Какво беше интернет и какво стана! Как се получи така, че от едно от най-големите постижения на човечеството, взе да се превръща в нещо, за което говорим все по-негативно (а не трябва).
След последните потресаващи случаи на насилие над животни, което се оказа част от престъпна и мащабна схема, за пореден път си дадохме сметка, че интернетът може да се ползва с ужасяващи цели. Как да предупредим децата си за тъмната на страна на интернет, без да я правим примамлива с излишни забрани и обяснения, попитахме специалистите.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Здравейте, имам син на 15 години, който ползва и лаптоп, и телефон, разбира се, напълно самостоятелно. Много се притесних покрай случая с насилието на животни и нещата, които излязоха за това какво се разпространява в интернет. Чух, че се споменава нещо за dark web, но не съм сигурна какво точно значи това. Дали може да ми дадете повече информация? Тийнейджърите дали имат лесен и бърз достъп до такива места, говореше се за Телеграм групи… И как можем да говорим на децата за този dark web, как да го обясним?!
За тази тема ни помагат Антоанета Василева и Емилиан Златев.
Dark web (тъмната мрежа) е част от интернет, която не е достъпна чрез обичайните търсачки (като Google, Bing и др.) и изисква специален софтуер, конфигурация или разрешения за достъп, обяснява Антоанета Василева. Най-често достъпът се осъществява чрез мрежата Tor (The Onion Router), която замаскира онлайн трафика ни. Dark web се използва както за законни, така и за незаконни цели.
Сред легитимните причини за достъп до тъмната мрежа са заобикалянето на цензура, особено от журналисти и различни активисти, които живеят и работят в авторитарни режими, както и за защита на личната информация и при анонимна комуникация в ситуации на риск. Въпреки това dark web е известен най-вече с незаконната си употреба (за нея обясняваме малко по-долу).
Deep web и dark web често се бъркат, но представляват различни части на интернет, обяснява Антоанета. Deep web е по-голямата невидима част от интернет, която не се индексира от търсачки като Google – това включва съдържание, достъпно само с потребителско име и парола като онлайн банкиране, медицински досиета, образователни платформи и вътрешни системи на институции. То е напълно легално и защитава личната информация на потребителите.
Dark web, от своя страна, е малка част от deep web, която е нарочно скрита и достъпна само чрез специализиран софтуер като споменатия вече Tor. В нея има висока степен на анонимност и се използва както за легитимни цели, така и за нелегални дейности.
Попадането в dark web не става случайно – трябва да го направиш съзнателно и с определени стъпки, често чрез покана и предоставяне на линк. Влизането в тъмната мрежа става чрез специален, най-често Tor браузър, който осигурява анонимност и достъп до скрити сайтове с адреси .onion. Тези сайтове не се намират чрез обикновени търсачки, а чрез специални линкове от директории или форуми.
Антоанета Василева е категорична, че е важно да говорим с децата си за тъмната страна на интернет, но по подходящ за възрастта и зрелостта им начин. Мълчанието или табуто около темата няма да ги предпази – напротив, може да ги остави по-уязвими на митове, дезинформация и натиск от връстници.
Разговорът не трябва да включва технически обяснения как се стига до dark web, нито драматични забрани, които често само засилват любопитството. Вместо това говорете спокойно и с доверие – че има части от интернет, които не са за деца, че понякога там има съдържание, което може да ги стресира или обърка, и че не всичко, което е скрито, е вълнуващо или безопасно.
Dark web е среда, в която могат да протичат различни незаконни и дълбоко неморални дейности – именно защото се предлага висока степен на анонимност, трудна проследимост и липса на регулации, обяснява Антоанета. Сред най-честите престъпления в тази част на интернет са: продажба на наркотици, оръжие и фалшиви документи, търговия с откраднати лични данни и хакерски услуги, разпространение на детска сексуална експлоатация (Child Sexual Abuse Material – CSAM), трафик на хора и поръчкови престъпления, незаконни „услуги“.
През последните години се появяват и съобщения за т.нар. snuff content или излъчване на мъчения и насилие над животни, а понякога и над хора, които потребителите гледат срещу заплащане. Твърденията за т.нар. red rooms – платформи, където насилието се извършва „на живо“ по поръчка – не са доказани като системно съществуващи, но разследванията показват, че изолирани случаи на ужасяващо насилие, включително над животни, действително се срещат в тъмната мрежа, добавя Антоанета Василева.
