Днес специалистите от счетоводна къща Fourmate ни консултират за всичко важно, което трябва да знаем за пенсионното и здравно осигуряване. Продължаваме поредицата, която стартирахме преди време с тях, за да може да получим от първа ръка адекватна информация по важни счетоводни, данъчни и финансови теми. Досега говорихме за важните стъпки при завръщане на работа след майчинство, какво трябва да знаем при започването на нова работа и кои са важните моменти в личното ни счетоводство.
Когато работим някъде на трудов договор, ни осигуряват за следното:
В България пенсионното осигуряване се основава на принципа на трите стълба:
Първият е стълбът на държавното обществено осигуряване. То ви позволява да получавате пенсия, когато достигнете нужния осигурителен стаж и възраст.
Вторият стълб е на допълнителното, задължително пенсионно осигуряване. При него лицензирани пенсионноосигурителни дружества управляват професионален и универсален пенсионен фонд, в които отиват вноските за бъдещата пенсия.
Професионалният фонд е задължителен, ако работите при условия на първа и втора категория труд. Вноската за него се покрива изцяло от работодателя. Универсалният фонд е задължителен, ако сте родени след 31.12.1959 г. и се осигурявате в държавното обществено осигуряване.
Тук вноските се разпределят както за сметка на работодателя, така и за ваша сметка. В момента съотношението е, че 40% са за сметка на служителя, а 60% са за сметка на работодателя.
Третият стълб е допълнителен и можете да се възползвате от него, ако искате да си осигурите допълнителни средства, когато се пенсионирате. Той е напълно доброволен и не е задължителен.
Добре е сами да изберете своя пенсионен фонд, за да сте сигурни, че парите ви отиват на доверено място. Всичко това се прави, за да си гарантирате сигурност, когато имате нужда от нея. А също и за да се избегнат неприятни ситуации като фалит, запор на средствата и др., които ще нарушат спокойствието ви.
Ако не изберете сами своя пенсионен фонд, то ще бъдете разпределени служебно.
Когато започнете работа, имате 3 месеца, в които можете да изберете своя пенсионен фонд. След като изтекат тези три месеца и не сте направили своя избор, вноските са служебно разпределени в зависимост от доходността и броя на осигурените лица в различните пенсионни фондове.
Ако сте разпределени служебно към някой пенсионен фонд, то той е длъжен да ви информира с писмо. Често, обаче, поради подадена остаряла, невалидна или грешна информация, не получавате такива писма.
Ако досега не сте се интересували кой е вашият пенсионен фонд, но искате да разберете, първо трябва да поинтересувате къде сте разпределени. Това може да стане по един от следните три начина:
Така, след като разберете към кой пенсионен фонд сте разпределени, ще можете да прецените дали искате да останете там, или искате да се прехвърлите другаде.
Здравното осигуряване ни дава достъп до безплатна здравна помощ. Дава ни право на личен лекар, безплатни медицински прегледи, болничен престой, операции, ваксиниране и пр.
Осигуровката за общо заболяване и майчинство дава право за ползване болнични и майчинство, като през този период се получава обезщетение от държавата.
Осигуровката за безработица дава право на обезщетение от държавата за периода, в който сме останали без работа.
"При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения..."
Вероятно вече сте се сблъсквали със странната терминология на законите и правилата в България (тази конкретно е на НОИ), написани по начин, който ни внушава, че раждането на дете и майчинството са ужасно хлъзгав момент за цялото работещо и даващо работа човечество.
Вече говорихме за това в текста Майчинството като риск и други потенциални “вреди”, в който зададохме и въпроса как тази терминология влияе на отношението на работодателите към жените. Определено не им влияе като саркастична метафора на Умберто Еко, а буквално.
Все още много от работодателите гледат на нас (бъдещи и настоящи майки) като на хора, способни да им създадат РИСКОВИ ситуации поради “опасността” от раждане на (още) деца. На тази тема е текстът Все някога ще намерим работа.
Проблемът обаче не е само в това колко е трудно за една майка, връщаща се от майчинство, да си намери работа. Дори и работодателят да не дава признаци, че работното ни място ще "изстине" заради бъдещите ни майчински планове, осигуровките на минимална заплата са поредният РИСК. Той засяга майките, техните деца, а и държавата като цяло, пише днес Мирослава Илиева. И ни разказва за една малко по-смислена кампания на сладкодумните държавни институции.
Наскоро попаднах на една наистина смислена кампания и то, забележете, от така недолюбваните от целия български народ държавни институции. Става въпрос за "Заплата в плик".
Кампанията, съвместно дело на НАП и Министерството на труда и социалната политика, цели да информира по какъв начин разликата между реалната заплата и тази, на която сме осигурявани, ни ощетява (разбира се, ощетява и държавата).
Сигурно много хора ще кажат "Точно затова ли трябва да ни харчат парите от данъци – за да правят измислени кампанийки, с които да имитират дейност?”. Може и да са прави. За мен обаче такава информационна кампания е много важна. Ето и аргументите ми:
Аз съм на 26 години. Работя от 20-годишна, планирам кариера и деца и за пореден път работя за фирма, която не ме осигурява на реалната заплата. Честно да ви кажа, кипва ми всеки път, когато работодателите (иначе супер добри хора), показват загриженост за мен, а не са свършили основното задължение – да са честни пред закона и пред мен и да ми внесат реалните осигуровки.
Време да сложим край на плащането на заплатата в плик и на това да си мълчим и да свеждаме покорно глава, когато при подписването на договора ни кажат така, между другото, “ще те осигуряваме на минималната заплата”.
Защото да си млад предприемач в България, бизнесмен или каквото искате го наречете, и да не ти стиска да осигуряваш служителите си на реалната заплата, но същевременно да роптаеш, че "тук е така" и "ей затова сме на тоя хал" по адрес на някой друг "мошеник", е висша форма на лицемерие.
Да те осигуряват на минималната заплата и да ти замазват очите, че иначе ти плащат почти двойно, не е проява на загриженост или уважение. Това е умишлено ощетяване – не само спрямо мен, но и спрямо децата ми. Това е ощетяване на живота ми в пенсионна възраст, а и на държавата като цяло.
Откакто го осъзнах, лицемерието на работодателите ми не ми дава мира. Още повече когато си представям с какво жалко подобие на обезщетение ще трябва да гледам децата си, да боледувам, да съм безработна или пенсионер.
И най-лошото е, че тази зловредна практика всъщност е масова и заради това я приемаме за нормална. И преглъщаме. А това е подигравка и ние самите имаме огромна вина.
Знам, че много хора ще кажат: "Вместо да мрънкаш, направи нещо! Защо си мълчиш? Кой чакаш да ти свърши работата? Защо не си напуснала досега?!" И аз всеки ден се упреквам, че си трая. Но ще бъда откровена с вас – страх ме е. Страх ме е да си искам правата. Не знам как се прави. Затова ако някой има опит, нека сподели!
Не искам да продължавам да мълча и да трупам гняв. Не искам да отлагам планирането на деца, заради това, че още не съм намерила работата, на която ще ме осигуряват на реалната заплата.
„Заплата в плик“ е полезна кампания, но проблемът е, че е просто информативна. Не вярвам някой служител като мен да подаде сигнал, ако това ще му коства прехраната. Смятам, че на държавните ни институции им липсват работещи механизми за контрол, които не могат да бъдат заместени с кампании като тази.
И все пак - разгледайте сайта. Цифрите са невероятни и на моменти страшни! Хубавото от цялата история е, че вече ще имам повече изисквания към бъдещите си работодатели – да ме осигуряват на реалната заплата.
