Елена Михалева разказва покъртителна история за тричасова покупка на сушилня, която обаче така и не вижда бялото ѝ пране!
От доста време обмисляме да си купим сушилня. Разглеждаме модели, характеристики, цени и прочие. И понеже българинът не обича да се прецаква и охарчва, а и едно от най-блажените чувства е да си на далавера, решихме да изчакаме "събитието" наречено "Черен петък".
Тогава ще има чутовни намаления и ще си купим тъй желания уред - едва ли не на цената на кило наденица. После ще гледаме надменно и с презрение всички баламурници, които не са хванали намалението и са принудени да купуват нужните им неща "на скъпото".
Уви… реалността на българския черен петък ни удари звучен шамар на касите на една от големите ни вериги за техника.
И така... на уречения "далаверен" ден сме се позиционирали пред магазина, в очакване всеки момент да отвори и да се юрнем като диви кози през навалицата. Да нарамим машината и победоносно да размахваме гаранцията на евтината сушилня под носоветте на закъснелите.
С леко разочарование установяваме, че намалението ще е едва 10%, но това не ни спира. Малко, но на далавера.
Бързо се ориентираме сред лутащите се клиенти, леко изплашените служители и ордата от младежи, питащи "искате ли кредит?".
Набелязваме желания уред. С най-добрите характеристики и 5- годишна гаранция. Абе… всичко най!
С постоянство и упоритост, граничещи с нахалство, намираме свободен служител, който пише гаранцията и изкарва уреда от склада. Стоварва го в краката ни и каза: "намерете си количка, аз тази си я вземам!"
Малко се изнервяме от отношението, но продължаваме играта, черен петък е все пак. Облягам се аз свойски върху сушилнята, да не би някой да я припознае като своя, а съпругът отива на лов за колички. Връща се след около 10 минути. С количка!
Нареждаме се на опашката от победилите в битките за уреди и колички и почваме да чакаме. Чакаме толкова много, че заформяме малко общество от споделящи битови подробности приятели: кой къде ще си сложи новата придобивка, как ще я закрепи, къде и какви промоции има и тям подобни.
И тъй в сладки приказки, бавно, но славно се придвижваме към касите, когато съпругът ми забелязва, че на гаранцията пише не пет, а две години!! Оставя ме пак да вардя "имането" и реда на опашката и хуква към "информация".
Нашият ред наближава, зад мен има 100 човека, парите са в него, всички са изнервени, а по моето чело избиват ситни капчици пот! Но ето, че след мъчителни 5 минути се задава от тълпата и ми съобщава, че 5-годишната гаранция била до вчера, ама забравили да махнат табелките и лепенките и гаранцията вече е 2 години. Ако щеш!
Гледаме се в почуда, потрес и недоумение около 2 минути, но в крайна сметка, решаваме да не жертваме всички усилия до тук, заради някакви си три години - и все пак да вземем пустата сушилня.
И ето! Наш ред е! На касата сме! На крачка от приключването на "операция сушилня"! Касиерката цъква баркода и на компютъра ѝ се изписва: "НЯМА НАЛИЧНОСТ"!
Каквоооо? Та аз се облягам на наличността от близо час! Нещо е сбъркано в системата! Отделят ни настрани и ни казват да изчакаме. Някой трябвало да дойде, да оправи нещата. И така ни е тръгнало на чакане… още час или два… кой ти брои вече. Все още не е угаснало чувството за далаверата, от което черпим търпение.
Чакайки да дойде Човекът, аз вече се хваля на родата, че сме се сдобили със сушилня и мислено казвам ариведерчи на щипки, простири, влага и мухъл! И докато аз се опивам от мислите за идеално сухо пране, ТОЙ идва!
Любезно усмихнат (или нагло ухилен, както решихме в последствие) ни казва: "Съжалявам, но не можем да ви продадем тази сушилня, защото вече е продадена! Докато сте чакали на опашката, преди вас някой я е купил, но е искал доставка в близките дни, следователно тя е негова."
