fbpx

36-годишната супер звезда на леката атлетика Алисън Филикс е най-титулуваният спринтьор в американската история. Медалите ѝ от олимпийски игри са 11, спечелени в 5 последователни олимпиади, а другите ѝ отличия нямат брой.   

Наскоро Алисън Филикс пусна собствена линия маратонки, направени от жени за жени. Saysh набира все повече популярност и заради въведената наскоро политика за маратонките и майчинството. 

Ето какво казва Филикс за нея, след като я обяви в профила си в Инстаграм. 

“Крайно време беше някой да направи нещо такова. Продължавам да се уча колко е важно ти да задействаш промените, вместо любезно да молиш за такива.

През последната година се старая да направя света по-добро място за жените, затова обявявам новата политика на Saysh.

Ето какво представлява тя.
По време на бременност жените могат да сменят номера обувки, който носят.
Ако имате чифт Saysh Ones и размерът на крака ви се е променил по време на бременността ви, ние ще ви изпратим нов чифт.
Много просто и ясно.”

Проучване е установило, че между 60 и 70% от жените свидетелстват за по-дълги крака и по-ниски сводове след раждане. Това, освен неудобно, е и ужасно скъпо, защото по-големите крака означават по-голям номер обувки, а това би струвало доста, ако трябва да подмениш всичките си обувки.

Политиката на бранда на Алисън Филикс решава този проблем, като предлагат нов, безплатен чифт на всяка жена, която вече не може да влезе в старите си маратонки Saysh, защото кракът ѝ е пораснал, докато е била бременна.

Алисън Филикс решава да създаде бранда, малко след като напуска Nike, защото нямат майчински осигуровки и протекции за спонсорираните от тях атлети. Нейното напускане през 2019 г. започна сериозен разговор по темата, който принуди спортния гигант да гарантира на спортистите плащания и бонуси за 18 месеца около бременността.

Около 80% от бременните жени, казва науката, свидетелстват за разсеяност и откровено забравяне на всякакви елементарни неща от всекидневието - деца, обувки, ключове. Което ще рече, че има едно огромно количество смешни моменти като тези, които следват по-долу, причинени от "бременния мозък".

Според учените в периода на бременността мозъкът на майките се подготвя за бъдещите предизвикателства при отглеждането на детето и става по-адаптивен.

Но промените, които настъпват, по някакъв начин се отразяват на когнитивните способности на жената, докато е бременна.

Ние не знаем какво точно се случва с мозъка на жените по време на бременността, но много майки могат да се закълнат, че никога в живота си не са се чувствали по-"изсвирясали".

Ето няколко примера за много смешни неща, случили се на съвсем истински жени със съвсем истински мозъци, събрани от Bored Panda из социалните мрежи (примерите, не мозъците).


Jeremy McLellan
"Със съпругата ми излязохме на разходка и изведнъж тя се уплаши, че сме оставили бебето вкъщи. А то все още е в корема ѝ."

Holly likes to cook
"Понякога забравям, че съм бременна и като минавам покрай огледалото си казвам: "Боже, колко съм се отпуснала"."

Анонимен
"Сгънах няколко кърпи и ги прибрах в хладилника. В ХЛАДИЛНИКА. Просто си стоях пред отворения хладилник, без да мога да преценя да се смея ли, да плача ли..."

Falak Abbas
"Забравих името на собствената си компания, докато говорех с клиент."

david jehnson
"Влязох в кабинката на тоалетната, спуснах дъската на тоалетната чиния и пуснах водата. След това си излязох, тотално пренебрегвайки факта, че още ми се ходеше до тоалетна."

Rhoni Contreras
"Тръгнах си от работа и влязох в чужда кола."

Riley Millay
"Бременният ми мозък е особено зле в последните дни. Току-що се погледнах в огледалото и видях, че съм си направила САМО ЕДНАТА ВЕЖДА??? Извинявам се на всички, които съм срещнала днес."

Има и някои от тези епични моменти, увековечени в снимки

"Вместо да пия вода, току-що отпих бебешко олио."

"Ето какво се случи тази сутрин: отидох на работа с две различни обувки."

"Търсих из цялата къща бая време и започнах да откачам, защото закъснявам, но най-накрая си намерих проклетите ключове. Често срещан страничен ефект, когато си родител и си бременна."

https://www.instagram.com/p/B7wuGXCHT8z/

"Когато сложиш препарата за пране в хладилника..."

"Мислех си, че "бременният мозък" е измислица. Не е. За да направя бъркани яйца тази сутрин, счупих едното в купа, а другото – в чиния."

"Когато стигнеш дестинацията си и осъзнаеш, че си по пантофи."

"Моментът, в който осъзнаеш, че си се разсеяла и си забравила, че играеш на криеница, а 2-годишното се крие вече 20 минути... Нито веднъж не помръдна."

https://www.instagram.com/p/BbcQ3aEgLWh/

w3rewulf
"Жена ми, бременна в 39 седмица, отиде до магазина, "за да вземе някакви неща за вечеря". Ето с какво се прибра:"

My 39-Week Pregnant Wife Went To The Store To “Get Stuff For Dinner”. This Is What She Came Home With

"Моментът, в който осъзнаваш, че си толкова уморена, че си си обула панталоните наобратно."

"Може би страдате от "бременен мозък", ако си извадите пулсовия оксиметър и се опитате да си отключите колата с него."

Stacieinhorrorland
"Бременният мозък е абсолютна истина. От детската градина на дъщерите ми ми изпратиха това. Много ме е срам."

Pregnancy Brain Is So Real. My Daughters Daycare Lady Sent Me This. I’m So Embarrassed 💀

rachycurtis
"Бременният мозък е истина!!!!"

Baby Brain Is A Real Thing!!!!

"В случай че някой се чуди, влязла съм в гаража с отворена кутия масло и съм я оставила на пасажерското място, вместо в хладилника."

"Не много добър избор за блуза, когато си с "бременен мозък". Почти се напиках, когато се погледнах в огледалото."


Нали сте чували колко е хубаво да имаш деца? Не може да не сте – и то е факт. Хубаво е! Хората викат – колкото повече деца, толкова по-хубаво. 

Аз съм малко скептична точно по тоя въпрос за многото деца и многото хубаво и си казах – а тия, дето нямат деца, а имат котка например, дали им е лошо? Затова дайте да видим реално кое е по-лесно и хубаво – да имаш дете или да имаш котка например.

Всички сега ще кажат “ДЕЦА!! ДЕЦАТА, РАЗБИРА СЕ, НИКАКВИЦЕ ТАКАВА!!, как може да сравняваш деца с котки!”. 

Не мога, естествено. Аз не го и правя. Котката все пак е несравнимо по-приятна дори и само на допир. 

Представете си как заравяте ръка в пухкаво котешко шкембе и шкембето започва да мърка... можете ли така да си заровите ръката в детско шкембе? Но айде, да не почваме с лошите впечатления от самото начало.

Разбира се, че децата са по-хубавото нещо. Разбира се. Нали са хубаво нещо? Не може да не са. Малки, сладки дечица. Как да не ги обичаш, малките зверчета? 

Чували ли сте хората какво говорят? Много било хубаво да имаш деца, поне две. Даже три! Абе, много деца. Така казват хората. 

Първо ти го казват, когато нямаш деца. Айде, роди си дете, викат. “Роди си дете, да се куртулисаш.” И ти си викаш “Ма какво ми е сега, защо ми е дете? Какво ми е? Крак ли нямам, ръка ли нямам, мозък ли нямам?”. 

Но все пак ги чуваш и започваш да мислиш – “Ама ставам ли за майка, ама мога ли да се справя, ама как ще е…”. Почват се едни терзания, едни планове, едни тревоги. Имам ли пари, имам ли къде да живея, да не ме уволнят? Какво ще правя с дете на улицата, ако остана без дом?

