Този текст поставя проблем, с който се сблъскват някои родители, когато децата им трябва да продължат образованието си след 12. клас. Може би е добре да сме наясно, че има шестици, но има и "по-шестици" от матура. Разработката е на Александра Маркарян и е публикувана в OFFNews.bg, а разговорът за образованието на децата ни трябва да продължи и да доведе до необходимите промени.

Възможно ли е да сте лауреат от олимпиада и да не успеете да се класирате в желаната специалност в университет, защото друг е с предимство? Или шестицата ви от матура да не е равна на шестицата от матура на друг кандидат-студент, защото той е завършил еди-какво-си училище, а вие сте си избрали не толкова "елитно"? Да, не само, че е възможно, а е самата реалност в Софийския университет тази година.

Къде е проблемът?

В начина, по който се формира балът за прием в редица специалности. Взема се оценката от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по даден предмет, който обаче се умножава по различни коефициенти в зависимост от това дали този предмет е изучаван като профилиращ в училище, или е изучаван в общообразователната подготовка.

Какво значи това?

Ако учите в профилирана гимназия, може да си изберете математика за профилиращ предмет и да държите втора задължителна матура по математика (първата е по български език и литература за всички, независимо от вида училище). Но ако учите в професионална, нямате шанс за това.

Защо?

Защото учите специални предмети и държавният ви изпит е за придобиване на професионална квалификация по професията, която сте учили в училище. И ако решите да кандидатствате например с математика и държите допълнителна матура по математика, коефициентът, по който ще се умножи оценката ви ще е по-нисък от коефициента, по който ще се умножи оценката на училия математика като профилиращ предмет.

Пример

Харесали сте специалност "Софтуерно инженерство" в СУ. Може да кандидатствате с кандидатстудентски изпит на Софийския университет или с матура. Във втория случай балът се образува по следния начин: взема се оценката от матурата по математика или информатика и се умножава по 3,25, ако сте учили съответния предмет като профилиращ във втория гимназиален етап (11. и 12. клас).

Ако предметът не е бил профилиращ, а сте го учили в общообразователната си подготовка, оценката се умножава по коефициент 2,5. И в двата случая се прибавя оценката по математика от дипломата за средно образование. И така ако оценката от матурата е 5,00 и имате шестица в дипломата, в първия случай балът ви ще е 22,25, а във втория - 18,5 въпреки същите изходни оценки.

Профилираните гимназии са привилигеровани не само по отношение на професионалните, но дори спрямо кандидатстващите с приемните изпити на Софийския университет. Оценката от изпита по математика се умножава по коефициент 3 и ако вземем същите оценки, балът става 21.

Аналогично е положението и с други специалности

Например ако сте решили да кандидатствате молекулярна биология, ви трябва матура по биология. Ако предметът е изучаван като профилиращ, оценката се умножава по коефициент 3. Ако е изучаван в общообразователната подготовка, коефициентът е 2.

Проблем няма там, където изискуемата матура е общата за всички - по български език и литература. Например ако сте решили да се преборите за право или международни отношения, ще ви трябват оценката от матурата по български и тя ще бъде умножена по коефициент 3, каквото и училище да сте завършили, и общият успех от дипломата за средно образование.

Ако сте избрали стопанско управление, също няма да имате проблем. Там има различни коефициенти, но не и неравно третиране на кандидатите по вид училище. С коефициент 3 се умножават изпитът на СУ по математика и матурите по математика, информатика, география, предприемачество, информационни технологии. С коефициент 2 - оценките от държавни зрелостни изпити, които се намират малко по-далече от профила на кандидатите, които търси Стопанският факултет: по български, история, физика, химия и чужди езици.

Лауреатите

Ако описаното дотук поражда въпроси, още по-озадачаващо е третирането на гордостта за всеки випуск: учениците лауреати от национални и международни олимпиади; момчета и момичета, които са блестящи в знанията си, доказали са го в национална или международна конкуренция и в повечето випуски се броят на пръстите на едната ръка.

Е, на тях им се признава оценка Отличен (6) от съответния конкурсен изпит, съгласно утвърдените със заповед на министъра на образованието Правила за организиране и провеждане на ученическите олимпиади и на националните състезания в държавните, в общинските, в частните училища и в чуждестранните училища на територията на Република България.