Губим всякакво благоприличие и никакво чувство за далавера не може да ни спаси. Събитията в близките 10 минути са ми мъгла и не смятам (смея) да ги разказвам. Помня само как напускаме магазина с празни ръце… и души….
П.С. Все пак отидохме в друг магазин, където нямаше тълпи от хора и си взехме по-скъпа, но и по-хубава сушилня.
Майка съм на дете, чийто баща загубихме. На детето беше отпусната месечна пенсия, която аз от 4 години получавам на гише в кварталния пощенски клон. Не особено голяма, защото таткото ни почина млад, с малко трудов стаж. Но добре, че не разчитам на нея, а имам нормална работа, която ни издържа. Месечната заплата пристига по картата ми винаги навреме, на определена дата, без закъснение и без съмнения кога точно (разбира се, от международна фирма).
Пенсията обаче ни е отпусната и често очаквам малката сума да допълни бюджета, защото детето ми е вече ученик, а това са си неговите пари, от баща му, които неизменно държа да използвам само за негови нужди, а те вече не са малко.
Как я получавам? На второто или третото ходене минимум, защото не е ясно, кога ИМА ПАРИ.
Предполага се, че това трябва да е в рамките на работното време на пощенския клон, според график за изплащане, който е изготвен според годината на раждане на пенсионираното лице.
В графика за изплащане на пенсии, чинно закачен на вратата на пощенския клон, няма дата за получаване на пенсия за починал родител. Има дати – от 7-о до 20-о число всеки месец, когато са изредени годините на раждане на всички пенсионери по старост и болест.
Графикът завършва с: родени след 1956 - до края. Възможно е, разбира се, от Български пощи да ми кажат, че за получаване на пенсията на детето, трябва да използвам последната дата 20-и, тъй като и детето, и баща му са родени след 1956 г. Но не е точно така.
Ако 20-и е твоята дата, това нищо не значи. Важното е да уцелиш момента, в който „ИМА ПАРИ“. В интерес на истината, когато тези пари ги има, пощенските служителки не са ми отказвали изплащане, стига да не е през първите няколко дни.
Така или иначе, трябва да ИМА ПАРИ. А има познайте кога – сутрин, когато има и достатъчно пенсионери, които могат да чакат НА ОПАШКА. Пари има и когато излязат сметките за парното, защото тогава много пенсионери от едното гише за пенсии, отиват на другото да си платят съвестно сметката.
Пари обаче няма точно на 7-и и няколкото дни след 7-и – тогава трябва да има за най-възрастните.
Ако до 20-и си ходил 2 или 3 пъти, защото не може да се разкарваш до пощата всеки ден, за Бога, и е НЯМАЛО ПАРИ, чакаш другия месец, защото си изпуснал момента, когато е имало (ПАРИ и ОПАШКА).
Цитирам съвет: „Идвайте след 15-ти, 16-ти, защото, като са ни малко парите, трябва да има за най-старите“.
И така – получаването на пенсия се издига в месечен ритуал по сноване до пощенския клон, за да уцелиш щастливия момент да ИМА ПАРИ или пощенската служителка да се сети, че вече те е връщала поне веднъж и да се смили да задели от този дефицитен ресурс.
На въпроса ми какво да направя, след като не ми е удобна тази система, получавам отговор, че може да си избера друг клон или да ходя в събота. Но защо ми е да си избирам друг клон, след като те са ми най-близкият и като в другия клон системата е абсолютно същата?
И защо ми предлагат да идвам в събота, когато опашката е още по-голяма и парите свършват още по-бързо, вместо като майка, която отглежда сама детето си, работейки, да отида поне в почивните дни в парка.
Защо тези пари не са на разположение ВИНАГИ в работното време на пощите? На всяка дата? Предполагам, за да не се налага в клоновете да се оперира с големи суми – все пак сме стабилна държава…
Българската държава не се интересува, какво може да направи за гражданите си, на които ДЪЛЖИ тези суми. А лесно може да им ги предостави за ползване по един разумен начин. Например на дебитна карта? О, не! Ако детето е под 18 години, повечето български банки отказват да му открият разплащателна сметка, защото нямало лична карта и те нямали право. Можело било да се открие сметка, но не разплащателна, а спестовна, от която детето да тегли след навършване на 18. Или можело, ама майката, за да тегли суми, ѝ трябва съдебно решение. Колко прогресивно!
