В събота 22-и март Столична община организира пилотното издание на #МАГАТАФест - събитие, на което ще можете да предадете на едно място всички ваши отпадъци и стари вещи, трупани с години. Името на инициативата идва от първите срички на мазета, гаражи и тавани, а идеята е да се освободите тези помещения от ненужните ви вещи, споделя кметът на София Васил Терзиев в пост на събитието във Фейсбук.
Събитието ще е в град Нови Искър, кв. Курило, ул. „Чавдар Войвода”.
Всеки може да донесе и изхвърли мебели и матраци, дрехи и обувки, опаковки от пластмаса, стъкло и метал, кашони и хартия, лекарства и бояджийски материали, електроника и електротротехника, батерии и акумулатори и дори автомобилни гуми.
Още не сме свършили, скрол надолу
На сайта http://waste.sofia.bg може да проверите къде и как да изхвърлите различни видове отпадъци. На картата е посочено местоположението на различните видове контейнери за разделно събиране на отпадъци, на общинските площадки за вторични суровини. Качени са и графиците за събиране на строителни и едрогабаритни отпадъци по райони.
Минавали ли сте скоро през Перник? Ако не сте и смятате, че няма и за какво да го правите, ще ви кажем, че въобще не сте прави. Защото най-големият магазин на ФАНТАСТИКО в града отвори врати, а ние пък се вмъкнахме (не тайно) още преди откриването и искаме да ви разкажем за него, пък след това вие си „преценяте“, както се казва.
Съвсем близо до входа от магистралата, почти веднага ще видите грандиозната сграда на магазина, в която моментално ще ви се прииска да влезете и, честно казано, най-добре ще е да го направите, но за това след малко.
Първо, пет приказки за впечатляващата фасада и интериор на магазина, който е построен само за 10 месеца и се разпростира на площ от почти 11 000 квадратни метра. Паркингът има 157 места, така че дори да се втурнете от София, пак ще можете да се вместите вътре, а за да е още по-приятен престоят ви, има възможност да си поседнете и на пейки пред магазина и да гледате зелената (в този сезон) планина срещу вас. Дзен-пазар, един вид.
А сега за вътрешността на супермаркета, която също е огромна, подредена и най-вече пълна с всякакви неща – пресни зеленчуци и плодове, много от които от български производители, сокове, дълги витрини с риба и рибни изделия, както и изцяло българско месо. А за по-претенциозните клиенти – или просто за тези, на които им е интересно да видят, има и MEAT CORNER, откъдето можете да следите в реално време как се приготвя за продажба прясното месо.
Био щандът също има особена притегателна сила – освен че е красив и пълен с продукти, е оазис за хората на специални хранителни режими, с особени нутриционни нужди или на онези, които просто са на диета. Значи, отивате там и се заравяте в оризовки, тахани, кокоси и въобще – от тропическо пиле мляко.
В подкрепа на малките фермери и бизнеси пък е отделен специален щанд, на който можете да откриете кисело мляко и млечни продукти от родопски мандри и всякакви невероятни вкуснотии, които заслужават да бъдат подкрепени, и тук искаме да кажем голямо „Евала“ на ФАНТАСТИКО, че го правят.
Разбира се, какво ще е магазин в Перник, ако там няма салата Радомирка (има, разбира се), както и други неща за хапване, приготвени на място в града. Топлите щандове по традиция предлагат прясна храна, с която животът на всички работещи наоколо ще стане по-вкусен и приятен. Суши обичате ли? Защото и това има, при това приготвено на място, всеки ден. Прясно, вкусно, абе… страшна работа.
А хлябът? Момент, че малко ни се зави свят от лакомия. Пресен, топъл и най-впечатляващото – замесен на място в магазина. Не домъкнат полу-готов и стоплен, не натъпкан в найлоново пликче, а опечен на място от пекарна „Квас-квас“. Ние вчера изядохме три, за вас не знаем.
Какво още? Ами, винарна с различни сортове младо и отлежало вино, кафетерия със сандвичи, фрешове, торти, печива и много други неща, които ще ви държат в магазина – особено в идващата зима, и просто наистина може да си прекарвате часове вътре, а защо не и да работите (ако може да го правите онлайн), а когато се уморите – да излизате на дългата тераса с гледка към планината.
А след като приключите, направо да се преместите в боулинг залата от веригата MegaXtreme Bowling, която е част от портфолиото на ФАНТАСТИКО ГРУП, и малко да я отпуснете тая душа. Ако обаче не ви се играе боулинг, можете просто да купите храна за котката от зоомагазина, или да си вземете нов парфюм – защото и парфюмерия има, да минете през магазина за аксесоари за мобилни телефони, през аптеката, оптиката, книжарницата, да си платите битовите сметки, да си направите застраховка, да си дадете дрехите на химическо…
И още нещо за финал - в този магазин 100% от отпадъците от полиетилен, хартия и метал се събират разделно и се рециклират. Това е просто още една причина абсолютно неслучайно ФАНТАСТИКО да са наш любим магазин и с гордост да казваме, че са наши дългогодишни партньори, подкрепящи от сърце дейността на ОЛЕ МАЛЕ.