Тези престъпления се разследват от специализирани звена по киберсигурност и от международни организации като INTERPOL, EUROPOL и в съответните звена в националните полиции. Самото разглеждане или разпространяване на такова съдържание е престъпление в много държави, включително и в България.
Важно е родителите и възрастните да знаят, че децата и младежите могат да бъдат изложени на опасност дори само чрез връзки, споделени в онлайн форуми или игри, предупреждава Антоанета. Ето защо информираността, доверието и откритата комуникация в семейството са ключови. Детето трябва да знае, че ако попадне на нещо странно или смущаващо, то не носи вина и винаги може да се обърне към родител или доверен възрастен.
Макар че невинаги е лесно да се прецени със сигурност, че едно дете е било изложено на съдържание от най-тъмните кътчета на интернет, има определени поведенчески сигнали, които могат да подскажат за подобен контакт. Възможни признаци включват:
Може да наблюдавате и промяна в дигиталното поведение – детето може да използва анонимни браузъри, да изтрива често история в браузъра си или да става по-потайно относно онлайн активността си. Понякога започва да проявява интерес към съмнителни теми, свързани с насилие и/или радикално мислене или да използва специфичен език и хумор, характерни за среди, свързани с dark web, предупреждава Антоанета.
Ето някои примери за специфични термини и сленг, които може да ви светнат червената лампа:
Doxx – публикуване на лична информация за човек без съгласието му.
OPSEC fail – провал в собствената сигурност онлайн („оперативна сигурност“).
Fresh dump – новопубликувана база с откраднати данни.
Escrow – услуга за защита при търговия (обичайно при нелегални сделки).
Red room – митични стаи за „на живо“ насилие срещу заплащане (обикновено се използва саркастично, защото повечето твърдения са фалшиви).
Pwned – напълно хакнат/победен потребител.
Zero day (0-day) – експлойт, за който няма защита към момента.
В такива случаи е важно родителят да запази спокойствие, да не подхожда критично и през обвинения, а с разбиране и открит диалог. Доверието между родител и дете е ключово, както и навременната реакция.
При нужда винаги можете да потърсите специалистите на Центъра за безопасен интернет на консултативната им линия 124 123.
В сравнителен план България често се нарежда на дъното по показатели за легитимно онлайн поведение и на върха по показатели за незаконно съдържание, което до голяма степен се дължи на дългогодишните проблеми с достъпа до пиратско съдържание, казва Емилиан Златев от Yettel. В доклада на INHOPE за 2024 г. голяма част от незаконното онлайн съдържание с деца е разкрито на адреси в Нидерландия (59,09%), следвана от САЩ с 12,59% и Словакия с 3,96%, а на четвърто място е България с 3,2%.
Емилиан потвърждава, че тенденцията от последните години е за увеличение на сигналите и случаите, свързани с детска порнография и дезинформация, а проблемите с пиратството и езика на омразата остават сравнително устойчиви. Позицията на България обаче определено може да се подобри през следващите години, тъй като от една страна, очакваме прилагането на Европейския акт за цифровите услуги да допринесе за ограничаването и по-бързото премахване на незаконно съдържание, а от друга страна, да се засили и задълбочи публично-частното сътрудничество в тази област.
Ако получите информация за криминално съдържание, свързано с тъмната мрежа (dark web), е важно да не го игнорирате, а да сигнализирате на отговорните институции в България. Това може да помогне за предотвратяване на тежки престъпления и да спаси животи, подчертава Антоанета Василева.
Първият и достъпен канал за сигнал е Центърът за безопасен интернет, който приема сигнали чрез платформата си на адрес www.safenet.bg. Центърът има Гореща линия за анонимно подаване на сигнали, включително и за съдържание, разпространявано в тъмната мрежа – особено когато става дума за детска сексуална експлоатация (CSAM) и други престъпления срещу деца. Когато разполагате с конкретни данни за престъпление, може да се обърнете и към отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП. Те разполагат с техническите и правните ресурси да разследват случаи, свързани с тъмната мрежа, с хакерски атаки, трафик на хора и други тежки престъпления в дигитална среда.
В случай на спешност или пряка заплаха – сигнализирате и на телефон 112.
