Габи Хинслиф търси отговора на въпроса: Може ли мъжете да имат всичко? Да са едновременно добри бащи и да работят? И то в контекста на надигащото се недоволство сред бащите във Великобритания за увеличаване на отпуска по бащинство, който както в България, е две седмици.
Разбира се, че това е абсурден въпрос – предубеждение, от което жените изкараха години в опити да се измъкнат. Майките дълго и упорито работиха, за да оборят мита, че би трябвало сам човек да успява да съчетае работа, деца, щастлива връзка и пълноценен живот, без да се задъха или – по-важното, без да има нужда от помощ.
И до известна степен успяхме, съдейки по проучване на 5000 британски бащи, публикувано от благотворителната организация Working Families. То установява, че три четвърти от тях сега казват, че наистина искат да споделят родителските задължения, наравно с жените си.
Един от всеки петима мъже казва, че когато е поискал отпуск по семейни причини, са го попитали къде е жена му.
Другите пречки, за които мъжете съобщават – като оспорване дали кризата в семейството наистина е толкова спешна, или страх, че шефът ще ги гледа с по-малко уважение заради искането – са добре познати на повечето работещи майки.
Но никога не са ме питали защо не мога просто да оставя съпруга ми да свърши всичко, по начин, който намеква, че с мен трябва да има нещо нередно, ако не го направя.
Борбата на работещите бащи е както същата, така и леко различна от тази на работещите майки, и в това се крие нотка на раздразнение между двата лагера, които реално водят една и съща битка. Стериотипът, че майките са родители по подразбиране, тези, които просто трябва да оставят всичко, ако детето е болно или се обадят от училището, е токсичен и за двата пола, защото подкопава кариерите на жените и също така опитите на мъжете да бъдат добри бащи.
Въпреки това може да е трудно да се видят приликите на работното място, когато се борите един с друг у дома, в състезание за това кой е по-изморен или чий ред е да вземе детето.
„Къде беше ти, когато ние вършехме тежката работа?“ – мислят си жените, щом чуят онзи тип мъж, който казва колко много се гордее, че е „истински отдаден“ на децата.
Пандемията напълно нормализира работата от вкъщи и всичко е просто въпрос на използване на законните права, за които жените някога са се борили като тигри. Когато част от новите депутати от Лейбъристката партия започнаха активно да се застъпват за по-добре платен бащински отпуск и открито го използваха сами, те не спечелиха симпатии сред колежките си, които са били на тези барикади с години, въпреки че бащите, които се включваха, винаги бяха последният елемент от пъзела за равенство.
Урокът от въвеждането на споделен родителски отпуск – което означава, че двойките на теория могат да разделят до 50 седмици отпуск помежду си през първата година на детето –е, че много бащи не се чувстват удобно да използват новите права, които им се предоставят, защото все още усещат натиск да бъдат основният източник на доходи.
Правителството вече е обещало преглед на закона в по-широк обхват, а това лято междупартийният комитет за равенство на Камарата на общините аргументира в доклад, че по-щедро платеният бащински отпуск трябва да бъде приоритет (в момента много мъже са ограничени до законовия минимум, замразен под половината от националната минимална заплата).
Едно от решенията, предложено на конференцията Equal Parenting в Лондон, където беше обсъдено изследването на Working Families, беше кампания за мъжете да „родителстват на глас“, като вземат пълния си отпуск и открито отбелязват в офисните си календари взимането на децата от детската градина, вместо да се преструват, че тръгват по-рано за някаква мистериозно важна среща. Ако не друго, това може да отвори разговор за стреса, който някои мъже изглежда трупат в себе си.
Подробно проучване на нагласите на британските мъже към мъжествеността, публикувано от YouGov, рисува обнадеждаваща картина по много начини, отбелязвайки, че противно на популярното вярване, не всички млади мъже са ядосани женомразци, радикализирани онлайн. (Само 13% от поколението Z сега имат положително мнение за известния инфлуенсър Андрю Тейт, въпреки че може би 13% са твърде много.)
Но това предполага изненадваща нотка на горчивина сред мъжете между 30-те и 40-те им години, когато най-вероятно имат малки деца.
Те са възрастовата група, която най-често твърди, че на жените им е по-лесно в обществото от на мъжете, или че женските придобивки през последните десетилетия са били за сметка на мъжете. Въпреки че това все още са редки виждания, подкрепяни от по-малко от една четвърт от анкетираните, YouGov установява широко разпространено убеждение сред поколенията, че животът е бил по-добър за мъжете преди 25 години.
Може би това са просто гласовете на романтично изоставените, белязани от години отхвърляне в приложения за запознанства мъже. Милениалите (групата на 30 и 40-годишните) са и възрастовата група, която най-често твърди, че жените се интересуват само от мъже с висок статус. А дали поне един от тях не е чувал от жена си упрека, че не поема достатъчно от грижите за децата – което, честно казано, някои все още не правят, ако се съди по статистиката, показваща, че мъжете отделят само две трети от времето, което жените влагат в неплатена грижа за децата – и страха от провал в офиса?
Още не сме свършили, скрол надолу
Проучването на Working Families определено предполага, че много млади бащи се чувстват разкъсани, до степен, до която техните собствени бащи може би не са били. Те се тревожат за пропускането на важни моменти в живота на децата си, но също така и за това да не бъдат бреме за колегите си, ако вземат отпуск.
Една трета не са взели толкова бащински отпуск, колкото биха искали, а почти две трети редовно се чувстват зле на работа заради поставянето на семейните ангажименти на първо място. Почти осем от десет смятат, че резултатните напрежения натоварват тях, партньора им или благосъстоянието на детето им.
Източник: The Guardian
Има една поговорка, че „по време на отглеждането дните са много дълги, а годините – много кратки“. Който е родител, знаe. Един ден децата те придружават дори до тоалетната, а изведнъж вече мърморят, че си влязъл в стаята им, без да почукаш или че си излязъл, без да затвориш вратата. За едно мигване на окото те преминават от пълна зависимост от твоите грижи до зависимост от приятелите си. И именно в този етап обикновено се появяват първите любови.
