Оказва се, че българското министерство на образованието е изключително недоверчиво към родители и ученици, тъй като излизането на децата от клас явно е свързано с куп препятствия, за които страдат всички (без МОН), включително и лекарите.
Час–два, а понякога и повече, отнема на родител да виси пред лекарския кабинет, за да получи заветната медицинска бележка, с която да извини отсъствията на детето си от училище. Напълно ненужно упражнение, ако става въпрос за кратко неразположение, затихващо в рамките на ден–два.
Гледката е позната на всички. Коридорите пред педиатричните кабинети се пълнят с хора, все едно са докарали бананите в магазина през 70-те. Кихане, подсмърчане, кашлица – недоволството наистина е заразително.
Темата за отсъствията на учениците и намирането на подход, който да облекчи не само децата и родителите, но и лекарите, неведнъж е била обсъждана. До този момент образователните власти са строги и безкомпромисни в настояването си за медицински бележки и силно ограничават на възможността за отсъствие по семейни причини.
Петицията, инициирана от Ирина Манушева – майка на три деца, възобнови дебатът като до този момент в нея са се включили 7843 души. Сред подписалите има не само родители, но също така учители и лекари.
Петицията (може да я видите тук) няма за цел да се изправя срещу нововъведените електронни бележки, но апелира не всяко отсъствие, породено от временно неразположение на детето (болезнен цикъл, мигрена, диабет, друго хронично заболяване, настинка), да бъде извинявано единствено от лекар, при положение че за него не се налага специфично лечение.
„Най-късно до петата година на детето всеки родител е наясно как ще се развие болестта на детето – има ли нужда от преглед, или не“, коментира доктор Бояна Петкова. Тя е категорична, че за сополи и за кашлици няма смисъл да се ходи на преглед. Никъде в чужбина не е регламентирано това да се прави по този начин.
Професионалното ѝ мнение на лекар съвпада с това на Ирина Манушева, че извинителните бележки водят до колапс на доболничната помощ и лекарите са изключително натоварени.
„Личната лекарка на децата ми не си вдига телефона, например. Тя няма възможност да го направи, защото има над 2000 пациенти – от бебета до баби, и работи само със записан час“, допълва Бояна.
„Не виждам смисъл за сопол, гърлобол, главобол, което трае между един и три дни да се налага да се посещава педиатър. Пълен абсурд е и не знам какво искаме от тези лекари, на които само им скачаме на главите. Те са напълно в правото си да са недоволни“, допълва Бояна Петкова.
И дава рецепта за справяне със ситуацията, която вече е измислена в много училища в други европейски страни. „Родителите вписват отсъствията на детето и причините в отделна книжка на съответното училище. Никой не ги гони като рецидивист за извинителни бележки“. Точка.
До този извод са стигнали и Ирина Манушева и заместник-министър Мариета Георгиева на първата планувана след петицията среща, която се състоя на 1 ноември.
„На практика нямаше никакви противоречия. Беше ясно, че нещо трябва да се направи по въпроса“, разказва Ирина Манушева.
Обсъдили са различни варианти, включително увеличаване на броя отсъствия по семейни причини и възможност родителите да извиняват допълнително неприсъствието на децата си по здравословни причини.
Идеята е да може 2–3 дни детето да си остане у дома и да се лекува, без да е необходима медицинска бележка. Ако обаче все още състоянието му не се е подобрило, то да бъде прегледано от педиатъра, който да му допълни следващите отсъствия, съответно с документ.
Такъв е германският модел. Там първите три дни се извиняват от родител, след това при необходимост се търси медицинска бележка. Това е и най-стриктният модел в цяла Европа. На други места, ако родителят потвърди, че детето има здравословна причина, не се изисква никакъв документ, освен ако не възникне подозрения при зачестили много подобни отсъствия.
Във Франция, например, въобще не са нужни медицински бележки. Там единственият случай, при който по закон се изисква такава, е при установено заразно заболяване, за да могат да се проследят контактните лица. Оттам нататък декларацията на родителя, че детето е болно, е достатъчна.
В скандинавските страни е почти същото, като ясно е посочено, че училището във всеки един момент може да изисква допълнителен документ, ако счете за необходимо.