Никой не се пита такива неща, когато иска котка. „Ставам ли за майка на котка“ и „как ще я гледам тая котка, ако ме уволнят след три години“ са въпроси, зададени НУЛА ПЪТИ в историята на хората, отглеждали котки. 

Просто отиваш, взимаш котка, инсталираш я вкъщи и забравяш за нея 16 години, докато не я намериш умряла някой ден в ъгъла.

Но не. Хората са упорити – роди си дете, та роди си дете. И то накрая ти писне да ти пилят на главата, и родиш дете. 

И ти се разгони фамилията. 

Спираш да спиш. Спираш да се къпеш. Ходиш по пижама 2 месеца. Ставаш 100 кила. И не дай си боже да се оплачеш нещо, и се почне: „А ти какво искаш, бе, то МАЙКА НЕ СЕ СТАВА ЛЕСНО!!“. Налягай си парцалите. Прабаба ти как не е имала следродилна депресия и е родила 13 деца. 

А откъде знаем, че не е имала? Просто не е казвала. Ходила е там, на нивата, раждала е, орала е и не е казвала гък. 

Всичко това нямаше да го има, ако си бяхте взели котка. Котката най-много да ви опикае три пъти обувките и това е. Това е. Бебето момче например ще ви пикае в лицето една година. ЕДНА ГОДИНА СТРУЯ В ЛИЦЕТО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО МУ СМЕНЯТЕ ПАМПЕРСА. 

Котката не ти пикае в лицето. Тя не страда от колики, не хълца и няма нужда да я тупаш по гърба, за да се оригне, та да не освини целия хол с повръщано

Котката няма рефлекс на Моро и не маха с лапи като откачена, докато спи, стряскайки сама себе си, така че да се събуди с рев в 3 през нощта и да не заспи три дена.

Никой никога не е казвал “НЕ СЕ СТАВА ЛЕСНО СТОПАНКА НА КОТКА”. Защото не е истина. ЗАЩОТО СТОПАНКА НА КОТКА СЕ СТАВА ЛЕСНО. То на Господ се става, та на една котка.

Но това не е достатъчно на хората. И почват пак да ти пилят. Айде сега роди второ, че да не расте първото самичко. 

Ма защо ще расте самичко, бе, аз къде ще съм, докато то расте? На друг континент ли? Децата да не са някакъв специален вид фикус, който има нужда от стъбло за придържане, за да растат право нагоре?

В един момент става така, че дори да имаш едно дете, в очите на ХОРАТА все едно нямаш ни едно.

Това е забележително – когато имаш котка, никой не ти казва “Айде, вземи си втора котка, да не седи първата самичка. Хубаво е да имаш повече котки, Красимира. Да си растат заедно, да си се шушкат, да си имат компания. Да си се подкрепят, да има кой да ти отваря вратата някой ден, като се схванеш от артрит.” 

Никой не те подтиква да си взимаш втора котка, за да не седяла първата сама.

Знаете ли защо?

ЗАЩОТО КОТКИТЕ ОБИЧАТ ДА СИ СЕДЯТ САМИ. Не обичат да си се шушкат. Не обичат да строят заедно с конструктор, не обичат да рисуват с водни боички и не искат сок от ябълка със зелена сламка.

Много е хубаво да имаш повече деца, викат обаче хората.

Но никой не казва КОЛКО ПОВЕЧЕ деца. 

Според вас колко ПОВЕЧЕ трябва да са децата, за да ви стане по-хубаво? Сега, в тоя момент, хубаво ли ви е? 

Дали е като парите – имате, например, 1000 лева, и ви е горе-долу добре, обаче след това имате 2000 лева, и вече ви е МНОГО ПО-ДОБРЕ.

Вижте какво. Айде да не се лъжем. Хубаво е да имаш здрави кости, да нямаш остеопороза и шизофрения. Хубаво е да нямаш рак.

Ракът, забележете, не е като децата. Никой не казва “Аааа, браво, имаш рак на черния дроб, айде сега да си завъдиш втори рак на дебелото черво, да си растат заедно, да не им е скучно”.

Хубаво е да имаш пари. Хубаво е да имаш апартаменти в София и да взимаш по 1000 евро наем от всеки, вместо да ставаш в 7 сутринта, за да се блъскаш в автобуса за Бизнес парка. 

Това е хубаво. 

Хубаво е да имаш гупи. Гупите са много хубаво нещо. Седят в един аквариум и само си отварят устата, но от нея не излиза звук. 

Няма сополи, трета сливица и въшки. Не трябва да ги захранваш с пюре от пащърнак. Не им сменяш чаршафите, не плюят, не крещят. 

Не харчиш пари да ги пращаш на частни уроци, да се учат как се пише тема за нравствените добродетели на българката в “Извора на белоногата”. 

Гупите не чертаят паралелепипеди, не намират лице и обиколка на триъгълник. Не учат къде има руда в Родопите. Не кандидатстват в езикова гимназия. Не ги водиш на ясла!

Гупите може да ги оставиш от първия ден сами вкъщи. Или просто да ги изхвърлиш в кенефа, като ти омръзнат. Айде, не се правете на шокирани, и вие сте изхвърляли риби в кенефа. 

Не ги кърмиш! Боже, не ги кърмиш! Нали никой не е кърмил златна рибка или скалария?? 

Не ми обяснявайте колко е хубаво да имаш по две-три деца. Даже четири. Четири било най-хубаво. Ооо, ма то било толкова лесно, бе. Ти само ги роди, па после те сами се гледали. 

В смисъл? Пускате ги сутрин четирите по широкия свят и който както се оправи, така ли? Четирите тръгват в различни посоки и сами се гледат.

Едно тръгне към Младост, едно към Надежда, едно към Обеля и едно, дай Боже, да тръгне към центъра, то ще има най-голям шанс. 

Не че нещо искам да кажа, но опитайте да оставите самичко дете в Надежда, и едно на Славейков и да се хванем на бас кое ще оцелее по-дълго време. 

Котката обаче не е така. Нея където и да я оставиш, ще намери кофа за боклук, ще открие обелка от кренвирш и ще оцелее. Децата нямат инстинкт да се хвърлят в контейнера и да си намират блажна хартия от баничка.

Какво значи сами се гледат? То ние не можем сами да се гледаме, все чакаме нещо някой друг да ни направи. И държавата да ни даде пари, държавата да осигури, държавата да оправи.  

Та децата сами щели да се гледат. Как ще стане? Тия деца обувки не носят ли, на училище не ходят ли? Добре е да ходят, да знаете. Че това и-кратко...

Иначе децата са чудесни същества. Аз имам едно. Прекрасно, малко същество, при това, забележете, съм имала и куче, и скаларии, и котки. Мога да сравнявам. 

И сега имам човек. Хубаво е, не споря. Но не мога да се закълна, че с четири ще ми е по-хубаво. Винаги съм имала по едно от вид. Една котка, едно куче. 

Не се задълбочавам в нито един биологичен вид. Само рибите бяха повече, ама те си стояха в аквариума и създаваха впечатлението на една. Едно от вид. Така е най-добре. 

Ако не искате деца, също ще ви разбера. Но ви съчувствам. Сигурно ви обясняват как ще умрете, заобиколени от котки. 

Защото според хората с деца, хората, които нямат деца, имат котки. Не знам защо така е тръгнала тая легенда. Аз си мисля, че хората, които нямат деца, имат пари за много по-скъпи животни от котките. Примерно за бял носорог. 

Или той изчезна. Белият изчезна ли? Майната му, тогава за черен. 

