Образователният специалист Нора Гавазова ни разкрива своята позиция относно последните идеи на МОН. Говорим с нея и функционална ли е системата спрямо нуждите на обществото. Ще видим какъв е опитът на Малта и можем ли да го приложим тук. И учениците ли трябва да са подложени на оценка, или по-скоро образованието ни трябва да получи адекватен анализ, на база който да се направят нужните промени.
Нора Гавазова е специалист по ранно детско развитие и последовател на философията на подхода Реджо Емилия. Създателка е на център за ранно детско развитие, учене и игра във Варна. Председателка е на Фондация Калейдоскоп, която е част от международната мрежа на Reggio Children и Loris Malaguzzi Center, Италия.
„От самото си раждане децата демонстрират, че имат глас, че умеят да слушат и че искат другите да се вслушват в тях.“ Карла Риналди
Последният въпрос би могъл да бъде разширен още на кого да е нужно и за какво?
Лорис Малагуци, големият визионер на Реджо Емилия, област, прочута с философията си за ранно образование, казва следното:
„Разговорите за образование (включително образованието на малки деца) не могат се ограничават до литературата. Тези разговори са също и политически, те трябва непрекъснато да се ангажират с големите социални промени и трансформациите в икономиката, науките, изкуствата, човешките взаимоотношения и обичаи. Всички тези по-големи сили влияят върху начина, по който човешките същества, дори малките деца, „четат“ и се справят с реалностите на живота. Те обуславят появата – на общо и на местно ниво – на нови образователни методи и практики, както и на нови проблеми и душевни търсения.”
Въпросът дали българската държава иска да чува гласовете на децата и родителите относно важните решения, които ги касаят, не е само образователен – той е преди всичко политически. Докато през 2025 година България е изправена пред (поредната) вътрешнополитическа криза, в световен план политическите, социалните и икономическите кризи също нарастват лавинообразно. Тези са кризисните ситуации, с които България трябва да се ангажира, за да изгради новите си „образователни методи и практики” и едновременно – да отговори на обществените „проблеми и душевни търсения”, които неминуемо произтичат от промените. Можем да се вживеем в ролята на глупавия щраус и да заровим още по-дълбоко глава в пясъка, но това няма да промени общата картина – по-големите сили ще продължат да ни влияят и да определят посоката на развитие за цялото българско общество.
Поставени в ситуация на каквато и да е криза, хората винаги могат да изберат между тези две посоки. Първата е консервативният път и има за цел да съхрани старото – връщаш се към онова, което някога е работило, и го правиш още повече, с надеждата, че новото би могло просто да те подмине. Мерките в тази посока са добре познати на българския родител и законодател: централизация, затягане на държавния контрол, матури, оценка за дисциплина, задължително религиозно обучение.
Вторият е прогресивен и цели да изгради смислен преход към новото – анализираш, планираш, екипираш се с нови и различни умения за бъдещето.
Тук България вече близо четири десетилетия не успява да изгради никакъв работещ опит. Koмпетентният модел го има само на хартия, а децентрализираните решения на ниво община практически са неприложими. Липсва ефективно многообразие от методи и системи на работа, които да тестват различни методики… И докато държава като Малта тази година бе поредната, която въведе „emergent curriculum” – учебна програма, която възниква и се обогатява на момента, чрез живото учене на групата, у нас гъвкавите учебни програми все още са екзотика, но не защото липсват ресурси и експертиза. Просто в нашата страна добрият опит, който се генерира от отделни образователни институции, по правило не се събира и насърчава, а се потиска от МОН. Затова и самият термин emergent curriculum всъщност още дори няма общоприет български превод в педагогическите среди.
Философът Лудвиг Витгенщайн казва, че границите на езика определят границите на нашия свят. В това отношение става все по-видно как границите на нашата държава се чертаят около миналото, но мотивите защо това се случва и до какво следва да доведе, остават недоизказани. И тъй като съчетанието „традиционни образователни ценности“ се споменава все по-масово в публичното пространство, нека припомним двете големи образователни посоки — на традиционното и модерното образование:
Тези два модела не са произволни – те имат за цел да развиват определен тип личности. А именно такива, които са дисциплинирани, подчиняващи се и склонни да следват авторитети или такива, които са склонни да мислят и анализират, да създават нови решения и да участват активно в живота на общността. Първите са необходимост във всяко авторитарно общество и в хибридните режими, а вторите оформят устоите на демократичните общества, които се основават на свобода, отговорност и участие.
Ако една демократична държава с десетилетия поддържа консервативния възпитателен и образователен подход и визията за детето като неизменен обект на послушание и дисциплина, ще понесе съответната цена за това. Също и ако прилага съвременно образование на хартия, но в практиката толерира и насърчава авторитарни ценности и нагласи. Първото води до демократично отстъпление и автократизация. А именно човешките права и отговорности, свободният избор и общностните ценности биват системно отслабени, което отваря възможности политическата власт да става произволна и репресивна. Второто оформя т. нар. „порочна“ или „дефектна“ демокрация – общества, характеризиращи се със слаба политическа култура, ниски нива на гражданско и политическо участие и проблеми в ефективното сформиране и функциониране на управлението.
На фона на силно поляризираната геополитическа ситуация, в която България се намира в момента, новата колаборация между министър Красимир Вълчев и патриарх Даниил e поредната решителна крачка, която отдалечава страната ни от европейското семейство и мечтите за промяна на образователната парадигма в полза на деца, родители и търсенето на нов път към обществен прогрес вместо регрес. Затова пък много прилича на едно друго такова партньорство – на тандема Путин – патриарх Кирил I, чийто плод е… познахте, задължително религиозно образование, гарнирано с обилна доза православна пропаганда.
Поредна, но не и първа – да си припомним националната програма на МОН и Министерството на отбраната „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на Българската армия“, която действа от 2021 г., както и системното подклаждане на и без друго неизменните патриотични цели на българското образование. Също „по традиция“ всички тези промени се правят ударно и хаотично, без оценка на нуждите, без оценка на въздействието на направеното до момента, без индикатори за резултат и най-вече – без реална експертиза.
А може би оценки липсват, защото подобни програми изобщо няма как да реформират системата? Както и да го погледнем, те са насочени срещу нея и постигат само това, за което работят, а именно – влошаване на качеството на съвременното образование и подриване на (и без друго крехката) ни демокрация.
Последното периодично се демонстрира и от значими международни изследвания като PISA и ICCS, които измерват все по-стряскаща нефункционалност на системата спрямо нуждите на обществото.
Всичко това е естествената последица от близо 40 години имитиране на демократичен образователен преход, което се извършва от една силно компрометирана симбиоза между МОН, синдикати и отраслови съюзи.
Още не сме свършили, скрол надолу
Междувременно самото образователното министерство се доказа като обективно негодно да отговаря за каквито и да е реформи, след като миналогодишният одит показа отчайващо бездействие, корупция и конфликт на интереси. Но пък предстои в уравнението да се влее и Българската православна църква – Българска патриаршия.