Те са едва в началото на 20-те си години и вече са част от основния отбор доброволци, които в края на всяко лято почистват високопланински и труднодостъпни местности. TimeHeroes разказва за Ясмина Иванова и Стоян Костадинов - доброволци в кампанията Боклукът – в раницата на екологично сдружение За Земята.
„Понякога буквално ни се налага да правим йога, за да се протегнем до някой хвърлен между камъните отпадък и да го приберем“, казва Ясмина. „Така се роди спортната дисциплина „клекинг“, добавя Стоян.
Тя учи медицина в Медицинския университет в София, той - антропология в НБУ. Приятели са още от Френската гимназия в София и всъщност са връстници на инициативата Боклукът в раницата, която се провежда всяка година от 1999 г. насам. За 20 години доброволците на За Земята са свалили над 110 тона боклуци от всякакъв калибър и произход. По-важното обаче е, че са създали общност, чиято мисия е не просто да освободи планината от трупаните с години и нови отпадъци, но и да възпита отговорно към природата поколение.
Ясмина и Стоян се присъединяват към вече легендарните едноседмични планински преходи преди пет години, в края на лятната си ваканция след 10-и клас. Досега двамата са участвали в почиствания на труднодостъпни места в Пирин, Централен Балкан и Рила, където е дебютът им.
„Явихме се особено ентусиазирани, но и особено неподготвени. Аз бях с едни износени градски обувки и с дънки, на двамата ни липсваше и по някое от нещата от първа необходимост като прибори за хранене, канче, купичка“, разказва Стоян. „Аз пък бях с една малка спортна раница, от която висяха спален чувал, бутилка за вода и какво ли още не“, спомня си Ясмина.
На следващата година вече са в компактна планинска екипировка и нямат търпение да преживеят следващото си приключение с хората, които са им преобърнали мисленето с разкази за това как живеят, пътешествайки от кауза към кауза из целия свят.
Извън романтичната част на преходите, фактите около боклука са доста сурови. „За мен едни от най-фрапантните отпадъци са женските санитарни продукти, които попадат сред природата чрез отпадните води от тоалетните при хижите и замърсяват чисти планински водоизточници“, казва Стоян.
Целта на За Земята е да сложи край на това, като работи пряко с дирекциите на националните паркове и с хижарите, които могат да използват достъпни системи за локално биологично третиране на отпадни води. Много разпространен боклук по пътеките са и мокрите кърпички, които не се разграждат, тъй като съдържат изкуствени влакна.
Това обаче са „отпадъците на новото хилядолетие“. Голяма част от боклука, който високопланинските чистачи събират, е съставен от артефакти на социализма. „Всяка година се изумявам като видя годината на производство върху опаковките. Голяма част от тях са от 60-те и 70-те, дори и от по-рано“, казва Ясмина. „Замисляйки се, че това са боклуци на половин век, си давам сметка за отпадъците, които аз генерирам. И това ме прави още по-отговорна“.
Причината за огромното количество половинвековни боклуци е препоръката към хижарите по време на социализма да ги изхвърлят в бунище до хижата, вместо те да бъдат превозвани до сметищата, обяснява Стоян. Така в планините с десетилетия отлежават не само бутилки, консерви и пластмаса, но и реотани, железа, матраци, батерии. През годините върху това „наследство“ са нахвърляни органични боклуци, образували почва, и то остава невидимо за човешко око.
Да бъде изкопан този боклук е една от последните фази на похода - първо трябва той да се открие. Два-три месеца преди всяка кампания, която се провежда в края на август и началото на септември, екип от доброволци обхождат предварително зададения маршрут, за да отбележат приоритетни за почистване зони.
По време на преходите обаче често изникват и други бунища. „С всяка следващата година развиваш „чистачески нюх“ и е почти сигурно, че ако видиш част от боклук в някое дере, под нея има цяло бунище“, казва Стоян. Когато някой доброволец открие такова, свиква дружина от няколко души и започва изкопаването. Прави се и допълнителен оглед около него, за да не останат още скрити боклуци.
Около 5 тона са отпадъците, от които всяка година доброволците освобождават планините, събирайки разделно подходящите за рециклиране.
За превозването им до най-близките сметища, разпределителни пунктове за разделно събиране или центове за рециклиране е необходима предварителна комуникация с дирекциите на националните паркове, които обикновено съдействат за този заключителен етап от кампанията, разказват Ясмина и Стоян.
