Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
В наши дни няма нужда от измислени страшилища. Част от тях живеят анонимно в интернет, представят се за това, което не са, и за съжаление, са трудно разпознаваеми от децата.
Данните на Центърa за безопасен интернет са стряскащи. Над 90% от сигналите към тях през 2024 г. са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба с деца. Как да говорим с децата си за педофилите? Кои са причините, поради които децата стават жертви? Какво можем да направим като родители, за да предотвратим подобни сценарии?
Темата е част от рубриката ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която правим заедно с Yettel и експертите от Центъра за безопасен интернет. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
„Говорим ли с децата че в интернет има педофили? Ако говорим – как? Как обяснявам какво е педофил и по какъв начин го дебне в интернет? Имам момче на 8 години“.
На въпросa, изпратен от наша читателка, в следващите редове отговарят Мирела Христова и Антоанета Василева.
„За съжаление, педофилите са активни в онлайн пространството и често го използват за достъп до деца и младежи. Правят го чрез фалшиви профили в социалните мрежи, сприятеляват се с децата, споделят интересите им, за да им спечелят вниманието и доверието“, обяснява Антоанета Василева. Най-общо казано това е т.нар. груминг (grooming) – постепенно спечелване на доверието на детето чрез комплименти, намиране на сходни интереси и внимание, за да може да бъде манипулирано.
„Педофилите са там, където са децата. Социални мрежи като Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat са сред основните места, където педофилите създават фалшиви профили и се представят като деца. Чат приложения като WhatsApp, Messenger, Telegram и Discord също се използват активно, предлагайки възможност за лични и групови разговори“, обяснява Антоанета Василева. И обръща внимание на другия популярен канал, за който може и да не се сещаме – онлайн игрите.
„Платформи като Roblox, Fortnite и Minecraft често привличат деца, а педофилите използват вградените чатове или форуми, за да установят контакт с тях. Видео платформите като YouTube и TikTok дават възможност за коментари и свързване с деца, които публикуват съдържание. На live streaming платформи като Twitch взаимодействието с деца в реално време също представлява риск. В анонимните платформи и форуми като Omegle, Chatroulette или ASKfm педофилите могат да се свързват с деца без ограничения, оставайки изцяло анонимни.“ Хората със задни мисли към децата следят тези тенденции и се съобразяват с тях, категорична е психоложката Мирела Христова.
„Често педофилите използват фалшиви профили с малко или генерични снимки и несъответстваща информация. Общуването им е характерно с прекомерно внимание, чести комплименти, изграждане на доверие чрез споделяне на „лични тайни“ и опити за изолиране на детето чрез тайна комуникация или прехвърляне към по-анонимни платформи“, казва Антоанета Василева. И допълва, че такъв тип хора обикновено проявяват настойчивост, като могат да изпращат съобщения и в необичайни часове. Постепенно насочват разговора към лични или неподходящи теми, често молейки за снимки под уж невинен предлог.
Психоложката Мирела Христова обръща внимание, че педофилът разпознава нуждите на подрастващия и споделя за същите нужди през фалшивата самоличност, чрез която се представя. Изгражда доверителна връзка с тийнейджъра и проявява търпение.
Педофилите често участват в групи или форуми с теми, които привличат непълнолетни, и имат предимно деца в списъка си с приятели.
При съмнения, че в обкръжението на детето ви има такъв човек, е важно да подадете сигнал към Консултативната линия 124 123 на Националния център за безопасен интернет.
Когато се опитваме да обясним на децата, че онлайн има хора, които крият истинската си самоличност с користни цели, е добре да използваме примери, които ще са лесни за разбиране. „Както в реалния живот има хора, които може да не казват истината, същото важи и за дигиталното пространство. Обяснете им, че в интернет е много лесно някой да изглежда или да казва неща, които не са верни. Например възрастен може да се представи за дете, като използва снимки или думи, които звучат приятелски. Сравнете това с хора, които носят маски или костюми, за да изглеждат като някой друг“, съветва Антоанета Василева.
„В YouTube при изписване на думата sextortion могат да се намерят видеа, които са подходящи както за по-малки деца, така и за тийнейджъри, които нагледно представят начините на измами и изнудване в интернет“, казва Мирела.
Друг важен аспект е критичното мислене, както отбелязва Антоанета Василева. „То е ключово за устойчивостта на риска от контакт с педофил. Критичното мислене се развива, като задаваме въпроси, а не когато казваме или заповядваме на детето какво да прави“, обяснява тя. Според нея бихме могли да попитаме детето как би реагирало, ако някой, когото не познава, го заговори в парка. После можем да пробваме да поведем разговора в посока онлайн средата – как ще реагираш, ако в чата те заговори някой, когото не познаваш.