Хората без деца имат пари да си купят носорог и да го боядисат в какъвто цвят им харесва!!! Помислете си за това, когато утре отидете с двете си деца в мола и си харесате чанта в зелено и чанта в червено и не можете да си купите НИТО ЕДНА, ЗАЩОТО ТРЯБВА ДА КУПИТЕ ШЕСТ АНЦУГА ЗА ЕДНОТО И ШЕСТ РОКЛИ ЗА ДРУГОТО.

Чудила съм се къде си държат обувките хората с много деца. Броя им обувките. Четири чифта само за децата. И майката един – пет. ТОВА СА ДЕСЕТ ОБУВКИ. Къде стоят тия обувки? А другата десетка? А десетте ботуша къде стоят?? Защото не може само с обувки по 12 месеца в годината? А ДЖАПАНКИ? Момичетата и сандали ще искат...

Колко планинарки трябва да купиш за четири деца? Осем, шестнайсет? Това не са ли числата на Фибоначи??

Фибоначи сигурно е имал 4 деца и нонстоп им е купувал нови и нови, и нови, и нови, и нови обувки, два крака, четири крака, шест крака, на първите два вече се скъсаха обувките, на вторите са му неудобни, момент, няма проблем, ще купим нови, на третите се скъсаха, четвъртите не му харесват, докато се върнеш на първите, и то дошла зимата, айде купувай ботуши... 

Горкият Фибоначи. 

И защо в такъв случай да нямаш котка? Какво ѝ е на нея? Котката е великолепно създание. Има четири крака, но не носи обувки. Дори и осем котки да имаш, по 4 крака, това са 32 крака. Без нито една обувка! 

Представете си, че с партньора ви решите да се качите на Мусала този уикенд. 

Никой няма да каже “А котката има ли планинарки? Дали не са ѝ омалели през лятото? Омалели са ѝ!!! КАЗАХ ТИ, ЧЕ СА Ѝ ОМАЛЕЛИ. ОПИРАТ Ѝ ОТПРЕД В НОКТИТЕ. Казах ти да минем през Декатлона да ѝ купим нови планинарки”.

Скандал, развод. Сега ще трябва да оставим котката при баба ѝ. 

“НЕ ИСКАМ ПРИ БАБААА.”

Защото на котката не ѝ растат краката. Не, растат ѝ малко, само в началото, това са няколко месеца. И КРАЙ. Край! 

На децата знаете ли докога им растат краката? ОСЕМНАЙСЕТ ГОДИНИ. Това са милиони обувки. МИЛИОНИ. МИЛИОНИ ТОНОВЕ ВЪГЛЕВОДОРОДНИ ЕМИСИИ, ИЗЛЪЧЕНИ ОТ МИЛИАРДИТЕ ДЖАПАНКИ НА ЧЕТИРИТЕ ВИ ДЕЦА. 

И после защо изчезвали ледниците.

С котката това няма значение, защото не ѝ купувате обувки. Не ѝ купувате дрехи. Не я ваксинирате! Стоп. 

Ваксинирате я. Моля ви. Ваксинирайте си и котките, и хората. И-краткото не е толкова важно, но ваксините, моля ви. Карала съм морбили, не е хубаво. 

Та, ваксинирате си котката. Но не я мислите. Ще се научи ли да чете, в кой университет ще влезе. ЩЕ СТАНЕ ЛИ АРХИТЕКТ? 

На котката не правите прощъпулник. Не я кръщавате в църква. Не ѝ месите погача. Котката не кара пубертет. Като се разгони, отивате и КРЪЦ, приключвате със сексуалните желания. 

Котката не търси в Гугъл как се прави аборт. 

Котката не се връща пияна вкъщи с размазан грим и ревяща, че Георги се е целувал с друга котка в кенефа на Ялта. 

Котката не ходи по дискотеки. Няма гаджета, не ти тръшка вратата под носа. Не я хващат да си бие чекии в банята!! КОТКАТА НЕ ВЗИМА КОКАИН. Не иска айфон, безжични слушалки и пухенка ФИЛИП ПЛЕЙН.

Котката сама си мие задника. Нали знаете как застават и се ближат по гъза в умопомрачение, с часове? Не вика “ГОТООООВ СЪМ”. Не се маже с лайна до гърба. Не ѝ забелвате пишката и това да се превърне в проблем номер 1 на семейството за 6 години напред. 

Не питате във Фейсбук “МАМИ, А ВИЕ КОГА ЗАБЕЛИХТЕ ПИЛЕТО НА ВАШАТА КОТКА?”.

Не ѝ миете зъбите. Или ако искате, ѝ ги миете, но не е задължително! Няма да дойде класната на котката ви и да каже “Вижте какво, госпожо, тая котка изглежда и мирише като да не си е мила зъбите от 5 години, ще сигнализираме на социалните”.

Котката спи, където ѝ падне. Където застане, там заспива, при това по собствено желание. Няма Сънчо, няма детски, няма кандърми. Няма “АМА ОЩЕ МАЛКО ПЕС ПАТРУУУЛ. ИСКАМ САНДВИЧ И МАЛКО ВОДИЧКА”. 

Тя просто сяда някъде и в следващите 16 часа стои там, навита като геврек. Яде малко. Може да е леко капризна, но не ровчи с лапа в котешката храна и не вика “УУУУУУУУУУУУ, ТОВА ЗЕЛЕНОТО НЯМА ДА ГО ЯМ” и да плюе в паничката си с отвратена физиономия.

Знаете ли колко струва да летите с котка до Австралия? Стотина долара и я бухате в чанта или клетка в каргото, а вие си сядате в салона и си пиете уискито, и нямате проблеми.

А знаете ли колко струва да летите с дете до Австралия

ХИЛЯДИ ДОЛАРИ В ПОСОКА. 

И дори не можете да го оставите в товарното отделение, та да си изкарате едни 20 часа на спокойствие, защото веднага някой ще ви снима и ще ви пусне по всички телевизии. 

Значи, не само плащате 2000 долара, ами и търпите крясъци, лиги и тръшкане в продължение на 20 часа – е къде му е келепира на това?

И знаете ли какво? Накрая, след всички тия обувки, джапанки, дрехи, нерви, зорове, частни уроци, въшки, шарки, глисти, счупени ръце, сливици и двойки по математика, детето се обръща един ден и ти казва “МРАЗЯ ТЕ. НЕ ИСКАМ ДА СИ МИ МАЙКА. ТИ МИ ПРОВАЛИ ЖИВОТА”. 

И заминава да учи океански риболов в Дюселдорф.

Котката никога няма да направи такова нещо. Първо, защото не може да говори. И второ – и то е най-важното – ЗАЩОТО НА КОТКАТА НЕ Ѝ ПУКА ЗА ВАС.

P. S. Разбира се, че преувеличавам. Да имаш дете е страхотно. А най-страхотно е да имаш и дете, и котка. Като поотрасне, може да го оставяте да се грижи за котката и да си пътувате където си искате!

P. P. S. Шегувам се! Котката може да си я взимате. 


Ако отминалите празници – с дежурните си кампании и леко пластмасово добротворческо настроение – не са изчерпали капацитета ви за добрини, сега с чисто сърце може да свършите една такава. Или по-скоро без много усилия да направите нещо полезно за друг, което ще улесни неимоверно живота му.

Как: събирате де що имате дрехи и обувки, които се търкалят в някой ъгъл на гардероби, ракли, под леглата или където и да си държите дрехите, и ги носите в Кризисния център за настаняване на бездомни хора в София.

Къде: центърът се намира в Захарна фабрика, бл. 51А.

Кога: всеки ден, по всяко време. В момента институцията работи с увеличено работно време заради студените дни и на практика дарения се приемат 24 часа 7 дни в седмицата. А иначе официалното работно време за прием на бездомни хора е от 18:00 до 10:00 от 1 декември до 31 март, като капацитетът е 170 души.

