Текстът е създаден с подкрепата на Proxiad SEE.
Знаем колко е важно човек да се чувства на мястото си и по принцип в живота, и когато говорим за работа. Сред точните колеги, с правилната мотивация, с ясната представа къде се намираш, защо си там и с какво можеш да допринесеш. И това става още по-важно, когато вече си родител. Като родители все по-рядко можем да си позволим да правим компромиси с работното си място (с политиката, с атмосферата, с екипа…). От една страна, защото времето ни вече се измерва по друг начин – часовете, прекарани с детето, са приоритет. И от друга, защото ние самите вече сме други – иска ни се да се представяме по-добре, по-достойно, да сме по-добър пример за децата си. А ще се съгласите, че да си слагаш работната шапка с неудоволствие и да демонстрираш неудовлетворение от кариерното си развитие не е особено добър пример.
По тази причина ви представяме различни компании, за които parent-friendly е по-скоро философия, отколкото брандинг. Една от тях е Proxiad SEE.
Proxiad SEE е водеща ИТ компания, специализирана в услуги, покриващи целия жизнен цикъл на създаване, поддържане и развиване на софтуерни продукти. Част е от френската група Proxiad SEE, оперира в България и Северна Македония и има седалища в София, Пловдив и Скопие. Със своите над 250 специалисти Proxiad SEE предлага иновации в здравеопазването, финансите, както и транспорта и логистиката, комуникациите и др.
Понякога терминът parent-friendly се среща в обявите за работа, но стои някак служебно. В компании като Proxiad SEE, за които parent-friendly не е само задължителен атрибут в описанието на длъжността, нещата изглеждат точно, както си ги представяме – с много гъвкавост, с възможност за развитие, с уважение към времето и приноса на всеки в екипа.
На първо място е щедрата хибридна политика на работа. „Щедра“, защото отчита продуктивността и и добре свършената работа, а не броя часове, прекарани в офиса. А те, между другото, са сведени до минимум. В Proxiad SEE изискването за посещение на офиса е за едва два дни в месеца. През останалото време всеки може да избере къде е по-продуктивен – вкъщи или в офиса.
Както на повечето места, хоумофисът навлиза в Proxiad SEE по време на пандемията. Тогава се оказва, че продуктивността не само че не спада, а дори се повишава. Колегите имали повече време за работа, по-малко стрес и по-добър баланс между професионалния и личния си живот. Затова компанията взела стратегическо решение: няма връщане назад.
Хоумофисът спестява всички онези всекидневни драми и дилеми, които неизбежно трябва да решават повечето родители. Няма ги безкрайните пътувания напред-назад из града, защото детето трябва да се вземе от градина/училище, които са близо до вкъщи, но не и до офиса (после защо имало задръствания). Детето не е последно в двора и няма укорителни погледи от учителките, че пак не сте се класирали да го вземете в 18:00 часа. Не се налага да се правят сложни семейни планове и уговорки кой ще го гледа, когато пак е със сополи и не може да отиде на градина.
Но удобството на хоумофиса не би било пълно без реална гъвкавост на работното време. Защото ако някой те иска пред компютъра плътно от 09:00 до 18:00, няма особено значение дали работиш от вкъщи, от офис или от Луната.
В Proxiad SEE отчитат това и предлагат на служителите си именно такава гъвкавост в работното време. В повечето екипи в компанията съществува опция да започнеш работния ден час-два по-рано и съответно да го приключиш по-рано. Можеш да разпределяш работата си по такъв начин, че да успяваш според собственото си ниво на продуктивност да отмяташ ангажиментите си, без да страда нито времето със семейството, нито работата на екипа.
Сега, сигурно става ясно, че и ние в Майко Мила сме фенове на хоумофиса. Знаем, че има хора, които могат да изкажат доста аргументи против, и в това няма лошо. Но и за нашия екип в годините се доказа, че вариантът за работа от вкъщи е по-печеливш, защото носи повече спокойствие и удовлетворение.
Случвало ли ви си е на интервю за работа да ви питат дали имате планове да раждате в следващите 5–6 години? В една истинска parent-friendly компания вместо този безумен въпрос ще получите серия от екстри, които да ви накарат да се чувствате спокойно по време на бременността. В Proxiad SEE можете да разчитате на допълнително здравно осигуряване, включващо наблюдение на бременност и покриващо до 1000 лева разходи, свързани с раждането. А след като родите, при вас ще пристигне специален бебешки пакет с органични дрешки и аксесоари.
Калина, която е бранд мениджър на Proxiad SEE, ни разказва как след като е родила, в болничната стая я чакал букет. Благодарила на мъжа си за цветята, а той реагирал странно: „За какъв букет говориш?!“.
Когато отворила Viber групата с колегите, Калина разбрала, че те стоят зад този жест. Но подобно отношение не е изключение и на ниво компания. В тази фирма жените по майчинство не преустановяват комуникацията си с колегите, не отпадат подаръците им за годишнина в екипа, за Коледа, не спира и допълнителното здравно осигуряване.
Майките са интегрална част от екипа на компанията и продължават да използват всички придобивки, полагащи се на останалите служители.
Мария Кръстева, която е в Proxiad SEE от 2019 г., си спомня първия ден при връщането ѝ на работа след майчинството и колко топло е посрещната от мениджъра на екипа. Тук отваряме скобата, че всички майки във фирмата минават през опресняващи тренинги и презентации за настъпилите промени в компанията по време на тяхното отсъствие. (За да не се чувстват като Голямото пиле в онова популярно меме.) „Още по-приятно и подпомагащо за адаптацията ми бяха фирмените партита и другите събития, които организира компанията. Чувствам се добре и спокойна“, казва Мария.
