Днес говорим за непоисканите съвети, които много често отиват непремерено и несправедливо към хората, които най-много обичаме, или към такива, които никак не го заслужават. Най-малкото защото им е достатъчно трудно и без нашите напътсвия.
За опитите за забременяване, загубите и трудните разговори ни разказва авторката на този текст, която предпочита да остане анонимна.
Тази реплика често я чувах в тийнейждърството си и за да не свърша по този начин, гледах да забавя момента с децата. Забременях, докато отлагах за „по-натам“.
Не така се случиха нещата със сестра ми, чувала същата мантра с години. Мина през поне три клиники за репродуктивно здраве и Х на брой специалисти. Още беше в началото на 30-те си години. Със съпруга ѝ си направиха всички необходими изследвания и стана ясно, че е добре да се ориентират към инсеминация и ако не стане – да се хвърлят в дълбокото с инвитро процедури.
Все едно от нея зависи кога ще си намери партньор, с когото иска да споделя родителство.
При втория лекар нещата не изглеждаха по-различно откъм подобно отношение, но пък и сестра ми вече с повече „опит в занаята“ сякаш беше имунизирана за подобен род забележки.
Клиниката беше голяма, носеше ѝ се славата на пълна със специалисти, които знаят как да съдействат. След два неуспешни опита на инсеминация, дойде ред и на инвитрото. Опитите бяха отново в същата болница. Два ембриона се развиха добре и единият беше прехвърлен в сестра ми. Тя вече го обичаше. Говореше му, все едно е реално бебе.
Последваха още няколко подобни процедури, смяна на клиники... Всеки път всичко започваше с вълнения и надежди и контрастно завършваше с поредната регистрирана загуба.
Загуба – точно това е думата. Всеки нероден ембрион сестра ми и нейният мъж възприемаха като загуба на дете.
Беше ми непосилно да наблюдавам през колко тежък период преминават. А моята „подкрепа“ се състоеше в това не просто да съм опора за сестра ми, но и да ѝ давам от онези непоискани съвети, от които тя със сигурност нямаше нужда.
И макар да не повтарях нейните ужасни наставления за безопасен секс по време на тийнейджърството, които никой млад човек не иска да чува от родителите си по този начин, думите ми звучаха все така нелепо.
Зачудих се доколко тези съвети да не вземем да забременеем, докато „не му е дошло времето“, са останали в нас и продължават да работят на този по-късен етап – срещу нас.
Още не сме свършили, скрол надолу
Поне регистрирах собствената си безпомощност, заради която реагирам толкова тъпо с човека, когото много обичам и чувствам най-близък. И се зачудих как точно на нея не ѝ спестявам глупостите, които сигурно е чувала от кого ли не.
Никой не ни учи как да даваме реална подкрепа, да бъдем емпатични, без да прекрачваме една важна граница с хората, колкото и близки да са ни те.
Помните ли клипа на Енигма на Return to Innocence, в който с обратен кадър козите вървят назад или пък яйцето се прибира в черупката си? Сигурно всеки е искал да върне времето за нещо. Аз бих лишила сестра ми именно от тези моменти.
Как приема новината за поредните приятели и познати, които чакат бебе. Как вижда децата на познатите си, които растат, влизат в детска градина, училище, университет.
Откровено си говорихме за това, че се радва за тях и в същото време колко я боли за нея.
По света процентът на успеваемост във висококачествените центрове за инвитро оплождане е около 60. Гаранция няма при никого. Самата процедура съвсем не е щадяща и всеки, захванал се с това, е приел, че може да има последици и рискове.
У нас процентът на успеваемост е значително по-нисък – около 20.
Това, което може да спестим на близките си, тръгнали по този сложен път, е да не ги заливаме допълнително със съвети, от които те не само нямат нужда, но направо им вредят.
Спрях с идеята за „перфектни“ разговори със сестра ми. Признах, че не ме бива в това и че се опитвам да осъзная през колко дълбоки емоции преминава. Казах ѝ, че би била чудесен родител. И че ще съм до нея в решението да продължи с опитите или да спре.
Диляна Данчева е тук след вчерашния текст на Ангелин Балсамаджиев Пичове, правете деца! , предлагайки ни един наръчник с реплики, които да спестим на хора, които правят опити за деца!
Вчера прочетох един много готин текст за бебеправенето и надеждата. И четох, и се смях, и леко подсмръкнах.
