Човек, който го пуска упойката, може да каже или да направи какво ли не. За щастие, голяма част от тези неща са ужасно смешни и са сред любимите истории на интернет, затова се въртят до откат.

Една такава история се случва на милата Кендис, която тя споделя с приятелите си в TikTok. “Забравих, че съм родила цяло дете и съвсем сериозно помислих, че съмпругът ми е похитител.” 

И всичко това след упойка за един изваден зъб. “Зъболекарската упойка наплаши децата ми за цял живот.” 

Изглежда нейната упойка е сработила повече от добре, както пишат CafeMom.

Видеото е ужасно смешно. Кендис не помни, че е родила третото им дете. Разпознава другите две криво-ляво, но все пак пита мъжа си в несвяст откъде са се взели тези деца, а той убедително ѝ заявява, че ги е отвлякъл от една детска площадка и планира да ги продаде.

Кендис гледа точно като отровена, фъфли и продължава да не разбира какво става. Мъжът ѝ обаче услужливо ѝ “припомня”, че идеята за отвличането на децата била нейна. 

“Кое мислиш, че ще ни докара най-много пари?”, пита съпругът ѝ, преди да добави: “Това беше твоя идея!”

Кендис обаче е желязна.

“Не съм отвлякла дете! Джейсън, не е възможно да съм отвлякла дете."

Но после добавя: “Макар че имаме само две…” И на този момент съпругът ѝ вече умира от смях.

Кендис посочва малката си дъщеря и отсича, че това дете не прилича на нея. Малката не изглежда много щастлива от този факт. Майка ѝ обаче продължава да се съмнява в произхода и на останалите деца. Посочва към момчето им и категорично отрича да е техен син: “Джейсън, това определено не е наше дете. Момче е!”

“Казвам ти, че ги събрах от една детска площадка!”, продължава Джейсън.

Видеото е гледано милиони пъти, а децата са добре и също са участвали в шегата. Уверението е от майка им, защото се оказва, че има много разтревожени потребители на социалната мрежа, на които никак не им е смешно. 

“Забавното е, че децата ми бяха в шегата през цялото време. Вие виждате 59 секунди от целия запис. Няма как да отсъдите. А децата ми още ме молят да им го пускам пак и пак и да се смеем”, успокоява един от изказалите мнение от поста ѝ.

Безспорно най-големият ужас за всеки родител е да изгуби детето си или да го отвлекат. Това е кошмарът на кошмарите. За един такъв малък ад ни разказва Милена Стоянджова-Павлова, само че в техния случай историята, за щастие, е комична и с хепиенда на хепиендовете. Велик е този разказ.

Действието се развива през 2017 г. в Гърция на връщане към България. Точно тогава имаше много случаи на продадени деца, по новините въртяха репортажи денонощно и майка ми сто пъти повтори да не изпускаме детето от поглед, че е бяло и русо.

Все едно някой ще иска да го задържи подобна беснотия…

Кимнах, викам си: АЗ ЛИ, БЕ? АЗ ЛИ ДА СИ ИЗГУБЯ ДЕТЕТО! САМО БЕЗОТГОВОРЕН ЧОВЕК БИ ДОПУСНАЛ ТАКОВА БЕЗОБРАЗИЕ!

След седмица почивка, дето се води почивка на думи, а всъщност е циркът на друга географска точка, събрахме багажите и лека-полека потеглихме. Мъжът ми тогава не беше активен шофьор и седеше на задната седалка до дребния (на 2,5 години), раздаваше сокове, солети, пускаше песни и пуфтеше от скука, съответно поиска да спрем, защото се е схванал.

Харесахме си крайпътен мол до Солун. Навън – дъжд като из ведро, понеже хванахме периферията на циклона Медуза. В мола – пълно със забрадени жени, в тоалетната едвам се уредих от наплива, на всичкото отгоре бях с къса пола и мъжете на тези забрадени жени ме оглеждаха.

