривогледството винаги трябва да бъде лекувано. В зависимост от причината има различни методи за справяне с това състояние. Ако е причинено от рефрактивна аномалия, може да се коригира само с носенето на подходящи очила. При слабост на очедвигателните мускули се прилагат ортоптични упражнения, а при някои случаи или при неповлияване с предписаната терапия, се налага оперативно лечение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Човешкият мозък има свойството да изключва неясни за него образи. В случай на кривогледство много често се изключва образът, който се възприема от едното око и това много бързо води до амблиопия (мързеливо око), а ако не се предприеме адекватно действие, окото остава необратимо слабо виждащо. След 7-8-годишна възраст, при започване на първи клас могат да се появят сериозни затруднения, но за съжаление, тогава не може да се направи много и да се навакса загубеното зрение на амблиопичното око.
Първият преглед се случва още в родилния дом. Препоръчително е детето да мине на профилактичен преглед на 6-месечна възраст. В този период пропуснати патологични промени могат сериозно да повлияят на развитието на очите и зрението. След това се препоръчва преглед веднъж годишно при липса на оплаквания. Важен е прегледът на 3-годишна възраст, когато вече детето може да отговори съзнателно как вижда с всяко око поотделно. Основен преглед на очите е този преди започване на първи клас, тъй като тогава децата започват да променят всекидневните си навици и зрителното натоварване наблизо се увеличава сериозно.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Много накратко, но пък страстно, ни разказва Цвети Цонева за любимия си мъж и най-вече за очи, пожари и така нататъка... Сещате се.
Когато става дума за любов, първото нещо, за което се сещам и веднага визуализарам, са очите на моя любим мъж! Тези очи, в които се потапям с чаша вино в ръка като в гореща вана след дълъг. А погледът му... Така ме гледа, че в зениците му приблясва онази искрица, отделяща се по върха на най-буйния пожар!
Тези очи са моето море от любов, усещам как ме гали с очи, без дори да ме докосва.
Обичам го и погледа с който ме гледа, и нежността, с която ме облива вече 6 години, и с две прекрасни деца, олицетворяващи нашата любов!
Припомням си каква късметлийка съм всеки ден, щом Вселената ме срещна точно с Него!
Колко е досадно да носиш очила, които постоянно се запотяват от маската? От 1 до 100 може би 5000. Проблемът е, че не можем да се лишим нито от едното, нито от другото в момента, а замъглените стъкла могат да доведат до много неприятни последици.
Един доктор, на когото му се налага да се справя с това от години, има малък трик как хем очилата чисти, хем маската на място.
Д-р Даниел Хайферман, специализант по неврохирургия, споделя наскоро туит, който става абсолютен хит:
“Ако и вие се чудите как да се оправите със замъглените очила и с маската на носа, трябва да знаете, че една обикновена лепенка за рани вършо чудеса. Научил съм го в операционната. Чувствайте се свободни да споделяте, това може да спаси животи!”
Какво прави лепенката? Като тиксо залепва маската за кожата и по този начин дъхът не излиза отгоре, замъглявайки очилата.
Няколко дни след това велико “откритие” д-р Хайферман си прави труда и да отговори на въпроси от хората, които са попаднали на неговия трик. Като добавя и уточнението, че е добре памучната част на лепенката да попадне точно върху гърбицата на носа и да бъде с едната си половина върху маската, а с другата върху кожата. Така носът не се раздразва от лепенката.
За Health д-р Хайферман добавя още, че ползва този трик от много години, въпреки че не носи очила. В операционната обаче му се налага да носи специални хирургичени лупи, които се замъгляват по същия начин.
Според други лекари като офталмолога д-р Ранди Маклафлин този трик не просто спира замъгляването на очилата, но може да спре и разпространението на инфекции към очите.
“Напоследък идват все повече хора с оплаквания за възпалени клепачи и ечемици, което се дължи на замъгляването на очилата. Хората с подобни проблеми, той съветва да правят топли компреси на очите си или да измият клепачите си с бебешки шампоан.
Според друг лекар, д-р Ричард Уаткинс този трик работи, но не и в дългосрочен план, защото би раздразнил кожата. Д-р Хайферман обаче заявява, че действа по този начин през цялото време и не е имал никакви оплаквания. Освен това е доволен, че по някакъв начин помага на хората да носят маските си, и то по правилния начин.