Защо въпреки всички предупреждения и обяснения децата понякога все пак успяват да попаднат в капана на такива хора? „Причините са свързани с етапа на развитие на децата и с възприятието им за света. Те често са любопитни и искат да изследват нови неща, включително в онлайн пространството, без да разбират напълно рисковете“, смята Антоанета Василева. „Децата започват да общуват с хора, които или са на тяхната възраст, или имат общи интереси с тях. Те търсят разбиране и подкрепа“, допълва Мирела Христова.
Липсата на осведоменост за опасностите, както и липсата на опит, са част от нещата, които правят децата уязвими. В този списък попада и желанието за внимание и признание. И комбинацията от тези фактори прави детето уязвимо. Точно както уязвим може да бъде и един зрял и уж по-опитен човек.
„Педофилите често използват похвали и внимание в общуването си с децата и това винаги е привлекателно за момчетата и момичетата, търсещи одобрение. Други, които се чувстват самотни или изолирани, могат да бъдат по-лесно манипулирани, когато онлайн общуването имитира истинско приятелство и привързаност. Педофилите умело започват с безобидни теми и постепенно преминават към по-лични въпроси. Анонимността на интернет може да накара децата да се чувстват в безопасност и да вярват, че няма да бъдат разпознати и че нищо лошо не може да им се случи“, казва Антоанета Василева.
„Децата до 11-годишна възраст трябва да имат програми за родителски контрол онлайн и да знаят защо определени неща не са им позволени“, категорична е психоложката Мирела Христова. Според нея този период е важен в изграждането на базови правила в онлайн света – какво и как търсим, как сравняваме информация, на кои източници се доверяваме, как и с кого комуникираме. „Ако детето на 11 вече има изградени навици за адекватно навигиране в онлайн пространството, премахваме програмата за родителски контрол и не навлизаме в личното му пространство, оставяйки му да сподели, ако нещо го притеснява.“
Според Антоанета Василева идеалният подход включва комбинация от доверие между дете и родител и активно наблюдение. „В свят, в който онлайн заплахите се увеличават непрекъснато, понякога е необходимо да следим комуникацията на детето, но само с негово знание и разрешение“, уточнява експертът.
„Следете за промени в поведението или емоционалното състояние на детето. То може да започне да се изолира от семейството и приятелите, да прекарва повече време само̀ или да избягва разговори за своите онлайн преживявания и изобщо какво прави в мрежата“, обяснява Антоанета Василева. Освен това, често се забелязват и промени в настроението – раздразнителност, тревожност или депресия.
Детето може да пази тайни, да отказва да споделя с кого разговаря или да изглежда уплашено, когато се обсъждат определени теми. Настояване за прекомерна конфиденциалност, затваряне в стаята или необясними промени в самочувствието също може да са сигнали за проблем, допълва експертът. Важно е родителите да наблюдават тези признаци и да водят спокойни и подкрепящи разговори, за да разберат какво се случва и да помогнат на детето си навреме.
На всякакви теми, свързани с онлайн света, родителите и децата могат да намерят подкрепа и информация на Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или чат модула на www.safenet.bg.
„Ако ситуацията го изисква, не се колебайте да се свържете с органите на реда. Полицията има специализирани звена за борба с онлайн престъпления срещу деца. Важно е също така да говорите с училищния психолог, педагогическия съветник или класния ръководител, които могат да окажат съдействие и подкрепа. Не забравяйте, че бързата реакция и откритият диалог с детето са ключови за неговата защита и благополучие“, казва Антоанета Василева
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Дете, глътнало батерия, се оказва много по-чест и опасен инцидент, отколкото си мислим. Над 6300 деца са приемани в спешните отделения годишно, точно след като са глътнали батерия, според програмния директор на организацията Safe Kids Worldwide Емили Самюъл. Най-голям е рискът за деца под 5-годишна възраст.
В американския център по отравянията има специална секция, отделена точно на тези инциденти. “Погълнатите батериите прогарят езофагуса на детето за по-малко от два часа, което води до спешна операция, месеци хранене и дишане през апаратура, и дори смърт.”
Дори детето да не показва никакви симптоми, по-късно може да възникнат редица усложнения – включително увреждане на езофагуса или дихателните пътища, пише Parents.
Малките литиеви батерии тип монета (т.нар. бутонна батерия) в дистанционни, термометри, играчки всъщност са голяма заплаха и се оказва, че проблемът се задълбочава в последната година, когато семействата си стоят повече вкъщи. Някои компании за батерии се опитват да намалят риска от поглъщане, като започват да правят батериите с горчиво покритие, заради което децата да ги изплюят.