След това направих и грешката да се зачета в коментарите отдолу – и беснях, и съсках, и малко крещях (много малко).
Та за това реших да надраскам един простичък наръчник КАКВО ДА НЕ КАЗВАМЕ НА ДВОЙКА, КОЯТО СИ Е ПРИЗНАЛА (абсолютно неразумно), ЧЕ ПРАВИ ОПИТИ:
-- Много ви моля, не казвайте "А бяхте ли при…" (тук се попълва името на произволно избран, модерен в момента доктор, знахар, астролог, оракул, поп, ходжа и каквото се сетите).
Ако хората искат да разкажат – изслушайте ги. Ако случайно попитат точно вас за някой доктор – кажете си впечатленията.
За специалистите по черна, бяла, пурпурна и цикламена магия – замълчете. Като сте се прекарали вие, защото имате нужда да вярвате в нещо, не е сега моментът да прецаквате и други хора да хвърлят пари за амулети и вълшебни китки. Измамници много, а хората в нужда са особено уязвими.
-- Не им разказвайте за кумата на братовчедка ви от Гулянци, независимо дали историята е с щастлив, или дълбоко нещастен край.
Ако милата Братчедка е забременяла от 28-ия опит, а хората са едва на втория ин витро опит, това ще им подейства като леден душ. Идеята още колко пари, нерви и сили трябва да налеят в тая работа, може да ги накара тихо да си пореват в ъгъла.
А ако ги и нямат, може да им се доще да се гръмнат и да мислят за всяка процедура като за „сега или никога“ и да се почувстват още по-безпомощни и обречени.
Ако пък така и не е забременяла женичката, обаче, видиш ли, са си осиновили чудно детенце… Не знам!? Сериозно!? Дори когато го пиша, ми иде да крещя. Тия две работи са толкова различни, колкото спътник и комета, че нямат място в едно изречение.
Прехапете си езика и МЪЛЧЕТЕ! Всички знаем за чудото на осиновяването и то е дълбоко личен акт, в който вие и вашия нос нямате място!
-- Не им давайте знахарски съвети
Значи, накиснат магданоз в зехтин, увит в тензух и заврян във вагината може да е причина за възпаление, но едва ли точно за разсад за бебе.
Същото се отнася за захарче под възглавницата, кръв от костенурка в супата, крило от прилеп в чая и сатър в жабката.
-- Ааа, след първото инвитро си купила бебешка обувка? НЕ ТРЯБВАШЕ. Носи лош късмет, нали знаеш?
Значи, ако изхвърлянето на бебешка обувка ми направи тръбите рязко проходими/изпари проблема с хормоните/елиминира имунния отговор на тялото/направи мъжа ми фертилен и т.н., обещавам да изхвърля не само въпросната обувчица. Ами и да си изхвърля всички мои обувки, обувките на мъжа ми, галошите на вуйна ми и лубутена на комшийката. Честно!
-- Успокойте се и всичко ще бъде наред!
Имаше една много готина картинка с текст „Никой в историята на човечеството не се е успокоил, защото някой кретен му е казал да го направи.“
Когато се бориш за бебе, когато правиш секс по график, мериш вагинална температура, стоиш с краката нагоре, пазиш диета, пиеш лекарства, бият ти инжекции, точат ти кръв като на вампир, а медицинското ти досие гони по дебелина "Война и мир" и ти не просто си го наизустил, но и вече го цитираш компетентно като специализант по акушерство и гинекология с профил ендокринология, да си спокоен не е много точно определение на състоянието на духа, в което се намираш.
По-скоро приличаш на дресирана лабораторна маймуна, която е едновременно заразена с бяс, шизофрения и синдром на Турет.
Това със спокойствието си го минал преди около десет лекарски кабинета и е значело, е какво толкова – има време пък и сексът е забавен.
След десетия кабинет си по-скоро !(@$*#%^#%^#%$ Какво ми има? Защо? Защо аз? Защо той? Моля те, Господи! По дяволите!...
Единствения начин да се успокоиш е да си включиш диазепам венозно. И морфин за притъпяване на болката. И може би съвсем малко валериан – за аромат, нали.
Та, хора, моля ви,
НЕ КАЗВАЙТЕ ТЕЗИ НЕЩА!