Помните ли Пътник О' Свиден - тази прекрасна душа от мъжки пол, която от време на време ни разтопява и разсмива с разкошните си прозрения от света на бащинството? Няма как да не го помните, но ако съвършено случайно никога не сте се сблъсквали с него, веднагически наваксвайте със следните текстове: За някои видове майки, Четирима мъже в родилното, Бременността е като казармата – като минат години, става хубава и “Как се справяте със секса?”. Днес нашият Пътник О'Свиден е в Майко Мила! с един текст, който ще ви разсмее и умили, защото от него ще разберете какво му е на един мъж да разбере, че е татко.
*********************************
- Пичове, ще ставам баща.
- Браво! Кога?
- Какво кога?
- Ще ставаш баща. Кога е терминът?
- Че терминът какво общо има?
Кога ставаш баща? Двете черти и безумната математика (кога ѝ е дошъл за последно, извади три дена, раздели на две тръби и един басейн, умножи по циклите на луната, вържи червен конец на дойна крава във вторник, добави мая, за да бухне добре, и накрая изчисли девет месеца след онази нощ, когато беше пиян и едно главоболие не успя да те спре) са едно добро начало.
Те дават доста бегла представа кога приблизително любимата ти ще стане майка. Нищо повече. Последващите хормонални вихрушки, търсенето на диня в три сутринта през октомври, спешното обаждане, което те вади от важна среща, за да чуеш “Скучно ми беше и излъгах секретарката”, онова незабравимо “яде ми се сладолед” в януарско утро, заради което ринеш два часа сняг от колата, разбиращите погледи на продавачките...
Всичко това те подготвя за времето, когато у дома ще имаш МАЙКА.
Във времето, когато природата пренамества чакри и хормони в тялото на любимата, тя цъфти и става все по-красива с всеки изминал ден, а кожата ѝ се опъва под напора на живота, целият свят се изрежда да ти обяснява колко е хубаво да станеш баща.
Но не ти казва най-важното. Кога.
Раждането, паниката, задължителните промени и неизбежният стрес са само една малка стъпка към превръщането ти в баща. Първо трябва да вземеш изпита за подържащ персонал. Да откриеш търпението. Да си там, когато се леят сълзите, да намираш успокоителни думи, които никога няма да помагат.
Да се запознаеш със следродилната депресия, с депресията след депресията и депресията, последваща тази депресия.
Да си там.
Вторият изпит е да откриеш разбирането. Да срещаш всекидневно нелогични ситуации, да изпълняваш абсолютно безмислени желания, да решаваш спешни казуси за след две години и да отговаряш мъдро на въпроси като: “Ама нали вече родих, ко прай това шкембе тука?” и “Кога пак ще стана 46 кила, две седмици минаха, докога трябва да чакам?”.
Да не се нервиш, когато ти обясняват как петкилограмова тонколона има “дълги пръстчета, ще стане пианист”, да слушаш с разбиране, че “има красивата структура на нашия род, само тез, големите уши и космите по гърба, са от теб”.
Да се научиш да не спориш, когато те заковат с “това синьо не му отива на очите” и “как можа да купиш червени бодита, ние нямаме пасващи панталони, с какво да го облека сега?”, дори и да си наясно, че “го” обличате, само за да го завиете в двеста и единадесет пелени, чаршафи и одеалца и да излезете за половин час с количката.
Да си наясно, че каквото и да правиш, както и да си скъсваш гъза, ще чуваш “лесно ти е на теб” и “никой не ми помага”. Да си там и да чакаш да мине.
И тогава идва един момент. Секунда. Ако си все още там да го преживееш, ако си минал през тестовете, ако си устоял на напора, ако си развил търпението и разбирането, ако, ако, ако.
Един поглед е. И една усмивка. Към теб. Онази секунда, в която “то” поглежда ТЕБ, усмихва се НА ТЕБ и се намирате. Един поглед, пълен с двупосочни обещания.
Разбираш, че вече не си сам. Разбираш, че с кеф ще гониш чудовища изпод леглото, смело ще влизаш в тъмната баня, за да светнеш, и с чутовна сила ще вдигаш целия кош с играчки. Моментът на осъзнаване, че битката не е само твоя.
Нетърпението да прочетеш с граничещ с оргазъм тон как вълкът изяжда майката на майката. Да крещиш “защо са ти толкова големи зъбите (ма, ТЪЩО, наум)?”.
И да знаеш, че вече въпросите на любимата “кога най-накрая ще пораснеш?” и “не ти ли омръзна да си такова дете?” губят смисъл и не трябва да стискаш зъби, за да премълчиш.