Изследване от 2025 г. на Лабораторията за изследвания относно съвместното съжителство и превенцията на насилието към Университета в Кордоба, базирано на три анкети сред 2400 тийнейджъри на възраст от 12 до 18 години в Андалусия, обобщава, че емоционалните умения – като разрешаване на конфликти, асертивност и разпознаване на граници – се развиват постепенно чрез опита от романтичните взаимоотношения.
Анализът показва, че по-големите тийнейджъри се възприемат като по-компетентни от по-младите, което подкрепя идеята, че здравословните отношения „се тренират“ още от юношеството.
Изследователките Ноеми Толедано, ръководителка на проучването, заедно с Кармен Виехо и Росарио Ортега-Руис от катедрата по психология, подчертават, че разбирането на тийнейджърството като поле за емоционални експерименти предлага позитивна перспектива, фокусирана не само върху рисковете, но и върху възможностите за емоционално развитие.
По време на детството родителите дирижират емоционалния оркестър. Избират училища, приятелства, планове, следобедни закуски… Но идва юношеството и всичко се променя – детето започва да взема собствени решения, а романтичната връзка е вероятно първата, която излиза извън семейния контрол.
„Детето ти скъсва картата, която си начертал за него, и тогава всички аларми се включват“, обяснява за El País Андрес Мерино Иглесиас, психиатър, специализиран към детска и юношеска възраст.
„Страх, отхвърляне, притеснение, гняв… и автоматичната реакция обикновено е опитът да се възстанови контролът. Това е елегантният начин да се каже, че се опитват да се намесват там, където никой не ги е канил.“
Този опит за контрол може да е в по много фини начини – чрез ирония, пасивно-агресивен коментар, жест на неодобрение – или направо да избухне в забрани: „Но резултатът обикновено е един и същ – колкото повече се забранява, толкова повече се утежнява връзката“, твърди докторът.
„Бащата или майката наблюдава как дъщеря им се заключва в стаята с човек, който сякаш е излязъл от провален кастинг за „Островът на изкушението“, и изведнъж нещо им засяда на вечеря: „Не ми харесва това момче за дъщеря ми“, обяснява шеговито Луис Мигел Реал, психолог и експерт в терапии с тийнейджъри. Тази фраза, както посочва Реал, толкова невинна на пръв поглед, може да отключи поколенчески конфликт с епични размери и има само два пътя: „Да започнеш свещена война или да разбереш, че истинската битка не е да промениш другия, а да се научиш да управляваш собствените си чувства.“
„Когато един родител каже „не ми харесва партньорът на детето ми“, обикновено зад това стои смесица от страх, фрустрация и загуба на контрол“, твърди Мерино. „Не ги притеснява само човекът, а усещането, че детето им се изплъзва от сценария, който са си представяли. А това боли, защото разбива сигурността“, добавя той. „Родителите се изправят пред ново чувство на безсилие“, продължава психиатърът.
„И изведнъж откриват, че не могат да решават вместо децата си, нито дори да ги защитят от онова, което смятат за опасно. И това ги плаши.“
Зад „не ми харесва“ често стои нещо по-дълбоко от интуиция. „Преди да кажеш, че някой не ти харесва, попитай себе си защо. Реална опасност ли е, или просто не ти допада, защото ти напомня за нещо от миналото?“, поставя въпроса Реал.
„Емоциите не са абсолютната истина; те са сигнали, не заповеди. Проблемът е, че много родители тълкуват тези сигнали като нареждания: „Щом усещам отхвърляне, значи нещо не е наред.“ Но дискомфортът невинаги означава опасност. Понякога означава промяна, а от промените боли.“
Според Реал най-важното е да се прави разлика между истинските и символичните страхове: „Първите са свързани със сигурността на детето ви – ако партньорът го изолира, контролира или манипулира, тогава има основание за намеса. Вторите са онези, които засягат егото: че не отговаря на нашите очаквания, че не съвпада с нашите ценности, че не прилича на това, което сме си представяли. Именно тях трябва да прегледаме със смирение“.
Психологът подчертава, че родителите трябва да се грижат за собствената си вътрешна история: „Ако превърнеш всяка връзка на детето си в заплаха за авторитета ти или за твоя светоглед, единственото, което ще постигнеш, е да го отблъснеш. Любовта на възрастния означава да приеме, че детето има право да греши. Че не можеш да му спестиш всяка болка, но можеш да бъдеш до него, когато го боли.“
„Ако има нещо, което вълнува тийнейджъра повече от новата връзка, това е забранената връзка“, отбелязва Мерино. „Ромео и Жулиета не са умрели заради любовта си, а защото възрастните са били пълен провал в управлението на конфликти.“ Според експерта проблемът е, че много родители бъркат притеснението с контрол: „А контролът никога не дава истинска сигурност. Напротив – подхранва дистанцията. Тийнейджърът се научава да крие онова, което преживява, за да избегне критика или караница. И така връзката страда.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Една от най-честите заблуди е да се вярва, че ролята на родителите е да издават присъди. „Възрастният трябва да отваря пространство, не да го затваря. Да слуша, без да разпитва, да пита, без да нахлува. И най-вече, да не превръща всеки разговор в оценка и разпит“, подчертава Реал. Този по-уважителен подход не означава пасивност: „Можеш да придружаваш, без да контролираш. Можеш да наблюдаваш, без да предубедиш“. Той добавя:
„Ако забележите, че детето ви се изолира, изглежда по-тъжно или тревожно, или спира да прави неща, които преди са го радвали, тогава има предупредителни знаци. Но ако го виждате да расте – въодушевено, любопитно – вероятно проблемът не е във връзката му, а в собствените ви страхове.“
Реал подчертава, че забраните рядко възпитават, докато въпросите – да. Целта е тийнейджърите да се научат да мислят сами, а не да слушат от страх:
„Ако детето ти знае само да избягва това, което ти цензурираш, няма да се научи само́ да разпознава токсична връзка.“
Според него, ако връзката наистина е вредна – със знаци на психологическо насилие, изолация или ревност – намесата трябва да е твърда, но със съпричастност. „Не чрез викове, а чрез обич. Не чрез присъда, а чрез искрена загриженост“, допълва Мерино.
Основната емоция в този вид конфликти не е гневът, а страхът. „Много родители бъркат, защото смятат любовта за наблюдение“, обяснява експертът.