С други думи, ако се върнем на примера с математиката, шестицата им ще се умножи по 3 и ще имат по-нисък бал от завършилите езикови гимназии с профил "Математика"/"Информатика" кандидат-студенти, чиято шестица ще се умножи по 3,25.

"Излиза, че дори да изкара оценка 6.00 на национален кръг на национална олимпиада или на някоя международна, синът ми пак ще е с по-нисък бал от децата от профилирани гимназии. Това вече е дъно на дъното", коментира ядосано пред OFFNews майка на гимназист и учител и сравни правилата с "дискриминация на черни и бели".

"Друга тотална несправедливост е фактът, че въпросните оценки на олимпиадите се завишават изкуствено за момичетата и момче с 400 изкарани точки се приравнява на момиче с 60 т, само защото второто е момиче", допълва тя.

Жената пише до националния омбудсман Диана Ковачева през април, но отговорът е разочароващ. Ковачева признава, че са постъпили и други жалби и запитвания на ученици, учители и родители заради балообразуването, но отказва да се намеси.

В изложението си пише, че е отправила препоръка към министъра на образованието за изясняване на правилата, но че "съгласно Закона за висшето образование висшите училища се ползват с автономия, която включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез намеса в дейността на училището, освен в случаите, изрично посочени в закон. Както разбирате, намесата в случая е извън нормативно установената компетентност на омбудсмана".

Някой обаче може и това е Комисията за защита от дискриминация, която, ако бъде сезирана или се самосезира и излезе с решение, че е налице дискриминация, може да издаде задължително предписание за промяна на правилата.

Отговор от СУ

Потърсихме Софийския университет с въпроси, като дадохме конкретни примери за неравно според нас третиране на кандидати, завършили профилирани и професионални училища.

Оттам ни разясниха правилата си за прием, но де факто нито потвърдиха, че има проблем, нито поеха ангажимент за решаването му. Отговорът им гласи:

"Държавните зрелостни изпити (ДЗИ), които участват в балообразуването с по-висок коефициент, са задължителните ДЗИ (независимо от вида на училището – за професионална или профилираща подготовка). Задължителните ДЗИ са две за всички видове училища и се полагат от всички зрелостници, с което получават и диплома за завършено средно образование.

Държавните зрелостни изпити, които участват в балообразуването с по-нисък коефициент, са допълнителните ДЗИ. На тях зрелостниците могат да се явят по желание и не са задължителни за завършването на средното образование и получаването на дипломата.

(Именно такива обаче полагат завършилите професионални училища, защото задължителните държавни изпити са два - по български език и литература и за професия. Те нямат избор - ако искат да положат матура по общообразователен предмет, различен от българския, трябва да държат допълнителна матура, тоест по желание. Да, дипломирането им в училище не зависи от третата матура, но приемът им в СУ - да - бел. ред.)

При образуването на състезателния бал за голяма част от специалностите в Софийския университет е предоставена възможност за избор между алтернативни компоненти – ДЗИ, кандидатстудентски изпит по съответен предмет, признати оценки на лауреати и първенци на международни и национални олимпиади и състезания и др.

При наличие на повече от една балообразуваща оценка по даден предмет за формирането на бала за специалността се взима по-високата. Ако нямат оценка от ДЗИ за дадена специалност, кандидатите могат да се явят на кандидатстудентски изпит (в примера с математиката обаче видяхме, че дори и с изпит балът е по-нисък от този на завършил профилирана гимназия при равни други условия - бел. ред.). Ако имат оценка от ДЗИ за дадена специалност и се явят и на кандидатстудентски изпит, състезателният бал ще се формира с по-високия резултат.

За почти всички специалности на Софийския университет са дадени всички възможности за образуване на състезателен бал с оценки, които кандидатите имат (ДЗИ) или ще получат на кандидатстудентските изпити.

За специалностите от регулираните професии („Право“, „Медицина“, „Фармация“) балообразуването е регламентирано в държавни наредби и приемът на студенти се осъществява само по този ред.

За специалностите в Юридическия факултет са приложени разпоредбите на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ (ПМС № 92 от 20 май 2022 г.).

Оценките на лауреатите и на първенците от международни и национални олимпиади се признават като резултати от съответен кандидатстудентски изпит и участват в балообразуването с коефициент 3. (И този коефициент е по-нисък в дадения неколкократно пример с математиката и приема във Факултета по математика и информатика).

Публикуваме текста с разрешение от автора и редакцията на OFFNews.