Proxiad SEE е място с широко отворени врати за децата. Освен че получават подаръци за всяка Коледа и 1 юни, от компанията организират пикници, вечер с настолни игри, кино прожекции, разходки в парка, куизове, благотворителни инициативи, подходящи за деца (като например засаждане на дръвчета на Витоша). По-големите са участвали и в друг тип събития като обучение по първа помощ и Legion Run.
Няколко пъти в годината се организират семинари по теми, полезни за цялото семейство – финансова грамотност, психическо здраве, здравословно хранене. А в началото на септември за пръв път се провежда и семинар за ефектите от екранното време върху децата.
Не е нещо необичайно, особено в летните месеци, да се види групичка деца, отдали се на игра, удобно разположени в релакс зоната в офиса. Знаете как е – ваканции, сборни групи в детските градини… И децата предпочитат да отидат на работа с мама и тате, където явно не е скучно, а тъкмо обратното.
В Proxiad SEE често питат служителите си от какво имат нужда и компанията се вслушва в исканията им. Вследствие на тези анкети вече няколко пъти са разширявали обхвата на допълнителното здравно осигуряване и в момента хората в екипа разполагат с един от най-пълните пакети, включително за стоматологични и офталмологични процедури, както и достъп до психотерапия през платформа за психично здраве. Компанията предоставя на всеки служител до пет безплатни психотерапевтични консултации за годината.
Ивана, която е старши специалист „Човешки ресурси“ ни разказва и за едно друго забавно предложение, дошло от колега. Идеята му била да направи открит урок по кайт сърфинг за останалите от екипа. Компанията му дала картбланш и даже било организирано специално събитие. На него колегата обяснил абсолютно всичко за спорта, като сам заснел видео и показал нужната екипировка. И така намерил съмишленици за каране сред колегите си.
Фирмата организира и два тиймбилдинга годишно с по две нощувки на море и планина. Поема и разходите по програми за професионално развитие, обмен на знание, сертификации и обучения. Имат и вътрешна система за бонуси на база различни допълнителни дейности. Споменахме вече и че раздават подаръци за различни поводи през годината, ваучери за храна на стойност 125 лв., както и отстъпки в различни магазини.
Ако трябва да опишем какви са хората в Proxiad SEE, няма да можем, защото не пасват на определен стереотип. „Освен че са слънчеви и лесно приобщаващи се“, както ни ги описва Калина. „9% са Gen X, 71% са милениали, а 20% са Gen Z“, допълва тя. Без значение от кое поколение са, компанията постоянно търси хора, с които да разшири екипа си. Може да следите за свободни позиции и да кандидатствате за тях тук в сайта на фирмата.
А тя е на българския пазар от 20 години. Расте уверено и може да се похвали с подходяща култура и за хората, които искат да се учат, и за професионалистите, които вече са се развили и имат нужда от спокойна и стабилна среда. Това потвърждава и бившият първи стажант в компанията и настоящ технически ръководител Кирил Атанасов, който попада в Proxiad SEE директно от студентската скамейка на Техническия университет.
Кирил споделя, че причината да остане толкова време във фирмата (14 години), са хората. „Това е компания, в която можеш да работиш със страхотни хора, да научиш много, да се развиваш и да израстваш в приятелска атмосфера“, казва той.
И на нас това ни звучи като добра причина да си някъде. Особено на място, където никой изключва човешкото и където всички са наясно, че да имаш дете, умора, нужда от глътка въздух не те прави по-малко професионалист. Напротив. Може би това е новата суперсила: да работиш, без да оставяш живота си на пауза. А когато една компания го разбира, няма нужда от лозунги. Просто оставаш. И растеш. Като човек, не само като служител.
Текстът е създаден с подкрепата на Proxiad SEE.
Proxiad SEE предлага услуги, покриващи целия жизнен цикъл на създаване, поддържане и развиване на софтуерни продукти. Партнират си с клиенти в сферата на финансовите услуги, здравеопазването, телекомуникациите, procurement и др.
През 2022 г. създават два иновативни софтуерни продукта: Desk Buddy – хибридна система за управление на работното място, и GROW – софтуер за управление на производителността. Две години по-късно, като част от Proxiad SEE, стартира новото дружество Proxiad Health Tech, в чиито рамки вече работи и екип от ИТ специалисти и биомедицински инженери.
Proxiad SEE е част от Proxiad Group, заедно с 1300 ИТ професионалисти във Франция, България и Северна Македония.
Песента за технологичните компании с човешки лица се пее от известно време и на мнозина от вас може и да е леко дотегнала като дженерик летен хит по радиото. По тази причина може да ви се струва, че фразата „технологична компания с човешко лице“ е леко празна от съдържание и дрънчи на кухо, докато завива от булевард „Страхотна нова работа“ към улица „Искахме да стане хубаво, ама стана като всеки път“.
За някои работодатели това може и да важи – обещания за супер работна атмосфера, които тотално се разминават с реалността. За щастие, има и много други, които успяват да създадат култура на работа, заради която хората избират да останат и да се развиват в техните компании с години.
Скоро в Майко Мила се срещнахме с част от екипа на SAP Labs България и от всичко видяно и чуто останахме с впечатлението, че това е едно доста добро място за работа и развитие, особено ако си родител. Това впечатление леко премина към разочарование от личната ни недалновидност, че навремето не сме се ориентирали професионално по-правилно. Но в крайна сметка не можем всички да сме ИТ специалисти (макар и в момента да има сериозен глад тъкмо за такива кадри).