Във Великобритания също родителят трябва да предупреди, че детето е болно, а ако се налага дълго лечение, се прилага и документ.
На практика никъде по света лекарите не се занимават с отсъствията по здравословни причини на учениците, като се дава отделно възможност за отсъствия по семейни причини.
На места броят им не е строго ограничен, на други са 10 дни в рамките на учебната година, като при извънредни случаи могат да се увеличат, но вече с разрешение от директора.
Също така във всички тези страни сериозните анализи, показващи защо децата от някои семейства отсъстват по-продължително, не посочват като причина извинителните бележки от родител по здравословни причини. Това не е причина и за отпадане от образователната система.
След първата среща в МОН, следват още две, които не вървят така гладко. На тях присъстват представители на Национална мрежа за децата, Българската педиатрична асоциация, омбудсманът, Асоциация „Родители“.
Всички те се обединяват под общото искане, представено и в петицията. От страна на държавата присъстват представители на Министерството на здравеопазването, сред които и зам.-министър доц. Михаил Околийски, които категорично подкрепят идеята, че е нелепо лекари да се занимават с извинителни бележки за дребни неразположения. Това е мнението и на доц. Д-р Йорданка Узунова, която е председател на Българската педиатрична асоциация.
Според някои децата задължително трябва да се преглеждат от лекари – защото така се гарантира по-добра грижа, намалява се разпространението на инфекции, осигурява се възможност родителите да вземат болнични.
Още не сме свършили, скрол надолу
Самите лекари не са съгласни с аргументите, защото редица краткотрайни неразположения изобщо не изискват медицинска помощ, а дори в случай на вирусно заболяване прегледът в първите 1–2 дни от заболяването е неинформативен.
Изискването за бележки всъщност увеличава риска от разпространение на инфекция както заради струпването на хора пред кабинетите, така и защото в момента много родители, които нямат възможност да отсъстват от работа, за да заведат детето на преглед, ще рискуват да го пратят с леки симптоми на училище.
И най-важното: по никакъв начин не става въпрос за ограничаване на възможността за посещение при лекар, в случай че родителят има притеснения или нужда от документ.
Другата категория възражения са свързани с опасенията на МОН, че децата в риск съвсем ще отпаднат от системата, въпреки че в много училища, където има такива ученици, е ясно, че по-скоро изобщо не им се пишат отсъствия. Изследванията по света, включително в съседна Румъния, показват, че превенцията на отпадане на ученици от клас не е свързана със строго формални бележки.
В България също има доста такива изследвания. Там става ясно, че насоките са за подобряване на училищната среда, осъвременяване на преподавателските методи, подкрепа на семействата в риск. Никой не говори за полза от формализацията на отсъствията. Но за МОН именно тя остава като че ли най-важната мярка. Що се отнася до опасението, че родителите ще злоупотребяват, като водят децата на ски и други екскурзии, според Ирина Манушева то също е несъстоятелно.
След проведените срещи МОН се ангажира да разгледа обсъдените варианти, включително увеличаване на броя на отсъствията по семейни причини. Да се надяваме, че то ще бъде достатъчно голямо, за да реши наистина поставения проблем.
Според Ирина Манушева разумно би било да се добавят 20 дни с уведомяване от родител, което прави по около 2 дни на месец.
„Всъщност сега отсъствията дори са повече от необходимото, тъй като никой лекар не дава медицинска бележка само за два дни, за да не се наложи някой да ходи повторно за удължаване на срока“, казва Ирина и допълва, че ако децата не си губят времето в чакане по кабинети, ще имат дори повече време да наваксат с уроците, щом се почувстват по-добре.
Ясно е, че нещата няма да станат бързо, но дано по-скоро и на МОН стане ясно, че стимулите за ходене на училище не са в медицинските бележки.
Разковничето е другаде: в смисъла децата да ходят на училище, а не в опитите насила да ги задържим там.
Познавате Дарина Рангелова с много смайващи текстове, сред които Едно българче в една обикновена канадска гимназия и Първокласник в Канада. Днес тя продължава своята канадска образователна поредица, провокирана от бурно коментирания текст на Мая Цанева с Извинение за (не)извинените отсъствия за лимита от 10 отсъствия по домашни причини, на които имат право децата в детските градини у нас.