В задачата се пита: колко още години ще изминат, преди успешно да самозатрием системата? И къде са политическите лидери, които да се осмелят да кажат, че царят е гол?
Сексът вече не е табу, въпреки че, както сме констатирали, никой не го прави толкова, колкото си мислите. Половото обучение далеч не се свежда до прашасалото присъствие на книгата „Мъжът и жената интимно“ в библиотеката ни, но разговорът по темата все още запецва.
Аз лично, вместо час по религия, бих гласувала с всичките си крайници и полови белези за въвеждане на час по здравно и сексуално образование в училище. Казусът редица пъти изприщи родители, почитатели на теорията за щъркела и белия чаршаф при сватба. Само че никой не чака да намери любовта на живота си, за да прави секс за първи път, нито е добре да научава за него „на сцената“.
Как се говори с децата за онова толкова важно нещо, от което пулсът ни се ускорява? Как да Я и ГО наричаме (вагината вагина ли е, а пенисът член ли е)? Отговори потърсихме от Иванина Анчева, доктор по психология и психодрама асистент.
Иванина Анчева. Снимка: Личен архив
Тя работи като психолог в Центъра за обществена подкрепа „Светулка“, управляван от Сдружение SOS Детски селища – България. Автор е на „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“, издаден от Сдружение SOS Детски селища – България в началото на 2023 г.
„Пътеводител в света на половото възпитание и култура“
Иванина Анчева е част от екипа на Мобилен център за половото възпитание и култура, заедно със социалния работник Надежда Попова. През последните две години Мобилният център за полово възпитание и култура обучава редица родители, над 500 деца на различна възраст, над 40 доброволци студенти и над 50 специалисти от различни сфери, които работят с деца.
Как бихте дефинирали сексуалното образование?
Включва в себе си знание за различни аспекти от нашата сексуалност – спецификата на нашата анатомия и промените, които се случват през пубертета; отношение към нашето тяло; репродукция и семейно планиране, изграждане на интимни, емоционални и сексуални отношения; ценности и ценностна система.
Сексуалното образование не учи на това „как да правим секс“, а включва много и различни аспекти, свързани с нашето тяло, сексуалното общуване, интимност, партньорство и най-вече изграждане на ценности и ценностна система.
Защо е необходимо да го има като задължително обучение?
Проблемът е, че вкъщи не се говори за това. Родителите нямат опит нито как да образоват децата си, нито как да ги възпитават, защото самите те, когато са били малки, не са имали такова възпитание и образование. Да, би било чудесно всичко да започва от вкъщи, а в училище само да се надгражда, но уви. А източниците на информация днес са много, но невинаги информацията е надеждна, вярна и представена по добър начин.
Наличието на адекватно и навременно сексуално образование, освен че е превенция на сексуално насилие, но и ще обезпечи един по-осъзнат и безпроблемен сексуален и интимен живот на възрастния.
От кой клас е добре да започне сексуалното образование и какво би включвало то?
Ако говорим за образование, може би около 6-7-годишна възраст или дори малко по-късно. Но ако говорим за възпитание – със сигурност от раждането на бебето. В наръчника, който написах, има тренинги за деца от 4 г. до 14 г. Разпределени са в три възрастови групи: 4–6; 7–11 и 12–14 години. Има три теми, които са адаптирани за съответната възраст и са свързани с тялото, ценностите и откъде идват бебетата.
Добре ли е да ползваме „заместители“, или да караме с точните научни названия?
Важно е да се изгради отношение на уважение към тялото още от най-ранна възраст. Това може да стане, като използваме официалните названия – вулва (съвкупността от клитор, малки и големи срамни устни и влагалищен отвор) за външния женски полов орган, вагина/влагалище за вътрешния, тестиси и пенис за мъжкия полов орган. Няма как да уважаваме нещо, за което дори и нямаме название, нали?
Необходимо е да отстояваме собствените си граници, но и да се съобразяваме с тези на другите. Проблемът тук е на възрастните, защото за тях тези думи звучат страшно или срамно.
Но замислете се какво послание даваме на детето, ако наричаме половия му орган „пеперудка, ягодка, кренвиршче или буба“ – нещо, което хвърчи или се яде?
А и ако детето от малко знае правилното название на половите си органи, то на един по-късен етап ще е наясно, че другите думи, които чува, са цинични и обидни. Знаете ли, че огромен процент от възрастните не правят разлика между вулва и вагина? Това е доста притеснително.
Има ли страна, в която сексуалното образование е приложено по начин, който бихте ни дали като добър пример?
Швеция е една от първите страни, които въвеждат сексуалното образование като предмет в училище пре 1955 г. А през 2018 г. има задължително сексуално образование в училищата в редица страни: Албания, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Нидерландия, Швеция, Украйна. Интересно е, че фокусът на сексуалното образование се променя през годините – нежелана бременност, превенция на ХИВ/СПИН, превенция на сексуално насилие, сексизъм, хомофобия и онлайн тормоз.
Но да видим как стои въпросът със сексуалното образование в България. Всъщност през годините са правени опити от различни организации да се въведе сексуално образование в училище. В периода 1987 – 1991 г. екип от млади специалисти – лекари, сексолози и психолози – започва да развива иновативен подход чрез разработване и въвеждане на първите две национални здравнообразователни програми, насочени към развитие на знания, нагласи и умения за сексуално и репродуктивно здраве, създадени в рамките на Националната програма по СПИН към Медицинската академия и Министерството на здравеопазването (МЗ).
За съжаление, към момента в България няма единен и централизиран подход за полово възпитание и култура и има висока степен на дезинформация.
От национално представително проучване през 2020 г. на Алфа Рисърч става ясно, че 76% от анкетираните смятат, че е важно в училище да бъдат въведени часове по здравно и сексуално образование. (Цялото проучване на Алфа Рисърч, направено по поръчка на Българския фонд за жените вижте ТУК.) България е номер 1 в европейската класация за бременност при момичета между 14 и 19 години и само 7% от сексуално активните 15-годишни момичета използват някакъв контрацептив. Но всички виждаме колко е силен отпорът в обществото ни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Откъде децата черпят информация за секса и доколко тя е достоверна?
За съжаление, нивото на сексуална култура в България е ниско, но не само при тийнейджърите. В обществото ни съществуват огромно количество дезинформация, срам и предразсъдъци.
Има страхотна разлика между децата, с които вкъщи е говорено по темата за полово възпитание, и другите, с които не е. Първите са спокойни и уверени, когато говорят на тази тема. Там почти не се забелязва притеснение. Но при децата, с които никога не е говорено има огромен срам, притеснение и дори нежелание да се повдига тази тема.
Заедно с това виждаме любопитство. В обратните връзки след нашите тренинги четем: „Беше ми много интересно, но и ме беше много срам. Искам пак да дойдете и да говорим на тази тема. Научих много нови неща.“
Основно децата получават информация в интернет или обсъждат различни неща помежду си. Но както всички знаем, първо трябва да имаме изградена критичност и базови знания, за да може да пресяваме и избираме коя от информацията в интернет е полезна и коя – не.