Защо: защото е студено. Макар зимата засега да не се е озъбила, както си знае, ако си на улицата с неподходящо, прокъсано облекло, никак няма да ти е добре. Едва ли можем да предположим какво означават чифт топли, здрави обувки или един топъл пуловер за хората, които прекарват живота си на улицата. При всички положения необходимостта от тях е много по-голяма, отколкото например от храна, както казва директорът на Центъра Пепи Джуренов пред БНР.

А ето това са телефоните в блока, на директора и на дежурния за обход:
Телефон на директора: 088 827 9249
Телефон в бл. 51А: 0889 755 478
Телефон на дежурен за обход: 0889 095 417

Месец след като Ема се сгодява през 2016 г., майка ѝ е диагнозстицирана с терминален рак. Умира през 2017 г., когато дъщеря ѝ планира сватбата, но все още не се е омъжила.

Когато преди две седмици Ема получава булчинските си обувки, тя открива, че майка ѝ тайно е платила за тях. И освен това ѝ е оставила послание на подметките на обувките, пише BBC.

Източник:
@LACEANDLOVESHOES

Съобщението гласи: „Исках да имаш подарък от мен в деня на сватбата си. "Надявам се да имаш магически ден. Много любов и силни прегръдки, МАМА".

Абсолютен шок. 38-годишната Ема, която трябва да се омъжи за годеника си Ричард през август, казва: "Беше толкова трудно да планирам сватбата, без тя да е до мен. Непрекъснато плачех."

Когато получава обувките по-миналата събота, тя няма никаква представа, че майка ѝ е оставила съобщение на тях. Годеникът ѝ е знаел за това, но го е пазел в тайна.

Когато Ема вади едната обувка и вижда част от текста на подметката, изобщо нямала представа какво чете. Когато осъзнава, че думите са на майка ѝ, избухва в рев (а и в какво друго да избухне).

"Бях в абсолютен шок. Не можех да дишам, не можех да говоря", казва Ема.


Ема разказва за BBC, че майка ѝ, на която ѝ били дадени 2 години живот след диагнозата рак на белия дроб, е започнала да пише писма до членовете на семейството. "Тъй като си отиде много по-рано от очакваното, аз не получих писмо. И сега това е много специален момент за мен".

След като споделя своята история във Facebook, Ема казва, че е получила още послания от хора, които са се оженили или ще се женят без майките им да бъдат до тях.

Аманда Уайз, която управлява онлайн магазина за персонализирани обувки Lace and Love, казва, че майката на Ема се е свързала с нея през 2017 г., казвайки ѝ, че няма да може да присъства на сватбения ден на дъщеря си. Плаща вече поръчаните от дъщеря ѝ обувки и след това изпраща посланието, което иска да ѝ остави по мейл.

"Това е най-емоционалният чифт обувки, които някога съм правила", казва Уайз. "Надявам се, че те ще донесат малко утеха на Ема в големия ден.


Не пропускайте

https://maikomila.bg/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B8/

Знаете, че в рубриката ни "Жените могат всичко" представяме жени, които по някакъв начин разбиват стереотипа и ни взимат акъла с това, което правят и което представляват.

Днес на гости ни е един абсолютен пример за жена, която може всичко, а ако не го може, ще се опита да го постигне. Тя редовно предизвиква границите на физическите си способности и вече години наред разбива рекорди, понякога - задминавайки и мъжете. Буквално!

Представяме ви Мария Николова, състезател по бягане в ултрамаратони, дългогодишен атлет, а от няколко години - и гордост за България в областта на планинското бягане и ултрамаратоните. Участвала е 8 пъти на състезанието Витоша 100, като 4 пъти е ставала първа сред жените, и останалите 4 - втора. Пет пъти участва на най-популярното подобно състезание в Европа - Обиколката на Монблан - ултрамаратон с дължина 170 км и 10 000 м положителна денивелация.

Бягала е на още десетки маратони по целия свят, а тази седмица ни покани на скоростно изкачване до Черни връх, за да ни разкаже за хобито си и как се става шампион - на собствени разноски и за удоволствие. Беше ни трудно, признаваме, но си заслужаваше! Приятно четене и няма да ви се разсърдим, ако след това хванете гората!


Представете се – коя сте, откъде сте и с какво се занимавате?

Снимка: Личен архив

 

Казвам се Мария Николова, от Сливен, завършила съм икономика, но никога не съм работила по специалността. Израснала съм в спортно семейство и на 11-12 години бяха първите ми стартове в леката атлетика. Това продължи докъм 27-та ми годишнина, след това прекъснах и се насочих към кондиционните тренировки, а малко по-късно и към планинско бягане и по-специално – ултрамаратони.

Като дете започнах със седмобой, което представлява седем лекоатлетически дисциплини – 100 метра с препятствия, 200 метра гладко бягане, 800 м гладко бягане, скок на височина, скок на дължина, тласкане на гюле и хвърляне на копие. През годините съм се състезавала и в скок на височина, скок на дължинаи, 400м с препятствия, 800м и троен скок. В един момент обаче не бях достатъчно мотивирана да продължа с леката атлетика и тогава вече преминах към кондиционното трениране.

Как дойде влечението ви към ултрамаратоните?

Търсех си предизвикателство, харесах идеята да си тествам в нещо различно. Първото ми участие на такъв маратон беше на Витоша 100. Не знаех как ще потръгне, дали няма да се откажа, как ще реагира тялото ми в такива условия – идеята ми беше единствено да финиширам. Подготовката ми по това време се състоеше в тичане два пъти седмично в Борисовата градина, а уикенда – изкачване на Черни връх от НДК, с бързо ходене.

Не познавах трасето на състезанието, но, изненадващо, станах втора! Факт е, че по това време (2011 година) участниците не бяха толкова много. И въпреки това времето, което дадох, беше малко над 12 часа – при контролно време 20 часа.

Снимка: Личен архив

По време на това състезание се запознах с други хора, които се занимаваха с такъв тип маратони. Тогава разбрах и за обиколката на Монблан, и така се зароди идеята за събиране на точки за лотарията за обиколката.

Обиколката на Монблан е много популярно – може би най-популярното подобно състезание в Европа. То обикаля около масива Монблан, минава през 3 държави - стартира от Франция, минава през Италия и Швейцария и финишира отново във Франция. Квотата за участници е 2300 човека, но обикновено кандидатстват над 10 000 души от цял свят, което е наложило въвеждането на лотария, с която да бъдат избирани участниците всяка година.

За да участваш в лотарията, трябва да събереш точки от три други състезания, които също са ултрамаратони, и въз основа на тези точки печелиш право да си в лотарията за Обиколката на Монблан. Тези точки освен това доказват, че си достатъчно подготвен, за да участваш в състезанието.

Мен 2012-та година не ме изтеглиха на лотарията и успях да се класирам чак следващата година, когато финиширах състезанието за 36 часа.

Обиколката е с дължина 170 км, с 10 000 положителна денивелация. Беше ми много тежко, но си бях казала, че целта ми е просто да финиширам, без да гоня време или някакви рекорди и задължително - без контузии. Още не бях стигнала половината от пътя и вече бях със страхотна мускулна треска, а накрая и безсънието ме мъчеше, освен че цялото тяло ме болеше. Но успях и го завърших.

До днес имам общо 5 участия на обиколката на Монблан, от които една незавършена, а тзи година постигнах най-силен резултат 27 часа и 23 минути, и девето място сред жените.

 

Снимка: Личен архив

Какво ви кара да искате да се тествате все повече и все по-тежки маратони? Кои са положителните и отрицателните черти на това ваше хоби?