НО имало митични български банки, които можело да открият сметка. Запитване в 5 банки в квартала опровергава този слух. Обаждам се в НОИ. Надявам се, че след 4 години, може пък нещо да се е променило и искам съвет. Госпожата е много любезна и изчерпателна. Потвърждава, че имало такива банки, просто трябва да открия някоя - за съжаление, тя няма право да ми препоръчва конкретна.
Отново обикалям 3 банкови клона. В два от тях ми предлагат нова услуга за деца навършили 7 години. В една не са изобщо сигурни дали може, но обясняват, че можело да се ПРОБВА с акт за раждане, но трябвало да им донеса решение от НОИ за отпускане на пенсия.
Подозирам, че има такова издадено, след като получаваме пенсия, но, честно казано, не съм особено сигурна къде е, тъй като обстоятелствата около многото документи и уреждането им от този период ми се губи.
Питам защо им е решение от НОИ. Трябвало да имат ОСНОВАНИЕ да открият сметка. Желанието на майката, която отглежда детето, което получава пенсия, явно не е достатъчно основание…
Значи, за да ПРОБВА банката да открие сметка на детето (доста хипотетично ми прозвуча служителката), аз трябва да се разкарам два пъти до НОИ, за да получа документ, който, според мен, никак не касае банката, и би трябвало да може родителят да декларира произхода на сумите и банката да знае откъде ѝ пристигат всеки месец.
Е, не. Скоро детето навършва 7 и ще се възползвам от услугата на една от 2-те прогресивни банки в района, които не ми искат свидетелство за девственост на прабаба ми!
А ако става въпрос за по-малко дете? И населено място, в което има една или николко банки? И на майката ѝ предстои да ходи още 18 години до пощенския клон, често с детето за ръка, да чака на опашка, най-често в работно време (защото те и пощенските служители излизат в почивки – всички едновременно) и накрая да се обяви, че парите за днес свършили… Да дойдем утре по-рано – разбирай сутрин, когато има, какво? – ОПАШКА!
Тази система е абсурдна, унизителна и нечовешка. Не само за възрастните хора, които са си броили стотинките до датата за получаване на пенсии, а после са докретали до пощенския клон на -15 или +35 градуса, за да почакат на опашка и да им кажат, че парите са свършили. Пенсионерите поне имат опция да получават пенсията си по карта от всяка банка. Друг е въпросът срещу какви такси за теглене и обслужване. Доста са тези, които предпочитат да спестят тези суми и да чакат всеки месец пред пощенския клон, по график, сякаш парите са купони за хляб и олио и не може прости финансови операции да са уредени по удобен и евтин начин. Иначе аз съм съгласна да отделям за сметка и теглене, но нямам избор.
Написах това не заради себе си. Ако никой не говори за този проблем, ще има още десетки майки, които се разхождат по пощенски и банкови клонове ежемесечно, в продължение на години, в студ и пек, с деца за ръка, за да пребъде това велико достижение на цивилизацията – ОПАШКАТА в Българските пощи!!!
В последно време в сватбения речник си пробива място нов термин: „булкодзила“. Тези, които все още не знаят какво значи той, ще разберат от публикувания по-долу списък с правила и изисквания, явно споделен от гостите на предстояща сватба, и представен в оригинал в boredpanda.com.
Списъкът, съставен от сватбен агент, предизвика подигравки както със скандалния характер на изискванията, така и с полуграмотния начин, по който са представени. Човек би предположил, че професионалист в сватбения бранш знае как се пише думата „церемония“, но явно този не е от тях.
Ето и част от шокиращия списък:
Добро утро, г-н и г-жо …,
Казвам се — — и съм сватбен координатор на — и — Сандърс. Пиша на всички потвърдени гости, за да направя последно преброяване и да разясня някои правила и разпоредби в сватбения ден:
– Моля да пристигнете на мястото 15-30 минути по-рано.