Национална мрежа за децата представи десетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“

„Бележник“ е независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца. Той включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите.

Автори на Бележник 2021 са 39 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез проведените анкети във формирането на оценките и препоръките се включиха и 700 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата „рапортьори“ от Националния Юрочайлд форум.

Среден 3,09. е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2020 година. Същата е средната оценка и за изминалото десетилетие.

Ето какви са оценките по области и основните изводи от доклада:

Участие на децата

Среден 3,06

Продължават да липсват координирани усилия за насърчаване на участието на децата във формирането на политики и взимането на решения, които ги засягат. То остава на училищно ниво и е водено в голяма степен от възрастните.

Благосъстояние на децата

Среден 3,19

Без Национална стратегия за детето продължават да липсват интегрирани политики и цялостна визия за преодоляване на детската бедност, като делът на бедните трайно се увеличава. Задълбочават се демографските проблеми, свързани с миграцията и разслоението на обществото. Социалната подкрепа е неефективна.

Семейна среда и алтернативни грижи

Среден 3,12

Пандемията и свързаните с нея ограничения създадоха трудности за семействата и децата в алтернативна и резидентна грижа. Децата в институции и децата бежанци бяха изолирани за дълги периоди почти напълно от света, което затрудни процесите на закрила и извеждане в приемна грижа и осиновяване.

Закрила на детето от всички форми на насилие

Среден 3,07

Продължава тенденцията за увеличаване на случаите на деца жертви на насилие и липсата на превенция. Все още няма достатъчно достъпни услуги за пострадали от насилие деца. Ситуацията на дистанционно обучение постави в още по-голям риск децата и отвори въпроси за киберсигурността и тормоза в дигитална среда.

Правосъдие за деца

Среден 3,10

2020 г. не отбеляза напредък в реформата на съществуващата система на правораздаване спрямо децата. Министерството на правосъдието не посочва планове по придвижване на Закона за възпитателните мерки спрямо непълнолетни, нито дава надежда за скорошна отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Ранно детско развитие

Среден 3,22

Проблемите с недостига на специалисти и липсата на координация между системите остават нерешени. Няма развитие по приемането на Националната стратегия за ранно детско развитие. Мерките, свързани с епидемиологичната ситуация, влошиха съществено грижата в родилните и неонатологичните отделения. Няма развитие и в областта на ранното детско обучение и грижа.

Детско здраве

Среден 3,09

Една от водещите теми през годината беше създаването на Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и поетият от правителството ангажимент да построи съвременна детска болница.  До края на 2020 г. обаче перспективите за реализация на изцяло нов, отговарящ на всички изисквания проект, остават минимални. В същото време качеството на здравните грижи и достъпът до тях беше силно ограничен, а физическото и психичното здраве на децата се влоши като резултат от дългата изолация и дистанционното обучение.

Образование

Добър 3,71

В началото на пандемията  система успя за сравнително кратко време да организира неприсъствената форма на обучение, но до края на годината останаха проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостига на електронни устройства и интернет връзка, липсата на достатъчна подкрепа за децата със специални потребности и децата от маргинализирани групи. Здравното и сексуалното образование останаха на заден план.

Спорт, отдих и свободно време

Среден 2,75

Възможностите за спорт и структурирано оползотворяване на свободното време за деца бяха практически блокирани през по-голямата част от календарната година. Правителството не положи никакви усилия за компенсиране на липсата на извънкласни занимания и спортни тренировки. За сметка на това публичното говорене беше насочено към децата като вирусоносители, което допълнително влоши психологическото напрежение върху тях и даде повод за повече ограничения.

Децата и пандемията

Пандемията направи още по-видими пропуските и липсата на координация между отделните системи. Децата не бяха приоритетна група за подкрепа в нито един момент. Влошените икономически и социални условия повишиха риска от изоставяне на деца.

Пълното затваряне на детските заведения доведе до сериозни затруднения за хиляди родители. Неприсъственото обучение повиши риска от отпадане от образованието на деца от маргинализираните групи и силно затрудни децата с увреждания.

Детското здраве и достъпът до здравни грижи бяха сериозно компрометирани, възникнаха рискове за детското психично здраве. Част от противоепидемичните мерки бяха въведени без отчитане на негативните ефекти върху здравето на децата. Затварянето и социалната изолация доведоха и до съществено увеличаване на нивата на домашно насилие.

