Не е лошо децата да пораснат оптимисти, дори и родителите им да не са. Да имаш оптимистична нагласа към живота винаги е по-добре и за духа, и за тялото. Но ако действително родителите не са най-оптимистично настроените хора (какво да се прави, случва се и това!), какво може да се направи за децата. Шест бързи съвета за отглеждането на малки оптимистични хора дават от Parents.
1. Без оплакване
Фокусирането върху негативните мисли и моменти от деня е част от механизма, с който песимизмът завладява психиката. Колкото повече се оплакваме заради парични проблеми или тежък ден в работа, толкова по-вероятно е децата ни да се научат да правят същото. Вместо това съветът е да се говори за нещата, които са се получили както трябва. Ако има възможност, чудесен вариант би бил всеки член на семейството да сподели за най-хубавото и най-лошото си преживяване от деня – това също помага.
2. Имайте високи очаквания
Децата няма как да развият самостоятелно оптимистично поведение в стил “Мога!”, освен ако не им се даде възможност. Трябва да имаме високи очаквания към техните възможности. Психолозите казват, че е добре на децата да се дават задачи, чието изпълнение да ги кара да се чувстват способни. Задълженията трябва да са съобразени с възрастта им, защото крайната цел е детето да успее и да превърне изпълнението на задачите в рутина.
3. Окуражавайте разумните рискове
Повечето родители се чудят до каква степен трябва да пазят децата си да не се наранят (или да не ги наранят). Неприятно е да се изтърсиш от катерушките пред всичките си приятели или да се запишеш на хокей, без да можеш да караш кънки, затова е разбираемо, че родителите искат да предпазят децата си от такива моменти. Но да не ги насърчаваме да правят нещо, само защото може да се ударят или да не се справят добре, може да подкопае увереността им и да ги превърне в песимисти.
4. Изчакайте малко, преди да реагирате
Когато детето се опитва да произнесе нова дума или се чуди как точно да се справи с някое парче от пъзела, намесата на родителя може да е мигновена. Но децата трябва да бъдат оставяни да разрешават проблеми и без родителски контрол над ситуацията. Ако има проблем с някое дете в училище, по-добре е той да бъде разрешен между самите деца (ако, разбира се, степента на сериозност на ситуацията го позволява), отколкото да се налага и намесването на родители. Така децата изграждат чувството, че постигат нещо сами, което е част от цялостната оптимистична нагласа.
5. Приемете трудностите
Дори малко разочарование може да накара детето да се откаже завинаги от нещо. “Не мога да рисувам!”, “Не играя добре футбол!”, “Много съм зле по математика!” са все послания, които поставят постоянен акцент върху някакви недостатъци. За да се избегнат подобни заключения, психолозите съветват да се опита промяна на гледната точка на детето към ситуацията. Достатъчно е да измислите как да завъртите ситуацията така, че да звучи малко по-оптимистично: “Много деца не я разбират тази задача. Ще се научиш”; “Всяко начало е трудно, особено ако започваш нов спорт”; “Помниш ли какви усилия положи, за да се научиш да четеш? И това ще го овладееш."
6. Бъдете искрени
Често убеждаването, че всичко ще бъде наред, може да има обратен ефект при децата. Всъщност, според психолозите, оптимизмът изисква по-скоро реалистично мислене, отколкото позитивно. Затова децата трябва да знаят горе-долу какво ги очаква, за да са подготвени как да го посрещнат. Съветът е да говорим с тях така, че да поднасяме ситуацията максимално реалистично и достъпно за възрастта им, за да имат възможност да се справят с нея, вместо да им създаваме фалшиви очаквания.
В края на 2018 г. 22% от българите очакват 2019 г. да е по-добра, a 30% - по-лоша. Според 31% следващата година ще е същата, а 17% не могат да отговорят.
Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е -8. През миналата година тази оценка беше +3. Това показва известен спад на общия оптимизъм. Изводът е от традиционния Глобален индекс на надеждата на "Галъп интернешънъл", разпространен днес.
България е по-песимистична на фона на източната част на ЕС. В Румъния индексът на надеждата е много по-висок (нетна стойност +21).
България показва по-малко оптимизъм от средното и за ЕС като цяло, отчитат от "Галъп интърнешънъл".
Според нетните оценки, на Балканите най-оптимистично са настроени албанските общности, а на другия полюс са Турция и Босна и Херцеговина. Ние сме в средата.
Данните за целия свят показват, че 39% от анкетираните очакват следващата година да е по-добра от приключващата. На обратното мнение са 24% от анкетираните. 31% от хората не очакват промяна.
Общо 48 745 души са били интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (27 страни; 28063 души), по телефон (7 страни; 5922 души) или онлайн (16 страни; 14 760 души).
Президентът на световната асоциация "Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев коментира, че в продължение на десетилетия глобалното изследване "В края на годината" отчита парадокс: хората, живеещи в по-богати страни, са настроени по-песимистично към предстоящата година. И обратното. Изглежда, че страхът от загуба на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.
28% от анкетираните по света очакват 2019 г. да бъде по-мирна, 34% смятат, че ще бъде по-проблемна. У нас 15% от анкетираните са оптимистично настроени за световния мир през 2019 г., 28% са на обратното мнение, 38% очакват да е същата, 19% се затрудняват да отговорят. Нетната стойност по този показател у нас е -13, близо до средните стойности за света.