Прочетох текста на Мая Цанева за отсъствията в детската градина и се шашардисах. Не е да не съм гледала дете в България, знам че се искат бележки, но не знаех, че е стигнало до такива висоти. Със съмнителен успех и с чудесни предпоставки за корупция и измами.
Видях и коментари за „белите“ страни - как там има сурови глоби за всяко отсъствие и как от 4-годишни тръгват на училище. Сигурно е така, всяка страна си има нейните начини. Но да ви кажа как е в една друга „бяла“ държава.
В Канада също тръгват на 4 г. на училище, с тази разлика, че си е като детска градина и не е задължително. Задължителното образование е от 6 до 17 г.. Стане ли на 18, може да напусне без никакви последствия. (Така е в Онтарио, не знам дали е същото в другите провинции).
Няма ги понятията извинени и неизвинени отсъствия. Те просто са отсъствия. И когато се налага детето ти да отсъства, просто се обаждаш по телефона и оставяш съобщение.
Много пъти ми се е случвало децата ми да не се чувстват добре и да ги оставя вкъщи за всеки случай, без да се е налагало посещение при лекар. Никой не ми е искал бележка. Тони рядко боледува и е отсъствал максимум три поредни дни по болест. Никой и не ми е искал бележка, че е оздравял и не е контактен със заразно болен и там каквото още може да се поиска.
Като сме пътували за България, съм „изяждала“ част от началото или края на учебната година, за да удължа престоя ни (в Канада лятната ваканция е два месеца). В такъв случай, на по-дълго отсъствие съм попълвала формуляр с данни от кога до кога няма да го има и причината. Дори не съм ходила лично, пращат ми го по детето и той го връща. Никой не ми е правил проблем.
Реших обаче да видя колко отсъствия максимум може да има, за да завърши годината. Или кога и как следва да има санкции. Да, след четири години се сетих да проверя, но по-добре късно, отколкото никога. Добре, че са тези дискусии във Facebook. И със сигурност, догодина ще му броя дните и ще съм по- внимателна с отсъствията при пътувания.
За децата от 1-ви до 10-и клас няма заложени параметри. Според индивидуалната ситуация е . Но… По закон учебните дни за една учебна година в Канада не може да са по-малко от 194 (тази година са 196). И ако ученик е натрупал 19 дни отсъствия, започва да се води „постоянно отсъстващ“. Което е риск за отпадане от училище и се взимат мерки. Първо от съветници и директор на училище, а ако няма промяна, вече се уведомяват социалните.
Това доста ме притесни, защото в последната report card на Тони имаше 17 дни отсъствия. След това е имал някакви единични дни на неразположение и седя една седмица без да ходи на училище, докато се местихме. Т.е., минал е 19 дни както и да го погледна. По-голямата част са от престоя в България.
Като се замисля, предишните години също вероятно е имал над 19 дни отсъствия, защото пак взимах от учебната година, за да можем да пътуваме до тук. Но никога не съм имала проблем. Та това имам предвид като индивидуално подхождане към случая - училището е уведомено, че ще пътуваме, през останалото време Тони отсъства за по ден или два, когато нещо не му е добре, не е боледувал дълго, т.е. няма опасност от отпадане.
С други думи, надвишили сме дните, след които детето се води с риск от отпадане, но предвид, че става дума за пътуване (естествено, че знаят, че сме емигранти и коя ни е родната страна), а през останалото време си е редовно, значи не е спирано умишлено и няма риск.
Вероятно при над седмица боледуване ще бъде изискана бележка от лекар. Както казах, на нас не ни се е случвало повече от 3 поредни дни. Притеснението е само ако има риск да отпадне детето от училище, а не точно колко ще е отсъствало и колко ще е пропуснало.
В дискусиите в България, хората си задават въпросите какви ще са санкциите, какво ще им направят, ако детето не ходи на предучилищна или на училище. До колкото разбрах нищо, освен да спрат детските, ако въобще получават. Поправете ме, ако греша.
За Онтарио. В закона пише, че до 12-годишна възраст родителите носят отговорност детето да ходи на училище. Ако родителите не го пускат, могат да ги съдят за това, че детето не ходи. Това, разбира се, след като са се изчерпали всички други начини - със съветници, директори, разговори - и не се е стигнало до резултат.