Започнеш ли да чакаш с нетърпение момента, когато леглото пак ще е кораб в буря, пространството под масата пак ще бъде палатката, пред която реват вълци и лъвове, а всяка дръжка на метла е магически меч за борба с дракони, ще знаеш. И ще го искаш.
Тате.
А днес в Майко Мила! ще си говорим колко е трудно да се сдобием с нормална.... КУКЛА! Станала Ангелина Димитрова един ден и казала - "абеее, я да купя една кукла на дъщерята" и като всеки човек, почнала да търси в интернет. А оттам я залял океан от кукли - то не били гримирани Барбита, не били кукли с дрехи ОТ ОРГАНИЧЕН ПАМУК, не били "кукли африканче в баня"... направо ум да ти зайде! Естествено, най-обикновена кукла не била открита, и така и до ден-днешен. така че - помагайте! Търси се кукла!
***************
Всичко започна, когато ми хрумна, че трябва да купя кукла на дъщеря ми. Знаете - момиченце и кукла са като от реклама „Колко мило, колко сладко“, някои казват, че е възпитателно и прочие.
Аз, да ви кажа, никак не разбирам от кукли. Още от малка не ги харесвах, меко казано. По разкази на очевидци всички се надпреварвали да ми подаряват, но ефектът бил краткотраен и доста обезсърчителен – отварям кутията и, без да изваждам куклата, ѝ натискам очите да хлътнат навътре. Някои вероятно ще се сетят за онзи виц, дето докторът казал: „Не се тревожете, че синът Ви тормози другите деца и животните, ще премине и той ще стане чудесен човек, тръгвайте си, госпожо Хитлер“.
Да не се отплесвам обаче. Щуква ми това с куклата и си викам – „Лесна работа, магазините са пълни с играчки и т.н.“.
Имам, естествено, някои изисквания – да е балерина и да не е Барби. Все пак малката няма още 3 години, толкоз пари за Барби не е възпитателно. И най-вече ще вземе да си извади някое око с тия остри крачета на Барбито. И така, отварям интернет да харесам, търся целенасочено, знаете... „кукла балерина“. Почти веднага харесвам една миловидна, с диск с балетна музика към нея, не е облечена като за циганска сватба.
По всички сайтове е изчерпана. Айде, бе! Цъкам в сайта на производителя – „спряна от продажба“, по всички Европи – също. Светва ми, че това „спряна от продажба“ е евфемизъм за „някое дете жестоко си изпати, майката вдигна шум до Небесата, осъдиха ни, че куклата е опасна и няма как – вече не я продаваме“. (Ама сериозно, никой никога ли не си е извадил око с Барби?!)
Отказвам се от тая балерина, падна ми и батерията на телефона, от който цъкам, докато бебето пълзи настървено, а сестра му се опитва да ѝ извади очите (да, много е красива, че и руса, но не е Барби).
Ден втори.
Ми... да взема друга кукла, някоя симпатична, с човешки облик. Така, с по-разширено търсене ще е лесно. Много Барбита, повечето с тежък, брутален грим (сигурно всички ги знаят, но на мен ми беше за първи път да ги видя, казах вече, че не съм по тая част). Вече ми е ясно защо толкова Кончита Вурст-подобни хора има в днешно време. Явно тия кукли се произвеждат отдавна. Шегувам се.
Абе, не се шегувам, бе!!
Ужас на ужасите. Някакви адски, изподземни същества с гримаса, сякаш ги мъчи тежко разстройство. Попаднах последователно на: „кукла бебе Гренадин“ (мммм…Наздраве!), „кукла с дрешки от органичен памук“ (значи, много е важно…децата се възпитават от малки за еко каузата), „бебе в куфар“ (лоша асоциация някак ми навя, като дете в багажник на кола примерно).
Сега, да си кажем истината – има красиви кукли. Облечени не като в първите сцени от евтино порно, с миловидни личица, хубави коси. Хванахте ли се?
Струват 259 лв.
Но няма как да е другояче, понеже „идват в красива опаковъчна кутия, дрешките им са дизайнерски на XY6ZZ%%#@^!.
Сега, да не си кривя душата – има и по 209 лв., има даже под 200 лв. и „всяка малка фешън госпожица ще е очарована да ги има“.
Пф, добре, че мойта не е фешън госпожица, а е Елица. Не са за нея тия кукли, види се.
Ден пореден, не се давам. Упорство и кураж му е майката, то така и бебето прояде, че и почна да спи нощем.
Трябва да се смени тактиката. Аз защо съм такава тесногръда?! Я малко по-космополитно, по-отворено да подходя. Ще потърся кукла, която не е с бяла кожа – хем и възпитателно, и познавателно. Ето, има.