Ако имате дори подозрение, че детето ви е погълнало бутонна батерия, веднага се обадете на 112.
Преди време ви представихме инициативата за детска безопасност в колата Деца на борда, зад която стоят две майки – Милена и Ради, както и тяхното първо информационно видео Защо е важно децата да се возят в столче?
За 3 месеца Милена и Ради са помогнали лично на почти 100 родители да изберат, монтират или ползват правилно детско столче за кола, а материалите, които са разработили, са достигнали до стотици хиляди български родители.
Още през септември Деца на борда инициира проучване за нагласите и поведението на родителите по отношение на детската безопасност при превозване в автомобил, което показва, че е необходима повече информация по темата.
Ето и част от резултатите направеното онлайн изследване сред 1127 родители от цялата страна:
Последното всъщност е 13% от родителите. 13% регулярно излагат децата си на риск в автомобила. Това са ужасно много родители и ужасно много деца, които не се возят безопасно.
Небрежността в поведението на родителите се увеличава,
Най-често допусканите грешки при превозване на деца в автомобил:
Никой от нас не излиза от вкъщи с идеята, че ще претърпи инцидент на пътя. Но истината е, че никога не знаем какво ще ни се случи. 60% от всички катастрофи се случват в града, затова без значение дали отиваме до другия му край или до съседната улица, детето трябва да е винаги в столчето си и със затегнати колани“, казват от “Деца на борда”.
Грешките в поведението на родителите, според проучването, се дължат основно на липсата на достатъчно и качествена информация по темата за детската безопасност в автомобила – 6 от 10 родители не знаят докога трябва да возят децата си в столче, макар това да е законово изискване, 22% нямат представа кога да преместят детето в по-голямо столче, а 11% не са сигурни, че столчето е монтирано правилно.
Именно за да запълнят тази празнина, Милена и Ради стартират Деца на борда, като създават информационен сайт, в който периодично качват нова, интересна и проверена информация, както и видеа с експерти, в които се отговоря на въпросите, които родителите относно безопасността на децата в колата.
Ако още не сте го усетили на свой гръб, „ревност“ е твърде невзрачна дума, когато говорим за отношението на децата към една част от новия живот на майките им след развода. Любима авторка на „Майко Мила“ се опитва да разгадае мистичната способност на децата да променят шанса майките им да излизат вечер - от веднъж - дваж месечно до... нула...
Рано или късно горчилката от развода е отмита. Всички лоши думи бях казала, всички зли мисли измислила и всички проклятия произнесла.
В крайна сметка, майната му - уморих се да съм тъжна. Точно време да го ударя на живот, викам си, хем сега всеки мъж ще ми се види по-свестен (летвата много падна).
Разбира се, броят на кандидатите да ухажват капризна самотна майка с куче и корпоративна работа, съответно свободно време около 45 минути на седмица (и то ЕВЕНТУАЛНО), не е голям. В смисъл, няма тълпи. Дето се вика, трябваше да прибегнем към "студения резерв" - скромен колектив стари, във всякакъв смисъл, гаджета.
A именно фиксиране на обекта и примамването му.
Оказах се обаче, напълно неподготвена за втория рубеж под формата на малък 11-годишен човек от мъжки пол, притежаващ радари на прилеп и интуиция на агент от Мосад, който със самоотвержеността на младия Ланселот се хвърли да отбранява крепостта и кралицата в нея, силно разтревожен от факта, че короната на единодържец може да му бъде отнета.
Изследвала съм този въпрос от всички страни и днес съм сигурна, че те имат невидими антени в ушите или носовете, които предават нервни импулси до онази част от мозъка, на която с огнени букви е изписано - МАМА - ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ - МОЯ!!!
Когато в радиус от 150 км до майката се доближи същество, което представлява опасност обслужващият персонал да бъде споделен, антените се активират. Сигнализират мозъка, в ушите на детето започват да пищят аларми, светлинни сигнали засияват и със срещата на майката е свършено.
Нееднократно съм имала възможност да се убедя в тази свръхестествена функция на детския мозък. Тя не се активира, когато излизате с приятелка, да речем. Тогава вие имате едно възпитано, както се казва - самостоятелно дете - което може сам само да си изпече пица на вечеря, да си легне към 10 с кучето и единственият дерт да са разпилените пуканки и празни станиоли от шоколад.