От 12 до 15-годишна възраст вече самото дете може да бъде съдено за това, че "кръшка" от училище - пак след изчерпване на другите методи за връщането му в образованието. Може да бъде осъдено на глоба до $1000, на пробация до 1 година, като по време на пробацията трябва редовно да посещава училище и ако я наруши (не по болест) може да бъде осъдено до 30 дни затвор.
През 2015 г. най-големият училищен борд в Онтарио (TDSB) е имал 167 случая на деца, дадени под съд за „бягане“ от училище. Не знам с какви наказания са завършили делата.
Интересното е, че навършат ли 16 години, не подлежат на обвинение „бягане“ от училище и не могат да ги съдят. Не знам, защо е така, не намирам логика. Единственото, което открих е, че на 16 г. могат да избират къде да живеят, т.е. могат да напуснат родителите си и дома си напълно законно, ако въобще има връзка. Все пак образованието е задължително до денят преди да станеш на 18.
Докато за по-малките класове отсъствията нямат особено значение (имат знанията), то за 10-12 не е така. Ако детето е отсъствало 20% от учебното време, дори да си е взел изпита по дадения предмет, може да не му се признае кредита. Тук пак се работи индивидуално, като след 10% отсъствия се свързват с родителите и се действа в зависимост от ситуацията. Какво имам предвид - ако детето не иска да ходи на училище "щото така", ще му отнемат кредита. Но ще търсят начин да го върнат в училище. Ако пък семейството е бедно или има болен и детето е ангажирано с това и това е причината за отсъствията, вероятно няма да му вземат кредита (ако има нужният успех) и пак ще се търси начин да го върнат в училище.
Има дискусии, че този начин на наказание е остарял и не дава резултати. На мен направо страшно ми звучат тези санкции. След 6-и клас скача процентът на „бягащи“ деца от училище, когато са вече по-независими и „бунтари“. Идеята обаче е да се премахват санкциите и да се търсят причините за бягствата. Въпреки че няма законови промени все още, някои бордове въвеждат алтернативни и гъвкави учебни програми за децата в риск от отпадане от училище.
И нещо много важно, обратното на това в България. Тук не може да се изключи дете, заради отсъствия. Та нали то точно това иска - да не ходи на училище.
Целта е да не отпадат деца от училище и за това не може да бъде санкционирано с изключване. За агресия може, за отсъствия НЕ.
Още:
Мая Цанева отваря темата за лимита от 10 отсъствия по домашни причини, на които имат право децата в детските градини. И пита здравословно ли да се отнасяме към по-малките деца със същата строгост на правилата, както в класните стаи.
Преди няколко седмици синът ми се разболя през уикенда и тръгна на детска градина във вторник. Тъй като полезните близалки си свършиха работата за три дни, реших да попълня молба за отсъствие по семейни причини. Няколко минути след като предадох бележката, учителката му ме предупреди, че изчерпвам 10-те дни по домашни причини, на които има право в трета и четвърта подготвителна група.
Аз се учудих, но след като наместих в съзнанието си седмицата неочаквана ваканция при баба, два дълги уикенда и един-два дни в леко неразположение, се оказа, че хлапето ми е „изяло“ регламентираното му време извън образователната система.
Оттук нататък, до края на учебната година, ако не е наистина болен, ще почива извънредно с фалшиви медицински бележки или с неформални уговорки с учителките.
„Да ти имам грижите“ - би казал някой, който знае как се пише остро респираторно заболяване или тежък ПМС, още от гимназията. Аз не знам, защото бях зубър. Освен това си намерих за съпруг адвокат с остро развито чувство за справедливост и положението по отношение на законността се влоши.
Обадихме се на наша приятелка, която работи в детска градина, за да разберем какво се случва, ако детето ни между 5-7 години, в трета и четвърта подготвителна група, отсъства без медицинска бележка и без предварителна молба до директора на ОДЗ.
Според Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното образование чл. 10. (1) „децата от подготвителните групи, записани в целодневна, полудневна и почасова организация, могат да отсъстват само по здравословни или по други уважителни причини, удостоверени с документ от компетентен орган, както и по семейни причини, с писмено уведомяване". При заболяване се издава медицинска бележка след преглед, с диагнозата и текст: Нуждае се от „отсъствие по болест от /дата/ до /дата/“. Доколкото разбирам от тълкуванието на някои лекари, тази бележка се заплаща.