Иванина Анчева с „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“. Снимка: Личен архив
Как поколението родители, което е отгледано в среда на табу и забрана, да се отпусне да разговаря свободно за секс със своите деца? Има ли техники, книги, практики, терапии, които биха помогнали?
Трудно е, съгласна съм, но не е невъзможно. На пазара има вече достатъчно книжки, които могат родителите да купят за децата си и просто да ги оставят на видно място вкъщи. Може всеки сам да се замисли какви са неговите притеснения и трудности в тази тема и да ги обсъди с партньора/ката си. Не на последно място, може да се потърси подкрепа и консултация със специалист. Обикновено прибягваме до услугите на психотерапевт или сексолог, когато вече има проблем, а това не е задължително. Мобилният центъра за полово възпитание и култура във Велико Търново организира и обучение за родители.
Има ли място за порното в секса? Възможно ли е гледането на порно да увреди човека?
Всяко нещо, с което се прекалява, има своите последствия. При порното това е един силен стимул, който би могъл да ни донесе бърза възбуда, но и да повлияе на сексуалния отговор в бъдеще. Тук говоря за пълнолетни и възрастни хора, които прекаляват с гледането на порно. Резултатите може да са нарушена ерекция или изобщо липса на такава при реален контакт. Относно тийнейджърите – там пораженията може да са по-големи. Важно е да следим какво гледат децата в интернет.
Със сигурност не е окей порното да е първият досег на едно дете до темата, свързана с пола и сексуалността. Но когато не говорим с децата си вкъщи на тази тема, когато с тях никой не говори и в училище – това е резултатът.
Самозадоволяването е съвсем естествен акт. Как един родител да реагира адекватно, ако без да иска хване тийнейджъра у дома да се докосва? Трябва ли да говори с него/нея, или да остави нещата без коментар?
Тук ми се иска първо да обърнем внимание на детското самозадоволяване или генитални игри. Понякога може да го наблюдаваме при деца в ниска възраст между 3–5 години. Знам, че за доста родители това е доста стряскащо, но то е нормална част от развитието на децата. Важно е детето да не се фиксира в тази дейност. Реакцията тук на родителя трябва да е свързана със слагане на граници меко, но категорично.
А при тийнейджърите, там вече си е напълно нормално и очаквано. Един такъв разговор би бил неудобен и за двете страни, а и всъщност родителят няма какво да обяснява. По-скоро е важно разговорът в тази възраст да е насочен към други теми – първо влюбване, първа целувка, първи сексуален полов контакт. Важно е тийнейджърите да бъдат подготвени какво е цикъл и полюция, преди да им се случат. Особено при момчетата за полюция не се говори и те често са изплашени и засрамени. Препоръчвам през пубертета родителят от същия пол да говори с тийнейджъра, ако има такава възможност, разбира се.
Свършиха поредните матури. Някои училища си поставика оценка „елитни“. Но има и друга страна от българското образование, която се характеризира с това, че голяма част от децата не влизат в час. Например защото нямат обувки. Или защото трябва да работят, за да помагат на семействата си. Защото учителите им се сменят твърде често. Или защото нямат мечти и не виждат смисъл в образованието.
С такива деца се срещат сестрите Йоанна и Андренита, избрали да са учителки в райони с малко население. След като влизат в програмата на „Заедно в час“, стават учителки в селата Ръжена и Манолово, където предават опита си на учениците.
Но как започва всичко?
По-голямата е Йоанна. Преподава близо до родния им град Казанлък в село Ръжена. Оказва се, че дядото на сестрите е участвал в строежа на училището, а баща им по-късно отговаря за безопасността му като пожарникар.
В един от часовете си Йоанна кани сестра си Андренита – която по това време учи мода – за да изобрети маски с учениците ѝ. Веднага ѝ прави впечатление с каква лекота малката ѝ сестра се справя с динамиката в клас.
„До този момент никога не съм се поставяла в ролята на учител и усетих колко е важно да се развива в децата не просто знанието, а и любопитството към различните неща“, разказва Андренита. Още тогава тя вижда огромната промяна в училище от времето, когато тя е стояла на чина, и ѝ прави впечатление колко много дава на учениците сестра ѝ Йоанна.
Йоанна пък се впечатлява как Андренита без никакъв опит още от първия час успява да овладее по естествен начин процеса с децата. На нея самата са ѝ били необходими няколко месеца, за да го постигне.
И макар Андренита да има планове за развитие в света на модата, кака ѝ я „обработва“ да участва в програмата на „Заедно в час“. След подготовката Андренита става учител в село Манолово.
И ето, че днес Йоанна преподава на децата след пети клас по история, философия и изобразително изкуство. А Андренита е учителка на деца от втори до седми клас по английски език, компютърно моделиране и човек и природата.
И това е още една от спецификите на училищата в малките населени места – голяма част от учителите преподават по повече от един предмет.
Едно от най-сложните неща за двете сестри се оказва спечелването на доверието и на колеги, и на ученици. Андренита разказва, че на другите преподаватели им е трябвало известно време, за да я приемат като част от екипа. В малките населени места и в непопулярните училища често преподавателите идват за малко и набързо си отиват. Та в началото вероятно и децата, и колегите ѝ са предполагали, че и тя ще е от тези учители.
Извън спечелването на доверието и за двете сестри най-сложната задача се оказва факта, че учениците нямат мечти. Идват от по-бедни общности, в които няма много примери за хора, успели по време на и чрез образованието си. Това е и причината то да не е ценност в семействата им.
Много деца вярват, че е по-добре да заминат за Нидерландия и да работят в завод за кашони и кроасани, защото така чичо им си е оправил къщата. На въпроса „Какви искате да станете като пораснете?“, повечето деца вдигат рамене. Само едно казва, че иска да стане шофьор на камион, а единствената професия, която избират момичетата е „фризьор“.
Мисията на хора като Йоанна и Андренита е да покажат тъкмо на тези деца различни примери, които дават повече перспективи. Затова събират роднини, приятели, познати с различни професии, които влизат в клас и говорят на децата за възможностите, които могат да имат, ако изберат тяхната професия.
Андренита създава и клуб по интереси. Започва да обикаля селото с децата и да ги разпитва за вижданията им за света. Дава начало на разговори за това какво им е трудно и така успява по-лесно да се впише в тяхната общност.
Сред проблемите, които срещат двете учителки, е фактът, че голяма част от децата изобщо не говорят български у дома. Друга специфика е, че много родители работят в чужбина и комуникацията със семейството е съвсем затруднена.
Голяма част от фамилиите в региона се препитават със сезонна работа. По време на розобера, чести се случва децата да помагат на родителите си от ранни зори. А това е изморително и трудоемко и води до пропускане на занятия.