Най-важното е да не действате сами – не изследвайте тъмната мрежа, не кликвайте по съмнителни линкове, не изтегляйте файлове! Подаването на сигнал към компетентните органи е най-безопасният и отговорен начин да реагирате, категорична е Антоанета Василева.
Сложете си ръка на сърцето и си признайте какви невъобразими тъпотии с тотален риск за живота сте правили като деца. Ако не сте – евала! В екипа на Майко Мила обаче (няма да посочваме кой!) е пълно с такива, които са играли на криеница по покриви на блокове, висяли са с краката навън от перваза на терасата на шестия етаж, палили са огън в тревите зад блока, пресичали са четирилентови булеварди за време (докато себеподобен седи отсреща и засича)… Изобщо, да не продължаваме, че почваме да се разтупкваме и ни хваща хем страх, хем срам.
Накратко – децата правят глупости. И ние като родители надали ще можем да ги спрем, но колкото повече знаем за начините, по които се забавляват и предизвикват един друг, толкова по-добре. Защото ще имаме едно наум какво да следим.
Ето например съвсем скоро се разбра за ново предизвикателство, което си отправят децата в TikTok – поглъщане на огромни количества парацетамол. Звучи като нещо, което никой с всичкия си не би направил. Само че при децата нещата не работят по този начин.
За онлайн предизвикателствата и как да разберем дали детето ни се е забъркало в нещо опасно, ще говорим днес с Мирела Христова и Антоанета Василева. Правим го в поредицата ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която създаваме съвместно с Yettel и Националния център за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Ето какъв родителски въпрос получихме преди време.
С ужас установих, че има някакви игри като предизвикателства, които децата играят онлайн. Четох, че в Америка деца са пострадали, изпълнявайки такива предизвикателства. Как да разбера дали продължава да има такива неща и за какво да говоря със сина си? Той е още малък, на 5 години, но искам да съм подготвена.
Номерът на интернет и на социалните мрежи в частност е, че когато нещо е тренд на хиляди километри оттук, може да се превърне в тренд и по нашите ширини за секунди. Така че, да, и българските деца попадат на онлайн предизвикателства, отправят си ги едно на друго и понякога, за съжаление, се стига до инциденти.
„В края на 2024 г. имаше дете, постъпило в болница след предизвикателство от TikTok. Децата се изтласкват с ръце едно към друго и доста често не успяват да се хванат, от което удрят лицата и главите си. В случая детето беше с мозъчно сътресение. В същия период дете беше ударено от волтова дъга, защото се качило на влак, за да си направи интересно селфи“, припомня психоложката Мирела Христова.
Опасности съществуват, опасни предизвикателства онлайн – също, но те не са единствените. Преди години, когато нямаше платформи като TikTok и Instagram, децата се предизвикваха едно друго и пак беше опасно. „В главата ми веднага се появява спомен как мои съученици се предизвикваха да сложат сол в ръката си, върху нея лед и да стиснат – реакцията на двата продукта може да причини много сериозни изгаряния и беше изключително популярно, а нямахме TikTok“, казва Мирела.
Важното, според специалистите, е да разберем защо децата изобщо приемат тези предизвикателства и на кого искат да се докажат. „С какво изпълнението на едно такова предизвикателство ще промени живота ти – по-популярен ли ще си, по-готин ли те прави и защо искаш да си по-популярен и по-готин? Има ли други начини да се постигне това? Тези въпроси биха замислили подрастващия реално какво цели с включването си в такива предизвикателства и какво може да загуби“, обръща внимание Мирела Христова.
Антоанета Василева добавя, че ако разберем, че детето ни гледа и обсъжда онлайн предизвикателства с приятелите си, на първо място трябва да реагираме с разбиране и да се опитаме да проведем спокоен разговор, за да съберем максимално много информация.
„Тази ситуация може да се превърне във възможност за изграждане на доверие и насърчаване на критично мислене. Родителят може да започне с въпроси, за да разбере какво е гледало детето, защо му е било интересно и какво е научило от това. Може и да опита, ако е подходящо, да направят предизвикателството заедно, по безопасен начин.
Пример за това е предизвикателството „Супермен“, което може да се пробва с дюшек, в обезопасена среда, с възрасни, така че детето да усети потенциалните рискове, без да се нарани и след това да разкаже на своите приятели и съученици защо не трябва да го правят. С подходящи за възрастта обяснения трябва да се посочи, че не всички видеа или игри в интернет са безопасни и че някои могат да доведат до сериозни последствия“, съветва Антоанета.