Анализ на финансовите инвестиции

За първи път в рамките на Бележник беше направен анализ на финансовите инвестиции на българската държава в децата за последните четири години. Между 2017 и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си в БВП от 4,1% на 4,7%, отбелязва анализът. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование, като средствата, предназначени за здравеопазване, дори са намалили дела си в БВП с 0,1 процентен пункт.

Ако за всяко дете се отделяха по равно средства, през 2017 г. това биха били 3344 лева на дете, което се равнява на 3,95% от БВП, или 7,60% от всички публични разходи. През 2021 това биха били 4 718 лева на дете, което се равнява на 4,7% от прогнозния БВП и 11,7% от очакваните общи публични разходи.

Пълният финансов доклад ще бъде представен скоро.

Обзор на изминалото десетилетие

Резултатите от оценките през годините сочат, че все още липсва цялостна визия за благосъстоянието на децата в България. Нещо повече, през последните четири години се наблюдава влошаване на ситуацията във всички области, засягащи политиките за деца, и сериозно отстъпление от поетите ангажименти за гарантиране на правата им.

Държавата получи оценка Средн 3,31 в осмото по ред издание на годишния доклад Бележник 2019: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата. То беше представено днес в София и в още седем града в страната - Варна, Шумен, Враца, Стара Загора, Перник, Пазарджик и Сливен. Докладът се изработва от Национална мрежа за децата – обединение на 152 граждански организации от цялата страна, които работят за и с деца и семейства.

Бележник 2019, който прави преглед на основните политики, насочени към благосъстоянието на децата в България,
отбелязва лек напредък в грижите за децата, който се отразява и в по-високата обща оценка на държавата. 3,31 е най-високата оценка до момента през осемте години, в които се изработва докладът. Миналата година държавата получи най-ниската оценка от момента на изготвяне на доклада – Среден 2,88.

Автори на доклада са 30 експерти, които ежедневно са на терен и работят директно с деца и семейства в цяла България. За трета поредна година докладът включва и мнението на над 460 деца, млади хора, родители и професионалисти.

По време на събитието бе показано и видео с мнението на деца от младежка мрежа „Мегафон“, които отправиха препоръки към министрите на здравеопазването, образованието, правосъдието и труда и социалната политика. Те също така написаха лични послания към министрите в истински „Ученически книжки“. Тези бележници, попълнени от децата, ще бъдат връчени на съответните министри, с които Национална мрежа за децата поиска срещи, за да представи годишния доклад.

Какво ни казват оценките в Бележник 2019?

За първи път през 2019 г. Бележникът има нов формат и модел в представянето на напредъка в политиките за деца. Гарантирането на детските права е представено в 8 ключови теми плюс извеждането на водеща тема, свързана с правата на децата с увреждания. Ето основните препоръки по нея:

-- Да се работи активно в посока изграждане на достъпна среда във всяко детско и учебно заведение, както и в обществените сгради, посещавани от деца с увреждания, като средствата за това се предвидят в бюджета на съответните институции;

-- Да се направи обективна оценка на промените в наредбата за ТЕЛК с цел да не ощетява децата с множество увреждания. Да се въведе подробна индивидуална оценка на всеки случай, която да отчита
всички аспекти на подкрепа – здравни, образователни и социални потребности на децата с увреждания и семействата им;

-- При планирането на социални, здравни и образователни услуги да се взема предвид както равномерното териториално разпределение, така и демографски и статистически данни за децата, нуждаещи
се от услуги;

-- Да се създават приоритетно услуги, които своевременно и ефективно да подкрепят децата в семействата им, включително с услуги в дома. Да се предоставят услуги, които осигуряват на родителите в моментите на криза цялостна подкрепа – психологическа, социална, здравна, юридическа и др., с цел
прекъсване на процеса на изоставяне на деца;

-- В процесите по реформиране на законодателството и реализиране на промените за подкрепа на децата с увреждания и техните семействата, да се търси диалог с представители на организациите, работещи в сферата, както и да се създадат механизми за обратна връзка от семействата, които получават подкрепа.

Ето какви оценки получи държавата през 2019 г. по различните предмети:

1. Благосъстояние на детето

Оценката: Среден 3,00

Високите равнища на бедност и неравенство продължават да са сериозно предизвикателство, като особено обезпокоително е влиянието на тези фактори върху всички аспекти от живота на децата (включително като се ограничават възможностите им за спорт и дейности в свободното време, което допълнително намалява шанса им за социално включване). Необходими са целенасочени усилия за преодоляване на системното и трайно социално изключване на децата и осъзнат интегриран подход за подкрепа на родителите, казват авторите на Бележник 2019.