Днес ще ви разкажем малко за работата в SAP Labs България с фокус върху нещата, които я правят parent-friendly компания.
Преди всичко ще въведем набързо и с леко притеснение (заради чуждицата) термина parent-friendly. В случая го съотнасяме към работно място, което е отворено и ангажирано към и със нуждите на работещите в него родители без оглед на пола им или на възрастта на децата им.
Parent-friendly могат да бъдат наречени компании, в които достатъчно добре се разпознават и идентифицират нуждите на родителите в екипа и им се дава възможност да се развиват като професионалисти, без това да пречи на семейната им динамика.
Това на практика означава, че никой не те гледа накриво, че в 17:00 трябва да си пред училището, за да си вземеш детето. Или че понякога ти се налага да отсъстваш, когато то боледува.
Тези неща звучат като аксиоми – разбира се, че всички правим така. Но тъжната истина е, че не, не всички правим така и има много изследвания в подкрепа на този факт. Има и проучвания, които се концентрират върху причините защо е ценно да се създава parent-friendly атмосфера на работното място. Сред най-важните причини са тези – по-голяма ангажираност и лоялност от страна на служителите и привличане на топ таланти.
Според някои изследвания компаниите, които променят политиките си с оглед на по-добър баланс между професионален и личен живот (parent-friendly компаниите са точно такива), свидетелстват за намаляване на текучеството на кадри с 25% и за покачване на продуктивността на служителите с 85%.
По отношение на текучеството например в SAP Labs България могат да се похвалят с едни нищо и никакви 4–5%, което е доста под средното за индустрията. С други думи, хората намират причини да останат.
SAP е създадена през 1972 г. под името Systemanalyse Programmentwicklung. Основана е от петима души, които залагат в нея визията си за свят, в който бизнесът е дигитално свързан и работещ все по-добре и по-добре. Оттам и девизът на компанията Help the world run better and improve people’s lives („Помагаме на света да работи по-добре и подобряваме живота на хората“). Днес с тази философия в компанията работят над 105 хил. служители в целия свят.
SAP стъпва в България преди близо 25 години. В началото започват 60 души. Днес служителите на компанията у нас са над 1600 и се увеличават постоянно. На българския пазар SAP предлага цялото си портфолио от продукти, a екипите в развойния център SAP Labs България разработват ключови решения за компанията като облачната платформа SAP Business Technology Platform, приложения за устойчивост и глобализационни услуги, решения в сферата на изкуствения интелект и сигурността.
Още не сме свършили, скрол надолу
Когато казваме, че една фирма е човеколюбива, демократична и ориентирана към хората, трябва много да внимаваме. Ако тези думи стоят единствено някъде из сайта и сред корпоративните политики на компанията, без да ги виждаме реализирани на практика, те се превръщат в бомба със закъснител. Тъкмо тя може да взриви с лекота иначе грижливо построения корпоративен ред.
В SAP Labs България става ясно, че в самия дух на компанията е заложено тя да е ориентирана към родителите. Един любопитен факт: наскоро всички екипи, работещи на наша територия, се обединяват в собствен офис на една и съща локация. Новото място е съобразено с нуждите на всеки – има фитнес, зали за събития и срещи и… детска стая. Да, в компанията има специален детски кът, защото децата са добре дошли – да се разхождат, да играят, да бъдат покрай родителите си, когато по една или други причина не могат да са на детска градина или на училище.
Сам по себе си детският кът не е нещо революционно, но е много силен знак, с който компанията гарантира, че е напълно наясно, че животът на хората има различни измерения. И фактът, че отделя специално пространство в новия си офис тъкмо за едно от тези измерения, е показателен. Подкрепен е и от постоянните активности, които се организират за децата на работещите в SAP – тържества за 24 май и Коледа, куклен театър, срещи с писатели и много други.
SAP е и сред първите компании в България, които въвеждат допълнителна грижа за родителите, като всеки месец им предлагат частично финансиране на таксата за детска градина на децата им. И още примери: когато една служителка излезе по майчинство, техническото оборудване – лаптоп, телефон и всичко друго, си остава при нея. По този начин ѝ се дава възможност сама да прецени доколко и как иска да остане свързана с компанията, работата и колегите си в периода на по-интензивно отглеждане на детето. Също така през първата година от майчинството дамите, работещи в компанията, запазват и всички придобивки за транспорт и/или личен автомобил, които са ползвали преди излизането в този отпуск.
Помислено е и за бащите и изобщо за партньорите в еднополови двойки – всеки от тях има право на допълнителни 10 дни отпуск за отглеждане на дете. А всички служители на компанията ползват не 20, а 30 дни годишен отпуск. Това само по себе си подобрява баланса между професионален и личен живот с едни десет допълнителни дни време за семейството.
Готовността на компанията да обръща сериозно внимание на добруването на хората, които работят в нея, личи и от възможността всеки да разпределя времето си за работа, както намери за добре в часовете между 6:00 и 22:00. Единственото условие е половината от стандартния осемчасов работен ден да се падне между 9:00 и 18:00.
Ако отворите кариерната страница на SAP, ще видите, че в момента за България са обявени над 150 свободни позиции. Практически се търсят ИТ професионалисти във всички специалности, на всякакво кариерно ниво, с профил и умения в разнообразни технологии и програмни езици.
Подборът на кадри трае около месец и в него се включват колеги от компанията, които работят на същата като търсената позиция, или са част от въпросния екип. По този начин се стимулира двустранната комуникация – от една страна, кандидатът представя себе си, а от друга – добива впечатления директно от потенциалните си бъдещи колеги за атмосферата и динамиката в конкретния екип.