„Мислят, че колкото повече контролират, толкова повече защитават. Но контролът създава недоверие, а недоверието разрушава връзката. Това, което наистина защитава, е доверието: знанието, че ако нещо се обърка, детето може да се обърне към вас, без страх да бъде съдено.“
„Целта не е да спечелите спора, а да не загубите връзката“, подчертава психиатърът. „Най-трудното е да приемете, че вече не вие решавате вместо детето си. И това, макар да боли, също е любов“, обобщава Реал.
Източник: El País
Знае ли съпругът (съпругата) ви винаги къде се намирате? Следят ли ви пътуването до вкъщи? Или сте от онези хора, за които това прекрачва границите на личното пространство?
Споделянето на местоположение – и въпросът дали изобщо да го правим – е част от реалността на съвременните връзки. Създателите на съдържание – Мая и Хънтър, имат теория: отношението към това дали си „за“ или „против“ споделянето на локация вероятно зависи от възрастта.
@maya.and.hunter i feel like we just don’t think it’s that serious?
„Защо всички над 35 години мислят, че споделянето на локацията с партньора е равносилно на затвор?“ – пита Хънтър в скорошно видео в TikTok.
„Всеки път, когато говорим с някой по-възрастен за това, че имаме достъп до локациите си, реакцията е като... „Изкарайте оковите!“, допълва Мая. „Докато всички хора, с които говорим, под 35 години, просто го възприемат като удобство или мярка за сигурност.“
„Не е нищо кой знае какво“, казва Хънтър. „Не помня последния път, когато проверих нейната локация, освен за да видя къде е паркирала. Просто е интересно социално наблюдение, че всички над определена възраст – ние мислим, че е около 35 – възприемат това като посегателство върху личното пространство и липса на доверие.“
„Но когато става дума за приятели, партньора ми и хора, на които вярвам“, допълва Мая, „нямам нищо против те да виждат къде съм по всяко време.“
Честно казано, като човек на 42 години, не бях се замисляла особено по темата, но първоначалната ми реакция напълно потвърждава тяхната теория. Не съм против споделянето на локация, правили сме го, когато е било удобно (по време на пътуване, когато сме се разделяли на групи и т.н.), но като цяло не виждам особена необходимост.
Ако искам да знам къде е партньорът ми, просто му пиша. Ако той предложи да споделяме локации 24/7, няма да откажа, но вероятно бих попитала със скептицизъм: „Защо?“
Коментарите по темата бяха също толкова разнопосочни, макар и невинаги по възрастови линии. „Всеки, който е против, крие нещо,“ пише потребител под видеото – и това предизвика както съгласие, така и несъгласие.
„Странно е“, каза друг. „За хора, които цял живот са живели, без да бъдат следени, желанието някой да следи друг е наистина необичайно.“
„Прекарах 40 години, без никой да знае къде се намирам, освен аз самият“, добавя друг. „Не мисля да се отказвам от това, когато можеш просто да ми напишеш съобщение и да ме попиташ.“
„Това прави готвенето за жена ми много по-лесно“, написа един потребител. „Знае, че съм тръгнал от работа, и прави вечерята навреме.“
„Аз съм почти на 38. Нямам партньор, но най-добрата ми приятелка има достъп до локацията ми“, споделя друг. „Това е въпрос на сигурност. Какво толкова?“
Още не сме свършили, скрол надолу
„Бях в насилствен брак с човек, който следеше всяко мое движение и контролираше всичко, което правя. Не, благодаря“, споделя една жена под видеото. „Знам, че това не е често срещано, но подобни функции правят контрола и злоупотребата по-лесни.“
В крайна сметка тук няма „правилно“ или „грешно“. Всичко зависи от това какво работи за вашата връзка. Независимо от възрастта ви, ако решите да споделяте или не – важното е това да ви кара да се чувствате спокойни, сигурни и щастливи.
Източник: Scarymommy.com
Аналиса Барбиери отговаря на читатели на The Guardian в своя рубрика относно техните лични взаимоотношения и казуси. В този текст, който ви споделяме, тя консултира казуса и с психотерапевт, който да помогне в разнищването на сложните взаимоотношения между брат и сестра.
Той е идиот, който се мисли за нещо повече от останалите и им говори снизходително. Аз съм мъж на 50 години и преди често я посещавах, но сега предпочитам да правя нещо друго. Опитвам се да не показвам чувствата си, но сигурно е очевидно, че не го харесвам. Женени са от осем години и нещата се влошават. Преди поне работеше и допринасяше с нещо, но сега дори и това не прави. Какво мога да направя? Искам да подкрепям сестра си, но да прекарвам възможно най-малко време с нейния съпруг.
Освен ако родителите не се разделят и не се оженят повторно, обикновено едва когато братът или сестрата си намерят партньор, в семейството се появява нов човек и динамиката се променя. Всички се надяваме, че новите попълнения ще донесат радост и хармония, но често не става така. И се оказваме не просто с някой, когото не харесваме, но и гледаме човека, който го е довел в живота си, и си мислим: „Сериозно ли?“.
Това често отключва дълбоки чувства от детството, особено когато става дума за брат или сестра.
За съжаление, не можем да го контролираме – хората правят нещата по свой начин. Не казвате на колко години е сестра Ви (или какви са били предишните ѝ партньори и какво сте изпитвали към тях), но изглежда, че тази ситуация е сравнително нова за Вас, обобщава авторката.
Понякога е по-лесно да изпитваме силни (негативни) чувства към новия член на семейството, отколкото към този, който го е довел.
Поканила съм експерт тази седмица – психотерапевт към Британския съвет по психотерапия, Стефани Уайт.
Напомня ли Ви той на някой значим човек от ранните Ви години? Това може да е ключово за решението на проблема. Защото, макар и да продължите да го намирате за досаден, раздразнението Ви може да намалее, ако осъзнаете, че той Ви напомня за някого и затова реагирате по-рязко от необходимото.
Никой не харесва паразитите. Като такъв ли го възприемате? В крайна сметка сестра Ви е избрала този човек. Може би чрез този избор виждате страни от характера ѝ, които не харесвате, но Ви е трудно да си го признаете. Може би трябва да стигнете до положение, в което обичате сестра си, но не харесвате нейните избори. Вие с някого ли сте? Харесва ли тя Вашия партньор?