Сега тази комуникация е тяхна работа, тъй като тази година двамата са назначени да организират предстоящото от 24 август до 1 септември Чистене 2019 в Родопите, в комбина с още две доброволки – Валя Пелова и Стела Николова.
„Общата територия на Родопите обаче не е със статут на национален или природен парк и няма дирекция, която да улесни този процес“, казва Стоян. “Но след 10 телефонни разговора с община Смолян вече сме в процес на договаряне”, добавя Ясмина.
Разбира се, с това списъкът им с отговорни задачи далеч не свършва. Тепърва има да се разпространява информация, да се набират средства и да се привличат нови доброволци. Трябва също да предупредят хижарите по маршрута, че една седмица около тях ще има над 60-70 души природозащитно войнство на палатки, както и да планират хранителните провизии, необходими за едноседмично пребиваване в условия на все по-труднодостъпни места с всеки изминал ден.
По въпроса кой е бил най-екстремният им преход досега, Ясмина и Стоян нямат спор – до заслон Тевно езеро на 2512 м н.в. в Пирин, до който може да се стигне само пеша, след 6-7 часа ходене в група.
А най-удовлетворяващите моменти са вечер. За разлика от дните в града, след които си толкова изтощен, че често нямаш сили да общуваш с никого, в планината е обратното. „Приобщаването около огъня премахва всякаква следа от умора“, казва Стоян. А Ясмина няма да забрави никога изпълнението на автентични народни песни под звездите. „Преди нямах отношение към народната музика, но чувайки ги на живо, високо горе, край огъня, се почувствах абсолютно свързана с мястото и момента.“
И двамата искат най-много от всичко да предадат нататък този заряд и тази кауза. И действат на още няколко фронта. Като например проекта Планина, обичам те на Естествоизпитатели, който качва на безплатни лагери в планината деца, които никога не са били там (поради липса на средства и екипировка), за да ги запознае с живота сред природата и опазването ѝ. Участват и в програмата Бъдещи природозащитници, в рамките на която се учат как да разпространяват проблемите, свързани с околната среда – например, как да подават сигнал за незаконна сеч.
Кога и как успяват да вместят в живота си всички любими неща и бойни задачи си е направо мистерия, но Ясмина и Стоян абсолютно вярват, че един ден боклукът ще бъде по-малко. А децата от Земята все повече.
През септември 2018 г. eкологично сдружение За Земята бяха отличени с Приз за устойчиви политики във вторите Годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ.
Чистенето на високопланински територии 2019 в Родопите е от 24 август до 1 септември. Може да се присъединиш към отбора още сега.
Снимки: ЕС За Земята и личен архив
Още вдъхновяващи истории в блога на TimeHeroes.
По темата:
Миналата седмица Европейският парламент подкрепи забраната пластмасовите изделия за еднократна употреба да бъдат забранени в ЕС от 2021 г., но в същото време поредното пълно с пластмаса мъртво тяло на морски бозайник показа, че войната срещу пластмасата трябваше да започне много по-рано.
В четвъртък в Порто Черво, в северната част на Сардиния, в стомаха на мъртъв кашалот бяха открити близо 22 кг пластмаса.
Новината дойде от организацията SeaMe Sardinia, която публикува снимки на тялото му във Facebook страницата си.
Става въпрос за женска представителка на хищните морски бозайници, която е била бременна. В тялото ѝ са открити пластмасови чинии за еднократна употреба, пазарски чанти, кабели, тръби, рибарски мрежи, опаковка от перилен препарат, съобщиха от World Wildlife Fund в понеделник. Плодът в мъртвата майка е бил в напреднал стадий на разлагане, добавят от WWF.
Това е поредния труп на морски бозайник, пълен с пластмасови боклуци. Миналия месец на филипински плаж бе открит кит с 40 кг пластмаса в тялото. През ноември миналата година в Индонезия в тялото на разлагащ се морски бозайник бяха открити повече от 1000 различни парчета пластмаса. В Испания, също миналата година, умря кашалот, след като не успя да усвои повече от 27 кг пластмасови боклуци.
"Пластмасата е един от най-лошите врагове на морските видове", заявиха още от Световният фонд за дивата природа. Причината за смъртта на кашалота в Порто Черво все още се разследва, но количеството намерената пластмаса е необичайно за размера му – около 8 метра. Съотношението между размера на животното и погълнатата пластмаса е особено важно, казват още от WWF.
Заради бавното си разграждане, пластмасата се натрупва в Световния океан. Европа е вторият по големина производител на пластмаси в света, "изхвърляйки 150 000-500 000 тона макро- и 70 000-130 000 тона микро пластмаса в морето всяка година, като в Средиземно море са някои от най-високите нива на замърсяване", според доклад, публикуван от WWF през юни 2018 г.
