fbpx

Диана Стоева ни разказва за една много хубава почивка в Турция с три деца, много храна и почти никакви изцепки.

Споделете ни и вие вашите летни истории и участвайте в конкурса ни.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com и спечелете за страхотни награди.

Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!


Още като приключи тържеството по случай завършването на училище и детската градина вече предусещах че това лято ще бъде... предизвикателно. Хубаво направих, че напуснах работа, няма що. Сега вече нямам никакви оправдания и ще трябва да се занимая с анимацията на трите ни момчета за цели четири месеца. 

И ето че в момента, в който си представих на ум думата „анимация“, реших – заминаваме за Турция!

Казах на мъжа ми, той се съгласи на мига. Все пак той не се занимава с такива дребни решения като къде ще ходим на почивка, на какъв спорт ще запишем децата, какво ще вечеряме... Мъжете обикновено мислят само за истински значими теми като да влизаме ли в Шенген, има ли смисъл от референдума за мир, да пращаме ли ракети до Марс и т.н.

След като отделихме немалко време да обясним на децата, че турското робство отдавна е минало и сега сме в добри междусъседски отношения, събрах набързо три-четири куфара и хванахме чартъра до Анталия. 

В самолета още няколко пъти преговорихме, че не тези турци в хотела са хванали Левски и се разбрахме да не повдигат темата пред персонала.

Всичко това дължим на баща ми. Той много говори с тях за Руско-турската война и, нали не е имал синове, сега му дай да реди стотинки във военен строй и да им показва различните видове пушки. 

Но да не се отплесвам. С пристигането в хотела нашите наследници, разбира се, най-много се впечатлиха от храната и напитките в лоби бара. Близнак номер едно започна да яде сушени плодове директно от общото плато, видимо пренебрегвайки сложената за целта щипка. Казах му да не яде с ръце и той обеща, че ще ползва щипката.

Когато се обърнах след малко, с умиление видях, че той наистина я ползва. Само че вместо вилица. Хваща кайсия, слага си я в устата и доволен преглъща. До него другите двама бяха устроили истинска вакханалия при каните с различни лимонади и щастливи, че никой не ги гледа, пиеха по трета чаша. Събрах ги тримцата и побързах да изчезнем оттам, преди да са ни казали, че е имало дублиране в резервациите и всъщност нямаме стая при тях.

Следващите дни минаха както и очаквах: закуска – басейн – обяд – плаж – вечеря – шоу програма.

Чувствах, че дебелея с всеки изминал ден. Децата постоянно ми предлагаха храна, аз им казвах че съм дебела и съм качила поне два килограма. Те ме успокояваха, че само съм станала по-тежка, а не по-дебела и пак ми предлагаха. Момчетата ми са обратното на злояди. Когато ги водим на олинклузив, най-много от всичко обичат да си взимат сами храната и да си правят невероятни комбинации, на които държат, и аз не им се бъркам. Наденичка, парче кекс, кисела краставица, домат, фурми, каперси, картоф и лъжичка мед – всичко в една чиния. Иначе и тримата са с клечки вместо крайници. 

Със смях и баклава на уста, почивката вървеше към своя край.

Дойде последната вечер и решихме да погледаме шоу програмата в „антитеатъра“. Беше детско парти и викаха на сцената деца от публиката за изпълнение. Имаше и други българчета. Извикаха и един от моите синове, който показа подобие на брейк танц. След края на изпълнението водещият го заразпитва как се казва, на колко е години, с кого е тук и т.н. Накрая го пита дали му харесва в Турция. Синът ми хвана микрофона и каза:

- Да, хубаво е в хотела и храната и басейните са супер. Но съм ви сърдит за Левски.

 И така, ще трябва да имам разговор с баща ми.

cross