Може да е трудно, но си струва усилието. Ако не се получи, опитайте се да прекарвате време със сестра си без него.
Отдавна съм стигнала до извода, че понякога е по-лесно да изпитваме негативни чувства към зет или снаха, отколкото към човека, който ги е довел в семейството. Проблеми от типа „Не се разбирам със свекърва си“ често, когато ги разгледаме по-дълбоко, са всъщност: „Иска ми се мъжът ми да е по-решителен“. Струва си да се замислите, обобщава Аналиса Барбиери съветите на психотерапевтката.
„В терапията често се казва, че хората, които не харесваме, ни напомнят на хора от детството, или дори на аспекти от самите нас, които не понасяме. И макар това да е вярно, аз не съм терапевт и мога да кажа, че понякога хората просто са досадни. В собствения си живот можем да се отдалечим от такива хора, но когато са въведени в семейството от други, нямаме този избор“, добавя тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всичко, което можете да направите, е да се опитате да разберете защо точно Ви дразни този човек. Не намалявайте времето, което прекарвате със сестра си, но ограничавайте контактите със съпруга ѝ до необходимия минимум. Ако сестра Ви попита „защо“, фразата: „Той просто не е моята чаша чай“ върши чудеса.
Източник: The Guardian
Без съмнение Кейти Пери и Орландо Блум са една от най-известните двойки в шоубизнеса. Въпреки че не крият връзката си, рядко се появяват заедно на червения килим, и още по-рядко публикуват снимки заедно в Instagram. Това кара феновете да се чудят какво точно се случва между тях.
Но преди да видим какво се случва с тях, да проследим историята им като двойка. Всичко започнало след церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“ през януари 2016 г., когато Кейти Пери и Орландо Блум отишли на афтърпарти. Двамата показвали явна химия през цялата вечер, а на снимки от събитието се вижда колко са усмихнати и развеселени, докато общуват. Години по-късно, по време на епизод на American Idol, Кейти разказва за заветния бургер, който ги е събрал. „Казах на охраната си да вземе 10 бургера и след като ги донесоха, изведнъж се протегна една ръка и грабна един, а аз казах: „Хей, това е моят бургер!“. Това е била ръката на Орландо.
View this post on Instagram
През май същата година Пери потвърждава връзката им, като публикува сладка снимка на двамата, облечени в халати, докато се излежават на стълбите пред величествена сграда в Кан, Франция.
След 10 месеца връзка Пери и Блум решават да се разделят. Представителите им публикуват съвместно изявление в People: „Преди слуховете или фалшификациите да излязат извън контрол, можем да потвърдим, че Орландо и Кейти си дават уважително и любящо пространство в този момент.“
В подкаста Call Her Daddy, певицата разказа откровено за началото на връзката им през 2016 г. и защо са осъзнали нуждата от раздяла, преди да изградят дълбока връзка. „Не бяхме напълно отдадени от първия ден“, призна тя. „Той беше, защото тъкмо бе преминал през период на целибат и имаше ясни намерения. Аз тъкмо излизах от връзка и си казах: „Не мога повече така. Трябва ми нещо различно“. Но трябваше да работя много със себе си.“
През 2017 г. Блум посещава едноседмичен ритрийт, наречен The Hoffman Process, насочен към промяна на негативни модели на мислене и поведение. След него двамата осъзнават, че търсят различни неща и вземат решение да се разделят временно, казва още тя в подкаста.
След раздялата им тогава Пери публикува в социалната мрежа X разяснение по темата, като категорично уверява феновете, че отношенията ѝ с бившия ѝ приятел са добри: „КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА НОВ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ ПРЕЗ 2017!? Все още можете да сте приятели и да обичате бившите си! Никой не е жертва или злодей, стегнете се, хора!“
В интервю за CBC Пери откровено разказва за депресията си след раздялата им през 2017 г. „Бях дала толкова много, че това буквално ме пречупи.“ Тя споделя, че благодарността е това, което я е спасило: „Ако не бях открила благодарността, щях да се удавя в тъгата си.“
А Блум коментира връзката си с Пери след раздялата по този начин: „Ние сме приятели, всичко е наред“, каза той. „Вече сме пораснали. Тя е много известна, но мисля, че никой не се интересува какво правя аз. И не трябва. Това е между нас. По-добре е да дадем пример на децата, че раздялата не трябва да е с омраза.“ По време на шоуто Spill Your Guts на Джеймс Кордън Пери бе помолена да подреди бившите си по сексуални умения от най-лош до най-добър, или да яде неприятно ястие. Тогава Пери класира Блум като втория най-добър в леглото сред бившите си.
През август 2017 Пери и Блум били забелязани заедно на концерт на Адел, което тогава породи спекулации, че може да са се събрали отново. И това беше така. През април 2018 г. двамата посещават папата във Ватикана, с цел да подкрепят The Cura Foundation: организация, посветена на подпомагането на деца и семейства в нужда чрез здравни, образователни и социални програми.
View this post on Instagram
Двойката направи следващата голяма крачка, като официално се появи на червения килим. Те присъстваха на Гала вечеря на Негово Височество принц Албер II от Монако. Месеци по-късно на благотворителния търг на One Love Malibu Festival среща с Блум била една от големите награди. Пери го „продала“, казвайки: „Може да се повозите с него на мотор, но не го дръжте по начин, който аз не одобрявам.“ Фен на Блум направил оферта от 20 000 долара, но в крайна сметка Пери купила срещата за себе си за 50 000 долара.
През февруари 2019 г. Пери сподели очарователна снимка с годежен пръстен във формата на цвете с рубин и диаманти на стойност близо 5 милиона долара.
Година по-късно във видеото към сингъла Never Worn White Пери загатва, че е бременна. Тя и Блум стават родители на 27 август. Интересен факт е, че Пери не е искала деца, преди да види какъв страхотен баща е Блум с първото си дете Флин.