Ако директорът не разреши отсъствие, какво правим? Отиваме на лекар, естествено! А там, пред кабинета на педиатъра, многократно съм била свидетел как три дни на ски или кратко летуване при баба се уреждат с две думи със сестрата, което е измама без капка извинение.
Моята приятелка ме посъветва, ако не искам да ходя до педиатъра за всеки пропуснат ден неочаквана ваканция или при леко неразположение, да се обаждам на учителките с молба да отбелязват сина ми като присъствал. В противен случай се натрупват неизвинени отсъствия, а при пропуснати над 3 или 5 дни на месец без причина, следва проверка и в градината, и на родителите. Възможно е и спиране на социалните надбавки.
След дългия телефонен разговор по темата, реших без извинение да задам моите три въпроса за (не)извинените отсъствия. Отлично разбирам смисъла на строгите мерки – за да бъдат включени, чрез ограничения, в образователната система деца от определени малцинствени и социална групи. Но:
-- Кой реши, че децата от 5 до 7 години са готови за ученици? Моето любознателно хлапе се оплаква, че учат до 10 часа сутринта. Той иска да играе, да рисуват и да четат приказки, и мрази „ситуации“ - както се наричат учебните модули. Затова сутрин аз го изпращам с думите: „Забавлявай се!“, защото знам, че между игрите ще научи нещо, и то много.
Ако препоръчителната възраст за първи клас е 7 години, защо се отнасяме към по-малките деца със същата строгост на правилата, както в класните стаи? Ако приемаме, че следобедният сън и няколкото часа игра са силно препоръчителни за хлапетата, и дори заложени в програмата им, защо това да не се отнася и за неочакваната ваканция при баба през януари, за дългия уикенд с мама и татко, когото ходим на ски?
Ако в семейството възникне проблем, който изисква детето да остане по-дълго в домашна обстановка? Ако хлапето има нужда от повече адаптация към режим на учене? Ако единият родител работи в чужбина и се прибира по-рядко, но за по-дълги периоди? Кой ще усети и удовлетвори тази нужда от семейното общуване, ако не ние, родителите?
И най-важното - кога, ако не в тази възраст, хлапетата ще се сдобият с истински спомени от детството?
Според мен повече, например 15 дни, отсъствия по домашни причини биха дали възможност за по-качествено общуване между родители и деца и по-лек, но качествен преход към училищен режим на живот. За семействата с един родител, за жените с повече деца, за малките със специфични нужди, това ще спести от административната тежест на детството под строг режим.
-- Чух упрека, че единствено майките, които си стоят вкъщи, със свободни професии, които се развиват в частния сектор, се оплакват, че дните по домашни причини не им достигат.
Моят въпрос е: на колко оценявате времето пред кабинета на педиатъра си, в чакане за заветната извинителна бележка? Вашият шеф приема ли с охота всяко ваше излизане в обедна почивка, сутрешно закъснение или бягство от офиса малко преди 17 часа, за да стигнете навреме до лекаря си? Едва ли.
Свободните професии, частните компании, майките, които работят от дома си, грижат се за голямо семейство, или са самостоятелни, имат още по-малко време от тези с твърдо работно време, за да го губят по институции. Тази практика губи времето и на лекарите, а педиатрите са претоварени.
Не на последно място, как като родител можете да гарантирате, че детето ви е напълно здраво, или не е било в контакт с какъвто и да е заразен, ако лекарят не го прегледа и не установи този факт? Ами, ако вие кихате? Или сте седели на пейката до човек с въшки? Не е ли това форма на измама?
-- Докато обсъждахме темата, естествено, стигнахме и до търговията с фалшиви медицински документи. Когато бяхме ученици, винаги около нас е имало някой с кочан с бележки, които да ги „продава“ при нужда. Ако още от детската градина приемем, че е ОК да „пишем детето си болно, за да се забавлява здраво, то без проблем и то ще ни лъже по същия начин, когато стигне до дилъра на бележки. Аз не прилагам такава измама и защото изпитвам ужасния страх, че фалшивата болест може да се превърне в реална.