Някои деца вървят успоредно с учебния план, но има и такива, които са с много пропуски. Йоанна вижда как някои от учениците ѝ изпитват затруднения с четенето. Това създава големи трудности в процеса на работа, защото в по-горните класове материалът е по-сложен и ако децата нямат базисните знания, много лесно могат да се откажат, тъй като ще срещат все повече затруднения в бъдеще.
Един от учениците си тя определя като невероятно интелигентно дете, което, по някакви причини, отказва да чете, макар че може да пише. В началото на работата с него момчето получава предимно двойки. Но Йоанна вижда, че е активен по време на часовете, когато трябва да разказва. Успява да пресъздаде най-важните моменти, които са обсъждали от предния час. Знае ги дори най-добре в класа.
Още не сме свършили, скрол надолу
Тогава учителката решава да смени подхода, тъй като си дава сметка, че детето е със специални образователни потребности. Когато идва време за тест, Йоанна е наясно, че той няма да напише отговорите, тъй като не чете.
Затова събира децата със затруднения в четенето и решава тя да им прочете условията на задачите, а те да заградят верните според тях отговори. Така Йоанна знае, че е направила всичко необходимо, за да съдейства на учениците да покажат колкото се може повече знания.
Андренита също вярва, че добрият учител усеща нуждите на класа и методите му на учене и може да създаде образователния процес за тях.
„Учителят е в класната стая заради ученика – казва тя. – Той е там, за да преподаде знанието, което има в себе си. Затова е необходимо да намери език, достъпен за децата в съответната класна стая. Да бъде разбран от колкото се може повече деца. Учителят трябва да е наясно, че хората учат по различен начин. Ние като преподаватели е важно да сме гъвкави и да се съобразим с различните нужди на децата.“
Андренита решава да се грижи за културата в класната стая. Заедно с учениците измислят правила, които всеки трябва да следва, и в зависимост от това дали го прави получава или му се отнемат точки. За реда се грижат самите деца. Едно от тях следи къде не се спазват правилата, а друго внимава къде се спазват. В края на срока точките се събират и има награждаване.
Организира се базар, в който участват близки и колеги на Андренита. Всеки от тях носи по нещо от вкъщи. Важното е да е ново и да може да е от полза за другите. Учениците с най-много точки влизат първи и си избират. Последните пък се насърчават догодина да се справят по-добре, за да бъдат и те сред първите.
Примерът се харесва и от училището на Йоанна, където организират същия базар. Забавлението е както за децата, така и за преподавателите.
Йоанна и Андренита се справят. Не само с доверието сред колегите, където попадат в абсолютно задружни колективи, но са приемани и от децата. Убедени са, че добрите резултати идват именно от програмата на „Заедно в час“, където цял екип от професионалисти се грижи учителите да придобият вяра в собствените си умения. Има и координатори, които посещават часовете им. Наблюдават как преминават и отделят време да обсъждат кое се е получило и кое може да бъде подобрено.
„Това е важно за мотивацията на преподавателя, който може да се уплаши от трудностите и да сметне, че това не е неговото поприще“, коментира Йоанна. „Ако просто ме бяха хвърлили в клас след университета, едва ли бих била същият преподавател. Ние не излизаме просто да издекламираме едни знания, а създаваме образователен процес, в който учениците сами откриват най-важното и им даваме възможност да приложат наученото в рамките на часа.“
Редица изследвания доказват, че когато човек сам открие нещо и успее да го приложи като знание и умение, то остава много по-дълго в неговата памет.
Работя усилено да развивам емоционалната им интелигентност в целия образователен процес. На фокус са подобряване на четивната грамотност и комуникационните им умения. Почти във всички часове залагам работа в екип, защото смятам, че това ще им е наистина от полза, утре когато излязат на пазара на труда.", казва още Йоанна.
Подобен подход е особено ценен в училищата с ученици от непривилегировани общности. Както стана ясно, те имат много по-различни проблеми от останалите.
„Наблюдавам голямо развитие в насока на разбиране на техните потребности“, казва Андренита.
„В моето училище не се говореше за компетентностен подход, за иновации. - допълва и Йоанна - В началото като че ли нямаше особена вяра в това, но години по-късно има разбиране към специфичните потребности на децата във всяка една класна стая. Все повече учители работят по-смело за развиване на уменията на учениците и съблюдават да са адекватни за нуждите на това поколение.“
„Децата имат схващания, които им пречат да използват потенциала си. Ако имат доверие към преподавателя, той като авторитет може да обърне тези техни вярвания и това да промени живота им“, казва Йоанна.
Така тя насърчава децата, като им разказва за случаи на известни личности с дислексия, които трудно са се справяли в клас, а сега са вдъхновение за много други.
„За един младеж от ромски произход е много по-трудно да си намери работа, независимо колко адекватен и добре възпитан е, заради все още съществуващите стигми в обществото ни“, казва тя.
Учениците от нейното училище завършват с профили „Сервитьор“, „Барман“ и „Работник в студена кухня“. И макар тези професии да са доста търсени, се оказва, че децата от училището на Йоанна нямат равен старт – защото идват от по-бедни семейства и стереотипизирани общности. „Ние като общество, трябва да мислим, как несправедливостите идващи от различия, могат да бъдат променени", казва в заключение Йоанна.
Вчера излезе дългоочакваното оценяване по НВО след 7 клас по БЕЛ и математика. За много родители и деца това е дългоочакван и ключов момент. Хиляди левове са похарчени за частни уроци, много нерви са похабени в дистанционно обучение, в решаване на задачи и писане на есета, в изчисляване на шансове и какво ли още не.
Матурата се превръща в повратен момент за много животи, а за някои – и в препъникамък по независещи от тях причини. Например за Дани – дете, което след двугодишна (почти само) онлайн подготовка за лелеяната матура, влиза в болница ден преди изпита по математика. Няма как да не влезе, защото състоянието му е спешно.
Това го лишава от възможност да се яви на изпита, с което отлитат и мечтите му да учи в природо-математическата гимназия в града. „Честно ли е?“, ни попита сестрата на Дани в имейл и ние не можем да ѝ отговорим друго освен „Не, не е честно“.
Това е само една от недомислиците в образователната ни система – едно дете да няма шанс да се яви на изпит на друга дата, защото нещо го е възпрепятствало да се яви на първата.
Днес обаче ще ви запознаем и с нещо друго, върху което много родители, сигурни сме, си мислят – така нареченото профилиране след 7. клас. Има ли го, как изглежда реално, какво учат децата в училищата, които са избрали и най-важното – щастливи ли са?
Надежда Цекулова е тук с текст по темата, в който задава всички тези въпроси, а ние, като в оня хубав виц, си казваме „оти ручахме жабетата“ и се надяваме да доживеем времена, в които това оценяване ще има истински смисъл за децата.
Добър ден.
Аз съм Надежда и съм майка на дете, което ще има бал под 300 (от 500) за кандидатстването след седми клас.
През последните години детето преживя много. За част от преживяното съм виновна аз, с родителските си можения и неможения. По-голямата част обаче дължим на държавата, в която децата са обекти и украса, а не субекти и личности. Но сега няма да ви занимавам с процеса, а с резултата.