Всичко идва от това, че ми доставя удоволствие и правя нещата не защото трябва. Да, има риск от травми и контузии, но то и във всекидневието можеш да се контузиш.

Звучи противоречиво, но тренировките и прекараното време в планината всъщност ме разтоварват. Това е моето хоби.

Колко време отнема възстановяването след състезание като обиколката на Монблан?

Тази година единствено в деня след състезанието не исках да виждам тичащи хора. На следващия ден вече катерихме нагоре в планината. На третия ден изкачихме четирихилядника Гран Парадисо. На четвъртия ден вече тичах.

След състезание не лежа вкъщи, напротив – разхождам се, гледам да се храня, да възстановя калориите. Предишните години обаче възстановяването ми отнемаше повече време.

Кой е най-тежкият ви маратон досега?

На Олимп имам най-тежкото преживяване. Там беше 100 км маратон, със 7000 м денивелация. Преживях много тежка хипотермия, но все пак финиширах, почти в несвяст.

Как протича едно състезание? 

Първо трябва да се погрижиш за екипировката и най-важното от нея - обувките. Дрехите също са важни и трябва да са качествени, за да избегнеш протривания при такива дълги маратони. Всяко състезание има задължителна екипировка, която носиш в раница за бягане, и всеки път изискванията са различни – на Монблан примерно имат много изисквания за екипировка, заради атмосферните условия. Просто там рязко може да се влоши времето и условията да станат много тежки.

Снимка: Личен архив

По трасето има определен брой пунктове, на които презареждаш с течности и храна, в зависимост от състезанието може да има помещения за спане, баня, масаж. Има контролно време – както общо, така и междинни, по трасето, и за да не те спрат, трябва да се движиш в него.

Имате състезания, в които минавате и мъжете. Какво е тяхното отношение към вас, като състезател?

Тази година имам два такива. Единият беше ултра маратонът Орехово Персенк Ултра, който правих преди обиколката на Монблан – 50 км тичане в Родопите. Преди това пък бягах в Сърбия и там станах втора в общото класиране.

Снимка: Личен архив

Именно в Сърбия беше много комично, защото аз стартирах последна, най-отзад. Първите двама мъже бяха много напред – но на пункта на 40-я км се срещнах с единия от тях и сърбите доброволци се смееха, че изглеждам по-добре от него. След мен дойде и вторият мъж, после двамата навън пак ме задминаха – и когато стигнах пункта на 70-я километър, те пак бяха там... реакцията им беше много смешна. Определено бяха разочаровани, че ме виждат!

Накрая се класирах втора в общото класиране. Но истината е, че мъжете се държат спортсменски и с уважение. Или поне това показват, хаха.

Как живее човек, който всяка година иска да печели състезания? Какво е всекидневието ви?

Нивото в България в последните години се вдигна. Има все повече желаещи да участват, както и все повече състезания на родна земя, което налага да съм на ниво. Дните ми протичат различно, защото се съобразявам с моето свободно време, което не е еднакво всеки ден. Ако времето нависоко е хубаво – качвам и слизам Черни връх или тичам долу, по хоризонталата. Уикендите пък използвам за по-дълги тренировки.

През зимата тичам малко - основно пантирам (катеря със ски и спускам). Мисля че това е добра тренировка, защото през цялото време си нависоко и тренираш, а то си е усилие – и качването, и спускането.

Снимка: Личен архив

Качвала сте и няколко високи върха – какво е да си там?

Тази година се качихме два пъти на Елбрус (най-високият планински масив и връх в Русия, 5600 м) – пешеходно и със ски, Монблан съм качвала 3 пъти, Гран Парадисо в Италия (4061 м) и Монте Роза, намиращ се между Швейцария и Италия (4634 м).

Снимка: Личен архив

Да се кача на над 5000 метра беше много тежко и различно от всичко, което бях правила до този момент. Това, което помня, е, че се чувствах супер изтощена и изморена. Спирах през 20 крачки, които броях, за да не спра по-рано. Сърцето ми биеше много високочестотно, а по време на нощуването ни (на голяма надморска височина), имах и адско главоболие. Отдавам обаче някои от неразположенията на факта, че не направихме климатизация, а направо атакувахме върха.

Кое е най-дългото ви състезание без сън и как се възстановявате по време на маратон?

Най-дългото ми бягане без спане е тази година в Андора –

тичах 38 часа, без да спя.

По време на такъв тип натоварване трябва да пиеш доста течности - аз пия супа, ям паста и ориз. За съжаление, в един момент тялото отказва да яде и трябва да се насилваш да се храниш.

В Андора например имах един участък от трасето, на който ми стана лошо и мислех да поспя, но все пак се справих. Но мисля че ако се налага да тичаш повече от 50 часа, по-добрата стратегия е да легнеш за малко. И нещо, което съм забелязала - според мен жените се справят по-добре с безсънието от мъжете.

Покрай бягането кои са другите интересни неща, които виждате и срещате?

Маратонът в Хонконг е една от най-екзотичните дестинации на които съм била! Там имах близки срещи с маймуни, докато бягах, както и с разни други животни, които дори не знаех какви са. Там природата е много различна, пътеките са култивирани – рядко виждаш истинска пътека, винаги е застлана с нещо, катериш връх по стълби или подредени камъни... Всичко е различно.

Обиколката на Монблан пък я правя толкова години подред, защото ми харесва като природа и гледки. Не съм се наситила на местата, през които минавам - докато въртиш около Мон Блан, виждаш върха от различни места. Просто там е много красиво навсякъде. И има мармоти!

В България съм бягала из Родопите – състезанието Орехово минава през Чудните мостове. Там бягах със звънче в ръка, за да мога да вдигна шум, ако видя мечка... Срещала съм се с лисици също и най-страшното – овчарските кучета! Те са абсолютно неподатливи на команди и единственото, което правят, е да се зъбят и ръмжат. Знам за хора, които са се качвали от страх по дърветата и са чакали там някой да дойде и да отведе кучетата...

Снимка: Личен архив

Имала съм и страшни моменти, в които ме е било страх (по време на състезание) от гръмотевици или да не се загубя. В Сърбия например падна мъгла, което затрудняваше проследяването на маркировката, заваля порой, много ниски температури, а аз бях абсолютно сама, при това – полу-заклещена в някаква безумна хвойна.

Истината е,че съм супер страхлива. Като видя следи от мечка страшно се панирам. Страх ме е от коне, от крави... от змии... много. Вдига ми се адреналинът и се разтрепервам веднага. И от високо ме е страх! Стремя се да преодолявам страховете си, което ме прави по-силна и в живота.

Кога човек трябва да си даде реална сметка, че рисковете са по-големи и трябва да се откаже?

В началото, когато почвах, за мен това да се откажеш беше проява на слабост. Дума не можеше да става! Сега обаче гледам по друг начин на нещата. Най-тежката ми травма беше, когато паднах на глезена си и получих увреждания, но... не се отказах. Това беше в началото. Ако сега се случи, ще спра. Отказвала съм се, когато съм била в много тежко състояние заради обезводняване и недохранване. Сега вече, ако имам болежка, която променя походката, тичането – ще спра, защото това може да доведе до дългосрочни последствия.

Снимка: Личен архив

Какво ще кажете на момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да правят същото?

Че първо това трябва да им доставя удоволствие. Имала съм дни, в които съм си казвала – сега не ми се ходи да тренирам. Обаче знам, че след това ще се почувствам по-добре. Няма значение с какво се занимаваш – то трябва да ти доставя удоволствие и да знаеш, че след това ще бъдеш щастлив.

Ето – аз, като отида в планината, това ме зарежда много. Чистият въздух, гледките... може да не се чувствам добре да тичам, но отивам поне на разходка. Сега... ако е 6 сутринта и навън вали дъжд, не излизам – не обичам да тичам в лошо време, въпреки че съм тичала в дъжд. Но ако има друга възможност, използвам нея.