Блум също не крие, че двамата имат предизвикателства във връзката си. За списание Flaunt той разказва, че работата им в различни творчески сфери влияе на отношенията им. Въпреки това, добавя той, двамата се чувстват късметлии да се имат. „Мисля, че и двамата сме наясно колко сме благословени, че сме се свързали по уникален начин точно в правилния момент. И никога не ни е скучно.“
Пери уточнява, че с Блум ходят на терапия за двойки, за да поддържат връзката си.
„Искаме да се развиваме, затова сме заедно, за да станем по-добри хора и да отгледаме този красив човек“, каза тя за дъщеря им Дейзи.
Само дни след като източник разкри пред People, че в двойката има напрежение около издаването на новия албум на Кейти,143, друг близък твърди, че „може и да няма връщане назад“.
View this post on Instagram
„Те са почти приключили“, казва източник на People. „Не изглежда да могат да оправят нещата.“ „Всичко се разпада от месеци и положението не изглежда добре.“
Пери е в разгара на световното си турне Lifetimes, а според източника двамата с Блум имат различни виждания за бъдещето си. „Това завръщане значи много за нея. Иска да даде най-доброто шоу за феновете“, казва друг източник на медията. „Тя е щастлива и съсредоточена върху турнето..“
Последната им поява пред камерите бе на афтърпартито на Vanity Fair след Оскарите през март. А феновете се питат истина ли са слуховете за раздяла...
Използвани са материали от The Elle и People
Да използваш пари, за да разрушиш връзка – особено когато в нея има деца – не е проява на любов. Трябва сам да поемеш контрола върху живота си.
С партньорката ми сме заедно от 14 години и имаме две малки деца. Винаги съм имал сложни отношения с майка ми, която беше строга дисциплинираща фигура, докато растях, и е много чувствителна и слабо социална. Аз също вероятно съм прекалено чувствителен и се тревожа.
Според жена ми майка ми не я смята за достатъчно добра за мен. Има много намеци, че това е така, и наскоро майка ми ми каза, че е била изненадана, когато съм започнал връзка с някого, когото тя смята, че е от „различна класа“.
Година и половина не си говорих с майка ми, защото предложи да ни помогне финансово в труден период след раждането на децата, но само ако официално се разделим и ако родителите на жена ми дадат същата сума. Наскоро се сдобрихме, като при това майка ми каза на баща ми, че ще се самоубие, ако бъде обвинена за отчуждението ми.
Наскоро майка ми реши, че ще ме изключи от завещанието си, ако жена ми продължава да не ѝ говори. Смятам, че партньорката ми има право да постъпва както иска и че трябва да сме единни. Опитвам се да справя със ситуацията, която възприемам като манипулация, стараейки се да направя най-доброто за децата си, и мисля, че отново ще спра да общувам с майка си. Ще бъде ли това правилният избор?
Да се отдалечиш от семейството никога не е лесно; рядко е окончателно. Ако тази връзка беше между интимнин партньори, щяхме да я категоризираме, напълно основателно, като принудителна и насилствена. Но често не успяваме да разпознаем същите черти в семейните отношения.
Важно е обаче да се има предвид, че парите на майка Ви са си нейни и тя може да прави с тях каквото пожелае – никой от нас не е „длъжен“ да наследи нещо. За съжаление, както в много писма, които получавам, майка Ви използва парите си като ефективен начин да Ви контролира.
Може да е спокойно за известно време, но после ще има нещо друго, което ще иска да направите. И ще използва допълнителни заплахи, за да го постигне. Ако ви трябват пари, може да е по-лесно и по-евтино в дългосрочен план да ги заемете от институция.
„Изглежда, че не сте прекъснали връзката с майка Ви в качеството Ви на възрастен човек и в трудни моменти това се проявява по неблагоприятни начини“, казва тя. „Понякога майка Ви не е в състояние да поеме отговорност за думите си и за последиците от тях.“
Всички заплахи за самоубийство трябва да се приемат сериозно, но в контекста, който споделихте, не можете да бъдете държан отговорен за нейните думи или действия. Ако сте израснал с контролираща майка (предполагам, че винаги е била такава?), това вероятно ви се струва нормално, част от нещата. Ако успеете да се дистанцирате от ситуацията и да я видите каквато е – не любов, а манипулация, ще Ви подейства освобождаващо. Защото това, което ви държи свързани, е привличането на парите и надеждата за любов (и не бъркайте парите с любов). Не казвам, че майка Ви не Ви обича, но това поведение не е проява на любов.
Хипълуит казва и нещо много важно, което трябва да помним, когато поемаме по правилния, но труден път: „Решението Ви ще бъде трудно, но дори и да е така, не означава, че е грешно. В семейния живот няма правилно и грешно решение. Обикновено сме в сивата зона и правим това, което е най-добре за нас към момента, надявайки се, че бъдещето ще е по-добро, или поне по-разлизлично.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Лесно е да се каже, но не и да се направи. Но все пак трябва да свикнете с идеята, че няма да получите пари и след това да прецените какво да правите. Доста силен ход би бил да кажете на майка си, че тя, разбира се, може да прави със собствените си пари каквото прецени, но не може да Ви диктува какво да правите Вие. И запомнете, че в противен случай това няма да спре дотук и ще има и други изисквания. И в крайна сметка няма никакви гаранции за любов или пари, дори и да изпълните всичко. Няма нужда да се разделяте с майка си, но се разделете с парите ѝ.
Източник: The Guardian
Ясно е, че децата са основната движеща сила през уикендите. Техните нужди са водещи, а съобразяването с желанието им обикновено е на първи ред. Така почивката обикновено прилича на натоварен работен ден, но… като сме си ги направили, ще си ги гледаме! И все пак, има няколко важни неща, на които е добре да обърнете внимание в двойката (да, двойката!). CNBC разчитат на професионалното мнение на Марк Травърс – психолог, специализиран във връзките. Ето какви ефективни съвети дава той, пък дали ще го слушате, ваша работа!
Ако работите на пълен работен ден, вече знаете колко време и усилия изисква постигането на баланс между работа и личен живот. Когато към това добавите и връзка, става още по-трудно.
Като психолог, който изучава двойките, и като съпруг на работеща жена, съм се сблъсквал лично с тези предизвикателства. За щастие, професията ми като изследовател и съпруг ме е научила колко важно е да бъдем съзнателни относно това как прекарваме времето си с партньора, особено през уикендите.