Няма проблеми и когато сте на вечеря с голяма компания от най-разнородни хора и сред тях няма нито една ОПАСНОСТ - чудесно дете, храни се като малкия лорд Фаунтлерой, пуска политически коректни шеги, абе, дете - образец!
На разходка с приятеля ви от детинство, също разведен, и с неговия син – ама, нямате грижи! Разкошни деца, играят си, не ви занимават. Хармония.
НООООО... Появи ли се обект в гореспоменатия радиус от 150 км, дори вие да не забележите, детските антени се активират. Тогава от ангелоподобното създание изскача младия Ланселот. И, гледайте какво става. Маколи Кълкин от "Сам в къщи" 1, 2, 3 и 123 е смешен мързеливец в сравнение с това, на което е способно вашето дете.
Точно когато съм изведена на вечеря, докарана в подходящия вид - изискана, с чувство за хумор, леко хладна (но не много, нали!!!) - точно тогава телефонът ми звъни и ясен детски глас разцепва ресторанта:
--МАМОООООО, ИСКАМ ДА ТЕ УВЕДОМЯ, ЧЕ В ГРАДИНКАТА ЕДНА ПТИЦА МИ СЕ ИЗЦВЪКА НА ГЛАВАТА…
Разбира се, акустиката не прощава и половината ресторант се смее.
-- Ха, ха - процеждам през зъби аз - то е на късмет, маменце...
-- НЕ ЗНАМ ДАЛИ Е НА КЪСМЕТ, НО ОПРЕДЕЛЕНО Е НА МИРИЗМА (и крещи ли, крещи).
Няма значение какъв е този, от когото произлиза великата ОПАСНОСТ - дали ви е гадже, дали е просто флирт. Неподходяща възраст, кошмарен вид - все тая. Антените се активират и детето започва да крещи мръсни вицове, да яде с глава в чинията, да разказва как хъркате, как стоите с маска с краставици, как се ядосвате, когато дънките не ви стават, и ей такива работи...
Миналата година обядвахме до Панчаревското езеро с десетина красавици и сина ми. Ние сме на масата, детето тича по поляната и изобщо не се занимава с нас. Обслужва ни най-балкантуристкият тип на света. Лято е.
Върнали сме се от море, аз съм с бяла ленена рокля, очевидно пленителна гледка за сервитьора, който се надвесва и изфъфля комплимент в ухото ми. Още преди да разбера какво става, Ланселот се материализира до майка си, блъсва сервитьора и изревава така, че го чуват до язовир Искър:
В смисъл, нали "Мамо, спри се поне ТОЗИ път". Как си тръгваш от ресторант след подобен позор - вие ми кажете.
А ако работата стане по-дебела, детето активира и съюзници. В повечето случаи - майка ви. А за кризисни ситуации - бившата ви свекърва, която вече е тежката артилерия.
Както казах - театър, кино вечеря с приятелка или мъж, който не е ОПАСНОСТ - няма проблеми. Стойте си навън, ако ще до полунощ. Вече 13-годишният Ланселот, който между другото е с наченки на мустаци, мутирал глас и определено по-висок от мен, си гледа клипове в YouTube и колкото повече се аз се забавя, толкова по-добре.
Още не сме свършили, скрол надолу
В 8.00 ч. (проверявам всичко наред ли е) ми се задава въпросът „Ти къде си?“ и се продължава:
-- МАМО, кога ще си дойдеш? Има ли какво да вечерям? Къде мога да си намеря поне нещо за ядене?
8.30: -- Кога ще си дойдеш?
8.40: -- МАМО, искам да ти разкажа нещо, но ти сигурно си заета… Добре, ще ти разкажа, когато имаш малко време за мен...
9.00: -- Утре по технологии и предприемачество ще правим сандвичи. Имаме ли неща за сандвичи?
9.30: -- МАМО, аз си лягам, НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ!
9.45 -- МАМО... Много ми е тъжно, обадих се на баба и я помолих да си поговорим малко, защото СЪМ САМ и ми е самотно. После тя ми каза да ти се обадя и да се прибереш!!!
10.00: -- МАМО, сега си поговорих с другата баба и тя ми каза, че и ти имаш право малко да поизлезеш, един-два пъти в годината... И че вече съм голям, за да не искам да остана сам... Аз не че не искам, НО МАЛКО МИ Е ПРИТЕСНЕНО...
10.30: -- Кога каза че ще си дойдеш?
11.00: (звъни майка ми) -- Детето каза, че ти звъни, но ти не вдигаш. Обади му се ВЕДНАГА, а най-добре се прибери.