Дори и кандидатът да не бъде одобрен, екипът по подбор се интересува от преживяването му по време на интервютата, за да надгради работата си в тази посока.
Сред основните преимущества на компанията е, че е глобален лидер и като такъв предлага изключително много възможности за развитие на локално и глобално ниво. Когато възможностите в даден екип се изчерпат, се насърчава поемането на нова роля в различна организация или проект, а при желание – защо не и в друга държава, като условие е отворената и навременна комуникация със собствения мениджър.
Развойната дейност на компанията в България е много успешна и интензивна. Тук например е създадена облачната платформа на SAP. Част от бизнес приложенията също се разработват в София. В допълнение е важно да се каже, че служителите стават част от глобалната програма на SAP за патенти и всеки нов продукт или услуга, без значение в кой офис на компанията и от кого е разработен, може да бъде патентован от създателя си.
Все по-важно за повечето от нас става да знаем, че компанията, в която работим, подкрепя смислени инициативи и вижда корпоративната социална отговорност като реален инструмент за положителна промяна, а не просто като задължителен елемент на високата фирмена култура.
В SAP всеки служител има право на свободен от работа ден, който да посвети на доброволчество. То може да е физическо (многократно служители на компанията са помагали на каузата ни Оле Мале) или пък със знания. Последното е много добре застъпено в компанията, защото част от хората, работещи тук, водят курсове във Факултета по математика и информатика на Софийския университет напълно доброволно. Служители от компанията организират и програмата „Роботика за България“, която вече 9 години разпалва интереса на учители и ученици от цяла България към роботиката и STEM науките.
Добрите компании отдавна не гледат на хората като на ресурс, който можеш да изчерпиш и да се преместиш на „следващото находище“. Затова в контекста на здравословната работна среда все по-малко ще си говорим за „човешки ресурси“ и все повече просто за хора, които работят нещо, в което са добри; нещо, което няма нужда да превзема цялото им същество и свят, за да се прави качествено. Защото ние, хората, сме многоизмерни създания и съвсем спокойно можем да имаме всичко – и хубаво работно място, и качествен личен живот. Който ви казва, че не става, просто не е попаднал където трябва.
Материалът е създаден с подкрепата на SAP Labs България.
SAP работи с над 440 000 клиенти в 180 страни, повече от 105 000 служители в 140 локации по света, и има над 50-годишна история. Развойният център в София, SAP Labs Bulgaria, е едно от ключовите подразделения на компанията, където над 1600 професионалисти работят по теми, свързани с облачни технологии, и имат основен принос в разработката на облачната платформа на SAP – SAP Business Technology Platform, както и редица бизнес приложения.
Кой поръчва кафето, кламерите и музиката във вашия офис? Обърнете се и му благодарете на този човек, защото той ви спасява, понеже без кламер и кафе нито един офис не е просъществувал.
Днешната ни игра е с eOffice.bg, които могат да ви снабдят с всякаквa офис техника и консумативи, но и с хубаво кафе, че и с кафе машини, на които да си го приготвяте. Изгледайте видеото, за да разберете как да си спечелите една страхотна кафе машина Nescafe Dolce Gusto Infinissima и после се включете в играта под поста във Фейсбук. Теглим победител на 1 декември!
Чували ли сте го това "Да отида на работа - да си почина"? Особено като имаш малки деца и работиш от вкъщи, това важи с пълна сила. В офиса е (относително) спокойно и хората нямат непременна и незабавна нужда от теб (обикновено). Но не за такъв ден разказва Диляна Сакалиева. За още от нея вижте блога ѝ, а пък вие ни кажете за най-екстремния си работен ден.
Ден като ден. Сутрешен аромат на кафе, звуци от стъпки на гълъби по перваза на спалнята, скандалът от съседната стая на комшиите. Новото строителство сплотява семействата. Гардеробът проскърцва и се почва едно ровене, мислене, прибиране обратно в гардероба, пак мислене и пак ровене, докато най-накрая не се заформя един сносен тоалет за деня. Удобен, неутрални цветове, идеята не е да бием на очи, но пък и да не се крием като мишки. Ризата е сива.
Три крачки назад и се излиза от стаята. Новото строителство, освен сплотяването, учи на изобретателно измъкване и преминаване от стая в стая без ясни граници. Та, влизаме си в хола, който не се знае откъде точно започва, но не е и толкова важно. По-важно е да знаем генерално къде ни е мястото – говоря за онова, както жабата си е в гьола, например. А без пример ще да е като онова, дето никога не го намираш, щото все примери търсиш.
Пускаме телевизора, напира желанието да се види 10-дневната прогноза. Ама то не може все да искаме, трябва и да даваме. В случая – не особено нежни потупвания на дистанционното в дивана. Оп, телевизорът е пуснат! Продължава си денят, тъй както е започнал и вчера. Еднотипни сутрини, приятни монотонни задачки в ранните зори на един работен ден. Наслаждаваш се на кафето и се приготвяш за работа. Идилия.
На всичко му се слага край в един по-късен етап от момента, времето, седмицата , а и живота, нали. След всичко, което е добре да привършиш по и за себе си, идва етапът на второ събуждане. Този път нещата са различни, някак по-постепенни и нежни. Първият път е ясно – чуваш алармата, рязко, все едно командир от запаса те вдига за сутрешната разгрявка, протягаш ръка да я спреш, не уцелваш тоя плъзгащ се екран, да му се не найдеше, и правиш повторно движение, по-съсредоточено, и успяваш.
Алармата е спряна, а ти, не с особено желание, вече си в движение. Та, втория път, при второто събуждане няма аларма. Тука са целувки, дипломация и офертиране до официалното встъпване в твоя ден и на най-важният член на семейството – детето.