Ето как хората в най-щастливите и най-успешните връзки прекарват свободното си време:
Двойка, която прекарва много време заедно, но постоянно е разсейвана от съобщения, имейли или социални мрежи, вероятно не е толкова щастлива, колкото двойка, която прекарва по-малко време заедно, но без телефони.
Затова е толкова важно да си отделяте време един за друг без намесата на технологии. Как точно ще прекарате това време всъщност няма голямо значение. Не е нужно да е нещо специално или детайлно планирано. Важно е да присъствате истински.
Това може да е тиха сутрешна чаша кафе, в която споделяте мисли без задръжки, бавна разходка в мълчание или класическа вечеря с вино – стига телефоните и лаптопите да са прибрани.
След изтощителна работна седмица е напълно нормално, дори здравословно, да имате нужда от време насаме. Но често е трудно да изберете между „време за мен“ и „време за нас“.
За щастие, има начин да съчетаете нуждата от уединение с тази от близост. „Паралелната игра“, понятие от детската психология, описва ситуация, при която двама души се занимават с предпочитани от тях дейности поотделно, но в едно и също пространство.
При двойките това може да изглежда така: единият чете книга на дивана, докато другият играе любимата си видеоигра до него. Макар и да не общуват директно, те съзнателно споделят едно пространство и се отпускат чрез занимания, които им носят радост.
Това е като да кажеш: „Обичам те, но сега трябва и себе си да обичам за час-два. Хайде да го направим заедно.“
Връзките процъфтяват, когато имат свои ритуали. Да се прибереш у дома при партньора си и да знаеш, че уикендът ще донесе нещо познато – нещо, което е само ваше – носи усещане за сигурност и уют.
Проучвания показват, че ритуалите помагат на двойките да организират живота си така, че да съчетаят промяната със стабилността. Двамата партньори могат да се слеят в обща идентичност, различна от тази на всеки поотделно. Така се изгражда здрава основа, независимо от хаоса около тях.
Още не сме свършили, скрол надолу
Как ще изглежда вашият ритуал зависи изцяло от вас. Не се притеснявайте, ако е малко „банален“. Може да са палачинки в неделя сутринта, вечер на настолни игри с шантаво табло за точки на хладилника. Ако сте по-практични, може да е среща с чаша вино, на която планирате седмицата, или съвместно изпълнение на досадна домашна задача, докато слушате любимия си плейлист.
Проучвания показват, че двойките с удовлетворяващ сексуален живот са по-склонни да се чувстват щастливи във връзката си.
Но при безкрайните ангажименти и задачи у дома, уикендите лесно могат да се превърнат във „втора работна седмица“ – с почти никакво време за близост. Така сексът бързо започва да остава на заден план.
Затова целенасоченото включване на интимността в графика може да е нещо полезно. Много хора смятат, че това убива спонтанността, но в действителност по-скоро премахва умствената умора от опитите „да се случи нещо“.
Освен това е чудесен начин двойките да се свържат без разсейване и същевременно да се справят с емоционалното напрежение, натрупано от работата. Затова подхождайте съзнателно – уговорете си време и създайте пространство за близост.
Непринуденото поведение с хумор, според проучвания, е един от най-надеждните инструменти, които двойките могат да използват, за да укрепят връзката си. То повишава удовлетворението, смекчава конфликтите и разчупва усещането за монотонност, което често поражда недоволство между партньорите.
През седмицата несъзнателно се тренираме да търсим поводи за стрес. Но през уикенда трябва да свалим тези „очила“. Да се държите глупаво, да се шегувате и да получавате същото в отговор помага да се свържете отново с онова детско чувство на радост и удивление, което често се губи под тежестта на отговорностите.
Затова търсете радостта съзнателно. Може да извадите някоя щура игра с измислени правила или да се предизвикате на танцова битка.
Няма правилен или грешен начин да бъдете с по-щуро поведение. А и най-вероятно вече знаете как да разсмеете партньора си. Просто трябва да си го припомните… и да го правите по-често.
Източник: CNBC
Според проучването на Motherly от 2023, озаглавено „Състоянието на майчинството“, проведено сред 10 000 майки – цели 62% от тях споделят, че искат да правят повече секс след появата на децата, но при 53% от проблем е липсата на време. Разочараващо, нали!? Да намерите време или енергия за интимност, и то с с малки деца вкъщи, може да ви изглежда невъзможно. Защото да правиш секс преди появата на децата определено е по-малко сложно, отколкото след това.
И има логика. Като родители вече имате много повече задачи за вършене всеки ден, което намалява потенциалното време, в което бихте могли да правите секс. Между привидно безкрайния списък от неща, които трябва да свършите покрай децата и дома, и чувството на тотално изтощение, да се опитвате да спите достатъчно всяка вечер, като същевременно се опитвате да намерите малко време за грижа за себе си... Ще видите как сексът лесно може да бъде пренебрегнат в полза на по-спешните задачи.
Колкото и да се стараете, сексуалният ви живот ще има своите върхове и спадове, а най-трудното време за интимност между вас ще са първите години след появата на децата.
Важно е да говорите с партньора си за това как искате да изглежда сексуалният ви живот, за да сте сигурни, че и двамата сте на една и съща страница. А и за да се държите взаимно отговорни за целите, свързани със спалнята. Ако искате да правите повече секс след децата, но се затруднявате да намерите време, ето три стратегии, които могат да ви помогнат:
Проучването „Състоянието на майчинството“ също установило, че жените дават приоритет на съня пред секса, но като правите секс по-рано вечерта, пак си лягате навреме. Колкото по-късно е, толкова по-лесно е да кажете „не“ на секса, заради притеснението дали ще се наспите, или факта, че сте тотално изтощени. Като правите секс точно след като заспят децата, хем ще имате интимност с партньора си, хем ще можете да облечете пижамата по-рано, което е печеливша ситуация за всички. Можете също така да се разберете за определен времеви прозорец, доколко късно вечер сте съгласни да правите секс, за да знаете и двамата кога да започнете с интимността, така че всеки да си осигури нужното количество сън.
Може да звучи определено несекси да планирате кога ще правите секс. Но ако всичко останало в живота ви трябва да е планирано по график, има голяма вероятност сексът да го няма, ако и той не е записан в календара.