Не е лошо да се помисли и в посока предлагане на алтернатива – образователни или забавни занимания, които да стимулират детето както и онлайн предизвикателствата, но „доказването“ да има положителен резултат.
Много е трудно за нас като възрастни да си дадем сметка защо децата участват в подобни предизвикателства, но отговорът всъщност е много прост: защото е интересно, защото могат, защото и другите го правят. И, както отбелязва Мирела Христова, от малки ги учим да се състезават едно с друго, като ги питаме кой как се справя в училище и кой колко е изкарал на контролното, така че не е чудно, че се впускат и в други съревнования.
„Друга причина е нуждата да се докаже; да покаже, че може и че трябва да бъде харесван заради способностите си“, добавя Мирела.
Според Антоанета децата участват в онлайн предизвикателства, защото те им предлагат комбинация от любопитство, забавление и усещане за принадлежност. „Освен това, децата понякога не осъзнават напълно последствията от тези предизвикателства, тъй като все още развиват критичното си мислене и способността си да различават безопасно от опасно поведение и потенциално вредните последствия“, допълва Антоанета Василева.
За да ги предпазим, е важно да изградим открита и доверителна връзка с тях. Вместо да критикуваме или да забраняваме категорично, по-добре да се опитаме да обясним защо определени неща са рискови и какви могат да бъдат последствията – физически и емоционални.
„Установяването на ясни правила за онлайн активност, комбинирано с активен интерес към това какво детето гледа и прави в интернет, също е ключово. Насърчавайте детето да споделя, ако попадне на нещо необичайно или тревожно, и бъдете подкрепящи, когато има проблем онлайн“, подчертава Антоанета.
Онлайн има всичко – от примамливи изкушения, опасни предизвикателства, рисково общуване в социалните мрежи до възможност за учене на чужди езици, пробване на готини рецепти, онлайн игри и общуване с приятели. Въпросът е как да направим децата си достатъчно устойчиви на всичко това, което изглежда на един клик разстояние.
За да бъде устойчиво в онлайн среда (и не само), едно дете се нуждае от комбинация от знания, умения и подкрепа, които да му позволят да разпознава и избягва рисковете, докато извлича ползите от интернет.
Според Антоанета Василева първото и най-важно е постоянно развиване на дигитално-медийната грамотност. Това е съвкупност от умения да използва технологии отговорно, да комуникира позитивно, да умее да разрешава проблеми и конфликти, да различава надеждна информация от фалшива и да осъзнава рисковете от споделяне на лични данни. Децата трябва да знаят как да разпознават неподходящо съдържание, да реагират на кибертормоз и да съобщават за нежелани взаимоотношения и ситуации.
На второ място, казва Антоанета, е необходима емоционална устойчивост. Това е способността да се справят с негативни емоции, критика или натиск от страна на връстници. Родителите и учителите могат да помогнат, като учат децата на умения за критично мислене, самоконтрол и уверено отстояване на своите граници.
Третият елемент е семейната подкрепа и доверителна връзка. „Младежите имат нужда от базови знания за защита и доверени възрастни, които да са до тях при проблем – да ги изслушват, подкрепят, насърчават и помагат при затруднения или ситуация, в която са жертви на онлайн престъпление. Имат нужда да знаят, че има кого да питат и че този някой ще ги чуе, без да ги обвини или накаже“, добавя Мирела.
Мирела Христова и Антоанета Василева обобщават някои от признаците, по които можем да познаем, че с детето ни нещо не е както трябва и че проблемът е свързан с онлайн активността му.
Говорете с детето си – проведете открит и ненатрапчив разговор, за да разберете какво го привлича към тези действия и какво преживява. Ако ситуацията е по-сериозна или надхвърля вашите възможности, потърсете помощ от училищния психолог или друг образователен специалист, който има опит в работата с деца и онлайн поведение.
Родителите и децата могат да се обърнат и към Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или в чат модула на www.safenet.bg. На нея работят психолози, експерти на теми свързани с онлайн света – ще подкрепят обаждащия се и заедно ще намерят най-правилното решение.