– Моля, НЕ СЕ ОБЛИЧАЙТЕ в бяло, кремаво или „слонова кост“.
– Моля, не носете косата си по начин, различен от обикновен кок или конска опашка.
– Моля, не нанасяйте грим по цялото си лице.
– Не правете записи по време на серамонията.
– Не влизайте във Facebook, преди да ви инструктират да го сторите.
– НЕ ГОВОРЕТЕ С БУЛКАТА ПО НИКАКЪВ ПОВОД.
– Трябва да дойде с подаръци на стойност $75 или повече, ако искате да бъдете допуснати.
Ето и някои реакции на потребителите в социалните мрежи:
– „А Вие, г-н Сандърс, приемате ли тази жена за своя законна съпруга?”
(извърта глава към бъдещата си съпруга)
„Д-д-да.“
Сватбен агент: „НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА РАЗГОВАРЯ С БУЛКАТА, ЯСЕН ЛИ СЪМ!“ — Sup_Normies:
– „Кок или конска опашка.“ Странни сватбени снимки ще се получат, ако това са единствените разрешени прически. За бога, дори в Северна Корея има повече от 2 одобрени от държавата прически… — Asinglepeanut
– Мисля, че това значи „вържете си косата на грозна конска опашка, стига да не е твърде къса, а ако е – пак ще изглеждате отвратително“. — Asinglepeanut:Whapwhaaap:
– Бих накарала съпруга си да се появи в синя рокля, с кок, сенки за очи/червило, щом това е подходящият начин според този списък… — MadamLegit
– Ще се размажа, ако всички гости се появят голи с конски опашки. Би било прекрасно. — Evylllint
– Какъв чудесен списък с причини да не отидеш на сватбата! — ASomewhatAmbiguous
– Чакай, значи по време на церемонията ще има момент, в който гостите ще получат инструкции да влязат във Facebook? — Natyous
– … Ле-ле, това трябва да е най-безвкусното нещо, което съм виждал... Моля ви, кажете ми, че това е нечий пиян братовчед… — Parkahood
В Майко Мила! много обичаме да разказваме истории за хора, неща и случки, които променят живота ни към добро, и особено за такива, които ни спестяват нерви, чакане, висене по опашки във век, в който в разни по-развити краища на света вече съществуват коли, които се карат сами. Та днес ще ви разкажем такава чудесна история, в която едно училище, един директор, една компания и още няколко безценни партньори се намерили, обединили сили и показали как могат да променят нещата за добро. И не само за добро, ами за лесно, яко и полезно.
*****************
Признаваме си, че една от любимите фрази на Майко Мила! е "Хората изпратиха совалка в Космоса и населиха Марс, а ние тука още..." и следва цитиране на произволна прастара методика, по която все още функционира образованието ни, опитвайки се да догоним приятелските ни държави в Европейския съюз.
Отдавна е доказано, че не си истинска майка, ако не си посадила дърво, построила къща и не си се редила на опашка за купони, за да подсигуриш препитанието на детето в образователната институция. Купуването на купони, между другото, не е изобщо безобидно занимание. То ти губи време, нерви и правиш излишни усилия за нещо, което, оказва се, съвсем спокойно може да ти бъде спестено.
Много родители, в отчаянието си, дават пари на децата си, за да си купуват сами купони, след което децата губят парите, а ако не загубят парите, забравят да си купят купон навреме и остават без ядене, или просто съвсем нарочно не си купуват купон, а си купуват бонбони или чипс.
А дори и накрая да си купят купон, то, уверила съм се, това изобщо не им подсигурява яденето, защото толкова много купони моето дете е изгубило в този живот или забравило вкъщи, че с тяхната хранителна стойност можем да подсигурим цяло село за зимата.
Но на тази остаряла система най-сетне ѝ се вижда краят. В едно столично училище, а именно 119-то, нещата тръгнаха напред и няма да се учудим, ако скоро и изстрелят совалка в Космоса.