Пристъпваме, или по-точно крачим смело и в забързан ритъм, може и с припяване, към особено важната институция – детската градина. Пристигаме, влизаме бавно и с уговорки, но пък засичаме родители да излизат бързо, а това вдъхновява влизащите и ги фокусира върху основната цел – да оставят детето за цели 8 часа по възможно най-бързия начин. Целта е постигната и ходът е обратен в посока друга институция – работното място.
Там нещата са различни в много отношения и сходни, разбира се, в други. На работното място няма опасения някой да се полее с горещо мляко или пък ако се случи, сам ще се погрижи за себе си. Вероятността някой да си бръкне с молива в ухото също е сравнително малка. Да не говорим, че ходенето по нужда не е с придружител и в 99% от случаите се върши на отреденето за нуждата място. Останалият 1% не е за коментиране, но животът все пак поднася изненади.
И така както си мислиш, че всичко си е в рамките на един нормален работен ден на място, където си полезен с нещата, описани в трудовата характеритика, се оказва , че животът наистина поднася изненади... и то какви.
Запретнал си ръкави да отговаряш на възагресирал клиент, с привидно спокойствие пишеш изискано, направо засукано извинение на висок бизнес стил (няма да се извиняваме като простаци, все пак сме в голяма фирма) и чуваш звук – нов е за офисното отворено пространство, но пък не чак толкова силен, за да осуети извинението.
Минават секунди, аха да пратиш поздрави на клиента, и звукът се превръща в давене – е, това вече привлица вниманието! Поздравите ще чакат, любопитството, примесено със съмнение, надделява. Обръщаш се и гледката е покъртителна – колежката се е задавила преди около пет секунди, стигнала е етапа на посиняването и ръкохватен, ветрови бой – махаш на посоки в паника, и става ясно, поне на осъзналите сериозността на ситуацията – пет секунди и боят ще приключи, ако не се вземат спешни мерки.
За още три секунди през главата минават около 104884 мисли, правят три оборота през левия лоб и изводът е, че не трябва повече да се мисли, а да се действа! При това бързо! Две крачки, прегръдка откъм гърба и четири-пет силни повдигания на задавеното и изтощено от борба тяло, успяват да изкарат сливата от централния вход и изход за храна на "пациента". Така ще наречем колежката, тъй като приложената хватка си е чист вид първа помощ, колкото и безцеремонна, груба и непохватна да беше.
Дишането е възстановено, както и нормалният цвят на кожата. Паниката е овладяна, не че имаше особено време за такава. Колежката ще живее, но по ирония на съдбата умря от срам. Имейлът с извинението замина без поздрави, но при мисълта, че и цял един човек можеше да замине, поздравите в такъв момент губят значение. Замина и работният ден, заминаха и родителите към детската градина. Остана споменът за един необикновен работен ден и една слива. Май беше половин слива. И един шоколод, поднесен с усмивка на бюрото на спасителя с думите: "Ти знаеш защо".
По-голямото женско присъствие в работната среда увеличава "колективния интелект" при взимането на решения, докато същото не важи при преобладаващо мъжко участие, установи проучване, цитирано от "Дейли мейл".
Учени от университета в Пенсилвания "Карнеги Мелън" изследвали 22 научни разработки, обхванали 5 439 души и ангажирани в групови или индивидуални трудови дейности, предава dnews.bg.
Екипът стигнал до извода, че индивидуалните умения, полът и груповото сътрудничество са част от колективния интелект. Това е умението на една група да работи заедно и да решава най-различни задачи.
Изследването, в което били включени алгоритми за машинно обучение, доказало, че успехът на една групова дейност може по-добре да се предскаже, като се използва колективния интелект, отколкото ако се разчита само на индивидуалните умения.
Присъствието на повече дами, възрастовото разнообразие и броят на членовете на групата значително стимулират "колективния интелект".
Способността за взимане на правилните решения е много по-голяма, в сравнение с тази на изцяло доминираните от мъже колективи.
Науката силно разчита на "колективния интелект" при решаването на редица проблеми - от климатичното затопляне до създаването на нови технологии и начини на лечение.
От получените данни се оказало, че груповото сътрудничество в този случай е два пъти по-важно за успеха, отколкото индивидуалната дарба, твърди една от авторките на проучването Анита Уилямс Ули.
Вече месеци наред си говорим за “ново нормално”, “предизвикателства пред бизнеса”, “дигитална трансформация”, “хоум офис” и, честно казано, не ни се иска да продължаваме с тази тема.
По-скоро ни се иска да говорим за хората, които успяха да се справят с предизвикателствата на тази шантава година и го направиха добре.
Бихме искали да намерим такива и сред вас, скъпи ни жени, и затова продължаваме с традицията да инвестираме в образование, като и тази година ще дадем три стипендии за обучение по aMBA при партньорите ни от The Business Institute.
Тази година акцентът е именно върху хората и бизнесите, които се опитват да държат главата си над водата и да се стремят към растеж, личен и професионален.
Много сме щастливи, че партньор в програмата по aMBA е любимото ни FOX Book café, създадено и управлявано от една изключителна жена – Деси Алексиева, която сме ви представяли в Майко Мила!
Тази година, в разгара на изолацията, Деси написа и един изключителен текст за това какво коства да поддържаш жив малкия бизнес в България.
След като прочетете За бавната смърт на малкия бизнес – разказ от първо лице, ще ви стане ясно защо Деси е избрана да бъде тазгодишният казусоносител в програмата по алтернативен MBA в The Business Institute.