Мъжът до вас подкрепя ли ви в това, което правите?

Хаха, в моя случай не само че ме подкрепя, а тича редом до мен. Последното му състезание беше преди дни – участва на ултрамаратон с дистанция 340 километра, които той взе за 112 часа, с около 2-3 часа ОПИТИ за сън. Аз, в компанията на една приятелка, обикаляхме по трасето с кола и се опитвахме да го мотивираме и вдъхнем сили по пунктовете, където можем да го видим. Носехме му дрехи, храна, нещо за пиене. Така че, ние семейно си тренираме и състезаваме. Него тази година просто не го изтегли лотарията за Монблан, иначе и там тичаме заедно.

Снимка: Личен архиl

Как бихте насърчили хората да обикнат повече планината? Ето я Витоша, на две крачки от нас, но като че ли много от нас не я използват по предназначение?

Бих посъветвала родителите да дават пример на децата – в днешно време децата, спрямо моето детство, водят много застоял начин на живот. Двигателната култура се гради от дете – тъй като, когато човек стане голям, психически трудно намира смисъл да се натоварва физически, ако няма този навик. Намира за много тежко дори и най-лекото усилие. Ето, затова дори и големите състезания и ултрамаратони организират по-малки стартове, така че и децата да се включат, заедно с родителите си. И говорим за наистина малки деца – около 5-6 годишни.

Как почивате?

Така, както другите хора тренират. Отивам в планината, без планове и графици. Гледам да не бързам, въпреки че съм много припряна и все искам да се случват повече неща, и да не изпусна нещо. Ходихме в Гърция наскоро за 3 дни... където се отчетох с кратко плажуване и в останалото време си взимах дозата планина, катерейки Олимп.

А как се храните, предвид факта, че тренирате всеки ден и тичате по над 10 км дневно?

Не съм пример за здравословно хранене – ям всичко, предимно въглехидрати, тъй като се натоварвам доста. Обичам пица, паста, суши, също и сладко – особено шоколад.

Като кондиционен треньор смятам, че една жена трябва да е преди всичко здрава и активна физически пред това да е определени (ниски) килограми и без сили, да изпада в крайни състояния от глад и да няма енергия.

Килограмите не са показателни и според мен повечето хора го осъзнават. Важното е да се чувстваш и да изглеждаш здрав.

Какво ви предстои и къде може човек да ви види и пипне на живо?

В планината 🙂 Освен това следващия уикенд отивам на състезание в Кападокия, което миналата година спечелих. В началото на другата година ще участвам и на ултрамаратона в Хонконг.

Снимка: Личен архив

Всички ние, приятели, си имаме особености. Ето я например Красимира - не се разделя със слънчевите си очила почти за нищо на света! Ляга и става с очила, дори се къпе със слънчеви очила и въобще, човек ще каже, че е малко, така, свръх привързана към тях!

Ето я обаче и Елисавета - тя очила не носи, защото те не могат да се задържат на главата ѝ много дълго - просто жената е толкова разсеяна, че си забравя всичко навсякъде. Портфейла - в колата, колата - в мола, а молът... боже, кой мол бешее... И така, знаейки тези наши особености, опитайте се да отгатнете какво стана, когато Елисавета взе на Красимира любимите очила и замина на екскурзия из Родопите!

Сетихте ли се? Ето така стават раздорите сред приятелките.

 

Диляна Данчева е в Майко Мила със страхотен кратък текст по темата "Как да се справим с кофти ситуации и да си останем добри майки". Ние доста се смяхме и обещаваме да пробваме очевидно изпитаните съвети в първия удобен момент!


Мили майки, тук накратко давам две работещи идеи, в които няма нищо нелегално, но би трябвало да бъдат морално заклеймени.

1. Лоша идея Номер ЕДНО – връщане на скъпи стоки.

Значи, представете си как се моткате из разни молове, само за да може отрочетата да има къде да потичат в студеното време.

Сега си представете едни обуФчици, чиято цена е колкото две „майчински“ за първата година.

Сега си представете, че сте точили лиги по проклетите обуФчици вече два месеца, представете си как накрая са били намалени наполовина и, жертвайки всичкото памперс, пюрета, бодита и друга гняс, която можете да купите с тези пари, стискате зъби за предстоящия скандал с благоверния на тема „пак ли обувки???“, и смело ги купувате.

Скоро обаче разбирате защо е останал точно вашият номер - проклетите обуФчици имат дефект в хастара! Прищипано или недобре скроено отвътре парче, на тайно място, незабележимо убиващо в първите десетина минути и превръщащо обувките в уред за средновековно мъчение всяка следваща секунда.

Дефекта ви сочи опитен обущар, при когото ги носите за разпъване и който ви връща обувките с думите

„Гуспожа моа дъ въ земъ пърите, ама таа нема да стане – тоа ни мой се опине. Требва да се резне и пришие с парченце“

Връщате се в магазина, но там любезно ви казват, че няма проблем, няма дефект и въобще да ви няма.

Правилният начин за справяне със ситуацията: Пишете на Комисия за защита на потребителите, премиера и арменския поп, те се свързват с НАТО, задейства се ЮНПРОФОР и след кратки дипломатически совалки, включващи Еманюел Макрон и Ангела Меркел, ви връщат евентуално отговор през следващия ноември и ви сменят обувките през юли 2021 г.

Ефективният начин: Взимате децата с вас (колкото по-малки и жизнерадостни, толкова по-добре), взимате и момчето на съседката – трябва да е от ония с разбита глава и течащ сопол. При желание може да вземете и един брой отегчен и атрактивен тийнейджър, ако може с пънкарска или метълска визия, и да си носи телефон с музичка.

Нахранвате обилно децата със сладки и бонбонки.

Обещавате им нова игра: да влезете в ей онзи лъскав магазин и да им разрешите да подредят обувките по цвят и височина.

Изсипвате се всичките в магазина в час пик.

През първите десет минути повечето нормални клиенти вече са напуснали.

На петнадесетата управителката се е появила и е склонна да преговаряте.

2. Лоша идея Номер ДВЕ – послушни баби.

Случвало ли ви се е, въпреки вашата изрична и стриктна забрана, някоя от бабите да храни редовно любимото внуче с шоколад, бисквитки, вафлички, сокче и солетки точно преди вечеря, докато са на детската площадка, щото и без това сте лоша майка и, в края на краищата, от малко сладко никой не е умрял?

После вие се чудите до 3 часа как да приспите „ангелчето“ и как да събудите себе си и него няколко часа по–късно за работа и за градина.

На мен ми се е случвало няколко пъти.

Правилният начин: говорите с бабата, говорите с внучето, говорите с мъжа си, говорите със съседките оторе, отдолу и на партера, обаждате се на „Господари на ефира“ и на Парламентарната комисия по младежта и спорта.

Стартирате кампания за полезността от здравословността на здравословното здраво хранене.

Лепите плакати около детските площадки, училищата, пенсионерските клубове и парламента. Няма начин да не тръгне слух и евентуално бабата да се повлияе! Вероятно малко ще се обиди, че я разнасяте из квартала, но е почти сигурно, че ще има ефект, защото ХОРАТА ЩЕ ГОВОРЯТ. Ще ви го върне, като натяква по същия гореописан ред каква лоша дъщеря/снаха сте.

Ефективният начин:  Уговаряте се с бабата да гледа детето през седмицата;

Взимате си половин свободен ден, взимате детето на обяд от градина, оставяте го да поиграе и го приспивате около три, три и половина, четири, оставяте го да спи до когато иска;
След ставане му давате за следобедна закуска (около 18-19 часа) тортичка, желирани бонбони или каквото му е там любимо и колкото иска.