Та, сядаме да ядем, Иво обикаля около нас с едно багерче, ние си говорим и му хвърляме по едно око. По едно време се обръщам да му дам пица – няма го. Само багерчето зловещо стои на масата, а той иначе си ходеше навсякъде с него.

Станах, огледах се – няма и следа от детето. Обхвана ме паника и казах на мъжа ми да отиде при охраната и да сигнализира. Докато се въртим и викаме ИВО!, виждам един мургав човечец как леко подтичва към изхода с НЕЩО увито в чаршаф.

Изкрещях: ДЕТЕТО МИ!

Хукнах след него, викам "СТОП", "ХАЛТ", други езици ако знаех, щях и тях да включа… Той тича към паркинга, където е паркиран мръсен бус. Прескачам с въпросната къса пола някакви храсти, за да взема преднина, преди да е отпрашил, газя кал в импровизираната градинка и го настигам.

С целия си ужас дърпам чаршафа и на английски крещя:
"GIVE ME BACK MY SON!" (тук следват аплаузи от страничните наблюдатели за атлетичните ми умения и пауза за връчване на Оскар в категорията драматична роля)

Чаршафът пада на бавен каданс, дъждът и той вали бавно, посетителите в мола са се наредили по прозорците и очакват развръзката... Човекът се обръща ужасено и ме гледа все едно съм Анджелина Джоли в екшън и ще му резна главата всеки момент.

Под чаршафа е някаква дървения, той е уплашен, аз съм объркана. От буса излиза забрадена жена, гледа ме с късата пола и започва да крещи нещо, аз само казвам: "СОРИ" и продължавам да сканирам паркинга за евентуални похитители.

Докато съм обляна в студена пот и дъжд едновременно, чувам мъжа ми да крещи "МИЛЕНА, ЕЛА, БЕ! СТИГА СЕ ИЗЛАГА! НАМЕРИХ ГО!" Влизам в мола, там свидетелите на сцената се подсмихват, аз съм червена като домат, но и облекчена. Иво стои до баща си и мига невинно. 

– КЪДЕ БЕШЕ, МОМЧЕНЦЕ?!? 
– ДОЛУ, ПОД МАСАТА.

Скрил се нашият под съседната маса... Ама кой да се сети да клекне вместо да гони случайни хора… До границата мълчахме в колата и дълго време не говорехме за тази случка.

Още се чудя обаче онзи мъж, когото едва не набих, какви ли обяснения е давал на жена си... Дано не е имало скандал!

Китайско семейство, чийто син бива отвлечен пред хотел през 1988 г., успя да се събере с детето си 32 години по-късно, предава BBC.

Мао Ин е отвлечен, когато е на 2 годинки, докато баща му спира, за да му даде вода на прибиране от детската градина. Родителите му го търсили из цялата страна, а през годините майка му е раздала над 100 000 листовки.

Семейството успява да се събере преди седмица по време на пресконференция на полицията, а момчето, което вече е 34-годишен мъж, планира да прекара време с родителите си.

"Бих искала да благодаря на десетките хиляди хора, които ни помогнаха", казва Ли Джингжи, майката на момчето.

Къде е бил Мао Ин?

Детето е родено на 23 февруари 1986 г. Няколко месеца преди да бъде открит, майка му дава интервю за South China Morning Post, спомняйки си го като "много умно, сладко и здраво" бебе.

На 17 октомври 1988 г. баща му – Мао Женджинг, го взема от детска градина в град Сиан, провинция Шънси. Момченцето иска да пие вода, затова спират пред някакъв хотел, където бащата се опитал да изстуди водата, която носел. Погледнал за кратко встрани и след като върнал поглед, детето вече го нямало.

Семейството претърсило Сиан, сложили и плакати. В един момент даже помислили, че са го открили, но радостта била прибързана. Госпожа Ли напуснала работа, за да се посвети на издирването на сина ѝ, раздавайки собственоръчно над 100 000 листовки в над 10 провинции и общини. Без успех.

През годините тя участвала в много китайски телевизионни предавания, за да моли за помощ. Участвала даже в китайския X Factor. Успяла да последва над 300 следи, но нямало съвпадение с нейния син в нито един от случаите.

През 2007-а госпожа Ли се включила като доброволец в група, наречена "Детенце, върни се вкъщи", за да помага на други родители с изчезнали деца да ги открият. Според медиите в Китай тя е помогнала на 29 деца да се съберат със семействата си, докато нейният син все още бил е в неизвестност. Тя обаче продължила да работи с групата.

Как бива открит Мао?

През април държавната медия обявява, че полицията има следа за мъж от провинция Съчуан в Югозападен Китай, на около 1000 км от Сиан, който е осиновил дете преди години. Полицията стига до осиновеното дете – 34-годишен мъж, и провежда ДНК тест, за да видят дали има връзка с Мао Женджинг и Ли Джингжи. Тестът е положителен.

Мао Ин, който бил прекръстен на Гу Нингнинг, имал бизнес за ремонти по домовете. Попитан как се чувства и какво мисли да прави, той заявява, че не знае какво ще се случи в бъдеще, но сега има намерение да прекара известно време с биологичните си родители. Полицията твърди, че той е бил продаден на бездетна двойка за 6000 юана (около 840 долара днешни пари).

Госпожа Ли научава добрата новина на 10 май – Деня на майката в Китай. "Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала", казва тя.

Разследването за изчезването на детето през 1988 г. продължава и сега. Властите не са разкрили никаква информация за семейството, отгледало Мао Ин.

Колко често се среща трафикът на деца в Китай?

Отвличанията и трафикът на бебета са проблем в Китай от десетилетия. Няма официални данни, но в сайта на групата "Детенце, върни се вкъщи" има 14 893 поста за липсващи момченца и 7 411 за момиченца. Според информация от 2015 г. са правени изчисления, че годишно в Китай биват отвличани 20 000 деца.

През 2009 г. китайското министерство на обществената сигурност изгражда ДНК база данни, която вече е помогнала за откриването на повече от 6000 изчезнали деца. През май 2016 г. пускат системата Reunion, която за три години успява да събере над 4000 деца със семействата им.

Аз съм Даниела Седмакова, майка на 7-годишната Мария, която е в неизвестност от 24 август. Тя е била изведена от дома ѝ в София, кв. Дианабад, където през последната година живее с баща си Христо.

Бащата я укрива, за да не може да бъде изпълнено съдебно решение на Софийски Градски Съд от май 2018 г., потвърдено от Софийски Апелативен Съд на 21.08.2018 г., с което детето трябва да бъде предадено на майката и върнато в Англия като страна на обичайно местоживеене.

Семейството ми живее в Англия от 2008 г. С течение на времето отношенията ни с Христо се влошиха, аз не работех, грижих се за детето ни и бях финансово зависима от него.

Христо се превърна във вечно недоволен и изключително контролиращ човек. Започна да става агресивен, след като думите му вече нямаха въздействие върху мен.

След една лятна ваканция в България през 2013 г. аз пожелах да остана с детето при родителите ми в България временно, докато преразгледаме отношенията си, исках също да съм близо до майка ми, която точно тогава имаше сериозни здравословни проблеми.

Той реагира яростно, имаше заплахи за живота ми и на следващия ден аз успях да избягам с тогава 2-годишната Мария. Той започна дело по Хагска конвенция за връщане на детето в Англия и въпреки моите показания за влошените ни семейни отношения, съдът взе решение за връщане на детето в страната по обичайно местоживеене Англия. Конвенцията е доста категорична относно местоживеенето и не взима предвид националността или други извинителни причини за действията на родителите.

Христо ме накара да вярвам, че се връщаме всички заедно, но ме остави без билет и отведе Мария обратно без мен.

След многократни разговори в рамките на няколко дни той все пак даде шанс на семейството ни и ние отново заживяхме заедно в Англия. Щастието не продължи дълго и скоро нещата се върнаха към обичайното положение.

Не разрешаваше детето да поддържа връзка с родителите ми, дори по Skype. Изискваше половината от заплатата ми, въпреки че беше поне 6-7 пъти по-малка от неговата. Никога не ми е давал пари за лични разходи, а аз продължавах да плащам за храна или покупки за детето, които покривах с моята част от заплатата.

Когато психологическият и физическият тормоз прекрачиха всички граници, аз потърсих емоционална подкрепа в лицето на организация за защита на жените от домашно насилие. Те ме свързаха с адвокат и задвижихме документите за представяне в съда. Отне доста дълго време и Христо разбра за действията ми, след като провери личния ми имейл и използва компютъра ми без мое разрешение.

Той беше много ядосан и искаше да напусна апартамента моментално без детето. Аз отказах и въпреки че активно търсих жилище, не исках да напусна преди да има някакво писмено съгласие помежду ни - доброволно или съдебно, за отглеждането на детето.

Притеснявах се, че няма да мога да я видя, ако аз напусна сама и седмици спах на неудобния двуместен диван в хола. След направени две срещи с медиатор в опит за уреждане на споделено попечителство, Христо се отказа и не пожела да продължи в тази насока. След като опитите за медиация пропаднаха, аз подадох документи в съда за разрешение да се изнеса заедно с детето и такова ми беше предоставено.

Последва дълъг съдебен процес в Англия, който приключи със споразумение за споделено отглеждане на детето, което Христо не прие. Само месец след решението, през юли 2017 г. дъщеря ми беше незаконно изведена от юрисдикцията на Англия и задържана в България от баща ѝ без моето знание и съгласие.

В становището си пред СГС той потвърждава, че е действал напълно съзнателно и е започнал да организира преместването си в България, още докато е било в ход делото за споделено попечителство в Англия. Неуважението към английския съд и неспазването на постановеното решение показват неговата нестабилност и готовност на всяка цена да се изпълни неговата воля въпреки пълно осъзнаване на нарушаването на закона и последствията от това.

Никой не може да гарантира, че този човек ще спазва което и да е съдебно решение от тук нататък, което го прави неконтролируем и непредвидим. Неговата единствена цел е да отстрани мен, майката на дъщеря му, от живота ѝ без каквито и да било основателни причини. В момента този сценарий се повтаря отново след решението на САС.

От отвличането на дъщеря ми през юли 2017 г. всякакъв контакт с нея ми беше отказван, в продължение на 7 месеца не я бях виждала или чувала и не знаех къде се намира. След започване на съдебното производство през февруари 2018 г. съдията постанови привременни мерки и можех да виждам Мария всеки втори и четвърти петък от месеца за час и половина в офиса на ДСП-Слатина поради опасенията на бащата, че искам да отвлека Мария. Всички знаем израза за крадеца, който вика “дръжте крадеца”.

Христо беше подал декларация с невярно съдържание в частното училище, което Мария посещаваше - Британско училище в София, с която ми забраняваха да получа какъвто и да било достъп или информация за детето и развитието му.

Училището иззе функциите на съда и ме лиши от родителски права без да е в компетенцията им. Въпреки показаните документи и съдебното решение от Англия. Подадох сигнал в Прокуратурата и не последва нищо.

Преди постановяването на привременните мерки, през януари 2017 г. при опит да се видя с Мария пред апартамента, в който живеят в кв. Дианабад, бл. 56 ет. 11 ап. 69, Христо действаше агресивно и нападна мен и баща ми, държейки детето в ръце. Не ми даде никакъв контакт. Постави я в опасност, тъй като докато риташе и блъскаше нас, се подхлъзна в снега, падна на земята и легна с цялата си тежест върху нея и продължи да лежи така с минути.