Затова сме и толкова радостни, че Майко Мила! продължава с партньорството си с програмата, давайки три различни стипендии по aMBA, с които ще подкрепим три смели жени и техните бизнес идеи.
Деси Алексиева пък ще им осигури интересен и истински бизнес казус, по който да работят цяла година, а освен това ще се и срещне с всички, които участват в обучението, и ще им сподели от първа ръка историята си.
А какво ще научите в програмата по aMBA? Със сигурност много, защото тя е амбициозна, смислена и изключително полезна със знанията, контактите и уменията, които изгражда в едни вече действащи професионалисти, готови за следващото ниво в кариерата си.
Най-ценното е, че основна роля в обучението има реалният бизнес с неговите истински проблеми и задачи за решаване.
Ако вече сте готови да кандидатствате, ето тук може да се запознаете с изискванията и условията – давайте смело и ви стискаме палци!
Крайният срок за кандидатстване е 18 октомври, а победителките ще бъдат обявени на 25 октомври. Както казахме, стипендиите, които даваме тази година, са три:
1 стипендия от 90% (от стандартна такса 4400 лв.)
2 допълнителни стипендии за 50% (от стандартна такса 4400 лв.)
За alternative MBA
Програмата се състои oт два семестъра и включва 9 дисциплини. Есенният семестър се провежда в периода октомври 2020 г.–февруари 2021 г., а пролетният в периода март 2021 г.–юни 2021 г. Сесии се провеждат присъствено и онлайн в удобно за работещи време – привечер и през уикендите.
По време на програмата участничките ще се докоснат до:
А ако още се чудите дали аМВА е за вас – прочетете какво споделиха пред Майко Мила! две участнички в програмата:
Дина, която е предприемач, дизайнер, , проектант, маркетинг консултант и какво ли още не;
и Яна, която наред с осиновяването на дъщеричката си, съосновава първия у нас кабинет за термография.
Започвайте да кандидатствате, за да не кандидатства някой друг вместо вас и да ви отмъкне стипендията под носа. Никак няма да е приятно.
Ако не сте се срещали с Ема - офис жената на бъдещето, запознайте се с нея. Тя е с гърбица, разширени вени, зачервени очи и какви ли още не проблеми вследствие на работата в офиса, пише Sky News.
Прогнозите са, че до 20 години средностатистическият офис служител буквално ще се е "изгърбил" от работа, ще е с отпуснат корем и зачервени очи. Или поне така изглежда Ема - куклата в реални размери, създадена на базата на доклад за здравето на работното място.
Милата Ема ни показва как ще изглеждат превитите над бюрата си служители в бъдещето – с един куп медицински проблеми, освен ако, разбира се, не се вземат някакви мерки и не се промени средата, в която работим.
Освен всичко останало Ема "разполага" и с много разширени вени и отпуснати коремни мускули – все "подаръци" на заседналия начин на живот.
Превитият ѝ гръб и подутите, зачервени очи са резултат от постоянното наклоняване и втренчване в екрана.
Според Уилям Хайъм, автор на доклада "Колегата на бъдещето", ако работодателите и служителите не вземат необходимите спешни мерки сега, за да се справят с рисковете за здравето, които работата на бюро поражда, накрая всички ще свършим като Ема.
"Ако не направим радикални промени в работния си живот - в това число да се движим повече, с цел да промени постоянната позиция на бюрото; ако не си правим редовни почивки за раздвижване или не помислим как да подобрим позицията на тялото си, докато сме на работното си място, офисите ни ще ни разболеят страшно много."
Според доклада поевче от 90% от офис служителите във Великобритания, които страдат от здравословни проблеми заради работата, се представят и по-зле на работното си място.
Мили работещи от вкъщи или откъде и да е хора, редно е да сте чували за офис палатката, защото без нея нищо, ама нищо не е същото. Според производителите ѝ това е нещото, което спасява работната ви етика, ако ви се налага да работите от вкъщи.
Последното, оказва се, предполагало много повече разсейване, много повече време за ядене на това и онова, много повече желание да си легнеш, вместо да ореш трудовата нива. И на човек някак му е демотивирано, когато не е достатъчно офис декорирано, така да се каже.
И по тази причина те измислят това изключително практично (според някои) решение:
Та-дааа! Офис палатка във всеки свободен ъгъл на вашия дом! С нея, казват японските ѝ създатели, може да си осигурите лично пространство, където да работите необезпокоявани от никого.
Трябва ви една малка маса и едно столче, които да имплементирате в тази мъничка черна кутийка, за да се гърбите над тях цял ден. А най-хубавото е, че цялото това удоволствие се сгъва във формата на диск, който има изключително практична дръжка и може да го вземете с вас навсякъде - на пикник, на футболен мач, на плажа (когато, разбира се, отново започнем да имаме достъп до такива места и, съответно, работа, която, изглежда, няма да имаме търпение да свършим).
Помислено е и за светлината: има прозорче, което пуска слънцето да надникне зад рамото ни и да провери с какво се занимаваме; но ако истински искаме да се изолираме от света наоколо, може да ползваме куката на тавана на палатката, предвидена за закачане на изкуствено осветление, а също така може да си носим и челник, но не е ясно как ще го приемат колегите по време на видео конферентните разговори.
Ние, от Майко Мила, много го харесахме този портативен офис, макар да не разбрахме каква точно работа ще ни свърши. Първата ни мисъл беше, че децата могат да го подпалят и ние да не можем да излезем от него, защото ципът се е стопил. Освен това, нито звукоизолира, нито може да попречи на децата да ни бият с метла през него, както и да ни събарят заедно с компютъра, кафето и стола. С други думи, всеки кашон от хладилник ще свърши по-добра работа, а и няма да има нужда да го чакате 2 седмици да дойде.