Случило се е каквото се е случило, детето е изкарало резултат, който ще му даде бал за кандидатстване под 300. Добре, това е.
Детето говори английски свободно. Занимавало се е с основи на програмирането, има интереси и умения в тази посока, а преди да му се случат три години дистанционно обучение, имаше интереси и в природните науки и е запазило някакво естествено любопитство към тях. Но няма никаква идея какво иска да учи.
След дълги разговори, чуденки и взиране в себе си детето казва, че ще се спрем на някоя от множеството паралелки с профил, носещ звучното име „Софтуерни и хардуерни науки“ в някое от по-достъпните училища. Защото водещите са недостъпни за него.
После обособяваме тези от тях, до които се пътува до 60 минути от мястото, където живеем ние. После лудата майка прави справка в кои от тях минималният бал за прием през миналата година приблизително съответства на този на детето. После започва да преглежда сайтовете на училищата и да чете учебните им планове.
И ето тук, чак на този етап, майката (с нерви като корабни въжета) си изпуска нервите и започва да псува безогледно. За една част от училищата този профил е съвсем нов и няма как да видите какви са учебните планове, които ще ги изпълнят със съдържание (качеството на съдържанието е друг аспект, който не коментираме). За друга част учебни планове се намират само за осми или само за осми и девети клас, тъй като въпросният профил се преподава в училището от две години примерно.
В част от тях през първата година децата ще изучават интензивно английски (18 часа седмично, лошо няма), и ще имат един час информатика или ИТ например. Един. В девети клас – същото, но с по-малко английски и повече общообразователни предмети (пак лошо няма).
Как се продължава нататък не е ясно, защото това е ново, нали, а и на какви се правят родители и ученици, че да имат претенциЙ да направят информиран избор?!
Четейки учебните планове (там, където те са публикувани или изобщо съществуват), научавате, че всъщност поне до 10. клас реално няма профилиране, ОСВЕН според изучавания по-интензивно език, или в гимназиите, които са си били профилирани и преди прословутата реформа от 2016/2017 г.
Разликата е, че принудителното ранно профилиране създава своеобразни образователни гета, разпределяйки децата не толкова по интереси, колкото по успех. Това личи ясно, като погледнете таблицата с минимални и максимални балове за влизане в гимназиите.
Този проблем не е всеобщ, той засяга около половината от децата, тъй като е в голяма степен софийски, в по-малка степен на другите големи градове и в никаква степен на малките населени места.
В малките населени места просто избор няма, няма бясна конкуренция и ходене на уроци по математика от 4-годишни, защото децата учат каквото има в местното училище, а не каквото са си мечтали. И пак няма профилиране по интереси.
Та, искам да ви кажа, че целият цирк, който образува бели коси, убива милиарди нервни клетки и струва камиони с пари, е абсолютна пунта-мара.
Изтезаваме себе си и децата си абсолютно безсмислено. И ако си мислите, че на тези с по 100 точки им е лесно, за десерт ще ви почерпя с изследване, според което децата в най-елитните училища са най-нещастни.
Всички сме прецакани. И от нас зависи това да спре и да започне да се гради нещо смислено и най-вече – човешко.
Две години онлайн обучение ни дадоха много нови възможности. Например да проверим докъде ни стигат знанията по математика за 5 клас; да организираме домашен офис плюс занималня за деца на различна възраст - всичкото под един покрив; да сметнем как двама работещи родители и две деца в ученическа възраст могат да работят и учат едновременно на две до три устройства…
В замяна на тези великолепни нови знания и умения отиде известно количество нерви, но каквото - такова.
Сега децата отново се върнаха в класните стаи и животът горе-долу тръгна в познатия коловоз. С това завръщане към “старото нормално” се завърнаха и някои полезни и смислени инициативи.
Една от тях е лятната академия на “Заедно в час”. След прекъсване от две години безплатното лятно училище за деца от 1 до 12 клас се завръща.
Започва на 19 юли и приключва на 5 август, като в него могат да се включат всички ученици, стига родителите им да ги запишат и, разбира се, да има места. И понеже местата са ограничени, ви съветваме да се организирате със записването възможно най-скоро.
Трябва да попълните формуляра на “Заедно в час” до 15 юни, в който да отбележите всички важни неща: в кое училище искате да посещава академията детето ви, на каква възраст и в кой клас е, на кои предмети искате да се наблегне по време на обучението му.
Академията се провежда всеки работен ден от 19 юли до 5 август от 9:00 до 12:30 часа в две училища в София: 90 СУ “Генерал Хосе де Сан Мартин”, ж.к. Люлин 2 и 119 СУ “Академик Михаил Арнаудов”, ж.к. Изток.
Освен преговор и надграждане на материала от изминалата учебна година, в това издание на академията учителите на “Заедно в час” ще работят в посока на подобряването на социално-емоционалните умения на учениците, които пряко влияят на академичните им резултати.
Както вече казахме, местата не са много - за разлика от желаещите, затова побързайте със записването.
Знаете ли, че за да родиш, отгледаш и пуснеш на свобода истински добър бизнес, предприемаческа идея или нов проект, се изисква огромно количество смелост и знания? То си е почти като да родиш и отгледаш дете, даже понякога по-сложно, защото детето поне пораства и почва да си казва какво му е и защо му е, а идеята в повечето случаи мълчи като пън.
И в двете начинания обаче е хубаво, когато има кой да те подкрепи по пътя на израстване и управлението на този растеж.
И ето ни нас тук - за поредна година имаме удоволствието да ви предложим една ръка, за да се впуснете в нещо невероятно смело - aMBA програма в The Business Institute, който е един от най-верните помощници в реализирането и отглеждането на смели бизнес идеи.
Не го казваме ей така, да се намираме на приказка - 17 випуска до момента са се убедили в ползите от aMBA програмата и най-вече в това, че е изключително практически насочена. По време на „следването“ ще се сблъсквате и ще решавате реални бизнес казуси от реални предприемачи и ще ви помагат бизнес практици - като вас.
Alternative MBA (aMBA) следва подхода на класическите MBA, но адаптиран към бизнес средата в България. Това е интерактивна 9-месечна програма (важните неща са по 9 месеца), обединяваща хора с различни умения, бизнеси и гледни точки.
Програмата цели изграждането на комплексни бизнес и мениджмънт умения, директно приложими в практиката. Съдържанието е базирано на методологии и инструменти на Stanford University, Harvard University, Business Model Foundry, Thomas International и реални бизнес казуси от компании, опериращи в България, както и реалистични казуси от симулации на Харвард.
Сигурни сме, че сега четете това и си казвате колко е хубаво да има такива програми и обучения, обаче те са за хора с време и пари. А ние пък ще ви кажем, че нито едното, нито другото следва да е проблем.
По първа точка: времето. То никога не стига за нищо, дайте да си го кажем честно. Ако някой ви каже, че на него времето му стига за всичко, вие пък му кажете да спре да се хвали.