След тази тирада, ако не съм ви отегчила, ще кажа как аз ще постъпя – по втория начин. Ще помоля учителката на сина ми да не отбелязва потенциално отсъствие, ако не е по здравословни причини, за да не си причиняваме взаимно неприятности. Правя това с неприязън, но тъжният факт е, че не мога да променя сега и веднага система, която смята 5-годишни хлапета, които не могат сами да си връзват обувките, за служители на заплата.
Защото, какво ще се случи, ако детето ми направи 10 неизвинени отсъствия? Няма да завърши трета група? Ще го върнат в яслата? Май не, но социалните служители ще научат името ми и ще ми кажат: „Не се занимавайте с глупости и си взимайте медицински бележки!“.
Е, може би без извинения заради (не)извинените отсъствия, ще ви занимавам с глупави въпроси.
Още:
Дарина Рангелова скоро ще има собствена рубрика в Майко Мила, тъй като започва да покрива с текстове всякакви сегменти от живота, а почти всеки неин текст предизвиква вълна от коментари. Разбира се, започваме с Аз не кърмя и не ме е срам от това, след това споменаваме С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!, продължаваме с култовия разказ За ревящото бебе и други демони, проследим живота на бременната в Канада с Какво е да си бременна в Канада? Ами, нищо особено! и завършим с последния ѝ хит Едно българче в една обикновена канадска гимназия. И след като всички прочетохме за гимназията, време е да научим и какво е да си първокласник в Онтарио - много е хубаво, да знаете! Текстът е много полезен и в светлината на случая с починалото момиченце в 52 ОУ в София, във връзка с който публикувахме текста Училището днес – всички са жертви!
*****************************
Днес искам да ви разкажа за училищната система в Канада. Тук децата тръгват на 6 години в първи клас, а за 4 и 5-годишните има предучилищна занималня, но тя не е задължителна. В първи клас няма програма с часове, а само блокове. Има определен материал, който трябва да се вземе, но учителят преценява кога и как ще го преподаде, като учителите са насърчавани да бъдат креативни.
Една от учителките на Тони ми разказа, че тя и още няколко от колегите ѝ са били за една година на обмен в в училище в Австралия по някаква програма, и след това, връщайки се обратно в Канада, сами решават дали могат да приложат нещо от видяното там в техните часове, както и да го покажат на колегите си.
Учебният ден започва в 8:40 с химна и децата стоят неподвижно, където и да се намират в момента.
В първи клас няма учебници. Не знам дали имат тетрадки или пишат на листове. Образованието в Онтарио е безплатно и не се купува нищо (в Квебек обаче не е точно така). Понякога се казва на родителите, че който желае, е добре дошъл да дари моливи или някаква такава дреболия. По-често обаче искат да пращаме опаковки, кори от яйца и други подобни, с които правят разни неща.
Децата се учат да пишат и да четат, но не с отделни букви и ченгелчета. Тук методологията е друга и учат да четат и пишат направо цели думи и изречения. Запаметяват ги, като си помагат с картинки. Понякога пишат думи с клечки или нещо друго. Смятат с доброто старо сметало или с различни предмети. Наскоро учиха за формите и децата ги изработваха в 3D вариант с клечки и едни меки бонбони (marshmallow).
След това по Технологии едно дете заснема друго дете на видео с наличните им айпади, и обясняват кой какви форми е направил. За обем и тегло пък всяко дете трябваше да занесе 100 бр. от някакви дребни предмети (монети, копчета, бонбони, памучни тампончета) и сравняват всичко донесено.
Децата имат занятия и по изкуства, като учителите често им дават да опитат да свирят на различни музикални инстументи. Последно имаха урок за африканските инструменти и гост-музикант. Измислят си театрални постановки, като освен актьори, някои от децата са и сценарист и режисьор. Стаята им е достатъчно голяма, така че да има място за масите и столовете, както и кът с екран и място за дейности на пода.
Въобще, принципът е око да види, ръка да пипне.
Домашни няма. Най-много да изпратят някой лист с думи или изречения, които трябва да се преговорят. Или нещо по математика, но винаги под формата на игра. Веднъж седмично ходят в библиотеката на училището, за да си вземат книжка за вкъщи.