Като отговор на тези и още свързани с околната среда констатации, Европейският парламент подкрепи преди една седмица забраната за пластмасови изделия за еднократна употреба.
До 2021 г. в ЕС ще бъдат забранени пластмасовите вилици, ножове, лъжици и пръчици за хранене, чинии, сламки, клечки за уши, дръжки за балони от пластмаса, както и киселинно разградими пластмаси и съдове за храна, както и чаши от полистирен. Държавите в ЕС ще трябва да събират до 2029 г. до 90% от пластмасовите шишета. Предвижда се пластмасовите бутилки да бъдат от поне 25% преработено съдържание до 2025 г. и 30% до 2030 г.
Съобщаването на отрицателните последици за околната среда става задължително на етикетите на изброените изделия. Надписите ще уточняват, че изхвърлянето на тези изделия е вредно за природата.
По данни на Европейската комисия повече от 80% от отпадъците по плажовете са от пластмаса. Новото законодателство ще обхваща 70% от всички пластмасови отпадъци, открити в морето.
В неделя италианският министър на околната среда Серхио Коста обеща, че страната му ще бъде една от първите, които ще започнат да прилагат новоприетото решение.
„През последните години използвахме „комфорта“ на предметите за еднократна употреба по безгрижен начин и сега плащаме последствията. Всъщност, преди всичко животни са тези, които ги плащат“, писа той. „Този вид замърсяване засяга целия морски свят и всяка страна в света е длъжна да прилага политиките за борба с него: не днес, вчера."
Снимка: SEAME Sardinia
Още:
През последните години темата за екологията, за рециклирането и разделното събиране на отпадъци присъства все повече в програмата и на най-малките деца, а използването на опаковки за многократна употреба става все по-модерно (изгодно и щадящо природата). Докато се опитват да запомнят, че розовият контейнер е за пластмаса, а кафявият за стъкло обаче (умишлено слагаме случайни цветове, за да не излезе, че нощем караме боклукчийски камион в помощ на някоя от организациите за оползотворяване на отпадъци), хлапетата продължават да пият вода от пластмасови чаши за милиони.
За период от 3 години използваните чаши за еднократна употреба в детските градини са стрували 20 милиона лева. Това обявиха тази седмица от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) във Варна, който от няколко месеца провежда кампанията „Аз избирам чаша за многократна употреба”. След старта на инициативата, 8 детски заведения в страната вече са въвели чаши от инокс, вместо пластмасови, съобщиха още от ОЦОСУР.
Не е ясно обаче как са събрани тези данни и кой е платил тези 20 милиона лева, тъй като, както много от нас знаят от личен опит, често срещана практика е родителите или сами да носят пластмасови чаши периодично в детските градини, или за тях да се събират пари.
Очаква се съобщените данни за генерирането на пластмасови отпадъци у нас да бъдат обсъдени по време на среща в Министерството на здравеопазването, в която ще участват представители на ОЦОСУР, „Грийнпийс България” и Сдружение „За Земята”. Освен проблема и възможностите за решение (чаши от неръждаема стомана), кампанията ще представи и модела за използването им в детските заведения, съобщи Сабина Максимова, координатор на инициативата. На чашите, които се продават в рамките на кампанията, има различни картинки, така че всяка от тях да бъде разпознаваема и употребявана само от едно дете. Печалбата от продажбата на чашите се влага в разяснителна кампания за превенция употребата на пластмаса, проучвания и юридически анализ на нормативната уредба по темата.
По думите на Максимова няма детски градини в Европа и САЩ, в които се употребяват прибори за еднократна употреба. В същото време у нас инспектори от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) издават устни заповеди на директори на детски градини за използването на чаши за еднократна употреба, казва още тя и допълва, че това е неправомерно и поражда страх.
Ползването на иноксови чаши в детските градини ще даде едно рамо на опазването на околната среда, а освен това ще предпази здравето на децата и ще изгради у тях еко навици, бе посланието на ОЦОСУР още през май тази година.
По темата обаче има и друга гледна точка – доста родители се притесняват, че с иноксовите чаши е възможно да падне нивото на хигиената в градините, защото няма да има кой да мие съдовете след всяко пиене.
На това притеснение от ОЦОСУР отговориха пред БНТ2-Варна, че в детските градини има стерилизатори, така че чашите след употреба могат да се стерилизират.
Питаме ви - съгласни ли сте, че употребата на пластмасови чаши в детските градини трябва да спре и какъв е най-удачният (финансов и логистичен) начин те да бъдат заменени с такива за многократна употреба. Споделяйте мнения, добри примери, а също и - тия нашите деца откога пият вода за милиони, след всички милиони, които похарчихме за сок?!