Така че, мили родители, скъпи майки и бащи, времето никога не е подходящото и никога не е достатъчно. Само че това не е сериозен аргумент. Особено ако говорим за сбъдване на мечти и смели бизнес идеи, а нали искаме нещо смислено да направим в тоя живот, а не само да се връщаме вечер вкъщи и да се чувстваме като изцедени.
По втора точка: парите. По-добра инвестиция от това да се инвестира в образование едва ли има. А и нали все повтаряме на децата как трябва да се учи? Ето, сега можете да им дадете съвсем нагледен пример.
Освен това, тук идва най-важното - Майко Мила в партньорство с The Business Institute дават на трима от вас стипендии за целия курс на обучение по aMBA.
Едната покрива 90% от стандартната такса, а другите две покриват по 50%.
За да спечелите някоя от тях, трябва да си пуснете фиша, както се казва. Той, разбира се, е под формата на кандидатстване в сайта на The Business Institute и за него не е необходимо да си намислите 6 любими числа до 49, а просто да знаете какви са вашите цели, с какъв опит разполагате, какво можете да допринесете в рамките на курса и, изобщо, как си представяте живота след него. Демек – обикновени неща.
Тази година участниците в aMBA програмата ще могат да изберат специализация си във втория семестър. Изборът на специализация е между тематичните области "Хора и екипи" и "Проекти и процеси", повече за които може да прочетете тук.
Все пак да ви успокоим малко и за времето. Включеното време за групова работа по казуса е планирано и заложено в графика със сесиите, така че няма да го мислите.
А освен това има и нови бизнес игри под формата на симулации от Харвард за трениране на умения и знания без притеснения от грешки и с поле за екперименти, което едва ли някой в реалната ви работа ще ви даде в тези смутни времена.
Имате време да кандидатствате за стипендиите до 10 март включително, защото курсът започва на 24 март. Пролетният семестър ще продължи до юни, а после се връщаме наесен с песен от октомври 2022 г. до февруари 2023 г.
Целият курс съдържа 9 дисциплини, а сесиите протичат онлайн в удобно за всички време. Програмата се провежда в група от максимум 10-15 участници, за да се гарантира качеството на процеса на обучение и трениране на наученото.
Искаме да ви видим как кандидатствате, печелите стипендиите и после смело реализирате страхотни бизнес проекти или се справяте с мениджмънт или оперативни предизвикателства по нов и ефикасен начин. Хайде, да не посочваме!
Извън нелепия опит за мотивация искаме да ви кажем нещо искрено и от нас: когато изглежда най-трудно, най-безизходно и най-невъзможно нещо да се случи, обикновено му остава финален тласък, за да стане факт. Всичко зависи от нас. Защото ако ние сами не си “напълним чашата”, няма кой друг. А и децата гледат. И за тях е важно това, което виждат в родителите си.
А сред най-хубавите неща, които едно дете може да види у мама и в татко, е смелостта да реализират мечтите и идеите си. Просто трябва да започнем да правим крачки към тях. aMBA е част точно от това пътешествие.
Министерство на образованието публикува официална информация как ще се провежда обучението на учениците в първата седмица след междусрочната ваканция - от 7 до 11 февруари.
Всички ученици в областите Разград, Силистра, Търговище и Шумен ще започнат присъствено втория учебен срок в понеделник. Те ще влязат в клас след изследване с познатите вече щадящи тестове. Без тестване могат да са на училище децата със „зелен сертификат“ – документ за ваксиниране, преболедуване, наличие на антитела или отрицателен резултат от лабораторно изследване.
В цялата страна при същите условия – тестване или „зелен сертификат“, продължава присъственото обучение на всички деца от началните класове – от 1. до 4. клас.
В областите Бургас и Стара Загора всички ученици от 5. до 12. клас ще имат занятия в електронна среда през следващата седмица.
В останалите 22 области вторият срок ще започне онлайн за отделни випуски от прогимназиалния и гимназиалния етап. В областите Добрич, Кърджали и Хасково някои класове ще учат от вкъщи само в отделни общини. Останалите ще се в клас.
Ето подробна информация за всяка област:
Режимът на обучение – присъствено или от разстояние, се определя на локално равнище със заповед на Регионалната здравна инспекция. Министерството на образованието и науката издава заповеди за организация на занятията в електронна среда там, където присъственото обучение е временно прекратено от здравните власти.
Според националния план за справяне с пандемията едни и същи ученици не могат да учат онлайн повече от една седмица без прекъсване.
Дали частичното обучение от разстояние в повечето области в страната ще продължи и след 13 февруари т.г., ще се решава от РЗИ на локално равнище според епидемичната ситуация и заетостта на интензивните болнични легла, съобщават от МОН.
Учениците от 5-и, 6-и, 8-и, 9-и и 11 клас в София град и област Бургас ще учат онлайн една седмица от понеделник (24 януари), предава dnews.bg. Изключение има само в бургаската община Руен, където учениците ще продължат да ходят присъствено на училище.
Министърът на образованието и науката Николай Денков издаде заповеди за организиране на онлайн занятия след нареждане от Регионалните здравни инспекции (РЗИ) за ротационно обучение в двете области.
Другите седем випуска ще останат в училище при наличие на „зелен сертификат“ или след тестване веднъж седмично. За децата от 1-ви до 4 клас присъственото обучение е ключово важно за изграждане на навици за учене и усвояването на базови знания. За седмокласниците, десетокласниците и дванадесетокласниците предстоят важни изпити – национално външно оценяване и матури.
Обучението в електронна среда ще продължи до 28 януари т.г. включително. След това всички ученици и учители ще излязат в почивка. Неучебните дни ще са общо пет. Учебните занятия да се възстановят от 7 февруари – присъствено или онлайн в зависимост от указанията на здравните власти.
Частичното преминаване към онлайн обучение в София и в Бургас се налага заради по-високия процент на диагностицираните с Covid-19. Към днешна дата болните ученици в столицата са 3,09%, което е почти двойно повече, отколкото средните стойности за страната – 1,71%. Болните учители са 5,68% а непедагогическите специалисти – 3,03% при средно 4,4% и 2,6% за страната.
В Бургас 4,27% от преподавателите и 2,75% от непедагогическия персонал са положителни за вируса. Заразените ученици са 1,99%.
По-висок е делът и на карантинираните ученици в София - 3,52% и в Бургас - 3,95% спрямо средния процент за страната - 2,83%. В Бургас карантинираните преподаватели са 4,69%, а в София – 5,28% при средни данни за страната 4,43%. Непедагогическите специалисти под карантина в Бургас са 3,36%, а в София 2,92% – при 2,78% за страната.
До края на днешния ден Министерството на образованието и науката очаква заповеди за въвеждане на ротация в училищата и от други Регионални здравни инспекции в страната. Въз основа на тях министърът на образованието и науката ще разпореди онлайн обучение в съответните области.