„Кукла бебе момиче африканче за баня“ – малко се обърках с това африканче за баня, какво ли прави там? Изобщо всички тъмнокожи са „африканчета“, не се съмнявайте, че и сред тях има с дизайнерски дрехи (тези са от богатите африканци, мамо, от Екваториална Гвинея, където БВП възлиза на 14, 31 млн. долара). Явно африканската тема им е силна, натъкнах се и на „африкански пингвин“. Изглеждаше нормално, като останалите, но явно е по-особен...
Ден незнаен. Вече се предавам. Такова проучване и ровене не е било и като избирахме бебешката количка (а всеки знае колко е ТРУДНО да се избере количка!). Може пък детето да е наследило моите проблеми с куклите и да не ѝ трябват…
Но, все пак - ако някой види някъде да продават митологичната НОРМАЛНА кукла, да сподели, нали? Мерси!
Елена Кметова е на гости на Майко Мила!, защото съвсем наскоро е изживяла приключението "вадене на паспорт на бебе". А това, както всички знаем, си е достойно за цирково представление (почти като циркът породени деца). Ако и на вас ви предстои такова нещо, първо прочетете разказа на Елена, за да се подготвите какво ви чака!
Няма забавление, което може да се сравни с издаването на международен паспорт на седемседмично бебе.
Явяват се, значи, в РПУ-то, гише лични документи, по азбучен ред, баща, бебе и майка и чинно се подреждат на опашката за лични документи. Докато бащата забавлява бебето, което е оцъклило поглед в небитието, майката попълва заявлението. За тази цел хвърля боб, зяпа тавана и отговаря на научно-фантастични въпроси от типа
Следва да се отбележи, че издаваният документ за самоличност ще отразява личността на Ева за бъдещите пет години. Предвид това, че недалновидно сме си забравили кристалното кълбо, срамежливо отбелязваме 54 см в графата ръст и продължаваме нататък.
Най-голямото забавление, което свиква целия състав от лелички от гишетата в РПУ-то, е заснемането на бебето. С положителност се установява, че лицето е в невъзможност самостоятелно да седне на столчето. Още повече да впери дързък и интелигентен поглед в обектива.
Налага се негов представител, майката, да кацне върху въпросния стол. И да крепи наследничката си пред апарата. Като по чудо бебето е будно. Но в крепките ми ръце се разлива в доволно количество бузи и брадички, въпреки опитите ми да я закрепя в що-годе вертикална позиция.
На всичкото отгоре върху гореописаното кубе се мъдри отпечатък от ластик на шапката, с което кубето е било предпазено от октомврийския вятър отвън. Напук на цялата орда лелички, които дрънкат с ключове, клатят дървени играчки и пляскат с ръце, бебето насочва цялото си внимание в една наглед напълно безинтересна теракотена плочка на пода. И категорично отказва да погледне към обектива.
Правят се три размазани опита за снимка, лелите охкат и ахкат. Бебето обаче продължава да съзерцава плочката, майката се превива от смях и се вика тежката артилерия – бащата. Бащата поема бебето и се позиционира върху столчето с гордо вдигната глава. Освен това демонстрира исканият дързък и отговорен поглед. Резултатът – след поредния опит за снимка, софтуерът за разпознаване на лица пренебрегва нашата щерка и на мястото за снимка в документите ѝ за самоличност цъфва дръзновения лик на баща ѝ.
В РПУ-то кимат и се съгласяват, че бебето в общи линии наистина прилича на баща си. Брадата и мустаците някак развалят общата визия и се налагат още кадри.
Понеже лицето по правилник не трябва да гледа надолу, бащата решава проблема соломоновски. Той провесва бебето за краката (докато то продължава стоически да гледа подозрителната плочка)
Това е капката, която прелива търпението на лелите в РПУ-то! Те се смиляват и избират възможно най-малко размазаната от всички направени до момента снимки. Стискат си ръцете и се поздравяват с успеха.
Връчват ни талонче с входящ номер и ни оставят да тръпнем до другия вторник. Тогава нашата дъщеря ще разполага със собствен и неприкосновен международен паспорт, па ако ще на снимката да пуска балончета, да гледа плочки и да е с отпечатък от шапка!
И утре дъщеря ми като си погледне паспорта и погледне мен с укор, без капка сарказъм искам да кажа, че не е крива системата, виновни са пощурелите ѝ родители, на които им е щукнало, че седемседмично бебе задължително трябва да се окичи с международен паспорт!