Какво ще рече това? Край на книжните купони, край на реденето по опашки. Вместо това ръководството на училището e намерило коректни партньори за
И така всеки родител може да влезе на сайта на училището, да прегледа менюто, да избере подходящите храни за детето си, да проследи дали нейде не се крие някой алерген, а после да плати онлайн, а в електронната карта на детето му се зареждат „купоните“ за определените дати, досущ като електронните билети в метрото.
Така се слага край на губенето на пари, губенето на купони, а дори дете да си изгуби картата в училище, то тя е поименна и лесно може да бъде върната на притежателя ѝ или да му бъде издадена нова.
Проектът се осъществява напълно безплатно за училищния бюджет, благодарение на ноу-хау и инвестиция от Mastercard, която помага на софтуерната компания OРАК да разработят платформата на дигитално ниво.
И така, ето ни в 21-ви век, представяте ли си? Децата могат да обядват без родителите им да губят часове в чакане по опашки.
АЗ, естествено, като майка, висяла по опашките и с дете, учещо в същото училище, звъннах на директора Диян Стаматов, за да го попитам какво е провокирало това решение.
Освен логичните аргументи за чакането, губенето на купоните и допълнителното ненужно затрудение за родителите, той ми обясни, че функциите на картата ще се развиват допълнително – с нея в бъдеще ще може да се плащат продуктите в училищната лавка и родителите не само ще могат да следят покупките на децата си, но и ще могат да слагат ограничения за закупуване на определени продукти, които считат за неуместни за консумация.
Тази информация доста ме зарадва, защото, нека си го кажем, децата обичат вредни неща, а нашата работа е не само да ги възпираме да не изядат всички шоколади, чипсове и желирани бонбони на света, но и да успеят да си купят поне банан и както казваше майка ми "да вкарат насила един витамин в това тяло".
Разговорът с директора на 119-то ми припомни един проблем, който бях забравила, но редовно обсъждах с дъщеря ми, когато тя беше 5-ти и 6-ти клас, а именно – енергийните напитки.
Вероятно изключително малко родители си дават сметка колко много енергийни напитки се изпиват от подрастващите им, все още крехки деца. Уви, моята дъщеря ми разказваше за деца, които изпиват по 3-4 на ден, което вече е не само вредно, но и опасно.
Поради тази, а и други причини, свързани с безопасността на децата, 119-то е от училищата със затворен режим и веднъж влязъл, не можеш да го напуснеш до края на учебните часове, а достъпът на родители и други субекти е забранен.
И ето как, благодарение на тази нова система родителите най-сетне ще получат онова
каквото е типично предимно за частните училища.
Ще избират обедното им меню, а съвсем скоро ще могат и да заплащат за избрани от тях напитки и закуски от лавката без да се налага да дават пари на детето.
От разговора с директора разбрахме още, че полезното и смислено партньорство между 119-то и Mastercard не спира до тук. За всеки закупен през онлайн платформата на 119-то СУ с карта Mastercard обяд, компанията ще дарява средства както за закупуване на системи за пречистване на питейна вода, която ще осигурява безплатна пречистена вода по всяко време на учебния ден, за всички възпитаници на средното училище в столицата, така и за фонда на Световната продоволствена програма (World Food Programme) към ООН за осигуряването на един училищен обяд за дете в Руанда.
Което какво означава? Че ако системата стане популярна в рамките на училището, съвсем скоро учениците ще се сдобият със страхотни водопречиствателни системи, всеки ученик ще си има своя стъклена бутилка и достъп до напълно безплатна вода, вместо всеки ден да се дават хиляди левове за най-естественото нещо – водата, и то опакована в пластмасова бутилка.
Освен това, докато българските деца обядват, ще помагат на свои връстници да получат храна на другия край на света в Руанда, където нищо не е толкова лесно, колкото е тук.
Директорът на 119-то училище ни информира с удовлетворение, че още училища тръгват по стъпките на иновацията.
Ръководствата на 138-мо, 2-ро и 109-то училища са пожелали да се запознаят със системата и са проявили интерес към нейното прилагане.
Ние само можем да се радваме на такова развитие на нещата и да пожелаем успех!