2. Закрила на детето от всички форми на насилие

Оценка: Среден 3,00

Въпреки развитията в сферата на закрилата на детето от всички форми на насилие през 2018 г. (приетите промени в Наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие и усилията за промени в Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция) продължава да липсва единна, мултидисциплинарна и координирана политика за борба с насилието над деца. Липсва единна статистика, която да информира политиките и мерките, които следва да се предприемат. Съществуващите данни все пак показват увеличаване на случаите на пострадали от престъпления деца и случаите на агресия в училищата.

3. Ранно детско развитие

Оценка: Добър 3,50

Предоставянето на универсални и интегрирани услуги за ранно детско развитие все още е недостатъчно. Предприети са действия за разработване на Национална стратегия за ранно детско развитие, чрез която се очаква да бъдат адресирани проблемите. Те съществуват във всички системи, които имат отношение към насърчаването на ранното детско развитие – здравната, образователната и социалната. Предизвикателство са липсата на координация между отделните системи и на семейноориентиран подход, липса на политика за свободното време и културните занимания на децата и на адекватни политики и мерки, насочени към децата с увреждания и забавяне в развитието.

4. Детско здраве

Оценка: Добър 3,50

Оценката се дължи основно на постигнати резултати в намаляването на нивата на детска смъртност и достигането на заложените цели. Като показател тя достига 6,4 на 1 000 живородени деца до 1 година за 2017 г., но в сравнение със средните нива в ЕС (за 2016 г. коефициентът е 3,69%), продължава да бъде висок. Тревожен е фактът, че има области в страната, в които коефициентът на детска смъртност е много висок, без да се забелязват конкретно насочени мерки за подобряване на ситуацията. Има нужда от общи усилия и концентриране на вниманието върху наболели теми и прилагането на комплексен подход спрямо здравните нужди на децата: изграждането на обединена детска болница, която да осигурява комплексно лечение и рехабилитация на децата; иницииране на конкретни действия за грижа за психичното здраве на децата и младежите; повече внимание към задържане на здравните специалисти, които работят с деца; целенасочени усилия към промоция на здравословното хранене и поведение на децата.

5. Образование

Оценка: Добър 4,00

Този напредък може да се обясни с категоричното поставяне на образованието като приоритет на правителството през последните години и широкото публично говорене по темата. Все още обаче видимият напредък в образованието е по-скоро на фона на проблемите в социалната сфера, а не е ефект от устойчиви дългосрочни политики и структурни промени.

Усилията на държавата по отношение на обхвата на всички деца в задължително образование и значителното увеличение на учителските заплати са стъпки в правилната посока, но ако те не бъдат обвързани с трайни реформи, ще имат краткосрочно въздействие.

6. Семейна среда и алтернативна грижа

Оценка: 3,50

Закриването на специализирани институции за деца продължи, като през 2018 г. официално беше спряно настаняването на деца без увреждания до 3-годишна възраст в Домовете за медико-социални грижи за деца. През годината активно се работи по два нови съществени законопроекта – Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания. Предприеха се и някои нормативни промени, които да разширят и развият социалните услуги, предоставяни в общността. Въпреки това, броят на децата, които живеят разделени от родните си семейства, остава относително постоянен през годините. Макар въпросът да става все по-актуален, не се предприеха конкретни мерки за повишаване на качеството на живот на децата в Центровете за настаняване от семеен тип. Не се наблюдават развития в приемната грижа, осиновяването, както и в закрилата и интеграцията на децата бежанци.

7. Правосъдие за деца

Оценка: Среден 2,50

Това е най-ниската оценка, достигана в областта от първото издание на доклада до момента. Макар и броят на специализираните помещения за изслушване на деца в страната да нараства с всяка изминала година, това не е довело до реални положителни промени в ситуацията на децата, жертви на насилие или престъпления. Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, продължи да бъде въведена само частично в българското законодателство. Като цяло липсва каквото и да е разбиране относно нуждата правните процедури да бъдат адаптирани към децата, които участват в тях, така че да бъдат гарантирани техните права.

8. Детско участие

Оценка: Добър 3,50

За поредна година отчитаме, че участието на децата буксува и стои на нивото на колективния и по-скоро „институционализиран“ подход. Дори и при него, във форми като съвети и парламенти, мнението на децата не се търси, те имат ограничен контрол върху това, за какво могат да се изказват и рядко получават обратна връзка.