През есента бяха заведени и в гората, като част от урока им за растенията, имаха и посещение на ферма, откъдето всеки се прибра с по една тиква. Изненадах се като разбрах, че фермата не е истинска ферма, а е създадена само за посещение на ученически групи.
В двора на училището имат място, където садят зеленчуци и когато реколтата беше готова, сготвиха супа, като от родителите се искаше да изпратим по детето купичка и лъжица. Готвенето стана с помощта на ученици от 6 клас.
Много често големите ученици се ангажират да помагат на по-малките. Например, на обяд ходят да им помагат с отварянето на кутиите за обяд. Други пък от големите помагат на малките при отвеждането им до автобусите, след като свършат училище. Не знам точно как ги разпределят кой къде ще помага, но това си е част от учебния процес и децата го приемат съвсем естествено.
Излизат на двора поне 3 пъти на ден, където имат пързалка и всичко, което има една детска площадка. Спират да излизат, ако температурата е под -19. Всички вътре в училище се преобуват с други обувки, което особено през зимата е доста практично.
Получих писмо, че ще имат 10 урока по ски в учебно време. Това в началото доста ме учуди, но нямах нищо против, тъй като нито плащам, нито трябва да правя нещо. Училището си има ски, а децата така или иначе ходят със ски екипи на училище.
Уроците бяха от 13,30 до 15 часа на една поляна с баирче до училището, като родители-доброволци помагат за уроците. Училището свършва в 15:15 часа.
Когато уроците по ски свършиха, ми пратиха един лист с различни дейности, от които трябваше да избера едно задължително, тъй като пак са от 13:30 до 15 часа и няма учебни занятия. Имаше плуване, готварство, танци и т.н. Тони си избра боулинг. Имаше 5 посещения на избраното, като учителите се качват с децата на автобуси и ги карат.
По някое време имаше и родителска среща, която става по следния начин: записваш си час, срещата е лична и продължава 10 минути, след което влиза следващият родител.
Отсъствия не се пишат. Трябва само да се обадиш за колко време ще отсъства детето, тъй като голяма част от децата пътуват с училищни автобуси и тази отчетност е заради безопасността им.
Получих и едно писмо, с което ме уведомяват, че Тони ще посещава "Зоната". Това са занятия със специалист за овладяване на емоциите. Отново са в учебно време и те си го водят, аз нямам ангажимент. Подразних се, че никой не ме е питал. Обаче след това се замислих - какво пък има да ме питат.
Виждат проблем и имат решение.
Аз самата знам, че Тони има този проблем, а не знам как да се справя. Понякога става агресивен, а и със сигурност пречи и влияе на другите деца. И не, никой не му е поставил диагноза „хиперактивен“ и не му дават хапченца. Тези занятия/упражнения са за всички деца, които проявяват агресия, автоагресия и въобще тези, които не могат да изразят какво ги тревожи, плаши и т.н.
След всичко описано е ясно, че няма опасност Тони да натрупа академични знания в първи клас, но пък е гарантирано, че ще получи страхотно отношение, внимание и ще му бъде забавно, тъй като тук с децата се отнасят като с деца.
Какви са емоциите, свързани с училището останали у предишните поколения?
Смешни, комични и дори трагични в повтарящия се мотив на училището като нещо, което повече мъчи, отколкото радва! Споделяме с вас няколко цитата, които хем ни разсмяха, хем ни натъжиха и ни припомниха защо и ние се радвахме толкова, когато приключихме с цялата галиматия с училищното образование.
P.S. Абе, никой ли пък толкова не го е обичал това училище?
„Счупих си крака, баба ми си счупи крака, имам разстройство, повръща ми се, дойде ми, забравих, че е станало понеделник, срам ме е да ме изпитвате пред другите, може ли сама и друг път, много ми пречат всички и не мога да запомням, бях на олимпиада по литература, бях на погребение, бях на зъболекар, трябваше да гледам брат ми, будилникът е бил без батерия, маршрутката не дойде, автобусът не дойде, дойде ми за втори път тоя месец, изгубих си бележника, кучето го изяде, майка ми го изпра с дънките, паднал ми е от чантата, баба ми го взе за спомен, нямах пари за билет, нямах пари за тетрадка, нямах пари за учебник, нямах пари за зимно яке... и затова не дойдох вчера, нямах домашно и извинителна бележка, госпожо.