Днешният текст в Майко Мила! първоначално може да ви се стори прекалено буквален, но ние препоръчваме да го прочетете пак и да помислите върху следния въпрос: ако законите и правилата в България са написани по начин, внушаващ ни, че майчинството и раждането на дете са РИСК, какво по-различно отношение да очакваме от работодателите, например? Много от тях също гледат на жените в екипа като хора, способни да им създадат РИСКОВИ ситуации поради "опасността" от раждане на деца. Текстът Все някога ще намерим работа е писан точно по тази тема - колко е трудно за една майка, връщаща се от майчинство, да си намери работа. И така, днес публикуваме тази находка, която ни изпрати на имейла наша читателка - жена, чиято професия я е сблъсквала многократно с оценки на риска и създаване на мерки за ограничаването му. Едва ли някога ѝ е хрумвало обаче, че и майчинството попада в тази графа, докато един ден не попаднала в сайта на НОИ...
***************************************
Риск (тълковен речник на българския език) - рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. ПРЕСМЕТНАТ РИСК.
Смята се, че „риск“ произхожда от френската дума risque (появила се през средата на 17 век), пряк наследник на италианската дума risco – опасност и rischiare – натъквам се на опасност, бивам застрашен.
Всъщност, подобно на повечето френски и италиански думи, и тази има дълбоки латински корени - смята се, че произхожда от resicum (което буквално означава „това, което реже, разбива“) и resicu/reseco (отрязвам, отвързвам, давам начало на нещо ЛОШО).
В латинския думата навлиза от древногръцки, като за повече информация относно етимологията на думата може да прочетете в този изключително интересен материал.
Каквито и да са корените обаче, конотацията винаги е една и съща – отклонение в очакваните резултати, потенциална вреда, която би могла да възникне от бъдещо събитие, влизане в разноски и неспособност да се придобие печалба, загуба, животозастрашаване.
Рисковете се отличават с богатство и многообразие – финансови, пазарни, продуктови, производствени, технически, организационни… Самата аз в професионалния си път съм се занимавала с оценка и анализ на риска, разписвала съм мерки за неговото снижаване и управление, чертала съм схеми и графици, критични пътища и прочие.
И в цялата си практика като проектант, мениджър, администратор и проучвател не съм срещала думата риск с положителна конотация.
Рискът винаги се свързва с излагане на опасност и загуби, с възможността за настъпване на непланирани, неблагоприятни събития.
С щети и вреди.
Поставете сега всичко казано до тук в контекста на създаването на деца (особено силно ми горчи диадата „създаване на дете – причиняване на щети и вреди“).
Защо изобщо има нужда от тези сравнения?
Според Националния осигурителен институт… „При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения…“ (дата на последно влизане 16 август 2017).
Нямам намерение да влизам в разискване на възможностите, видовете и размерите на „о-без-ЩЕТЕНИЯ“ при настъпване на РИСКА ОТ МАЙЧИНСТВО. Нито за техните форми и смисъл. Вероятно щях да подмина с усмивка, ако този „риск от майчинство“ не се беше разпространил по всевъзможни други сайтове, калкулатори за майчинство, и прочие полезни и не чак толкова полезни сайтове.
И чийто произход проследих до КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ:
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.)
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Несъмнено една бременност носи своите рискове, но те имат съвсем друго измерение – дали въобще може да настъпи, дали ще протече нормално, дали самото раждане ще протече добре и т.н. Разбира се, ако говорим за малолетни и непълнолетни момичета, самата идея за „детска бременност“ е риск – огромен социален проблем с всичките му социални, поведенчески, административни, юридически и здравни (физически и психологични) последствия… Но когато говорим за 12 месеца осигурителен стаж, то очевидно тази група момичета отпада като възможност.
Остава само неприятният вкус на „осигуряване за този риск“.
Може би именно в това е разковничето – докато се гледа на децата като риск, докато на жените се гледа като на някой, който би донесъл щети на работодателя си в случай, че бъде нает - поради евентуален РИСК да излезе в майчинство, не мисля че можем да говорим за просперитет, за икономическо развитие, за напредък, за социално общество и т.н.
Не мисля, че е възможно да бъдат дори обсъждани мерки за насърчаване на раждаемостта в този контекст. Не мисля, че е възможна каквато и да е промяна, докато терминологията е тотално сгрешена.
Ако не вярвате – проверете антонима на „риск“ - безопасност, сигурност, защита, надеждност.
Ако ви се струва, че това е просто „буквоядство“ – може и да сте прави. Но за съжаление в административния, юридически и проектантския свят метафори няма.
Има само конкретни определения и строги правила и докато сами позволяваме да се използват некоретни думи, не можем да изискваме коректно отношение.