Огромна пречка продължава да бъде и това, че отсъства достъпна за децата информация по отношение на решенията, които се взимат или ще се взимат за тях на национално, както и на регионално и общинско ниво.

Необходимо е въвеждане на механизми и процедури за отчитане мнението на децата в различните сектори. Образованието и по-специално училищата, вече имат изградени практики; социалните услуги (макар и най-вече поради усилията на НПО) са също на прав път, но в сферите на детското правосъдие и здравеопазване, все още предстоят много стъпки.

Не на последно място, продължава да отсъства системен подход към обучението на специалисти, работещи с деца, както и на служители в администрацията – не само по отношение на правото на децата на мнение, но и на правата на децата като цяло (доколкото детското участие, извън цялостен, основан на правата на децата подход, трудно може да постигне своето предназначение).

Още:

Адски лесно е да се поддадеш на хорското мнение и да повярваш на това какво някой друг мисли за дейността ти като майка, докато през това време се опитваш да правиш най-доброто, на което си способна.

Разнищвали сме няколко пъти темата за досадните съвети и консултации, идващи непоискани от устите на чужди хора.

И все пак, чуждото мнение не секва, а лошото е, че дори и най-незначителният коментар от някой напълно непознат на опашката в магазина може ни накара да се почувстваме като мъничка трохичка, смачкана под тежестта на съмнението и неувереността.

„Дали ВЕЧЕ не трябва да го отуча от биберона?“

„Наистина ли не е нормално да не може самичко да каже, че е на 3 години?"

„Може би наистина навън е адски студ и, както казва тази жена, поставям детето си в риск като не му обличам шал, шапка и ръкавици, нищо че е септември?“

„Първо сме майки, а после хора“ ли беше, или обратното?

При всяко положение има нещо човешко у нас, а, както всички знаем, да се греши е човешко. А да си родител е възможно най-човешкото нещо на света.

И е твърде вероятно фактът, че синът ти ходи на ясла с биберон в уста, да НЕ му съсипе живота, нито пък това, че е без шал през октомври. А това, че 3-годишното не желае да отговори на някаква досадна бабичка на колко години е, просто ще го подминем!

И въобще (по принцип, както се казва), какво мисли тълпата за нашето родителстване не би трябвало да има никакво значение. Обаче наистина боли, когато някой реши, че е важно да ни уведоми как, според него, НЕ се справяме като майка.

В такива моменти си припомняме, че освен ако не отговаряте на условията, вписани по-долу, то какво мислите за думите и действията ми като майка има НУЛЕВА стойност:

• Вие не сте моят партньор.
• Не сте майка ми.
• Не сте моят лекар.
• Не сте лекар и на децата ми.
• Изобщо не сте лекар.
• Вашият съвет е бил непоискан.
• Не познавате моите деца.
• Вие не ме познавате.
• Вашата ситуация е напълно различна от моята.
• Вашето „решение“ е било изпитано и е доказано неуспешно.
• Вашето „решение“ звучи скучно.
• Вашето „решение“ звучи като да отнема много усилия и не искам да го правя.
• Вие сте много смели с клавиатурата, не толкова на живо.
• Всъщност не сте разбрали какво казах, а вместо това сте се хванали за една дума и циклите на съвсем различна тема.
• Изразявате се толкова лошо и неясно, че не мога да разбера какво сте написали или искате да кажете.
• Разбирам какво сте казали, но просто не мога да спра да се смея.
• Изразихте мнението си, като ме нарекохте с грозен епитет.
• Тонът ви е излишно снизходителен.

Има, разбира се, изключения от горните правила.

Ако детето е в опасност, кажете моментално. Ако забележите, че детето е закопчано с колана по неправилен или опасен начин, кажете незабавно. Ако видите детето да яде боклук, вдигнат от земята, кажете веднага.

Но ако сте просто непознат човек, който на детската площадка коментира шокирано, че синът ми е с „прекалено дълга за момче“ коса, или сметнете за нужно да коментирате под снимката как кърмя, че това е „интимен акт, който не трябва да се демонстрира на публични места“, трябва да знаете, че мнението ви е абсолютно непоискано, нежелано, безсмислено и като цяло – не струва и стотинка.

Запазете енергията си за вашите собствени деца.