Нови противоепидемични мерки се въвеждат в София, тъй като градът вече е в етап 3 по заетост на интензивните легла, реши Областният съвет по здравеопазване.
София-град от днес преминава в трети етап по заети интензивни легла. Част от мерките ще влязат в сила от 24 януари, други - от 00:00 часа на 27 януари.
Считано от 00.00 часа на 27 януари се въвеждат:
Общо пет ще бъдат неучебните дни в края на първия и в началото на втория срок. Един от тях е междусрочната ваканция.
Няма да се провеждат занятия от 31 януари до 4 февруари 2022 г. Заедно със съботите и неделите преди и след посочената работна седмица учениците няма да влизат в училищата общо девет календарни дни. Те ще се върнат в клас на 7 февруари, пише dnews.bg.
В зависимост от инструкциите на здравните власти вторият срок ще започне присъствено или от разстояние в електронна среда, съобщават от МОН.
Най-малките ученици се върнаха в училище и, въпреки първоначалните вълнения около тестването, засега нещата вървят добре. Какво обаче става с децата от 5. до 12. клас? Кога ще се върнат на училище присъствено?
Вчера (24 ноември) Министерство на образованието и науката обяви, че учениците със зелен сертификато могат да се върнат на училище и без да бъдат тествани.
Ако поне половината от учениците в една паралелка имат зелен сертификат, те могат да се върнат в клас, без да бъдат тествани. Това означава да имат валиден документ за ваксиниране, преболедуване, наличие на антитела или отрицателен резултат от лабораторен тест – антигенен или PCR.
Останалите ученици ще продължат да се обучават в електронна среда, докато бъдат осигурени тестове за Covid-19, за да бъдат изследвани те два пъти в седмицата.
Новите правила разрешават на частните училища сами да закупуват тестове за учениците от 5. до 12. клас, за да възстановят присъствения учебен процес, без да чакат доставка от държавата. Тестовете трябва да отговарят на изискванията на Министерството на здравеопазването (МЗ), които важат и за тези, купувани от държавата.
Това не отменя ангажимента на Министерството на образованието и науката (МОН) да предостави на частните училища безплатни тестове, когато такива бъдат осигурени от МЗ.
МОН предложи посочените две промени, за да ускори връщането в училище на колкото може повече ученици въпреки недостатъчните количества тестове, получени досега.
По данни от информационната система на МЗ ваксинираните ученици в страната са 6,84%. Преболедувалите ученици от 5. до 12. клас са малко над 19 000. МОН не разполага с данни за учениците с антитела.
Очаква се училищата, които изпълняват новите условия, поне частично да възстановят присъственото обучение за учениците от 5 до 12 клас още от понеделник, 29 ноември.
Новата заповед на министрите на здравеопазването и на образованието и науката можете да видите ТУК.
Актуализираните Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата можете да видите ТУК.
Означава, че практически много малко деца ще могат да се върнат в клас.
Ето какво пише в своя профил в социалните мрежи адвокат Адела Качаунова:
"Смятам, че МОН и МЗ се подиграват с българските деца, които имат нещастието да са 1. на възраст между 5. и 12. клас и 2. част от държавните училища. Вчера (24.11) беше публикувана нова съвместна заповед на двете министерства, която одобрява нови Насоки за присъствено обучение.
Освен че се разрешава на частните училища сами да осигуряват тестове (със собствени пари или от родителите) - което безспорно е положителна стъпка, в Насоките е предвидено, че децата биха могли да се върнат в класните стаи присъствено, без да бъдат тествани, ако 50% от децата в един клас имат зелен сертификат.
Децата в 5. клас са родени 2010/ 2011 г., т.е. към момента на издаването на Насоките нито едно от тези деца не може да бъде ваксинирано срещу Ковид. Това означава, че за тях министрите ИЗИСКВАТ да са преболедували Ковид.
Това би могло да е плод на недоглеждане, но допускам, че министрите владеят простата математика и знаят възрастта на петокласниците. Въвеждането на подобно изискване е непропорционално, отново, спрямо децата. Бих отишла и по-далеч и казала, че когато практическото изпълнение на едно изискване застрашава здравето или живота на адресатите, то нарушава и човешките права на засегнатите.
Изискването за най-малко 50% деца със зелен сертификат за тези, които са над 12-годишна възраст също е неосъществимо – официалните данни са, че приблизително 6% са ваксинирани и около 4% са преболедували.
Към тази сметка и да се добавят някакъв процент деца с антитела, пак, по никакъв начин, не може да стигне 50% от клас. За практическите затруднения пред училищните власти, които да организират присъствено обучение за едни и онлайн за други, дори не ми се и обяснява.
Изискване на едновременно 50% съгласни да бъдат тествани деца И наличието на зелен сертификат за учителите, които също да бъдат тествани е най-малкото трудно осъществимо заради различните адресати на подобно условие. Но това е най-малкото проблемно условие, ако разбира се, имаше тестове за всички ученици. Защо всеки друг в тази държава може да си купи тест, но не и МОН и МЗ за мен остава необяснимо.
Зад всичко това личи нежеланието на министрите децата да се върнат в класните стаи. Личи и бездействието им да организират поръчките на тестове през лятото, макар да бяха молени нееднократно за това.
Налице са и разпространяваните слухове, които, разбира се, остават само слухове, че училищата осъществяват сериозни икономии от ток и парно, като класните стаи остават празни през студения сезон. Любопитно ми е как осъществените икономии от делегираните бюджети биват разпределяни.
Зад всичко това обаче не личи никаква грижа за здравето на децата, включително психическото. За сравнение днес Словакия излезе в локдаун, след регистрирането на рекорден брой новозаразени и на гражданите е разрешено да излизат от домовете им само за пазаруване и за да отидат на училище. На училище! Там децата не са жертва на немощта на управляващите, както и в останалата част на Европа.
Настоявам незабавно децата, които трета учебна година стоят пред екраните си, които в края на деня не знаят ден ли е, нощ ли е, тъй като единственото движение е било от леглото до компютъра, да получат своя живот обратно.
Утре те ще бъдат на нашето място и аз лично ще посъветвам моите да не остават в тази държава, която нехае за тях. А аз ще остана с чувството за вина, че съм ги отгледала тук."
Подобно е мнението на Мануела Манолова, която изпрати отворено писмо до медиите и до отговорните институции.
Уважаеми г-н Президент,
Обръщам се към Вас от позицията на средностатистически данъкоплатец, жител на София и родител на десетокласничка в езикова гимназия.
В предизборната си кампания Вие казахте, че децата са на училище. Излъгали са Ви – и преди, и след изборите дъщеря ми и всички нейни съученици са вкъщи, където е по-удобно да не бъдат забелязвани. В това положение са всички нейни връстници, както и преобладаващата част от класове 5-12, вече трета учебна година:
2019/2020 – от учебни 9,5 месеца, присъствени 5 (2-ри учебен срок изцяло дистанционен)
2020/2021 – от учебни 9,5 месеца, присъствени 2.5
2021/2022 – от учебни 2,3 месеца, присъствен 1, вече 5-та седмица са вкъщи
Т.е. от месец март 2020 дъщеря ми и хиляди деца на нейната възраст са прекарали в дома си (топъл, студен, с каквито сме успели интернет и техника) 78% (седемдесет и осем процента) от учебното време.