Когато не ходим в офиса, офисът идва вкъщи. Или поне можем да си го организираме, представяйки си всеки от семейството като член на малък, спретнат работен колектив. Тъкмо това прави Диляна Калинова в много смешната си проекция на офис отношения върху семейната динамика. Чудесно упражнение по оцеляване.
В ролите:
Аз: Изпълнителен директор
Мъжът ми: Заместник-изпълнителен директор
Син 1: Експертът – колега с 3- годишен трудов стаж
Син 2: Стажантът – колега с година и половина опит
Куче: Колега, когото всички тормозят
Нека ви въведа в работната обстановка у дома и в нашия график:
09:00 – 11:00
Колегите ми вече са по работните си места. Измити, спретнати, нахранени – готови за работния ден с мнооого енергия.
Помолих колегата си с повече трудов стаж да ми помогне да сгънем дрехите, но изненадващо рязко огладня и заяви, че първо иска да се подсили и после да се включи към дейността. Склоних и приех сделката. Тази малка пауза за ядене се превърна в размотаване и осъзнах, че сама ще свърша задачата. Добре, няма проблем!
След като експертът заяви, че е приключил с междинното похапване го помолих да ми помогне с миялната. Отново отказа деликатно, като вметна, че днес не е в настроение за това. Помня, че му измрънках през вежди нещо за колективната отговорност и се заех със задачата сама. Все пак втората ми специалност в офиса ни е оператор на машини (пералня, сушилня, миялна, готварска печка).
11:00 – 14: 00
Стажантът не ми докладва, че два пъти се е изпикал на пода, а уж тренира от доста време. На всичкото отгоре, когато му зададох въпроса „Кой го направи?“, той се усмихна със своите 6 зъба в устата и посочи четириногия си колега. Останах объркана, но трябваше да реагирам на секундата, за да всея респект. Наказах и двамата си колеги!
Стажантът изведнъж се оживи – видя млякото и започна да го сочи с енергични движения! Обясних, че трябва да се постарае малко повече. Последва пронизителен писък на несъгласие, който може би се чу три етажа по-надолу в административната сграда, където се намира офисът ни.
Затворих очи и си казах „Споко, почти обяд е! Ще избуташ и този работен ден... Някак си! После зам.-директора ще поеме щафетата!“
След бърза оперативка какво може и какво не може да се прави в офиса стана ясно, че оперативките са абсолютно неефективни и отпадат.
Ооооо, почти обяд е! Кетъринг няма да поръчваме днес, трябва да осигуря храна за колегите си. Чакаааай, преди 40 минути сложих тенджера с леща на котлона. След няколко олимпийски скока прекосих три помещения и вече бях в кухнята. Тази тенджера така или иначе не ме кефи... Дали да не я изхвърля заедно със загорялата леща? Ох, не, няма откъде да си купя тенджера в тази обстановка...
Добре, план Б: филии с лютеница и сирене. Заместник-изпълнителният директор не беше впечатлен от резултата, ама „к'от - тако'а“. Човекът знае, че ако напусна поста си, той ще остане вакантен вовеки, защото никой нормален човек няма да се кандидатира за длъжността ми, затова преглъщайки сухата филия хляб, през усмивка каза „Страхотен обяд!“
14:00 – 15:00
Обедна почивка. Колегите ми заспаха от преумора, а аз имам още доста неща да свърша. Ще седна за 5 минути само да си почина...
15:01
Стажантът надава вой, за да го забележа. Той е добро момче, ама много драматизира. На моменти си мисля, че нарочно ме дразни, за да го освободя и да кандидатства за работа в Народния театър. Не го отразих, викам си – ще се унесе и ще заспи пак. Грешка! Стажантът събуди и експерта! Лошо!
15:01 - 16:30
Имаме кулинарен тиймбилдинг. Всичко вървеше по мед и масло, докато колегите не започнаха да замерят косматия четириног колега с... масло!
Вбесиха ме и реших да се затворя в кабинета си за 5 минути, но колегите отидоха да се оплакват на заместник-директора, че, видиш ли, съм напуснала работното си място и не съм ги удостоила с вниманието си. Той изпадна в истеричен смях и ги отпрати да се оправят сами със създалата се ситуация.
Чух, че им направи забележка да не го занимават повече с такива маловажни казуси, защото имал по-важна работа. В този момент осъзнах, че колегите ще дойдат да ми досаждат... отново. Дойдоха!
Използвах санитарното помещение със скоростта на светлината, защото имах съмнения, че колегите ми ще изкорубят офиса от скука. (Пък ни е новичък още, да му се не знае!) За мое щастие, колегите решиха да ми правят любовна серенада пред вратата. Тропането с вилици (не искам да знам откъде са ги намерили) ме секна и излязох.
Вдъхновен от моята дейност, по-възрастният ми колега реши, че иска да си свърши голямата, важна работа не в тоалетната, а в хола. Склоних, не ми се преговаряше! Като приключи, се изправи и, гледайки надолу, се усмихваше на постигнатите резултати.
Тръгна гордо с гърне в ръцете, но по пътя се спъна и резултатите му се пръснаха по килима. Сигурно се досещате, че чистачка в офиса нямаме и се наложи целият офис да чисти следите. Аз бях най-старателна, защото от опит знам, че колегите ми обичат да замазват положението...