Все пак планираният секс е по-добър от никакъв секс, нали? Приятелка ми каза веднъж, че тя и съпругът ѝ винаги правят секс в сряда и се пошегуваха, че няма как да пропуснат да почетат деня, както трябва. Ако някой от тях не е в настроение за секс, пак си създавали момент на физическа близост – било то чрез целувки, масаж или просто да се гушнат и да си поговорят. Измислете забавна кодова дума, която можете да запишете в семейния календар, така че и двамата с партньора ви да знаете какво предстои. Може би трябва да „обърнете възглавниците“ в петък, „подредите чекмеджето с чорапи“ или „купите още лют сос“ в неделя. Така малката ви тайна какво наистина означава кодовата фраза е нещо, на което двамата ще се смеете заедно, гледайки календара.
Ако вие и вашият партньор работите от вкъщи, възползвайте се от това да сте сами без децата си. Може да ви се струва малко „незаконно“ да избягате до спалнята по време на работния ден (което също може да направи нещата и малко по-вълнуващи), но можете лесно да ползвате обедната си почивка, за да задоволите нуждите си, и да хапнете обяда на бюрото си по-късно през деня, без да се чувствате виновни. Правенето на секс, след като сте вече родители, невинаги е маратон – така че понякога дори само бърза 15-минутна среща може да свърши работа. Така ще имате време да се настроите, ще разчупите работния ден, и няма да изгубите повече време, отколкото бихте отделили за кафе с колега в офиса.
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-важното нещо, което трябва да запомните е, че сексуалният ви живот след децата ще се променя през годините. Напълно нормално е да има периоди, в които интимността между вас изглежда почти невъзможна. Ако сексът като родители в момента просто не се случва – дайте си време. Рим не е бил построен за един ден, и същото важи за сексуалния ви живот след децата.
Източник: Motherly
Ако сте от хората, които цял живот взимат решения на база списъци с плюсове и минуси, този текст е за вас. Понякога има и по-лесни начинин, напомня ни Десислава Иванова. И ни дава пет въпроса, на които да отговорим, за да решим дали сме с правилния човек.
В дебрите на интернет има ВСИЧКО. Може би е вярно, че който търси намира, но покрай всички алгоритми, които следят поведението ни, но не познават дълбоката ни душевност, понякога правилните постове, съвети, насоки, вдъхновения, хора и цели трудно достигат до нас.
И в тези моменти, случайно видео, цитат, статия или фраза могат да се окажат точно онзи „аха“ момент, от който всъщност имаме нужда.
Една от темите, които следя отблизо в последните две години, е тази за съвместния живот. За срещите, избора на партньор, интимните отношения, модерната романтична любов, близостта и отдалечаването на хората, създаването (и разпадането) на семействата.
Хората често мислят за избора на партньор като за „човека, с когото ще прекарам живота си“. И са прави донякъде. Но този човек всъщност сте вие самите и работата винаги започва оттам. Ако сте във връзка в този момент, независимо дали искате тя да продължи, или да я прекратите, има, оказва се, относително лесен начин да разберете дали сте с правилния човек. И да разберете какво всъщност мислите за него.
Защото за да сме по-осъзнати в интимните си отношения, трябва да не се страхуваме да търсим и да питаме. Затова днес ви задавам пет въпроса, на които да отговорите, като вярвам, че дори само първият и последният ще ви разкрият къде стоите във връзката си (и дали не трябва да сте извън нея).
Когато прекарваме доста време с някого, често забравяме да се спрем и да се запитаме дали действително това е човекът за нас. Всичко върви по инерция, надпреварваме се със самите себе си, но се оказва, че са минали месеци, или дори години, а не сме сигурни в отношенията си. Или пък сме, което е идеалният случай. Но пак не пречи да си зададем тези пет въпроса. Те важат и за мъже, и за жени, и са практичен начин да излезем от обувките си и да видим ситуацията отстрани.
Ще се учудите, но днешната мъдрост идва от дълбините на Reddit и беше цитирана в подкаст (никога не бих изслушала цял епизод, макар че са само по час и половина).
Но преди време ме накара да се замисля и реших, че може и на вас да е интересно да си отговорите:
Или ще се обидиш? Какви качества има другият човек, на които се възхищаваш? И какви недостатъци има, които те дразнят? Кои са повече? какво надделява? И най-важното е искаш ли да приличаш на него/нея? Всеки въпрос води до нова доза въпроси, но в сърцевината си не е толкова трудно да отговориш положително или отрицателно, с просто ДА или НЕ. И може би спонтанният отговор, който първо е дошъл в главата ти, ще ти покаже истината.
Щастието е относително. Не е нещо, което можем да изпитваме постоянно, няма нужда и да се стремим да сме щастливи 24/7. Но много често когато сме във връзка, бъркаме щастието със страха от самотата. Наистина ли този човек ни прави щастливи, или просто запълваме времето си, защото не искаме да сме сами? Отново първосигналният отговор може би е верният, но не пречи да си дадем малко време, за да осмислим какво влагаме в думата щастие в контекста на връзката си. Както и доколко страхът от това да сме извън нея играе роля във формирането на чувствата ни по темата.
Отговорът на този въпрос понякога зависи от продължителността на връзката, тъй като с времето разкриваме все повече от себе си. Няма как да покажем всичко за 3 срещи или 3 месеца. Хората научават нови неща един за друг в продължение на години и въпреки това чак когато се разделят, осъзнават, че започва истинското опознаване помежду им. Иронично, нали!? И все пак, ако се чувствате спокойни и в безопасност да споделяте не само хубавите, но и тъмните страни от характера и личността си с другия, това е огромен зелен флаг. Но ако веднага си спомнихте ситуация, в която не е било така, отговорът по-скоро е отрицателен.
Никога не се влюбвай в нечий потенциал. Това е съвет, който ще чуеш отново и отново и ще си мислиш, че е клише. Или че не се отнася за теб, че ти не правиш така. Винаги си мислим, че ние сме специални, че сме изключението. Може да се е случило на много хора около нас, но някак си ние ще избегнем капана на надеждата, че бъдещето крие нещо уау. Грешим, но ще го осъзнаем чак когато му дойде времето и сме готови да научим урока от личния си опит. Което НЕ означава, че хората нямат безкраен потенциал, не се променят или не се развиват. Но често значи, че може би промените няма да станат в посоката, в която ние очакваме. Или няма да станат със или заради нас. Затова е много важно да сме сигурни, че обичаме човека в неговата цялост сега, независимо какво ни очаква. Настоящият Аз е този, с когото сме. Всичко останало е голяма променлива.