В допълнение, много от тях са ограничени да посещават спортни занимания, школи по изкуства, езици и други допълнителни интереси (поради провеждане в училище, сборни групи, общи епидемиологични ограничения и т.н.). Не е тайна, че ние сме единствената европейска държава, която изолира децата си – по принцип и за такъв дълъг период. Вече трета учебна година децата в Европа учат присъствено, основно благодарение на масово тестване, организирано своевременно и заплатено от държавата.
[…]
Дъщеря ми боледува преди 12,5 месеца, няма ваксина (защото тази ваксина не е в задължителния имунизационен календар), антителата ѝ са 96 bau/ml и е в държавно училище – аз нямам право да купя тест от аптеката, както ще се прави в частните училища, а държавата до този момент не е показала категорично, в цифри и срокове, че има намерение да го направи.
Писменото ми запитване към МОН получи уклончив и неясен отговор КОГА и КОЛКО теста ще има и за кои класове.
И така, г-н Президент, с поредната дългоочаквана заповед дъщеря ми отново остава вкъщи, заедно с много други свои връстници.
Съвсем НЕриторично Ви питам:
Някой в този кабинет осъзнава ли, че системно се нарушават Конституцията на РБ и Конвенцията за правата на детето – по отношение на равнопоставен достъп до (присъствено) обучение, и възрастова група 11/12-19 г. биват дискриминирани за пореден път на основата на възраст, личен здравен статус и финансово състояние на семейството?
В Република България УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ до 10. клас все още е задължително, образованието е основно право, а заповедите на МОН го правят недостъпно в присъствената му форма. Държавата НЕ дава основни права, тя е длъжна да ги зачита.
Кой ще понесе отговорността за това, че министърът на образованието обяви възрастова група 11/12-19 г. за основни разпространители на вируса, докато това не е твърдение нито на СЗО, нито се доказва от проучвания в другите Европейски държави?
Кой ще понесе отговорността и ще се извини публично, че министърът на образованието заяви как не е добре тези деца да тръгнат на училище, тъй като ще заразяват учителите си? „Искате да умрат още учители ли?“, попита той по време на „Властта говори! Открито“.
[…]
Г-н Президент, в последното си писмо до МОН отправих лична покана към министър Денков да ни гостува и да види как едно дете вече трета учебна година, по 6 астрономически часа на ден, прекарва в стаята си – от там присъства в час, подготвя домашните си, прави видео запис на лицеви опори и коремни преси, които да изпрати на учителя по физическо възпитание, рисува, слуша арии по музика, за което предупредих съседите, нерядко и се храни поради кратките междучасия, и вече остава по пижама.
Сложи очила и методично се бори с килограмите, защото това се случва, когато прекараш 12 от 15,5 месеца в една стая пред монитор. И Ви уверявам, че не е единствена, нито пък най-пострадалата - много родители споделят за нервни кризи, паник атаки, влошено общо здравословно състояние, потиснатост и депресия у децата си.
Каня и Вас – да присъствате на един учебен час и да си представите приблизително
11 изминали учебни месеца (изключила съм коледна и пролетна ваканция, няколко национални празника)
х
средно 4,3 седмици/ месец
х
средно 32 учебни часа на седмица
=
1538 такива учебни час
и да ми кажете колко още според Вас може да издържи?
С уважение,
Мануела Манолова
Много родители на деца в тази възраст си задават същите въпроси и те - засега - остават без конкретни отговори, а решенията изглеждат половинчати и недомислени. Накрая отговорът на всички въпроси ще се намери извън България. Защото тези деца все някога ще приключат с прогимназиалното и гимназиалното си образование и няма и да искат да чуят да продължават с българската образователна система.
Присъственият учебен процес става възможен с изследване на учениците с щадящи бързи антигенни тестове за Covid-19, докато 14-дневната обща заболеваемост падне под 250 на 100 хил. души, пише dnews.bg.
Изключение ще се прави за децата с валиден документ за преболедуване или с отрицателен резултат от лабораторно изследване, а за учениците над 12 години - и ако имат документ за ваксинация. Това е записано в актуализираните Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата.
Те стават задължителни по силата на заповед на министрите на здравеопазването Стойчо Кацаров и на образованието Николай Денков, която беше издадена и публикувана снощи.
Тестването се извършва в училището с изключение на учениците със специални образователни потребности, които се изследват вкъщи. В случаите когато присъственото обучение се възобновява в дни, различни от понеделник и четвъртък, тестване се извършва в първия присъствен ден от седмицата. Ако той е вторник, следващото изследване се прави в четвъртък. Ако първият присъствен ден е сряда или петък, следващо тестване през седмицата не се извършва.
Изследването на учениците се провежда в класната стая на паралелката от поне две лица, определени от директора (педагогически, непедагогически персонал, медицинско лице или доброволци). Доброволци могат да бъдат родители, медиатори, представители на БЧК и др., които разполагат с валидни документи за ваксинация, преболедуване или отрицателен тест.
Педагогическият и непедагогическият персонал работи присъствено само при наличие на валиден документ за ваксинация, преболедуване или за отрицателен резултат от лабораторно изследване или при задължително изследване два пъти седмично на място в училището с неинвазивен бърз антигенен тест, осигурен от училището, гласи още текстът.
При вземане и отчитане на пробата лицата следва да са с лични предпазни средства – ръкавици и маски, осигурени от институцията. При установяване на положителен резултат ученикът се отделя в предназначеното за такъв случай място при осигурено наблюдение, като се съобщава на родителите и на личния лекар.
Ученикът се допуска обратно в училище само при предоставяне на отрицателен резултат от лабораторно изследване или валиден документ, че е клинично здрав. Уточняващото изследване следва да се проведе до 24 часа от положителния резултат от бързия антигенен тест, направен в училище.
Учениците от паралелката продължават да се обучават присъствено до момента на потвърждаване на положителния резултат от тест, проведен в лабораторни условия. В случай на потвърден положителен резултат, паралелката се карантинира. При липса на положителен резултат, паралелката продължава присъственото обучение.
В дните на изследване дневният режим се променя, за да се осигури време – до 30 минути. Промяната на дневния режим може да се извършва чрез промяна на началото на учебния ден, намаляване на продължителността на междучасията, на учебните часове или друго решение на директора. Родителите се уведомяват за промяната на дневния режим поне един ден предварително.
За учениците, чиито родители не са дали съгласие за изследване, се организира обучение от разстояние в електронна среда в зависимост от възможностите на училището, пише още в Насоките. В тези случаи родителите не подават заявление за преминаване в обучение от разстояние в електронна среда и не се изисква разрешение от началника на регионалното управление на образованието.