Изчистихме, а аз си мисля: „Ама много акат тези колеги, после защо масово се изкупувала тоалетната хартия...“
Открих колегата си да пъха един хипопотам в гардероба. При въпроса ми „Защо?“, последва отговор: „Ще стои там, защото той не ме слуша!“. С разширени зеници си казах тихо: "Гениални идеи дава понякога!" Но бързо се отрезвих: "Не, не, изкукваш, не може да напъхаш колегата в гардероба!" ("Или пък можеш?")
Колегата ми заяви, че иска да ходи навън да се види с други колеги. Обясних му международната обстановка, той кимаше с празен поглед и обобщи: „Добре. Може ли сандвич, моля?“
Докато отида да направя поредната междинна закуска за колегата си, стажантът от скука е набарал една саксия и изровил пръстта незнайно с каква цел. Наведен над саксията пак се напъва подозрително и пак не на точното място...
Подминах го, все едно не съм го видяла, защото сканирах как експертът седи на лаптопа ми и дописва мейл, който бях започнала. "Не-е-е-е", целият офис ехти. Късно! Беше изпратил своето послание. Карай, ще изляза от ситуация по-късно.
Колегите се скараха, единият напусна помещението със сълзи в очите, оскърбен и готов да си хвърли молбата за напускане. Не го направи, разбира се! Все пак знае, че няма друго работно място, където да му търпят прищесвките. Реших да свикам поредна спешна оперативка, но пак се оказа безсмислена, нямаше изслушване, нито компромис. Прекратих я!
По-късно колегите организираха протест и хвърляха спагети по косматия. Час след баталната сцена, косматият препика обувките на колегите. Ами, разбирам го...
Осигурила съм прекрасни условия на труд, хора! Хубави командировки, забавни тиймбилдинги, разкошни банкети с музикално оформление, арт дейности, кулинарни уоркшопове, но някой в екипа все за нещо не е доволен.
Много директори на мое място биха уволнили колегите ми на момента, но аз няма как – назначени са на безсрочен трудов договор... Иначе са готини и много ги обичам, когато не ме изкарват извън кожата ми!
Е, как вървят нещата във вашия офис? Доволни ли сте от колегите си?
P.S. Не обвиняйвате изпълнителния директор, че пие вино от 10:30 сутринта, стресът в офиса му идва в повече! Всеки ден му е извънредна ситуация...
Някои жени посрещат 40-те без много да му мислят, празнувайки до момента, в който вече нямат спомен какво празнуват (както трябва), други го дават по-кротко, заради все още вилнеещото суеверие, че тая възраст не бива да се чества (огромна загуба не само за навършващите 40, ами и за цялата икономика), трети си мислят, че от тях се очаква да станат малко по-сериозни и да променят като с магическа пръчка целия си гардероб и речник. Авторката на този текст - Никол Корнинг - има друг проблем. Още от съвсем млада тя се е държала като зряла жена, носейки по-обрана прическа, за да я приемат сериозно на работното ѝ място. Сега е решила да се носи, както си иска. Текстът е за WorkingMother.
Наскоро навърших 40. Не съм от хората, които се ужасяват от всеки следващ рожден ден все повече и повече, но четиридесетте ми определено бяха различни.
Настъпи една промяна в моето 40-годишно мислене, която е толкова привидно тривиална, че направо ми е неудобно да призная. Заради всички ужасно важни неща в този свят, за които би трябвало да се притеснявам, буквално искам да се посоча с пръст и да се изгоня от редицата на нормалните, заради това, че съм толкова повърхностна да се тревожа за възрастта.
И така хора: четиридесет означава, че най-накрая си признах, че вече не съм най-симпатичното младо същество в стаята.
Примирих се с това. Наистина, след първоначалното ужилване наистина съм добре. Защото има нещо невероятно освобождаващо в това да си зряла жена.
Веднъж четох интервю с Брук Шийлдс, в което тя казва, че тайната да изглеждаш страхотно, докато остаряваш, е да възприемеш факта, че вече няма да изглеждаш на 20. И аз съм съгласна с нея. До известна степен.
Гледала съм достатъчно епизоди на “What Not to Wear” (риалити шоу), за да разбера колко е тъжно да се опитваш да вадиш дрехи от младежката секция след определена възраст. Тъжно като тъжен клоун.
Но знаете ли, сега, когато вече не съм достатъчно млада, знам, че не трябва да правя всичко онова, което си мислех, че трябва да правя, за да бъда възприета сериозно.
Започвам с косата си. За последно бях с дълга коса през 90-те. Оттам нататък винаги съм я носила на каре или, в краен случай, ако нещо съм изтрещяла, съм я оставяла да докосва раменете ми. Исках да бъда възприемана сериозно в работата ми, като истински "професионалист".
Имам предвид, че когато си млада, всичко - от кръглите бузи до кожата без нито една бръчка - може да крещи, че си служител новак без тежест, някакъв там „келеш“.
Но можех да компенсирам това, избягвайки да нося косата си като малко момиченце. Можех да контролирам косата си. Косата ми не би ме предала.
Но сега, когато имам петна по кожата, бръчки и десет (двадесет и два) излишни килограма, както и сериозна възраст, реших да пусна косата си дълга. Дълга като на Рапунцел. Имам страхотна коса всъщност и ми е тъпо да я подстригвам. И предполагам, че повече няма да го правя.
И ако поискам да отида на работа в блуза със змийски принт или високи обувки с изкуствена леопардова кожа, ще го направя. Не защото съм млада и имам лоша преценка, а защото съм достатъчно зряла, за да си позволя нещо неуместно. Майната му на офис дрескода. Готова съм да бъда супер нахална и дръзка в начина, по който се обличам за работа.
Четиридесет означава, че ще бъда аз - не въображаемата пораснала моя версия. И това е прекрасно.
Още:
