Какво може да събере разнородна компания на едно място така лесно, както разходката из планината. Всичко изглежда перфектно – времето, гледката, хижите, свободно тичащите коне и най-дружелюбните крави, които на всичкото отгоре обичат и да позират за снимка. А когато и маркировката е перфектна, пътят сам си върви…
С разказа си за прехода из Осогово и изкачването на връх Руен Светла Радкова участва в конкурса ни с Yettel и Българския туристически съюз за разказ от 100-те национални туристически обекта.
Всеки месец до края на лятото ще награждаваме трима от вас с цели комплекти страхотни награди от Yettel и ще подаряваме нашия семеен пътеводител „Стигнахме ли вече?“.
От вас очакваме истории, свързани с посещенията ви (минали или скорошни) на някой от 100-те национални туристически обекта, както и регистрация в приложението на Yettel, където можете да събирате дигитални печати от обектите, да гледате видео истории за много от тях и да се включите в игра за брой събрани печати със страхотни технологични награди. (Не се изисква да сте абонат на телекома, за да се регистрирате.)
Очакваме историите ви на konkursmaikomila@gmail.com. Нямаме търпение да четем!
Вече познаваме добре повечето големи планини в България, търсим нови и непознати маршрути за един ден, а и искаме да се изкачим на петата по височина точка в България, защото кое е най-предизвикателното, най-впечатляващото и магнетично място на всяка планина? Разбира се – най-високият ѝ връх. Затова крайната цел на разходката ни из Осогово ще бъде връх Руен.
Групата ни е от 20-тина души и е изключително разнородна и по възраст, и по светоусещане. Това, което ни събира, е надеждата планината да ни посрещне приятелски и да ни приеме в дома си.
Преминаваме с автомобили през малкото планинско село Богослов и първата ни спирка по пътя е хижата, кръстена на планината. Хижа „Осогово“ е и най-старата в цялата планина. Построена е през 1928 г. със средства, дарени от учреждения, банки и частни благотворители.
Гледката на височина 1640 м е изключителна, а и хижата си я бива – обновена, чиста и предлагаща приятни часове за отмора. Опитваме горския чай и продължаваме да се изкачваме.
Паркираме колите в местността „Грамадите“ в близост до писта „Людмил Янков“ и до запустялата вече бивша застава на гранични войски. Мястото е осеяно с гранитни късове, от които някога е правена уличната настилка на град Кюстендил.
Времето е чудесно и преходът е много приятен. Маркировката е перфектна, а и пътят сам си върви…
Вървим последователно в подножието на върховете Кулин камък (1915 м) и Човека (2047 м), като спираме за по няколко снимки. Върховете ни се усмихват, ние им помахваме за поздрав, обещаваме си специална среща с тях и продължаваме напред.
Вече сме успели да оставим зад себе си грижи, умора, проблеми и сме отворили очите си за красотата.
Когато ме питат що за тръпка е да вървиш с часове все нагоре, а после обратно, да те пече жега или дъжд да те вали и вятърът да си играе с теб, обикновено показвам някоя снимка като горната. Само толкова.
И тъкмо започваме да коментираме, че ние сме единствените планинари за деня и след поредния завой настигаме още една група, въоръжена с карта и компас, почивайки до едно закачливо изворче. Поздравяваме се приятелски (май само в планината непознати се поздравяват така), пожелаваме си леко изкачване и продължаваме.
След около час и половина от началото на прехода стигаме до местността „Превала“ с едноименния заслон и чешмата „Бег бунар“. Заслонът „Превала“ не е особено поддържан и чист (поне такъв го заварихме), но е добре, че го има. Сега влизаме само от любопитство, но съм сигурна, че през зимата скиорите го благославят.
Дружелюбно им се усмихваме, галим ги, а те ни разрешават да ги снимаме.
Най-смелата крава позира с удоволствие, като показва по-красивия си профил. Вярно, че не е лилава и не е в Алпите, но е съвсем очевидно, че Осогово ѝ допада. И самочувствие не ѝ липсва.
Осогово е по-топла и по-мека планина в сравнение с Рила или Пирин. Една такава заоблена, протяжна, спокойна, подтикваща те към размисъл. Няма да ти се наложи да изстискваш себе си заради стръмни участъци или да се напрягаш заради опасни склонове. Невероятни гледки има навсякъде около теб.
И да не пропусна да спомена – до върха може да се стигне и с високопроходим автомобил. От една страна, заклетият планинар би се усмихнал на този вариант, но пък от друга, това е възможност за всеки, който има желание, да се качи до върха.
След около 4 часа от тръгването вече приближаваме Руен. Не знаем дали е специално заради нас, но конски шпалир ни изненадва и посреща в подножието на върха.
Пред нас е напълно възстановеният и преустроен заслон „Руен“, който в миналото е служел за крайграничен наблюдателен пункт, а днес си има книга за посетители, където можеш да споделиш впечатленията си.
С много радост установяваме, че не сме сами. Група от Добрич, няколко души от София и Кюстендил ще ни правят компания на 2251 м над морето. Мястото е обозначено с гранитна пирамида, която е служела и за граничен знак. Днес можеш на воля „да прескачаш границата“ и да се разхождаш из Македонско, да се връщаш в България и пак, и пак…
На планината явно ѝ е напълно безразлично чия собственост е била или ще бъде, защото знае, че винаги ще остава след всички ни. Ще посреща тези, които са дошли с отворени сърца и добри намерения при нея, и ще ги изпраща подобаващо – с благослов.
И когато споделям това с останалите, установяваме, че всички мислим така. Седим на върха, всеки преживявайки красотата, емоцията, чувството. Съзерцаваме хоризонта, поемаме на големи глътки чувството за свобода, което Осогово ни подарява, и усещаме как планината полека ни „прекроява“ и „смалява“. Показва ни колко сме еднакво малки и незначителни, еднакво беззащитни и раними – прашинки и от краткото ни собствено настояще, и от безкрайната ѝ вечност.
Да знаете по-красива комбинация? Правим още и още снимки на най-високата гранична точка на Европейския съюз, хапваме на поляната и поемаме обратно – пътят ни чака. А най-хубавото е, че се чувстваме и пречистени, и заредени, и нови, защото сме получили поредната порция планинска мъдрост.