За игра му опаковате любимата раничка с всички китайски, виетнамски и хонг-конгски играчки с пищяща, виеща и неспираща музика, които детето така обича и които все не му разрешавате да слуша едновременно.

Ако святкат, мигат и блестят – още по-добре.

Доставяте го на адреса на бабата.

Оттегляте се и си почивате цяла седмица, а след края ѝ нещата вече не са както преди.

Вече познавате добре Елка Стоянова с текстовете ѝ при нас - 9 неща, които само майките на тийнейджърки ще разберат, както и За правото на аборт и телесна автономност. Днес обаче тя ще ни разкаже как отива в магазин за обувки с ДВЕТЕ СИ ДЪЩЕРИ и какво ѝ се случва там. Заслужава си четенето, а ако вие се откриете някъде в текста - приемете го с чувство за хумор!

****************************
(За онзи неловък момент, в който се озоваваш в магазин за обувки с две хлапета, едното от които се прави, че не е с теб и като цялоq космическата радиация и хормоните го карат да се държи непредсказуемо като свръхнова пред взрив, а другото за малко да го забравиш на тръгване. Освен това се оказва ,че всички майки на света, ВСИЧКИ, са в същия магазин в точно тоз момент, за да обуят за училище драгоценния наследник)

Започвам да пиша това изпълнена с противоречиви чувства – от една страна, топла жал към самата мен, задето ми се налага всяка година по същото време да преминавам през тоя ад, а от друга - тихо злорадство, като знам, че не съм единствената в обувния ад.

Обувките, тая сакрална за жената тема, се превръща в страдална след раждането на едно, две, три или за колкото там сте имали куража деца. За това как страдам по някои от великолепните си чифтове, строени като войници в красивите си кутии, готови веднага да превземат с марш на скок който и да е крайбрежен бар, но обречени на мълчалив затвор под лъскавите капаци, ще си говорим някой друг път.

За това как чифт детски обувки може да струва колкото зимната ви сметка за тока, защото тия гадове в нармага са наясно, че на вас нови обувки може да не купите, но за детето ще си дадете и залъка, няма да повдигам въпроса.

Исках да си говорим само за мъките, през които ние, иначе влюбените в шопинга, сме принудени да минем, за да може безценното ни наследство да крачи смело и със самочувствие в училище.

Знам че сте наясно - не е възможен шопинг тур и командване на армия от две/три/пет хлапета, движещи се в произволна траектория, докато влачиш раници, якета, шапки, шишета, топки и други военни атрибути, ако си качен на десет сантиметрови токове.

Не е възможно и на петсантиметрови токове, дори, да запазиш и двете капчици достойнство, тъй важни за всеки генерал, защото балансът на посочените сантиметри е изкуство, невъзможно за практикуване с извънредни тежести. Затова да слезем от високите токове, да обуем мокасините, а ако сте лошо момиче - ботите на платформа, и да прекрачим прага на Вълшебната страна на детските обувки.

За модели и марки не ми се говори. От една страна - положението е плачевно. Ако искате да обуете дете на възраст между пет и петнайсет, се оказва, че модата е в двете крайности – или прекалено бебешки, или направо дамски, като спортните са единствената междинна алтернатива, а от друга - там е ясно, че всекиму според потребностите, нежели според способностите.

Но докато обикалях с моите две девойки, и двете във възрастта между пет и петнайсет, неволно ставах свидетел на други клети жени, повели чадата си на пазар.

Замисляли ли сте се откъде идва думата „изчадие“ ? Според мен – от чадо. А „чадо“ иде от чаве от ада. Обаче нас тия не ни плашат, ха-ха, те може да са чада от ада, но ние, жените, тръгнали на пазар с деца, СМЕ МАЙКИТЕ ОТ АДА. И най-общо се делим на няколко групи:

1. Компетентната.

Това е най-бруталният тип. Тази майка не е от вчера такава, тя просто си е родена с нрав на фелдфебел, но понеже няма казарма за жени, родителското поприще ѝ е дало шанс да се реализира. Ще я откриете я в родителския комитет в училище, я начело на глутница майки в парка, я по новините да обяснява компетентно как пенсионерите са ѝ изяли детските надбавки. Има достатъчно свободно време, което с ентусиазъм посвещава на децата си, твърди, че чете книги за възпитанието им, но всъщност е чела само Д-р Спок и то защото са ѝ я подарили за сватбата, виси постояннов по форумите, където ръси мозък на кило и се подиграва на простите женки, които задават толкова невежи въпроси.

Тя много добре знае от какво има нужда детето ѝ и разни продавачки, консултантки, или, не дай Боже, самото дете, не могат да ѝ дават акъл при избора на обувки. Последната версия, на която попаднах, натъртваше на 12-годишната си дъщеря, че ТОЧНО тези (грозни) обувки са идеални за училище и въобще са най-доброто за крака ѝ, да остави другия чифт! Горкото дете беше точно в оня момент от растежа си, когато всяка част от тялото му избуява по различно време и с нелогични темпове, поради което имаше тънко и дълго вратле, на която бе кацнала голямшка, клюмнала глава с големшки, примирени очи.

Майката излезе победител по един безмислен, агресивен начин, без да си дава сметка, че дори купуването на обувки за дъщеря ѝ е урок. Не знам защо беше толкова важно за тая дама да надделее – можеше спокойно да даде възможност на детето да си избере, в крайна сметка това, от което най-вече има нужда едно 12-годишно момиче е самоувереност, а няма жена, която да не знае как обувките се отразяват на самоувереността.

2. Фетишистката.

Изтупана, свежичка, с нокти, с които едва ли бели картофи, но ако иска, може да ги нареже. Кокетна чанта, чорапогащник без бримка, степфордска съпруга. Очевидно е била завлечена в магазина от дъщерята, която възторжено и обясняваше, че си е избрала този и този чифт, а-у. Изтърпя с благосклонно пренебрежение тирадата на лапето, огледа с лек потрес суетящите се наоколо майки и деца и се обърна към щерка си – "Тръгваме си, мило, избрала съм ти едни страхотни в „§§§§“, много ще ти харесат, но по-бързо, че после си на урок!" И изчезнаха към светлото бъдеще, оставяйки плебса да избира двуцифрени патъци на наследниците.

Очевидно купуването на обувки беше голяма работа за тая дама, а предполагам че и всяко събитие във всекидневието на отрочето е не по-малка. Бас, че всички ангажименти, срещи и визити на дъщеря ѝ са по график, след преценка по целесъобразност и със сериозна цедка на контактите. Тя, всъщност, обожава дъщеря си и иска само най-доброто за нея, в това число и да е най-добрата ѝ приятелка. Сто процента си имат специални обяди „само-за-нас-двете“, отбелязват с минидомашно тържество всяко постижение на детето, води я да си правят сладки кукленски майка-и-дъщеря снимки при професионален фотограф, а когато пазаруват заедно, в правилните магазини, разбира се, ако продавачката донесе няколко кутии, със съзаклятническо ръкопляскане ще подвикне – "Оу, маме, хайде да сме лоши момичета и да вземем ДВА чифта!" Бляк.

3. Смарт-майка.

По-активно купуване на обувки от това не бях виждала. Артикулът биде огънат, огледан, превъртян, подушен, пляснат, тряснат у земята, после обут на единия крак на лапето, разходи се, бе, маме, я подскочи, петата как я усещаш, госпожоо подметката от какъв материал е, че не пише на етикета, абе, виждам че пише, ама то като ги знам, дай маме другата да обуем, еееее, може ли в двайспърви век да правите обувки с връзки, чакай, бе, маме, ей, шести клас стана, не се научи да ги връзваш тия връзки, ама и вие, хората какви ли не копчета и лепки измислиха, наностелки измислиха, стелки с гел, велкрото даже е от миналия век, само ние тука в тая българия с връзки, няма да се учудя ако решим космонавт в космоса да изпратим с обувки с връзки, то само на обувките да бяха, с мед на ни намажеш, ама не, навсякъде връзки...