Случайни минувачи го молеха да стане, защото на детето не му е комфортно, но той не искаше. Този човек е опасен за себе си, детето си и всички около него, когато изпадне в пристъп на ярост.

Въпреки постановените привременни мерки Христо нееднократно не водеше детето на срещите ни, говореше ѝ срещу мен и я поставяше в ситуация да избира.

За пропуснатите срещи има преписки в Софийска Районна Прокуратура, по които се работи. Под претекст, че детето е на училищна екскурзия той не я доведе два пъти, но от училището не потвърдиха тя да е посещавала такива мероприятия. Друг път, когато съдебното заседание съвпадаше със срещата ни, Христо отказа да доведе детето след това.

Не съм виждала дъщеря си от 27 юли 2018 г.

След влизането на съдебното решение на СГС в действие без право на обжалване на 21.08.2018 г. Мария отново е отвлечена от баща си, никой не ги е чувал и виждал от тогава. Наетият от мен частен съдебен изпълнител не успя да го намери в рамките на две седмици и когато разбрах, че е напуснал работа, това беше алармиращ сигнал, че той отново е избягал с нея. Сигнализирах в полицията веднага.

Обявяването им за общодържавно издирване обаче беше забавено поради многото процедури, които всички институции трябва да спазват. Търпението ми се беше изчерпало и в средата на септември направих публичен призив във Facebook с надеждата, че ще бъдат забелязани някъде.

След 2-3 седмици на напразни надежди и липса на следи, полицията реши да се обърне към медиите. Краткото им съобщение за издирване на баща и дъщеря обаче не представя пълната история и това стана повод за много спекулации и грозни коментари. Затова исках да внеса повече яснота и да разкажа моята история и битките си с един егоистичен баща и с институциите.

Като цяло Хагската конвенция е доста категорична за условията, при които детето трябва да бъде върнато в държавата, където е пребивавало преди това. Процедурата е опростена и предвидените срокове са кратки. Например в Германия и Полша целият процес може да приключи за седмици.

В България обаче процедурата е тромава, институциите си прехвърлят отговорност постоянно. Вместо предвидените 6 седмици за обработка на документите от отдел “Международна защита на детето” към Министерство на правосъдието, процесът отне месеци. Документите бяха внесени в съда 4 месеца по-късно.

Със сигурност можеше да се вземат и превантивни мерки след обявяване на окончателното решение, за да не се повтаря сценария с изчезването на детето отново. Многократно молих паспортите им да бъдат задържани, докато приключи делото и има решение и изпълнение. Не беше в компетенцията на никой да го направи.

Също така, след обявяване на решението не последва никаква реакция от “Международна закрила на детето” с цел подпомагане на изпълнението. Трябваше аз чрез адвоката ми да се свържа с частен съдебен изпълнител, който да се заеме с изпълнителното дело. През това време бащата вече е бил изчезнал с детето.

Мария отново е поставена в неблагоприятна ситуация, далече от майка си, от роднини и приятели, които е имала около себе си до този момент, далеч от дома ѝ в последната една година, непосещаваща училището, в което е била ученичка предходната година. Тя е под физическия и емоционален контрол на баща си и третирана като куфар, който може да бъде местен по негово желание.

Христо е нестабилен и непредвидим. Неговите действия са срещу интересите на детето и осигуряването на сигурна среда за отглеждане. Той се води единствено от неговите интереси и желанието му да нарани мен, майката.

Надявам се институциите да започнат да комуникират помежду си и да намалят сроковете за елементарни запитвания, за да не бавят работата на полицията, която се опитва да ги открие вече месец!

Надявам се скоро да мога да прегърна отново дъщеря си и да можем да наваксаме пропуснатите моменти, да ѝ предоставя спокойна и любяща обстановка, в която да расте щастлива и уверена в себе си!