Още не сме свършили, скрол надолу
От петте въпроса за мен този е най-ключов. Защото мисля, че винаги искаме най-доброто за децата си. Затова представи си, че имаш момче или момиче и той/тя се среща с човек, който е същият като настоящия ти партньор. Искаш ли това за него/нея? Като родител ще одобриш ли връзката им, знаейки за какъв човек става дума? Ще се чувства ли потенциалното ти дете щастливо с него/нея? Ако отговорът е ДА – честито. Предполагам, че имаш отличен 6 в живота и си попаднал на човек, с когото да го споделиш. Ако не, може би е време сериозно да помислиш дали да не прекратиш връзката си.
Ако човекът не е достатъчно добър за бъдещото ти дете, защо е достатъчно добър за теб?
Надявам се, че тези пет въпроса са внесли някаква яснота в сегашните ви отношения и още по-силно се надявам да сте затвърдили сигурността си, че това е човекът за вас. В динамично променящ се свят устойчивите интимни и романтични отношения са предизвикателство, но също така хората са все по-осъзнати за нещата, които търсят, искат и които не биха толерирали. Или поне се надявам да е така.
Може донякъде да звучи странно, но приятелството и емоционалната близост се оказват ключови за възбуждане и на сексуалния апетит към партньора. От друга страна, това е съвсем логично. Отговорът за трайните интимни отношения е свързан с нагласата към любимия човек – ако го познавате в дълбочина, ако реагирате на желанията и отказите му с внимание, то сексът с него се превръща в дълбока връзка, не просто в пипане на друго тяло.
Терапевтката Тери Гаспард ни превежда по пътя на страстта, като дава конкретен пример с една двойка. Как се връща страстта – отговор в статията ѝ за Gottman Institute.
Повечето им разговори са свързани с работата, домакинските задължения, заниманията на децата и досадните аспекти на застиналия им брак. Кендра описва ситуацията така: „Обичам Джейсън, но страстта просто вече я няма.“
Когато изрича тази шокираща истина, Джейсън отвръща: „Мислех, че сме добре, наистина. Въпреки че вече рядко правим секс, просто ми се струваше, че преминаваме през някакъв етап. Когато си легна вечер, вече нямам никаква останала енергия.“
Вероятно Кендра и Джейсън са били страстни един към друг в първите години на брака. През последните няколко обаче сексуалният им живот е занемарен. Освен това, двамата рядко изкарват време заедно без децата.
Според експертите най-честата причина двойките да губят страстта един към друг и да спират да бъдат интимни сексуално, е развиващият се с времето модел на преследвач и преследван. Д-р Сю Джонсън определя този модел на търсене и отдръпване като Protest Polka. Тя обяснява, че когато единият партньор стане критичен и агресивен, другият често започва да се държи отбранително и дистанцирано.
Изследванията на д-р Джон Готман върху хиляди двойки разкриват, че партньорите, които попадат в този модел през първите няколко години от брака си, са с над 80% шанс да се разведат в рамките на четири до пет години.
Добрата сексуална връзка се основава на емоционална интимност и близост. С други думи, ако искате да подобрите физическата си връзка, първо трябва да работите върху емоционалната. Фокусирайте се върху удовлетворяването на нуждите на партньора си и изразявайте собствените си нужди по любящ и уважителен начин.
В книгата The Science of Trust („Науката за доверието“) д-р Готман обяснява, че двойките, които искат да възродят страстта и любовта си, трябва да се обръщат един към друг. Практикуването на емоционална хармоничност помага на партньорите да останат свързани дори когато имат разногласия. Това означава да се обръщат един към друг с емпатия, вместо с отбранителност. И двамата трябва да изразяват чувствата си в контекста на позитивните нужди, вместо да се фокусират върху това, което не искат.
Според д-р Готман изразяването на позитивна нужда е ключът към успешна комуникация както за слушателя, така и за говорещия, защото позволява да поискаш нещо без критика и обвинения. Той допълва: „Изисква се промяна на мисленето – вместо да се фокусираме какво не е наред, обръщаме внимание какво може да направи партньорът, за да подобри ситуацията. Така говорещият всъщност казва: „Ето как се чувствам и какво имам нужда ти да ми дадеш.“
В началната фаза на брака много двойки едва намират време да си поемат дъх от вълнението на влюбването. За съжаление, това блажено състояние не трае вечно. Учените са открили, че окситоцинът (хормонът на привързаността), който се освобождава по време на първоначалната фаза на увлечението, кара партньорите да изпитват еуфория и привличане при физически допир. Той всъщност действа като наркотик, от който получаваме незабавно възнаграждение – и това ни свързва с любимия човек.
Хващането за ръце, прегръдките и нежният допир са чудесни начини да изразите любовта си. Физическата привързаност създава основата за сексуален контакт, фокусиран върху удоволствието. Сексуалният терапевт и педагог д-р Майкъл Стисма препоръчва да удвоите времето, което отделяте за целувки, прегръдки и чувствен допир, ако искате да подобрите брака си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Сексуалното привличане е трудно да се поддържа във времето. Например Кендра и Джейсън са изгубили страстта си, защото не желаят да се откажат от контрола и да покажат уязвимост. В резултат на това избягват секса и рядко се докосват. Според сексуалния терапевт Лори Уотсън „повечето сексуални проблеми произтичат от междуличностни конфликти в брака“.
Увеличаването на физическата и емоционалната свързаност може да ви помогне да запазите дълбока и значима връзка. Добрата новина е, че когато позволите на партньора си да ви повлияе, можете да възпламените искрата, която някога сте споделяли. В действителност, д-р Готман ни напомня, че приятелството е лепилото, което държи един брак: „Двойките, които се познават интимно и които са наясно с предпочитанията, личностните особености, надеждите и мечтите си, са двойките, които успяват.“
Източник: gottman.com