Не млъкна тая жена. Като си тръгвах, още избираха, а горкото лапе подскачаше, потропваше, клякаше, тичаше на място, надявам се се е сетила да поиска леген с вода, да ги пробват и на мокър терен.

4. Нормалната.

Аз. Кръстих тая точка така, само защото много ми се иска да съм. Иначе – разбирай, жена в пълна невъзможност да издава звуци, да спори и да се налага, поради изтощение до смърт от обикаляне с двете деца. Защото преди да стигнем до обувките, трябваше да подсигурим и някой и друг аксесоар за над тях. В резултат – тинейджърката дори изобрази нещо като съжаление на лицето си, което на публични места обикновено излъчва „не съм с тия двете – тва, малкото, крещи „како“ на всички по-големи от нея, а тази там, наборката на Аменхотеп, за пръв път в живота си я виждам, не знам защо ми говори, но пък нямам нищо против да плаща на касата“. И в блажена мъгла видях как двете се хванаха за ръце и се заразхождаха между рафтовете.

А през това време нормалната им майка изобрети нова йога поза, в която е възможно да спиш и дори да постигнеш нирвана на табуретка за мерене. През това време двете в пълно разбирателство си избраха по чифт боти и понеже нито един не беше в истеричен цвят или със стилето ток, нито надхвърляше месечния бюджет на етиопско племе, платих почти в безсъзнание, после се метнах на едно такси, после тинейджърката попита „къде е сестра ми“, после пратих тинейджърката да я забърше от огледалото, където малката беше се залепила като аквариумен сом и се съзерцаваше в захлас. Но боти имат.

5. Майките на момчета.

Тези смели жени, тези майки-героини, знаят, че каквото и да купят на наследниците си, до две седмици, а ако са късметлийки – след месец, чадата им ще са ги превърнали в купчина окаяни парцали. Често ще видите майката на син да купува поредния чифт с отработен, делови маниер, в много от случаите дори без да води детето със себе си (за ужас и потрес на Фетишистката).

Жената, която видях в магазина, купи маратонки 44 номер, после се върна и взе още един чифт, 42 номер – „за мъжа ми“, но имаше вид на жена, която е в състояние да купи още поне десет чифта, ехе, колко пъти досега го е правила, те децата растат като гъби, понякога по два пъти в годината купува. Голяма работа, едни обувки, важното е че детето е щастливо, и без това отдавна е осъзнало, че практичността и удобството са му по-важни от красотата и лъскавите бомбета.

Затова е горе-долу на принципа“ подай един чифт там и да си ходя“. Не че момчетата не са суетни, напротив. Не че сред майките им няма Компетентни, Смарт или Фетишистки, просто мащабите са по-малки.

Всъщност, голяма част от майките на момчета, с помощта на самите момчета, разбира се, без да го търсят съзнателно, извеждат сентенцията – началото на всяка училищна година е важна заради онова, което е от подметката нагоре. По-нагоре. Още по-нагоре. Да, между ушите.

Уви, за мозък магазини още няма.

 

Решихме да си го кажем направо.

Когато преди няколко месеца замисляхме кампанията "Ако имаш две дрешки...", нито една от нас, в Майко Мила, не очакваше тя да придобие чак такива размери. Представяхме си как получаваме две-три торби с бодита, малко пуловери, няколко плюшени маймуни и калинки, около двеста чорапа и максимум десет якета, които скромно ще раздадем за около 2 часа и всичко ще приключи мирно и тихо.

Реалността обаче ни опроверга.

На първото ни появяване на "София диша" успяхме с ДОСТА зор да занесем едва половината мазе, в което се помещаваха чувалите и кашоните с дрехи, завивки, обувки, играчки, книжки и шишета. Затова за втората дата си взехме бележка и се обзаведохме с ОГРОМЕН бус, благодарение на един добър човек на име Николай Илиев.

14124999_1778151612426662_4294623078451491853_oНики, вовеки сме ти благодарни, че ни отдели толкова много време и направи триста двайсет и седем курса от буса до мазето и обратно, така че и последният жълт чорап да бъде прилежно натоварен и отнесен където трябва!

След това идва ред на чудесните момичета-доброволки, които вместо ужасѐно да припаднат пред планината от блузки с дълъг ръкав за бебета от 3 до 6 месеца и да лежат в несвяст три часа, хладнокръвно се организираха и започнаха да раздават въпросните, докато изчерпаха и последната налична блузка. Момичета, и на вас благодарим от сърце, страхотни сте!

14079580_1778183309090159_5917437590835650154_nРазбира се, всичко това нямаше да е възможно, ако ви нямаше вас, мили родители, които месеци наред ни изпращахте ЗА ВАША СМЕТКА огромни кашони и пликове с дрехи, книги, обувки и играчки. Няма как да опишем колко много хора зарадвахте с даренията си - сигурни сме, че ако можеха, всички те биха ви казали едно голямо "Евала!".

14040201_1777516529156837_2706611487836895245_n

И накрая - благодарим на хората, които отделиха време на 7-ми и 28-ми август, за да дойдат, разгледат и изберат това, от което техните деца имат нужда. Признаваме, че на първата дата ни се сторихте малко по-плахи и срамежливи, но затова пък вчера акцията ни се разви толкова скорострелно, че в суматохата покрай хавлиите, торбите за спане и ританките изчезнаха и:

  • личните дрехи на сина на Елисавета, оставени в скромно пликче до стола с чантите ни
  • пет шарени щипки, посредством които се опитахме да защипем единия от рекламните ни винили
  • чувалче с връзки, в което прибирахме въпросния винил
  • цял кашон с детски обувки

Искрено се надяваме всички тези неща да бъдат използвани със здраве, където и да се намират!

14079716_1778206839087806_9069637470345830700_nЗатова пък имаме радостна новина за бременната жена, която много искаше ето тези бебешки обувки, но успя да намери само едната от тях. Обещахме да запазим другата, ако я открием затрупана някъде под дрехите (както и стана), и сега използваме случая да огласим наличността ѝ.

Моля, споделете поста ни, за да намерим Жената с другия розов ботуш! Тя може да се свърже с нас, за да ѝ го предадем!

14202802_10154578921964636_1709945566_o

От сърце искаме да благодарим на нашите партньори от Korres Bulgaria, на магазин Brave Moustache, чието мазе окупирахме в продължение на месеци, както и на мъжете ни, които самоотвержено и мълчаливо разнасяха чували и кашони от куриерските офиси до въпросното мазе без нито един път да се оплачат (честно!).

Ще ви издадем, че Майко Мила е в процес на уточняване на детайлите по продължението на кампанията, така че - очаквайте подробности в следващите дни в сайта ни и в страницата ни във Facebook.

И накрая. Имаме наградени майки, които са ни изпратили дарения. От съвършено честната и почтена томбола, която проведохме пред камера и качихме на страницата ни във Facebook, изскочиха три имена на жени.

Техните имена са:

1. Мария Русинова, София

2. Милена Вазарова, Бургас

3. Екатерина Петрова, София

Моля, трите дами да ни напишат съобщение на мейла ни maikomilabg@gmail.com или на съобщение в страницата ни във Facebook, за да ги наградим МОМЕНТАЛИЧЕСКИ И ПРЕБОГАТО.

А с останалите ще се видим на следващото раздаване на дрехи. Благодарим ви за всичко!!! Продължаваме с пълна сила!

 

cross