Ако смятате, че детето е изложено на непосредствена опасност или става жертва на злоупотреба, незабавно се обърнете към правоприлагащите органи, като подадете сигнал към Горещата линия на Националния център или дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Лято е и всички се готвим да маршируваме радостно към плажа, но трябва да ви кажем нещо и то не е, за да ви скапваме почивката и да ви тревожим, а за да ви напомним, че плажът и морето са част от природата и тя крие своите изненади и дори опасности.
Нещата стават още по-непредвидими, когато на плажа с нас са и децата. Самите те крият достатъчно опасности, а в комбинация с плаж и море, нещата могат да излязат извън контрол, особено когато децата са по-малки.
И понеже всички се надяваме на спокойна и безпроблемна почивка, днес ви напомняме някои неща от опит, за да ви е спокойно и безопасно на плажа. Детето, ако е достатъчен професионалист, ще намери и други начини да ви развали прекарването.
Информирайте се какъв е флагът, има ли някакви течения или особености на терена под водата.
Преди да се настаните на шезлонг или да опънете кърпата си на пясъка, огледайте периметъра за опасни предмети, които морето може да е изхвърлило – бутилки, остри пръчки, по-големи камъни, дори медузи.
Едва ли има по-голямо забавление от копаенето на дупки в пясъка и строенето на замъци, но трябва да запомните, че дупката, която копае детето ви, не бива да бъде по-дълбока от нивото на коленете му. Децата лесно могат да се окажат в капан в по-дълбоки изкопи и да бъдат затрупани под тежкия пясък.
Винаги наблюдавайте децата, докато копаят дупки в пясъка и не им позволявайте да копаят в по-големи дюни, където пясъкът е по-лек и рехав и може лесно да се стовари върху тях. Преди да си тръгнете от плажа, винаги запълвайте обратно изкопаните дупки, за да не пропадне някой в тях на следващия ден.
Ударът от мълния е реална опасност по време на плажуване. Чуете ли гръмотевици, трябва да се подслоните на закрито. Най-безопасните места по време на гръмотевична буря са стабилни постройки или автомобили. Изчакайте поне 30 минути след затихването на бурята, за да се върнете на плажа.
Независимо дали може да плува, дали е с пояс, спасителна жилетка или се плиска само на брега, винаги трябва да има един възрастен, който да го наблюдава и да е наблизо. Къпането в морето е закаляваща процедура и удоволствие за детето, но преди всичко е важна неговата безопасност.
С особено внимание трябва да се подходи към децата с повтарящи се възпаления на ухото. В случай че детето има хронични проблеми, посъветвайте се с лекар дали не е добра идея да се къпе в морето, но без да се гмурка.
Трябва да се внимава малките деца да не поглъщат голямо количество морска вода, защото има опасност от чревни инфекции. Ако забележите, че детето трепери, то веднага трябва да се извади от водата.
Никога не разрешавайте гмуркане, без да сте проверили дълбочината и характера на дъното. Дете, което не умее да плува, НЕ бива да влиза без спасителна жилетка или пояс в морето. НЕ позволявайте ползване на надуваем дюшек при дете, което не умее да плува.
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-добрият вариант е децата да стоят на сянка под чадъра, намазани със SPF50, но знаем, че няма как да вържем детето на едно място, особено когато е на плаж. За това има няколко задължителни правила за безопасно излагане на слънце:
Слънцезащитният продукт задължително да бъде със SPF50 и да е специално създаден за детска кожа. Минералните слънцезащитни продукти са най-ефикасни. Нанесете слънцезащитния продукт поне 30 минути преди излагане на слънце по цялото тяло. Нанасяйте повторно на всеки 2 часа или след излизане от водата и хубаво подсушаване, защото няма слънцезащита, която да е 100% водоустойчива.
Деца под 6-месечна възраст не бива да бъдат излагани на слънце. За най-малките е най-добре да стоят под дебела сянка, облечени в леки памучни дрехи и с шапка.
За останалите деца е препоръчително да носят бански и шапки с UV защита.
Случват се и такива неща по време на почивка. На плажа е сравнително лесно да прегрееш, а летните вируси дебнат отвсякъде. Вижте ТУК съвети от педиатър какво да правим в случай на прегряване и топлинен удар. А ТУК можете да видите какви са видовете летни вируси и как да се справите с тях.
И за финал два съвета, които всички знаем, но е добре да си припомняме от време на време – избягвайте слънцето в часовете между 12:00 и 16:00 и пийте достатъчно вода! Това важи както за малки, така и за големи.