П.С. Не съм минавала по този път, минава го мое много мило и много близко същество, което, за разлика от мен, проявява все още търпение и разум и не разкъсва със зъби хората с тъпи съвети. Обичам я!
Още по темата:
По темата за проблемното зачеване сме отбелязвали не един хепиенд. Мисията на живота понякога закъснява с 15 години - но идва и Ин витро vs Съдба са само част от историите, които дават кураж на всички, на които им предстоят още битки и още очакване. Днес по темата ни гостува Ангелин Балсамаджиев, който ни разказва как се правят ин витро опити, докато си обстрелван отвсякъде от въпроса ВИЕ НЯМА ЛИ ДА ИМАТЕ ДЕЦА и какво става, когато започнеш да правиш секс за удоволствие.
Никога, никога, ама никога не казвайте на една двойка без дете: „Хайде бе, докога ще ви чакаме?!“
Особено ако са от много време заедно, особено ако са над 30 и ако не виждате обективна причина да нямат деца. Ако си вземат Голдън ретрийвър или Чихуахуа, също е знак.
Девет от десет имат проблем, някаква патология гони жената, мъжа или и двамата. Тези, десетите, те пък имат оправдания. Някои ги е страх, че няма да се оправят финансово, други се притесняват от промяната в статуквото (без партита, без чужбини, без концерти, без „Хайде да пием кафе на морето и се връщаме…“).
Има и такива, които така са се оставили на удобната инерция, че отдавна са разредили разговорите за евентуално дете и са намерили комфорта, който обикновено се оправдава с „Нито ще сме първите, нито последните без деца, виж как хубаво си живеем“.
Някъде около поредния неуспешен инвитро опит, който правихме с жена ми, чухме от наши близки въпроса за децата и защо се бавим.
Беше нещо от сорта: „Ние второ ще извъртим, а вие още едно нямате“. Веднага ги сложихме в графа неделикатни и не особено умни и ги презряхме.
На третия ни опит, след едно виртуозно онаниране в специалната стая за добиване на материал в клиниката (наричам я чикибойна), и след едни перфектно стимулирани и напращели яйцеклетки, очакващи аристократичните ми и натоварени с очаквания сперматозоиди, жена ми забременя.
В нея затуптяха три нови сърца. Едното трябваше да се редуцира (премахне), механизмът е чудовищен и ще ви го спестя.
Последваха пет месеца, в които тя трябваше да лежи – наляво! Успя, издържа и роди изключителни създания. Добре, де, грозновати в началото, приличаха на бройлери, наричах ги и пъстърви и какво ли още не. Тежаха общо 3 килограма. Сега са Ангели.
Тогава намразих всички „светила“, казали някога, че ние нямаме шанс.
И сега идва най-хубавото. Започнахме да правим секс за удоволствие.
Вече не се гонеха овулации, не се вдигаха крака на стената и не трябваше да воювам с тяло, наблъскано изкуствено с хормони. Беше си обикновено зла. Една сутрин ми каза, че не ѝ е добре на стомаха, казах ѝ, че пие кафе на гладно и е нормално да се оплаква. Интуицията ѝ обаче я поведе към аптеката, купи тест и след 10 минути разбрахме, че чакаме трето.
Никое „светило“ не можа да си го обясни, просто това нямаше как да се случи. Ако не се беше случило с нас, нямаше да повярвам и аз. Има го, прекрасен е. Къщата ни прилича на лудница, но за такава лудница съм мечтаел винаги.
В режисурата се употребява термин, въведен от Станиславски – „Сквозное действие“, който може да се преведе като основна идея, основно послание. Моето основно послание е – не се бавете да правите деца! Няма нищо страшно. Теорията ми е, че ако обичате планината, ще го сложите в раница. Ако обичате фестивали, ще го заведете на фестивал. Ако пътувате в чужбина, ще го вземете със себе си. Ако смятате, че нямате възможност, имате – нали вие се храните, ще нахраните и още едно гърло.
Не забравяйте, че в тази отровна епоха, нямате никакви гаранции, трябва ви време, ако имате проблем. Не „лежете на тая“, че баба ви е била много плодовита. Вие не сте баба ви и това донякъде е добре.
Моето семейство е доказателство, че може, дори когато целият свят го отрича. Завършвам с една любима моя фраза: „Пичове, семито вътре, ако не става – медицината е напреднала!“