В училище човек предимно се учи да лъже. Ще горя в ада!“
„НИКОГА не съм обичала 15-ти септември, НИКОГА не съм обичала училището и учебния процес. Мразех институцията, мразех унифицирането, мразех зубрачеството, мразех натегачеството... В интерес на истината, едвам изкласих. Само в 9-ти клас обиколих четири гимназии – от 7-мо, през 127-мо, до 121-во, та накрая чак в 79-то. Изключвана съм за всичко, за което човек може да се сети – неизвинени отсъствия, непристойно поведение, употреба на наркотици, побой на съученици, побой на учител, палеж, откраднати дневници, неприличен вид...
Абе, беше нещо страшно! Горките ми родители, честно. Идвам от добро семейство, сериозни хора със сериозни професии, колко ли са се срамували от мен, не знам. Еле па по онова време... (И без това бяха в неизказана немилост, заради НЕчленуването им в партията майка.) И нищо не помагаше – нито молби и увещания, нито заплахи, нито наказания. Мразех даскалото и туй то! Виж, като този яд приключи, всичко си дойде на място. И оттогава на всеки 15-ти септември празнувам и ликувам, че вече НЕ съм на училище. Честит празник! Оле!“
„Равнис, мирно, ходом марш! Тишина! А сега поздравителен адрес от..., а сега поздравителна реч от...“ Аз седя и гледам маршируващите младежи с бели ризи и си викам „Забравили са си червените връзки!“. Споделям на майката до мен, че отпреди 30 години, когато аз бях ученичка в същото училище, не е мръднало откриването на учебната година, а тя отвръща: „По-лошото е, че учебните програми не мърдат. Хората стъпиха на Марс, ние още си седим на „Под игото“...“
„Като бях малък, мразех училището. Мразех е мека дума – ненавиждах го. Ставах в 6 сутринта, трябваше да седя с часове на едно място, обстановката беше супер скучна и потискаща. В училището единствено ми харесваше последният звънец – след него ме чакаше дивеене, часове на електронните игри и часове четене на любимите ми книги. Това не ми пречеше да съм отличник, просто не ме кефеше да уча. Всичко това приключи в 8-ми клас, когато един учител промени живота ми и благодарение на него открих математиката. Тя ме научи да мисля, да решавам проблеми, и при това да ги решавам по нестандартен начин.
Това качество се оказа водещо в живота ми. Формира ме и като характер, и като специалист в областите, в които се занимавам. Сега обожавам да уча. Да намирам свободно време и да захвана поредната книга, която ще ме обогати, усъвършенства и развие. Да реша поредния проблем и да се поуча от него.
Основното училище само по себе си не е нищо. Но то ви дава базова грамотност, научава ви на дисциплина, показва ви какви са вашите собствени интереси. Учете, мамка му! Ако бяхме по-образовани и по-интелигентни като общество, едва ли щяхме да сме в днешната кочина, едва ли шоута като „Биг Брадър“ щяха да имат небивал рейтинг и едва ли щяхме да подражаваме на всеки тъпоъгълник, появил се в медийното пространство.
Карайте и децата си да учат, да четат, да се развиват, нека разберат, че знанието е най-голямата сила на света! Честит първи учебен ден!“
„15 септември, първи клас. Майка ми ме е облякла в костюм и плаче от радост, че изпраща едно на мама. Аз се сбивам с Ивайло, костюмът е съдран, майка ми рязко си сменя настроението.
15 септември, втори клас. Либия. Лицей. Влизам в стаята. Разбира се, объркал съм класа и вместо в английската, се озовавам в италианската група. На третата седмица споделих с майка ми, че нещо не ми се струва наред.
15 септември, осми клас. С един съученик останахме след часовете да му демонстрирам как се прави димка от топче за тенис на маса. Прибрахме я в един шкаф. На 16-ти закъснях, вдигнах поглед към стаята и видях съучениците си да чистят сажди.
15 септември, десети клас. Предупреждение за изключване на втората минута, защото демонстративно изхвърлих дневника през джама и се развиках: „ТОЯ СРОК БЕЗ ДНЕВНИИИИИИИИИК“.
Никога не съм обичал 15 септември.“
