fbpx

Тя е само на три години. И има биография, от която те стяга гърлото. Мария Касимова-Моасе разказва историята на Александра, на която има как да помогнем:


Когато се родила, биологичната ѝ майка не я пожелала. Така малко след раждането си малката Александра бързо останала сама и ничия.

После я дали в приемно семейство. Живеела там, докато се намерят родители, които да я осиновят и да се грижат с нея с любов и внимание. Чакала своите мама и татко. Всъщност… желаещите да обичат Али не били много.

Ясно ви е защо, нали? Заради маслинените очи и тъмната кожа, разбира се. Нищо, че била толкова очарователна и мила. Нищо, че само трябвало да ѝ видиш широката усмивка, за да се ухилиш и ти като хлапе. И нищо, че била само едно човече, едно малко момиченце, което има нужда някой да го обича…

И се появила Албена.

Албена, която точно била преминала през най-бурните години на журналистическата си кариера, имала своя малка, но професионално работеща комуникационна агенция и вече отдавна мечтаела само за едно - да си има дете.

Справила се с цялата процедура по заявяването на желание за осиновяване и зачакала своето дете да се появи. Не било лесно, защото сама си била семейство - имала двама възрастни и болни родители и един брат, но не и съпруг.

И на едно самотно дете можела да предложи само самотното си майчинство. Но и цялата си любов. Точно такава, от каквато най-много имала нужда Али.

Така един ден Албена и Али се намерили.

Станали семейство и заживели в своя общ ритъм – Албена, която се  учи да бъде мама на Али и Али, която най-после не е сама и ничия. Правили обичайните за майка и дете неща - детска градина, годишни тържества, ваканции на море, школа по балет, разходки и игри в парка. Допълвали се една друга,гушкали се, растяли заедно и се радвали взаимно на изпълнените си мечти…

Допреди два месеца, когато затихналият рак на Албена се върнал и се настанил в живота им.

Наложило се скоропостижно да влезе в болница, а малката Али останала на грижите на любимия си вуйчо и бавачка, която да го отменя за времето,когато пък той се грижи за болните си родители. Станало трудно, почти невъзможно, но всички стискали палци Албена бързо да се оправи. И ракът да я остави намира, за да е до Али и да ѝ се радва, докато расте. Да я обича, да ѝ е майка.

На 21 ноември обаче Албена почина. И всичко в живота на Али за пореден път трябва спешно да се пренареди.

Сега малката Александра е поверена на вуйчо си. Той скоростно трябва да се справи не само със скръбта по любимата си сестра и синовното си задължение да поддържа възрастните си родители, но и с отглеждането на любимата си малка племенница. Трябва да е за нея и баща, и майка, и вуйчо. Единствената опора и надежда, единственият близък човек.

Трябва да поеме всички тези роли на гърба си, въпреки минималните си и несигурни доходи и куп нови задължения. Прави го с цялата си обич и посвещение, нищо, че никак не му е леко. Защото знае, че Али трябва да продължи да расте щастливо - без да е неискана, сама и ничия.

Приятели и колеги на журналистката Албена Ивайлова организират кампания с единствената цел да се подсигури доброто бъдеще на малката Али, в чийто тригодишен живот и без това загубите са несправедливо много.

Събраните пари ще отидат за нейното образование и ежедневни нужди. С тях ще се опитаме да направим поне една малка част от това, което Албена искаше за своята Али - да ѝ помогнем да порасне добър и стойностен човек.

А Албена… Албена няма как да я заменим - само се надяваме, че макар и толкова мъничка, Али ще носи спомена за нея в сърцето си. И един ден ще разбере, че след като толкова много хора застават зад нея след смъртта на майка ѝ, е имала щастието в този свой нелек тригодишен живот да бъде дъщерята на най-добрата жена на света.


Всеки, който желае да се включи в подкрепата за Али, може да го направи ТУК. Събраните средства ще ѝ осигурят семейна грижа и образование.

Албена Ивайлова е родена през 1969 г. Завършила е журналистика и културология. Работи в Nova телевизия от създаването ѝ през 1995 г. като редактор и водещ. В последните години се занимава с връзки с обществеността и публични комуникации.

cross